Jump to content
Ани

7. Магическата сила на доверието

Recommended Posts

7.

Магическата сила на доверието

За да допълня онова, което ви говорих през последните дни относно Чистотата, мисля, че днес би било полезно да добавя още няколко думи, за да имате една ясна представа за мислите и чувствата, внасящи нечистота в човешкото същество. Това е въпрос, който трябва да изучаваме от гледна точка на Магията, тъй като (често съм ви казвал това), според мен именно този аспект е най-важният. Докато не познава магическия аспект на нещата, човек никога няма да съумее да се доближи до същественото. Само че в днешно време хората са свикнали да изучават въпросите от всякакви други гледни точки: на икономиката, естетиката, химията, физиката, механиката, обществото, астрономията и т.н., но никога - от гледна точка на Магията; и въпреки това, повтарям: именно това е най-важната гледна точка.1

Да вземем например един мъж и неговата жена, един началник и неговите работници, един преподавател и неговите възпитаници, и да видим как се развиват нещата обикновено. Мъжът забелязва, че от време на време, жена му се връща по-късно от предвиденото - и без да има доказателство за това, я подозира, че му изневерява... Какво се случва тогава? Какво представляват тези съмнения и подозрения от гледна точка на Магията? Какво пораждат те? Ето какво не знаят хората. Всички те намират за съвсем нормално и естествено мъжът да подозира жена си и да я тормози със своята мнителност. Не казвам, че никога нищо не бива да подозирате, но въпросът е преди всичко да осъзнавате във всеки миг какви сили отключва, задвижва и насочва несъзнателно човек, както и какво ще предизвикат те. Понякога пък жената е тази, която подозира мъжа си: ревнува го, тормози го - и така и двамата се съсипват, защото мислите и чувствата, които са ги обсебили, са изцяло от нисш порядък. Или може началникът да подозира своя подчинен, че е нечестен, че същевременно работи и за други хора; от своя страна пък служителят подозира началника си, че го експлоатира и че иска на всяка цена да го хване в нарушение, за да го уволни. Навсякъде, навсякъде се ширят само подозрения и съмнения...

Както често съм ви казвал, винаги трябва да си даваме сметка, че човешкото същество притежава две природи: Висша и нисша; и следователно, как влияете на дадено същество - това зависи от силите, които събуждате съответно в едната или другата от двете му природи. Когато подозирате някого, вие се свързвате с нисшата му природа и така не само я правите по-силна, но и допускате от нея да проникват във вас енергийни потоци, и така един ден се сдобивате с недостатъците и слабостите на онзи, върху когото непрестанно сте сипели ожесточени нападки. Занимавайки се постоянно с недостатъците на другите, отваряте в себе си една врата, през която ги пускате да влязат. Действайки по този начин, вие забавяте собственото си развитие.2

Следователно, ако нямате нищо друго в главата си освен пороците и престъпленията на хората, вие привличате всички злотворни същности, които са там, във вашия противник, съсед или партньор - и затова не се учудвайте, ако един ден се почувствате обсебени от тези същности. Много просто: това е един магически феномен. И обратното също е вярно: ако решите повече да не мислите за недостатъците на някого, а вместо това - да се свързвате с неговите Добродетели, с неговия Дух, тогава, без значение дали той знае това, или не, между вас се установяват връзки, отношения, започва да тече енергия, и така един ден ставате подобни на него. Всички същества, познаващи този велик Закон на обмяната, на осмозата*, на сливането, престават да се свързват със слабостите на другите, а напротив - търсят Същества, много напреднали в развитието, за да се обменят с тях. Това е начинът, по който работят разумните. Другите, които са дребнави, окаяни, слаби, нещастни и глупави същества, само се нахвърлят настървено върху недостатъците на другите, върху тяхната грозота, без да имат представа какво ги очаква. Боже мой, колко е жалко, когато не съумяваме да просветим хората! Те обичат нечистотата, имат потребност от скандална преса, от криминални трилъри... и не могат да живеят без тази помия! Твърде рядко се срещат хора, търсещи просветени, благородни. Чисти Същества: светии, Духовни Учители, Посветени.

