Jump to content
Ани

IV. Слънцето възрастява семената, вложени в нас от Създателя

Recommended Posts

СЛЪНЦЕТО ВЪЗРАСТЯВА СЕМЕНАТА,

ВЛОЖЕНИ В НАС ОТ СЪЗДАТЕЛЯ

Как да преоткрием Светата Троица в Слънцето

Като начало, ще се върна отново на идеята, която ви изложих вчера, относно необходимостта да сменяте своите обекти и теми на медитация - в противен случай, рискувате да се преситите. Също както при храната, и тук трябва да има разнообразие. Ето защо съм длъжен да ви давам много методи и непрекъснато да ви представям все нови и нови аспекти на Слънцето. И когато медитирате на Скалата или някъде другаде, ще откривате кой е най-подходящ за деня.

Само че, за да можете по-добре да си служите с методите, които ви давам, ви съветвам да си ги записвате и така да имате малък списък с тях също както готвачите имат списък с ястия - меню. Всеки ден ще се съветвате с малкия си списък: „Я да видим... Това тук нищо не ми говори... Ах! Това - то е вкусно! Ето какво ми трябва!“. И отивате добре да се нагостите, защото така вече медитацията ви ще бъде успешна. И понеже не е сигурно, че същото упражнение ще ви се отрази благотворно на следващия ден, сменете тогава „менюто“, изберете си нова тема или нов обект за медитация. Именно така малко по малко ще преминете по този път - през целия цикъл на чудесата, и ще напредвате много по-бързо, отколкото, ако упорито се придържате към един-единствен метод на работа.13

Впрочем, ако упорствате, ако се инатите, ще имате главоболия. Понякога искате да се концентрирате върху определена тема, без да разбирате, че там, горе, мозъкът ви не иска и да чуе каквото и да било по тази тема, че трябва да я смените, да потърсите нещо друго. Някои от вас ще си помислят: „А, трябва промяна? Е, добре, понеже досега бях трезвеник, бях въздържан и целомъдрен, сега ще ям, ще пия, ще тичам по жени (или мъже)...“ И ето го разврата. Не, както ви казах вчера, трябва да оставате винаги в сферата на „вегетарианските“ менюта, тоест не трябва да слизате под тази гранична линия, която представлява диафрагмата. Има пътища и пътеки до безкрайност - човек може да избира, но не бива да слиза под границата на „диафрагмата“. Когато хората искат промяна, те не знаят как да го направят безопасно: вместо да останат над граничната линия и да следват лъчите, за да изследват това пространство, което е все пак много обширно (180°), те се спускат вертикално надолу, в нисшите сфери, и там онова, което се отприщва в тях, не е чак толкова благоприятно за тяхното спокойствие и развитие. И точно нашето Учение ви учи в коя посока да направите промяната.

Какво още мога да ви кажа за Слънцето? Представих ви го като център на нашата Слънчева система, като ви обясних какво важно място заема този център в нашия живот, както и че той съдържа в етерно състояние всички елементи, от които се нуждаем. Разкрих ви, също така, че нашият Висш Аз е на Слънцето... Днес, ако искате, ще ви поговоря малко за земеделието. Защо не?

Вижте земеделците: те разорават земята, засяват я, а после я оставят за известно време: чакат топлия сезон. И ето че идва пролетта, Слънцето стопля земята и семената, които са били засети в нея - притихнали, сгушени там, усещат как Слънцето ги гали, зове и подканва: тогава се събуждат и се захващат за работа. „Ооооо - ще кажете вие, - какви ни ги разправяте тука? Покълването и прорастването са механични и несъзнателни процеси при растенията...“. Знам добре, че малко поетизирам нещата, за да ги поукрася, но все пак и в растенията има скрит живот, който дреме в латентно състояние - и ето че този живот се активира. Тогава всички тези зърна, тези семена поникват, порастват и хората се радват, защото знаят, че ще приберат реколтата и ще могат да се изхранят.

Вие сте разочаровани, защото мислите, че това вече отдавна го знаете. Не се и съмнявам, че сте знаели всичко, което ви казвам, но въпреки това ви го казвам, за да ви покажа, че не сте разбрали добре този процес. Знаете, знаете - ама не сте разбрали. Знаенето и разбирането са две различни неща. Хората знаят, но какво им е донесло досега това огромно знание? Нищо. Ако бяхте разбрали, бихте видели, че и във вас има семена, които трябва да възрастите.

