Jump to content
Ани

Глава XXVI – Живейте Любящо

Recommended Posts

Глава Двадесет и Шеста –

Живейте Любящо

I

Знам че си мислите че говоря за същите неща прекалено често. Вие не сте свикнали на този метод и бихте предпочели да ви говоря за нещо ново. Истината обаче е че винаги трябва да говорим за същото нещо, но да подхождаме към него по различен начин. Сутрин или вечер, преди или след храна, през нощта … по всяко време – така ще откривате различни аспекти, ще разберете че нашата тема диша и се променя. Вижте градината през пролетта, лятото, есента и зимата. Това е все същата градина, но вижте само колко различно изглежда! Когато разглеждаме духовността, трябва отново и отново да се връщаме на същата тема и да я разглеждаме от всички възможни гледни точки, за да видим различните и аспекти.

Колко пъти съм ви казвал да ядете с любов, да се усмихвате, да мислите с любов и да живеете с любов! Но вие пренебрегвате това и го забравяте. Всичко това ви отегчава защото още не сте започнали да изпълнявате това за което ви говоря. Когато започнете да прилагате, ще видите колко чудно е да ядете с любов, да гледате хората с любов, да дишате и учите с любов, да благодарите с любов!

Вчера срещнах човек който явно беше много нещастен. Попитах го: „Днес благодари ли?” „Да благодаря? На кого трябва да благодаря и за какво?” „Можеш ли все още да ходиш и дишаш?” „Да.” „Днес закусил ли си?” „Да.” „Можеш ли да отвориш устата си и да говориш?” „Мога.” „Тогава положително трябва да благодариш на Бога за всичко това, защото има хора които не могат нито да ходят, нито имат какво да ядат, нито могат да говорят. Нещастен си защото не си се научил да бъдеш благодарен. Ако искаш да промениш отношението си, трябва да започнеш да осъзнаваш че няма нищо по-чудно от това да си жив, да можеш да ходиш, гледаш и говориш.” Да, но хората, особено образованите и интелигентните пренебрегват тези прости истини. Ето защо те трябва да преживеят нещастия и мъки, които по този начин да ги научат най-сетне да бъдат благодарни!

Най-голямото престъпление на хората е неблагодарността им. Когато Небето види това, то затръшва вратите си пред тях и не им дава нито радост, нито щастие. Знаете ли колко милиони и милиони елементи, частици и същности са въвлечени за да поддържат дори само един човек жив? Вие си нямате и представа за това и сте вечно недоволни и незадоволени. Бъдете благодарни! Започнете от утре сутринта: първото нещо което трябва да направите е да благодарите на Небето. Помислете си за всички които никога повече няма да се събудят или за тези които се събуждат парализирани! Кажете: „Благодаря ти, Господи, че и днес ми даваш здраве и живот. Обещавам да изпълнявам волята ти.” Правите ли го? Хората знаят само да се оплакват и да мънкат, да кълнат, обвиняват и очернят целият свят. Те не са способни да изпитват благодарност. Но с какво някога са помогнали на Бога или човечеството за да имат правото да изискват толкова много за себе си? Когато съществата от невидимият свят наблюдават човечеството отгоре, те са възхитени да видя т някого който е благодарен и постоянно повтаря: „Благодаря ти, Господи, Благодаря ти, Благодаря ти!” Какви скъперници трябва да бъдем за да не искаме да им дадем този приятен подарък!

Ако направите статистически анализ, ще видите колко малко хора са благодарни. Но всички те са готови да се разбунтуват, да се оплакват, хленчат и вдигат врява за това което искат. Навсякъде по света има фабрики в които се произвежда вируса на бунтовничеството. Да, това е вирус, вирусът на недоволството. Той никога не е бил изучаван в лабораториите, но въпреки това наводнява света! Скоро целият свят ще бъде заразен. Тук, във Всемирното Бяло Братство е единственото място където хората се учат да произвеждат противоотрова на този вирус за да успокоят, умиротворят и излекуват хората. Това което най-много липсва в света днес е духа на мира. Хората постоянно говорят за мир, но в същото време продължават да се готвят за война.

