Jump to content
Ани

4. Чистотата в трите свята

Recommended Posts

4.

Чистотата в трите свята

Тези дни, мили мои братя и сестри, започнах да ви говоря някои неща за Чистотата: Чистотата на физически, на астрален и на ментален план. Разбира се, не съм ви казал всичко, има още много какво да се добави по този въпрос.

На френски език, когато се говори за чистота на физически план, тоест чистота на тялото, на дрехите, на предметите, се употребяват думите чистоплътен, спретнат (Propre (бел. прев.)) и чистоплътност, спретнатост (Propreté (бел. прев.)). По отношение на физическия план, там не се говори за целомъдрена Чистота (Pureté (бел. прев.)) - тя съответства на една по-висша сфера: тази на сърцето, чувствата, емоциите. Целомъдрената Чистота и чистоплътността са две съвсем различни неща: човек може да е чистоплътен, без да е целомъдрено Чист, и може да е целомъдрено Чист, без да е чистоплътен. Например в Индия йогите и тъй наречените садху* обладават голяма Чистота и целомъдрие в мислите и чувствата си - но външно, Боже мой, съвсем невинаги може да се каже, че са чистоплътни. Докато същевременно мнозина европейци, напротив, се мият и къпят всеки ден и даже по няколко пъти на ден, но вътрешно не са целомъдрено Чисти. Вижте също и котката: няма да намерите по-чистоплътно животно от нея, но вътрешно тя не е чиста. Не е вътрешно чиста, защото мисли само за мишки и ги поглъща целите, с кожата и вътрешностите. Впрочем много хора са подобни на котката!... Ала вие вече знаете всичко това.

Сега, ако трябва да отидем малко по-нагоре, за да изразим Чистотата на ментален план, в сферата на мислите, ще открием думите: сеят, святост. Серафимите, които свети Йоан е съзерцавал при Божия Престол, не са пеели: „Чистоплътен, чистоплътен е Господ!“ нито пък: „Целомъдрен, целомъдрен е Той...“ Не, те повтаряли: „Свят, Свят, Свят Господ Бог Вседържител.(Откровение на Йоана 4:8) Мисълта е царството на намеренията, подтиците, целите; затова, когато едно същество е постигнало голяма Разумност, голяма Светлина, когато неговата цел е да изпълнява Божия Замисъл, да върши Волята Божия - тогава вече то се изпълва със Святост.

В еврейския език, разбира се, също намираме понятия, изразяващи Чистотата на тези три плана: физически, астра-лен и ментален. Физическото тяло се нарича гуф и за него се употребява прилагателното цах, тоест чистоплътен. За сърцето - астралният аспект, наречен нефеш - се използва думата там: целомъдрен. И накрая, за Руах - Духът (или, още по-високо, Нешама - Божествената Душа) - се употребява думата кадош: сеят. А светиите ги наричат кедошим. И тъй, както виждате: цах, там и кадош. Или дори, за нефеш съществува едно по-подходящо прилагателно от там - тахор. Казано е в Псалмите (Псалми 51:10 – 11):

Лев тахор бара ли Елохим...

(„Сърце чисто сътвори Ти в мене, Боже...“)

... ве Руах кодшеха ал тиках ми мени.

(„... и Светия Си Дух да не отнемеш от мене“.)

Същите съответствия сигурно могат да се намерят и в други езици.

Досега, когато сте чували да се говори за чистота, сте я разбирали в един по-общ план; ала днес, след като се спрях повече върху думите чисто плътност, целомъдрие, святост, това започва да ви става много по-ясно, нали така? Казано е в Господнята молитва: „Отче наш, Който си на Небеса, да се свети Името Твое..“.1 (Матея 6:9) Да се свети - а не да се пречисти... или измие... или изчисти. Освещаването е форма на пречистване, но това вече не е целомъдрената Чистота на астрален план. Освещаването е свързано със света на мисълта; и именно в най-великата Светлина на нашата мисъл трябва да се свети Името Божие.

В Светостта присъства идеята за Светлина. Ние, в България, както вече съм ви казвал, имаме думи, разкриващи това толкова точно съответствие. На български казваме светия, святост, светлина, светя, светът. Значи, светията не е нищо друго освен същество, в което е Светлината, която го кара да свети - Светлината, която създава световете. Именно Светлината поражда неговата Святост. На френски език тези думи - saint, lumière, briller, monde - имат доста различни корени; докато на български, както виждате, коренът им е един и същ. Това е нещо невероятно, изключително! Обикновено, говорейки за даден светия, хората мислят само за едно негово качество: целомъдрената му Чистота; те не говорят за неговата Светлина, сякаш у него не е имало никаква Светлина, а в действителност. Светостта е качество на Светлината, на чистата Светлина, която сияе в менталния план - там, където са разумността и разбирането.

