Jump to content
Ани

III. Любов и сексуалност

Recommended Posts

ЛЮБОВ И СЕКСУАЛНОСТ

Въпрос: Учителю, бихте ли ни казали каква е според Вас разликата между Любов и сексуалност, а също и как човек може да използва правилно сексуалността в Духовния Живот?

Ето това е много интересен въпрос, защото се докосва до най-важното в живота и засяга всички. Когато се говори за математика, астрономия, химия, физика, това, разбира се, е прекрасно, само че тези въпроси интересуват малцина. Покажете ми обаче човек, който не се вълнува от въпроса за Любовта! Да, младите, че даже и старите... Няма да кажа, че съм достатъчно компетентен, за да отговоря на всички въпроси, които този проблем повдига... За мен е характерно това, че обичам винаги да виждам нещата от една много важна за мен гледна точка - и всичко съм дал, всичко съм посветил в живота си, за да придобия тази гледна точка.

Затова ще кажа първо няколко думи за тази гледна точка, така че онези, които идват за първи път тук, да не започнат да ме критикуват с думите: „Олеле! Чел съм книги за любовта и сексуалността, в които се казва много повече... Колко е невеж този Учител!“ Ами да, невеж съм, защо не? Само че онези, които са писали тези книги, със сигурност не са имали моята гледна точка и не са разбирали този въпрос така, както аз го разбирам. Затова ще ви оставя да се осведомите, като прочетете, ако желаете, всичко онова, което са казали лекарите, психиатрите и т.н. по темата за сексуалността; а пък аз ще ви водя към една друга гледна точка, все още почти непозната на хората.

И каква е тази гледна точка? Понякога съм се забавлявал, давайки следния пример. Един професор с дипломи от три-четири университета работи в своята лаборатория, където извършва всякакви експерименти, прави изчисления... Но ето, че дванадесетгодишният му син, който си играе в градината, покатерен на едно дърво, се провиква от горе: „Тате, виждам чичо и леля, идват насам...“. Бащата, който нищо не вижда, пита детето: „На какво разстояние са?... Как са облечени?...“. И детето го осведомява за всичко това. Въпреки своята ученост, бащата не вижда нищо, а детето, което е малко и невежо, вижда много надалеч, защото гледната му точка е друга: то се е покатерило много нависоко, докато баща му е останал долу.

Това очевидно е само един нагледен пример, но той ще ви помогне да разберете, че макар да е полезно да имате качества, способности и знания, гледната точка също е много важна. А аз винаги съм търсил именно тази гледна точка. Казвал съм ви: не съм нито толкова умен, нито толкова образован - аз съм едно дванадесетгодишно дете и съм си останал невежа, но съм се покатерил на един връх, откъдето виждам всичко онова, което другите, даже и най-великите учени, не виждат. Признавам своята посредственост, но трябва да кажа също и че ми е дадена една гледна точка, която отваря пред мен възможността да виждам всичко по съвсем различен начин.1

Да виждаш Вселената от гледна точка на Земята съвсем не е като да я виждаш от гледна точка на Слънцето. Казвате: „Слънцето изгрява; Слънцето залязва... Звездите изгряват и залязват...“. Да, това е вярно... но и не е вярно. Вярно е, защото; от гледна точка на Земята, от геоцентрична гледна точка; сте напълно прави. Само че; в действителност; не е вярно, защото не заставате на хелиоцентричната гледна точка. Всички наблюдават от гледната точка на Земята - и очевидно; от тази гледна точка; са прави. Те казват: „Трябва да се яде; да се печелят пари, мъжете - да си лягат с жени...“ Но ако биха се поставили на Слънчевата гледна точка, т.е. Божествената, Духовната гледна точка, биха виждали нещата много различно. Именно тази гледна точка имам и аз, и тя ми позволява да ви представя естеството на Любовта и сексуалността по съвсем друг начин.

На пръв поглед е трудно да се отдели сексуалността от Любовта. Ако останем на физически план, те почти се сливат в едно цяло. Сексуалността е напълно естествено влечение. Половият инстинкт тласка животните и хората да се размножават: Природата е устроила така нещата, за да не изчезнат биологичните видове. В самата сексуалност обаче няма никаква Любов. Любовта е сила, идваща от много Висши сфери, докато сексуалността... Сексуалността, разбира се, също е енергия, идваща от Висшите сфери, тя е Божествена енергия; но слизайки в човека, попада под влиянието на неговото състояние - и ако той се държи като животно, тази енергия вече не се проявява като Божествена.

Всичко идва от Бога; и всичко, което се проявява посредством човека като енергия, е Божествено по своя произход;2 ала тази Божествена енергия произвежда различен ефект в зависимост от проводника, от онова, чрез което се проявява. Можем да сравним тая енергия с електричеството. Електричеството е енергия, чието естество е неизвестно на хората; но преминавайки през една лампа, то се превръща в светлина - и все пак, електричеството не е светлина. Протичайки през един нагревател, електрическият ток се превръща в топлина; през електромагнит - в магнитно поле; а през вентилатор - в движение. По същия начин, има една Изначална Космична Сила, приемаща различна форма в зависимост от човешкия орган, през който протича. Когато това е мозъкът, тази Сила се превръща в разсъдък, мислене; когато е слънчевият сплит или центърът Хара, се превръща в усет, чувство, усещане; когато преминава през мускулната система - в движение; и най-накрая, протичайки през половите органи, се превръща в привличане към другия пол. Това винаги е една и съща енергия, която обаче се преобразува в зависимост от средата, през която е принудена да премине.

Следователно сексуалната енергия идва от много високо, но протичайки през половите органи, поражда специфични усещания, една възбуда, едно желание за сближаване - и е възможно в тези прояви изобщо да няма никаква Любов. Също като при животните: в определени периоди на годината, те се чифтосват, но нима правят това от Любов? Често дори се разкъсват едно друго, или пък женската изяжда мъжкия, както става при някои насекоми и паякообразни - например богомолката. Нима това е Любовта? Не, това е сексуалност и нищо повече. Любовта започва, когато тази енергия докосне едновременно и други центрове: сърцето, ума. Душата и Духа. Едва тогава това привличане, това желание за сближаване с другия, което човек има, бива озарено, просветлено чрез мислите, чрез идеите, чрез един естетически вкус - и вече не е някакво чисто егоистично задоволяване, в което човек не си дава съвсем никаква сметка за своя партньор.

Любовта - това е сексуалност, ако щете, само че разширена, просветлена, преобразена. И изхождайки оттам, има толкова много степени и прояви, че е невъзможно даже да бъдат изброени и класифицирани. Случва се например някой мъж да обича млада и красива жена, но без да бъде чак толкова физически привлечен към нея: той иска преди всичко да я вижда щастлива, здрава, образована, богата, с добро положение в обществото и т.н. Как да си обясним това? Тук имаме не толкова сексуалност, колкото Любов, тоест - по-високо ниво. И все пак, в тази Любов би трябвало да има поне малко сексуалност, понеже иначе може да си зададем въпроса: защо този мъж не е привързан към друг човек, към някоя стара и грозна жена или към друг мъж? Да, ако анализираме нещата, ще открием поне слаба степен на сексуалност.

Следователно сексуалността е на степени - и когато ви обземат висшите степени на тази Космична Сила, вие влизате в общение с Небесните сфери, вместо да се спирате само на някакви физически, груби усещания, както някои хора, които, веднъж удовлетворили желанието си, отблъскват другия, разделят се или дори започват да се карат и да водят битки помежду си. За тях е важно само да се облекчат, да си утолят страстите, да се успокоят; и ако след време тази енергия се натрупа отново в тях, пак стават усмихнати и нежни. Това са много тънко премерени и ловки похвати, които хората са изнамерили, за да удовлетворяват животинското в себе си.

И така, не бива да бъркаме Любовта със сексуалността. Хората имат потребности, желания - и това е нормално, особено когато човек е млад. Природата, която всичко е предвидила, е намерила това за необходимо с цел възпроизводство на човешкия род. Ако мъжът и жената оставаха студени един към друг, ако бяха лишени от своите импулси и инстинкти, това би бил краят на човечеството. Следователно самата Природа подтикна съществата да се сближават физически - но Любовта е друго нещо.