В началото казах че трябва да живеем любящо, че трябва да ядем и дишаме с любов, и вие останахте с впечатлението че знаете за какво ви говоря, но грешите. Когато наистина започнете да разбирате с цялото си същество какво означава да живеете с любов, ще бъдете поразени: любовта ще тече във вас непрекъснато, ден и нощ, дори когато спите. Дори ще ви бъде възможно да укорявате хората с любов. Аз дълго време практикувам това и сега съм в състояние външно да бъда много строг, но вътрешно да бъда пълен с любов. Това е трудно, но е възможно. Когато майките наказват децата си, те трябва да имат това отношение. Ако се налага, те може да ги потупат, но вътрешно винаги трябва да са пълни с любов. Обикновено те правят точно обратното – започват да крещят, да се мръщят и скърцат със зъби и наистина се ядосват и започват да бият децата си с истинска омраза и жестокост. Но детето веднага чувства това. Веднъж видяло омразата в очите на майка си, то никога няма да я забрави. Впоследствие детето не само че няма да я слуша, но и ще се опита да си отмъсти.

Мили братя и сестри, трябва да живеете с любов. Да живее човек с любов означава да бъде в много издигнато състояние на съзнанието, което се отразява във всяко действие и довежда всичко до хармония, поддържа съвършено равновесие и е непресъхващ извор на радост, сила и здраве. Благодарете постоянно, по всяко време на деня. Благодарността е най-мощната противоотрова която съм открил в лабораторията, дадена ми от Бога. Тя е способна да неутрализира всички отрови. Благодарете. Благодарете непрестанно, с цели часове, и ще видите че цялото зло във вас просто се дезинтегрира. Аз съм приложил тази истина в собственият си живот и, както знаете, аз никога не съм ленив. Аз денонощно се занимавам с всякакви експерименти с такава фина природа за която си нямате и понятие. Но аз никога не ви казвам нищо преди да съм го изпитал върху себе си и да съм се уверил че е издържало проверката на времето.

Севр, 23 януари, 1966

II

Ако учителите са изтощени в края на учебната година, то е защото не обичат децата, защото не мислят как да им помогнат в пътя към божественото. Ако ги обичаха, Ангелите Хранители на тези деца биха ги възнаградили изобилно и те нямаше да са така уморени. Повечето учители и професори вършат работата си само за да печелят пари. Те са като търгаши. Те не са съзнателни относно факта че тези същества са им поверени от Небето и те имат изключително отговорната мисия по работата над техните души. Духовните елементи които учителят съзнателно се старае да предаде в сърцата и душите на децата им въздействат през остатъка от животите им и те винаги помнят учителите и учителките които са участвали в оформянето на душите им. Но не така е в днешно време – сега децата често дори не си спомнят учителите и професорите си, или си ги спомнят само за да им се присмеят и унижат, дори и след много години. Работата на съвременните учители е оценявана по такъв начин защото не съдържа светлина, любов и съзнателност.

Аз имам твърде различно отношение към образованието. Всъщност, въпреки че не съм професор, и вие не сте студенти, аз го прилагам с вас. Аз непрекъснато осъзнавам че вие сте пратени на земята от други същества за да се учите и еволюирате и знам че ако върша работата си добре, с любов, висшите духове които виждат всичко ще ме възнаградят и ще ми помогнат. Те ще кажат: „А, ето едно рядко същество, на земята не са много такива като него: той не работи за пари!” По този начин аз печеля много повече от земните пари.

Да, ако професорите и учителите са уморени в края на учебната година, то е защото не разбират значимостта на работата си. Няма по-важна задача от тази на възпитанието. Всъщност, ако някой трябва да бъде образован, трябва да започнем с родителите и самите преподаватели … ако само знаехте какви ужасни представи понякога предават на децата! Много рядко могат да се срещнат учители които осъзнават отговорността на професията си и които наистина искат да предадат божествени елементи в съзнанието на учениците си.

