Jump to content
Ани

Глава III – Слънцето е Източника на Любовта

Recommended Posts

Глава Трета –

Слънцето е Източника на Любовта

Учителят чете мисълта за деня:

„Източника на мировата любов е слънцето. Слънцето насища цялата природа с частиците си на светлина и любов и човек получава тези частици при контакта си със земята, камъните, растенията, животните и събратята си хора. Да, хората също носят в себе си слънчеви частици, макар и не много. И точно защото тези слънчеви частици в тях са в недостиг, те са принудени да ги търсят извън себе си: това което притежават не е цялостно. Обменът който правят помежду си често е само взаимно ограбване. Ето защо има толкова много разводи, раздели и престъпления.

„Истинската любов може да бъде намерена в изобилие на слънцето. Там трябва да я търсите. Ако не пиете от извора, ще трябва да се задоволите с няколко капки роса, кондензирали тук и там на някое листо или цветче … но те никога не са достатъчно. Определено, има някои части на тялото където може да се намери малко количество любов, но ако се задоволите само с това и не намерите източника и, винаги ще сте гладни и жадни. Всички любовници изпитват това: те постоянно изпитват чувството на вътрешен глад и никога не са истински и напълно задоволени. Единственият отговор е да намерим извора и да пием от безграничната любов, която задоволява глада и жаждата на цялото творение. Само тогава може да си позволите да обичате някоя жена или мъж. Но, ако искате да бъдете истински наситени, черпете любов от извора.”

Сигурен съм че не ви е много ясно точно за какво се говори в този пасаж. Търсете универсалната любов в слънцето? Каква нелепа идея: кой би искал да се занимава с това? Докато с някой мъж или жена … е, поне това значи нещо за вас. Но не и слънцето! Мога ли обаче да ви попитам, защо е толкова трудно да се намерят истински щастливи хора? О, да, със сигурност хората могат да бъдат щастливи за няколко дни или дори седмици, но това никога не продължава дълго. На практика, ако трябва да са честни със себе си, те ще признаят че често им се налага да се преструват на щастливи и задоволени за да угодят на партньора си. Те се търкат един в друг, опитвайки се да продължат кратките си моменти на удоволствие колкото се може по-дълго, но с времето празнотата и пропастта вътре в тях и между тях се разрастват до такива размери, че те са принудени да признаят че не могат да продължават така и трябва да се разделят. И всички намират това за твърде нормално. „Какво друго може да се очаква? Любовта не продължава вечно!” И все пак, въпреки че са убедени че любовта не продължава вечно, те се чувстват длъжни да се закълнат във вечна любов! С други думи, те се самозалъгват и целият живот се превръща в комедия, или по-точно, в трагедия, трагикомедия! И това което най-много ме учудва е че въпреки това хората неспирно продължават да хранят съмнителната си надежда че ще намерят истинската любов – ако не първият път, вторият, ако не вторият, третият … ! Аз намирам тази надежда наистина учудваща!

Това което хората погрешно вземат за любов често са само приятни усещания, силни емоции, вулканични изригвания. Не, всичко това са физиологични, анатомични, биологични или фантасмагорични манифестации, но те не и любов! Вие ще кажете: „Но тогава какво е любовта?” О, ако само знаех, щях веднага да ви кажа, но засега още не ми е известно! Цял живот търся любовта, и всеки ден си казвам: „О, най-накрая разбрах какво е любовта!” И на следващият ден намирам още мъничко повече и си казвам: „Това е то! Този път наистина разбрах.” Единственото което знам със сигурност е че любовта е безгранична и поради това никога не мога да твърдя че я познавам. Най-много мога да кажа, че съм се докосвам до нея. Това е всичко! Но вие знаете какво е любовта, нали така? Чудесно, поздравявам ви! Моля ви, бъдете така любезни да ми кажете, защото аз още не съм сигурен. Тя е толкова необятна, толкова богата и различна, толкова красива и мощна, че ще ми трябват още стотици и стотици години да я позная както трябва. Но защо, ако познавате любовта, все още сте нещастни, болни и намусени? Това показва че любовта която познавате не е нещо истинско.

