Jump to content
Ани

8. Чистотата на словото

Recommended Posts

8.

Чистотата на словото

Разказват, че веднъж някакъв човек дошъл при Мохамед и му казал:

- Чувствам се много нещастен, защото се отнесох зле с един от моите приятели. Обвиних го несправедливо, оклеветих го и сега не знам как да оправя нещата. Какво ще ме посъветваш?

Мохамед го изслушал внимателно и му отговорил:

- Ето какво трябва да направиш: иди и сложи по едно перо пред всеки дом в града и утре ела отново при мен.

Човекът си отишъл и изпълнил заръката на Мохамед: сложил по едно перо пред всеки дом в града, а на следващия ден отишъл отново при него.

- Добре! - казал Мохамед. – A сега иди, събери перата и ги донеси тук.

Няколко часа по-късно човекът се върнал:

- Няма нито едно перо, милостиви господарю, който си Велик Пророк - не намерих нито едно перо!

Тогава Мохамед му казал:

- Същото е и с думите: веднъж изречени, повече не можеш да ги догониш и върнеш обратно - вече са отлетели.

И човекът си тръгнал много нещастен.

Сега, аз бих искал да продължа този разговор. Да предположим, че идва някой при мен, за да ме попита как да изкупи и поправи изречени от него обвинения, хули или обиди. Аз ще му разкажа същата тази притча, но ще добавя още нещо много важно. Ще му кажа:

- Сега отново трябва да говориш за този човек, но този път - тъкмо обратното: тоест за неговите положителни качества, добродетели и добри намерения. И понеже във всяко същество винаги има нещо добро, ще потърсиш и ще намериш в него именно това добро.

- И по този начин ще изправя погрешката си?

- Не, това е невъзможно, защото произнесените думи вече са нанесли поражения в невидимите сфери, а дори и във видимите; но така ще сътвориш нещо различно, което ще бъде едно малко извинение за предишните ти думи. И когато настъпи моментът, в който Кармата ще те задължи да платиш, съвсем скоро ще дойдат и последствията от добрите думи, които си изрекъл, и ще бъдеш утешен.

Какво е думата? Ракета, която обхожда пространството, отприщва сили, подтиква към действие разни същества и предизвиква необратими последици.1 Да: в действителност, последствията са непоправими. Очевидно, ако човек имаше възможност веднага да поправи нещата, не би имало никакви щети; но колкото повече време минава, толкова повече поражения нанасят тези думи. Ще кажете: „Да, но аз оправих нещата, понеже после казах точно обратното“. За тези добри думи ще бъдеш възнаграден, но за лошите ще трябва да платиш - тоест ще бъдеш наказан. Ето нещо, което все още не знаете. Вярвате, че всичко може да се поправи? Не, мили мои братя и сестри - не; защото добрите и лошите неща, които вършите, отиват на две различни нива, в два различни пласта, насложени един върху друг. Човек не може да догони думите, които е изрекъл, не може да ги върне назад, защото те вече са погребани под други земни и надземни пластове. И така, в този случай, времето е много важен фактор.

Да предположим, че сте издали заповед някой да бъде обезглавен, а тези, които трябва да я изпълнят, вече са тръгнали ... Веднъж щом главата е вече отсечена и паднала, какво бихте могли да сторите, за да поправите нещата? Ще я залепите обратно на мястото й ли? Когато една заповед е вече дадена, какво може да се направи? Да се издаде противоположна заповед, тоест - да се изпратят други вестоносци, други слуги, за да отменят екзекуцията. Но ако е изминало твърде много време, повече нищо не може да се направи. Именно затова Иисус е казал: „Преди да залезе Слънцето, иди се помири с брата си“. (Матея 5:24; Ефесяни 4:26) Това означава, че човек не бива да се бави с поправянето на злото, което е причинил на другите. А залязващото Слънце символизира също и края на живота, смъртта. Следователно хората не бива да чакат да идат в Отвъдното, за да помислят за поправяне на престъпленията и прегрешенията, които са извършили, защото иначе влиза в сила Законът на Справедливостта) тоест Кармата, и човек трябва да плати до последната стотинка. Повечето хора не знаят как действа Законът на Кармата. Те оставят чувствата си да „врят и кипят“, разправят какво ли не за този и онзи, но един прекрасен ден Кармата чука на вратата им и казва: „Хайде, плащайте сега!“ И така, негативните думи трябва незабавно да бъдат коригирани, без дори да се чака утрешния ден, защото думите отлитат бързо. Словото е сила, мощ, която прекосява пространството и работи.

