Jump to content
Ани

III. Нашият висш Aз живее на Слънцето

Recommended Posts

НАШИЯТ ВИСШ А3 ЖИВЕЕ НА СЛЪНЦЕТО

Трябва да знаете, че сме дошли на Земята, за да се развиваме - и че следователно няма нищо по-важно от това да работим върху себе си, за да станем подобри и по-благородни: именно това е основата на нашия успех, на нашето бъдеще, на нашето щастие. Извън тази работа върху себе си не бива да очакваме нищо...

И сега, понеже се занимаваме със Слънцето, днес ще добавя още няколко думи... Често съм ви казвал, че за изгрева на Слънцето трябва да се подготвяте още от предната вечер: не яжте прекалено много, не си лягайте твърде късно и не правете нищо, което на сутринта би могло премного да ви занимава или тормози, а подгответе всичко така, че да бъдете свободни, с ясна мисъл и спокойно сърце, без да има нищо, което да се налага да уреждате, нищо, за което да съжалявате или което да поправяте. Това е много важно.

Тогава, в този вътрешен мир и покой, бавно и полека започнете да медитирате, без изведнъж да се концентрирате с пълна сила върху Слънцето. Най- напред отправете един начален поглед към своя вътрешен свят, за да видите в какво състояние са неговите обитатели: дали няма шум, суматоха, революции. Опитайте се да ги усмирите и всичко да уравновесите, защото само след като сте успели да се освободите от вълненията и да въдворите хармония и мир вътре в себе си, ще можете да насочите цялото си внимание към Слънцето, да си го представите като един прекрасен свят, населен с най-съвършените, Абсолютно Светли и Сияйни Същества, които живеят във Висшата Разумност, в Абсолютната Любов, в Абсолютната Чистота, и мислете, че там, Горе царуват един Ред и Порядък, една култура, една цивилизация, които надхвърлят всяко въображение.. , Завчера ви казах, че там, Горе, има цели градове, дворци, планини... и вие бяхте изумени, стъписани, ужасени. „Как! Но това е абсурдно! В тази горещина, в този огън, как могат да живеят каквито и да е същества?“ Ала какво знаете вие за възможностите на Живота, за условията, в които той може да се появи, да просъществува и да се развива? Животът е навсякъде във Вселената - а защо не и на Слънцето? Очевидно, това са условия, невъобразими за човешките същества, и за момента никой няма да пожелае да ми повярва... Тогава, трябва да се провери дали е така. Ето защо, подгответе се да отидете да проверите: всеки сам трябва да провери. Човек не трябва да вярва на другите, нито да слуша разни истории, а трябва още сега да се екипира, за да тръгне на екскурзия до Слънцето! „Но как? - ще кажете вие. - За там няма нито самолети, нито ракети.“ Вярно е, но Господ ни е дал всичката необходима апаратура, всички нужни средства за това - нима не ни е дал мисълта и въображението, които са невероятни, могъщи сили? Чрез мисълта и въображението, човек може да отиде право на Слънцето.

А ако ви кажа, че дори без да си давате сметка за това, вече сте на Слънцето? Вие не го усещате, но има една малка частица от вас, един много, много фин елемент, който вече живее на Слънцето. Науката все още не е успяла реално да изследва и проучи човека - тя не познава всичко, което той представлява: всичкото това богатство, тази безпределност, необятност и дълбочина. Това, което се вижда от него - физическото му тяло, все още не е той самият. Вече знаете, че човек има и други тела, изградени от все по-фина и по-фина материя. Казвал съм ви същото и за Земята: Земята не е единствено това, което виждаме от нея. Около нея има атмосфера, която се извисява на десетки километри и която науката е разделила на различни слоеве, всеки от които носи определено име. Ала онова, което науката не знае, е, че в тези слоеве се намират безкрайно много елементи и същества и че отвъд тази атмосфера, Земята има още и етерно тяло, което достига чак до Слънцето и го докосва...