Колко пъти братя и сестри идват да ме питат дали мисля, че могат да се оженят!... В този момент обаче аз също им задавам въпроси, за да си дадат сметка дали тази работа е добре изяснена в собствената им глава. И питам: „Как се обичате? Само физическо привличане ли изпитвате, или се обичате по-скоро заради начина, по който чувствате нещата, по който изпитвате дадени емоции? И после, имате ли също и интелектуално привличане помежду си? Цените ли взаимно начина си на мислене и виждане на нещата? Единствено ако сте в хармония в тези три свята, семейният ви живот ще бъде идеален; защото всяка от тези три сфери има свои характерни особености, свое естество“.

Често физическото привличане не трае дълго; твърде скоро хората се чувстват преситени и дори отвратени един от друг. Същевременно другите две сфери са по-устойчиви. Ако не сте в съзвучие помежду си в сферата на чувствата и тази на идеите, дори и физически да умирате един за друг, след време ще имате противоречия и дисхармония помежду си. Когато страстите започнат да поутихват, когато хората се преситят, когато вече всичко са видели и вкусили, тогава все повече и повече се проявяват по-дълбоко скритите наклонности и идеи; и именно от този момент нататък започват конфликтите помежду им, в които спорят и се нараняват взаимно - до такава степен, че понякога дори се погубват един друг.

Затова внимавайте: младите хора никога не се замислят достатъчно върху това. В мига, в който едно момче и едно момиче се почувстват физически привлечени един към друг, те си въобразяват, че това е напълно достатъчно; не взимат под внимание другите две сфери, за да проверят дали и в тях също се разбират добре - пренебрегват този въпрос и така идват лошите последици, недоразуменията, дори пропастите помежду им, а всичко това свършва много зле... Колко пъти съм бил свидетел на тези неща! А понякога се случва и обратното. Има хора без никакво физическо привличане помежду им, не могат дори да се понасят един друг... Но ето, че имат общи идеи, общи стремежи, общи философски разбирания - и тогава става нещо удивително! Започват да се срещат, после - да се възхищават един на друг и да се обичат толкова много, че дори и на физически план накрая откриват, че намират другия за особено привлекателен. Идеите са много важно нещо: ето какво трябва да разберат младите момичета и момчета - иначе рискуват да се разделят твърде бързо. „Внезапната мълния“ на любовта от пръв поглед съвсем не е достатъчна. Трябва разбирателство и съгласие едновременно в трите сфери: физическа, емоционална и интелектуална.3

Вижте как е ставало това при турците, че даже и в други народи... В миналото често са женили младите, без дори те да са се видели един друг. Родителите или господарят им са ги женили, а те дори не са се познавали, нито виждали някога. И тогава, разбира се, често е имало изненади. Когато жената се оказвала омъжена за някой гърбав, едноок или с отрязани крака, или пък обратното, тогава първите дни било просто ужасно, но времето минавало и всеки от двамата все повече и повече откривал в другия най-различни достойнства... и те се обичали - било е нещо прекрасно! А сега се избират един друг, напук на всякакви пречки, напук на родителското мнение, напук на всичко - и не след дълго се разделят, макар че самите те са се избрали взаимно. Как да си обясним всички тези явления? Не можем да ги обясним само и единствено чрез сексуалността, еротиката или не знам какво още, както сексолозите се опитват да ги обяснят. Между другото, те не са наясно защо в днешно време отново има толкова много хомосексуални личности... В крайна сметка, запомнете следното: преди да се ожените, първо трябва да се опознаете и изучавате един друг, за да видите дали се разбирате добре в естетическата, емоционалната и философската сфера, а едва след това мислете за физическата - иначе се излагате на голям риск.

За да се върна сега на въпроса ви за Любовта и сексуалността, ще ви кажа, че сексуалността е една чисто егоцентрична наклонност, тласкаща човека към търсене само на собственото удоволствие, докато Любовта, истинската Любов мисли преди всичко за благото на другия, тя се основава на саможертвата: да жертваш време, сили, пари, за да помогнеш на другия, да му дадеш възможности да се разгръща и да развива всички свои заложби. Няма нищо по-красиво от Любовта, когато сте готови да откъснете нещо от себе си, да се лишите от нещо, за да го дадете на другия. Също като майката: тя има Любов към детето си - и все пак, не е движена от сексуални мотиви. По време на войни и лишения, майката ще умре от глад, но ще запази храна за своето дете. Ето това е Любовта!

Духовността започва там, където Любовта господства над сексуалността - когато човешкото същество е способ-но да изтръгне нещо от себе си за благото на другите. Докато човек не е способен да се лиши от каквото и да било, това още не е Любовта. Когато един мъж се нахвърля на някое младо момиче, за да засити своите инстинкти, мисли ли той, че може да й причини зло? Не: готов е даже да я убие, за да удовлетвори нагона си. Това е то сексуалността - един чисто животински, зверски инстинкт. Ще кажете: „Но в това няма нищо Божествено!“. Не е така: сексуалността има Божествен произход - но когато човек не умее да се владее, проявите му очевидно съвсем не са Божествени. Хубавото на сексуалността е, че тя работи за размножаването на биологичния вид; но ако е ориентирана само към удоволствия, си е живо разхищение. В наши дни хората са изобретили невероятни неща в тази област. Има противозачатъчни средства, разбира се, но освен това се продават и куп други продукти и предмети, които не мога дори да изброя. И тук не става дума за възпроизводството на биологичния вид, а изключително и само за удоволствие.

Не искам да се спирам върху този въпрос, за да обсъждам дали тези неща трябва съществуват, или не. В съвременното състояние на човечеството, дори и моралистите, дори и религиозните са счели, че би трябвало да има такива неща, защото нисшата природа, животинската природа в човека е все още толкова силна, че ако не я оставяме да се прояви, тя би провокирала още по-пагубни явления. Затова не искам да обсъждам тази тема, а само казвам колко е жалко, че човек все още стои толкова ниско, че не е способен да контролира тази енергия, да разполага с нея и да я използва за една Божествена цел и за Духовна работа, вместо да прибягва до всякакви продукти и изобретения, за се въргаля в удоволствия. Няма да се произнасям по този въпрос, защото това би изисквало твърде много време, макар че бих могъл да го направя, за да ви кажа точно кое във всичко това е добро и кое - не. Лошите последици очевидно са многобройни, защото човешкото същество остава в нисшите сфери, където деградира, оскотява и изгубва много от възможностите си на психичен план. От друга страна обаче, по този начин човек, разбира се, успява да запази някакво равновесие.

В действителност, това е много сложен въпрос, особено когато човек е женен. Веднъж щом се ожени, вече не е напълно свободен, а ако иска въпреки всичко да бъде свободен, от това има всевъзможни неблагоприятни последици. Ако една жена има мъж с телосложение като на бик, тогава тя, дори и да питае много по-духовни стремежи, ще бъде постоянно задължена да отстъпва пред него, иначе той ще употребява насилие или ще я мами. И тъй, виждате колко аномалии могат да възникнат в съпружеския живот, когато двамата не си подхождат. Щом бик се жени за гълъбица, какво очаквате... ?

Сега обаче не бива да ме разбирате погрешно, че съм против женитбата. Аз само казвам, че това е много рисковано начинание, в което човек никога не знае накъде ще се обърнат нещата. Женитбата е среща на двама непознати, затова и резултатът също е неизвестна величина. Всеки от двамата първо се представя в изгодна за себе си светлина, но едва впоследствие, в близките отношения, хората си позволяват да проявят всички свои психични и физически слабости, болести и жестоки черти. Това е риск, който и двамата поемат...

И така, сексуалността е любов, но една любов, изцяло насочена към егоистичното удовлетворяване на човешкото същество. От една вътрешна гледна точка, разлика между Любовта и сексуалността няма: в тях има едни и същи жестове, прегръдки, целувки. Разликата се състои в посоката на енергиите. Когато сте движени единствено от похот, не ви е грижа за другия човек; но ако го обичате, се стремите преди всичко да го направите щастлив. Сексуалността и Любовта следователно не се различават толкова много на физически план, а само на невидим, душевен, Духовен план. А как? Точно това възнамерявам да ви разкрия.

