Jump to content
Ани

X. Издигнете се над облаците!

Recommended Posts

ИЗДИГНЕТЕ СЕ НАД ОБЛАЦИТЕ!

Сефирата Тиферет

Когато небето е чисто, Слънцето се вижда. Когато небето е покрито с облаци, Слънцето остава скрито - но когато се издигнем със самолет на височина десет хиляди метра или повече, се озоваваме над облаците, а там Слънцето винаги грее, никога не се скрива... Нищо по-просто и очевидно от това, дори и децата го разбират - но ей сега ще видите как могат да бъдат изтълкувани тези явления.

От езотерична гледна точка, в сферата на съответствията, облаците не са нищо друго освен непрозрачни, плътни и мрачни мисли и чувства, които, преминавайки през нашето сърце и нашия ум, скриват от нас Слънцето. Вътре в нас винаги грее едно Слънце - едно Слънце, Което е самият Бог, Първоизточникът на Живота, Първоизточникът на Светлината... То е винаги там, някъде дълбоко в нас, в Центъра на нашето същество - хората обаче не го виждат, не го усещат, тънат в мрак, зъзнат от студ, почти мъртви... Да, във вътрешния свят на човека съществуват определени области, където гъсти, плътни облаци скриват Слънцето почти през цялото време, защото той не знае как да се издигне до ясни и огрени от Слънцето сфери. Следователно човек трябва да намери начин, по който да се издигне над облаците и да остане там, за да бъде независим и свободен - иначе ще трябва да чака много дълго облаците да се разпръснат, за да може най-накрая да се изпълни отново с Топлина, Светлина и Радост. Съществата имат, в своя вътрешен свят, различни „атмосферни условия“ - и мислите, чувствата и начинът им на живот са такива, че тяхното „небе“ често е покрито с много гъсти облаци, които пречат на лъчите на духовното Слънце да проникнат в тях. Така те живеят в студ и тъмнина, хленчат и не получават благословението на Слънцето, защото остават долу, в ниското.

Истинският ученик на една Духовна Школа има съзнателно отношение към тази ситуация. Той знае, че въздухът веднъж е пълен с прахоляк, пушек и гъста мъгла, а друг път е чист, ясен и прозрачен. Както тази сутрин например, видяхте: Слънцето беше толкова сияйно!... Ако знаете как да го съзерцавате, как да се свързвате с него, как да разтваряте вратите и прозорците си, ще бъдете в екстаз. В тези условия на прозрачност, чистота и мир, вие имате възможността да виждате ясно вътре в себе си и така да разрешите много въпроси. Започвате да разбирате как досега сте си губили времето и здравето - как, заблуждавайки се, сте станали егоисти и бунтовници, готови да се борят срещу целия свят... После, малко по малко, откривате причините, предпоставките... и разбирате, че ако се промените, ако мислите и живеете по друг начин, ако се отдадете с абсолютно доверие на тази Божествена Светлина и я оставите да работи вътре във вас, всичко ще придобие друг облик, всичко ще стане ясно, прозрачно, лъчисто и прекрасно.

На ментален план въздухът съответства на ума - и когато нашият ум се замъгли, трябва да потърсим от какво произтича това. В Природата облаците се образуват от изпаренията на водата от езерата, реките, моретата... На астрален план водата представя сърцето, чувствата - и когато изпарението е прекомерно, тоест когато човек се отдаде твърде много на сантименталността и емоционалността, тези състояния пораждат в него облаци, които скриват Слънцето. Какво трябва да направи той в такъв момент? Най- напред - да разбере, че е нужно да прочисти своята „атмосфера“ своето „небе“, своя „въздух“ - и вместо да остава там бездеен, трябва да се

концентрира, за да разпръсне „облаците“, да поиска те да бъдат разпръснати; или дори нещо повече: да се издигне още по- нависоко, в сферите, където царува Яснотата.32 Обикновено на хората и през ум не им минава да положат усилия да сменят сферата - задоволяват се с това да бъдат нещастни, чакат обстоятелствата да се променят; тогава, разбира се, облаците си остават... при това, могат да останат с години! И така, докато ученикът сам не им каже: „Дали сте тук, или не, не е моя работа - аз се издигам нагоре!“ И той се издига - никой не може да му попречи. И ето го над облаците... Там Слънцето винаги грее. Това означава, че отвъд вашите мъки, премеждия, терзания, безпокойства, плачове и нещастия, винаги можете да намерите Господа. Той е винаги там някъде, много нависоко, на едно място, което вие трябва да откриете; ето защо направете нещо, така че да се приближите до Него...