Създателят е вложил в Душата, Духа, сърцето, ума и физическото тяло на хората семена - дарби, добродетели, магически сили, цялото Великолепие на Небето - и само Топлината на Слънцето и неговата Светлина могат да събудят и възрастят тези семена. Деня, в който човек разбере това и реши да се приближи до духовното Слънце, всички семена, вложени в него, ще започнат да поникват, да цъфтят и да дават плодове.

Надявам се, че тези няколко думи ще усилят още повече желанието ви да ходите да съзерцавате Слънцето. Изложете се на неговите лъчи и го оставете да си върши работата! Тогава ще почувствате как вътре във вас поникват мънички пъпчици, мънички филизи... Разбира се, след това те трябва да бъдат поливани, защото, ако не се поливат, могат да изсъхнат. Слънцето изпраща своята Светлина и Топлина, но не може да полива растенията; ето защо то се нуждае от съработница - Водата, и тази съработница е вътре в нас. Слънцето върши една част от работата - ние трябва да вършим другата. Растенията в нас, които Слънцето е затоплило, трябва да ги поливаме с нашата любов, нашата вяра, нашето доверие, нашия устрем. Трябва да подадем ръка на Слънцето. Ако оставите Слънцето да ви топли, без да вземете участие в работата, няма да има големи резултати: това, което то е възрастило, ще умре, ще изсъхне.

Как обаче да участвате в тази работа?... Когато сте под лъчите на Слънцето, трябва да бъдете активни като него, тоест да размишлявате, да медитирате, да съзерцавате, да се молите, да благодарите на Господа - или пък да изречете поне няколко думи. Така ще поливате тези малки филизи с вашето сърце, с вашата любов, и всичко ще върви в правилна посока. Скъпи мои братя и сестри, научете се как да обработвате собствената си земя! Нищо не пониква, нищо не расте без Слънцето - ето защо сутрин всеки трябва съзнателно да застава пред него и да се излага на лъчите му, за да може то да пробуди зародишите, семената, които Бог е вложил в неговата Душа. Много ясно, много просто: Слънцето е способно да пробуди във вас всички качества, всички добродетели.

Когато ви казах, че на Слънцето има градове, дворци, реки, планини, вие се възмутихте, защото никога не бяхте чували подобно нещо. Тъй като науката твърди, че Слънцето е горещо кълбо, небесно тяло в разтопено състояние, на което не може да има живот, следователно това, което ви разказвам, не е научно... Но какво казва Хермес Трисмегист? „Всичко това, което е долу, е подобно на всичко онова, което е Горе“ - т.е. всичко, което виждаме тук (реки, планини, езера, скали, дървета, животни и т.н.), не би могло да съществува, ако Горе не съществуваше един образец, един модел, в съответствие с който е създаден нашият свят. Той е искал да каже, че Горе съществува един свят, послужил за образец за нашия свят, с планини, реки, животни, хора... но изграден от друга материя, с други форми...

Хермес Трисмегист не е казал, че това, което е долу, е напълно идентично с онова, което е Горе, но че „е подобно“ на него. Следователно всичко, което виждаме тук, е само отражение, повторение, копие, наподобяващо един друг свят, ако щете - също като сянката, която прилича на дървото, но не е самото дърво, или като отражението в едно огледало, което е образът на човека, но съвсем не е самият човек. Всички Посветени са представяли земния свят като сянка, подобие, илюзия, като отражение на един Висш свят, Божествен свят - едно отражение, което може да ни посочи пътя, който да следваме, за да преоткрием онази Реалност Горе, на която той е подобен, но чието Великолепие е неописуемо.

Слънцето е именно онова „Горе“, а Земята - това „долу“. Слънцето представя Небето, а на Небето (или по-скоро - в Небесата) има живот - и то какъв! Там има обитатели, които, също като нас, имат жилища, които се хранят, които се раждат, общуват помежду си, обменят се и се обичат, но по Божествен начин. На Слънцето също има градове, планини, реки, растения - и то каква растителност само, но от друга материя, различна от тази на нашите растения.

