Jump to content
Ани

Глава X – Търсете Душата и Духа

Recommended Posts

Глава Десета –

Търсете Душата и Духа

I

Няма нужда да ви обяснявам какво представляват мъжете и жените, дори и да са измежду най-културните и образовани хора! Те са хора които в сърцевината си са все още примитивни, които дават преимущество на инстинктите и чувствеността си. Техните страсти и желания са толкова огромни, че те не могат да им откажат нищо. Както мъжете, така и жените имат само едно желание – определен вид връзка с противоположният пол.

Една степен над самеца и самката стои категорията на мъжа и жената. Въпреки че техните занимания са малко по-висши от чисто животинските, те все още са принципно физически. На по-висока степен в скалата стоят братята и сестрите. Те представляват по-висока степен на съзнание, от която те вече не са изолирани и разделени един от друг. Когато мъжът обича жена с обикновена мъжка любов, той приема себе си за различен от другите мъже, нуждае се от жена която е отделен обособен обект, и държанието му към нея не е държание на брат към сестра. Братът е достигнал по-висока степен на съзнание което обгръща всички хора като членове на същото семейство. Между братята и сестрите вече не съществува това чувство за обособено съществуване, което дава възможност на мъжа да злоупотребява и наранява съпругата си. Напротив, съпругата му става сестра, член на собственото му семейство и това води до съвсем друго отношение към нея. Да станем братя и сестри представлява една стъпка напред в еволюцията, разширено съзнание и следователно, по-висш живот. Промяната е основно в отношението им един към друг. Въпреки че физически не са брат и сестра, съзнанието че принадлежат към едно духовно семейство, към семейството на човешкият род, желанията им стават по-чисти и по-безкористни. Вместо да се ядат взаимно, те се стараят да си помагат.

Но ученикът, който е започнал като мъж или жена и се е научил да изразява любовта си като брат или сестра, трябва да отиде още по-далеч. Ако ученикът остане брат, той няма да бъде способен да разреши всичките си проблеми. Все още има толкова много сенчести, вредни елементи в него, както и сестрата е подложена на подобни изкушения. Поради това братът трябва да се превърне в дух, а сестрата в душа. Когато постигнат това, обхватът на любовта им се разширява дотолкова че обгръща цялото човечество и всички живи същества и те се чувстват толкова широки, издигнати и благородни че никакво зло повече не може да ги докосне, тъй като духът и душата са над всички зарази. Накрая, когато техният идеал стигне до там да обгърне цялата вселена, душата и духът им няма да знаят граници и ще разгърнат цялата си мощ и всеведение. Тогава те се превръщат в божества.

Дори само факта че братята и сестрите от Братството приемат по-благородно, по-божествено отношение един към друг, вече е гигантска крачка напред. Да, вместо да гледа на хората просто като на мъже и жени, с всичките скверни и отвратителни последици, които това често повлича, ученикът гледа на хората като на братя и сестри от едно семейство. По този начин, вместо да бъде причина за похот, ниски апетити и постоянен тормоз, половата енергия на ученика се трансформира в духовен импулс за помощ, утеха и просветление на другите. По този начин братята и сестрите стават истински служители на Небето и трансформациите които стават в менталната им сфера се отразяват във физическото им тяло като водят до огромни промени за които науката засега си няма и представа.

Посветените от всяка епоха винаги са работили с енергиите на любовта. Преди всичко, те се въздържат от всякакви физически отношения с партньора си докато не придобият правилното отношение към него, докато не се научат да гледат на него като на божество. Както Посветеният, така и партньорката му години наред работят заедно за да се издигнат до по-чисто божествено ниво, и когато придобият пълен контрол върху половата си сила и стигат дотам да гледат на другия като частица от Божеството – тя като проява на Божията Майка, той – на Небесният Баща – едва тогава те си позволяват да изразят любовта си във физически съюз и да се потопят в небесно щастие. Те могат да прекарат цели дни в такъв съюз без ни най-малка умора и особено, без никакво неразбирателство между тях, без никаква сянка на ревност и разочарование. Радостта която те изпитват при такъв акт е неописуема. Чрез сливането с любимия си те се намират в безкраен субтилен съюз с Божеството: тя с Небесния Баща, той с Божията Майка. При тези условия физическите процеси стават толкова божествени, че от такава двойка се излъчва най-фина чиста светлина.

