Jump to content
Ани

VI. Господарят на броеницата със седем перли

Recommended Posts

ГОСПОДАРЯТ НА БРОЕНИЦАТА

СЪС СЕДЕМ ПЕРЛИ

Всяко същество трябва да има жилище

и да го пази и защитава

Аурата

Тази сутрин на Скалата, когато ви говорих за броеницата със седем перли, някои от вас може би са си спомнили, че вече съм изнасял беседа на тази тема, и са си казали: „Но сега има промяна. Миналия път не ставаше въпрос за кмет, а за Учител“. Да, на тази броеница човек е свободен да замени една личност с друга - единствено не трябва да променя броя на перлите: 7. Този път броеницата беше, ако щете дори, малко по-административна - бе поставен и кмет! Да се намери там място за един Учител е по-трудно, защото позицията, която Той заема, не е от социално значение. Един баща на семейство, един кмет, президент или цар изпълнява определена длъжност, с която е натоварен, докато един Учител няма официална функция. Да бъдеш Учител означава по-скоро да си постигнал определено състояние на съзнанието.

Когато се говори за maître19 , си мислим за някой, който организира, ръководи, командва, управлява, контролира, обучава: господар на имение, домакин, домоуправител, иконом, учител в училище, майстор дърводелец... На френски с думата maître биват наричани също и хората на закона, адвокатите, диригентите и всеки велик писател или художник. Така бива наричан и някой, който има една или много „метресино това е друго нещо. В действителност, един Духовен Учител е символ, който обединява, синтезира, конкретизира и дава израз на огромни богатства - също като Слънцето. И ако, вследствие на това, на Земята му бива поверено по-конкретното задължение да ръководи, наставлява и обучава шепа хора, това е нещо второстепенно. В действителност, един истински Учител е навсякъде, защото участва в работата на Бога, в работата на Слънцето, както и в тази на Управителя на Земята... Преди всичко обаче, той е учител и господар на самия себе си - и именно това е първоначалното значение на думата maître.

Понякога съм се забавлявал да си играя с думите, замествайки maître с mètre . Един метър позволява да се измерват разстояния: дължина, ширина, дълбочина, дебелина. Човек го изважда от джоба си и мери - иначе, без това, колко грешки биха възникнали само! Следователно човек има необходимост от измервателни инструменти, но не единствено от такива, които служат за определяне на разстояния: дебелина, дължина, тоест за извършване на изчисления в третото измерение. Ние трябва, също така, да можем да правим измервания в четвърто и пето измерение - тоест в психичната, духовната сфера. А за тази цел е необходим Учител: един Учител, с помощта на когото един ден човек ще намери истинския вътрешен Учител - Онзи, Когото носи вътре в себе си и с Когото трябва да се слее, да се отъждестви. Да, точно в този момент той се превръща в свой собствен учител и господар, способен да направлява, ръководи, просвещава, учи и възпитава целия този народ от клетки и същества, живеещи вътре в него. Да бъдеш Учител преди всичко означава да бъдеш господар на себе си: да владееш себе си и да имаш абсолютни критерии за различаване на нещата. Твърде малко хора на тази Земя отговарят на тези условия. Освен това, и при Учителите съществува йерархия: не всички достигат една и съща степен. Има все по- високи и по-високи степени - чак до Слънцето, чак до самия Господ- велико и прекрасно е да имаш свое място в тази йерархия от Учители.

Онзи, който иска да стане Учител, трябва да изпълни три условия. Най-напред, той трябва да познава есенциалните Истини - но не тези, които хората са написали, създали или оповестили, а онези, които според Космичната Разумност са най-есенциалните.

Второ, той трябва да има волята да управлява, контролира и властва над всичко в себе си.

И накрая, това знание, тази Наука, това себеовладяване трябва да му служат единствено с цел да проявява всички качества и добродетели на безкористната Любов. Да, знанието и волята са само средства за проявяване на Любовта и Добротата. Виждате ли сега как коренно се преобръща положението! Онова, което повечето хора приемат за цел, един Посветен го взима като средство - и обратното. Защо да се учим? С единствената цел да знаем ли? Не. А защо да работим, да полагаме усилия, да развиваме своята сила?... Ами много просто: за да се прояви Любовта - за да блика тя, да тече и напоява обилно целия свят, да оживотворява и прави щастливи всички същества. Има само една-единствена цел - това е Любовта. И именно Слънцето ни го казва.20

И така, да се върнем на броеницата: ако искате да сложите на нея и Учителя, можете да го направите. Тъй като, чрез Своето състояние на съзнанието, Той все пак е по-разгърнат и по-извисен от един цар или президент, ще Го поставите точно преди Управителя на нашата планета - а след Управителя на планетата ще дойде Слънцето.