Ако не беше така, думите на Хермес Трисмегист, както и тези на Иисус, не биха имали никакъв смисъл. Казвайки: „Да бъде Волята Твоя - както на Небето, така и на Земята“14 , Иисус се е молил всичко онова, което съществува Горе: Хармонията, Редът и Порядъкът, Красотата, Светлината, Съвършенството, Любовта, Силата, Могъществото, Вечният Живот, да слезе долу, на Земята, за да могат хората да живеят в същата Хармония, в същото Изобилие, в същата Радост като жителите на Небето. Ако Иисус не беше познавал съвършеното устройство на света Горе, не би си послужил с този израз.

И понеже Слънцето символизира Небето, на което то е образ и подобие, умален модел, отражение - на какво може да ни научи то, ако го съзерцаваме? Виждаме неговата светлина, усещаме неговата топлина, възприемаме живота, който се излъчва от него. Слънцето е живо, то вибрира, блика и струи, топли всички същества, озарява света. Тези три понятия - Светлина, Топлина и Живот - могат да бъдат открити в Свещените писания на всички традиции. Това Триединство - Светата Троица, се среща навсякъде. Само че в съзнанието на християните Светата Троица си остава едно абстрактно, недостъпно, далечно за нас понятие - и теолозите отказват да Я обсъждат просто от страх да не Я принизят. А ние - тъкмо обратното: радваме се всеки ден на присъствието на тази Света Троица, навестяваме Я, поздравяваме Я, влизаме в общение с Нея.

В християнската религия Светата Троица е съществен елемент, само че Тя е „изпратена в изгнание“ някъде - незнайно къде; хората се задоволяват само да Я споменават, но не се докосват до Нея всеки ден, за да влизат с общение с Нея. Щом Светата Троица е Тайнство, значи хората нямат право да се занимават с Нея. Кажете на християните, че Тя е достъпна и дори осезаема, и те ще ви отговорят, че това е богохулство, защото, по принцип, според тях Бог,

Божественото би трябвало да се губи някъде в далечината - човек не може нито да Го види, нито да Го съзерцава, нито да се доближи до Него. Затова не е чудно, че хората са се отдалечили от Бога, че вече не усещат Неговото Присъствие, че Той вече не живее в тях - както и че вследствие на това, естествено, се отдават на възможно най-неморални, най-безразсъдни деяния.

В новия морал, в новата философия, чието идване вече приближава и които ще превземат света, Духовните Реалности ще станат толкова близки, достъпни и осезаеми, че всеки ден човек ще може да ги разбира, живее и усеща, да влиза в единение и общение с тях; всеки ден ще се храни с храна, толкова изключително сияйна, че ще бъде принуден да се преобрази. Защото само усвоявайки един друг вид храна във всички сфери и на всички нива, човек може наистина да се преобрази.

Троицата (Триединството) фигурира под различни имена във всички религии: Тя може да бъде открита в Египет, в Индия, у кабалистите и тибетците - навсякъде освен у персите, които са били дуалисти. Ала как да разбираме това Триединство? Още от самото начало винаги е имало едно Същество, Което ражда друго Същество - Което пък, от Своя страна, ражда трето. В християнството те биват наричани Отец, Син и Свети Дуя. Между другото, били са им давани различни имена, които съм споменавал в други беседи... но нека се спрем на тези тук: Отец, Синът и Светият Дуя. Отец - това е Животът, Който изпълва Вселената, Първоизворът, от Който избликва всичко сътворено. Синът може да бъде отъждествен със Светлината, понеже Христос е казал: „Аз съм Виделина на света“ , което не Му пречи да изявява също и Любовта. А Светият Дух, Който слиза под формата на огнен език, представя Топлината, Любовта - ала това не Му пречи да изявява също и Светлината, която озарява съзнанията, дарява със способността да говорим чужди езици, да пророкуваме, да познаем Тайнствата и да проникваме в тях. В действителност, не е толкова важно кой от тях е Любовта и кой - Мъдростта: Синът и Светият Дух са Едно - те се преливат и превръщат един в друг, имат едни и същи сили, качества и способности, една и съща власт.

