Jump to content
Ани

3. Чистотата и Духовният Живот

Recommended Posts

3.

Чистотата и Духовният Живот

Тази сутрин, на Скалата* мили мои братя и сестри, можахте да видите какво нещо е Чистотата. Какво великолепие! Всичко беше чисто... Въздухът и цветовете на небето бяха с такава съвършена яснота; целият хоризонт трептеше... Посредством такива утрини, онези, които знаят как да съзерцават цветовете, как да влизат в общение със Зората, със Слънцето, с Небето, могат истински да се пречистят.

Ако трябва да ви обясня думата Чистота, навярно ще ви е трудно да ме разберете. Да разбира човек нещата с ума си е едно нещо, но да ги разбира интуитивно, с цялото си същество - нещо съвсем друго. Ако се опитате да обясните само интелектуално какво нещо е Чистотата, несъмнено ще има много недоразумения, защото хората имат различно мнение за едни и същи неща. Това произтича от техните потребности, от техните вкусове: докато нещо им е удобно и им харесва, то е чисто. Някои влюбени обичат всичко сладострастно и извратено, въобразявайки си, че са оправдани да вършат всякакви невъобразими неща само защото така изразяват своята любов. Според тях любовта всичко пречиства... Дали са искрени? О, със сигурност! Тогава, как да различим чистото от нечистото?

Двама крадци влезли в една църква, за да я оберат. Покатерили се на стол, за да откачат един полилей, но понеже столът не бил достатъчно висок, отишли да донесат маса; ала ето, че и масата не им стигнала. Тогава единият от двамата отишъл да донесе една огромна Библия, сложил я върху масата и се качил върху Библията. Съучастникът му, възмутен, му казал: „Ама ти хич не мислиш, нещастнико! Та това е Библията!“ „О - отвърнал другият, - когато човек е с чисто сърце, какво значение има това?“. Видите ли, сърцето му било чисто, ето какво било важно! Може в момента да е крадял полилей, покатерен върху Библията, но сърцето му било чисто. И мнозина, за да се оправдаят, казват като този крадец: „Щом сърцето на човека е чисто...“

Когато в Братството идват нови хора, винаги наблюдавам с интерес каква е най-силно развитата склонност в тях. Някои хора само вегетират: ядат и пият, те са живи, разбира се, но само по начина, по който живеят растенията. Виждаме ги как отиват на работа, пораздвижват се малко, но нямат никакво вътрешно богатство. Цял живот единствената им грижа е да ядат, да пият, да спят и да свършат по някоя дребна работа. Да - живот на вегетиране. У други пък преобладава животинската страна, инстинктите. При тях всичко е много оживено и даже гръмогласно: импулси, инстинкти, страсти... Още по-нагоре стоят хора, чийто емоционален живот е по-високоразвит: в тях има повече чувствителност, повече въображение, нещо поетично, музикално, но все още - никаква философска система, нито Божествен Идеал. След това идва една категория хора, у които умът е твърде развит: те проучват, четат, пишат... Това са писатели, мислители, философи, които искат всичко да опознаят единствено посредством интелекта. Но ето, че интелектът е ограничен! Разбира се, по-малко ограничен, отколкото вегетиращия, инстинктивния и емоционалния аспект, но все още е далеч от това да разполагаш с всички възможности - така че интелектуалците не са постигнали истинската Светлина.

Над умствената дейност е деятелността на Духа. Именно Духът дарява човека с най-съществения елемент, който никакви други дейности не могат да му дадат. Духовният Живот носи една цялостност, една Пълнота, която нашите съвременници не могат да познаят, защото са прекалено обсебени от ограничените процеси на интелекта. В миналото хората не са се стремели толкова много към образование, докато днес почти всички искат да станат граждани на това царство на интелекта. Те не си представят други възможности, не виждат, че Космичният Разум е предвидил и други пътища на развитие, че иска да ги подтикне да изследват сфери, още по-богати от тези на ума. Те не виждат това и даже са особено горди, че са се спрели в рамките на интелектуалната сфера: мислят си, че това е последната дума на сътворението. Само ако знаеха колко се заблуждават!1

Наблюдавайки онези, които идват тук за първи път, и забелязвайки сред тях някои, които са развили единствено най-нисшите наклонности в своето същество (инстинктивната или вегетативната страна, или дори само интелектуалната), ставам тъжен и нещастен, защото знам, че ще изживеят живота си почти безполезно: ще ядат и пият, ще раждат деца на този свят, но елементите на Духовността няма да ги затрогнат и те няма да почувстват нищо от красотата, богатството и великолепието на Вселената. Защо да се ограничават толкова, оставайки на повърхността на нещата, в контакт единствено с всичко видимо и осезаемо? Сега вече трябва да възприемат нещо ново, да усвоят нещо ново, да повярват в нещо ново.

