Jump to content
Ани

Глава XXII – Тя се Издига от Земята и се Спуска от Небето

Recommended Posts

Глава Двадесет и Втора –

Тя се Издига от Земята и се

Спуска от Небето

Алхимиците са търсели философският камък за да трансмутират металите в злато, но това е бил само привидният аспект на въпроса. Всъщност не материалното злато е било това към което са се стремили. Те са използвали целият този сложен процес по превръщане на металите за да прикрият феномените на вътрешният си живот и неговите психични и духовни процеси. Истинският философски камък е любовта, божествената любов и когато човек намери тази любов и я прояви правилно, той е в състояние да трансформира всички нечисти, сурови материали в него в благородна, лъчиста материя.

Следователно, въпросът не е да избягваме любовта или да я подтискаме, но да я изявим правилно като използваме подходящите средства и методи. Любовта е енергия, която извира от много висше ниво. Тя е самата есенция на слънцето и задачата на човека е да получи тази енергия и да и позволи да циркулира вътре в него преди да я изпрати обратно към Небето, откъдето е дошла. В Емералдовите Таблети четем: „Тя нежно се издига от земята към Небето. Отново се спуска от Небето към земята и слива в себе си земните и небесни сили… това е силата на всички сили…” Така че, това е естественият път следван от тази сила: от Небето към земята и от земята към Небето. Но при по-голямата част от човечеството този път е блокиран, задръстен от нечистотии и тази сила изтича надолу, под земята, където храни демоните.

Опитайте се да разберете: Посветените не преграждат пътя на тази сила в себе си. Те не са толкова глупави да се противопоставят на самият Господ Бог. Пуританите, които вечно се самоизмъчват по този начин, винаги биват побеждавани и размазвани, защото се опитват да се борят против божественият принцип, против слънчевата сила, против пороят който се излива в тях от висините. Този порой е самият Христос, който казва: „Аз съм пътя, истината и живота.” Когато в човека са се натрупали слоеве и слоеве от замърсености поради страстите и излишъците му, тази сила не може да се върне обратно в извора си и бива просмукана и загубена обратно в земята. Но ако човек е чист и се е самоовладял напълно, ако е здраво закотвен към Божествеността, силата която се влива в него непрекъснато от висините не бива загубена. Тя е свободна да завърши цикъла и да следва пътя обратно към сферите от които е дошла.

Когато човекът разбере процесите в света и схване устройството на нещата, когато види че Небето е както отправна точка, така и терминал, завършек, земята повече няма да представлява препятствие пред него. Любовта идва от Небето и задачата и е да се върне обратно на Небето. Няма две, три или повече различни видове любов. Съществува само една любов, но преживявана на различни нива. Казано е че Бог е любов. Но никой никога не е казвал че дяволът също е любов. Любовта идва от Божеството и ако не срещне препятствия по пътя си, тече леко и не предизвиква пожари и взривове. Когато любовта изгаря и ранява, то е защото среща пречки по пътя си. Точно както когато сте в леглото с висока температура поради замърсеностите в тялото ви които спират правилната циркулация на енергия във вас. Температурата е причинена от борбата на организма ви по преодоляване на тези задръствания.

Трябва да осъзнаете че не можете да промените реда на нещата създаден от самият Бог с определена цел, цел толкова велика че е изцяло извън обхвата на възможностите ви за разбиране. Когато един ден стигнете до там че да можете да я разберете, ще бъдете поразени от възторг и възхита пред плановете на Твореца. Моята задача е да ви помогна в пътя ви към това разбиране, и ако не ви харесва това за което ви говоря, идете и се оплачете на Господ Бог. Кажете му че начина по който Той е създал човешките полови органи ви отвращава, че всичко е грозно и глупаво и че вие самите имате много п-добри идеи за устройството на света. Ако толкова настоявате, противопоставете се на Създателя и ще видите какъв ще бъде резултата!

Тъй като нещата са такива каквито са и вие не можете да направите нищо за да ги промените, не си съсипвайте живота да ритате срещу ръжена и се борите напразно. Приемете космическият дизайн, божествената мъдрост. Приемете я, преклонете и се и спрете да я критикувате. Опитайте се да се научите как да станете проводници на тази необикновена сила която е предопределена да промени света, да трансмутира оловото и пепелта в злато, скъпоценни камъни и диаманти. Само силата на любовта е способна да извърши тази трансформация – само тя. Така че, намерете я, научете се на правилното отношение, мисли, чувства и конкретни планове, които трябва да имате за да насочвате и контролирате тази енергия правилно. Няма друго решение. Ако се опитате да я спрете, не само че тя ще експлодира и разруши всичко, но с вас ще бъде свършено. Ще бъдете духовно мъртви, стерилни и мумифицирани.