А сега ще ви разкрия още едно явление, което не сте наблюдавали съзнателно. Когато подозирате някого в нещо, вие, без да си давате сметка, го подтиквате да направи точно онова, в което го подозирате. Един мъж например подозира своята жена, че е била в обятията на еди-кого си, и я обвинява в изневяра... В действителност, това не е вярно - и тя протестира, опитва се да докаже своята порядъчност, но нищо не може да се направи: съпругът й е болезнено ревнив, прави й сцени и непрекъснато я разпитва и за най-незначителните й действия. Какво се случва след известно време? Тази жена, която винаги е искала да остане вярна на своя мъж, накрая му изневерява и първа тя се учудва на това, тъй като не разбира какво я е тласнало да извърши изневяра. Толкова е просто - собственият й мъж я е подтикнал към това: да, със своите обвинения е създал благоприятни условия, внушил й го е на астрален план - и съпругата му, горката, накрая се е поддала, въпреки че самата тя е била порядъчна жена и е искала да устои... И така, виждате как тези окаяни и невежи мъже „изкопават гроб“ на собствените си жени! Същото важи и когато един мъж, принуден да слуша упреците на жена си: „Ах, ах! Ти направи това... Ах, ах! Ти направи онова...“ накрая наистина го прави. Добре е думите да съответстват на реалността!

Следователно мъжете и жените са несъзнателни творци на добро и зло. Защо е толкова трудно да разберат този закон на психологията и Магията? Хората са странни, способни са да изучават висша математика, електроника и всякакви други по-сложни неща, но не могат да схванат тези съвсем прости Истини, които дори едно дете може да разбере.

Ето защо, на мъже, жени, началници, служители, преподаватели, ученици - на всички ще дам един забележителен метод, и вместо вечно да имат съмнения и подозрения към този или онзи, благодарение на този метод най-сетне ще имат вътрешна увереност. Да тъне човек цял живот в подозрения, без никога да има нито едно доказателство - това е цяло нещастие. Трябва да има доказателства, все пак!... А за да намерите доказателства за някого, ще ви дам най-добрия метод. Кажете си: „ Достатъчно съм се съмнявал, никога не съм сигурен - сега искам да знам...“ (На добър час! Накрая човек пожелава да знае; това е по-добре, отколкото само да подозира, да се терзае и да трови целия свят.) „... Понеже умът ми е сляп и на нищо не може да ме научи, понеже винаги ме оставя да се лашкам в несигурност - е, добре: отвратен съм от него, дотегна ми, затова сега ще разгърна интуицията и ясновиждането си!“ И тогава започвате една колосална работа: концентрирате се, медитирате, молите се, постите и т.н. И когато минат четиридесет или петдесет години в практикуване на всички тези упражнения, ще сте станали ясновиждащи и най-накрая ще узнаете дали вашата жена ви е изневерила!

Ами да, мили мои братя и сестри, не се смейте: с този метод поне ще имате вътрешна увереност. Ще кажете: „Но това доста ще се проточи!“ Разбира се, изисква се много време, но пък ще бъдете ясновиждащи, а това си заслужава усилията, все пак! Иначе, след петдесет, шестдесет и повече години, още няма да знаете дали вашата жена ви е изневерила, и ще умрете, потънали в скръб, че не сте узнали това. Значи, виждате ли, това е нещо много сериозно, затова ви давам най-добрия метод. Дори и невежеството, дори и съмненията трябва да се използват, за да се заеме човек решително с развитието на духовните си способности.

Сега ще ви обясня какво ще стане с вас. Имало някога един цар, който, разхождайки се из полето, веднъж видял една крава, но толкова хубава крава, с такива възхитителни петна (по цвят, форма и т.н.), че почти се влюбил в нея. Тази крава обаче принадлежала на един стар мъдрец; и когато царят изпратил при мъдреца един човек от свитата си, за да поиска кравата от него, мъдрецът отвърнал:

- Не, не, не давам кравата си - тя ми е много нужна.

Като узнал този отговор, царят се разгневил и казал:

- Добре тогава: ще му я вземат насила! - и проводил няколко въоръжени свои слуги, за да му отнемат насила кравата.

Но ето, че този велик мъдрец владеел необикновена сила: само като прострял ръка, ги парализирал всичките, а после ги отпратил. Царят тогава изпратил цяла армия, за да вземе кравата. И отново мъдрецът прострял ръка, парализирал армията, а после я отпратил обратно при царя.