Някои си мислят, че прегръщайки Духовния Живот - който всъщност разкрива пред човешката Душа именно неподозирани хоризонти, неизследвани възможности - ще бъдат лишени от куп неща. И понеже имат апетити, влечения и планове, съвсем приземени, посредствени и обикновени, идеята да се откажат от тях би ги разстроила. Е, добре: аз казвам, че те просто не са просветени: не разбират, че бъдещето, свободата и истинското им щастие седят в този Духовен Живот. И би трябвало да кажат: „Да, усещаме, че имаме слабости, че сме отклонени от обезпокоителни желания и влечения, но дори и да не е възможно да направим така, че те напълно да изчезнат, ще се постараем да ги ограничим, за да съумеем да придобием няколко частици от този Висш свят, който е светът на Духа. Навярно тогава ще можем да постигнем нещо и да вкусим от радости, които никога по-рано не сме опитвали“. Те обаче не разсъждават по този начин - и бихте могли да заведете тези хора в която и да е Школа за Посвещение или дори в най-великия Храм на Мистериите: те ще продължат да имат все същото отношение и поведение. Съзнателно или несъзнателно, те са затворени, вироглави. Тук са: ядат, пият, слушат, даже участват в нашата работа, в нашите упражнения, но не желаят да се отворят - вътрешно са затворени, нямат онзи специален трепет. Как виждам това ли? За мен е толкова лесно!

Още щом видя някого, вече знам как разсъждава: дали е отворен, или затворен; дали търси Духовния Живот, или не. Ще кажете: „Но ако не търсят нищо, защо са тук?“ Често - поради интелектуално любопитство, или пък - за да угодят на роднини или приятели, които са искали да ги доведат; вътрешно обаче са свити, затворени, блокирани - и категорично не желаят да правят никакви усилия.

Ако тези хора знаеха от какво сами се лишават, затваряйки се за всичко Божествено, и как удължават тази своя обреченост да водят един живот на неувереност, страдания, разочарования и даже болести и нещастия, биха побързали да си сменят подхода. И не говоря само за поведението им тук - защото в цялостното си държание, те са обърнали гръб на Духа. Ала да живее невежеството! Да живее невежеството, което ни държи вечно в оковите на материята и ограниченията! Няма нищо по-чудесно от невежеството, уверявам ви. И хората си го обичат, не искат да се избавят от него, не желаят да се учат. Вечно ги тъпчат, удрят, разнебитват - обаче те си държат на това невежество. Какво би станало с тях без него?...

Какво искате да си мисля, като виждам бедни малки умове, толкова ограничени, че дори не искат да полагат усилия да се опитат да проникнат в този Висш свят на Духовния Живот? Е, добре: нека си останат там, където са! Ще живеят, ще ядат и пият, ще имат много деца... но няма да бъдат щастливи, противно на онова, което се разказва в приказките. Ще имат може би много деца и дори много пари и къщи - но няма да бъдат щастливи. Длъжен съм да добавя това. Ето ги новите приказки! Те са малко по-различни от другите... Но с това ви правя един малък анализ - и рано или късно сами ще проверите колко е точен той. Дори и сега да не ме разбирате, рано или късно ще проверите моите думи и ще съжалявате, че не сте приели по-рано Духовния Живот, Духовната работа.

Несъзнателно, мнозина от вас са затворени за Духовния свят. Без да го желаят, по наследствени причини или поради възпитанието, което са получили, те си остават затворени, но тъй като никога не са се самоанализирали, дори не си дават сметка за това и навсякъде носят със себе си тази липса на почитание към Свещеното. Сега трябва да се самонаблюдават, трябва да осъзнаят, че са оставили вътре в себе си нещо да се затвори - трябва да се решат да действат в отговор на това. Иначе ще продължат все така години наред, без да може нищо ново да влезе в тях: никакво истинско откритие, никакъв проблясък, никакво просветление, никакво вътрешно Откровение. Те самите поддържат тази затвореност, несъзнателно или съзнателно - но ако искат да имат напредък, трябва да се отворят.