Същественото е да разберем, че тези три Принципа: Отец, Син и Свети Дух, се намират в Живота Светлината и Топлината на Слънцето. Ще кажете: „Ама ние имаме ли право да търсим тези толкова възвишени Същности в Светлината, Топлината и Живота?“ Разбира се - и това съответствие носи огромно практическо предимство, тъй като ни дава възможност всяка сутрин да съзерцаваме Светата Троица, да влизаме в общение с Нея, да се свързваме с Нея, за да възприемаме от Нея цялото благословение. Това е обещание за Възкресение и Живот.

Защо християните не искат да разберат, че най- великите Истини са тук, изложени на показ пред очите ни, навсякъде в Природата? Всички ще разберат - освен християните, които ще кажат: „О, Слънцето ли... Дори и Слънцето да не съществуваше, за да бъдем спасени, е достатъчно ходим на църква и да присъстваме на богослуженията“ Те не са осъзнали, че без Слънцето никой не би останал жив, за да чете богослужения, и че и те самите вече отдавна биха били мъртви, вкаменени и вкочанясали! Само християните са дотолкова неосъзнати за живата връзка, обединяваща човека с Природата. Ще кажете: „Но какво имате против християните?“ Нищо, нищо - аз самият също съм християнин. Ако ги разтърсвам от време на време, то е единствено за да ги подканя да си отворят очите, да се замислят по-сериозно и да разберат, че Бог Се проявява навсякъде, във всичко. Всичко е проява на Божественото: цветята, птиците, дърветата, планините, езерата, звездите, а също и човешкото същество. Под различни форми, в различна степен и на различни нива, винаги Бог е Този, Който Се проявява. Има ли едно живо същество -Бог присъства в него, защото извън Бога няма живот.15

Само и единствено Бог разгръща живота във Вселената. Той е Първоизточникът на живота - и никой друг освен Него не е способен да го създава или дарява. Човекът е само негов проводник, а самият живот идва от много по-далече. Когато един баща каже на детето си: „Аз съм този, който ти е дал живот“, той вярва, че има право над живота и смъртта му, но се лъже. Този живот е бил създаден от Бога, а бащата е само проводник. Ако той можеше да създава живот, защо тогава не може да сътвори още години в своя живот, когато му дойде времето да умре? Ако той е неспособен да удължи собствения си живот, това е явно доказателство, че не го е и създал. На него му е била дадена определена продължителност на живота и той не може да добави към нея дори и един час. Животът преминава през човека, но Бог е Този, Който му го дава.

Навсякъде, където Животът се проявява - това е проява на Божието Присъствие. И понеже целият живот на Земята идва от Слънцето, човек е принуден да признае, че Бог Се проявява много по- добре чрез Слънцето, отколкото чрез всяко друго същество. Кой друг освен Слънцето има силата и способността да храни човечеството, да кара гроздето и житото да растат? Човек може би успява да напише няколко книги, да изнесе няколко лекции, но накрая всичко изчезва без следа; докато Слънцето е винаги тук, за да оживотворява, осветява и топли цялата Земя.

Когато Светът Горе е създал света долу, Той е оставил навсякъде Своя печат - знаци, за да могат хората да Го преоткрият. Този Космичен Разум, тази Троица, Която не иска да остане абсолютно скрита и недостъпна, Се проявява и на Слънцето, за да даде възможност на хората да Я преоткрият. В действителност, Светата Троица не се съдържа изцяло в светлината, в топлината и в живота, идещи от Слънцето: Тя е отвъд Слънцето. Но чрез тази светлина, тази топлина и този живот, които ни посещават всеки ден, ние можем да достигнем до Нея, да И говорим, да влизаме в общение с Нея, да Я обичаме и да Я пускаме да прониква в нас. И понеже ние сме създадени по образа на Бога, всеки един от нас също трябва да бъде една троица. Да, с нашия ум, нашето сърце и нашата воля ние вече сме една троица, която мисли, чувства и действа. Очевидно, тази малка троица е малко безжизнена, скована, вкочанена - но благодарение на честите ни срещи със Слънцето, тя бива оживотворявана, озарявана и сгрявана. Ето каква е още ползата от посрещането на изгрева на Слънцето: малко по малко, нашата малка троица става сияйна, топла и оживотворена, също като Слънцето, и така се доближава до онази Велика Троица на Отец, Сина и Светия Дух.