Царят се почувствал много нещастен, но най-вече -унижен. Казал си: „Никой никога не ме е обиждал по този начин, всички ми се подчиняват покорно, само този старец ми се противопоставя. Но аз няма да отстъпя: когато искам нещо, го получавам“. И той мислил, мислил дълго... „Щом е така - казал си царят, - ще отида лично при него, предрешен, и ще го помоля да ме учи, и когато разкрия тайните му, когато разбера по какъв начин успява да парализира хората... ами тогава ще му взема кравата!“ Отишъл той, значи, при мъдреца, и го поздравил:

- Милостиви господарю, който си Велик Маг - казал му той, - поднасям ти моите почитания, с цялото си уважение... Чух, че голямата ти слава се носи из цялото царство, и искам да стана твой ученик. Би ли ме приел?

Мъдрецът, който, разбира се, го познал и прочел неговите мисли, му отговорил:

- Да, добре, приемам те: ще ти разкрия моите тайни и ти ще станеш могъщ като мене.

Представете си само колко горд и щастлив бил царят! И така, година след година, ден и нощ, той правел упражнения, медитирал, пречиствал се - и накрая станал толкова просветлен, толкова напреднал в развитието си, толкова мъдър... че осъзнал, че повече изобщо не желае тази крава! Вече я бил забравил.

Ето какво ще се случи с вас! Когато придобиете Чистотата, Светлината, истинската Сила, повече няма да искате да знаете дали вашата жена ви е изневерила или дали Учителят ви е измамник. Ще откриете дори, че това е било една толкова дребнава тревога, толкова безполезна, че ще се засрамите и ще станете като този цар: ще оставите кравата на мира. Ще кажете: „Да, но петдесет години - това е прекалено много!“ А може да не са петдесет години, ами... шестдесет! Има ли значение дали ще са шестдесет или осемдесет години? Важното е, че ще придобиете увереност. Мислите ли, че това не си заслужава усилията -вътрешната увереност?...

Всички Посветени се стремят само към такава увереност, не се занимават с предположения и съмнения. Можете ли да си представите аз да живея в съмнения?! Не, още от самото начало работя с увереността и с доверието, гласувам доверие на хората. Знам, че недъзите на мнозина се дължат на това, че са имали жестока, упорита съдба. Какво ще стане обаче, ако аз им дам - символично казано - един малък капитал, така че да могат да си отворят „магазинче“ и да спечелят толкова „пари“ че впоследствие да са в състояние не само да ми върнат този капитал, но и да помогнат на много други. Така те също ще могат да дават кредит на другите, за да могат и те на свой ред да преодолеят трудностите си и да се освободят от тях. Ако Бог не даваше кредит на хората, ако не им гласуваше доверие, никой от тях не би могъл да просъществува. И аз се старая да правя като Господа. Много хора са идвали при мен и съм виждал, че са бедни и простовати, но съм им гласувал доверие. Някои се захванаха за работа, започнаха да се учат и сега ми връщат вече нещо от онова, което им бях заел. Ако на това бедно човечество не му се отпускаше кредит на доверие, то щеше вечно да тъне в мизерия.

Без доверие нищо не може да върви напред. Дори само да се качите в колата си, и вече ви се налага да се доверите на всички останали шофьори на пътя. Ако непрекъснато си мислите: „Ах, този тук ще налети върху мен! Ох, онзи там не знае как да шофира!...“, ще се разтревожите така, че няма да се придвижите даже и метър напред. Доверието е абсолютно необходимо, за да може всичко да функционира. Мислите ли, че когато погледна някого, не виждам недостатъците, изписани върху лицето му? Да предположим, че нямам нито интуиция, нито ясновиждане... Все пак обаче съм изучавал физиогномика - и въпреки това няма да ви кажа какво виждам! Впрочем никога не казвам тези неща, запазвам ги за себе си. Аз давам своя „кредит“ на доверие на всички - това е моята тайна. Само благодарение на това доверие съм успял да постигна нещо. Яко бях мнителен, подозрителен, никога нямаше да основа Братство. Но никой не иска да ми подражава. Никой не иска да разбере, че доверието е това, което пробужда всичко Божествено у другите.3

