Jump to content
Ани

IV. Методи за пречистване. 1. Изворът

Recommended Posts

МЕТОДИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ

1.

Изворът

Страницата от словото на Учителя Петър Дънов, която ви прочетох току-що, съдържа една много важна идея, на която бих искал да се върна сега. Тя гласи: „Ако си извор, ще пееш, отдалеч да те чуват, ще си пъргав, подвижен, струящ. Ала ако си щерна*, ще бъдеш тих и спокоен. Красив е животът на щерната, но още по-красив е животът на извора. Изворът постоянно блика, напоява треви и дървета, уталожва жаждата на уморени пътници“.**

Често съм ви говорил за извора - и не само за малкото изворче в планината, а за онзи много по-мощен извор, за единствения по рода си извор: Слънцето. Аз обаче съм противопоставил на образа на извора не този на щерната; избрал съм за тази цел много по-негативен образ: блатото - защото в един водоем все пак има чиста, годна за пиене вода, докато водата в блатото е пълна с нечистотии и не става за пиене. Ако можете да вникнете задълбочено в съдържанието на тези два образа, блатото и изворът, и в магическото им значение, ще разберете много неща.

Наблюдавайки хората, забелязваме, съдейки по разсъжденията и подхода им, че те никога не са размишлявали за извора, за тази точка, която трепти, блика, струи. Хората ще кажат: „Но какво може да ни даде това: да спрем вниманието си върху този образ, на извора?“ Те може да са много начетени, но не са видели най-същественото; не са видели, че цялостната посока на собственото им съществуване, на собствените им действия зависи само от образа, който са си поставили в главата: дали са избрали мъртви образи, като например блатото, или пък живи, бликащи, като извора, като Слънцето. Всичко зависи от това. При наблюденията, които правя всеки ден, откривам, че всичко зависи от избора, който човек прави - говорейки от символична гледна точка - между извора и блатото: този избор разкрива собственото му разбиране за живота.

Често чуваме хората да се оплакват, че всичко при тях върви зле. И защо всичко върви зле? Защото не са разбрали, че в своя ум, в своята душа е трябвало да сложат на първо място всичко най-чисто и Божествено: Изворът -защото този Извор, бликайки, чисти и пречиства всичко вътре в тях, като помага на всичките им семена да поникнат и израстат. В своите мисли, в своите желания, хората не чувстват тази най-важна, съществена грижа за един Център, един Извор, едно Слънце, един Дух, една Любов. Те са се фиксирали върху всевъзможни незначителни дреболии и не могат да разберат, не искат да разберат. Непрестанно газят в застояла, замърсена вода, където гъмжи от всякакви гадинки, и даже се надсмиват над тази Философия на

Посветените, които винаги са наблягали на магическата важност на връзката с Извора. Как могат да си въобразяват, че онова, което гние, мухлясва и се разлага, ще им помогне?

Някои се питат защо ходим да посрещаме изгрева на Слънцето... Това е символичен акт: то е, за да дойдем до разбирането, че във всички сфери на живота, трябва да се свържем със Слънцето, тоест с Първоизвора.1 Ала опитайте се да убедите всички онези „интелигентни“ хора да ходят да съзерцават изгрева! Те все вървят към онова, което е мъртво, застояло, омърсено, а после, когато ги сполетят беди и нещастия, се питат защо. Ами защото си държат нечистотиите вътре в себе си, защото не са взели извора за образец. В първата беседа, която изнесох тук, във Франция,2 говорих за извора, но малцина са разбрали защо. Започнах с извора - и оттогава този извор никога не е спирал да блика.

Случвало ми се е да питам някои:

- Виждали ли сте някога извор? Можете ли да ми кажете какво става при извора?

- Но разбира се!

Ала ето, че в действителност, те не са наблюдавали добре... Така че задавам още въпроси:

- Е, тогава, какво има край извора?

- Растения, треви...

- И още?

- Насекоми, птици, животни.

- И още?

- Идват също и хора, да се заселят наблизо.

- Добре. А сега, щом изворът пресъхне, забелязвали ли сте какво става? Най-напред изчезва тревата, после - животните, а след това - хората. Последни остават дърветата. Наистина ли сте разбрали всичко това?

- Разбира се, съвсем просто е.

- А тогава, защо сте оставили извора си да пресъхне?

- Какъв извор? Не разбирам...3

Виждате ли, хората не разбират. Те все си мислят, че разбират, но това е само привидно. Така че аз продължавам:

- Но аз говоря за извора, които блика вътре във Вас. Защо сте го оставили да пресъхне?

- Ама какъв извор? Никакъв извор не съм оставял да пресъхне.