Посветените знаят че когато преживяват любовта на такова фино ниво, радостта и любовта която изпитват при това е неизменна. Посветените не отхвърлят любовта, но просто не се задоволяват с чисто физиологичният и аспект, с животинският инстинкт, който толкова лесно се възбужда и задоволява и води до всякакви отклонения и аномалии, до толкова омраза. Докато хората остават на нивото на инстинктите си, те никога няма да познаят устойчива истинска любов, никога няма да постигнат свободата и да живеят в блаженство и безсмъртие.

Понастоящем любовта между мъжете и жените наподобява касапница: те се нахвърлят един на друг като животни, без никаква подготовка, естетика и поезия. Те са гладни и се тъпчат докато се оядат и преситят. По-късно, когато апетита им се съживи, те отново се нахвърлят един на друг! Много хора, дори принадлежащите към така наречената „висша класа” правят любов като диваци, без никаква красота, поезия или хармония в действията им. Всичко което ги интересува е да се заситят. В интерес на истината повечето хора правят известно усилие да обградят с определена красота, музика и обстановка, поне външно. Те се опитват да покажат известна загриженост за партньора си и да не се държат като диваци. Но това все още не е любов, а само външни подробности.

Философията е разделена на три основни клона: етика, логика и естетика. Етиката включва всичко което се отнася до религията и морала, което засяга чувствата и сърцето ни. Логиката е всичко което идва от науката, интелекта и здравият разум. А естетиката, колкото и да ви е чудно, се отнася до волята. Да, защото всички човешки творения в областта на скулптурата, рисуването, архитектурата и поезията принадлежат на областта на изкуството, а изкуството е материализация във физическият план на нашите мисли и чувства. Поради това изкуството е функция на волята.

А сега нека видим как тези три сфери се проявяват в живота. Да речем че сте решили да построите къща. Първото което трябва да направите е да се снабдите с нужните ви материали: цимент, чакъл, тухли, платна, кофраж и т.н., с други думи, тежките, груби елементи, които нямат отношение към красотата. Втората фаза е изливането на основите, издигането на стените, поставянето на покрива, фиксирането на вратите и прозорците и така нататък. Едва когато това е направено може да се мисли за естетично оформление – за боядисване, поставяне на килими, закачане на пердета на прозорците и картини на стените. Това е последната фаза, фазата на красотата.

Да предположим че се каните да сготвите ястие: първо трябва да имате различните съставки, от които се нуждаете, после да ги измиете и започнете да ги приготвяте, като през това време кухнята ви е в безпорядък. По-късно, когато ги извадите от печката, ястията не само миришат апетитно, но преди да ги сервирате на гостите си, вие им добавяте по малко украса тук и там за да ги направите приятни за окото.

Нека вземем за пример работата на Природата. Нейната първа грижа е да създава, и тя е създавала в преизобилие, без много да се грижи за красотата. Нито първите животни, нито първите хора са били красиви: те са били груби, огромни и често ужасяващи на външен вид … но вижте творенията на природата сега: каква промяна, каква еволюция! Същият модел може да се види в създаването на дете. Когато се роди, то е красиво и оформено мъничко създание, с красиви пропорции и форми, но то е започнало живота си като бучка желатин! Природата не започва да създава с естетическа нагласа. Тя завършва с това. Тя започва логически: организира, чертае планове, проектира геометрични структури и изчислява. След това идва реда на етиката, тоест Природата вдъхва любов и доброта във всичко живо. И най-накрая, след всичко друго, тя прави завършващите си оформления над творенията си и те се превръщат във възхитителни бисери.