Сега бих искал да добавя още няколко думи към онова, което ви казах вчера по темата за домовете, за жилищата, за да се научите да четете в Книгата на Природата. Природата е отредила място за всяко същество. Птиците си строят гнезда, а другите животни - свои убежища, леговища, подземни дупки или бърлоги (на френски имате всевъзможни думи за това) - и се бият, ако някое друго животно се опита да заеме мястото им. Да - защитаване на ловната територия! Това важи също и за някои видове риби.

Що се отнася до кукувиците, те си нямат жилище, но винаги се справят с положението, като отиват и снасят яйцата си в гнездата на други птици.

И тъй, обикновено Природата подтиква всички същества да си запазят във Вселената по едно малко местенце, където другите нямат право да влизат, за- щото тя е пожелала да им осигури мир и спокойствие, за да създават поколение или да творят. Това е закон. Ето защо някои комунистически теории никога не могат да бъдат приложени на практика дори и от самите комунисти. Голяма грешка е да се иска пълното премахване на частната собственост. Ще кажете: „Да, но да принадлежим към Всемирното Бяло Братство не означава ли да бъдем широко скроени и великодушни и да поставяме Цялото над себе си?“ Да, разбира се - но не е без значение по какъв начин. Науката за Посвещението разширява понятието комунизъм.21 Ние сме истинските комунисти. Не е нормално да се отнема на хората всичко, което притежават, дори и с цел да се помогне на другите, защото този начин на действие погубва най-важното и същественото в човека: неговата свобода да твори, да създава. Птицата няма да може повече да снася яйца, ако няма собствено гнездо.

Природата е дала на всяко същество правото да притежава нещо, с което другите да не могат да разполагат както си искат. И най-вече например физическото тяло: никой няма правото да се разпорежда с тялото на някой друг и да се възползва от него, както му скимне. Всеки е собственик на своето тяло. Вземете, също така, примера с едно младо момиче: тя има сърце, което й принадлежи - никой няма правото да разполага с него вместо нея; ако тя обаче даде сърцето си на някой младеж, то вече не й принадлежи, а младежът има цели две. И понеже той е непохватен и не знае как „да носи две дини под една мишница“, оставя сърцето на момичето да падне на земята: то се разбива на парчета - и ето че момичето започва да надава викове: „Той ми разби сърцето!“ „Но грешката е твоя, защо си му го дала? Трябваше да го запазиш за себе си.“ „Да, но аз го обичам, обичам го!“ „Това е разбираемо, че го обичаш - но можеше да го дариш със своята нежност, своята любов, своите песни... а да запазиш сърцето си за себе си.“ Същото важи и за ума, и за волята. Природата е дала на човека едно тяло, едно сърце, един ум и една воля - е, добре: хората трябва да ги пазят за себе си и да раздават само от техните плодове, тоест мислите, чувствата, действията, работата и сътвореното от тях...

В Езотеричната Наука е казано, че там, където живее един Посветен, нито един зъл дух няма право да влиза. Един Посветен може да забрани влизането на всякакви духове в жилището си -дори и с надписи, с които ги заплашва с едно или друго наказание, ако не спазват забраната. И когато иска да извърши магическа церемония, някаква колосална духовна работа, когато трябва да призове Божества, един Посветен запазва място за тази цел и го освещава, за да предотврати влизането на зли духове: той го огражда с кръг, изписва там Свещени Имена - и е спокоен, вече може да работи.22 Единствените, които имат правото да влизат там, са Висшите Същества; докато нисшите същности остават извън кръга да вият, да заплашват - и ако се опитат да влязат, биват поразени. Защо Посветеният постъпва така? Защо- то, когато едно същество иска да твори, да създава, то е като бременна жена или като птица майка, която иска да снесе яйцата си: на нея й трябва гнездо, спокойно и усамотено място. И в Невидимия свят е съвсем същото: всеки дух има свое място, запазено за него в безкрайното пространство; всяко Духовно Същество обитава едно място, оградено и защитено с определени вибрации, определени цветове или някаква специална квинтесенция - едно „имот“ в който онзи, чиито вибрации са противоположни на неговите, няма право да влиза и да предизвиква смут и безпорядък. Само Висшите Духове имат правото да ходят навсякъде, защото те никога не безпокоят, не внасят безредие.