Когато имате доверие на някого, дори той да е пияница, дори да е порочен и слаб, това доверие, което му засвидетелствате, често пъти започва да го подтиква да се развива към по-добро, за да ви покаже, че не сте се излъгали по отношение на онова, благородното и великото, което носи в себе си. Дори един престъпник понякога успява коренно да се преобрази, ако му имате доверие. Доверието обезоръжава съществата, но вие така и не желаете да изучавате неговата могъща сила. Очевидно, от време на време, доверявайки се, си навличате неприятности... Това са „рисковете на професията“! Ала, в сравнение с всички хубави неща, които ще ви се случат, си заслужава да продължавате да гласувате доверие. В една щайга с круши или ябълки винаги има по няколко гнили, но заради тези няколко плода, трябва ли да изхвърлите цялата щайга? Измежду всички, на които съм се доверявал, неколцина са ми причинили голямо зло. Да, но има и такива - и те са много повече! -които идват, за да ми се отплатят стократно за доверието!

Всички, които не са осъзнали магическата роля на доверието, са предпазливи, затворени, резервирани, подозрителни и минават за интелигентни. Очевидно така най-вероятно никой няма да ги „ухапе“, но и никой вече няма да ги обича. Тогава, не си ли заслужава да бъдеш малко ухапан, малко ужилен, но накрая да имаш всички на своя страна? Възможно е някои хора да не се проявят на висотата на вашето доверие и да ви предадат... На кого ли го казвате? Но под предлог че някои са слаби, егоисти, лоши, неблагодарни, трябва ли категорично и окончателно да презираме, ненавиждаме и отхвърляме всички?

Не, мили мои братя и сестри, това не е правилна философия - и ако мнозина са стигнали до нея, то е, защото са невежи. Ако познаваха човешката природа, ако познаваха законите на Магията, тогава, въпреки нещастията, въпреки злополуките, въпреки злобата и предателствата, те биха продължили да гласуват доверие на хората, да ги просвещават и да им помагат, да ги правят щастливи, да им разкриват съкровищата на цялата Природа... Защото един ден всички същества, които са им причинили зло, ще леят горчиви сълзи, осъзнавайки, че жестоко са нараниш най-големия си благодетел. Да, и когато видят колко подли са били, повече не ще могат да си намерят място, където да се скрият, за да се наплачат. Когато осъзнах това, аз избрах доверието, Любовта и търпението, и дори се старая да подкрепям всички онези, които мислят само как да ми изкопаят гроб, и продължавам да им давам най-доброто от себе си.

В действителност, няма по-“жестоко“ същество от един Посветен, защото той е открил най-ужасното „отмъщение“. Посветеният си казва: „Всички останали си отмъщават посредством ужасни оръжия и думи, но това просто не върши работа.4 Човек може истински да отмъсти на враговете си не като търси как да им навреди; има и друг начин за отмъщение: като продължава непреривно да им дава, да ги храни, да ги изпълва със Светлина - и един ден, когато си дадат сметка колко подли и неблагодарни са били, вече няма да могат да намерят утеха“. Много пъти някои хора са идвали при мен, плачейки, за да ми поискат прошка. Да, и плачеха, защото си бяха дали сметка, че години наред са ме преследвали, а през това време аз, знаейки това, съм продължавал да ги просвещавам и да ги свързвам с Небето.

Не съществува нито едно създание, способно да устои на такова „отмъщение“. Ето защо сега мога да се поздравя за това, че съм осъзнал в какво се състои истинската победа, истинското тържество. Повярвайте ми, хората не могат да устоят дълго на това. Накрая, когато видят, че хубавичко сами са се „нагризали“ и „натровили“, докато вие сте укрепвали и сте се обогатявали духовно, те с ужас осъзнават в каква пропаст са се хвърлили.

А сега ще ви разкрия още един закон. Всички, които живеят вътрешно в грозота и мрак, виждат единствено грозота и мрак навсякъде. Това трябва да си го запишете като общовалидна формула. Всички, които са нечестни, подли, несправедливи, не са способни да вярват, че съществуват честни, справедливи и добри хора, защото преценяват всички, съдейки по себе си. Докато онези, които имат възвишени качества, не са способни да видят злобата, предателството, коварството: те виждат единствено през призмата на качествата, които притежават. Това е закон. Колко хора съм срещал, които все още не са способни да допуснат, че другите могат да бъдат толкова нечестни и зли - както и такива, които никога не успяват да разберат, че на Земята има същества с изключително благородство и великодушие! Човек вижда другите единствено през собствените си очи: той сам съгражда очите си посредством своите мисли и чувства. Следователно, ако срещнете хора, говорещи ви само за недостатъците на другите, знайте, че те самите имат тези недостатъци; защото, ако самите те имаха в себе си благородство, благост, честност, и най-вече - Любов, щяха да откриват и в другите всички тези хубави качества.