Всички, които са изучавали въпроса за сексуалността - физиолози, психиатри, сексолози - така и никога не са открили какво се случва по време на сексуалния акт във фината, етерната сфера, с жизнените флуиди. Те знаят, че протичат процеси на възбуда, натрупване на напрежение, отделяне на секрети и т.н., и даже са класифицирали тези процеси. Ала онова, което не знаят, е, че в първия случай, този с чисто физическата, биологичната, егоистичната сексуалност, протичат всевъзможни „вулканични изригвания“ проявяващи се посредством груби, нисши форми, отделят се много гъсти еманации с мрачни, мътни цветове, в които преобладава червеното, само че едно мръсно червено; и всички тези еманации потъват в земята, където ги чакат мрачни създания, за да пируват, хранейки се с жизнените им енергии. Това са създания, които не са особено еволюирали и които често се хранят край влюбените. Да, защото влюбените им устройват пир!

В миналото се случвало понякога така, че по повод на някоя сватба или победа, царе и князе вдигали пиршества за народа, които продължавали три, четири, пет дни и дори седмица. И тогава всички просяци, скитници, сиромаси и недъгави идвали да се нахранят до насита, защото и за тях оставало по нещичко. И както виждате, същото явление се повтаря, но под една форма, която науката още не е открила. Когато мъжът и жената имат такива отношения, те също дават угощение - и това угощение се дава публично, пред много други създания. Дори и когато връзката им се пази в тайна, едни други „гости“ идват да гуляят и често те поглъщат всичко, защото в тези любовни увлечения има твърде малко елементи за Душата, за Духа, за Божественото. Именно по тази причина сексуалните отношения рядко носят на влюбените голяма полза, дори напротив; защото, когато продължат дълго време по този начин, тогава околните забелязват, че влюбените все повече се изтощават: в погледа, в цвета на лицето им, в движенията им и в целия им начин на живот се появява нещо недотам жизнерадостно и лъчезарно. Това е, защото любовта им е била все още твърде нисша и защото са позволили да се промъкнат мрачни създания, вместо да поканят Ангелите, Архангелите и всички Светли Същества, които също имат потребност да се нахранят.

Когато един Маг иска да извърши магическа церемония, в началото той описва кръг около себе си, за да се огради и предпази; и духовете наоколо, които го заплашват, които искат да му навредят, да го поразят, вече не могат да влязат, защото в кръга той е защитен като в крепост.4 Ето на какво никога не са учили хората! Никога не са ги учили как да се пазят - и точно това ме накара веднъж да кажа нещо много дръзко. Да: казах, че именно нисшата човешка любов е причината за всички злини, които се случват в света; и ако все още ги има тези войни, тези болести, тези нещастия, то е по причина на онези, които правят любов лекомислено и безразборно, като животните, по един неразумен, отвратителен, демоничен начин - защото по този начин те дават „материал“ на всички духове, които се навъртат наоколо, за да причиняват те зло на човечеството: именно на тях дават сила, тях хранят, тях възбуждат и стимулират. Ако мъжете и жените знаеха това, биха станали толкова тъжни, нещастни и погнусени от онова, което вършат, че биха се постарали да се научат как да обичат по такъв начин, че Царството Божие и Неговата Правда да се възцарят на Земята, и биха разбрали, че одухотворяването на любовта е условие за идването на Божието Царство. Ето защо е толкова важен въпросът за Любовта.

Сегашното състояние на човечеството е следствие от това, че хората не употребяват Любовта в името на една Висша, Божествена цел, а за да получават удоволствие - само че удоволствието принизява и опошлява човешкото същество. Ще кажете: „Но тогава, значи, трябва да премахнем удоволствието?“ Не: ако знаете как да обичате, ще получавате десеторно повече и по-голямо удоволствие и наслада. Насладата е следствие от един акт, който е повече или по-малко в хармония с други същности, с други присъствия, и ако тази наслада е в съвършена хармония с Божествения свят, тя все повече се увеличава и умножава, до безкрай. А иначе за момент изпитвате някакво удоволствие, но то е толкова грубо, толкова низше и трябва да плащате толкова скъпо за него, че не си заслужава. Трябва да изпитвате удоволствие и наслада, но една толкова обхватна.

Фина и ефирна наслада, че да разкрива пред вас цялата Вселена, да ви прави сияйни, красиви, изразителни, могъщи и полезни. Една такава наслада - да, вече си заслужава, и Природата няма да ви лиши от нея.

Ето, давам ви истинска Светлина по този въпрос; и повярвайте ми, нищо не си измислям. Любовта е най-великото съществуващо Тайнство; хората твърде малко я познават, а продължават да я „практикуват“, без да се замислят и без да я разбират. Ето защо все нагазват в калта, все се оплитат и сами себе си правят нещастни... и това никога няма да има край. И макар че науката прави забележителни открития, все пак, докато въпросът за Любовта не бъде решен правилно, човечеството все ще тъне в своите нещастия. Ето гледната точка, която ми е дадена и която ми позволява да виждам ясно този въпрос.

И тъй, сега - как да обичаме? Учението ще ви научи на това. Хората ядат, но не се хранят, както трябва; работят, но не работят, както трябва; дишат, но не така, както трябва; и обичат, но също съвсем не както трябва. Всички си въобразяват, че умеят да се хранят, да дишат, да мислят и т.н. Не - а освен това, не умеят и да работят. Ще кажете: „Как така? Аз ли не умея да работя?“ Не, не умеете: вие работите изнервено, сприхаво, изпълнени с негодувание - и това ви разболява. Целият свят е убеден, че самата работа изморява и разболява човека; а аз казвам, че начинът, по който работят хората, ги изморява и затова се разболяват. Работата, сама по себе си, ви носи здраве, щастие и радост. Без работа сте изгубени.5

Преди няколко дни ви говорих за определени упражнения, които трябва да правите, когато местите разни предмети: как да вземете в ръка чашата си, как да налеете вода, все едно цялото ви тяло пее и танцува... Опитайте: местете предмети с Любов - и ще видите как ще ви се отрази хармонията на вашите движения през целия ден. Виждал съм хората да ритат с крак мебели, да затръшват врати, да преобръщат столове, да блъскат предмети... И никога не са забелязвали, че начинът, по който правят нещата, влияе на вътрешното им състояние. Обаче опитайте: някой ден, когато сте нервни или гневни, си кажете: „А, ето сега е моментът да се упражня!“ И тогава вземете един предмет, погалете го лекичко няколко пъти - ей така, нежно; и в този миг ще почувствате, че вече трансформирате нещо в себе си, че променяте енергийния поток. Ала хората не умеят да се спират, за да изменят състоянието си: когато са изнервени, напрегнати, това непременно трябва да продължи все така цял ден! Вместо да си кажат: „Сега усещам, че рискувам да съсипя всичко в себе си; трябва да придам друг ритъм на своите жестове, на думите си...“ те изобщо ке се усещат. И когато ги срещнете, започват ръкомахат във всички посоки, а щом заговорят... направо като картечница! И разбира се, много скоро след това се разболяват.

Същото важи и за Любовта: хората не умеят да обичат, а после, за да се оправдаят, ми казват: „Учителю, но Вие не познавате човешката природа, тя е ужасна!...“. Хубава работа - аз да не познавам човешката природа! Само че ще им отговоря, че ако те са направили тази човешка природа толкова трудна за укротяване, това означава, че могат също и да я вразумят, да я облагородят. В миналото не са полагали усилия, затова сега, разбира се, са получили една толкова трудна за управляване природа. Ето как се обяснява това - безполезно е да се оправдават. Хората не се решават да правят усилия, понеже, видите ли, било невъзможно да се променят. Не, това е напълно възможно. Ако се упражнявате, до няколко години вече няма да сте същите и ще бъдете много по-щастливи, защото Любовта никога вече няма да ви напусне.