- Не, оставили сте своя извор да пресъхне: вече нямате Любов в себе си. Някой малко Ви е обидил, наранил, окрал, излъгал, и Вие сте си казали: „Край! Повече няма да бъда щедър и великодушен, нито добър и милосърден, това не си струва труда. Хората не го заслужават“. И сега Вашият извор вече не струи. Естествено, повече никой няма да дойде да Ви мами или наранява, и Вие си мислите, че сте спечелили от това, но в действителност, всичко сте изгубили. Трябвало е да продължите да се оставяте да Ви мамят, ако е било нужно, само и само изворът никога да не пресъхва! Някой Ви е оскърбил, заблудил, окрал - но това е нищо в сравнение с тази благодат: да имате в себе си един Извор, който струи, защото той Ви носи всичко, пречиства всичко и всичко възражда.

Хората се нуждаят от тази философия, най-прекрасната, най-истинната: Философията на Извора... Някой е бил наранен и затова повече не иска да обича - и тогава, край: вече е мъртъв. И какво е спечелил мъртвият с това?... Чудно е как разсъждават хората! И нима от тях трябва да се уча? На какво ще се науча? По-скоро ще ида при един извор, ще остана там цели часове, да го слушам, да го съзерцавам, да го докосвам, да разговарям с него, а после ще размишлявам за онзи, другия извор - Слънцето, и за всички извори във Вселената, стигайки чак до Единствения Истинен Извор, Който е сам Бог, и ще се постарая да се свържа с този Извор, за да разбера най-накрая същественото. Ще кажете: „Но какво може да разбере човек край един извор?“... Всичко!

Преди години прочетох Сидхарта от Херман Хесе. Вие сигурно знаете тази книга: това е историята на един млад брамин, Сидхарта, който, след като дълго време живял в молитва, учение и медитация, затънал в разврат и удоволствия. Ала един ден, изгубил надежда и отвратен от себе си, стигнал до брега на една река. И именно живеейки край тази река, докато я слушал и съзерцавал, малко по малко осъзнавал всичко онова, което търсил да открие по време на своя заблуден скиталчески живот, всички Тайни на Живота и Смъртта. Да, именно реката го научила.

Много хора се учат сред Природата, край извори, скали, езера, дървета, планини, съзерцавайки звездите, слушайки вятъра.4 Друидите, сред които е имало Велики Посветени, живеели в такава хармония с космичните сили, че посредством груповата душа на дърветата, камъните, птиците и животните, получавали Откровения за тяхното естество, за характерните им качества, свойства и Добродетели.

Трябва да разбирате магическия аспект на този символичен образ на извора, за да поставите целия си живот на основата на онзи Единствен Извор, Който е Бог и Чийто най-съвършен представител, по отношение на Земята, е

Слънцето. През целия си живот трябва да работите върху този образ, да подражавате на този извор. Слънцето, за да напоявате всички същества, да ги сгрявате, оживотворявате и възкресявате. Ще кажете: „Но това е невъзможно, неосъществимо... и глупаво дори!“ Ако мислите така, то е, защото още нищо не сте разбрали. Важното не е идеалът ви да бъде осъществим; важното е, работейки вътрешно по този начин, първо вътре в себе си да постигате велики трансформации. Слънцето е огромно и велико, човек не може да стане толкова велик и могъщ като него - но в своята област може също да стане едно слънце. Вместо все да взема, като някоя черна дупка, като бездна, като блато, вместо да сее разложение навсякъде, би могъл да дава, да пречиства и оживотворява. В действителност, този идеал е осъществим, само че трябва човек поне да иска да се учи, да прави опити и сам да се увери, че това е постижимо.

За съжаление, установявам, че дори и в Братството, някои братя и сестри не са разбрали магическия аспект на извора, могъществото на извора, изключителната Наука, представена от извора. Понеже, ако бяха разбрали, то, за всичкото това време, откакто съм започнал да говоря за извора, биха се научили да излъчват от себе си нещо чисто и живително. Ала те са все мрачни, навъсени, затворени, напрегнати, раздразнителни - и от това следва, че още не са разбрали особено много от това Учение. Винаги искат да си уреждат своите работи с методите и средствата на блатото... Ала блатото нищо не може да уреди! То е добро само за поповите лъжички и всички други твари, от които гъмжи водата.

В тази вода, която никога не се обновява, горките обитатели на блатото са принудени да дишат и поглъщат взаимно всичките си отпадъци. И за съжаление, именно това се случва и с хората. Един голям град и даже целият свят не са нищо друго освен едно блато. Там гъмжи от хора, принудени да поглъщат взаимно своите „изпражнения“, своя „боклук“. Които знаят как да излязат от там, от време на време си взимат глътка Чистота, но останалите се оставят да бъдат тровени, задушавани, вмирисвани. Атмосферата на един град - това си е същинско блато; и ако бяхте ясновидци, бихте видели как хората си изпращат един на друг нечистотии, как се изяждат взаимно и не знаят как да се избавят от това, дори и за няколко минути. А после се подиграват на нашата Слънчева Философия!... Е, добре: толкова по-зле за тях, нека си останат в своето блато! Какво очаквате да ви кажа? Един ден непременно ще им се наложи да осъзнаят това.'’