Христос е казал: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, Който е на Небеса“.16 Ако обаче никога не сме виждали Отца, откъде ще вземем образеца на Неговото Съвършенство? Тук имаме един образец, един пример за подражание: Слънцето. Бог е много високо, много далече, но в Своето Милосърдие Той е пожелал да даде възможност на хората да Го преоткрият, оставил е следи, също като нишката на Ариадна - и ако се хванете за тази нишка, минавайки през Слънцето, ще стигнете чак до Отца. Слънцето показва Пътя.

Всеки ден виждаме едно отражение, един възвишен, съвършен образ на Светата Троица - и ако знаем как да работим с този образ, взимайки го като пример за подражание, нашата малка троица също може да стане свята. Хората може да повтарят думите на Христос: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, Който е на Небеса“, но никога не са виждали Отца, не знаят как Се проявява Той, какви са Неговите вибрации, Неговите цветове, Неговото Могъщество, и всичко това остава само на теория. Слънцето ни дава една малка представа за това какъв е Небесният Отец - и то ни обяснява, че Отец, Синът и Светият Дух са едно единно цяло, неделими са. Това, че биват разграничавани, е, за да бъдат разбрани по-добре - в действителност обаче, те са Едно - тримата са Едно. В Кабала числото 1 е 3 - и 3 е 1. По същия начин в човека умът, сърцето и волята никога не са разделени: те са неразривно свързани, те вървят, препускат заедно. Умът създава проекти, прави планове; сърцето му подава ръка, насърчава го: „Давай, давай, аз съм с тебе!“ - а волята препуска, работи интензивно, за да изпълни тези планове и проекти. Човек вижда как и трите тичат ли, тичат... Понякога става тъкмо обратното: волята е тази, която увлича другите две, и човек си „чупи главата“ защо умът е останал на опашката. Той крещи силно: „Чакайте ме, заблуждавате се!“ а волята отговаря: „Замълчи, ти нищо не знаеш“. Е, да, те и тримата могат да водят страхотни спорове!... Ала тази троица тук не е още свята.

За да стане нашата троица свята, трябва да вземем Слънцето за пример и да се стремим към него, за да станем като него преизпълнени със Светлина, Топлина и Живот. Разбира се, невъзможно е да постигнем това - но да работим в тази посока, е в съгласие с Науката за Посвещението. Вместо да оставаме да тъпчем на едно място, в старите и безполезни понятия и представи, за предпочитане е да ходим всяка сутрин да посрещаме изгрева на Слънцето и да имаме за Идеал да станем подобни на него. Вече съм ви казвал: съществува един Закон на мимикрията, според който всяко същество след известно време става подобно на средата, в която се намира. Ако човек често и дълго гледа Слънцето, ако го разбира и обича, ако се оставя да бъде проникван от лъчите му, малко по малко ще стане подобен на него. И дори, ако знае как да кондензира неговите лъчи, как да ги натрупва като резерви в слънчевия си сплит и в симпатичната си нервна система, той ще може през целия ден да черпи енергия и сила от там и да бъде неуморим. Това е цяла наука, цяло изкуство, което трябва да бъде усвоено - и тези, които са се захванали сериозно с него, всеки ден получават благословение.

Скъпи мои братя и сестри, виждате всичко, на което Слънцето може да ни научи. Един ден, благодарение на това, че сте го съзерцавали, че сте медитирали върху него, ще бъдете достатъчно въоръжени, за да можете да атакувате своите врагове - враговете, които са вътре във вас: ще ги прогоните и Светата Троица ще дойде да Си направи жилище във вас.

Бонфен, 2 август 1967 г.

______________________________________

13. Виж La nouvelle terre - méthodes, exercices, formules, prières, колекция „Събрани пълни беседи“ том 13, гл. IX: „Le soleil“, и Méditations au lever du soleil (Медитации при игрев слънце), брошура № 323.

14. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“, колекция „Обзорни беседи“, част II: „Sur la terre comme au ciel“.

15. Виж La foi qui transporte les montagnes, колекция „Извор“ № 238, гл. XI: „Dieu, la vie“, и гл. XII: „Dieu dans la création“.

16. Виж „Vous êtes des dieux", колекция „Обзорни беседи“, част I, „Soyez parfaits comme votre Père céleste est parfait“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×