Казано е: „Да се свети Името Твое“. Само че къде? В хорските домове? В храмовете? Не - Името Божие трябва да се свети в нашата глава, в нашата мисъл. А за да се свети Името Божие, трябва първо да го познаем, да го разбираме в цялото му великолепие. Ще кажете: „Да разбираме... Да разбираме... Ами че нали всички разбират!“ Съвсем не. Ако всички разбираха Името Божие, нещата биха се случвали по съвсем различен начин. Защото е казано също: „А това е Живот Вечний, дето да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога, и Христа, Когото си проводил“ (Йоана 17:3). Да се свети Името Божие - това означава да познаем всички качества, всички свойства, всички Добродетели на Неговото Име, за да можем да разбираме какво е Той всъщност, Неговия Дух, Неговата Любов... да разбираме как Той е създал света. Следователно, да се познае Името Божие, да се свети Името Божие - това е колосална, възвишена работа, която трябва да се извърши.

Сега, има един важен момент, върху който бих искал да ви дам някои пояснения. Преди малко ви казах, че човек може да е чистоплътен, без да е целомъдрено Чист, и че може да е целомъдрено Чист, без да е чистоплътен - това е вярно; ала сега искам да добавя също и че е невъзможно човек да стане Свят, ако първо не се е пречистил. Да, за да станете светии, първо трябва да бъдете целомъдрено Чисти.

Ще ви дам един пример. В миналото хората са използвали за осветление газени лампи и всеки ден домакинята е трябвало да бърше почернялото от пушека стъкло. Е, добре: почистеното стъкло - това е целомъдрената Чистота, а светлината, преминаваща през стъклото, е Светостта. Ето защо трябва да се пречистваме: за да може нашата вътрешна Светлина да се изяви навън. Искрата е във всеки от нас, но тя не може да се прояви, защото стъклото не е почистено. Всичко се съдържа в този символичен образ. Когато човек стане целомъдрено Чист, Светостта ще може да се изяви в него. Чистотата е само едно условие, а Светостта е цел. Когато Душата се проявява чрез сърцето, човек е целомъдрено Чист; когато Духът се проявява посредством ума, човек е Свят.

Светостта иде от Горе, от Бога, а целомъдрената Чистота - от долу, от мястото, където човек има възможността да подбира, отсява и изчиства нещата. Какво ще се случи, ако налеете чиста вода в мръсна чаша?... Амброзията иде от Бога; но нашият ум, нашето сърце, цялото ни същество е вместилището, чашата, която трябва да почистим, за да приемем в нея тази амброзия. Казвате: „Вече много пъти поднасям чашата си на Господа“. Да, но Господ ви отвръща: „Докато не си си измил чашата, няма да налея нищо в нея“. Често хората протягат към Небето „чаши“ в невъобразимо състояние, и понякога дори (извинете ме!) - тоалетно гърне. Ето защо Съществата там, Горе, си казват: „Ако налеем амброзия в тоя съд, това ще причини зло на този човек“. Често тези Висши Същества ни оставят с празни ръце заради нашата собствена сигурност.

Този въпрос е много важен, мили мои братя и сестри - и трябва да размишлявате върху него. Светостта иде от Бога, но душевната Чистота може да дойде единствено от самите нас - ние самите трябва да я породим и внесем вътре в себе си. Светостта иде от Горе; докато Светият Дух не дойде да ни посети, не можем да бъдем Святи. Ала щом Светият Дух дойде в нас, значи, вече сме целомъдрено Чисти - а чрез Своето Присъствие, Той ни освещава.2

В Господнята молитва е казано също: „Да бъде Волята Твоя - както на Небето, така и на Земята“ (Матея 6:10). Виждате ли: „Волята Твоя“. Защо Посветените са искали да изпълнят Волята Божия? Защото това е един магически акт. Желаейки с всичката си сила да вършат Волята на Господа, те се свързват с Него - и точно в това Единение съумяват да станат целомъдрено Чисти и Святи. Ще кажете: „Но как?... Чистотата тук няма нищо общо!“ Точно обратното. Когато един човек иска да върши Волята Божия, неговото същество е вече заето, ангажирано, изцяло посветено на тази Воля; то е затворено за всички други влияния - и тогава всички противодействащи воли, желаещи да се възползват от него, не могат да му въздействат, защото човекът е ангажиран, зает, съхранен и пази своята Чистота. Докато не е започнал да работи за изпълнение на Волята Божия, всички други воли, видими и невидими, на елементали , ларви** и даже на други хора, се опитват да се вмъкнат, за да се възползват от него. И така например, между всички тези противодействащи воли: съседът, братовчедът, лелята, съпругата и т.н., мъжът е напълно разбалансиран и нечистотиите проникват в него. Да, едно същество, което не върши Волята Божия, не може да бъде нито Чисто, нито Свято. Ето едно потресаващо откритие за онези, които са способни да разберат!...