Ала трябва да знаете още и че съществува една друга сила, с по-мощно въздействие дори и от изреченото слово - това е мисълта. И ако незабавно започнете да работите с мисълта, бихте могли да настигнете и поправите някои от злощастните думи. Това е трудно, разбира се, защото мисълта и изреченото слово принадлежат към две различни сфери. Изреченото слово принадлежи към физическия план - то е вибрация, трептене на въздуха; докато мисълта принадлежи вече към етерния план. Ако обаче искате да предотвратите лошите последствия от своите думи, можете да се концентрирате и да помолите служителите на Невидимия свят да попречат на злото да се случи. В този момент не поправяте нещата напълно, но избягвате най-лошото. Само че трябва да бъдете много бързи, а мисълта ви - изключително интензивна, иначе заповедта за екзекуция ще бъде предадена, жертвата - обезглавена (говорейки символично), а вие ще бъдете държани отговорни за всички злини, които сте причинили.

Някои си въобразяват, че е достатъчно да се извинят за злото, което са сторили. Не, щетите трябва да се поправят и само по този начин човек се освобождава. Да каже: „Много съжалявам, простете ми...“ - това не е достатъчно. Когато човек ви направи подарък, вие казвате „благодаря“, но думата „благодаря“ не е равностойна на това, което сте получили. По същия начин, думите „извинявайте“, „простете ми“ не могат да поправят злото, което сте сторили. Ако сте запалили къщата на някого и тя е изгоряла, не е достатъчно само да отидете да се извините, трябва да му построите нова къща - и чак тогава ще ви бъде простено. Ще кажете: „Ами ако човекът, на когото съм навредил, ми прости?“ Не, въпросът не може да бъде уреден толкова лесно, защото Законът и личността не са едно и също нещо. Законът не прощава - той ще ви преследва чак докато не поправите стореното.

Очевидно, който е простил, проявява благородство и великодушие: отърсва се, освобождава се от терзанията и мъките, задържащи го в нисшите сфери. А който не е простил, продължава да страда, държан там чрез образа на човека, причинил му зло: непрестанно мисли за него и така остава „вързан“, без да може да продължи напред. Ако Иисус е казал, че трябва да прощаваме на враговете си, то е, за да се освободим от негативните и злопаметни мисли, които ни разрушават.2 Да, това е един изключителен закон. Ала когато простите на някого, за него - за човека, който ви е причинил зло - въпросът все още не е уреден. Прошката освобождава този, с когото са се държали зле, който е наранен и оклеветен, но не освобождава онзи, който му го е причинил. За да се освободи, виновният трябва да поправи грешката си.

Когато злословите по адрес на някого, вие уронвате авторитета и доброто му име, което води до неприятни и трудни ситуации, както за него самия, така и за неговото развитие. Да предположим сега, че сте отишли да поискате прошка от този човек: ако ви прости, разбира се, той се освобождава, но тъй като вие не сте се коригирали, то хулите и клеветите, които сте разпространявали, продължават да „бълват“ змии, тигри и вълци - образно казано - които идват да погубят и изядат неговите овце. Това ще рече, че негативните последици от вашите думи нанасят вреда също и на приятелите на потърпевшия. И така, въпросът съвсем не е уреден. Сега вие трябва да намерите други думи, други мисли, други сили, които да поправят щетите: само тогава ще ви бъде простено, както от човека, на когото сте навредили, така и от Закона, регистрирал тези щети. И тъй, не си въобразявайте, че ще уредите всичко само с извинения - не, с това нещата се уреждат за човека, който иска да се освободи, прощавайки ви, но от гледна точка на Справедливостта, въпросът все още не е уреден.

В Учението ви се обясняват определени закони, така че, ако имате в себе си някакви нисши наклонности, които напират да се проявят: гняв, язвителност, злоба или критичен дух, да знаете поне, че можете съзнателно да предотвратявате и отстранявате такива прояви. Съвсем естествено е, всички хора имат в себе си такива наклонности - но знанието е точно затова: за да бъдат предотвратявани проявите им, да бъдат изправяни самите наклонности. Само дето има много хора, които не само че нямат никакво желание да изправят в себе си тези слабости и недостатъци, но даже и много се гордеят със своята безочлива дързост, своето нахалство, своята грубост; и това е много опасно, защото така никога няма да поправят злото, което са сторили, и деня, в който кармата се отприщи, никой, абсолютно никой вече няма да може да им помогне. Дори Иисус не е можел да спаси свети Йоан Кръстител: толкова тежка е била кармата му. Знаете, че в едно минало прераждане, Йоан Кръстител е бил пророк Илия и че тогава е заповядал да бъдат обезглавени 450 поклонници на Баал. (III Царе 18:15–40) И понеже не е имал никакво право да извършва подобно престъпление, е бил длъжен да плати: той също е бил обезглавен.3 Иисус е казал в Гетсиманската градина: „Всички, които хванат нож, от нож ще загинат“.(Матея 26:52) Дори и Той не е можел да спаси свети Йоан Кръстител.

