Jump to content
Ани

Глава VI – Господар или Господарка?

Recommended Posts

Глава Шеста –

Господар или Господарка?

На запад човек много рядко може да срещне някой който има духовен учител, докато повечето си имат любовници. Всъщност любовницата е Духовен Учител в образа на жена: Учител от женски пол. Мъж с любима е доволен, стимулиран, пълен с импулси. Живота очевидно става много по-приятен! Разбира се, всичко зависи от обстоятелствата: ако той не е женен за някоя опърничава подозрителна съпруга която винаги да го следи, той може да бъде спокоен и безгрижен … без проблеми! Но ако мъжът е женен, той по-замислен, по-загрижен, дори по-дълбок! И на какво се надява да научи мъжа от този Учител, от тази любима? Ако му кажете че по-добре за него ще е да има Учител, той ще отговори: „Каква е ползата от Учител? С любовницата си мога поне да правя любов!”

В каква тема се спускаме само: преди никога не сме говорили за това! Може да си мислите че всичко това е шега, но всъщност, въпреки че е забавно, това е много важен предмет.

Ако мъжът предпочита любовница пред духовен учител, то е защото си мисли че с нея ще бъде много по-щастлив и може да се наслаждава на много повече удоволствия. Учителят обикновено е стар и изискващ какво ли не, докато любовницата е много по-сладка и нежна и толкова по-апетитна! Освен това Учителят ви разтърсва и ви кара да учите, какъв ужас! А с любовница той вече знае всичко от което има нужда! Така че, както виждате, има толкова много причини човек да има любовница вместо Учител!

Забелязвали ли сте някога че за мъж казваме че има господарка, а за жена любовник (от англ. – mistress – означава едновременно любовница и господарка)? Не е ли странно? Това е защото жените, които са твърде интелигентни, знаят много добре, че мъжа не е с нея за да и бъде господар, а за да я обича, и тя е тази която контролира! Тези две думи са твърде значими и те показват как хората, обикновено подсъзнателно, без съмнение, приемат връзката между мъжа и жената. Това е което ме интересува: да разбера как стоят нещата в главите на хората.

Докато мъжа предпочита да има любовница вместо Учител, това значи че той дава първенство на инстинктите, физическата чувственост и страстите си. Както се казва, той има нужда да си поживее, да се позабавлява и да се отдаде на силни емоции. Той твърдо вярва че това е начина да получи максимум радост и щастие от живота. Проблема е че поради невежеството си той не знае какво представляват истинските радост и щастие. Със сигурност, когато имате Учител, живота не винаги е лесен. Трябва да се учи и прилага, да бъдат правени жертви, да се правят упражнения. От вас се очаква да развиете силата на волята си, да направите известни усилия и да се откажете от някои от навиците на които сте свикнали да се наслаждавате. Но хората не са готови на това. Те не искат да направят усилие и все още искат да задоволяват глада и апетитите си. Толкова по-лесно е да се отдадеш на желанията си отколкото да се посветиш на духовна работа!

Има някои които успяват да имат и двете: Учител, който им е нещо като орнамент в живота, благодарение на който те могат да минат за духовни хора, и любовница, която да ги забавлява и да задоволява апетитите им за наслаждения. Но ако трябва да изберат едно от двете, те със сигурност ще предпочетат любовницата и ще напуснат Учителя си. Ориенталците, от друга страна притежават такова дълбоко уважение и любов към Учителя си, че дори когато са болни или нещастни, бедни или умиращи, те се радват и успокояват само с едната мисъл че Учителят им съществува. Дори само мисълта за него им дава сили да преодолеят всяка трудност. Те само трябва да си спомнят за Учителя си и тази мисъл ги кара да растат, да събират сила, напредват и учат. Да, човешкото щастие до голяма степен зависи от мисълта, съзнанието и светогледа. Но мисълта че има Учител няма да направи никой западняк по-щастлив. Той не се интересува много от това. Това не е важно за него. С Учител или не, за него няма разлика. Как съществуването на Учител може да промени съдбата му или да добави нещо към психичният му живот? Традицията на Учителството е загубена на запад поради неправилната система на образование. Хората на запад не уважават никого и нищо, дори най-великите гении и самият Господ Бог! В съзнанията на нашите съвременници да не притежаваш респект към нищо се е превърнало в добродетел. Всъщност, колкото сте по-вежлив и внимателен, толкова повече ще ви се смеят.