Сега е време естетическото измерение да се прояви в човешката любов, тъй като тя е все още в примитивен животински стадий. Със сигурност някои хора ще продължат да си мислят че начина по който обичат е безпогрешен и никога няма да искат да го променят. Без съмнение това ще им достави голямо удоволствие. Не може да се отрече че човек може да получи доста удоволствие като яде, пие и се забавлява. Но при това другите, божествените аспекти няма да присъстват. Ако човек се научи да обича по божествен начин, той би се ползвал от много по-голямо щастие. Това е целта към която се стреми ученика като постоянно се пита: „Каква е истинската природа на моята любов? Дали я проявявам правилно? Какво искам наистина? Какво търся?” Те постоянно си напомнят че ако искат един ден да постигнат вечен живот, трябва да издигнат любовта си до нейните най-фини и светли форми и прояви. Учениците трябва да помнят че ако се задоволяват с чисто инстинктивната форма на любовта, никога няма да бъдат спокойни, винаги ще бъдат подхвърляни напред назад между радост и мъка и затова непрекъснато трябва да култивират, рафинират и облагородяват любовта си така че да я издигнат до по-високо ниво.

Трябва да промените отношението си към хората и да се научите да ги гледате от много по-висока позиция. Когато Брат е в присъствието на жена, вместо да гледа на себе си като на самец в присъствието на самка – отношение което много бързо възбужда определени желания, които могат много бързо да излязат от контрол - той трябва да се научи да гледа на нея като на проява на Божествената Майка. Ако се научите на това отношение, ще виждате жените в съвсем друга светлина и ще разкриете най-прекрасните красоти на женствеността. Когато поет, художник или скулптор съзерцават жена, те не могат да откъснат очите си от нея, защото виждат в нея дълбини на красотата, които другите не могат да съзрат. Ако послушате съвета ми, вие също може да се научите на това отношение. Колкото повече напредвате в пътя си, толкова повече ще виждате в жените очарователна изява на красотата, която е била невидима за вас когато сте гледали на тях като женски сексуални обекти. Когато гледате на жената като на проява на Божията Майка, нямате избор освен да се радвате на красотата и да се потопите в състояние на вдъхновение и възторг … и това ще ви предпази от изпадането в глупаво поведение! Ето защо на Посветения му е разрешено всичко! Например една красива картина на гола жена или мъж може да го катапултира в посока на Небето, докато при обикновените мъже и жени само ще възбуди апетитите им. Затова е толкова важно да култивираме чувството си за красота, защото благодарение на това чувство ние придобиваме много по-богата, дълбока и всеобхватна визия за реалността. Без чувството за красота ние гледаме, но не виждаме и Природата остава за нас затворена книга.

Вземете например някой който страда от тежка форма на това което аз наричам „oбсебване”! Такъв мъж отива на лов за женска и не разбира че отношението му го прави неспособен да види чара и величието на всички жени които вижда. Те няма да събудят в него нито вдъхновение, нито възхита, нито импулс да създава красота, нито желание за растеж и развитие. Напротив, той ще се върне в къщи депресиран и бесен от разочарование, защото не е намерил жената която търси … да не говорим в какво състояние ще бъде ако я намери … най-вероятно много по-окаяно! Това е положението при девет десети от човечеството, постоянно ловуващо, винаги въздишащо и страдащо, винаги с чувство за празнота, и междувременно сляпо за цялата красота и величие които ги заобикалят. Те са жалки мизерници, мразещи всички, просто поради факта че не притежават чувство за истинска красота. Докато когато Ученикът или Посветеният се разхождат по улицата или в парка, също могат да пострадат, но точно поради обратната причина. Те виждат във всички тези същества около тях такава прелест и божественост, че не могат да спрат да ги съзерцават! Те искат да се възхищават на всяка една от тях, но това просто не е възможно. Цялата тази красота която преминава пред очите им ги заслепява, изпълва сърцата им с радост и очарование, и те се прибират в къщи във възторг! Как можете да обясните тази реакция? Причината е в това че такъв човек живее в друга реалност, има друго отношение към хората и гледа на тях различно. Той принадлежи към категорията която споменахме по-рано: категорията на духовете и душите. Но, разбира се, аз съм наясно че това е твърде далечно и мъгляво за тези които все още живеят като самци и самки, тъй като те съдят за всичко от собствената си гледна точка.