Учителя Петър Дънов е дал като нагледен пример щерната; Той е бил по-благ от мен. Аз пък съм взел образа на блатото - и това е толкова ясен пример, че всеки може да го разбере. А също и извора, и Слънцето...

А сега, какво заключение можете да си извадите от всичко, което ви казах преди малко? Че всички недоразумения, беди, нещастия и страдания произхождат от това, че човек не се е свързал с Небето, с Извора, не се е „закачил“ към тяхната „водопроводна мрежа“, или пък, когато е свързан с тях, то е само за две-три минути, а после цялата връзка се прекъсва и човек отново се „закача“... към някое блато. Не искам да ви обиждам - и тъй да се каже, говоря в най-общ план... Вместо да се свържат с този Извор, който пречиства, изцелява, озарява, повечето хора отиват да се „закачат“ даже не към цистерна, а към някое блато (това „блато“ впрочем може да е един мъж, една жена или група хора) и започват да пият от там. Те предпочитат това блато пред Извора, защото се страхуват от мнението на блатото. Какво ще кажат поповите лъжички, шаващи вътре в него? Ами ако някога се произнесат зле по техен адрес, какво би станало с тях?

Аз ви показвам Пътя - решението зависи от вас. Не съм тук, за да ви угаждам или забавлявам - мой дълг е да ви говоря Истината. Знам добре, че това не е приятно, но ако сте натъжени от думите ми, трябва да знаете, че ако не кажа нищо, един ден ще бъдете двойно, тройно, стократно натъжени - защото, при невежеството, тъгата ви дебне от всички страни. А когато сте просветени, осведомени, можете поне да избягате през „служебното стълбище“ и враговете ви ще се завърнат с празни ръце.

И така, размишлявайте върху тези два образа: на извора и на блатото. Когато най-накрая се изпълните с желанието да обичате, да правите жертви, да помагате на другите и да давате, вместо само да вземате, значи, изворът вече блика. А щом блика, цветята и дърветата растат, птиците пеят, т.е. Възвишени Духове идват да се заселят вътре във вас, във вашия ум, вашето сърце, вашата воля, защото изворът ги пои и храни. И тогава ставате богати, подобни на процъфтяваща земя с цял един народ, цяла една цивилизация. Да, защото изворът струи. Именно това е символичният аспект, който трябва да разберете.

Пресъхне ли един извор, никой вече не иска да остане при него. Спре ли да блика изворът вътре в човека, вече няма творчество, няма поезия, музика, радост, вече няма нищо: в него е празно, пустиня, защото вече няма Вода, няма Любов. И навсякъде по света виждаме само пустини, разхождащи се насам-натам... Ето как се обяснява окаяното състояние на хората, бедственото им положение, празнотата, зееща вътре в тях. Те може да са много интелигентни, но са оставили своя извор да пресъхне, понеже никога не са се стремели да дават, да озаряват, да обичат. Щом видя същества, чийто извор е пресъхнал или дори никога не е бликал, знам, че ще имат жалка съдба. Защо? Защото нищо не идва да се засели вътре в тях: нито един Ангел или Възвишен Дух, никаква красота, никакво сияние, нищо!

Блажени онези, които са разбрали и са решили да се променят! За тях всичко днес ще бъде ясно, защото тези два образа, на блатото и на извора, са достатъчни, за да се обясни всичко. Ако сте в застой, ако правите всичко без вътрешен устрем, без вдъхновение, без радост, знайте, че сте оставили да пресъхне този извор, който е трябвало да блика във вас - само че не сте забелязали това и все критикувате другите... Не, оставете другите на мира и отпушете своя извор, разчистете го - и водата ще бликне. Ще бликне, защото всяко създание е родено, за да бъде извор. Да, когато Господ е изпратил човека на Земята, Той го е подготвил да бъде един извор; ала човекът е позволил да се съберат в него толкова много нечистотии, че изворът му се е подпушил; ето защо в него сега е пустиня, празнота. А нищо не е по-лошо от празнотата, нищо не е по-лошо от това да си насред пустошта, самият ти да си пустиня.

Започнахте ли най-сетне да разбирате този образ, на извора? Изворът - това е Животът, това е Любовта, а Любовта е всемогъща, именно тя поражда всяко вдъхновение, всяка радост. Няма по-велика Истина от това. Знам добре, че въпреки всички Истини, които чуват през годините, мнозина от вас се намират в плачевно състояние; обаче това е, защото те не прилагат нито един метод за работа. Каквото и да им кажете, каквито и да са Истините, които биха могли да преобразят тяхната пустиня, те нищо не си отбелязват, нищо не запомнят. Само ако бяха си записали поне една Истина и я бяха сложили някъде пред очите си, където да я виждат всеки ден, за да влязат най-накрая в контакт с нея!... Ама не: след час вече всичко се е изтрило от съзнанието им. Ето защо подобни същества са обречени да живеят вечно в пустиня - и сами са си виновни, защото дори и когато им кажете какво да правят, за да се разцъфтят, пак не разбират и нищо не запомнят.