И тъй, занапред знайте, че трябва да работите за изпълнение на Волята Божия, за да съхраните своята Чистота, своята Сила, своята Свобода. Защото, не сте ли заети изцяло с Господа, бъдете сигурни, че други ще ви „окупират“ и после ще служите на всякакви най-странни, най-користни и най-анархични воли. Докато хората не разберат това, докато не станат служители Божии, техният „хотел“, тяхната „къща“, техният „дюкян“, т.е. цялото им същество ще бъде открито за всички ветрове, за всякакви посетите-ли, за всички нежелани , и те никога няма да успеят да се пречистят.

Виждате ли. Чистотата, истинската Чистота, Светостта не е там, където обикновено я търсят хората. Тя е много нависоко, тя трябва да дойде от Горе. Реката се спуска от планината - и ако почерпите вода от нейния извор, тя е чиста; но ако я почерпите от много ниско, тя винаги ще е мътна, замърсена и даже вредна. За да пиете чиста Вода, винаги се качвайте нависоко, много нависоко - там, дето е Господ; и тази Вода ще ви измие, ще ви утоли, ще ви оживотвори, ще ви направи Безсмъртни. Ето истинската философия. Ала всички онези, които проповядват за Чистотата, за Светостта - те разбрали ли са това магическо съотношение? Невъзможно е да се придобие Чистота долу, в ниското. В ниското може да намерите само чистоплътност - а често пъти, по-скоро, нечистоплътност.

Ако потърсим символите на Чистотата във всички сфери и царства на Природата, какво ще открием? За стихията Земя, това е кристалът, скъпоценните камъни, и най-вече - диамантът; впрочем диамантът е най-твърдият камък. В растителното царство символ на Чистотата е лотосът, който се ражда във водата и чиито венчелистчета са с белоснежна яснота. Ще кажете: „Ами лилията?... Ами розата?...“. Да, и лилията също; розата обаче е друго нещо: тя е по-скоро символ на Божествената Любов. Сред птиците, гълъбът е символ на Чистотата - ето защо хората изобразяват Светия Дух под формата на гълъб; но имаме също и агнето, с бялото си руно, със своята кротост, своята невинност, своето смирение. На астрален план, това са Ангелите, Девите, както ги наричат. И издигайки се все по-нагоре в различните царства на Природата, ще намирате още и още символи на Чистотата - чак до самия Бог, Който е Абсолютната Чистота, Абсолютната Святост.

Щом е така, от сега нататък размишлявайте, медитирайте върху тази необикновена идея: че човекът, ученикът в Духовната Школа трябва винаги да желае да върши Волята Божия, за да се съхрани, пречисти и освети. Иначе, независимо дали иска това, или не, ще бъде принуден да изпълнява други воли, а тези други воли няма да бъдат толкова безкористни, толкова чисти, толкова сияйни. Човек никога не бива да пада толкова ниско, че да изпълнява човешката воля, както правят мнозина, приели да се подчиняват на заповедите на недобросъвестни или престъпни личности. Разбира се, ако волята, плановете, стремежите на някои хора са в съгласие с Волята Божия, тоест, ако те желаят да вършат всичко за благото на човечеството, да работят за изобилието, здравето, красотата и свободата на всички по целия свят - нека им се подчиняват! Но ако целите им са себични, посредствени, долни - по-добре да не ги следвате.

Сега ще ви дам един пример, за да ви покажа, че хората не умеят да четат от Книгата на Живата Природа. Когато, в стаята си или навън, оставите малко трошици храна, защо, веднага след това, всякакви насекоми: мравки, оси и т.н., идват да се гощават с тях? Защото нечистотата привлича тези гадинки. Ала почистете - и готово, те изчезват! По същия начин, трябва да знаете и че ако оставяте някои нечистотии в чувствата или мислите си, те привличат нежелани нисши същности, които обичат да се хранят с такива нечистотии, и после вече няма да можете да се избавите от тях. Защото, вижте: даже и да се опитате да убиете насекомите или да ги изгоните, това няма да помогне: докато оставяте боклук, ще имате гадинки, защото при боклука винаги пристигат още и още. За да се избавите от тях, трябва да отстраните нечистотиите - и гадинките ще идат да си търсят храна другаде. А на астрален и ментален план, където също има мисли и чувства, които ферментират, които гният и се разлагат, законът е същият. Следователно човек трябва да се освободи от тези нечистотии - и нежеланите ще си отидат.