Още когато бях съвсем млад, много обичах да правя някои упражнения. Един ден бях с приятели на връх Мусала, имаше много гъста мъгла и нищо не се виждаше: нито рилските езера, нито планинските върхове - нищо. Едвам се виждахме едни други. В един момент, за да се позабавлявам, казах на приятелите си: „Слушайте, ако искате, ще ви покажа малка част от пейзажа“. „О - каза един от тях, - искам да видя Третото езеро.“ (Вече не си спомням дали беше Третото или Петото.) Бях се изкачвал толкова често на Мусала, че знаех къде са разположени всички езера и планински вериги: Пирин, Родопите. И така, протегнах ръка в посока към езерото, мъглата се разтвори и езерото се появи. От всички страни се чуха възклицания. Отпуснах ръката си, и само след миг езерото отново беше скрито от мъглата... После някой поиска да види македонските планини. Протегнах ръка в тяхна посока, отново мъглата се разтвори и се показаха планините... След това се показа и Слънцето... Приятелите ми бяха изумени и този ден осъзнаха могъщата сила на мисълта. Това, което ви разказвам, е вярно - знам, че Невидимият свят ме слуша, и не мога да ви мамя.

Ако човек е способен да въздейства на мъглата и облаците отвън, колко повече може да въздейства на мъглата и облаците вътре в себе си! Когато почувствате, че известни негативни мисли атакуват вашето „небе“, омаломощават волята или любовта ви и ви пречат да виждате Великолепието на Бога или на Учението, или дори важността и значението на своя Учител -концентрирайте се, изпратете към тези мъгли най-чистите лъчи Светлина. И ще видите, че малко по малко се извършва едно изчистване, едно пречистване, едно просветление и че се изпълвате с благодарност към Небето. Ето това са няколко думи, с които да ви подтикна да работите все по-добре и по-добре.

Мисълта е тази, с която човек се издига над облаците. Мисълта е като ракета, като светлинен лъч. С мисълта си се прицелвате в една точка: Извора на Живота, Вечното Слънце; прицелвате се в своя вътрешен Център, концентрирате се в Господа... След няколко минути мисълта ви вече е прекосила облаците, колкото и плътни и гъсти да са те - и вие се озовавате там, Горе, къпете се в Чистота и Яснота.

Очевидно, когато ви говоря за Слънцето, засягам само една част от реалността: съществува не само денят - има също и нощ. Когато Слънцето залезе, а нощта е ясна, човек вижда необятното пространство, Космоса с хилядите звезди и съзвездия... Това е Безкраят, Изобилието и Благодатта, Великолепие то... Докато, когато Слънцето се появи, то стеснява пространството, затваря за нас безкрайността, ограничава полезрението ни до материалния, видимия свят. Как да разрешим този въпрос? От една страна, Слънцето ни показва един реален свят, носи ясното и точно виждане, одухотворява, оживотворява и прави видими границите на всички неща; ала, когато не е тук, то отстъпва място на Необятното - и тази Необятност, която е огромно, изумително богатство, дава на Душата и на Духа възможността да пътуват и да се изгубват в Безкрая. И така, Слънцето следователно не ни показва цялата Истина?... Но нека оставим това за друг път. Поразмишлявайте върху тази идея.33

Понякога хората превръщат нощта в символ на Злото, а деня — в символ на Доброто. Обаче често именно през нощта Посветените работят, размишляват, медитират, молят се — и в миналото именно нощем са подлагали своите ученици на изпитанията на Посвещението. Следователно нощта не е толкова лоша. Разбира се, когато се говори за мрак, за тъмнина, се подразбира Злото, липсата на Разумност, Любов и Доброта. Ала нощта е нещо съвсем друго - и Светлината на Духа може да грее и през нощта, също както е възможно и Тъмнината да цари денем: това зависи от състоянието на съзнанието. Денят и нощта са два различни символа на Божественото проявление. Бог — или Истината - Се проявява както денем, така и нощем, но чрез различни Свои аспекти. Много енергии се нуждаят от тъмнина, за да работят: детето, което трябва да се роди, и зърното, което ще покълва, започват да растат в тъмнина.