Духовният свят е толкова близо! Да, той ни докосва... Двата свята, физическият и Духовният, се докосват. Може да се каже дори че човек е потопен в сърцето на Невидимия свят - и ако нищо не усеща, то е, защото носи още от миналото чувства и мисли, формирани от една толкова непроницаема материя, че вече е невъзможно никакво проникване в нея, никакво сливане, никакъв контакт.

Чуйте ме добре, мили мои братя и сестри, защото много още има да се учи. Хората непрестанно повтарят: „Духовният Живот“... „Мистичният Живот“... „Божественият Живот“... - и даже говорят прекалено много за него. А че този Духовен Живот носи най-великите съкровища - те не знаят това, не вярват в това, не го чувстват; и даже малцина са, които се осмеляват да навлязат по-сериозно в Духовността. Почти всички се страхуват да не би да изглеждат смешни и нелепи, да не би да се унижат, изтощят или пък да не могат повече да имат нито радости, нито удоволствия в живота. Това е илюзия: човек не губи нищо от всичко това. Духовният Живот, който е добре разбран, добре почувстван, е един нов елемент, нов фактор, който идва да укрепи, да обогати, да изпълни с красота и сила човешкото същество. Хората обаче са наследили понятия и представи, несъответстващи на Реалността, и трябва да ги заменят с други.

Ако сега пожелаете да ми докажете, че някои мистици, някои религиозни хора, които сте познавали, са водили един живот на лишения, на мъки и страдания, или че са има странно поведение, ще ви кажа, че онова, което сте взели за Мистицизъм или за Духовност, съвсем не е било такова - или, във всеки случай, не е било техният най-истинен аспект. Не можем да открием примери за истинска Духовност нито в неуравновесените хора, нито в някои мъгляви мистици и медиуми. Науката за Духовния Живот не е лутане пипнешком в мъглата - тя е много точна Наука. Имайте търпение: ще ви бъдат дадени всички критерии, за да не се заблуждавате по отношение на истинската Духовност.

Мнозина се страхуват от Духовността, защото не им е показано добре какво представлява тя в действителност. Други пък си въобразяват, че Духовността се състои в това да ходиш на църква, да палиш свещи, да се изповядваш пред своя свещеник, да даваш по някоя дребна пара на бедните, да рецитираш псалми или да проповядваш Евангелието. Не - истинската Духовност е високоблагородно качество на живота: това е да живееш вече Възвишен Живот, да имаш връзка с този Небесен, чист, хармоничен, Съвършен Живот. Да живееш Духовен Живот непреривно, постоянно - това значи да имаш реална, дълбока връзка с Небето и да не правиш нещата само външно: да парадираш с някакви жестове, някакво позиране... Духовен означава, че Духът се проявява. Често обаче външните форми излизат на преден план, без да е установена връзката с онзи Съвършен и Възвишен Живот.2 Срещат се тъй наречените „духовни хора“, у които има всичко - само не и Дух. И тогава ставате свидетели на разни „театрални постановки“, преструвки... но Духът отсъства. Духът носи един нов Живот, които блика и струи, който пречиства, оживотворява, възражда, възкресява. Може и нищо да не правите, нищо да не казвате - но Духът се проявява. И как? Ето го чудото!... Защото също така е възможно и години наред да сте коленичили ден и нощ, да сте палили свещи, без Духът никога да ви е посетил.

Идва епоха, в която хората ще разберат истинската Духовност и ще я живеят непреривно. Каква Духовност може да има в мрачните лица и зловещите гримаси с кухи очи? Каква Духовност можем да открием, когато няма никаква Светлина, никаква Любов, нищо? Духовният Живот - това е Животът на Любовта, на самоотречението, на саможертвата, на благостта. Мнозина са си въобразявали, че се приближават към Духовността, проявявайки се като праволинейни, непримирими фанатици, сякаш, за да станеш Духовен, трябва да бъдеш суров и жесток в проявите си, да осъждаш другите и да ги пращаш на кладата! Един ден всички тези схващания ще бъдат пометени.

