Jump to content
Ани

VIII. Обичайте като Слънцето!

Recommended Posts

ОБИЧАЙТЕ КАТО СЛЪНЦЕТО!

Хората живеят на Земята вече милиони години - те са разбрали, че е необходимо, по-изгодно и благоприятно да работят заедно и да си помагат взаимно, защото културата и цивилизацията могат да прогресират именно благодарение на тази солидарност. В миналото, когато се случвала злополука (например пожар), всички съселяни се втурвали да помагат на пострадалите - и с каква любов само работели, за да им построят отново къща! Днес тази солидарност все още може да бъде видяна - но бихме казали, че с напредването на техническия прогрес, хората са станали по-себични, по-егоистични, по-големи непукисти. Виждаме такава солидарност най-вече в екстремни ситуации, когато с всякакви съоръжения - парашути, хеликоптери и т.н. - се организират операции за спасяването на хора, заблудили се в планината, или на жертви от корабокрушение, самолетна катастрофа, земетресение. Следователно, дори и да има оплаквания, че в наши дни хората са станали по-големи егоисти, в действителност, те не са изгубили чувството си за доброта, за великодушие.

Ако обаче трябва да сравним човешката любов с тази на Слънцето - всичко бледнее. И дори любовта на Посветените, които превъзхождат целия свят в своята отдаденост и саможертва - да, дори и любовта на Посветените бледнее пред Любовта на Слънцето. Чуваме да се разказва как някой светец раздал всичкото си имане на бедните, как някой благодетел завещал огромни суми за построяването на болници, сиропиталища или научно-изследователски институти. Очевидно, това е много хубаво, но могат ли да бъдат сравнени всички те със Слънцето? Ще кажете: „Но какво прави Слънцето?...“. Ето, и вие сте точно като Настрадин Ходжа, който, когато неговите ученици му задали въпроса: „Кое е най-важното - Слънцето или Луната?“ той отговорил: „Луната, разбира се - защото какво прави Слънцето посред бял ден? За нищо не служи! Докато Луната поне е много полезна: тя е тази, която ни свети през нощта“.

Посветените, които винаги търсят най-възвишените примери за подражание, са се спрели на Слънцето. Те са го изследвали и са установили, че вече милиони години, откак хората са на Земята, Слънцето, което е съществувало много преди тях, непрестанно излива такова огромно количество светлина и топлина, каквото никой, дори и компютър, не може да изчисли. Слънцето е символът на Божествената Любов. Каквато и да е човешката любов, и дори тази на Посветените, които ни съветват да обичаме враговете си - или, когато ни зашлевят плесница, да обърнем и другата си буза и да простим, това нищо не е в сравнение с Любовта на Слънцето. Ако сравните вашата любов с любовта на другите хора, вашата щедрост и великодушие с тези на другите хора, няма да успеете да намерите достатъчно възвишен пример, който да отключи и задейства вътре във вас най-Божествените механизми и центрове. Докато, ако се концентрирате върху Слънцето, взимайки го като образец - е, добре, ще видите резултатите!

Слънцето озарява, оживотворява, отпуска кредит на живот и топлина на всички същества без разлика - както на престъпници, така и на светни и праведни: как прави това? Да, как да го обясним?

То сляпо ли е, не вижда ли престъпленията, не е ли само един механизъм без никаква разумност, нито различаване, за който е маловажно дали става дума за доброта или злоба, за правда или неправда?... Не, Слънцето вижда грешките и престъпленията на хората по-добре от всеки друг, но за него те са дребна работа в сравнение с величието и необятността на неговата топлина и светлина. Всичко, което на нас ни се струва чудовищно и ужасно, за него са малки грешки, дребни щети, нищожна нечистота. То ги измива, поправя, заличава - и продължава с едно безпределно търпение да помага на хората чак докато постигнат Съвършенството.

Щом е така, ще се запитате: „Но отде иде тази щедрост, това великодушие? Каква философия би могло да има Слънцето в главата си?“ Е, добре - ей сега ще разберете. Слънцето има определено разбиране за човешкия род: то вижда Вечността и Безсмъртието на човешката Душа, много добре знае, че човечеството е все още един зелен, стипчив, твърд и кисел плод. И така, Слънцето, което толкова добре знае как да направи така, че плодовете по дърветата да узреят -изпълва ги малко по малко със сладост и аромат, докато ги направи приятни на вкус - то иска да помогне и на човечеството да узрее. Ала тъй като е разбрало, че на човечеството му трябва повече време, отколкото на дърветата и плодовете, е решило да има търпение. То знае, че дарявайки с топлина дори един престъпник, един ден той ще бъде до такава степен изморен и отвратен от себе си, че ще се остави на благотворното въздействие на неговите лъчи... и ще се превърне в едно възхитително, фино, деликатно същество: в поет, музикант, благодетел на човечеството.