Следователно етерното тяло на Земята се слива с етерното тяло на Слънцето - защото Слънцето също притежава етерно тяло, което се разпростира отвъд собствената му сфера, достига до Земята и дори още по-надалеко - чак до другите планети. Ето защо Слънцето и Земята се докосват - те вече са се слели. И понеже човек е устроен по образа на Вселената, във финия, Невидимия свят има негови еманации, негови лъчи, достигащи чак до Слънцето... По този начин човекът, разглеждан откъм своя Върховен, Божествен аспект, вече живее на Слънцето, само че без да го съзнава, защото у него работи само мозъкът, а възможностите на мозъка са ограничени само до физическия свят.

Това, което ви казвам тук, ви се струва невероятно, защото сте свикнали с твърде земни, материалистични и ограничени схващания, за да ме разберете и да приемете една подобна философия. И въпреки това - ето, скъпи мои братя и сестри, едни Истини, които трябва да се познават и изучават. Когато човек започне да учи в Божествената Школа на Всемирното Бяло Братство, той постепенно се придвижва от тази сфера, ограничена от изключително и само сетивното и физическо съзнание, към една по-висша сфера - тази на Свръхсъзнанието. Сферата на Свръхсъзнанието е необятна: тя се състои от хиляди нива и степени, които човек трябва да обходи, дока- то почувства, че вече е жител на Слънцето, че вече живее на Слънцето.

Тази част от нас, това Същество, тази Същност, която живее на Слънцето - това е нашият Висш Аз.10 Нашият Висш Аз не живее във физическото ни тяло - иначе бихме творили чудеса; само от време на време той идва в него, проявява се и установява контакт с нашия мозък. Но понеже мозъкът ни още не е подготвен да издържа на вибрациите на нашия Висш Аз и да влиза в унисон с него, Висшият Аз си отива. Той обаче работи върху мозъка, подготвя го - и деня, в който мозъкът стане способен да Го „подслони“, Висшият Аз ще дойде да живее и да пребъдва вечно в нас.

Нашият Висш Аз не е нищо друго освен самият Бог - частица от Бога. Ето защо във Висшите сфери ние сме самият Бог - защото вън от Бога няма нищо. Бог Се проявява чрез Творението и съществата - и следователно всеки от нас е една частица от Него, не съществуваме отделно от Него. Истинската илюзия - това е да вярваме, че сме нещо отделно от Него. Когато индийските мъдреци говорят за майа - илюзията, те не говорят за материалния свят: светът не е майа - нашият нисш аз е майа, защото той ни внушава илюзията, че съществуваме като създания, отделени от Божественото, от Бога. Колкото до света, той е една реалност, материята - също, и дори лъжите и Адът са реалности. Илюзията, пак ви казвам, идва от нашия нисш аз, който винаги ни тласка да считаме себе си за отделни същества. Тъй като ние водим съществуване на много ниско ниво, на нивото на нисшия ни аз, ние се заблуждаваме, живеем в илюзията, не можем да усещаме този единствен Живот, този Всемирен Живот, това Космично Същество, Което е навсякъде. Нашият нисш аз ни пречи да Го усещаме и разбираме. Впрочем точно нашата духовна работа сутрин, със Слънцето, посредством медитациите и молитвите, има за цел да възстанови връзката, да съгради мост между нашия нисш аз и Висшия ни Аз, който е на Слънцето. Когато този мост бъде съграден, между тях се установява връзка и ние се завръщаме в нашия Висш Аз, който живее в щастие, в Блаженство, в безгранична Свобода - който живее в Бога. Да, една част от нас вече живее в Бога в едно неописуемо Блаженство.

