Jump to content
Ани

2. Гладуване и пост

Recommended Posts

2.

Гладуване и пост

Знаете, че когато се храните, организмът ви абсорбира всичко полезно и се старае да се освободи от всички чуждо или вредно за него. Само че организмът невинаги е в състояние да извърши това отделяне, било защото сте го претоварили, било защото погълнатата храна съдържа твърде много нечисти елементи. И тогава в различни органи се натрупват отпадъчни вещества, а най-задръстени се оказват предимно червата.

Как да различим чистата храна от нечистата? Има един критерий: храната, която гние лесно или оставя голямо количество отпадъчни вещества в организма, не е чиста; дори и да е добре измита и приготвена, това не е достатъчно. Единствено храната, която не гние бързо, е чиста: например плодовете, които се запазват дълго време (някои дори с месеци!), а също и зеленчуците; докато месото почти винаги не може да се съхрани задълго.1 Плодовете следователно са най-чистата храна. Може да се каже още и че хранителните продукти, приели в себе си много слънчева енергия, са чисти; и от тази гледна точка, отново плодовете, които непрестанно са изложени на слънчеви лъчи и чист въздух, са най-чистите.

Храната обаче, дори когато е чиста, оставя отпадъчни вещества в нашия организъм; ето защо Посветените винаги са съветвали да се пости и гладува, за да се освободи физическото тяло от нечистите елементи, отложени в него. Впрочем гладуването е метод, на който ни учи самата Природа. Наблюдавайте животните: когато са болни, инстинктът ги подтиква да гладуват - отиват да се скрият някъде, намират някоя трева, която да им подейства като очистително, и оздравяват. Пример от друга област на живота: щом човек види, че върху мебелите и предметите в дома му се е наслоил прах, знае, че трябва да ги обърше - но когато става дума да разбере, че собственият му организъм трябва да бъде подлаган на прочистване поне веднъж седмично и че милионите работници, явяващи се самите клетки на нашето тяло, понякога имат нужда да бъдат „пуснати в отпуска“, тогава отказва. Нали сте забелязали, че при някои болести има треска, очите сълзят, носът тече, кожата се покрива със ситен обрив... Това е чистене. Човекът обаче е толкова вироглав, че самият той отказва да се пречиства - и така органите на тялото му са принудени да вършат тази работа вместо него.

Съветвам ви да гладувате всяка седмица в продължение на 24 часа. По време на тези 24 часа можете да пиете гореща преварена вода, но нищо повече. А същевременно ще трябва да вършите също и Духовна работа: ще се свържете с най-светлите Същества, ще изберете музика и четива, които да ви вдъхновяват, ще пречиствате мислите и чувствата си. Които се подлагат на този режим на редовен пост, след известно време установяват, че веществата, изхвърляни от организма по естествен път, губят миризмата си. Представете си, че съм лекар, и ме слушайте, без да се шокирате от думите ми. Ако забележите, че миризмата на веществата, които изхвърляте по естествен път, включително и миризмата на вашата пот, става твърде силна, остра и неприятна, знайте, че това е знак, че сте болни физически или психически. Ще кажете, че тази миризма зависи единствено от естеството на храната, която сте приели същия ден. Не - и дори наблюдавайте себе си: ако в течение на няколко дни сте неспокойни, тревожни, измъчени, гневни, изпълнени с омраза, завист или ревност, миризмата ви ще се измени. Всичко се отразява на миризмата на тялото ни.

Получавал съм много писма (най-вече от жени), в които се казваше: „Съгласна съм да гладувам, но когато гладувам, погрознявам“. Да, може би: в началото на гладуването именно това се случва, но точно то доказва, че има много отпадъци за изхвърляне. Отначало често пъти се появяват и главоболие, сърцебиене, треперене, виене на свят, а някои дори припадат... Няма какво да се ужасявате, това е съвсем естествено. Никой не е умрял от това, че е гладувал по някой и друг ден от време на време, но хиляди са умрели от преяждане. Първоначално гладуването може да е доста трудно, но то е, понеже организмът се оказва внезапно разтърсен от това прочистване, към което не е привикнал. Тези неразположения не са опасни, няма да ви убият, а тъкмо обратното. Ако ги понесете търпеливо и продължите гладуването, ще установите, че до ден-два, според случая, това вътрешно смущение ще утихне, за да отстъпи място на удивителен мир и покой.