Единствената причина поради която работата уморява хората е защото те се трудят без любов. Само любовта дава сила, оживява и възкресява: само любовта! Ако работите само за преживяване, за пари, и не обичате работата си, резултатите не могат да бъдат добри. Разбира се, вие получавате някакви пари, но здравето ви се влошава, вие се пренапрягате и преуморявате. Когато някой с такава велика професия въпреки всичко успява да стигне до нервна криза, това значи че не е разбрал смисъла и. Преподавателите трябва да разберат че учениците са им поверени от Небето за да го водят към божественото. Когато веднъж обясних това на някои преподаватели, те промениха отношението си и се опитаха да запалят в себе си тази любов, чувство за дълг и вътрешна светлина, и впоследствие почувстваха разликата – след работа бяха много по-малко уморени.

Може да работите почти непрестанно без никаква умора ако работите с любов. Но ако работите дори само няколко минути без любов, с отношение на гняв и недоволство, всичко във вас ще блокира и вие бързо ще се изтощите. Днес навсякъде по света се разпространяват идеологии които разпръскват в работниците духа на недоволството и негодуванието. И те постигат фантастични резултати: те се разпространяват като горски пожар и възпламеняват всичко. Ако искате да успеете, трябва само да събудите бунтарският дух в хората. Но, опитайте се да кажете на хората че недоволството е разрушително и че трябва да работят с любов и няма да стигнете до никъде. Хората не са достатъчно зрели за да разберат какво наистина е в тяхна полза.

Важно е да се разбере ефикасността на силата на любовта. Каквото и да правите, правете го с любов или въобще не го правете! Когато работите без любов, това ви изчерпва и няма какво да се чудите когато се намерите изтощени и изхабени. Каквото и да правите без любов, се превръща в отрова -–така че бъдете сигурни, че каквото и да правите, го правите с любов! Опитайте, всичко зависи от вас. Една сестра веднъж ме попита как да бъде неуморима и аз и отговорих: „Мога да ти кажа тайната, но едва ли ще можеш да я приложиш. Тайната е да обичаш това което правиш. Тогава в теб потича сила, иначе скоро се изтощаваш, изчерпваш и парализираш.”

Тук, в божественото училище вие се учите как да се претворите, как да придадете нови форми на съществото си. Но вие все още не осъзнавате важността на тази задача. Трябва да се наслаждавате на възможността да преизградите живота си.

Когато спечелите сърцата на децата, вие печелите младост и вечен живот. Затова най-лошото което може да се случи на учителите е да не могат да обичат децата които са им поверени за възпитание. Някои учители и майки се дразнят от децата си и им пращат погледи пълни с омраза. Мили Боже, какво невежество! Децата помнят тези погледи през остатъка от живота си. Те много добре чувстват съдържанието на погледа. Някога се налага да ги плеснете, но трябва да го правите без никаква следа от омраза в очите си, защото те ще забравят шамара, но никога няма да забравят начина по който сте ги погледнали. Нека повторя този съвет: когато трябва да накажете непослушно дете, първо му поговорете благо, кажете му че ако продължава така ще трябва да бъде наказано, тъй като има определени закони, правила, които не трябва да бъдат нарушавани. Целунете го (ако трябва дори поплачете малко с него), и после, ако се налага, го напляскайте! Ако постъпите така, ако целунете детето с истинска любов и грижа, то ще разбере че наказанието което получава е справедливо и необходимо. По този начин му давате представа за абсолютната справедливост. В противен случай детето ще ви обвини в несправедливост, ще ви намрази и един ден ще се опита да ви отмъсти поради омразата която е видяло в очите ви когато сте го наказвали.

Децата имат много остро чувство за справедливост. По-късно с годините те го губят, но докато са още малки, те имат много чисто чувство за честност. Вижте например какво се случва когато майката или учителката предпочита повече някое от децата. Тя може да има нейните основания за това, детето може да има много по-добри качества от другите, но тя не трябва да показва предпочитанието си. Тя има пълното право да предпочита което си иска дете, но трябва да се погрижи да не го показва, иначе другите деца ще почувстват че тя е нечестна към тях и няма повече да я обичат.

Както виждате, първо трябва да се образоват самите преподаватели, а не децата … и не само по този въпрос!

Бонфен, 29 август 1967

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×