Докато хората не разберат правилно Чистотата - тоест, ако не я изучават във всичките й сфери, - те не могат да станат Чисти. Ще кажете: „Да, но вижте това младо момиче, или пък това детенце - те са чисти!“ Един Бог знае дали са чисти... и докога! Ако едно младо момиче е невежо, то много бързо ще изгуби нравствената си чистота, защото тази чистота е непостоянна и защото, със своето невежество, то няма да съумее да я опази. Ето защо трябва да се просвещават младите, за да осъзнаят най-накрая що е Чистота. Ще кажете: „Да, но това още не е съвсем ясно, не сте ни дали определение“. Ще ви дам определения, не се безпокойте; засега само подготвям почвата.

Представете си сега, че сте отишли на някое място, където се събират хора и разговарят с един много груб маниер; когато се върнете у дома, имате усещането, че сте омърсени и че имате нужда да се потопите във ваната, за да отмиете всичко нечисто. Щом направите това, вече сте се освободили от тези мъчителни усещания и отново чувствате една лекота. Обръщали ли сте внимание на това явление, за да го изучавате? Тези усещания - точно това трябва да изследвате. Понякога имате чувството, че сте потопени в мръсния канал, и се усещате лепкави, сякаш нещо се е прилепило към вас... Макар всичко наглед да е чисто и изрядно, въпреки това се чувствате неразположени, зле ви е и изпитвате потребност да се изкъпете. Или пък, напротив: без да знаете защо, преживявате едно усещане за чистота, лекота... Спирате ли вниманието си върху тези състояния, за да ги изучавате? И все пак, именно по този начин ни учи Бог, защото вътрешните усещания са точни, прецизни, математически изчислени уроци.

Ще кажете: „Но усещанията никак не са точни, не са обективни, не можем да им се доверим! Онова, което можем да видим, да претеглим и премерим, което винаги има едни и същи форми и размери - да, ето кое е сигурно и надеждно; а животът на психиката, на емоциите, субективният живот - това е несериозно...“. Е, добре: точно в това се заблуждавате; защото ето, че там също има строго определени фактори, абсолютни мерки, на които човек може да се осланя. Хората са отхвърлили цялата тази сфера на субективния живот. Имайки предвид колко са фини психичните явления и колко бързо протичат, то, понеже хората още не са изобретили достатъчно чувствителни уреди, които да улавят случващото се в сферата на чувството и на мисълта, те са оставиш тази толкова важна сфера на езотериците, медиумите и Посветените - което е много жалко. Ала по-нататък ще се заемат да я изучават в дълбочина и ще открият в нея същата точност, същата математическа прецизност, каквато има и на физически план.

Същественото - това е Животът. Следователно, да разчита човек само на онова, което е мъртво, сковано, кристализирало, под предлог че е най-лесно за изучаване, и да изостави всичко живо - това не е разумно. Още повече, че в действителност, именно Животът се подчинява на най-прецизните закони... Само че човек трябва да знае към кой аспект да насочи вниманието си, за да го изучава. Понякога на Скалата при изгрев-слънце, се чувствате спокойни, тихи, ведри, леки... да, едно феерично, ефирно, възвишено усещане. Е, добре: анализирайте това усещане, защото то е една реалност - и то реалност, по-реална даже от всичко физическо и материално. И когато се усетите потопени в „помийна яма“ заради някое четиво, някой разговор или поглед, пропити от нечистота, анализирайте по същия начин и това усещане за нечистота... Ще видите, че в субективния, невидимия свят, също има абсолютни мерки.

А сега ще кажете: „Но как да разберем кое е чисто и кое - нечисто?“ Много е лесно да се разбере. Веднъж някой ми разправяше, че никога не може да знае със сигурност кое е добро и кое - зло, справедливо или несправедливо... Казах на този човек: „А, наистина ли не знаете? Е, добре, гледайте: искате да ударите някому шамар, при това - голям шамар? Първо ударете този шамар на себе си. Със сигурност ще откриете, че това не е добро за Вас самите. Значи, много просто: то не е добро и за другия човек“. Как човек разбира, когато той самият получи шамар, че това не е хубаво? Боже мой, какво просветление, каква мъдрост, каква разумност, и то - само с един удар!