Следователно трябва да знаем как да работим и с нощта. Ах, какви прекрасни условия на мир, тишина и покой, за да се слее човек с необятния Космос!.., В една лятна нощ, когато всички спят, легнете сред тревите - и там, в тишината, едва смущавани от песента на полските щурци и няколко жаби, отправете поглед нагоре, към тази безкрайност, изпълнена със звезди... Опитайте се да ги разберете, да откриете що за светове са тези там, какви Същности, какви Разумни Същества ги обитават... Защото е невъзможно, измежду всички сътворени светове, само тази прашинка, каквато е Земята, да е населена... населена с миниатюрни пигмеи, които философстват от сутрин до вечер, или с теолози, които се питат колко ли дявола могат да минат през главата на една игла, или пък какво е станало с препуциума на Иисус след обрязването му. Виждате ли, какви „интересни“ въпроси!

И така, останете излегнати в тревата и се опитайте да откриете звездата, която предпочитате измежду всички останали - онази, с която имате най- голямо сродство, и отправете към нея своята обич, свържете се с нея, представете си, че пътувате към нея или че тя идва да разговаря с вас... И тогава всички ваши неприятности, всичките ви малки драми и дребни загуби ще ви се сторят толкова незначителни, че ще намерите за глупаво да се оплаквате от такава дреболия. Пред лицето на тази Необятност, където всичко е тържествено, величествено, защо да се спираме върху дребнавости и да проглушаваме ушите на всички с тях? Някои астрономи признават, че собствената им научна работа напълно е променила гледната им точка: че проблемите, грижите и борбите в живота са изгубили за тях своята важност и те се чудят как хората могат да създават толкова неприятности за нещо толкова дребно. Аз ви съветвам, ако имате възможност, направете тези опити... и дори заспете под звездите!

Когато бях съвсем млад, ми се случваше да отида да пренощувам на връх Мусала. Беше невероятно! С един брат се изкачвахме много над лагера на Братството. Там имаше и сняг, и лед, но това не ни спираше: завивахме се от главата до петите с по няколко одеала, като само очите ни оставаха навън - и гледахме ли, гледахме!... Влизахме в общение с Небето... Тогава не разбирах всичко, което ми казваха звездите - не го разбирах, но ги обичах, обичах ги, цялата ми Душа се изпълваше с удивление... Те ми намигаха, отправяйки към мен дружелюбни погледи - и накрая аз също им намигвах и заспивах... На другата сутрин се събуждах, целият покрит със сняг; после се изтърсвах и слизах в лагера, измивах се и отивах да посрещна изгрева на Слънцето! Нощта и денят... свързвах ги в една обща, цялостна деятелност. И едва сега започвам да разбирам, че тези звезди са ми нашепвали неща, които може би все още не съм разгадал, но които моята Душа е доловила, записала и запазила впечатленията от тях. Едва по-късно, малко по малко, човек започва да разбира всички Откровения на звездите.

Старайте се все повече и повече да осъзнавате, че когато сутрин отивате да посрещнете изгрева на Слънцето, имате огромни възможности да напредвате в духовната си работа. Трябва да изтласкате настрана всички облаци: страховете, опасенията, злопаметността, отмъстителността, желанията, алчността и ламтежите, за да бъдете на разположение за извършването на колосална работа. Тези, които знаят как да се отървават от облаците, са способни да преместят Небето и Земята: те са творците на Новия живот и Господ ги цени високо.