Знам, че напоследък често ви говоря за извора, но вие имате нужда да ви се повтарят едни и същи неща по много пъти. Вчера Слънцето изгря, но то си беше за вчера и следователно днес отново трябва да изгрее. Водата, която тече, привидно е все една и съща, и все пак е винаги нова. Ето защо вече толкова години ви повтарям: „Всеки ден съзнателно подтиквайте своя извор да блика!... Отпушете го, разчистете го - и ще се превърнете в една толкова плодородна земя, че даже и царе ще идват да опитат от плодовете на вашата градина“. Обаче се налага да повтарям отново и отново. Вече толкова много години, защо още нищо не сте засадили, нищо не сте отгледали, никакъв плод не сте събрали, след като имате в себе си земи с невиждано богатство и плодородие? Вашият мозък, вашият ум, какво е той? Той е най-хубавата почва - и точно тази почва трябва да обработвате, засаждате и напоявате.

Спрете вниманието си на извора, на Истинния Извор - Слънцето. И макар това да е наглед нещо огромно, неосъществимо; поставете си като идеал да станете подобни на него; и след няколко години навярно външно ще сте си все същите, но вътрешно ще бъдете наистина едно слънце.

Да имате сърце - чисто като кристал,

ум - светъл като Слънцето,

Душа - обширна като Вселената

и Дух - мощен като Бога и едно с Бога.

Знаете тази молитвена формула от Учителя Петър Дънов; но за вас тя си остава само като някакви думи, написани на лист хартия. Мислите си, че е невъзможно за човека да стане обширен като Вселената, но какво знаете вие? Един Посветен умее да става толкова обширен, че ясновидците могат да го видят върху цялата Земя, в дърветата, езерата, планините; те го виждат, защото той е там, за да върши работа. Да, човешкото същество може да бъде навсякъде, но трябва поне да мисли, че това е възможно. Великите Посветени имат една формула, благодарение на която могат да се разширяват необятно, за да взимат участие в работата на Космичния Разум, да проникват чак в земните недра, в океаните и във въздуха. Физически те винаги си остават такива, каквито са, но със своя Дух участват във всяка деятелност, извършваща се във Вселената.

Един ден, когато хората започнат да се учат, ще разберат, че възможностите на Духа са безкрайни, безпределни. Засега те не могат да разберат това, защото не ги интересува. Доброволно са се само ограничили и вече не се осмеляват да прекрачат определени граници. И понеже баща им, дядо им, прадядо им са мислили по определен начин, защо им е да отиват по-далеч? Всъщност човек сам себе си ограничава, сам си отнема силата, сам иска да си остане все така дребен и жалък; никой не може да ме убеди в противното. Ще кажете : „Ама не, той иска... иска...“. Да, външно изглежда така, но дълбоко в себе си, в своите убеждения и вярвания, не се осмелява да повярва, че може да стане велик; иска, но не е достатъчно само да искаш.

И така, мили мои братя и сестри, от сега нататък медитирайте върху този образ: на Извора, който храни и утолява цялата Вселена.

Севър, 10 април 1966 г.

Бележки:

* Щерна (остар.) - съд, басейн, цистерна, водоем за събиране на дъждовна или друга вода (бел. ред.).

** Виж беседата „Новото в живота“, ООК, IX година, том II: „Степени на съзнанието“, София, 1939 г. (бел. ред.).

1. Виж Méditations au lever du soleil (Медитации при изгрев-слънце), брошура № 323.

2. Виж Lu deuxième naissance - Amour, Sagesse, Vérité, колекция „Събрани пълни беседи“ том 1, гл. I: „La deuxième naissance“.

3. Виж Les révélations du feu et de l’eau (Откровенията на Огъня и Водата), колекция „Извор“ № 232, гл. IV: „L’eau, la civilisation“ („Водата и цивилизацията“).

4. Пак там, гл. XVIII : „Images pour accompagner notre vie“ („Образи, които да ни съпътстват в живота“), и La voie du silence (Пътят на Тишината), колекция „Извор“ № 229, гл. XIII : „Les révélations du ciel étoilé“ („Откровенията на звездното небе“).

5. Виж La pédagogie initiatique, колекция „Събрани пълни беседи“ том 29, гл. IV - 1 : „Laissez couler la source“, и гл. IV - 2: „L’atmosphère spirituelle“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×