Когато ти самият си засегнат, винаги знаеш кое е добро и кое - зло. Наранете дори само леко някого, подразнете го, ядосайте го, обидете го, окрадете го, ударете му няколко плесници - и вижте тогава дали няма да ви покаже, че познава всички закони, всички кодекси, цялата юриспруденция. Странно обаче как той самият, когато причини нещо на другите, вече не знае дали е добро, или лошо. Когато той самият е клеветил и опозорявал, когато се е съмнявал, подозирал, критикувал и внасял разделение, когато е препятствал пътя на други същества към Светлината, не е знаел дали това е добро, или зло... И все пак, можел е идеално да го знае: трябвало е само да се постави на мястото на тези същества. Иисус е изказал в резюме тази Велика Истина с думите: „И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тям (Лука 6:31). Всички морални закони се съдържат в тези думи.3

Но да се върнем на Чистотата. Когато всички онези книжници и фарисеи дошли при Иисус, водейки при Него прелюбодействалата жена, която искали да убият с камъни, както е било писано в Мойсеевия закон, какво направил Иисус? (Йоана 8:1–11). Той се навел и започнал да пише с пръст по земята (така и не ни е разкрито досега, че знаците, които Иисус начертал там, са били кабалистични знаци), а после казал: „Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея!“. И тъй, само онези, които били с чиста съвест, можели да се произнесат или да критикуват. И понеже си спомнили, че повече или по-малко, всеки бил замесен в мътни и съмнителни дела, се уплашили. Да, защото знаели значението на знаците, начертани от Иисус. (Тези знаци гласели, че наказанието впоследствие ще се стовари обратно върху тях, ако не са Чисти.) И тогава, един след друг, хората се оттеглили, оставяйки Иисус сам с жената. А Иисус й казал:

- Жено, де са онези, които те обвиняваха ? Не те ли осъди никой?

- Никой, Господи.

- Нито Аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.

Цял свят знае тази история, но не са я разбрали. Ще кажете: „Но как! Нали енорийските свещеници и пасторите са изнесли толкова проповеди върху нея!“ Ами да, точно така: много са проповядвали, а нищо не са разбрали.

Защо хората още не са видели, че само нечистите обвиняват другите в нечистота? Защо Иисус, Който е бил Чист, не е обвинил тази жена? Именно от това си вадя едно чудесно заключение. Всички нечисти виждат навсякъде нечистота и се настървяват от това; докато Чистите не се занимават с нечистотата на другите: имат си други неща за вършене. Онези, които са истински Чисти, никога не си отварят устата, за да критикуват някого за неговата нечистота, макар и да имат това право; те обаче не го правят, защото са над тези неща. Иисус е имал всичкото право да обвини тази жена, но не го е сторил, защото Чистотата не се занимава с нечистотата на другите.

Чистите се стараят единствено да пречистват другите, а нечистите - все да ги калят, да ги клеветят. Обаче не е благородно да се калят другите! Оставете всеки един на Божията Справедливост: ако един човек е нечист - е, добре: Небето ще му отнеме красотата, хубавите качества и способности; той ще бъде лишен от всички благословения - но не е ваша работа да го съдите. А ако наклеветите някой, който живее в Чистота, тогава, каквото и да правите, той ще става все по-чист, по-сияен, по-могъщ, а вие ще се терзаете и ще си казвате: „Ах, не успявам, никак не успявам да му причиня зло“. Да, ето я печалната участ на онези, които си въобразяват, че са чисти и че имат правото да съдят другите. Ако едно същество е извор, не можете да го окаляте; и тъй, вместо да критикувате, правете като него: и вие станете извор, който, като блика и струи, сам се пречиства непрестанно.

През всичките тези години съм разбрал много неща - и не се занимавам с нечистотата на другите. Тъкмо обратното: приемам ги такива, каквито са, старая се да им помагам, да им давам от моята Любов, от моята Светлина; и ако нищо не са разбрали, толкова по-зле за тях! Ако те не вървят по този сияен Път, рано или късно ще изпаднат в такова състояние на мухлясване и гниене, че всеки ще бяга от тях, запушвайки нос. Най-нечистите хора са винаги тези, които са недоволни от живота и които, вместо да работят за осъществяването на най-възвишения, Високия Идеал, се занимават само да следят какво правят другите, дебнат ги, подозират ги и разпространяват съмнения и клевети по техен адрес. И точно това е нечистотата: да бъдеш пълен с подозрения, завист, ревност и всякакви негативни неща.

Сега, за да допълня онова, които ви говорих вчера, ще насоча вниманието ви към още едно явление, което не сте изследвали и което все пак може да ви даде известна светлина. Когато сте пили кафе например, или пък някоя друга стимулираща напитка, силите потичат във вас и вие се чувствате по-активни, с по-добро разположение; и даже вашата вяра, вашата надежда и способностите ви за разбиране се усилват. Значи, стимулирането на нервната ви енергия е произвело резултат на всички нива. Но ето, че в друга ситуация пък сте станали малко анемични, апатични - вашата жизненост намалява, а и всичко останало също се обезсилва: мисълта ви вече не е толкова ясна, волята ви не е толкова силна и вие губите своята вътрешна увереност. Външно няма големи промени, но вътрешно нещо е отслабнало, което впоследствие води до едно общо обезсилване в цялото ви същество. После отново жизнената сила се възвръща малко, по един или друг начин, и отново има надежда, отново има велики планове.