Любовта носи със себе си подаръците на вечният живот, величие и светлина. Ако не притежавате тези неща, значи нищо не знаете за любовта. Любовта идва от много високо, защото истинската любов е самият Бог. Това е нещо, което хората не знаят: това което те наричат любов е само много ограничена, деформирана, брутална проява на енергията на любовта в определени части на тялото им: това не е истинската любов. Ако искате да познаете любовта, трябва да я потърсите в извора и, и този извор е Бог, а негов представител в нашата система е слънцето. Ето защо трябва да стигнем до слънцето и да намерим любовта, която е живот, любовта която храни цялото творение.

Низшият вид любов изисква само удоволствие, задоволяване, възбуда и приятни усещания. Всъщност това изобщо не е любов, а апетит, начин за обсебване на другия, и понякога дори форма на насилие. И все пак това е така наречената любов към която всеки се стреми. И то толкова, че прибягват до помощта на медицината, до хапчета и хормони, екстракти от някои жлези и така нататък, само и само да удължат сексуалната си активност колкото се може по-дълго, така че да могат да се държат като животни докато станат на деветдесет и девет години! Докато аз искам да ви заведа в области където наистина ще знаете какво е любовта. Източника, единственият извор на любов е самият Бог. Но слънцето също е необятен, щедър извор, тъй като то е образ на божественият Извор. Огледайте се около себе си! Вижте как цялото творение се възползва от слънцето. Любовта която се лее от слънцето втъкава живот в тревите, растенията и дърветата, които са постоянно изложени на слънцето, и ние на свой ред, черпим живот от тях. Ето защо ученикът, който иска да познае истинският живот, истинската, божествена любов, се обръща към източника, към слънцето. Като медитира върху него, като го гледа и обича, той го приема все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си. Подобно на плод, изложен на слънчевата светлина, той абсорбира частици от слънчевата жизненост, за да може да ги предаде на събратята си, да ги съживи и просветли. Това е истинската любов. Когато мъжа и жената се прегръщат и спят заедно, това не е истинска любов. Това е сексуалната, чувствена любов за която всички говорят и пишат, възвеличават в песни и въздигат на пиедестал. Но тази форма на любовта руши и анихилира, тъй като тя е невероятно мощна дезинтегрираща сила. Когато започнете да горите в този огън, той започва да топи определени материали, най-ценните ни частици, тези на мозъка. Вие сигурно никога не сте мислили за секса по този начин, но половата любов е леярна. Чисто чувствената любов е дезинтегрираща сила, която разтапя мъжката квинтесенция. Това е адският огън. Докато другият вид огън, огъня на слънцето, не само няма да ви разруши, но ще ви изпълни с живот и светлина.

Всъщност лъчите които непрестанно се леят от слънцето и оплождат земята и всичко живо в слънчевата система са от същата квинтесенция като флуида с който мъжа опложда жената. Разликата е само че лъчите на слънцето са етерични и лъчисти, докато мъжката есенция е кондензирана. Но Посветените които са постигнали тайната на сублимацията и постоянно работят за да насочат енергиите си към Небесата, са стигнали дотам че могат да произвеждат и излъчват вибрации с честотата на слънцето. Ето защо е толкова важно да е живее чист, светъл, девствен живот. При това няма опасност извора на живота да пресъхне. Не, няма прекъсване на живота и активността. Напротив, всичко продължава, но по различен начин: човешката еманация става толкова фина и чиста, че човек става способен да прави добро на всички живи същества. Вие все още си нямате представа за силата на абсолютната чистота, как тя усилва ядрото на човешката сила и изтънчва еманациите му. Това обяснява защо те могат да бъдат изпразвани непрекъснато(точно както слънчевият разряд не спира никога), но разбира се, не на физическо ниво. Това което сега ви казвам заслужава пълното ви внимание и най-искреното ви уважение.