Истинската Любов никога не ви напуска: обичате през цялото време и никога не се изморявате. Ще кажете, че не познавате тази Любов... И кой е виновен за това? Така е, защото не сте работили, за да я познаете. От сега нататък, даже и да не успявате, трябва да си казвате: „Учителят ни е говорил за тази Любов и аз искам да съумея да постигна това: да позная Любовта“. Защо винаги да възразявате, че реалността била различна от онова, което ви описвам? Ето на: „реалността“ - като че ли тази дума би могла всичко да оправдае! Само че, мили мои братя и сестри, има реалности - и реалности.

Не отричам, че сексуалността се явява една реалност, но защо да зацикляме само на тази толкова нисша и груба реалност? Съществува една друга реалност, също толкова реална, но по-ефирна. Някои същества са съумели да доловят и да живеят тази реалност - и сега, за нищо на света не можете да ги убедите да я напуснат и да постъпват като другите: те просто не желаят това. А другите, тях пък за нищо на света вече не можете да ги убедите да се опитат да разширят, да повдигнат нивото на своята любов: те пренебрегват всички тези Велики Истини, които могат да ги спасят, продължават да падат надолу към животинското, а после, разбира се, са разбалансирани, разнебитени, изтерзани. Това е съвсем нормално: любовта им не би могла да бъде прекрасна повече от няколко минути; а след това остават само пепелта и саждите. Казват: „Беше толкова хубаво!“ Да, беше... Но не е продължило много - и златото се е превърнало в олово. Докато другата Любов си остава винаги чисто злато: нищо не може да я окисли.

Знам добре, че не е лесно да се реализира тази Любов, за която говоря, защото човек е натоварен с наследственост, с която трябва да се бори; от хиляди години човешкият род има за Любовта определени схващания, които са се запечатали в клетките на нашето тяло и е трудно да бъдат заличени. Но само защото не ви се удава да преобразите възгледите си за Любовта от един ден за следващия, това не означава, че не бива да вярвате на онова, което говорят Посветените. Ако не успявате да се промените, това означава просто че сте деформирани или слабохарактерни, но не и че Посветените ви лъжат. Докато имате нисши влечения, сте принудени да ги удовлетворявате. Но в деня, в който съумеете да развиете други стремежи - възвишени, Божествени, вече ще плувате в Океана на Космичната Любов; докато преди сте успявали да попиете в себе си едва няколко капчици, разпръснати тук-таме (а на това отгоре, за да ги откриете, какъв живот на разочарования и нещастия сте живели!). Сега, когато сте потопени в този Космичен Океан, пиете направо от него, не ви е нужно да ходите да си крадете по няколко капки любов от другите.

Знам, че това, което казах току-що, ще бъде непонятно за някои. Ала нека правят каквото могат, с надеждата, че за няколко прераждания ще съумеят да преобразят своята любов. Не бива да се самопогубват заради това! За онези, които вече са работили в предишни прераждания, е по-лесно да се задоволят с нещо много малко на физически план и дори по-нататък да се освободят напълно и да вкусят от цялата Любов там, Горе, на Духовен план. Разбира се, способните на това са голяма рядкост.

Колко много религиозни хора са давали обет за целомъдрие, без да са особено наясно на какво се обричат! Били са твърде млади, не са познавали себе си, не са познавали човешката природа - и един ден, когато инстинктите и страстите се събуждали отново, ги заливали неудържимо. Каква трагедия! Да, какви трагедии се случвали в манастирите - и в мъжките, и в женските! За една жена е по-добре да се омъжи и да има деца, отколкото да се мъчи там, в манастира, бидейки така наречената „Христова невеста“, щом във въображението си не спира да извършва прелюбодеяния с всички наред. В този случай, най-добре е да напусне манастира. Господ е много по-великодушен, Той никога не е изисквал човек да се посвети изцяло на Него, ако ще трябва заради това да живее в мъки и терзания. Господ предпочита по-скоро хората да вършат добро, бидейки женени или омъжени с деца, отколкото да живеят един разбалансиран, безпорядъчен живот и да смущават атмосферата години наред с всички свои незадоволени желания.

Дори светици и светци са се мъчили през целия си живот заради сексуалната сила - и едва накрая някои са постигали омиротворение. Света Тереза Авилска е била много страстна. И дори света Тереза на Младенеца Иисус: не за всички моменти от живота й е известно как е живяла, нито какви изкушения е трябвало да превъзмогва. Тя не е била каквато я представят, като едно такова дребничко мило момиче, с толкова нежно и деликатно лице; не - натурата й е била силна и мощна. Аз много й се възхищавам, много я обичам, света Тереза, но не съм съгласен с неточния начин, по който я представят, под предлог да се запази благоприличието!...

Много още светци и светици също са били изключително пламенни, чак до последния си миг, и това съвсем не е било нещо лошо, а тъкмо обратното. Впрочем в други беседи вече съм ви обяснявал, че онези, които умеят да използват правилно сексуалната сила, са най-богатите и най-привилегированите, защото тази сила е едно благословение. Мнозина искат да се самоубият, понеже чувстват тази пламенна страст вътре в себе си и се мислят за прокълнати. Те обаче нищо не са разбрали, а и Църквата не е дала никакво обяснение. В Науката за Посвещението нещата са представени по друг начин. Сексуалната сила е дар Божи: достатъчно е да се научи човек да я оползотворява. Които имат много въглища или петрол в своите подземия, стават архимилиардери, когато ги използват правилно. А които не знаят как да ги използват, сами се изгарят. Сексуалната сила е една енергия, която човек трябва да оползотворява, за да си осигури Светлина и Топлина и така да поддържа всичко в себе си в движение. Вместо да бъде толкова засрамен, тъжен и обезсърчен, защото е твърде пламенен и страстен, трябва да вдигне високо глава и да си каже: „Ах! Аз съм привилегирован, ще постигна велики неща с тази енергия“.

Често братя и сестри идват при мен да се оплакват от разни неразположения, от своята неуравновесеност, а аз им казвам: „Защо сте спрели да обичате? Тези беди идват от това, че сте потиснали Любовта в себе си: тогава тя се е обърнала срещу вас и всичко е съсипала. Любовта е могъща стихия, но вие не сте знаели това, не сте били просветени - и тя е помела всички прегради. И сега, ако искате да се избавите от тези мъки, трябва да обичате, да обичате... да обичате всички същества, цялото Битие. Необходимо е тази енергия да намери своя път към Висините. Вие сте я потиснали, защото сте се страхували, не сте искали да обичате, за да не изпаднете в изкушение - и сега е още по-зле! Оставете Любовта ви да се проявява - и няма да имате потребност да обичате така, както повечето хора по света обичат, защото тази енергия няма да се натрупва изключително и само на едно място, за да ви измъчва, а ще поеме по друг път. Вие не искате да обичате и именно затова ви мъчи тази енергия. Трябва да обичате, за да се избавите“.

Опитайте се да разберете това, което ви казвам, защото именно то ще ви спаси. Обичайте ден и нощ, обичайте всички същества... и после вече даже няма да остане време да се измъчвате, толкова ще сте заети! Докато сега, колкото повече се затваряте, колкото повече сте скъперници в Любовта, толкова сте по-разюздани. Бъдете щедри. Боже мой, и ще бъдете спасени: раздавайте от Любовта си на всички същества. Аз самият именно това правя, открил съм тази Тайна. Разбира се, минавам за малко глупав човек и всички казват: „О, бедничкият, с това негово сърце.... А ние, ние сме много благоразумни, много мъдри, не си пилеем така лесно енергията...“. Но ето, че те не са се добрали до тази Тайна, която аз открих: Да обичаме всички същества!

Може би тази теория няма да допадне нито на мъжете, нито на жените. Мъжете ще си кажат: „Вижте, това е прекалено неизгодно за мен. Ако жена ми почне да обича всички мъже, какво ще остане за мен? Искам цялата й любов само за себе си!“. А и жените ще кажат същото за своите мъже. Ала колко млади момичета съм виждал, които, преди да се омъжат, бяха усмихнати, мили, преливащи от очарование, но които, известно време след сватбата, вече бяха с угаснал поглед, напълно затворени в себе си заради егоизма на своя мъж! Мъжете и жените често са много себични и големи егоисти в брака, и именно това е причината за много нещастия. Нека мъжът разшири разбирането си, нека се радва, като види, че жена му обича всички! Ама не: той става мрачен и навъсен. Жена му е дарила с усмивка този или онзи? Ще види тя, ще й покаже той!... И се започва: спорове, скандали, неразбории, трагедии...