Следователно съвсем не е учудващо, че младите хора и всички, притежаващи огромна жизнена сила, имат повече надежда, повече смелост, повече радост, повече Любов; докато онези, които са по-възрастни, имат по-малко устрем и са по-уморени, повече песимисти и вървят, навели тъжно глава към земята... Да, тъга и безнадеждност... Затова, когато Иисус е казал: „Аз дойдох, за да имат Живот, и да го имат преизобилно“4 (Йоана 10:10), то е, защото е познавал точно съществената роля на Живота. Само че, разбира се, този Живот, за който е говорел Иисус, не е бил чисто биологичният живот, жизнената сила. Всички хора имат вече този живот, те нямат нужда Иисус да идва да им го дава. Нещо повече: не биологичният живот е произвел най-чудните и великолепни резултати на Духовен план, защото със силите, намиращи се в стомаха, в корема, в белите дробове, в половите органи, мъжът например мисли само как да яде, да пие, да се бие, да си ляга с жени и прочие.

Следователно, когато Иисус е говорел за Живота, е имал предвид Духовния Живот, защото това е истинският Живот, който ни е дал всички възможности за разцвет. В мига, в който започнете да живеете в тези потоци, идващи пряко от Бога, ставате благородни, верни, мъдри, силни. Този Живот ще ви подтиква винаги да се извисявате, навсякъде да излъчвате Светлина, Надежда и Любов. Духовният Живот е способен да събуди в човека най-хубавите мисли и чувства; и именно защото са се отказали от този Живот, хората стават все по-алчни, користолюбиви, груби, похотливи, подли и жестоки. Ами да, мили мои братя и сестри: непрестанно трябва да се стремите да постигнете Духовния Живот, да се приближите до него, да започне да блика и струи във вас... Очевидно, това съвсем не е толкова лесно, защото той идва от много високо и е нужна цяла една „инсталация“, цяла една „тръбопроводна система“, за да се „каптират“ и насочат по системата неговите потоци, за да текат по своя кръговрат вътре във вас и да бъдете непреривно поливани, напоявани, утолявани, вдъхновявани. Ала щом започнете да вкусвате от този Живот, разбирате каква са преимуществата, когато го живеете.

Щом Иисус се е молил Неговите ученици да придобият този Живот, значи, явно те още не са го имали в себе си. Разбира се, имали са нещо, което се е доближавало до истинската Духовност, но все още не са имали в себе си квинтесенцията на Духовния Живот. Ето защо Иисус им е казал: „А кога дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка Истина“ (Йоана 16:13) - защото тогава все още не били приели в себе си този Дух. Християните си мислят, че апостолите са били готови да приемат всички Откровения. Е, не: те биват подготвени за това именно благодарение на Иисус. Иисус е ходатайствал за тях и те са приели в себе си този Духовен Живот, наречен Живот Вечен5. Вечният Живот не е нищо друго освен Духовният Живот. Вечният Живот не бива да бъде разбиран като някаква безкрайност от време; не - една-единствена секунда, по своето качество, може да е цяла Вечност. И не продължителността на времето прави Живота Вечен, а качеството на Духовния Живот, на Божествения Живот.

И макар да не е нужно хората непременно да живеят вечно, те могат да живеят Вечния Живот. Вечният Живот никога не е означавал да живееш цяла Вечност на Земята, както са вярвали в онази секта, в която всички са си въобразявали, че никога няма да умрат. А когато са умирали, разбира се, е било по някаква случайност... Значи, всички са умирали случайно, и нито един - по Волята на Бога. Любопитно, нали?... Много християни все още тънат в илюзии. Сами себе си заблуждават, това е невероятно!... И впрочем те не са единствените. Има много други секти, съхраняващи все още погрешни схващания; ала един ден всичко това ще бъде преразгледано. Някои ще кажат: „Но Вие също сте в това число, Вашето Учение е секта“. А, не, не! Нашето Учение е единственото, което не е секта. И даже веднъж ви казах нещо много дръзко: казах ви, че дори Католическата Църква засега е секта, защото тя не приема някои всеобщи Истини. Да, макар че думата католически означава всеобщ, всецял, самата Католическа Църква е сектантска. Докато нашето Учение е едно всеобщо, универсално Учение - и именно то някой ден ще бъде разпространено навсякъде.

