Jump to content
Ани

9. Да се извисим, за да достигнем Чистотата

Recommended Posts

9.

Да се извисим, за да достигнем

Чистотата

Докато не се е пречистил, човек среща само препятствия по своя път: камъчета, в които се препъва и пада, тръни, които го бодат, начупени стъкла, разраняващи краката му - и той непрестанно е принуден да спира, за да ги заобикаля. Само Чистотата разчиства и освобождава пътя. Хората обаче не искат да разберат колко е важна Чистотата, мислят си, че могат да си живеят много добре и без да ги е грижа за нея. Да, навярно - но колко време може да продължи това?

Когато човек изпитва затруднения да вижда ясно в сферата на идеите, то е, защото е натрупал в себе си нечисти елементи, затормозяващи виждането, също като на силно оживените пътища, където минувачите и превозните средства вдигат много прах, или пък при блатата и застоялата вода, над които се носят изпарения и мъгли. Трябва да се издигнем много нависоко, над зоната на прах и изпарения, за да не срещаме повече препятствия, пречещи на виждането.

Прахът символизира обикновените мисли, обикновения ум, там, където стъпват тълпите, където се извършват „спекулации“ „нелегален трафик“ съмнителни дела. Колкото до мъглата, тя е символ на сферите на астралния план, на мъглявите, непрогледни чувства; защото чувствата също пораждат изпарения, затормозяващи виждането. Нисшият ментален план произвежда прах, а нисшият астрален план, със своите кипящи страсти - облаци и мъгли. И в двата случая, човек не може да има ясно виждане. Ето защо работата на ученика в Духовната Школа се състои в извисяване чрез медитация, молитва, съзерцание, за да излезе над тези плътни слоеве прах и мъгла - и тогава вече вижда ясно.

Всички, които остават твърде ниско, в обикновените грижи, олелиите, разправиите, далаверите, нямат даже и минута, която да посветят, за да „хвърлят едно око“ на тези възвишени сфери, за да видят какво има в тях и как изглежда светът от Висините. Е, добре: Горе човек с удивление открива колко ясно и кристално е всичко: съзира началото и края на нещата, съзерцава структурата на Вселената - там е свободен. И така, искате ли да бъдете свободни, да не зависите повече от нищо, да сте над всичко? Постарайте се да се извисите над облаците, защото, докато оставате долу, зависите от благоволението на облаците. Ако те не пожелаят да оставят слънчевите лъчи да преминат, за да ви огреят, оставате в сянка, сгърчени и зъзнещи от студ, в очакване те да благоволят да се разпръснат. Когато се разнесат, най-сетне ще се почувствате по-добре, но нима на това му казват „да бъдеш свободен“?

Колкото до Посветените, те не стоят в очакване облаците да си отидат: издигат се над тях и откриват, че там, Горе, Слънцето никога не залязва - и живеят постоянно в неговата Топлина и Светлина. Ето истинския начин на разсъждение: да не чакаш благоволението на обстоятелствата, защото така човек може да си чака с години, цял живот, и даже да замине в Отвъдното, без да е имал и един лъчезарен ден, без нищо да е разбрал от живота. В България казваме: „Дойде като теле, замина си като вол“. Е, явно има една разлика: пораснал е, но принадлежи все към същия този род, на говедата, манталитетът му си е останал все същият.

И тъй, ето как работят Посветените: каквото и да се случва в света, те не стоят да чакат „да дойдат по-добри времена“; вътрешно се извисяват чрез мисълта - и именно там. Горе, вътре в себе си, търсят Слънцето, Светлината. Който прилага този метод, намира решение на своите проблеми, намира смелост, вдъхновение; и дори здравето му се подобрява, а той самият се разхубавява... И понеже междувременно положението се е подобрило, следователно, той е спечелил и на двата плана. Докато онези, които чакат да се наредят нещата, без нищо да правят, стават нетърпеливи, раздразнителни, вкиснати, и така губят сили и се разболяват, а всъщност са имали пред себе си тъкмо обратното: една великолепна възможност за напредък и развитие. Човек трябва да чака... работейки! Ето истинското решение.