Не бива да съдим за гладуването само по първите ефекти от него, твърдейки, че да се гладува, е опасно. Напротив: именно онези, които изпитват неразположения, имат най-голяма нужда да гладуват, тъй като тези смущения произтичат от излишъка на отпадъчни вещества, изхвърлени внезапно в кръвта при прочистването. Много хора, които се доверяват единствено на външните признаци, си мислят, че гладувайки, ще изгубят сили, ще изглеждат зле. Да, това може да е вярно в началото, но по-нататък човек се възстановява и става озарен, лек и грациозен, приятен за гледане. Които не познават езика на Природата, изпадат в ужас още щом усетят някое и друго неразположение. Казват си: „Имам сърцебиене, чувствам се омаломощен, умирам!“ и бързо се нахвърлят на яденето, тоест - да задръстят своя организъм, който за един кратък миг се е обнадеждил, че най-сетне ще се разтовари. И понеже смущенията, които са изпитвали, престават в момента, в който започнат да се хранят, те стигат до заключението, че са постъпили много разумно, като са прекъснали гладуването. Съвсем не!

Които искат да постят и гладуват, трябва да разбират нещата по съвсем друг начин. Ако изпитват някакви неразположения, не бива да се плашат, а трябва да продължат чак докато тези състояния спрат - което ще стане много скоро. Неразположенията се дължат единствено на факта, че Природата иска да освободи организма им от всичките му отпадъци, така че трябва да се изчака. Които не изчакват, правят като всички онези, които, щом вдигнат температура, почват да пият разни прахчета, за да я спрат. Разбира се, тутакси се чувстват по-добре, но не осъзнават, че пресичайки високата температура по този начин, си приготвят една хубавичка болест за по-нататък. Оставете организма си сам да реагира. Когато организмът е задръстен, той реагира, опитвайки се да изхвърли и разтвори всички отпадъчни вещества - ето защо се вдига температурата. Трябва да изтърпите тази температура: тя е доказателство, че се извършва процес на чистене. Как да понесе човек температурата и да съдейства на организма в неговата работа? Като пие много гореща преварена вода. Можете да изпиете последователно няколко много големи чаши вода: температурата ще падне много бързо - всички кръвоносни съдове ще се разширят и кръвта ще може лесно да циркулира, отнасяйки отпадъците към естествените „отходни тръби“ и порите.

Както вече съм ви казвал, много е добре също и по време на гладуване да пиете гореща вода. Слагате я да ври няколко минути, за да се убият микробите, и после я оставяте, за да се утаи варовикът. Сигурно сте забелязали, че когато миете мазни кухненски съдове със студена вода, чиниите изобщо не се измиват. Трябва гореща вода, за да се разтворят мазнините. Същото важи и за организма: горещата вода разтваря много елементи и вещества, които студената оставя незасегнати; после ги извежда навън през порите, бъбреците и т.н., и вие се чувствате пречистени, обновени, подмладени. Дори можете да пиете гореща вода всеки ден на гладно. Понеже горещата вода почиства канал-четата в организма, тя е отличен лек срещу атеросклероза, ревматизъм и пр.

Първоначално пиенето на гореща вода не е особено приятно, но постепенно човек почва да изпитва такова усещане за благоденствие, че тази процедура се превръща в истинска наслада. Горещата вода е изумително лекарство; но може би защото това лекарство е много просто и много евтино, никой не го взима на сериозно. Един от братята ни се излекува с гореща вода от една болест, която неговият лекар не бе успял да излекува с никакви други лекарства.