Едно доказателство: защо майката счита детето си за ангелче, за Божествено създание? Защото го вижда през очите на своята Любов. В действителност, това дете съвсем не е ангелче, а може би дори е пълен нехранимайко... Ала за майката то е същински ангел. И когато едно младо момиче обича някой младеж, то вижда цялото Небе в него - и красота, и поезия; но деня, в който се разочарова или раздразни от него, да знаехте само какво вижда! Тя казва: „Ама той е чудовище! Самото въплъщение на Дявола!“ И как става така, че вчера е бил божество? Не се е променил чак толкова за един ден - всъщност тя се е променила. Съществата са такива, каквито ги виждаме, а ги виждаме такива или онакива по причина на състоянието, в което ние самите се намираме.

Тогава, оставете другите такива, каквито са. Именно това правя аз: оставям братята и сестрите да правят каквото си искат; и дори ако онова, което правят, не е особено благочестиво, не се занимавам да ги наказвам. Казвам си, че има едни други Същества, които са ги изпратили на тази Земя и които ще се заемат с тях. И именно те ще им ударят няколко шамара или пък ще им отнемат определени възможности. Колкото до мен, аз трябва да върша моята работа. Не съм съдия; тук съм само за да ви просвещавам. Ако исках, щях да повикам някой от вас, без значение кой, да го заведа пред едно огледало и да му кажа: „Виж тези черти на лицето си. Те доказват, че ти имаш такива и такива слабости, такива и такива пороци. Можеш да заблудиш всички други, но не и мен“. Аз обаче не правя така, защото това не е моя работа: има други, които да се занимават с тези неща. Знам това и все още търпя някои, които падат все по-ниско и по-ниско в нравствено и всякакво отношение, а бих могъл да им кажа решително: „Хайде, вън! Тук вече е затворено за вас“. Само че аз ги приемам, а затварям вратата си само за онези, които са наистина опасни за Братството. Докато действията им не са катастрофални за Братството, ги оставям: с тях ще се заеме Божествената Справедливост.

Както виждате, мили мои братя и сестри, ако не ви разкривах моите методи, моите намерения, вие не бихте разбрали моя начин на действие. Ала сега искам всичко да ви стане ясно. Защо не се занимавам с онова, което вършите тайно? Защото аз самият ще изгубя нещо. Вие, ако искате, се занимавайте с всичко нисше у другите, и ще видите резултатите! През това време аз пък ще се занимавам само с вашата Висша същност, с Божественото във вас - искам да го освободя, искам да го подкрепям и подхранвам и така да спечеля един ден цялото Небе. Да, аз имам в главата си цяла една Наука. Ако я нямах, бих постъпвал като всички останали; но благодарение на своите познания, благодарение на тази Светлина, която Бог ми е дал, се старая да се ползвам от най-великото и най-прекрасното, което съществува. Защо и вие не решите да правите като мен?

От сега нататък знайте: ако искате да спечелите доверието на Небето, никога не отваряйте душата, нито ушите си за всяка клевета, която може да ви разправят по адрес на някого. Ще кажете: „Слушайте, сега не е моментът за това: тук сме в една Божествена Школа и има толкова много далеч по-хубави неща, които да правим! Защо трябва да се каляме? Да оставим всичко това!“ Вие обаче казвате: „О, разкажете ми, разкажете ми това!..“ - и така се нагълтвате с мръсотия, като че ли имате нужда от още подобна „храна“. И за съжаление е вярно, че хората все още имат нужда от това. Защо се събират заедно? За да се свържат с Небето ли? За да влязат в общение с Ангелите? Не - за да утолят едни много нисши апетити, ето затова се срещат и събират. И разказвайки си всякакви ужасни и отвратителни историйки - ах, най-накрая са щастливи! Но това е забележително, тази нужда да поглъщат още и още „карантии“! Да не би да вярвате, че са вегетарианци!... Не, те все още са месоядци, имат нужда от чревца, от кървавица, от свежа кръв. Да, говорейки символично, това е положението. А после искат да минат за духовни!...