В Индия и Япония се срещат също и много монаси и йоги, заели се с изключително трудни практики по концентрация, защото се стремят да развиват единствено волята си. Те не изучават себе си, не се самоанализират, за да открият всички други трансформации, протичащи в този момент вътре в тях. Лицето им става затворено, а те самите - сурови, непреклонни, отчуждени в проявите си към околните. Може по този начин да станат велики аскети, но аскетизмът все още не е истинската Духовност. За да развие човек волята си, не е необходимо да унищожава в себе си топлотата, любовта, мекотата, добротата; двете страни могат да вървят много добре заедно, ръка за ръка. Духовността не се постига с изключителното развитие само на волята, само на ума или само на сърцето. Не - истинската Духовност обладава Светлината на ума, Топлината на сърцето и още нещо: Живота на Духа.

Онези, които сами се лишават от този Живот на Духа, които дори не желаят да го изучават, защото се страхуват и предпочитат да си останат в пределите на онова, което е познато и одобрено от целия свят, и най-вече - от авторитетите на официалната наука, ще бъдат лишени от съкровищата, които Духът носи. Те може да разполагат с всички възможности в други области: богатство, положение в обществото, известност и слава, но няма да стигнат по-далеч от това. Духът носи Пълнотата; и ако човек се отвори за тези потоци, ще превъзмогне всичко, ще победи всичко, ще бъде едно цялостно същество.

Когато човек не желае да познае Духовния Живот, то е, защото не знае в какво се заключава истинската полза за него; и затова аз ще кажа: „Бедни нещастници! Та вие не знаете от какво се лишавате!“ - „Да, но какво ще донесе Духовният Живот на другите хора?“ Другите ли? Може би ще им се наложи да срещнат същите „лоши атмосферни условия“ същите „насекоми“ тоест същите трудности, но ще знаят как да се държат, как да разбират и превъзмогват тези трудности, ала най-вече - как да ги оползотворяват и дори да се обогатяват благодарение на тях. На Земята е невъзможно да се избегнат студът, жегата, комарите, осите, змиите, злобните и несправедливите хора; но които живеят Духовния Живот, имат друга гледна точка, други възможности, позволяващи им да възтържествуват там, където другите не устояват.3

Вие ме слушате вече двадесет и девет години, а виждам, че никой от вас не е осъзнал истински предимствата на Духовния Живот. По една или друга причина, вие се опитвате да живеете този Живот, без особено добре да го разбирате. Ала деня, в който разберете какво реално представлява Духовният Живот, вече единствено той ще има значение за вас. И тогава, само тогава, каквото и да правите, и най-незначителните и най-обикновени неща ще придобият за вас една особена сладост, един дъх, един „вкус“, който никога преди не сте подозирали. Животът на Духа ще ви даде истинския смисъл на всички неща. Дали ще ядете, ще пиете, ще се разхождате, ще се жените, ще съграждате дом... или ще го събаряте - всичко ще има една необикновена сладост, която никога не сте вкусвали, защото навсякъде ще присъства онова, Същностното, което придава на всяко нещо своята драгоценност и красота. А иначе ще правите всичко, без да усещате този „вкус“.

Учени и философи са увлекли цели поколения в незачитане и презрение спрямо Духовността, въздавайки слава единствено на човешкия интелект. Те са нанесли голяма вреда и ще им бъде търсена отговорност. Да, мнозина учени, писатели, мислители, които са нямали никаква представа за истинската Наука, са опустошили всичко със своите слепи разсъждения, основавайки се само на външната, видима страна на нещата, тоест на мъртвата страна на Природата. Те са отхвърлили всичко живо, дълбоко, свято. Божествено. Те са в заблуждение и самият Живот ще ги коригира...4 Невидимият свят им подготвя определени събития, за да им даде урок и да им покаже, че трябва да преразгледат и променят своята гледна точка. Наближава времето, когато всички ценности ще бъдат подменени с нови.

Сега ще ви кажа още нещо много важно: Духовният Живот трябва така да задвижи всички клетки и частици на вашето същество, че да затрептят и засияят, а вие да започнете да излъчвате толкова лъчисти, магнетични, музикални и благоуханни вълни, че всички да ви заобичат и да се вслушват във вас. А отхвърляйки Духовния Живот, в крайна сметка ставате посърнали, мрачни, безжизнени, губите своята лъчезарност, своя магнетизъм, така че другите вече не забелязват вашето съществуване и ви изоставят сами в някой ъгъл, в плачевно състояние. Тогава, разбира се, започвате да се жалвате: „Никой не ми обръща внимание... Никой не ме обича!“ Ами че какво сте направили, за да ви обичат? Тъкмо обратното: затлачили сте извора на Любовта, който трябва да блика, да пои и храни другите същества.