Да, мили братя и сестри, когато човек започне да израства и започне да живее на по-високо равнище, тогава той осъзнава величието на живота и богатствата които са приготвени за децата на Бога. Тези които не искат да израснат до по-високо ниво и да гледат на нещата от друга гледна точка, ще им се наложи да продължават да страдат. Ако човек си мисли че живота е джунгла, той ще продължава да атакува и да бъде атакуван, да разкъсва другите и да бъде разкъсван, точно както животните в джунглата. Тук, в тази философия която аз ви предлагам, няма джунгли. Никой не атакува и не разкъсва никого. Напротив, всеки се възхищава и обича другите. Ако разберете за какво ви говоря, ще се научите да живеете като същества с такова величие че никога няма да искате да се възползвате от божествения поглед на сестрите, както и сестрите никога няма да се възползват от искрата която брат може да разпали в тях. Тогава всички ще ходите в светлината и никой няма да наранява никого. Тук сме на училище, това е нашият храм. Тук е мястото където трябва да надраснете себе си и да се превърнете в създания с необичайна красота.

Вземете например младо момче и момиче, които се срещат и се влюбват. В началото любовта им е толкова красива и идеалистична! Те си пишат, срещат се и говорят, и дори и най-малките подаръци които си разменят – снопче коса, мъничко листенце или розово цветче се превръщат в скъпоценни талисмани, пълни с океани от ухание. Те са постоянно вдъхновени, стимулирани и щастливи! Той е благороден рицар, а тя е спящата красавица. Живота им е изпълнен с поезия и те само трябва да се разхождат заедно и да се погледнат в очите, за да видят че целият свят е прекрасен. Но когато отидат по-далеч, естетическото чувство изчезва и бива заменено с прозаичните, биологически, инстинктивни чувства. Всеки знае това, но въпреки това ще каже: „Какво си говорите? Нима очаквате да бъдат задоволени само с естетическият аспект? Нима може да се ограничат само с обмен на тънко ниво за дълго?” Ето какво става в главите ви. Но според мен тези които предпочитат да останат на естетично, поетично равнище, се подготвят за артисти, музиканти, поети, гении. Ако наистина искате да се спуснете д по-ниско ниво, правете го! Но тогава вие ще напуснете областта на истинската красота и дори радостта ви ще стане по-малко. Не можете да си представите колко вярно е това!

Всички сте имали тази опитност, нали? Добре, защо тогава не се анализирате и не видите какво става с вас? В началото ви стига само да погледнете лицето на възлюбения си и сякаш цял нов свят изпълнен с надежди и планове за бъдещето се отваря пред вас. Но още щом напуснете областта на красотата, всичко започва да губи блясъка си, да става по-грозно и замърсено. Ето защо аз казвам: „Пазете малко дистанция помежду си когато обичате и тази дистанция ще ви вдъхнови и изпълни. Точно поради нея любовта ви ще продължи завинаги, без прекъсване и вредни последици. Веднага щом премахнете тази дистанция, може да приготвите носните си кърпички!”

Природата никога не спира да ни учи. Космическата Мъдрост винаги ни учи на мъдрост чрез личният ни опит, но ние не разбираме. Хората се извиняват като казват: „Какво да направя? Такава ми е природата!” Да, но това е чисто биологически довод – всички сме така устроени. За какво ви е тогава интелигентността, единственото средство което имате за да подобрите и промените биологическият ред на нещата? Благодарение на интелекта човек е открил толкова неща които правят живота му по-удобен. Ако отнемете ума на хората, те просто ще се върнат обратно към животните. Ума е духовен принцип който подобрява, култивира и усъвършенства всичко. Ако не използвате здравият си разум, но кажете просто: „Това ми е природата”, никога няма да направите какъвто и да е прогрес. Факта че така сте устроени не е причина да се предадете! Трябва да търсите божественият фактор, духа, божественият принцип, който всички ние притежаваме, който е способен да трансформира и подобри всичко и когато го намерите, трябва да следвате съветите му, да разчитате на него, да работите в сътрудничество с него. Повече никога не трябва да казвате: "Не мога да направя нищо. Това е просто мой инстинкт!” Аз не казвам че трябва да подтискате инстинктите си, ни най-малко: трябва да ги образовате и рафинирате.