Защо ме карате да ви говоря толкова неприятни и негативни неща? Това не ми носи особена радост. Бих предпочел да ви говоря за Божествената страна на човешката природа, за нейната красота. Цялото ми същество се стреми единствено към онова, което е добро, сияйно и чисто... Знам колко е опасно да се спирам, дори само за няколко минути, на подобни въпроси. После трябва да ходя да се мия, да се чистя, защото, говорейки единствено на такива теми, се чувствам така, сякаш съм минал през мръсния канал.

Ако хората, преди да се изкажат по адрес на някого, поне изчакваха да се уверят в истинността на онова, което възнамеряват да разправят! Но не - без да са видели доказателства, без да са се уверили в достоверността му, те говорят. Това не е честно, не е благородно, не е по правилата. Не бива да толерирате подобни неща. Трябва да кажете: „Дайте ми доказателства, иначе - замълчете!“. Колкото до мен самия, казвам ви: намерил съм един метод. Идете да потърсите някой велик Мъдрец в Индия, в Тибет или не знам къде другаде, и вместо да се терзаете, питайки се дали вашата жена ви е изневерила, дали Учителят ви е измамник или дали този и онзи са крадци и убийци, прекарайте петдесет години, упражнявайки се във всички Духовни дисциплини, и най-накрая ще станете толкова благородни, толкова възвишени, че вече ще сте забравили за какво толкова сте се терзали. Ако нямате интуиция, започвайте да я развивате, но не се доверявайте на бедния си ум, който винаги се съмнява и който поражда собственото ви нещастие, както и това на целия свят. Вижте романите, филмите, театралните пиеси: колко трагедии и драми водят началото си от съмнение, подозрение, липса на доверие!... А сега, нека който и да е от вас да вземе думата, за да ми каже, че не съм гласувал доверие на Братството през годините! Само това съм правил през цялото време...

Вие не се и замисляте, че един ден, когато ще трябва да се явите пред Светлозарните Същества от Невидимия свят, те ще ви кажат: „Ние говорихме през устата на вашия Учител. Защо не обърнахте сериозно внимание на неговите думи? И знаете ли колко му дължите сега? Милиарди!“ И ще ви покажат разписката, която трябва да платите. Законът е неумолим: Взели сте - значи, трябва да дадете. Ще кажете: „Но тогава, ние трябва да му дадем всичките тези пари, така ли?“ Не, той не иска нищо от вас. Просто ще бъдете длъжни някой ден да сторите за другите същото, което той е сторил за вас. Е, да, мили мои братя и сестри: един ден ще трябва да проявите към други същества същото себеотрицание, същото безкористие, същата простителност, същата Любов. Именно по този начин ще платите своя дълг. Това е Справедливостта.

На мен също ми е дадено невероятно много. Невидимият свят се е заел с мен и още се занимава с мен. Просвещават ме, учат ме и сега имам дълг към него за всичката тази благодат, за всичките тези благословения, за цялото това изобилие, за цялата тази Любов, които ми се дават ден и нощ. Как изплащам този дълг ли? Като работя за Невидимия свят, като проправям пътя, за да може той да реализира своите планове. А вие - мислите ли, че ще избягате? О, колко сте невежи! Вие също един ден ще бъдете длъжни да платите. Ако ли не, тогава не е трябвало да ядете в този ресторант - говоря символично, разбира се. Били сте в този ресторант, яли сте - и сега всичко е записано: трябва да плащате... Нима не е по-добре да платите, но все пак да останете в този ресторант? Да, по-добре е. Камъните нямат никакви дългове за плащане, но те ще си останат камъни. А ако предпочетете да не бъдете камъни? Тогава законът е неумолим: Взели сте - трябва да дадете; даром сте взели - даром трябва да дадете5.