Когато разбера че мъжа има любовница, аз на часа знам в коя категория да го поставя. Как може да бъде толкова глупав? Как може да избере някой който не е нито по-добър от него, нито по-мъдър, нито по-добродетелен, да ръководи живота му? Ако беше по-умен, той би избрал Учител! Но, нека допуснем че е нормално мъжът да си има любовница(аз не съм толкова тесногръд или фанатичен!). Той се чувства напълно щастлив. Той чувства че целият му живот се изпълва с нейното присъствие. Но защо душата му не чувства същото щастие когато срещне Учител? За него е непонятна дори мисълта как може да изпита същото силно щастие защото има Учител? Ако той толкова се нуждае от любовница, нека бъде с нея … но нека в съзнанието си винаги дава предимство на Учителя си, нека знае че той е много по-ценен от любовницата му!

Разбира се, като говоря за Учител, аз имам в предвид някой който е истински безкористен, който няма намерение да ви експлоатира по никакъв начин, да ви отслаби или отклони от правия път или ограничи по някакъв начин. Учителят се интересува само от това как да ви просветли и освободи. Той вече е толкова богат че няма причина да експлоатира никого. Така че, първо намерете истински духовен учител и тогава, ако все още имате излишна енергия и все още се нуждаете да дадете израз на определен вид вдъхновение, имайте и любовница. Но каквото и да правите, никога не и давайте предимство пред Учителя си. Ако имате поне малко ум в главите си, ще видите че тя никога не мисли за друг освен за себе си, че винаги иска да бъде ласкана и превъзнасяна и изисква подаръци. Тя е центърът на собствената си вселена и всичко трябва да се върти около нея и ако и се поддадете на влиянието и, ще и бъдете роб. От друга страна, ако сте достатъчно умни, ще видите че ако имате учител, ще прогресирате, ще станете по-свободни и по-силни и че е във ваш собствен интерес да оценявате Учителя си по-високо от любовницата си.

Проблема е същия при жената и любовника и. Ако в съзнанието и душата и няма място за защитник, за някого който ще я свърже с Небето, със светлината, тя е обречена на страдания. Ако искате да постигнете нещо велико, няма смисъл да го търсите в тъмнината, трябва да излезете на светло. Но къде са истинските търсачи на светлината? Те са потопени в тъма и им е даден кош пълен със скорпиони, змии и всякакви гадини. Те не могат да видят нищо, но търсят в коша и оставят резултата на късмета си. Добре, но късмета им спокойно може да бъде ужилване от опашката на скорпион! Трудно се просветляват хората: всеки иска да се убеди от личен опит, да страда и да си счупи кокалите преди да започне да разбира. Нищо не може да бъде направено за да бъдат спрени. Мислите ли че преувеличавам? Съвсем не, просто разбирам нещата. Много добре съм запознат с това какво става в света. Толкова хора идват да ме видят и излеят мъките си, да ми кажат че не знаят какво да правят и към кого да се обърнат за помощ! Защо са толкова глупави да не видят че единственото същество което може да им помогне, да ги просветли и ръководи е духовният учител?

Преди малко споменах че някои изпитват необикновено щастие дори само като мислят за учителя си. Истината е че това е въпрос на настройка на ментален и психичен план. Спомням си че един ден срещнах млад мъж който беше в състояние на неописуем възторг. Той кипеше от вдъхновение да твори, да създава, да пише, да рисува … Когато го попитах какво му дава това прекрасно състояние, той ми каза: „Срещнах най-прекрасното момиче на света … тя живее далеч, ние не можем да се виждаме често, но откакто я видях за пръв път, тя е в сърцето ми, в душата ми. Тя постоянно е в мен. Тя е моята постоянна връзка със света на красотата и поезията!” Вътрешно този млад мъж беше станал ученик. За него беше достатъчна дори само идея, ментален образ, мисъл. Той нямаше нужда да бъде с момичето физически за да бъде щастлив. На практика много често идеята която човек има в съзнанието си за нещо е по-важна от самото това нещо. Представата ви за някой е по-ефикасна и има по-голямо въздействие върху живота ви от самият индивид. Може да ви е трудно да го разберете, но идеите и мненията ви за нещата и хората са изключително мощни фактори в живота ни. Дори и да не го осъзнаваме, това няма значение. Просто така стоят нещата.