Най-голямото нещастие, което може да сполети едно същество, е то да се затвори за Духовния Живот; и един ден официалната наука ще открие, че много нервни разстройства, болести и депресии се дължат на отсъствието на Духовен Живот, отсъствието на Духовна Цел, отсъствието на Духовен Идеал... и ще докаже нашата правота. По същият начин стои и въпросът за Духовната галванопластика, тоест работата, която майката трябва да извърши върху своето дете още по време на бременността, за да може в бъдеще то да бъде здраво и да се проявява като благородно, добро, разумно, способно същество. Едва преди няколко години биолозите откриха, правейки изследвания върху мишки, че различните състояния на майката мишка оказват влияние върху нейното потомство. Много закъсняло беше това откритие, много закъсняло.5

Познавал съм хора, нямащи нито усет за наблюдение, нито интелектуални способности, нито добра памет... Те обаче имаха едно положително качество: обичаха Духовния Живот; и с годините все повече се потапяха в този Висш Живот и се хранеха с него - и един ден ставаше ясно, че в своето разбиране са съумели да надминат дори велики интелектуалци. Да, ако обичате Духовния Живот, ако го пуснете да влезе вътре във вас, тогава Духовният свят е способен да събуди във вашето същество най-великите качества и способности. Разбира се, нужни са много време и търпение, но Духовният Живот е способен да породи необикновени, изключителни способности - често съм ви давал доказателства за това. И обратното: много учени, ерудити, зачеркнали всяка Духовност от своя живот, са умствено обеднели, изчерпани, защото не са могли да обновяват своето същество при онзи Извор - Духовният Живот. Клети невежи! Те не знаят, че Духовният Живот е най-възвишената деятелност, която трябва да увенчава всички други дейности. Ала някой ден ще им бъдат дадени неопровержими аргументи - каквито Природата е оставила навсякъде - и те повече нямат да могат да се оправдават. Едно-единствено нещо ще може да ги спаси: да признаят, че не са успели сами да открият тези аргументи - макар че те са навсякъде и са просто очебийни.

Вземете например всички онези хора, които имат забележителни способности, но не и качествата на Духовния Живот (тоест липсва им почитание и разбиране към другите, доброта, благост, благородство, безкористие): хората обичат ли ги? Не - те се прекланят пред тях, страхуват се от тях, но не ги обичат, а просто ги търпят някак. Затова ще кажа: „О, учени и ерудити! Как можете сега да решите този въпрос?“ Това се случва, защото тези „способни“ хора не притежават в себе си елементите на Духовния Живот, които единствени могат да събудят у другите Любов, благодарност, възхищение, вдъхновение, надежда... Махнете тези елементи - и животът ще стане даже непоносим.

Аз самият бях още съвсем млад, когато осъзнах, че за да постигне човек могъща сила и власт, трябва да се откаже дори от стремежа си към тях. Истинското могъщество не значи да раздаваш команди, да сипеш удари, да наказваш хората или да причиняваш смъртта им. Истинското могъщество е да ги сгряваш със своята Топлина - и то така да ги сгрееш, че повече да не могат да издържат и да бъдат принудени да съблекат дрехите си... Ето така - съвсем голи!... Именно това е могъществото, което само Слънцето притежава. То казва:

- Ах, ах! Ти ми се инатиш? Казах ти да си махнеш палтото!

- Но аз не искам!

- Не искаш? Ще видиш тогава!

И то започва да пече и да ви нагрява - и тогава, когато нито дъждът, нито вятърът, нито бурята, нито снегът са успели да ви съблекат, Слънцето тържествува. Ала вие не разбирате моя език... Това означава, че ако искате хората да „съблекат“ от себе си своите слабости, своите нещастия, своите болести, своята лошотия, трябва да ги сгреете със своята Любов - това е единственият наистина ефикасен начин. Всички са се впуснали да търсят други начини; но да окажете насилие върху някого или да го ударите по главата, за да го заставите да направи нещо - това не е разум-но, защото той ще се заинати. Значи, вие се инатите, той се инати - и тогава?...

Любопитно ми е да видя какъв ще бъде след няколко години животът на онези, които са се затворили за Духовността. Само че аз предварително знам какви неприятности и пречки ги очакват: такива, от които човек повече не може да излезе! И понеже на децата също вече не им обясняват, че Духовният Живот е най-необходимото нещо, най-изобилното, най-прекрасното, те също го отхвърлят. Искат да станат учени, хора с голяма ерудиция, шефове - а Духовността... каква полза от нея? Тя ги отегчава, защото им пречи да правят каквото си искат. Хората са зачеркнали даже и религията, защото и тя ги отегчава.