Бих желал днес да разберете и веднъж завинаги да решите да приключите със съмненията и подозренията. Колкото до мен, казвам ви: аз се занимавам само със сигурни неща, даже и по отношение на вас. Не се питам дали сте добри, или лоши, дали сте целомъдрени, или порочни, дали сте разумни, или безразсъдни - знам какви сте и няма никакво съмнение вътре в мен. А сега, да предположим, че някой дойде да ми разправя за вас ужасни неща: мислите ли, че тутакси ще му повярвам? Не, ще проверя: ще ви поканя на гости, ще ви наблюдавам, ще ви изслушам и ще ви задам въпроси. Всъщност ще работя по три начина. Първо, чрез интуицията: ще помоля Същества от Невидимия свят да ми кажат как ви виждат отвисоко. Второ, ще си послужа с познанията си по физиогномика; и трето, навярно ще разгледам също и хороскопа ви. И тогава вече ще имам пълна увереност. А вие, вие не знаете още как да правите проучвания - и това е много тъжно.

Когато знаете нещо, поне го знайте, както трябва! Ама не! „Видях нещо... и... нищо не видях.“ Вятър и мъгла! А аз, аз искам да ви подтикна да излезете от това положение, искам да ви отведа в царството на вътрешната увереност. Ще ми разправят за някого: „Ама той е един пияница...“ или пък: „Той е крадец... Той е хулиган...“. Ще погледна лицето му (защото на лицето има зони, показващи точно това), а също - и дланите му, походката му, гласа му, защото именно в тях се разкрива целият човек, даже и когато се прикрива. Няма да гледам маниерите му - добре заучени, много артистични, много светски, много премерени и изкуствени. Не, не: ще се вглеждам в незабележимите движения, които прави с устата си, с носа си, с очите си, с пръстите си. В надутите маниери човек е забележително „дресиран“ и ловък, но в малките детайли никой не може да се скрие. Само че, понеже хората не знаят къде да гледат, се оставят да бъдат заблудени. Има микроскопични подробности, в които човек никога не се само наблюдава, нито изучава, без да му хрумне дори, че именно с тях сам се издава.

И защо да не опитаме да изучаваме също и онези хора, които прекарват времето си в разпространяване на подозрения, клевети и гнусотии по адрес на другите? Често откриваме, че някои жени, които искат да си намерят съпруг - или любовник - и които не са успели да се сдобият с такъв, се втурват да съчиняват всевъзможни невъобразими историйки, обвинявайки другите във всичко онова, което самите те не са успели да сторят, и затова страдат. Това се нарича потискане на инстинктите, а в психоанализата има многобройни изследвания на редица подобни случаи. Ала най-тъжното е, че всички вярват на техните клевети. Вместо да проверят или дори да проучат тези личности: походката, телосложението, погледа, цвета на кожата им, или още да погледнат и в техния хороскоп дали тази агресивност не идва от негативен аспект между Луната и Марс, хората прибързано им се доверяват и са толкова щастливи, че им вярват! Е, да: те нямат никакви познания по физиогномика, никаква интуиция. А в тези условия, дори и най-великите Посветени да слязат на Земята, никой няма да се ползва благотворно от тяхното присъствие: хората все ще ги подозират!

Някои мъже са ми разправяли ужасни неща за жена си - и ако им бях повярвал, всичко щеше да се срине. Но ето, че повиках жената на един от тях, и какво открих само! Всъщност нейният мъж бил мъчител, чудовище, а тя - жертва! Обратното, разбира се, също се е случвало. Идвали са жени да ми се оплакват от своя мъж; и когато поглеждах мъжа, откривах, че той бил един окаян нещастник, а съпругата му - зла и свадлива мъжкарана, опърничава жена... само че още съвсем неукротена! Повярвайте ми, мили мои братя и сестри, не бива толкова прибързано да се произнасяте. Оглеждайте, изучавайте - а после, ако искате, произнесете се за целия свят. Но най-напред, имайте търпение, проучете добре.

Всичко това го казвам само за да ви доведа до разбирането, че подозренията, злословенето, колебанията и съмненията са нечистота. Доказателството: те внасят отрова във вас. Затова, който иска да се пречисти, трябва да приключи веднъж завинаги с всички тези неща и да ги замени с доверие, Любов, и най-вече - безкористие. Всички, които работят с користна цел, натрупват нечистотии на астрален план. Докато онези, които работят за една Божествена Идея, се пречистват ден и нощ - именно тази Идея ги пречиства.