Ако изключително много се нуждаете от любовник или любовница, за да бъдете в прегръдките им и да се радвате на нежната им обич, толкова по-добре! Но вие със сигурност се нуждаете от Учител, който да ви научи как да бъдете с тази любовница или любовник без опасност, без да се наранявате. Учителят поне може да ви научи как да обичате, иначе не само ще бъдете нещастни, но и ще подхранвате огньовете на ада с любовта си. Да, ада е толкова силен защото хората не са запознати с окултните истини и прекарват дните и нощите си подхранвайки го с чувствените си еманации. Те си нямат представа че трябва да канализират и одухотворят тези сили и че трябва да им дадат подходяща посока резултата от това е че ада бива подхранван и зареждан с гориво и провокира всякакви катастрофи и терзания. Точно любовниците са тези които хранят деструктивните елементи които измъчват човечеството. Любовниците са тези които захранват призраците и елементалите, които разкъсват човечеството и го поглъщат. От друга страна, духовната любов не само изгонва злите същности, но храни Ангелите и Архангелите, които искат единствено да съхранят човечеството. Но едва ли можете да си представите какви същности се разпореждат в бордеите и нощните клубове, навсякъде където хората се отдават на разврат, не само елементали, но и духове на дегенерирали, скверни личности участват във всичко което става там и се хранят от тези енергии. Да, тези които не са успели да издигнат похотите си приживе, живеят в подобни места и се хранят от еманациите на отдаващите се на страстите си хора.

За съжаление, често хората решават да се посветят на Небето когато са загубили всичко, когато са се провалили в живота. Но проблема е че Божественият свят няма нужда от инвалиди и сакати. Той се нуждае от млади, способни и силни хора. Но докато са млади хората се интересуват само от това да следват естествените си апетити. Те казват: „Аз искам да получа колкото се може повече от младостта си. Искам да живея живота си както го разбирам!” Когато човек има такова отношение няма никаква надежда да бъде въвлечен в работата на висшия свят. Но когато са пропилели и изхабили всичката си субстанция, когато са проядени от червеите, болни от ревматизъм или парализирани, тогава те се обръщат към Бога и питат: „Господи, имаш ли нужда от мен? Аз съм готов да ти служа!” Те нямат нищо останало – цялата им сила и здраве са прахосани, косата и зъбите им са опадали, и тогава те казват: „Господи, аз съм твой. Искам да ти служа!” Но те са станали като бостански плашила. Дали Господ има нужда от чучела?

Говоря ви напълно откровено, мили мои братя и сестри: това е въпрос от изключителна важност. Вгледайте се честно в себе си и ще видите че повечето от вас искат преди всичко да живеят малките си лични животи. Вие си казвате: „Може би по-късно, ако имам време, ще служа на Бога и ще работя за делото Му, но засега искам да получа колкото се може повече от живота!”

Ако ви кажа какво чудно щастие и радост изпитах когато за пръв път срещнах Учителя си, няма да ми повярвате. И това състояние продължава и до сега. Вие ще кажете: „Но вие повече не се нуждаете от Учител. Нали самият вие сте Учител.” Дори да съм учител, дори да стана Учител на Учителите, аз винаги ще имам същото уважение, възхищение и любов към всички Учители. Това е истината. Когато срещнах Учителя си, имах усещането че всички съкровища на вселената се изливат в сърцето и съзнанието ми. Аз се чувствах богат, неимоверно богат! Аз си казах: „С такъв Учител аз мога да притежавам цялата вселена!” И един хубав ден това може да стане истина. Не физически, разбира се, джобът ми не е толкова дълбок да побере земята. Освен това не богатствата ме интересуват, а душите на земните обитатели.

Да, моето желание е да постигна взаимно разбиране с всички хора, така че да мога да им дам богатства за които те не са и сънували. Това е единственото ми желание. Но да притежавам земята – не, това никога не е било моя цел. Много мъже са искали да притежават планетата. Няма нужда да споменавам имената им, вие ги знаете по-добре от мен. Но те никога не са успели в амбициите си, защото земята принадлежи единствено на божеството. Ето защо аз имам други амбиции, други желания. Аз искам да се свържа с всички мои братя и сестри на планетата и да им предам съобщението което Небето ми е поверил за тях, да им кажа за бъдещето което лежи пред тях, за което са предопределени. Ако хората знаеха къде стои истинската им изгода, те биха се държали много различно. Те биха се отказали от много от сегашните си занимания и дейности, които не само че са безполезни, но дори са вредни за тях. Единственото нещо на което искам да науча хората е да и покажа къде лежи истинската им изгода. Това е единственото което знам – къде стои истинската полза и интерес на хората. Аз не мога да говоря много по другите въпроси, но никой не е по-добър от мен в това да покаже на хората в какво се състои истинската полза от живота им.