Ето нещо, което трябва да разберете, скъпи мои братя и сестри. Знам много добре, че сте били възпитавани и учени в духа на разбирания, които нямат никакво отношение към тези Истини, и че ви е трудно да приемете една подобна идея. Ако обаче живеете единствено със съзнанието на разделението, с убеждението, че всякога сте откъснати, далеч от Целокупния Живот, от Всемирния Живот, тогава завинаги ще си останете в илюзията, в заблудите и лъжите: ще се борите и сражавате, ще страдате и никога няма да намерите покой, защото в това състояние на разделеност, мирът и покоят са абсолютно изключени. Докато, ако се откажете от тази философия, ако поне положите усилия да я превъзмогнете, ще започнете да се усещате проникнати и изпълнени от Всемирния Живот, ще заживеете в необятното пространство, във Вечността и Безпределността. Това е толкова невероятно, че човек отначало не разбира какво става... Всъщност обаче не става нищо друго - освен че най-накрая отново е намерил Реалността, Божествения Живот.

Хиляди същества са успели да преживеят това състояние на съзнанието - тогава, защо не и вие? Съвсем просто е, съвсем лесно е, скъпи мои братя и сестри - само че е невъзможно да го постигнете, докато поддържате идеята за разделението, идеята, че сте същества външни, чужди едни на други, че другите - това не сте вие, и че можете безнаказано да им причинявате зло или вреда, да ги разкъсвате, наранявате и ощетявате... В такива моменти, без да осъзнавате, причинявате зло всъщност на самите себе си, защото вие също живеете в другите. Ала това е нещо, което все още не можете да разберете. Един ден, когато започнете да се доближавате до своя Висш Аз, който живее на Слънцето, на другите планети, на Земята, в дърветата, в океаните, в планините, а също и във всички същества - от този ден страданията, които причинявате на другите, ще бъдат и ваши страдания. Когато причините зло на някой друг, вие ще сте тези, които ще нададете викове, защото ще усетите, че сте причинили това зло на самите себе си. Да, знам, че ви говоря за необичайни неща - но те са абсолютно истинни и познати на Посветените от хилядолетия. Цялата тази Светлина е достигнала до мен от дълбините на вековете - и аз ви я предавам.

От сега нататък знайте, че Слънцето ни помага изключително много да възстановим този мост между нас и нашия Висш Аз. Без тази помощ човек може би ще прекара още хиляди години във философията на разделението и никога няма да намери онази Пълнота, към която се стреми. Той трябва да въдвори в себе си тази Философия на Универсалното Единство - тази гледна точка, състояща се в това да се чувстваме Едно със Създателя, с всички Светли Същества, с всички Ангели, Архангели и Божества...11 Благодарение на тази Философия, човек се приближава бързо и ефективно към Първоизточника - като ракета...

Сега ще ви дам един метод, който ще ви помогне: когато сутрин отивате да посрещнете изгрева на Слънцето, мислете си, че вече сте на Слънцето и че от Горе гледате долу, върху Скалата, това същество, което сте вие: излъчвате се от тялото си, отделяте се от него, като се забавлявате, наблюдавайки себе си и усмихвайки се на себе си, казвайки си: „О, горкичкият - погледнете само там моя аз: колко е малък, колко е смешен! И после разправяйте, че това съм аз!... Но аз ще му помогна, ще му помогна!“. И вече, с това упражнение за въображението, вие започвате да възстановявате моста - всеки ден... Колко време ще продължи това възстановяване, не се знае, защо- то той не бива да се строи от желязо, бетон или стомана, а от една друга материя - най-фината материя, тази на менталния план. Вие всички сте поканени да се захванете с тази работа, но има ли много кандидати да стигнат чак дотам?...

И веднъж пристигнали на Слънцето, представете си още, че посещавате Архангела, който го управлява - Архангел Михаил, че говорите с него, че той ви прегръща, разкрива ви Тайни, дарява ви със Светлина, а вие изпращате лъчи от тази Светлина на онова същество там, долу, седнало върху Скалата - на онова същество, което, тъй да се каже, сте вие, но което всъщност не сте вие самите. Така започвате да усещате едно голямо разширение на съзнанието, един Небесен Мир, и после идват Откровение след Откровение... Именно по този начин развива, те нови умения и способности за разбиране и малко по малко се превръщате в изключително Същество което външно продължава да прилича на другите, но вътрешно вече не е същото, понеже вътре в него са се разгърнали нови възможности.