Слънцето не изоставя хората, защото знае, че ако ги изостави, тяхното развитие ще пропадне: повече няма да има зрели плодове, няма да има светни, пророци, Богове на Земята. Слънцето продължава да топли и озарява хората, защото познава причините и следствията, началото и края - познава Пътя на развитието... Ако не беше така, то би побесняло, би се затворило в себе си, би потъмняло и това би бил краят на човешкия род! Щом Слънцето винаги грее, това доказва, че то знае коя е целта на неговата собствена деятелност, коя е крайната цел на цялото Творение, и продължава да помага на хората с огромно търпение, великодушие, щедрост и Любов, докато постигнат зрялост.

Слънцето е единственото, което никога не се отегчава, не се уморява, не се отчайва. Всички останали се изморяват, „затварят магазина“ и „излизат от оборот“: „живи мъртъвци“! Слънцето обаче винаги е тук - победоносно, сияещо. То казва: „Елате, утолете жаждата си, взимайте... Не искам от вас нищо за това. Правили сте глупости? Мен това не ме интересува. Хората са егоисти, зли, отмъстителни - и ако ви хванат, не отговарям за вас. Аз обаче не ще ви причиня никакво зло: елате, изложете се на моите лъчи... аз ще продължавам да ви давам още и още!“ Следователно ученикът, който взима Слънцето за пример, става по-добър и благороден - и той намира също и смелост да забравя всички трудности, всички разочарования, с които се сблъсква у хората, и никога не губи търпение. Всички останали капитулират и след известно време казват: „Махайте се! Повече не искам да ви виждам! Направих за вас всичко, което можах, и сега съм изморен. Хайде, тръгвайте си“. Слънцето обаче никога не е уморено... Сега разбирате защо ви водя към Слънцето: защото то е единственото, което може да вдъхне във вас благородни и Божествени чувства.

Следователно трябва да мислим за Слънцето, да се спираме при него и да го питаме: „Мило мое Слънце, как успяваш да бъдеш това, което си? Искам да стана подобен на тебе, но не знам как да го постигна - обясни ми. Чел съм разни философи и учени, но всички те имат толкова смешни мерки и критерии, толкова незначителни, посредствени и дребнави!... Само ти имаш истинните мерки: Необятното, Изобилието, Богатството, Великолепието. Тогава, кажи ми как си постигнало това?“ И Слънцето ще ви отговори: „Като пих от Еликсира на Безсмъртния Живот“. „Къде намери този Еликсир?“ „Ами вътре в себе си!“ Следователно, за да заживеем същия живот като този, който Слънцето живее, трябва да идем да потърсим Еликсира на Безсмъртния Живот, който то разпръсква непрестанно във въздуха. И не ви разказвам някакви измислици - това е една наистина истинна Истина.

Ако искате да започнете да разбирате и да разгадаете Смисъла на Живота, ако искате да постигнете Освобождение и да се впуснете в реализирането на все по-хубави и славни начинания, трябва да вземете Слънцето като образец, като пример за подражание. Старайте се да виждате всичко през очите на Слънцето, да мерите всичко с мерките на Слънцето, да чувствате всичко като Слънцето - и ще прозрете нищожността, недодялаността, незначителността, посредствеността на много неща, които досега сте считали за важни. Аз ви водя в една сфера, в която мерките и критериите надминават всички, които сте ползвали досега. Това не означава, че незабавно ще станете също толкова богати, толкова търпеливи и толкова щедри и великодушни, колкото и Слънцето, нито че ще живеете като него милиарди години - не, но взимайки го като пример за подражание, ще отидете много по-далеч. Когато казвам „да живеете милиарди години“ не говоря, разбира се, за вашия Дух, за когото милиарди години нищо не са, защото той живее вечно: говоря за вашето физическо тяло. Слънцето живее милиарди години във физическото си тяло, защото е чисто.

А сега, хайде да задаваме въпроси на Слънцето:

- Но защо си толкова чисто?

- Защото Чистотата е основата на всичко27 и аз я поддържам, укрепвам я непрестанно.

- А защо си толкова щедро и великодушно, толкова добро?

- Ах... Защото знам, че моята доброта, моята щедрост, моето великодушие ще пробудят у хората много хубави неща и че един прекрасен ден ще се върнат отново при мен с песни, хваления и музика.

И това ми доставя наслада - да виждам как някои се връщат отново при мен, защото то доказва, че те са разумни и изпълнени с Любов.

Ето как Слънцето разговаря с мен - защото аз постоянно му задавам въпроси. И когато го питам:

- Но защо си толкова сияйно, толкова преизпълнено с Живот? - то отговаря:

- Защото в мен има много Любов. Любовта придава на всички мои частици едно толкова бързо движение, че никаква апаратура не може да го измери.

- Ааа - казвам му, - и аз ще се опитам да направя същото!

- Няма да успееш, но имаш право: опитай все пак. Това е едно благотворно упражнение, защото то те подтиква да надскочиш границите на човешкото.