Очевидно сега слънцето не значи много за вас, но вие самите ще се убедите: след като сте пролели твърде много сълзи и сте се парили прекалено често, тогава ще се обърнете към слънцето за да потърсите любов която никога не наранява и ограбва, но само дава. Защо хората никога не се обръщат към слънцето? Защото слънцето никога не кара никого да страда, а те очевидно имат нужда да страдат! И къде намират това страдание? Във връзките си с мъжете и жените. Да, можете да бъдете сигурни че ще ви се наложи да страдате и да преживеете всякакви проблеми и нещастия с хората, но никога със слънцето … освен ако, разбира се, забравите да си сложите шапката: тогава може да получите слънчев удар!

Това ми напомня за инцидент който се случи преди много време, преди тридесет и пет години. Често бях канен на сбирките на писатели, артисти, астролози и т. н. и разбира се, случваше се да дискутирам с тях по различни теми. Един ден младо девойче дойде и ме заговори. Една тема водеше към друга и накрая стигнахме до любовта. Не си спомням точно какви доводи и дадох, но тя беше много доволна от обясненията ми, въпреки че тогава не разбирах защо. След време, на друга сбирка, един писател се изправи и неочаквано започна да сипе хули и обвинения по мой адрес пред всички. Аз си нямах на представа какво го накара да направи това докато накрая той не ми каза как стоят нещата. След разговора ни младото момиче го изоставило, тъй като разбрала колко опасна е сексуалната магия, която той практикувал с нея. Тогава аз казах на всеослушание: „Слушайте, Господине, аз си нямах на представа че това момиче е ваша собственост или че вие имате някакви права върху нея. Можете ли да ме обвините в престъпление за това че без да знам, аз и помогнах да се освободи от лапите ви? Слънцето има право да свети и всеки който не носи шапка рискува да получи слънчев удар. Би трябвало да носите шапка!” Мъжът беше сащисан от думите ми, но всичко други добре се посмяха.

Ето ви няколко думи за истинската любов. Докато не утвърдите връзката си със слънцето, любовта ви винаги ще бъде низша, животинска любов. Но когато се свържете със слънцето, любовта ви ще става все по-издигната и по-безличностна. Освен това, вижте последното изречение от мисълта за деня. „Тогава сте свободни да обичате мъж или жена, но ако искате да бъдете тотално задоволени, първо потърсете любовта в източника и.” Космичната, вселенска, безличностна любов на слънцето е тази която въздейства на другата любов, въздига я и я облагородява. Един ден вие ще обичате партньорите си п различен начин. Ще мислите за тях, ще ги обичате така че да им правите само добро и да им носите само щастие, красота, подем и успех, не както сега, надявайки се да задоволите собствените си нужди за тяхна сметка. Когато намерите източника, никога няма да можете да обичате по старият начин. Когато сте със съпруга или съпругата си, потоци от благословия и лъчи ще струят от вас така че вие самите ще бъдете учудени от себе си.

Никога не забравяйте че истинската любов е също и светлина, вечен живот и безгранична сила. Истинската любов е сила и в същото време светлина. Факта че, когато не понасяте някого, виждате в него само пороците му, лошите му страни и слабостите му, но, ако го обичате, виждате само прекрасното и божественото в него показва че това което казвам е истина. Да, защото любовта е ясновидец. Тя вижда само най-доброто в хората. Когато спрете да обичате вие ослепявате и не можете да видите добрите качества на човека или ситуацията. Ако ви казвам че любовта ви просветлява и ви прави ясновидци, то е защото това е жива и неоспорима истина! И ако обичате цялата природа, цялата вселена, ще започнете да виждате и разбирате неща които преди никога не сте разбирали. Да, любовта ни носи разбиране.

Бонфен, 20 Септември, 1975

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×