Ако човек чака, без нищо да прави, губи всичко. Не можете да спрете една война например, нито да пуснете влаковете в движение, ако има стачка. Ала има и друго, което да върши човек, вместо да си скубе косите, чакайки неприятностите да свършат. О, знам добре, че хората винаги правят нещо: тичат насам-натам, жалват се, печелят джакпота на хазарт, убиват този или онзи... Да, буйна активност! Само дето нищо особено не раздвижват във Висшите планове и така суетенето им е напълно безполезно и даже вредно; докато тук ви учат на истинска деятелност, учат ви да работите при всякакви обстоятелства, и най-вече - как да се извисявате, за да отключвате и задвижвате истинските сили, които са в селенията на Духа.1

Пътували сте със самолет, нали? И сте могли да осъзнаете онова удивително усещане, което човек изпитва, летейки над облаците: те покриват всичко долу, не се виждат даже и градовете, а само ясното чисто небе и сияещото Слънце. Именно тогава разбираме колко е важно да живеем над облаците, защото облаците закриват Слънцето. А когато Слънцето е закрито, небето вече не е толкова лазур-но, става студено и човек усеща как жизнените му сили отслабват. Сравнете например пролетта и лятото със зимата: зиме, когато топлината и светлината намаляват, животните започват да си търсят убежища, в които да легнат и заспят зимен сън; дърветата губят листата си, реките вече не текат и дори селяните спират работа. В града, разбира се, дали е зима, или лято, кипи все същият забързан живот, но това не е естественият ритъм...

Винаги трябва да се стараем да четем от тази Книга на Живата Природа, за която често съм ви говорил, за да я разгадаем и разберем. По върховете на по-високите планини вече няма прахоляк, но има сняг; ето още една страница от Книгата на Природата, само че хората по света не умеят да съзират съответствията, за да ги оползотворяват в психичната и интелектуалната сфера.2

Да предположим, че възникнат безредици, катастрофи, войни, че целият свят бъде потопен в мъки и страдания... Можете да правите опити да се извисявате: да се издигнете толкова високо, че изведнъж да се озовете в селенията на Радостта, на Светлината, да бъдете преизпълнени с огромна Любов, която да изливате върху всички онези същества около вас, които страдат. Да, защото сте отишли над облаците, а другите, които са останали под тях, продължават да бъдат подвластни на обстоятелствата. Важно е да придобиете навика всеки ден, по няколко пъти на ден, да се издигате много нависоко, и да привикнете към това толкова силно, че повече да не можете да живеете без него. Правете това усилие да се извисявате чак до Върха чрез мисълта - и тогава ще намирате решение на толкова въпроси, ще изпитвате такова усещане за могъщество, красота, богатство, че не ще намирате думи, с които да го изразите.

Свикнете да правите това упражнение редовно, ежедневно. Без значение къде: на улицата, по време на заседание, в чакалнята на зъболекаря, докато четете, пеете или се храните - свържете се с Центъра, с Първоизточника, с вътрешното Слънце... и после пак продължете онова, което сте правили до момента. Да, спрете се за секунда, възстановете тази връзка, а после се върнете пак към работата си. Няма нищо по-ценно от този навик. Ще кажете: „Правя го, но нищо не се получава“. Не искайте още отсега външни постижения, искайте само да можете да правите това упражнение; защото, само по себе си, то вече ви носи такова удовлетворение, щастие, благоденствие, че можете да минете без всичко останало. В такъв момент сте богати, силни, могъщи, неуязвими... Правете само това упражнение, за да усещате радост, щастие, удовлетворение, пълнота, цялостност - нищо повече не търсете! Някой ден, след доста време, ще съумеете да придобиете всичко, което желаете: това е само въпрос на време.