Това е сила която идва от фините сфери и единствената ви задача е да бъдете сигурни че тя се връща обратно там, в извора си. Това става възможно, когато, вместо да я използвате за собствено удоволствие, решите да работите с нея. Нещастието на хората лежи във факта, че те никога не са разбрали че силата на любовта не им е дадена за удоволствие, а за да събуди определени спящи в тях способности, които са нужни за психическа и духовна работа от върховно значение. И тази работа се състои точно в насочването на тази енергия обратно към Небесата. Когато правите това, вие ще изпълните рецептата на Хермес Трисмегист: „Ще разделите финото от грубото, внимателно и с голямо умение.” Когато се храните, вие не поглъщате всичко безразборно, но отделяте костите, кожата, песъчинките и другите неядивни части настрана. Не можем да ядем без да сортираме и разграничим нещата, но хората съвсем не могат да разберат че когато стане дума за ядене на мисли, чувства и усещания, също така трябва да разделят чистото от нечистото, с други думи, да превърнат грубото чувствено удоволствие в духовна, светла, чиста и радостна работа.

Тайната на самовладението, на сублимацията е да търсим не удоволствие, но работа. Вие ще възразите: „Да, но толкова е скучно да прегърнем любимия си и да не очакваме никакво наслаждение!” Съвсем не, има много по-мощни форми на наслаждение: радост, възторг, вдъхновение, приказност, екстаз … Нима тези усещания не си струват повече от примитивното удоволствие? Когато мъжът и жената живеят заедно за да обменят божествени чувства без да допускат да бъдат пометени от страсти, без да се заравят в подземните области, единението и нежността между тях стават неописуемо живи и красиви! Това е също удоволствие, но удоволствие с по-висша, духовна природа, удоволствие което им носи безсмъртие. Поетите пишат за „пленници на любовта”. Да, тези които търсят само удоволствие стават затворници на страстите си. Желанията ги обсебват и никога не отслабват хватката си. Те се превръщат в техни роби. За съжаление, болшинството хора разбират любовта точно по този начин, любов която ги ограбва, изчерпва, изгаря и консумира и ги оставя празни и изхабени. Те провъзгласяват: „Най-сетне намерих това за което жадувах!” Те биха били по-близо до истината ако кажеха: „Най-после. Намерих мъките и големите скърби към които се стремях!”

Мили братя и сестри, дошло е време да разберете мистериите на любовта, любовта такава каквато извира от Бога, в светлина, мир, хармония, радост и приказност, но не във вулканични изригвания. Подгответе се за тази божествена работа в полза на целият свят. Небето ви моли да вършите тази работа. Ако не използвате любовта си правилно, ако я държите за себе си, за собственото си грубо удоволствие, тя се превръща в отрова. От сега нататък, трябва да я насочите обратно към извора и, да я посветите на Божественото и да кажете: „Господи, посвещавам тези енергии на Теб за Твоята слава и за установяването на Твоето царство на земята.” Но на любовниците дори не им минава през ума да посветят любовта си на Небето. Те си мислят че това което правят засяга единствено тях самите, че няма защо да се съобразяват с Небето. Но тогава, знаят или не, те се свързват с ада, защото, що се отнася до любовта, когато кажат „аз”, те вече са част от ада. Хората изключват Небето от любовта си на основанието че това е нещо срамно(можем само да се чудим какво правят!) и Небето не трябва да го вижда. Но те не смятат за необходимо да го скрият от ада, не се срамуват да покажат всичко на Дявола и ето защо ада идва и изяжда всичко. Това е психологията на човека: всичко за ада и нищо за Небето! Църквата никога не е била способна да даде някаква представа по този въпрос. Тя се задоволява само да каже: „Расти и се умножавай”, и последователите и за голяма радост на ада последователите и се съвокупляват в тъмнина и невежество. Християните говорят за тайнството на брака, но дори когато се оженят по всички правила, целият Ад е с тях когато се отдават на легализираният си разврат. Ето ги в леглото, експериментирайки различни позиции с надеждата да извлекат по-голяма възбуда, въргаляйки се в удоволствието като животни, и това е което наричат брачно тайнство! Бедното човечество!

Откъде идва човешката любов ако не от Бога? Ние казваме че Бог е любов но никой не знае какво е истинската любов и затова разделят физическата, сетивна любов от божествената любов. Но всъщност няма разграничение, има само различни степени: любовта винаги е същата сила, същата енергия която идва отгоре. Вие все още се нуждаете от осветляване п въпроса за Единното, неделимото, неразривното. Това е любовта: единство, и това едно дава начало на всички останали числа. Две, три и четири са само прояви, различни степени на едно. Бог е Едно, Любовта е една и Бог е любов. Това което е различно от едно не е нищо друго освен вариация, аспект на Едното. Ето защо ние трябва да се върнем към единството. Ние живеем в множеството, на покрайнините на реалността. Когато казвам че трябва да се върнем към единството, имам в предвид че трябва да се върнем към Божествеността, към любовта която е единство. И когато казвам че трябва да върнем любовта си обратно в Небесата, това е защото любовта трябва да направи пълен кръг и да се върне в източника си. Никой не разбира какво означава че Бог е любов, както и никой не разбира какво означава думата „единство” или какво значи като казваме че трябва да се върнем към единството. За мен това е толкова ясно! Единството е самият Бог, Бог е любов, и ние трябва да се върнем към тази любов.

Бонфен, 9 август 1962

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×