Човешкият егоизъм, човешките користни интереси са изобретили традиции, които не са особено благоприятна почва за щастието. Трябва да сте широко скроени, именно това ще ви спаси... Което не означава, че жената трябва да целува всички мъже и да си ляга с тях. Не, не, не казвам това. Физически жената принадлежи само на своя мъж. И само в сърцето си тя трябва да се разширява все повече и да обича всички същества, всички Ангели, Архангели, светии, пророци, поети, музиканти... и даже филмовите актьори (което впрочем жените правят и без да има нужда да ги насърчавам!) - и мъжът не може да й попречи. Жената винаги си има някоя кинозвезда, която тайно обича. Че какво искате? Впрочем същото важи и за мъжа. Той си има една или дори няколко звезди... Разбира се, не говори за това на жена си, но види ли тези актриси на екрана, олеле... И често си мисли: „Ако жена ми можеше да е като тях!“. Само че е принуден да търпи жената, която има. Ако човек можеше да надзърне какво се случва при партньорските двойки, какво би открил само! Но да оставим този въпрос настрана...

Току-що ви разкрих какво се случва на фин план, когато мъжът и жената се отдават на своите чисто сексуални и животински инстинкти... Ала когато и двамата са просветени и озарени, когато имат Висок Идеал за Любовта и знаят, че с тази енергия, каквато е сексуалната сила, могат да хранят Царството Божие и да му служат, че когато се обичат, прегръщат и целуват с идеята да посветят тази Любов на реализирането на нещо Божествено - тогава вибрациите им са други, еманациите им са други: всичко е изпълнено с такова богатство, такава красота, че и Ангелите са удивени и възхитени, и пристигат да им донесат своите дарове.

Любовта следователно не е еднаква при всички обстоятелства: зависи от целта, към която е насочена. Жестовете, движенията обаче са винаги едни и същи; независимо в какви условия се намирате, винаги трябва да се приближите до съществото, което обичате, трябва да го прегърнете, помилвате и целунете - нищо не се променя; разликата е в това, което влагате в своите жестове, и точно то има значение. Някой казва осъдително: „Ах, видях еди-кого си да целува еди-коя си!“. Небето не обръща внимание на това, а гледа какво са вложили в своята целувка: ако са си дали взаимно нещо красиво, чисто, тогава Небето ще ги възнагради. Тук, на Земята, може би ги гледат осъдително, но там, Горе, биват възнаградени. Ала опитайте да обясните на хората, че не само жестовете са от значение! Те виждат нещата много едностранчиво.

Ако влагате постоянно в своята любов Вечния Живот, Безсмъртието, Чистотата, Светлината и ако този, когото обичате, расте, напредва и процъфтява все повече и повече благодарение на вас, тогава вече това наистина е Любов, защото истинската Любов непременно облагородява всичко в съществото, което обичате. Обаче, ако обичате някого, а той все повече върви на зле, трябва да си зададете някои въпроси относно собствените ви чувства и да си кажете: „Но тогава, значи аз погубвам този мъж (или тази жена) ...

По-рано този човек процъфтяваше, а сега е развалина“. И тогава няма с какво толкова да се гордеете, а трябва да потърсите как да поправите грешките си.

Любовта ви трябва да помага на съществата да растат - и виждайки как се разцъфтяват заради вашата Любов, само тогава можете да бъдете щастливи и горди, да благодарите на Небето, че сте съумели да им помогнете и да ги закриляте. Само че хората обикновено не ги е грижа за тези неща, а после идват да ми разправят: „Обичам го!... Обичам я!...“. „Да - отговарям аз, - знам, че обичате този човек, но както се обича кокошка, която слагате в тенджерата, за да я изядете: обичате го, изяждате го - и край!“ Не, Любовта никога не бива да изяжда, т.е. да погубва съществата. Ето защо Любовта, такава, каквато я разбирам аз, е нещо много по-различно от всичко онова, което изобщо биха могли да си представят повечето хора, и по-специално - младите, които не са просветени.

Всички говорят само за любов: в песните, във филмите, в романите - голяма работа е това, нещо невероятно! Възпяват любовта, прославят я... само дето са паднали много ниско. И даже донякъде съм в течение на цялата съществуваща „научна“ литература относно сексуалността. Там откровено ви се обяснява как да направите това или онова, описани са невъобразими пози!... Зачита се само физическата страна. Да, разбирам, че е необходимо да се кажат някои работи, но да тъне човек само в тази нисша страна на нещата - това според мен не е наука, не е прогрес, а напротив. Че сексът съществува, че ги има инстинктите - съгласен съм с това; но нека човек се опита поне да внесе някакви елементи, с които да ги облагороди, да ги одухотвори! Не съм против сексуалната любов, но като виждам какво става, усещам как човечеството пада стремглаво надолу и как Светлината се губи; а изгуби ли се Светлината, стане ли човек твърде прозаичен, твърде подобен на животно, следват всякакви катастрофални последици в обществен план: израждане, масови изтребления и т.н.

Колко цивилизации са изчезнали, затъвайки в разврат! И ако хората не се вразумят, нашата цивилизация също ще изчезне. Знам добре, че е много трудно да се вразумят хората, особено младите. На тях все повече и повече им се поднася само физическата страна на любовта - и при това положение, какво очаквате да правят? От сега нататък хората трябва да бъдат учени как стоят нещата в Реалността: че Любовта е необятен и богат свят, който не спира само до вече познатите нива; а също - и да им се разяснява какви планове има Космичният Разум да води хората към най-духовните степени на Любовта.

А сега, ако днес има девойки и младежи, идващи тук за първи път, ще си позволя да добавя още няколко думи, които да им бъдат в помощ. Навярно си мислите, че говоря твърде много неприлични неща... О, съвсем не! Ако знаехте само какви работи научават сега младите, какви неща слушат, за какво си говорят, с какво се занимават, щяхте да бъдете просто изумени. Дори и малките, на дванадесет-тринадесет години, си разказват такива истории! Това, което аз разправям, нищо не е в сравнение с тяхното...

Един ден при мен дойде младо момиче; беше хубава, симпатична, а по обноските й се виждаше, че е много добре възпитана. Но ето, че това момиче ми разкри, че е много нещастна, защото е обсебена от един образ: във всичко, което поглеждала - в цветя, плодове, предмети и даже на тавана - виждала само мъжки полов орган. И понеже беше вярваща, католичка, се чувстваше наистина пропаднала, затънала в грях.

След като я изслушах, избухнах в смях. Тя ме погледна малко изненадано, а аз й казах: „Слушайте, ще ми позволите ли да Ви обясня и да Ви дам един метод, с който да се избавите от тези видения?“ „О, да - каза тя, - да.“ И аз й обясних: „Няма нищо страшно, нищо опасно, нищо лошо в онова, което ми разказахте. То е съвсем естествено и нормално, това са неща, които се случват на всички; повече или по-малко, разбира се - но няма защо да се отчайвате. Природата се грижи за възпроизводството на биологичните видове и именно тя поражда тези видения у мъжете и жените. Те обаче трябва да знаят как да постъпват, как да оползотворяват тези образи - иначе вижте в какво състояние се намирате сега...“

„Затова, ето какво трябва да правите занапред. Когато Ви се случи да видите този образ в някой плод или предмет, тогава, вместо да се отчайвате, гледайте спокойно... Но не се спирайте твърде дълго на този образ, защото така рискувате да се събудят определени желания, а после, за да се успокои човек, прибягва към определени действия и тъй нататък... Следователно, за да не става така, бъдете поне малко като философите, т.е. започнете да мислите за Разумността, Която е ръководила образуването на тези органи; размишлявайте, медитирайте, възхищавайте се на Разумността, Която се е погрижила да сътвори толкова съвършени неща - и вече ще сте забравили за изкушението, което те са могли да ви донесат. Докато, ако се потиснете, няма да се избавите от това. Вземете този образ като отправна точка, способна да ви даде начален тласък, така че да стигнете чак до Първоизточника. Ако нямате тази изходна точка, как ще стигнете до своето предопределение там. Горе? Ала запомнете добре, че трябва да вземете този образ единствено и само като изходна точка: не се спирайте дълго на него, иначе ще бъдете погълнати от пропастта и изгубени. Трябва само правилно да го използвате.“

„За съжаление, хората не умеят да отиват отвъд това, за да размишляват и да се възхищават с удивление; те не знаят, че именно това удивление, точно то ще ги спаси. Казвате: „Ама какво става с мен? Това е ужасно, отвратително!“ - и именно това отношение ви погубва. Заменете тези остарели схващания с нови, вече не казвайте: „Това е ужасно“, а: „Каква красота! Какво великолепие! Каква Разумност! Как е могла Природата да сътвори нещо подобно?“ И тогава ще бъдете преизпълнени с възхита, с удивление и ще си възвърнете равновесието и вътрешния мир.“ Ето какво казах на тази девойка - и тя си тръгна много щастлива.