Докато хората не придобият навика да възстановяват своята връзка с Първоизточника, с Всемирната Душа, за да тече Реката на Живота през тях, те ще си останат все така зависими, поробени, вързани, изтерзани, тъпчещи на едно място. И така, ето моята тайна, най-великата, най-драго-ценната: аз не работя нито за пари, нито за слава, а само с идеята да придобия това извисено съзнание, така че да бъда истински служител на Небето. И впрочем, веднъж щом постигна това, ще придобия всичко, защото цялата Земя следва онзи, който е съумял да възстанови връзката с Небето.

Това, очевидно, е едно от най-трудните упражнения; и дори човек да го прилага всеки ден, пак не усеща, че е постигнал съвършенството, защото в мозъка му само няколко клетки са съзнателни и приемат да възстановят тази връзка; останалите клетки са все още далече, твърде далече. Въпросът е да съумеем да ги увлечем след себе си и да ги превземем всичките, да - чак до клетките на ходилата.

Ако беше достатъчно да се изгради тази връзка с Небето само по интелектуален път, всички биха могли много лесно да го сторят. Да се свържеш с Небето чрез своя ум - това е твърде лесно и недостатъчно. Трябва да увлечем в това свързване целия този нерешителен и колеблив народ, който е вътре в нас: защото в нас самите има всичко, даже и племена на пещерни хора и човекоядци, които се бунтуват - също като канибалите в онази действителна история, които изпратили делегация в ООН с искането да им бъдат изпратени още мисионери, защото били гладни! За да убедим тези вътрешни „племена“ - ами да, имаме си вътрешни племена, които се налага да убеждаваме! - трябва да им говорим неуморно години наред, за да започнат, малко по малко, всички да се подчиняват, да, дори и клетките на стомаха, червата, далака, черния дроб. Когато всички клетки на нашето тяло започнат да трептят в унисон, ще можем да пораждаме етерни потоци и вихри с невероятна мощ.

Да накара неголям брой клетки да разберат, че трябва да се свържат с Небето - това всеки го може. И християните се молят, но при повечето от тях, молитвата се издига едва малко над главата им и веднага се спуска пак надолу. Защото, за да може човек да насочи молитвата си, да я изпрати много надалеч в пространството, трябва много „гориво“, много „барут“. Хората обаче слагат само два-три грама „барут“, тоест измрънкват под носа си няколко фрази - и вече са уморени, прозяват се, това е всичко: край на молитвата, лягат си да спят...

Имало някога в един манастир един добродушен монах, който обаче много пиел! Това била неговата слабост... е, също и крадял по малко. Всяка вечер, в своята молитва, той искал прошка от Бога, след което, омиротворен, заспивал кротко и спокойно, защото, нали, вече му било простено!... И тъй си спял чак до сутринта, когато отново започвал да пие и да краде. Това продължило все така с години. Ала една вечер се случило тъй, че забравил да си каже молитвата... И ето, че през нощта усетил как някой го раздрусва и му казва: „Хей, не си си казал молитвата тази вечер. Хайде, ставай, побързай, трябва да се помолиш!“ Монахът отворил очи - и що да види: събудил го бил самият Дявол! Именно Дяволът го подтиквал да се моли всяка вечер, за да избегне усилията да се поправи; е, да, когато избърборвал няколко думи, за да поиска прошка от Бога, това успокоявало съвестта му и на следващия ден можел отново да започне неразумния си живот. Щом осъзнал, че именно Дяволът го е подтиквал да се моли, монахът се уплашил и завинаги се отказал от пиенето. Разказват, че станал много благ човек и нивото на виното в бъчвите престанало да се снижава. Във всеки случай, ето за какво могат да послужат понякога молитвите: за приспиване на съвестта, за да може човек да продължи по-добре да върши всякакви неразумни неща.