Когато отишъл отново на преглед при него, му разказал как се е излекувал - и този лекар, който бил негов приятел, му признал: „Да, знам за чудесата, на които е способна горещата вода в редица случаи; но все пак, нали не бихте искали да карам хората да плащат преглед и консултация, а да им предписвам чисто и просто пиене на гореща вода!“

Когато човек пости или гладува, етерното му тяло2 идва да компенсира лишенията на физическото и му донася други елементи, по-чисти, по-фини. Етерното тяло е натоварено със задачата да бди над физическото и да възстановява недостига на енергия в него. Гладуването следователно дава импулс на етерното тяло, което се залавя за работа: деятелността се пренася другаде, а през това време физическото тяло си почива. Очевидно, ако гладуването продължи твърде много, етерното тяло се натоварва с работа, тъй като физическото бездейства. Физическото и етерното тяло са двама съдружници - и ако само единият от двамата работи, равновесието се нарушава.

Често съм ви казвал, че едно от основните правила на храненето е да спирате, преди да сте се почувствали напълно заситени. Защо? Защото, ако станете от масата с все още лек апетит, организмът ви, усещайки, че количеството храна, което сте погълнали, не е съвсем достатъчно, търси да си достави отнякъде онова, което му липсва - и точно етерното тяло му го дава. Ето защо, ако няколко минути по-късно ви подканят да си хапнете още мъничко, ще откриете, че вече изобщо не сте гладни и даже се чувствате в много по-добро разположение. Така че ви съветвам да ставате от масата, усещайки все още леко чувство на глад. Някои си въобразяват, че ще бъдат по-здрави, ако ядат много. Не, стомахът не бива да се претоварва, защото нищо друго не състарява човека повече от преяждането.

Разбира се, и тук също, говорейки за ставане от масата, докато все още изпитваме глад, говоря само за едно съвсем малко лишение. Ако непрекъснато се лишавате от вещества, потребни на организма, етерното ви тяло не може да навакса тези липси. Но ако от всеки килограм отнемате по двадесет грама, тогава се чувствате по-леки и по-добре разположени благодарение на етерния елемент, прибавящ се към храната, която вече сте приели. Който яде много, става сънлив. Защо? Защото сънят е необходим, за да може етерното тяло да разтовари организма от излишната храна, която го задръства. Защо да се добавя този излишък, щом трябва после да се отстранява?

Мислите си, че това, което ви говоря днес, не е важно, че тази тема няма толкова голямо отношение към Посвещението ... Ала ставайте от масата всеки ден с усещането за лек глад, от време на време гладувайте, пийте гореща вода - и ще видите какви блага ще придобиете от тези практики, дори и за Духовния ви живот.

В заключение, ще ви кажа няколко думи за начина, по който трябва да подхождате при прекратяване на гладуване, продължило дни наред; защото трябва да знаете, че човек може да умре, ако внезапно започне отново да яде така, както се храни нормално. Първия ден се препоръчва да приемете само няколко малки купички лек бульон; на следващия ден можете да хапнете супа със сухар, и най-накрая, на третия ден можете да подновите нормалното си хранене, но с лека храна и не в твърде големи количества. По този начин не се подлагате на никаква опасност, а след такова гладуване изпитвате нови усещания, фини, ефирни, получавате Откровения, и най-вече - чувствате се подмладени, олекотени, понеже веществата, задръствали организма ви, са изчезнали, все едно че отпадъците и нечистотиите са вече изгорени. Има твърде интересни неща за изучаване в това отношение, но невежеството и страхът пречат на хората да се обновяват и възраждат чрез пост и гладуване, както са имали навика да правят в миналото мнозина духовно осъзнати хора и Мистици.

Севър; 30 януари 1945 г.

Бележки:

1. Виж Le yoga de la nutrition (Храни-йога), колекция „Извор“ № 204, гл. V: „Le végétarisme“ („Вегетарианството“).

2. Виж „Et il me montra un fleuve d'eau de la vie“, c. 108 - 109, c. 126 -129, c. 300-301.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×