Но очевидно, човек не може да се концентрира всеки ден все върху едно и също нещо - ето защо ще ви дам и други методи, които ще можете да практикувате, редувайки ги последователно: всеки ден ще мислите за Слънцето по различен начин и ще имате такова разнообразие, че никога няма да бъдете отегчени. Човек не е в състояние да прави всеки ден едно и също упражнение; би могло да се каже, че умът е устроен точно като стомаха: той се нуждае от разнообразна храна - и ако ден след ден му налагат все една и съща храна, той не може повече да я понася, почва да се бунтува, да се „изправя на задните си крака“, да „хвърля къчове“... Тогава, какво да правим, когато почувстваме, че умът ни повече не иска да се концентрира върху същите неща от предишните дни? Потърсете някоя друга тема - но при условие че останете, символично казано, в сферата на „вегетарианските“ теми, тоест духовните. Да, потърсете тема, която ви говори нещо. Прегледайте менюто: „Круши ли? Не... Яйца? Не... Лимони?... А, да, много добре!“ - и хайде на лимоните!... А на следващия ден... чушки? Е, добре, хайде да са чушки. И така нататък: имате неописуемо богатство на избор. Следователно, както виждате, и за духовната работа също трябва да имаме опит: трябва да познаваме психологичните фактори - иначе не е възможно да вървим напред и да се развиваме. И аз съм тук именно за да ви посоча средства и методи, които ще улеснят работата ви, но все в една и съща посока. Методите трябва да са разнообразни, но да работим винаги в една и съща посока -тоест винаги да сме насочени към Центъра, към Създателя, към Светлината, Свободата, Великолепието...

Тези Откровения относно вашия Висш Аз могат да ви вдъхнат огромна надежда и по-голяма смелост. Сега вече не можете да се чувствате жалки, незначителни, изгубени. При всички вас, без изключение, Висшият Аз е на Слънцето. Единствената разлика е в това, че едни го откриват по-рано, а други - по- късно, защото това зависи от много фактори, между които е и състоянието - добро или лошо - в което се намира физическото тяло: онези, които дълго са работили върху подготовката на тялото, мозъка и белите си дробове, за да се доближат до тези Истини, много по-рано ще постигнат себереализация. Ала това, което ви разкривам, трябва да отдалечи от вас горчивината и обезсърчението и да ви изпълни с безусловна надежда за вашето бъдеще: да, един ден всички вие ще постигнете тази себереализация.

Всичко, което желаете, ще го постигнете - не мога да ви кажа за колко време, но ще го постигнете, защото според Законите на Живата Природа всичко, което човек желае с плам и постоянство, накрая го придобива. Следователно продължавайте да желаете най-доброто, най-хубавото. Например този, който желае красота, ще стане толкова красив, толкова изразителен, че навсякъде, където отиде, всички ще бъдат възхитени и ще казват: „Господи Боже, видях Те днес, съзерцавах Те, усетих Те. О, колко си красив, Господи Боже!“. Този, който обича силата, само че онази Сила, която навсякъде възстановява, изцелява, успокоява и прави хората по-добри и благородни - една Сила, която навсякъде носи хармония - той ще я придобие; и преминаващите край него същества казват: „Господи Боже, почувствах Те, Ти мина днес покрай мен. Колко съм щастлив! Искам да Те след. вам, искам да дойда при Теб“. А друг някой, който е пожелал Познанието, Разумността, навсякъде ще носи Светлината и със своите Откровения ще вода съществата към Създателя. Този, който желае Любовта, ще стане въплъщение на Божествената Любов, на нейната Топлина, на нейното ухание - и откъдето мине, навсякъде ще изпълва сърцата и душите с частици доброта, топлина, нежност и обич. Този, който обича Чистотата, ще се превърне в извор и навсякъде около себе си ще направи така, че да изчезнат всички петна, всяка нечистота. Не е ли прекрасно да станем като една река, като водопад или езеро?

Тогава, концентрирайте се, изберете добродетелта, която най-много ви привлича, и работете върху нея. По-нататък ще работите също и върху другите добродетели - защото трябва да станем съвършени като нашия Небесен Отец, трябва да станем Същества на Чистотата, Светлината, Разумността, Добротата, Любовта, Могъществото, Красотата...