Хората си мислят, че Чистотата - това е просто да не поглеждаш жена, да не я докосваш... Можете да гледате жените, да разговаряте с тях, да се разхождате с тях - и никога няма да се омърсите, ако сте безкористни. Истинската Чистота - това съвсем не е да извръщате очи и да свеждате глава, както е било препоръчвано в миналото от духовници и религиозни хора. На мен самия отдавна ми е дотегнал този начин на представяне на Чистотата и Светостта. Векове наред са ни втълпявали този образ: какъв трябва да бъде, видите ли, един морален, целомъдрен и благоприличен човек; но ето, че аз всичко промених и преобърнах, защото се чувствам свободен и нямам какво да крия. Разбира се, знам, че ако някои мъдреци са препоръчвали горещо този подход като най-добър, то е, защото са имали основание. Дори самите те да са били силни, душевно Чисти и уверени в себе си, е трябвало да имат предвид всички онези, които не са имали същото самообладание и които са могли да бъдат съблазнени и объркани. Следователно, имало е нещо хубаво в тези предписания. Не може обаче да се запазят вечно все същите методи: трябва да се изнамерят други психологически похвати за днешното време.

Знам добре, че подходът ми шокира някои хора. Щом видят, че не се съобразявам със старите традиции, тутакси започват да ме подозират. Само че тези традиции са само едни външни форми. Аз също бих могъл да се съобразявам външно и да заблуждавам целия свят: тайничко да си живея, както ми е угодно, а външно да демонстрирам безупречен вид и поведение. Колко много хора, знаейки, че всички се доверяват само на външния вид, съблюдават формата на нещата, а тайно се отдават на най-пагубна безнравственост! Аз обаче не давам и пет пари за външността на нещата; и ако нямате нито интуиция, нито ясновиждане, за да усетите в каква Чистота живее човек - е, добре: нямам нужда от вас. Искам да имам братя и сестри, способни да идат отвъд всички тези форми и традиции, за да продължат по-нататък в Чистотата. И даже да са само двама или трима души, какво от това: ще свърша всичката работа само с тях.

Повечето хора не знаят какво е истинският Морал, какво е истинската Чистота; те привеждат всякакви цитати, проповядват всевъзможни форми на благопристойно поведение, но Животът не блика в тях. Само че Чистотата не е във външните форми, нито в цитатите; Чистотата е в интензивността на мисълта и на чувството, тоест в интензивността на Духовния Живот. Ето това е истинската Чистота.

Да - и на всички тези създания, останали в старите схващания, ще кажа: „О, вие, святи, целомъдрени и благородни същества, защо сте все затънали в безпорядък, дисхармония, тъга, обезсърчение и болести? Как става тъй, че вашата чистота нищо не ви носи? Вие, които вярвате, че сте на върха на съвършенството - какво сте постигнали? Нищо. И тогава, що за чистота е това? Истинската Чистота носи всички блага. Защо сте толкова немощни? Защо сте толкова страхливи, угрижени, неспокойни, невежи? Благодарение на вашата „чистота“ ли?“... И ако са честни, ще си наведат поне малко главата и ще разберат. Няма друго същество на Земята, което да благоговее като мен пред всички истински Чисти, непорочни и целомъдрени същества. Но една чистота, която прави хората толкова посредствени - Боже мой, нямам нужда от нея: аз не търся такава чистота. Чистотата, Чистотата, както аз я разбирам, носи всички блага: тя е фундаментът на всичко. Основата – Йесод, както се нарича в Кабала.

Бонфен, 30 август 1966 г.

Бележки:

* Осмоза - спонтанно преминаване на молекули на разтворител (например вода) през полупропусклива преграда от страната с по-ниска концентрация на разтвора към страната с по-висока концентрация, което постепенно води до изравняване на концентрацията от двете страни (бел. ред.).

1. Виж Le Livre de la Magie divine (Книга за Божествената Магия), колекция „Извор“ № 226, гл. X: „Nous faisons tous de la magie“ („Всички творим Магия“).

2. Виж Aux sources inaltérables de la joie (Към неизменните Извори на Радостта), колекция „Извор“ № 242, гл. XIII: „И ще увлечете всички същества по Пътя на Радостта“.

3. Виж L’amour plus grand que lajoi, колекция „Извор“ № 239, гл. X: „Comment fonder notre confiance dans les êtres“.

4. Виж L'amour et la sexualité, колекция „Събрани пълни беседи“, том 15, гл. XXVII: „Les véritables armes: l’amour et la lumière“.

5. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“, част VII, гл. 4 - II: „Notre dette envers le Créateur, la création et les créatures“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×