И така, ето сега и практическото приложение: на местата, където пребивават и живеят хората, милиони и милиарди същества идват и си отиват, обикалят, без никой да ги забележи. Следователно, ако не поставите надписи „Влизането забранено!“ или ако не осветите своя дом, тогава нисшите същества, намирайки вратата отворена, могат да влязат и да ви ограбят - а вие не ще можете да се оплачете на Божествената Справедливост, тя ще ви отговори: „Грешката си е ваша! Вие сте сложили само една табела „Частна собственост“ - или пък само една тъничка, символична метална жица“. Ако лозето ви е без ограда, не се чудете, че идват да ви обират гроздето. Ние в България казваме: „Когато гърнето с млякото е покрито, котката не идва да лочи от него“.

По същия начин, ако вашите сърца, вашите Души, вашите Духове си стоят отворени, оставени на произвола на съдбата, без да бъдат осветени, защитени и оградени с щит от Светлина, тогава духовете имат правото да влизат, да замърсяват, да опустошават и да си тръгват, отнасяйки със себе си всичките ви съкровища. Те не могат да бъдат наказвани - собственикът е този, който е трябвало да вземе предохранителни мерки. Също както в миналото градовете и замъците са били пазени с помощта на ровове, пълни с вода, укрепления, крепостни стени и подвижни мостове, така и ученикът на една Духовна Школа трябва да издигне около себе си зидове, крепостни стени и укрепления. За един ученик или Посветен, най-добрата защита срещу всички злотворни потоци и тъмни духове е аурата. Колкото е по-сияйна тя и по-голяма, колкото цветовете й са по-чисти, толкова ученикът е в по-голяма безопасност, защото аурата играе ролята на черупка, на броня, която го предпазва от всички вредни енергийни потоци. Погрижили ли ли сте се за това? Не, оставате си изложени на влизането и излизането на нежеланите, а после ходите да се оплаквате, че сте били обрани или че се чувствате изморени, тъжни и нещастни.23 Погледнете: в Природата всички са предпазливи, недоверчиви - и птиците, и зверовете, и насекомите издигат около себе си прегради, за да попречат на другите да ги намерят и хванат. Впрочем защо хората са тол- кова наивни и доверчиви да вярват, че не ги заплашват никакви врагове и че ще бъдат пощадени? Ден и нощ, милиони същества настървено се опитват да погубят човешкия род и са се заклели напълно да го унищожат. Какво щастие, че човечеството си има закрилници! Именно благодарение на тях то все още не е унищожено, но през колко страдания и мъки само преминава!

А сега, какъв извод да си направим? Че човек трябва да се старае да работи върху своята аура. Как? Като всяка сутрин ходи да посреща изгрева на Слънцето - и гледайки как то се обгражда с една невероятна аура, преливаща от прекрасни цветове, трябва да си каже: „Аз също искам да се обградя с най-красиви цветове“ Затворете очи и си представете, че сте обгърнати от виолетово, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено... И дълго, много дълго се къпете в тази светлина! Представяйте си как тя се излъчва от вас и се разпростира много надалеч и как всички същества, които попадат в тази атмосфера, се ползват от нея; как всички, които ви посещават или влизат, по един или друг начин, в съприкосновение с вас, ще могат да приемат това благословение. По този начин вашата аура ви служи като защита и същевременно е благословение за другите, защото благодарение на нея вие можете да помагате на другите същества.

Някои ще кажат: „Но хората нямат време да правят всички тези упражнения“. Когато някой ми каже: „Нямам време, много съм зает...“, аз отговарям: „А, добре, добре, разбирам, разбирам“. „Какво разбирате?“ „Разбирам, че ще имате време да бъдете нещастни, да се лашкате наляво-надясно, да плачете и стенете. Когато човек няма време за Доброто, тогава има за Злото!“ Вие ме гледате и си мислите: „О, колко е безсърдечен, колко е жесток!“. Не - просто това е начинът, по който се случват нещата в Природата: ако нямате време за Светлината, ще имате за Тъмнината. Ами да, скъпи мои братя и сестри, така е - това е чиста математика... това е нещо абсолютно!

Бонфен, 3 август 1967 г. (следобед)

_____________________________________

19. Maître (фр., произнася се прибл. „метр“): наставник, учител; господар, началник; диригент; майстор; магистър; (като обръщение) г-н адвокат, г-н нотариус; собственик, стопанин, домакин и др. (бел.ред.).

20 Виж Qu'est-ce qu'un Maître spirituel? (Що е Духовен Учител?), колекция „Извор“ № 207.

21 Виж Le Verseau et l'avènement de l'Âge d'Or, колекция „Събрани пълни беседи“ том 25, гл. IV: „Communisme et capitalisme“

22. Виж Le Livre de la Magie divine (Книга за Божествената Магия), колекция „Извор“ № 226, гл. II: „Le cercle magique, l’aura“ („Магическият кръг: аурата“).

23. Виж L’arbre de la connaissance du bien et du mal, колекция „Извор“ № 210, гл. VII: „La question des indésirables“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×