Ще кажете: „Разбира се, Вие си проповядвате за своята Църква“. Точно там е работата, че това не е Църква - иначе отдавна щях да бъда първият, който я е напуснал. Да, щях да съм първият... И знаете ли защо ние нямаме храм? Защото такъв един храм, при всички случаи, би бил малък, ограничен, построен с човешки материали. При това, вече има един Храм - единственият Храм Божи: цялата Вселена; и щом е така, тогава не е толкова необходимо да се строи друг храм. Впрочем ние, ние самите също сме един малък Храм - и в този Храм трябва да извършваме Богослужение. Да: вътрешно трябва да сме непрестанно в нашия собствен Храм. Има много хора, които вече не умеят да се молят на Господа, когато не са в някоя църква; като че ли Господ Го няма никъде другаде освен в църквите! Те не знаят как да влязат в своя собствен Храм; и все пак, казано е в Писанието: „Бие сте Храм на Бога Живаго“6 (2 Коринтяни 6:16)

Да, вие самите сте Храм - и трябва да пазите този Храм външно и вътрешно чист. Християните обаче оставят своя Храм разнебитен, заринат с боклук, а веднъж годишно ходят в храмове, построени от човеци. Е, добре: това е твърде недостатъчно и то не е начинът, по който ще бъдат преобразени. Всеки ден, по цял ден и по цяла нощ, човек трябва да пребивава в своя Храм, никога да не излиза от него, а от време на време да ходи и във Великия Храм на Природата. Ето философията на бъдещето, религията на бъдещето. Тогава вече - да, има за човека надежда да се промени, да се преобрази, защото той ще е денонощно в своя Храм, за да го пречиства и разхубавява, за да дойдат Господ и Ангелите да се вселят в него. Докато сега хората ходят веднъж годишно да запалят по една свещ!... Ама това е смехотворно, това е нелепо! Дори и веднъж седмично пак е твърде недостатъчно.

Когато хората още не са били толкова напреднали в развитието, са имали един ден в седмицата, определен за ходене на църква. Ала в новата религия това ще бъде седем дни седмично; виждате ли: през цялата седмица, през целия живот... Само един ден - то е прекалено лесно... През останалите шест дни хората си въртят далаверите, лъжат, мамят, извършват прелюбодеяния, а после, на седмия ден, отиват за няколко минути на църква, потапят си ръката в светената вода - и готово, всичко е наред! Ако това наистина действаше, би дало най-добрите резултати. Аз самият, във всеки случай, не го вярвам. В тази област съм най-недоверчивият човек, най-големият безверник. Вярвам - но в неща, които са по-ефикасни. Ще кажете: „Но как! Това, което ни разправяте, е ужасно!“. Не. Основателите на различните религии са били големи психолози и педагози: те са знаели какво правят, познавали са човешката природа и са разбирали много добре, че в една епоха, в която не е било възможно да се изисква много от хората, е трябвало да ограничат своите предписания.

Ала приближава мигът, когато хората ще кажат: „Само един ден, за да ходим на църква?... Не, искам да съм в нея ден и нощ, и даже ще спя там, в църквата“. И в коя църква? В собствената им църква, собствения им Храм... защото, ако сега занесете матраците си в някоя църква, ще видите какво ще ви сполети! Ами да. И тъй, в новата религия хората ще се хранят, ще пият вода, ще спят, ще разговарят, ще се прегръщат и целуват в своя собствен Храм, по всички правила на Светостта. Ще кажете: „Боже Мой, какъв преврат!“ Ами да - и това е радостно явление. Много правила са били добри само за дадена епоха и подлежат на промяна. Ще има една нова философия, една нова религия, която ще бъде религията на Живия Христос, Истинната религия на Христа, Слънчевата религия. Векове наред хората са я изкривявали, но сега най-сетне ще я познаят.

Мили мои братя и сестри, жадувайте само Духовния Живот; защото, когато този Духовен Живот ви посети, той ще „включи“ всичките ви „уреди“ вътре във вас; и тогава умът ви ще размишлява по-добре, сърцето ви ще се радва по-добре, волята ви ще превъзмогва по-добре препятствията, физическото ви тяло ще бъде по-жизнеспособно и енергично и ще можете да вършите всичките си дела с по-голяма лекота.