И тъй, това бяха няколко думи, с които да ви кажа, че от сега нататък непрестанно трябва се стремите съзнателно да се свързвате с Небето и да правите това упражнение толкова цялостно, с такава сила и пълнота, че повече да не можете да живеете без него. Каквото и да се случи, каквито и да са условията или мястото, където се намирате, вече имате това мощно средство за излизане от трудностите. Да, дори и да сте в Ада, ще излезете от там, защото, когато дяволите видят, че се молите, ще кажат: „Този тук ще разврати целия ни „персонал“. Хайде, вън, да те няма!“ - и ще ви изгонят. Затова, придобийте този навик - да се молите, така че, ако един ден попаднете в Ада, да можете да излезете от там.3

Разказват също и една случка със Соломон. Веднъж Соломон се озовал в Ада. Да, той несъмнено бил прогонен там заради някаква история, свързана с жена. Не зная как, но по пътя намерил един метър (сгъваем метър, разбира се) и го сложил в джоба си. След като пристигнал долу, той започнал да взима мерки с метъра наляво и надясно, правейки някакви изчисления. Тогава дяволите отишли при своя главатар:

- Не е ясно какво прави той - казали те, - но има вид на човек, замислил нещо странно.

И тъй, главатарят на дяволите повикал Соломон при себе си и го попитал с какво се е захванал.

- О, с нищо особено - казал той - просто взимам мерки, за да построя храм.

-Храм ли! - възкликнал главатарят. - Олеле! Изчезвай от тук!

И го изгонил, защото храмовете в Ада са категорично забранени. Ето как Соломон се избавил от Ада.

Така че ви съветвам и вие да си сложите по един такъв метър в джоба на елека си (ако ви пуснат да влезете в Ада с елек!) и да направите като Соломон. Ако успеете, толкова по-добре. Само че, ако там, долу, разберат, че подражавате на Соломон, ще кажат: „Тоя номер мина при онзи човек, но повече няма да мине, стига толкова. Хайде, в казана!“ - и ще подготвят за вас един още по-дълбок казан... Но и от там ще дойдат да ви извадят, не се безпокойте!

За да придобиете Чистотата, мили мои братя и сестри, трябва да се извисявате, да се свързвате с Небето. Долу има само нечистота и боклук, които се натрупват - най-тежките елементи, най-мрачните, утайките, тинята. Всичко лъчисто, кристалночисто, ефирно трябва да го търсим Горе. Ето защо, който се упражнява да се издига много нависоко, все по-високо, чак до Господа, ще придобие Чистотата. Дори и да не търси Чистотата, той все пак ще я придобие, защото, в това усилие да се извисява, да надраства себе си, вече задвижва един процес на необикновено чистене и пречистване във всички свои фини тела.

Когато искат да почистят, избелят или обезцветят някои тъкани, хората ги подлагат на парна баня или ги потапят в специална течност. Е, добре, същото важи и за човека: когато се свърже с Божественото, посредством своите Висши тела, той вече е потопен в една друга атмосфера, в други вихри, други вибрации, които действат вътре в него - и така неговите петна, неговите прегрешения биват заличени. Да, Горе има всякакви „пароструйки“ произвеждащи необикновени еманации - а излагайки се на тези еманации, човек се пречиства. Ако сложите носна кърпичка в кутия от парфюм, след някое време, когато я извадите от там, тя е пропита с аромата на този парфюм. И вие също, ако идете на места, наситени със Светлина и благоухания, цялото ви същество се прониква и изпълва с квинтесенциите на тези сфери, става озарено и ухаещо, и всички започват да забелязват как нещо специално се излъчва от вас - един Божествен флуид. Повярвайте ми, това е безусловна реалност.