Но да се върнем на Чистотата... Макар че, в действителност, още от началото на тази беседа, аз ви говоря все за Чистотата. Ако разгледате една река, виждате, че в долния й край, при нейното устие, тя е замърсена и задръстена с всякакви чужди и вредни частици. Но колкото по-нагоре се изкачвате по нея, толкова по-бистра става водата й; а на върха, там, дето блика изворът, е кристалночиста.6 Вземете също бутилка вино или оцет: на дъното се отлага утайка, тоест най-тежките частици, най-плътните, докато горе течността е много по-бистра. Това е общовалидно правило. Очевидно някой може да ми възрази, че има и изключения - но в общия случай, това е така. За човека важи същото: долу се натрупват утайките, а горе, в главата, тоест в Духа, се намира всичко онова, което е по-леко и по-светлозарно.

От всички тези примери трябва да се извади заключението, че Чистотата може да бъде намерена само Горе, във Висините. Да, никога няма да намерите Чистотата в живота на вегетирането или на нисшите инстинкти, нито пък в емоционалния и интелектуалния живот, защото всички те все още не са Върхът. За да намери човек Чистотата, трябва да живее Духовния Живот. Едва тогава най-накрая ще бъде свободен от заблудите на ума, от страданията и страстните желания на сърцето, от тази нечистоплътност на физическото тяло и неговите болести. Разбира се, Чистотата може да се прояви във всички дейности на човека: в храненето, постъпките, чувствата, мислите. Първоизточникът на Чистотата обаче се намира в най-висшата Духовност. Можем да постигнем Чистотата само като отворим дверите на своята Душа за Духовния Живот и пуснем в себе си лъчите на Слънцето, Божията Любов и Неговата Мъдрост.

Ако знаехте само как се окъпах тази сутрин, как се потопих в тая Чистота на Зората! Понякога има битки в атмосферата и не се намират никакви условия за вътрешно пречистване. Ала в утрин като тази, как да не видим, че се случва нещо специално във Вселената, че има една струяща Река, в която можем да се потопим и пречистим? Знам още много други методи за пречистване, които ще ви дам по-нататък: как да се пречистваме със стихиите Земя, Вода,

Въздух и Огън, и най-вече - със слънчевите лъчи. Хората трябва да познават тези методи; защото е твърде опасно, ако си останат със своите нечистотии: именно те са причината за всички болести и всяка разруха.

А сега ще ви кажа кое е онова, което носи Чистотата: това е Животът. Оставете Живота да тече през вас по своя кръговрат - и той ще ви пречисти! Докато човек е Жив, този Живот, които тече и циркулира през него, изхвърля всички отрови, всички разрушителни елементи. Ала в деня, в който Животът забави своя ход, идва нечистотата и се настанява като у дома си - и така започва гниенето, разлагането. Ето защо трябва да оставяме Живота да извира, да тече. Течейки, той сам се пречиства, като извор, който струи и отмива всички нечистотии. Ето какво чета всеки ден в Книгата на Природата!

Ще кажете: „Но много хора не са духовни - и все пак са живи, заети са с нещо, занимават се със своите дела!“ Те са живи, съгласен съм: живеят един вегетиращ, животински, емоционален или даже интелектуален живот; но Горе, във Висшите сфери, са мъртви. А когато човек е мъртъв Горе, съвсем скоро умира и долу. В България казваме, че рибата започва да се вмирисва винаги откъм главата. И по същия начин, у невежите, които оставят главата си да се „вмирише“ - тоест които изоставят Духа - заразата в крайна сметка се разпространява във всички останали клетки на организма. Да, веднъж щом човек умре духовно, той вече е труп Горе и започва да умира последователно и на другите планове: умствено - започва нищо да не разбира; после -в чувствата си, където е преситен, с притъпени усещания, отвратен, погнусен, безрадостен и без никакъв ентусиазъм, не чувства вече нищо; в инстинктивния си живот има все по-малко и по-малко сили за овладяването на определени импулси; и накрая, в неговия вегетативен живот, корените му изгниват и дървото умира. Мили мои братя и сестри, когато ви говоря за Живота, винаги имам предвид Духовния Живот: най-фината сфера, най-чистата - а не просто жизнената сила.