Казах ви преди малко, че когато някой изгуби жизнената си сила, той започва вече да не вижда, да не усеща, става като мъртвец. И все пак, органите, уменията и способностите му са налице, нищо не му е отнето - само жизнената му сила отсъства. Но ето, че жизнената сила се възвръща и всичко започва отново да работи. Тогава, как да не осъзнаем, че същото важи и за Духовната сила? В човека съществуват центрове, чакри, всякакви непознати все още за него „инсталации“ ; и ако те не работят, то е, защото няма „ток“, няма „бензин“, няма я тази Духовна енергия. В деня, когато тази енергия съумее да се прояви, тя ще събуди всички други центрове (които са не само физически, но също и психични, Духовни центрове) и човек ще започне да възприема съществуването на други създания, на други същности, на други сили, на други енергии, които текат по своя кръговрат. И тогава, какво изобилие ще има в търсе-нията и откритията му! Безкрайно... И това произтича от Духовната енергия, дошла всичко да нахрани, всичко да отключи и задвижи.

Вашите цветя вехнат и умират: полейте ги - и те отново ще си възвърнат своята жизненост. Или пък, един морков, който отдавна стои някъде и е вече изсъхнал и омекнал: ако го потопите във вода, съвсем скоро пак ще стане твърд и ще „пращи от енергия“. Какво всъщност е станало?... Господ е вложил незнайна наука във всички тези микроскопични явления, протичащи около нас, само дето хората не наблюдават, не размишляват, за да разберат как всичко е взаимносвързано, и ето защо не виждат никакъв смисъл в каквото и да било. Това ви учудва - че тези дребни неща ми говорят толкова много? Ами да: това са букви от Книгата на Живата Природа, а аз се занимавам да ги разгадавам и чета по тях. Спирам се върху всяка буква - и онова, което откривам, е нещо изключително!

И така, ето го Новия Живот, мили мои братя и сестри; и когато казвам Новият Живот, имам предвид не нещо друго, а Духовният Живот, за който е говорил Иисус. Само в този Духовен Живот можем да намерим Чистотата. Всички Посветени, които са съумели да се свържат с Божествения Първоизточник, познават Чистотата; всеки ден те вкусват от тази Чистота, и то, преди всичко - като едно усещане за лекота, яснота, ведрост, свежест, защото това усещане е една специфична особеност, едно свойство на Духовния Живот. Именно Духовният Живот ни дарява ден и нощ с усещането, че сме пречистени, окъпани, проникнати от Чистота и Святост.

Знайте добре: Чистотата не е там, дето хората я търсят. Истинската Чистота е в Божествения Живот - и пак ви повтарям: когато живеете този Божествен Живот, никой не може да ви омърси. Дори и да ви окалят, дори и да ви очернят, пак не могат да ви омърсят. Докато, ако не живеете Божествения Живот, тогава, каквото и да правите, ще се чувствате винаги нечисти, винаги оплескани с нещо лепкаво, от което не можете да се отървете. Някои винаги са имали усещането, че са грешници, престъпници, и все повтарят: „Аз съм прокълнат... Обречен съм...“ В действителност, те не са извършили никакво престъпление, но се чувстват нечисти, вярват, че са прокълнати, обречени, защото Божественият Живот още не ги е посетил.

Веднъж щом Божественият Живот е дошъл да ви посети, вече никой и нищо не може да ви омърси, защото човек не се цапа външно - цапа се вътрешно. Именно това е искал да каже Иисус с думите: „Не осквернява чело века, което влезва в уста - но което излезва из уста, то осквернява чело века... А което излезва из устата, излезва из сърцето, и то осквернява человека“.8 (Матея 15:11; 18) Нечистотата идва от вътре: от сърцето, от желанията, от мислите - да, нечистотата идва от вътре. Нали виждате: така е писано.

Бонфен, 28 август 1966 г.

Бележки:

* Садху (санскр.) - в индуизма: мистик, аскет, свят човек, странстващ монах, проповедник (бел. ред.).

** Ларви - астрални същества, породени от нисшите чувства и страсти на хората (бел. ред.).

1. Виж „Отче наш“, брошура № 313.

2. Виж Les révélations du feu et de l'eau (Откровенията на Огъня и Водата), колекция „Извор“ № 232, гл. XVII: „La descente du Saint-Esprit“ („Слизането на Светия Дух“).

3. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“, част V: „Tu aimeras ton prochain comme toi-même“.

4. Виж Qu'est-ce qu'un fils de Dieu?, колекция „Извор“ № 240, гл. I: „Je suis venu pour qu’ils aient la vie...“.

5. Виж „Vous êtes des dieux“, част VIII: „Vivre la vie éternelle“.

6. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“, част III: „Vous êtes le temple du Dieu vivant“.

7. Виж Centres et corps subtils - Aura, plexus solaire, centre Hara, chakras, колекция „Извор“ № 219, гл. VI: „Les chakras“.

8. Виж La pierre philosophale - des Evangiles aux traités alchimiques, колекция „Извор“ № 241, гл. II: „Се n’est pas ce qui entre dans la bouche qui peut souillei l’homme“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×