Когато човек изпитва потребност да унижава и унищожава другите, защото животът му е много тежък, защото няма пари, защото се чувства онеправдан и прочие, за предпочитане е да иде да си поплаче някъде, но да остави другите на мира - иначе един ден Кармата ще дойде да му иска сметка. Понеже хората са все недоволни от съдбата си, те се сърдят за това на целия свят, а думите, които „изстрелват“ в този момент, са наистина разрушителни: те са наситени със сила, която човек навярно не осъзнава, но която причинява вреда на другите. Трябва да знаете, че това не е позволено.

И тъй, всеки трябва да се самонаблюдава, да бди над проявите си, да осъзнае опасността от тези наклонности, да разбере, че те са слабост, а не сила, с която да се гордее. Ако човек вземе мерки и положи усилия да обуздае тези разрушителни сили, тогава един ден, рано или късно, ще ги превъзмогне. Той обаче никога няма да тържествува над тях, ако продължава да вярва, че е много похвално да се постъпва по този начин. Да предположим дори, че друг някой, подобно на него, се надигне и му се опълчи, като го „смачка“ на свой ред, също толкова горд от своето поведение: едва тогава първият ще осъзнае, че всичко това не е нито справедливо, нито достойно за възхищение! Е, да: който е силен, трябва да знае, че все ще се намери някой по-силен от него; а за който е груб - някой, който е по-голям грубиянин и от него. Затова трябва да се взимат мерки, преди това да се случи.

Един от най-мощните закони в Природата е Законът на съответствията. Вашите мисли и чувства имат точно определено естество и събуждат в пространството сили от същото естество, които се насочват към вас по силата на този закон. Ако чувствата и мислите ви са лоши, и резултатът ще бъде лош; ако са хубави, ще ви се даде нещо хубаво. Ето защо Посветените ни казват: „Обичайте - и ще бъдете обичани!“ Когато обичате, това събужда същите сили в цялата Вселена и тези сили се изливат върху вас. Ще кажете: „Но какво съм сторил за Благия Бог, че всички да ме обичат?“. Ами това е, защото си излъчвал от себе си прекрасна Любов, която сега се връща при теб! И ако някой излее от себе си свирепа, непримирима омраза, един красив ден тази омраза се излива обратно върху него и го съсипва. Хората обаче са невежи за тези Истини, ето защо все са в затруднено положение.

Трябва да знаете, че словото, вече изречено срещу някого, трудно се поправя - освен ако не започнете веднага да се молите, да изпращате много Любов, много Светлина. Но дори и в този случай, някои щети вече са нанесени и ще е нужно време, докато се усетят резултатите от добрите ви мисли. Така че думите на Мохамед имат много дълбок смисъл: един път отлетели, перата не могат да бъдат събрани отново. Излъчвайте благотворни и позитивни сили и енергии - и резултатите ще бъдат благотворни и позитивни. Излъчвайте негативни сили и енергии - и последиците от тях ще бъдат негативни. Ето как доброто и злото съществуват съвместно, но в два различни пласта. Злото поражда зло, а доброто - добро.

Представете си, че имате една нива: ако посеете едновременно плевели и добри семена, и двете ще поникнат, защото земята храни всички семена - тя храни еднакво и доброто, и злото. Не можете да й кажете, че е глупава, че би трябвало да задушава лошите семена и да оставя да пораснат само добрите, защото тя ще ви отговори: „Не разбирам за какво говорите: аз храня и закрилям всички семена. За мен всичко е добро, дори и лошото е добро“. И цялата Природа ще ви каже същото. Давате ход на добри желания: реколтата е великолепна. Давате ход на лоши желания: Природата храни и налива сили също и в тях. Следователно, както виждате, злотворната страна на нещата също има свободата да поникне и расте. Докога? До жътвата. В този момент стопанинът на нивата издава заповед да се хвърлят плевелите в огъня и да се напълнят хамбарите с хубавото зърно. Именно за това е говорил Иисус в притчата за пшеницата и плевелите.4 (Матея 13:24-30; 36–43) Той е знаел, че и злото, и доброто имат правото да растат, но че от човека зависи да не сее зло. Сега ясно ли е вече?

Които са работили в миналото върху определени Добродетели, качества и способности, художествени или научни дарби, идват отново в това прераждане с плодове, с резултати. Тези хора са сели, отглеждали - и сега имат дарби. Разказват, че веднъж един млад мъж дошъл при Моцарт с молба да му даде няколко съвета как се пишат симфонии. Моцарт отвърнал:

- Но Вие сте твърде млад: би трябвало да започнете като начало да композирате менуети.

- Как? Аз ли съм твърде млад? Та Вие още на дванадесет години вече сте съчинявали симфонии!