Сега запомнете това: Когато внесете Чистотата в ума, ставате светли и разумни. Когато внесете Чистотата в сърцето, придобивате щастието. Когато внесете Чистотата във волята, ставате мощни и силни. Когато внесете Чистотата в кръвта, придобивате здравето. Виждате ли: това е математически закон! Именно това е Божествената алгебра. Тук също има абсолютно верни уравнения.

Медитирайте върху това, което ви казах днес, медитирайте през целия ден и даже през целия си живот! Нищо не е по-важно за вас. Оставете всичко останало настрана, всички врели-некипели и празни приказки. От двадесет и девет години чакам да разберете, че след беседа трябва да напускате тази зала в тишина, с мисълта, че току-що са ви разкрили най-великите Тайнства на Живота. Обаче не! С какво щастие се впускате да бърборите за какво ли не и да вдигате шум, сякаш сте били толкова потиснати и нещастни, оставайки два-три часа в хармония и тишина! Досущ като децата сте, които захвърлят учебниците и тетрадките си, щом излязат от училище. Да живее свободата!..

Тук чувате най-дълбоки, най-есенциални Истини; ала вие не можете да съхраните нещо дълбоко за дълго време. Самонаблюдавайте се - и сами ще чуете врявата, която внасяте в себе си още щом изляза. Именно затова не постигате никакъв напредък. Всичко, което сте чули, бива мигновено забравено или даже изтрито - и върху съзнанието ви вече не може да се работи. Затова занапред се научете да оставяте тези Велики Истини да работят вътре във вас. Когато ви говоря, влагам цялото си сърце, цялата си Душа, всичките

си сили в моите думи, за да въздействат те върху вас — вие обаче не възприемате нищо. Утре отново ще дойдете да изслушате поредната нова беседа... и целият ви живот ще премине в очакване все на следващата беседа.

Колко пъти съм ви казвал: „Вземете една-единствена беседа и съградете целия си живот върху нея като основа!“ Сложете най-същественото в центъра на своето съществуване – и с изумление ще видите как всичко останало се организира около този център по един съвършен начин... Центърът, Същностното - това е Духовният Живот. Това не означава, разбира се, че трябва да отхвърляме всичко останало. Дори и най-великите Учители, и най-великите Посветени, за които единствено Духовният Живот има значение, също полагат грижи за своето тяло: хранят се, мият се, обличат се и работят, защото на Земята това е напълно необходимо; но в действителност, материалната страна за тях е само средство за постигане на Целта, а Душата и Духът им живеят в Духовните селения.

А сега, мили мои братя и сестри, ще ви кажа, че аз, Омраам Микаел Айванов, познавам Същества на този свят, които вече са реализирали този Духовен Живот. Опитвали са се да ги окалят, очернят, омърсят, покварят, но Божественият Живот, в който са били потопени, ги изпълва все повече и повече с Чистота и Святост, за най-голямо съжаление на тъмните създания. Ако сте малка локвичка или по-голяма локва, бързо можете да се замътите - но ако сте огромен океан, кой може да ви омърси?

Бонфен, 26 август 1966 г.

Бележки:

* Le Rocher (фр.) - скалисто възвишение край Бонфен, обичайно братско място за посрещане на изгрева (бел. ред.).

1. Виж „Et il me montra un fleuve d’eau de la vie1, част VII, ta. 1: „Le talent ne suffit pas“.

2. Виж „En esprit et en vérité'' („В Дух и Истина“), колекция „Извор“ № 235, гл. XI: „En esprit et en vérité“ („В Дух и Истина“).

3. Виж La pierre philosophale - des Évangiles aux traités alchimiques, колекция „Извор“ № 241, гл. III: „Vous êtes le sel de la terre“.

4. Виж La vérité, fruit de la sagesse et de l'amour (Истината - плод на Мъдростта и Любовта), колекция „Извор“ № 234, гл. XIV: „Vérité scientifique et vérité de la vie“ („Научната истина и Истината на Живота“).

5. Виж Le vrai travail de la mère pendant la gestation, брошура № 318.

6. Виж „Et il me montra un fleuve d’eau de la vie“, част IX, гл. 1: „Le fleuve de la vie divine“.

7. Виж La voie du silence (Пътят на Тишината), колекция „Извор“ № 229, гл. VIII: „Le silence, condition de la pensée“ („Тишината -условие за работа с мисълта“).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×