Следователно никога не забравяйте, че за да се пречистите, за да виждате по-ясно, е нужно само едно: да придобиете навика да се извисявате, да се издигате възможно най-високо - там, дето се намират най-хубавите идеи, най-хубавите мисли и желания, всичко най-добро и прекрасно, защото Горе всичко е сияйно и благоуханно. Когато човек „вдигне ръце от себе си“ той започва да пада главоломно надолу, приближава се до зловонната тор, до материи, които ферментират, гният и се разлагат, и започва да се пропива със същата смрад. Пияниците, крадците, хулиганите и всички онези, които напълно са се запуснали - кажете честно: колко време можете да понесете тяхната компания? На човек му иде да си запуши носа и да избяга. Ще кажете: „Но това е, защото пушат долнокачествен тютюн, или пък защото не са се къпали и са облечени с дрехи от битпазара“. Ама не, съвсем не - защото, дори и да ги заведете на баня, дори и да ги облечете с царски дрехи или да им попречите да се напиват, нищо не може да се направи: те пак ще разнасят „чума“ и зараза, защото вътрешно са заразени със зловонен фермент.

Когато хората разберат колко е важна Чистотата, ще кажат: „Ах! Наистина няма друг път за човека освен този на пречистването. Господи Боже! И аз не съм осъзнавал това - всичко е изгубено! Бил съм потопен в нисши сфери и ето ме сега: мръсен, грозен, отвратителен - никак не съм представителен“. И ще им се иска да идат да се скрият в някоя дупка. Как да обясним това, че някои хора винаги предпочитат да са сами? Това е, защото не се осмеляват да излязат на показ пред другите. И изтъкват разни поводи: искали да работят в уединение, да пишат, да рисуват, да композират, да ваят скулптури, да медитират... Представяте ли си?!

Вижте животните, птиците, насекомите: когато са красиви, искат да се показват пред другите. Много естествено - това е инстинкт. Когато паунът изгуби перата си, той се крие, защото усеща, че вече не е така красив; крие се чак докато перата му отново поникнат. Значи, дори и животните знаят кога са красиви и кога не са, и в зависимост от това се перчат пред другите или се крият. Облечете едно дете в красиви дрехи: то незабавно ще поиска да се покаже пред другите, за да му се възхищават... А когато някоя млада жена има бримка на чорапа или скъсано на полата, нима ще мине по главните улици? Не, ще мине по най-безлюдните и слабо осветени улички. Следователно съществата, които усещат, че са красиви, искат да се показват пред другите, а онези, които са грозни, се крият. Дори и най-красивата жена, когато не се чувства в добра форма, не се появява пред хората. Нейният възлюбен, който я чака, си казва: „Ах, тя със сигурност е заета с много важни неща!“ Но не: тя просто чака перата й отново да поникнат!

Сега разбирате защо всички онези, които имат в сърцето си много Любов, много благост, великодушие, вътрешно богатство, обичат компанията на другите. Може да се случи така, че да са грозни физически, да - но в своята Любов, в своята доброта, те са много красиви. Ето защо, дори и да са облечени в дрипи, тия хора носят усещането за тази красота. Следователно желанието на човек да живее в обществото, в някой колектив, е вече признак за великолепни качества. А за онези, които не желаят това, които се крият в някоя дупка, това е много лош знак - освен, очевидно, за гениите, великите хора на изкуството, великите философи и Посветени, които искат да използват уединението, за да дават повече на човечеството.

И така, мили мои братя и сестри, размишлявайте също и върху този въпрос.

Бонфен, 2 септември 1966 г.

Бележки:

1. Виж „Et il me montra un fleuve d’eau de la vie“, част VIII, гл. 2: „La maison sur le roc: le pouvoir de la pensée“.

2. Виж „En esprit et en vérité“ („В Дул: и Истина“), колекция „Извор“ № 235, гл. IV: „La conquête du sommet“ („Покоряването на Върха“).

3. Виж La prière (Молитвата), брошура № 305, и Regards sur l’invisible (Поглед в Невидимото), колекция „Извор“ № 228, гл. VII: „Les messages du Ciel“ („Посланията на Небето“).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×