Следователно си заслужава усилията да посрещаме изгрева на Слънцето, за да се отправим, да поемем нагоре с всичките си сили, с цялата си енергия към един такъв Идеал... Вижте само какви идеали ви предлагат другите хора: пари, удоволствия, бунтарство. А тук вървите към Великолепието, към Пълнотата, към истинското изобилие и богатство... Ако изоставите тези изумителни чудеса, за да следвате някакви си „абракадабра“ философии - тогава, къде ви е способността за различаване?

Ето, заситете се с тази Небесна храна. И когато идвате на Скалата, благодарете - благодарете, че имате тези възможности, благодарете, че имате тези добри условия, този мир и покой, тази чистота, тази свежест. Какво пречистване само се извършва във вас, какво шетане настава! Именно това е пречистването, което носи и пробужда всички други Божествени качества и добродетели.

Освен това, ще ви дам упражнения за работа с Четирите стихии и ще ви науча как да работите с Огъня, Въздуха, Водата и Земята.12 Само ако знаехте каква работа извършва Земята и особено Скалата, върху която сме сега! Още не съм ви говорил за това. Скалата е едно живо, разумно Същество, което е тук, за да ни служи: то поема голяма част от нашата нечистота, поглъща я, изпраща я към центъра на Земята, където има фабрики и работници, заети с трансформирането на тази нечистота, за да ни върнат после в замяна една фина, кристално чиста материя. Не го ли знаехте? Аз я обичам, Скалата, защото тя често ни освобождава от нашата умора, от нашата нечистота - но човек трябва да знае как да се обръща към нея и как да й говори: тя не приема да помага на когото и да е и затова трябва да бъдем много будни и внимателни, изпълнени с огромно почитание към нея.

Ами да, ами да, повярвайте ми - има толкова работа за вършене! Само че онзи, който е потънал в прозаични грижи и тревоги, не може да се посвети на тази работа: той дори не подозира за нейното съществуване. За да може да й се отдаде, той трябва да е свободен - да се освободи от прозаичните неща. Аз нищо ново не измислям: това са упражнения, които самият аз практикувам от дълго време. Само че обикновено не го казвам - изчаквам Невидимият свят да поиска от мен да ви говоря за тях. Но какви упражнения само правя от дълго време - нямате си никаква представа!

Благодарете на Небето, запитайте се какво сте направили както трябва за Благия Бог, за да получите такива Откровения. Хората винаги забравят да благодарят на Господа за добрата страна на живота едва когато се случи нещастие, казват: „Но какво може да съм сторил, в Името на Благия Бог, че да ме сполети подобно нещо?“ В действителност, всичко е ясно, дори не е необходимо да се пита човек: бил е или твърде глупав, или много лош, или прекалено слаб -няма друго обяснение.

Не ви ли измъчвам, като ви държа тук, на този пек, на Скалата? Има все пак и малко прохлада - един приятен ветрец, който ни навестява... Добре, успокойте се: ще слезем, ще продължим друг път. Засега запомнете само това: когато пристигате тук сутрин, оставете всичко настрана, приемете Слънцето като най-важното нещо, концентрирайте се, потърсете себе си на Слънцето и градете моста...

Бонфен, 1 август 1967 г.

____________________________________

10. Виж „Connais-toi toi-même" - Jnani yoga, колекция „Събрани пълни беседи“ том 17, гл. VIII: „Le Moi supérieur“.

11. Виж De l'homme à Dieu - séphiroth et hiérarchies angéliques (От човека към Бога. Сефиротите и Ангелските йерархии), колекция „Извор“ №°236, гл. III: „Les hiérarchies angéliques“ („Ангелските йерархии“).

12. Виж Les mystères de Iésod - les fondements de la vie spirituelle, колекция „Събрани пълни беседи“ том 7, част IV, гл. 5: „Comment travailler avec les Anges des quatre éléments“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×