- Да, но аз никога никого не съм питал как се прави това.

Ето и цялата разлика между тези, които са работили в предишно прераждане, и онези, които не са работили.

Ще кажете: „Но каква връзка има между изреченото слово и Чистотата?“ Наистина ли трябва да ви обяснявам това? Думите, идещи от Душата и от Духа, са вдъхновени от всичко най-безкористно и прекрасно. Те се отличават с голяма Чистота, понеже събуждат нещо Божествено в човека и никога не са разрушителни. Чрез Словото можете да чистите, миете и пречиствате съществата: също като бързоструен поток, като могъща река, изреченото слово може да направи всичко чисто и ясно. Ако обаче измените естеството на словото, можете всичко да замърсите. Така че трябва да медитирате често върху тази тема и да търсите думите, с които може да се чистят и пречистват човешките сърца. Да, как да се пречистят онези, които имат нисши и груби апетити и желания? Словото е способно на това, но трябва да идва от много високо.

Днес запомнете само онова, което ви казах за словото; и ако Бог пожелае, ще продължим през следващите няколко дни да се занимаваме с Чистотата - защото Чистотата е Велика Наука. Всичко се основава на Чистотата. Чистотата на погледа, чистотата на словото, чистотата на действието, чистотата на чувствата, на мисълта, на намерението превръщат човека почти в Божество. Само че за вършенето на тази колосална работа няма много кандидати, тъй като хората не си дават сметка за нейната важност. Единствено Посветените истински търсят Чистотата, защото знаят, че ако нея търсят, ако не я живеят интензивно, нищо няма да постигнат. Общественото мнение за тях не е от значение; един Посветен иска да бъде Чист пред Небето - и именно затова работи ден и нощ и не дава и пет пари за мнението на другите за него самия. Какво може да стори общественото мнение? Ако човек е нечист, тогава, дори и да го мислят за чист, това не може ла го пречисти; ако пък е Чист, тогава, даже и да го калят, пак не могат да го омърсят.

Щом е така, мили мои братя и сестри, решете се и вие също да работите върху Чистотата, за да можем един ден заедно да образуваме в целия свят една могъща, лъчезарна сила, едно истинско огнище от Светлина, която ще чисти и пречиства атмосферата на цялата Земя. Няма по-прекрасна, по-славна и по-велика работа от тази. Който търси истинската Слава, Божествената Слава, трябва да се впрегне да върши единствено тази работа - и каквото и да е мнението на другите по негов адрес, нека той, чрез начина си на живот, се превърне в извор на Жива Вода, пречистващ всичко около себе си. Какво е постът на министър, генерал или президент в сравнение с това велико, грандиозно дело? Едно нищо. Длъжен съм да ви кажа това, защото вие често не умеете да различавате кои са най-хубавите дейности и занимания в света.

Хората винаги избират онази дейност, която ще им донесе най-много пари или най-голям престиж; те все искат другите да им служат, но никога - те самите да служат. Иисус е казал: „И най големият от вас да бъде вам слуга“.(Матея 23:11) Да станеш слуга - това значи да пречистваш съществата, да ги измиваш от всички замърсявания, които са натрупали в своите мисли и в сърцето си. Който започва с желание-то да бъде велик, е принуден да стане отново малък, нищожен; колкото повече време минава, толкова повече се смалява: никой вече не му обръща внимание и той изчезва. Погубило го е собственото му невежество: трябвало е да започне с това да бъде малък, тоест да бъде слуга. Когато дълго сте служили на другите, накрая те осъзнават какво сте направили за тях и идват да ви служат, на свой ред - вие ставате господарят. Отказвате, но те идват да ви умоляват да ги управлявате... Пак отказвате, но те насила ви слагат на трона, турят ви корона на главата и вие сте принудени да управлявате. Обаче, за да се случи подобно нещо, трябва дълго, много дълго да сте приемали да бъдете най-последните, да бъдете слуги.

Бонфен, 1 септември 1966 г.

Бележки:

1. Виж Les fruits de l’Arbre de Vie - La tradition kabbalistique (Плодовете на Дървото на Живота. Кабалистичната традиция), колекция „Събрани пълни беседи“, том 32, гл. XI: „Le Verbe vivant“ („Живото слово“).

2. Виж „Au commencement était le Verbe“ - Commentaires des Évangiles, колекция „Събрани пълни беседи“, том 9, гл. IX: „Père, pardonne-leur car ils ne savent ce qu’ils font“.

3. Виж L’homme à la conquête de sa destinée (Човекът - господар на своята съдба), колекция „Извор“ № 202, гл. VIII: „La réincarnation“ („ Прераждането“ ).

4. Виж L'alchimie spirituelle, колекция „Събрани пълни беседи“, том 2, гл. VIII: „La parabole de l’ivraie et du froment“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×