Бонфен, 17 Август 1970 

II

Някои Посветени от миналото са съветвали мъжете да избягват жените под претекста че те са въплъщение на злото, дъщери на Дявола. Може ли да се очаква от мъж който приема такова отношение към жените да събуди божествената любов в сърцето си? Той непрекъснато ще бъде разочарован, обезкуражен и отвратен от живота! Не е ли много по-добре вместо това да приемем че зад физическата проява на всяка жена стои скрита Богиня, че тя е просто преоблечена принцеса! Хората не знаят как да живеят в атмосферата на красотата. Тук, в това учение може да намерите начин на живот, който ако бъде следван подсигурява постоянно присъствие на красотата във вас. Мъжете и жените са постоянно толкова дълбоко потънали в тинята … как може да се очаква да бъдат щастливи? Те гледат един на друг като на струпване от органи, черва, плът и кости, нищо повече: те са слепи за скритата красота! Но това отношение ги води до катастрофални последици. Нека видим къде лежи истинската красота, тъй като само красотата може да ни спаси и да ни даде щастие. Ние имаме абсолютна нужда от красота.

Ако започнете да гледате на мъжете и жените като на духове и души, ще видите какви промени ще произведе това във вас, тъй като то задължително ще ви доведе до различно отношение и поведение към тях. Зад техните дрехи, физически тела и лица вие ще откриете техните дух и душа, скритите синове и дъщери на Бога. Ако се научите как да виждате хората като души и духове, ще откриете че всички тези които някога сте презирали, отхвърляли, напускали и недоразбирали, неочаквано ви стават изключително скъпи и близки. Небето, което ги е дегизирало в плът и ги е поставило на пътя ви, вижда в тях изключителни същества, носители на Божествеността.

За мен например няма разлика дали сте добре образовани, добре изглеждащи и богати или бедни, необразовани и скромно облечени. Единственото което има значение за мен е душата ви. Защо не търся приятелството на най-богатите, ерудирани и известни хора? Защото се интересувам единствено от душите на хората. Всъщност аз често бивам критикуван за това. Моите критици казват: „Защо за Бога той се е заобградил с всички тези хора които не могат да направят нищо за него, които нямат нито пари, нито блестящо образование, нито влияние в обществото? Какво очаква от тях?” Нима Исус е бил по-различен? Той е виждал в хората духът и душата им. Ако оценката ви за хората се основава само на богатството им, на позицията им в обществото, на образованието и физическата им красота, това значи че пропускате самата същност на въпроса. За мен са важни само духът и душата, защото знам че те са скритите зад физическата проява принцове и принцеси.

Когато започнете да приемате хората като духове и души, това значи че сте започнали да растете, защото сте разбрали единственото нещо което има значение. Когато видят това, Небесните същества ще дойдат да ви помогнат, защото ще видят че това си струва труда. Но ако сте приковани към светските механизми на възприятие и съдене за нещата, те ще ви оставят да се оправяте сами с думите: „Няма смисъл да се занимаваме с тези хора. Няма полза от тях!” Да виждате хората като души и духове вече е връзка с духовният свят и той няма да ви остави без помощта от която се нуждаете.

Да промениш начина си на възприятие означава да промениш съдбата си. Аз съм избрал да виждам в жените души или дори по-добре: Богини. И от това отношение преди всичко се ползвам аз самият, защото то ме води до постоянно вдъхновение, очарование и ентусиазъм. Дори и най-вулгарните и отблъскващи жени са души и дъщери на Бога и аз мога да работя с тях. Когато помогна на душите им, аз помагам на самият Господ и така Той никога не ме напуска.

Трябва постоянно да култивирате и увеличавате любовта си към тази наука и да се изпълните с отношение на свещено преклонение към истините които ви разкривам. В наши дни хората все повече губят чувството си за свещеност, те винаги искат да принизят всичко до собствената си прозаичност. За тях всичко мистично е само мит и те захвърлят всичко без ни най малко да осъзнават какво губят. Когато човек има подобно отношение, Природата затваря вратите си за него и не му разкрива тайните си. Природата се разкрива само на тези които притежават чувство за свещеност. Поради това мога да ви гарантирам че ако култивирате в себе си чувството за свещеност, ще имате необикновени разкрития. И не само тези разкрития които аз ви давам, защото думите ми нямат голямо значение ако не бъдат потвърдени от личният ви опит. Да, ако придобиете подходящото отношение, разкритията ще станат вътре във вас самите и ще разберете истини които преди никога не сте разбирали.

Севр, 29 декември, 1970

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×