Мислете за значимостта на Учителя за вътрешният ви живот. Не за външният, но за вътрешният ви живот. Нямате си на представа колко мощен трансформатор може да бъде Учителят в съзнанието на ученика, дори и ако нивото на Учителя е под въпрос. Когато бях в Индия, чух една легенда за отношението на ученика към Учителя му. Въпреки че е само легенда, тя е изключително показателна. Имало едно време един Учител, който имал много ученици, Един от тях бил толкова отдаден на Учителя си, че повтарял името му непрекъснато като магическа формула. Неговата вяра и любов били толкова силни, че един ден той започнал да върви по водата. Другите ученици побързали да кажат на учителя си за това чудо и той повикал въпросният ученик при себе си. „Чух необикновени неща за теб. Изглежда че можеш да ходиш по водата. Кажи ми как го правиш?” Ученикът отговорил: „О, възлюбени учителю, аз просто повтарям името ви с любов!” „Хмм”, помислил си Учителят, „ако той може да го прави, защо аз да не мога?” Той се забързал към реката, произнесъл собственото си име, стъпил върху водата и … потънал! Той нямал толкова любов колкото ученика си. Ако той беше имал същата любов към собственият си Учител и същата отдаденост и вяра, той също би могъл да ходи по водата! Затова, мили братя и сестри, дори и да станете професори, министри, крале, първосвещеници или учители, никога не трябва да почивате на лаврите си. Винаги трябва да обичате и служите на някой по-напреднал и по-велик от вас, така че благодарение на това същество ще бъдете способни да постигнете чудеса и да направите велики добрини. В противен случай ще потънете, а собствените ви ученици ще правят чудеса! Учителят от тази история не е знаел много за духовните закони. Аз самият продължавам да обичам и да се възхищавам на всички велики Учители на човечеството с цялото си сърце. Дори ако стана по-велик от тях, аз ще продължавам да го обичам, защото знам че не те, а моето възхищение ми носи всички подаръци. Те може би дори не знаят че аз съществувам, може би всъщност не ми дават нищо, но моята любов и уважението ми към тях ми носи всичко от което се нуждая. Да, и благодарение на тази любов и уважение ще мога да ходя по водата!

И сега, може би за да ви покажа че съм по-отворен и великодушен отколкото си мислите, ще добавя: възможно е мъжът да има толкова духовна и чиста любовница, толкова изключително интелигентна, че тя да го превърне в художник, писател, герой. В такъв случай, разбира се, такава любовница би била благословение. Но вечно да бъдат повтаряни същите глупави грешки и никога да не се учим от тях … не! Може да имате любовница при условие че е безкористна и вместо да ви изтощава и пресушава, да ви вдъхновява и превръща в най-благородният и интелигентният измежду мъжете. Както и жената може да има любовник при условие че той е по-извисен от нея, да я учи и води по-близо до Бога! Защо не? Да, имайте любовници, но при условие че те ви водят по-близо до висшата реалност!

Учителят никога няма да се опита да ви задържи. Напротив, той ще ви заведе по-близо до Господа. Всъщност, ако искате да се прилепите до него и да зависите за всичко от него, той ще ви каже: „Не трябва да разчитате толкова много на мен, аз не мога да ви дам всичко което искате, само Бог може.” Някой който не е истински Учител, може да иска да ви задържи, но истинският Учител ще каже: „Аз не съм нищо повече от телефон. Може да ме ползвате да се свържете с Господа и с Небесните Йерархии или с други високо еволюирали същества на земята.” Това е основният въпрос на земята: целта към която се стреми целият ви живот. От вас зависи да знаете къде ви води човекът на който сте отдали цялото си сърце. Но хората не притежават верните стандарти по които да съдят. Те лесно се влюбват в някого и така се привързват емоционално към него, че стават неспособни да видят истинската му природа. Те сляпо следват тази личност където и да ги води и не могат да видят какво ще представляват само след няколко години в компанията и.

Сега това не значи че съпрузите и съпругите трябва да изоставят половинките си под претекста че трябва да имат един Учител и една любов. Аз не ви съветвам на това. Имайте всичко което искате на този свят: съпрузи и съпруги, деца, работници, заводи, мебели и складове … но бъдете сигурни че Учителят ви е по-важен за вас от всички други притежания и привързаности!

Бонфен, Септември, 1963

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×