Господ много хубаво е направил всичко, което е създал - тогава, защо ще искаме да осакатяваме сътвореното от Него? Някои така се отнасят със сексуалността, сякаш Господ е направил зле нещата... Е, добре: именно това е опасното, именно това се наказва. Човек трябва да е проникнат от възхита към всичко, което Бог е създал, понеже Той е знаел защо го създава. Не е наша работа да съдим. Каква странна философия са възприели хората! Ще кажете, че това е, за да бъдат съхранени в Чистота, в целомъдрие... Само че именно подобно отношение ги тласка да престъпват всички закони на Чистотата, понеже всичко, което им се представя като дяволско и пъклено, ги подтиква точно към това: да идат да надзърнат и да вкусят от него.

Вярвате ли, че като се говори, че всичко, засягащо секса, е грозно и отвратително, никой вече няма да се интересува, нито да се занимава с него... ? Но тогава, как става така, че повечето хора, които действително считат секса за нещо отвратително, ден и нощ се въргалят в неговите помийни ями? Явно това изобщо не им пречи, напротив. И дори Бодлер казва, че хората изпитват най-голямо удоволствие именно когато усещат, че вършат престъпление. Да, именно в онова, което човек усеща като забранено, престъпно, удоволствието се усилва. Това може да е вярно, а може и да не е, не искам да го обсъждам; споменах го единствено за да ви кажа, че презирането на секса никога не е било решение на въпроса - но ако мислите по друг начин, ще ви се помогне.

Вече съм разглеждал тази тема, за Любовта и сексуалността, обяснявайки, че единственото решение се крие в начина, по който се възприемат мъжете и жените. Казвал съм на братята: „Колкото повече мислите, че жената е Божество, толкова по-малко желание ще имате да я омърсите“. Причината за всяка разпуснатост, за всяка разюзданост е, че мъжете така и не са се научили как да гледат на жените, нито пък жените - на мъжете. Ако мъжът вижда жената като някаква женска, като една Месалина, като обект на удоволствие, той вече сам определя своето поведение и ще бъде принуден да дава ход на всичките си похотливи влечения. Ако обаче я счита за Божество, тогава чувствата, усещанията и държанието му ще бъдат преобразени.

Иисус е казал: „Да бъде вам по вярата ваша“.6 (Матея 9:2) Да, нещата стават едни или други в зависимост от начина, по който гледате на тях: това е магически закон. Само че хората никога не са си обяснявали така този процес. Те си мислят, че ще могат да променят формата на своята любов, без да променят начина, по който гледат на обекта на тази любов. Не, не - самата любов много трудно се променя; ала променете начина, по който виждате едно същество, един предмет, и ще въздействате на самите себе си, на своите чувства, влечения, прояви. Именно така правя аз: считам жената за Божество. Ще кажете: „Горкият старец, колко е далеч от истината!... Ако знаеше само какво нещо е жената !..“. А нима си въобразявате, че не знам това?... Само че аз не искам да мисля така, не искам да зная нито какво представлява тя, нито каква може да бъде - и това ми помага: правя го заради самия себе си. Нима сте убедени, че не знам какво нещо е жената! Имам всички основания да я считам за най-ужасното създание... но за мен искам да бъде Божество. И затова я виждам като Божество, а от това се ползвам благотворно самият аз: ако знаехте само какво чувствам, какво усещам, какво откривам по този начин! Тази гледна точка съдържа в себе си цяла една философия...

Преди години дойде да ме посети един лекар - стар, дебел, с корем, и започна да ми говори за жените. И знаете ли какво ми каза? Каза ми: „Жените са просто едни вагини‘‘. Бях просто стъписан! Да, понеже, кажете ми: защо е нужно да пада човек толкова ниско? Отчасти е вярно, разбира се: човешкото същество има вътрешности и всякакви други атрибути, които не са сред най-красивите; обаче тези вътрешности, това тяло - това все още не е мъжът, нито жената. Хората всичко объркват, всичко смесват. Човешкото същество непременно трябва да има физическо тяло, различните части на което са приспособени да извършват една или друга функция, но мъжът и жената не са онова, което изглежда, че са на физически план. Те са мислещи и чувстващи същества, същества с Душа и Дух.

Какво щастие, каква радост могат да изпитат онези мъже, които си мислят, че жената е само един физически орган?... Така целият им психичен живот се обърква и пропилява. Те не са добри психолози, не са изучавали как една или друга мисъл влияе на вътрешното им състояние. А мен точно това ме интересува: да знам как ми се отразява всичко, което мисля - и предпочитам да мисля, че жената е Божество. Ще кажете: „Но това не е истина!“ Да, прави сте, но вашата правота не ме интересува, тя е най-опасното и пагубно нещо. А аз, макар и да живея в илюзии, ако щете, макар и да живея в заблуди, съм най-щастливият човек. И впрочем това не са никакви заблуди. Считам всички жени за Божества, за аспект на Божествената Майка - и тогава щастието и радостта, които ме спохождат дори само при мисълта, че жените съществуват на тази Земя, са просто нечувани! Нима мислите, че бих продължавал да изнасям беседи пред вас, ако мислех като този доктор?... Нямаше да идвам нито да се виждам с вас, нито за да разговаряме, нито за каквото и да било.

Ето колко далеч се простира цялата тази работа! И вие също трябва да промените своите възгледи. Мъжете трябва да променят мнението си за жените, а жените - своето мнение за мъжете, иначе дверите на развитието ще останат затворени пред тях; каквото и да правят, няма да имат никакъв напредък. За жените мъжът също трябва да бъде Божество.

Твърде малко хора осъзнават влиянието, което може да има върху собственото им развитие начинът, по който гледат на другите същества. В миналото, когато един ученик на Духовната Школа имал наставник, Учител, този Учител бил за него Божество - и тогава самият ученик имал напредък заради начина, по който се отнасял към своя Учител. А че в действителност Учителят му не е бил чак толкова изключителен, това не е имало никакво значение: ученикът все пак напредвал, развивал се, извисявал се и се превръщал в забележително същество. Сега хората са толкова прозаични, непочтителни, груби - а после се чудят защо не стават по-добри. Ами точно защото са отхвърлили всички методи за самоусъвършенстване!

Когато бях в Индия, ми разказаха следната история. Един Учител имал сред своите ученици младеж, който изпитвал към Учителя си такова благоговение и такава Любов, че го считал за Божество. Един ден съобщили на Учителя, че са видели този ученик да ходи по водата на езерото. Учителят повикал ученика при себе си и го попитал как е успял да направи подобно нещо. „О, съвсем просто. Учителю - отвърнал ученикът - изричам Вашето име.“ „Добре - казал Учителят, - ще сторя същото.“ Тръгнал да ходи по водата на езерото, изричайки своето име... и потънал! И тъй, както виждате. Учителят потънал, а ученикът ходел по водата. Следователно не самото име било най-важното, а онази жар, онова усърдие, които влагал ученикът, когато го произнасял.

Всичко се заключава в нашето „отношение“. Възможно е и вие също, ако имате великолепно мнение за мен, да сътворите чудеса и удивителни неща в области, в които аз самият навярно няма да имам такъв успех. Ала щом си мислите, че съм неудачник, тогава аз ще правя чудесата, а не вие. Защото аз също си имам едно име, което да изричам... Искате да знаете кое е то?... Не, това не ви засяга; във всеки случай, не е моето име.