И аз задавам на Слънцето още и следния въпрос:

- Но може ли един човек да стане толкова сияен, че да освети нощта със своята Светлина?

- Да - отговаря то, - възможно е. Разбира се, за това трябва много работа, защото материята е твърде непрозрачна, тежка и бавна. Ала ако човек успее да направи частиците на физическото си тяло по-фини и ефирни, да им придаде едно много бързо движение, тогава може да стане като светилник, който осветява целия свят.

Задавал съм на Слънцето и други въпроси, но сега не е моментът да ви говоря за тях. Питал съм го:

- Тази сила, която притежаваш, тази светлина, която изпращаш на Земята - може ли да бъде открита някъде в човешкото същество?

И то ми отговори:

- Да! - и ми показа къде точно се намира тази енергия и как бива излъчвана тя посредством определени части на телата на мъжете и жените... Да, това е енергия със същата природа като енергията на Слънцето.28

И така, скъпи мои братя и сестри, мислете за Слънцето денонощно - защото, мислейки за него, вие се свързвате с един могъщ, чист, сияен свят. Мислейки за Слънцето, вие се извисявате, ставате по-благородни, по-великодушни, по-простителни, по-щедри. Слънцето непреривно дава, укрепва, оживотворява - и ние трябва да му подражаваме.

Очевидно, докато ученикът на една Духовна Школа има да разрешава твърде много лични проблеми, той не може да се отвори, да разшири съзнанието си дотолкова, че да мисли за нещо друго освен за себе си: премного е загрижен и погълнат от себе си. Обаче, от момента, в който успее да разреши своите въпроси, да започне да ги вижда ясно, да стане малко по-свободен, той започва да полага грижи за цялото човечество - и става като Слънцето. И дори да се намира пред двадесет, петдесет, сто души, те са твърде малко за него: той живее в такава свобода, че има потребност да разшири полето на своята любов и на своите мисли, така че да обхване целия човешки род. За целта си представя цялото човечество като една-единствена личност, изпраща му преизобилно Любов, която прелива от сърцето му и го облива с лъчи във всички цветове. Когато човек се издигне до това ниво, той се чувства потопен в неописуемо щастие, блаженство и пълнота... Докато обаче мисли само за себе си, за своята жена, своите деца, своите приятели, той не може да познае това щастие. Ала ученикът, който започне да изпраща на хората цялата си Любов и Светлина, без да го е грижа колко са тези хора, нито къде са, понеже прави това като за една-единствена личност, той става като Слънцето. Ето в какъв смисъл е възможно хората да станат Слънца.

Когато сте на Скалата или някъде другаде и когато имате миг свободно време, кажете си например: „Днес искам да се понеса на крилете на Любовта! Искам да стана по-простителен, по-великодушен - ще простя всичкото зло, което ми е било сторено“. И Слънцето ще ви даде един изключителен пример как да забравите оскърбленията и да простите.29 Тогава ще се почувствате толкова леки, толкова щастливи, че ще ви се пее; и припомняйки си в какво окаяно състояние сте били, когато непрекъснато сте мислели за несправедливостите, обидите, униженията и тормоза, на които сте били подложени, ще съжалите, че не сте простили по-рано. Защо все да поддържаме и храним негативни чувства? Слънцето казва:

„Но, приятелю, освободи се от всичко това колкото може по-бързо! Аз мисля ли за всичките тези престъпления, войни и кланета по Земята? Вземи гъбата, изтрий всичко - и ще вършиш работата си много по-добре, отколкото, ако все продължаваш да си ги спомняш, роптаейки. Прави като мен: продължавай да раздаваш от своята Любов и Светлина!“

Когато имате някакъв въпрос, някакъв проблем, някаква трудност, обърнете се мило и любезно към Слънцето, все едно разговаряте с човек. Кажете му: „Мило Слънце, ако ти беше на мое място, какво щеше да сториш?“ То ще се усмихне (много добре знаете, че децата винаги го рисуват широко усмихна- то) и ще ви отвърне: „Ако бях на твое място ли? Оле- ле! Вече бих се самоубило! Но ако ти се поставиш на мое място, ще бъде по-добре. Ами да: защо аз трябва да бъда на твое място? Не мога. Ти си този, който трябва да се постави на моето място. И така, ако ти си на моето място, ще постъпваш така и така...“ И ще ти даде решения на твоя въпрос.

Бонфен, 6 август 1967 г.

____________________________________

27. Виж Les mystères de lésod - les fondements de la vie spirituelle, колекция „Събрани пълни беседи“ том 7.

28. Виж La pédagogie initiatique, колекция „Събрани пълни беседи“ том 28, гл. XI: „L’homme et la femme dans la nouvelle culture“.

29. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“, колекция „Обзорни беседи“ част V, гл. 2: „Aimez vos ennemis“, II: „Si quelqu’un te frappe sur une joue“ и III: „Père, pardonne-leur car ils ne savent ce qu’ils font“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×