Аз ви обяснявам реалността, магическата страна на нещата. Единствената наука, която ме интересува, е Магията, само че Бялата Магия. Всичко има магическа сила: всеки разговор, всеки поглед, жестовете, храненето, Любовта, разходките. Хората се ужасяват, когато се произнесе думата-магия - а всъщност, съзнателно или несъзнателно, непрекъснато са потопени в Магия7. Впрочем Магията е единствената съществуваща наука, а всички други се основават на нея: алхимията, астрологията, Кабала са само клонове на Магията. Всичко е магическо. Дори когато прегръщате или целувате някого, отключвате огромни магически сили и често си играете с тези сили, без да си давате сметка, че можете даже да разпалите цял пожар, забавлявайки се по този начин с кибритени клечки, които хвърляте наляво и надясно. Хората не обичат думата магия, но всъщност само това правят: творят магия. Също като мосю Журден, който цял живот говорил в проза, без да го осъзнава... *

Господи Боже, принуден съм да обяснявам толкова елементарни неща, толкова прости и ясни! Хората трябваше вече да ги знаят и да работят в мълчание, без да е необходимо да им се говори. Обаче все се налага да говоря, защото още не знаете как да работите, така че трябва да ви обяснявам. Но уверявам ви: чакам момента, когато няма да има нужда повече да ви говоря, а само да работя с вас. Колкото до мен, интересува ме именно деятелността, съзиданието: да реализирам, посредством мисълта, най-различни творения, и да ги пускам в пространството. В беседите говоря, говоря, говоря, но на вас не ви става по-ясно, защото, вместо да се впрегнете на работа, оставате пасивни и все чакате нови и нови обяснения. Все едно да чакате някой да ви храни, като ви слага всичко в устата... Само че никой няма да дойде... освен ако не сте в някоя болница. Ако сте болни - да: ще идват да ви слагат храната в устата; но ако сте здрави, трябва да правите това сами.

Много неща още има да се кажат. Колебая се дали да го сторя, защото ще ви прозвучи толкова странно, че се питам дали ще ме разберете... но все пак ще ви го кажа. Ако сте жена например и държите своя любим в обятията си... Разбира се, ще му кажете: „Мили мой Андре...“ или „Скъпи мой Жан“ или пък „Миличък... (еди-кой си) Защото той просто трябва да чуе как произнасяте името му, за да може неговата личност да се зарадва, мислейки си: „Ах, колко ме обича тя!..“. И по този начин хвърляте цялата си енергия в бездната на неговата личност. Ала представете си сега, че и двамата познавате природата на личността и тази на индивидуалността, и че са ви учили в Науката за Посвещението, че когато го прегръщате, трябва да казвате: „О, Небесни Отче!“ а той ще бъде щастлив да стане проводник на вашите енергии, които по този начин ще отиват чак при Небесния Отец. И ако в този момент той каже, прегръщайки ви: „О, Божествена Майко!...“, енергиите му също ще се насочат към Небето. Ето едно познание, което хората не владеят. Те винаги служат само на личността у другите, а тъй като личността има корени под земята, всичко потъва в бездните; докато индивидуалността, чиито корени са във Висините, насочва всичко към Небето.8

И така, ако искат да работят взаимно за благото на другия, мъжът и жената трябва да се прегръщат и целуват, призовавайки Небесния Отец и Божествената Майка - и тогава енергиите им ще се издигат към Небесата. Това е нещо съвсем просто, но е трудно да се убедят хората да приемат тази гледна точка. Те имат стари навици, които повтарят отново и отново; все задоволяват личността си, а нищо не правят за своята индивидуалност, която е глад-на, а никога не получава никаква храна. Докато личността, която получава куп неща всеки ден, е преситена и вече започва да „бълва“ и „плюе“ насреща, понеже не умее да бъде признателна.

Години наред съм изучавал как се проявяват личността и индивидуалността в човешкото същество и знам, че каквото и да направите за личността, тя никога няма да бъде благодарна. Доказателството: например една жена всичко е дала на мъжа, когото обича, всичко - а той я напуска и вече е с някоя друга. Защо? Защото тя е удовлетворявала само сексуалния му нагон, не е съумявала да нахрани в него нещо възвишено, от друго естество, което никога не забравя доброто, сторено му от някого, което е вечно признателно. И после горката жена се жалва: „Всичко му дадох, а вижте сега как се отнася с мен!“ Е, да - понеже тя е хранила онази природа в него, която е винаги неблагодарна...

По темата за личността и индивидуалността мога да добавя още няколко думи. Когато някой иска да даде воля на своята чисто сексуална, себична, егоистична любов, той забелязва, че всичките му „апарати“ функционират независимо от него, без той да може да спре или дори да обуздае каквото и да било: само го констатира, но нищо не може да направи. Следователно някакви други сили са го завладели и са си присвоили всичко в него, а той може само да си стои там и да наблюдава... Докато в Духовната Любов откривате, че самите вие, т.е. вашата Душа, вашият Дух, вашата индивидуалност са тези, които владеят положението и се хранят. Имало е само погледи, едно присъствие, едно ухание - но вие сте щастливи, радостни, чувствате една широта, защото усещате, че самите вие, вашата Висша природа се е нахранила, утолила е жаждата си и диша с пълни гърди - а не други сили чрез вас.

Хората обаче не се самонаблюдават, а тънат в удоволствия; и понеже физическото тяло е доволно да получи няколко трошици, си въобразяват, че самите те са доволни, не забелязват, че в Душата и Духа им продължава да има някаква празнота. И понеже се само отъждествяват единствено със своята личност, на тях им стига физическото тяло да е доволно. Ако не се отъждествяваха с личността си, биха разбрали, че в момента, в който физическото им тяло се насити, щом заспи и захърка, те самите си остават гладни, защото Душата и Духът им (т.е. тяхната индивидуалност) нищо не са получили. Да, личността и индивидуалността - ето една забележителна, велика наука!

Явно има още много неща да се кажат, но нека ги оставим за някоя друга беседа. Спрете се на тази мисъл: че трябва да обичате, да обичате непреривно, защото именно това ще ви спаси. И всеки път полагайте усилия да достигате до едно по-високо ниво... Не можете от един ден за следващия да обуздаете в себе си всички прояви на сексуалността; но ако решите да навлезете в други, възвишени сфери, след известно време ще забележите, че всичко, което ви се дава, превъзхожда по великолепие всички удоволствия, които сте имали дотогава и за които е трябвало да плащате скъпо и прескъпо или със здравето, или с красотата, или с парите си.

Целият свят се интересува само от любов - и ако в една книга или един филм не се говори за любов, намират ги за безинтересни. Аз самият също мисля само за Любовта. Защо да правя изключение? Всички лицемери ще ви кажат: „О, мен любовта изобщо не ме интересува!“ но не им вярвайте. За мен интересна е единствено Любовта, но уточнявам, че Любовта трябва да бъде разбирана по един съвсем друг начин. Писано е в Евангелията, че Бог е Любов - тогава, защо да обръщаме гръб на тази Любов? Бог е Любов и трябва да живеем с тази Любов, трябва да я познаем. Ала за да я познаем, трябва да излезем от някои ограничения, от някои грешки и заблуди. Единствена Любовта ще ни изцели, укрепи, разхубави, озари; ето защо трябва да обичаме, да обичаме ден и нощ, но в съгласие с онзи Ред и Порядък, с онези правила, които Учението ни носи.

Жалкото е, че когато се говори за Любовта, хората тутакси си мислят за физическата любов, за плътската любов. Не: когато аз ви говоря за Любовта, имам предвид една друга Любов - Духовната Любов; не физическата любов търся аз: тя не ме интересува, защото разбирам Любовта по друг начин, и именно тук трябва да дадем някакво пояснение, за да няма после недоразумения.

Любовта е обмен, а обмен има не само на физически план. Две същества могат да се обменят от разстояние: чрез поглед, чрез мисъл, чрез слово, без да се прегръщат, без да се докосват. А и съвсем не е необходимо да се извършва обмен само с човешки същества, които нерядко са неприятни, странни, болнави и мрачни. Можете да се обменяте със Същества Небесни, прекрасни, чисти, сияйни - и именно тогава ще се разцъфтите, ще се разгърнете. Ако обаче разбирате Любовта, както всички в света я разбират, тогава, естествено, вече съвсем не е толкова прекрасно.

Когато говоря за Любовта, мисля за онази Любов, която е самият Живот, Светлината, Красотата, която е обмен с Божествени Същества. За тази Любов мисля ден и нощ, и тя ме дарява със своята благодат. Ако мислех за друга любов, и аз щях да бъда принуден да се занимавам с любовни истории - понеже мисълта води до действие. Мислете за нещо - и скоро вече няма да можете да избягате от него.9 То е все едно някой да си мисли как би могъл да си пъхне ръката в джоба на друг човек: един ден, дори без да иска, наистина си пъха ръката в нечий чужд джоб - и ето, че става джебчия. По същия начин, ако мислите как да прегърнете и целунете някого, един ден с изненада ще откриете, че сте на път действително да го сторите.

Следователно не бива да мислите за неща, за които ще съжалявате, когато реално се случат - защото те ще се реализират: ето какво още трябваше да ви обясня, за да ви стане ясно. Никой не може да бъде по-силен от Законите на Природата. Ако имате определени мисли, рано или късно ще бъдете принудени да ги осъществите на дело. Ако имате други мисли, те също ще се реализират, но по друг начин. Например, вместо да желаете да целунете някой мъж или някоя жена, защо да не искате да целунете Слънцето? И тогава няма опасност, защото Слънцето е твърде далеч.

Както виждате, има любов... и Любов. Ала тази философия е толкова далечна на хората, че я намират за безумие. Те ще кажат: „Какво? Да обичам Слънцето, вместо да обичам някой мъж или някоя жена? Но това е пълна безсмислица!“ Не - те са невежите. Те не знаят, че Любовта е навсякъде: във въздуха, в океаните, реките, планините, камъните, тревата, цветята, дърветата, по цялата Земя, и най-вече - в Слънцето. Любовта е Космична енергия с нечувано изобилие, невиждано разнообразие - но понеже не знаят това, хората търсят само няколко капчици роса, образували се някъде във физическото тяло. Ало това е жалка картинка, пълна мизерия; и всички нещастия идат оттам. Докато същевременно Посветените са открили, че Любовта се лее навсякъде в изобилие и че развивайки в себе си една много фина „апаратура“, човек съумява да долови тази Любов и да се домогне до нея.

Вече съм ви разказвал как у едни приятели в Ница веднъж видях растение, което вирееше, увиснало свободно във въздуха. Да, вместо да забие корени в почвата, то черпеше вода и хранителни вещества от въздуха. Значи, това растение имаше различна, по-висша организация в сравнение с другите растения. Хората не знаят, че те също са устроени като това растение, че могат да черпят Любов от въздуха и от Слънцето - ето защо и не са развили висшите си центрове. А в Индия и Тибет йогите, които работят за събуждането на определени системи, определени чакри в себе си, съумяват да черпят от тази енергия, намираща се навсякъде в Природата. Те нямат потребност да ходят да я търсят у жените - и са щастливи, с широка душа, потопени в изобилие и Пълнота.

И тъй, както виждате, много има да се каже за Любовта. Хората още не знаят как стоят нещата и затова разправят неправдоподобни истории. Любовта е една сила, една енергия, един жизнен флуид, една квинтесенция, която можете да намерите навсякъде. Бог, Който е толкова великодушен, никога не се е разпореждал хората да имат възможност да намират Любовта изключително и само на определени места в женското и мъжкото тяло - иначе, какво скъперничество би било това от Негова страна! Бог е много по-великодушен от това, много по-щедър, и Той е разпрострял Любовта навсякъде. Невежите, които я търсят само в мъжете или жените, невинаги я намират; докато Посветените, които я търсят навсякъде, никога не са лишени от нея. Ала тъй като в течение на хилядолетия хората са били заставяни да мислят по друг начин, те вече не са способни да повярват, че е възможно да живеят и обичат, без да забиват корените си в земята.

Аз, разбира се, не съм толкова наивен, че да си въобразявам, че онова, което казвам, се отнася до всички. Не, измежду милиони и милиони хора, едва двама-трима са готови да разберат истински що е Любовта и да я живеят. Виждате ли, това е реалността, тъжната действителност. Обаче то не е основание сега да не осветлим тези двама-трима, за да могат те да придобият смелост, увереност и сила, за да не се съмняват, да не се колебаят, да не се връщат назад, да не се сливат отново с цялата тази слабохарактерна, примитивна, похотлива тълпа. Мой дълг е да говоря - не заради целия свят, а за малцината, които търсят нови пътища.

Не, не съм чак толкова глупав, че да вярвам, че всички тутакси ще се втурнат да прегърнат тези нови идеи. Впрочем, дори и да го направят, със сигурност пак би имало опасност, а докторите биха казали: „Ето, виждате ли, ние бяхме прави“; защото очевидно всички техни открития и всички съвети, които дават, са заключения от научни изследвания, извършвани върху тълпата, върху мнозинството - и когато казват: „Ако не дадеш воля на всички тези сили да се проявят навън, ще се разболееш“ (като с това подразбират, че един младеж например трябва да ходи да се утешава с някоя жена), са прави. Само че те не са изучавали как живее това малцинство на Мъдреци и Посветени, за да видят как са преуспели и защо процъфтяват. Ако бяха изучавали техния живот, щяха да коригират собствените си заключения и да кажат: „За някои това е така, но за други е различно“; засега обаче слагат всички в един кюп. Е, не - това не е вярно, то е заблуждение. И блажени, които вече са готови да живеят тази Всемирна Любов!

Ах, чувствам се изкушаван от желанието да не спирам дотук, защото няма по-важна тема от тази за Любовта!10 Впрочем в този миг никой не може да остане, без да слуша: всички са отворили ей такива големи очи и уши. Ала говорете им нещо друго - и заспиват. Е, да: „О, любов, любов, когато ни държиш в обятията си...“ - не е ли така?

Тулуза, 8 февруари 1971 г.

Бележки:

* Виж комедията Буржоата благородник на Молиер (бел. ред.).

1. Виж „En esprit et en vérité“ („В Дух и Истина“), колекция „Извор“ № 235, гл. I: „La charpente de l’univers“ („Структурата на Вселената“).

2. Виж Le masculin et le féminin, fondement de la création (Мъжкият u Женският Принцип - основа на Сътворението), колекция „Извор“ № 214, гл. VIII: „Sur lessence solaire de 1 energie sexuelle“ („За слънчевата същност на сексуалната енергия“).

3. Виж L’amour et la sexualité, колекция „Събрани пълни беседи“, том 14, гл. XXVII: „La jeunesse devant le problème de l’amour“.

4. Виж Le Livre de la Magie divine (Книга за Божествената Магия), колекция „Извор“ № 226, гл. II: „Le cercle magique: laura“ („Магическият кръг - аурата“).

5. Виж Harmonie et santé (Хармония и здраве), колекция „Извор“ № 225, гл. VIII: „Comment devenir infatigable“ („Как да станем неизчерпаеми и неуморими“), и Les deux arbres du Paradis, колекция „Събрани пълни беседи“, том 3, гл. IV: „La puissance magique des gestes et du regard“.

6. Виж L'amour plus grand que la foi, колекция „Извор“ № 239, гл. V: „Qu'il te soit fait selon ta considération!“.

7. Виж Le Livre de la Magie divine (Книга за Божествената Магия), колекция „Извор“ № 226, гл. X: „Nous faisons tous de la magie“ („Всички творим Магия“).

8. Виж „Vous êtes des dieux“, част II, гл. 1: „Nature inférieure et nature supérieure“.

9. Виж L’harmonie, колекция „Събрани пълни беседи“, том 6, гл. VI, „Comment la pensée se réalise dans la matière“.

10. Виж L'amour et la sexualité, колекция „Събрани пълни беседи“, том 14 и том 15.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×