Колко от вас са ми казвали, че са ходили да посрещат изгрева на Слънцето без никакъв резултат, защо- то са били постоянно нападани от объркани мисли, които са им пречели да се концентрират! Ала, ако се отнесете сериозно към упражненията, които ви давам, ще успеете. С воля трябва да успеете да овладеете, да подчините всички анархични сили вътре в себе си, да накарате всичките си клетки да вибрират в унисон с вашия Идеал, в една и съща посока. Ако ли не - ще бъдете слаби, изложени на всички ветрове: на всяка тъга, на всяко униние, на всякакви премеждия и терзания. Понякога човек среща хора, за които би могло да се каже, че Слънцето никога не е изгрявало за тях. Ако се случи най-накрая няколко лъча да проникнат и осветят хоризонта им - ето че ги обхваща луда радост; това обаче не продължава дълго, и те отново стават мрачни, погледите им угасват. Това е, защото не са пожелали да променят своята философия.

Ако взема отново формулата на египетските Посветени: „Знам! Искай! Смей! (аз често казвам „Осмели се!“, но това е все същото) Мълчи!“, аз я тълкувам така: „Знай!“ - това е човек да знае, че има едно Слънце, но че има също и облаци и те трябва да бъдат разпръснати. „Искай!“: това е човек да обича Слънцето и да желае да го достигне. „Смей!“: да мобилизира човек всичките сили на своята воля, за да се осмели да се захване за работа: да направи един жест, една постъпка, да изрече една формула - нещо, което определя отключването на волята. „Знай!“ има отношение към менталния план, „Искай!“ - към астралния план, а „Смей!“ - към физическия план. Следователно трябва да направим така, че знанието и волята да слязат на физически план.

Много от хората с духовни възгледи остават на нивото на мислите и чувствата и се оказват неспособни да постигнат каквото и да било чрез словото. Без словото, на мислите и чувствата е трудно да се реализират на Земята, на физически план, защото им липсва „превозно средство“ – тяло34 . И дори, ако някой ги натрупва твърде дълго, без да им дава форма и израз, те могат да предизвикат сериозни психични смущения. Но щом човек успее да им даде възможност да се проявят, изричайки някои подходящи думи, те веднага задвижват частиците, атомите на материята, защото звукът въздейства мощно върху материята - и ето че началото на реализирането вече е поставено. Словото има огромна сила, която може да бъде сравнена с тази на подписа под един документ: акт, заповед или договор - без подпис, както знаете, един официален документ не е валиден.35

Mihail_Ivanov_218.jpg

Често съм ви говорил за Дървото на Сефиротите, и най-вече - за най-близката до Земята Сефира – Йесод която е сферата на влияние на Луната.36 Това е една много загадъчна, много богата, но и много опасна сфера, защото нейните нисши слоеве са образувани от всички изпарения, еманации и мъгли, които се издигат от Земята, от хората. Ако човек успее да прекоси тази зона на здрача, където се намират илюзиите, заблудите, лутанията и лъжите - всичко, което е мрачно, неспокойно и измамливо, за да достигне върха на Сефирата, там ще открие чистотата, яснотата, живота, ясновиждането, истинската поезия... Много медиуми, ясновидци и дори мистици, но също така и много поети, са нагазвали в нисшите зони на Йесод: липсвали са им познанията, които биха им позволили да преодолеят тези зони и да постигнат яснотата - ето защо мнозина са свършили с лудост, алкохолизъм или самоубийство. Те не са знаели, че трябва да се издигат нагоре, да се издигнат много нависоко, чак до сферата на Слънцето: Тиферет, където всичко става прозрачно и сияещо.

Тиферет означава Красота, Великолепие. В Дървото на Живота това е петата Сефира от долу нагоре и шестата от горе надолу. Както Слънцето е в центъра на Слънчевата система, така и тази Сефира е в центъра на това Дърво, което представя Вселената. В човешкото тяло органите, които й съответстват, са сърцето и слънчевият сплит.37 Според Кавала Бог Се проявява в Сефирата Тиферет под Името Елоха Balaam. Там Архангел Михаил управлява Ангелския чин Малахими, означаващо буквално „Царе“, които съответстват на йерархията Сили в християнската религия. Материалната, видима страна на Сефирата е представена, както знаете, от Слънцето: на иврит Шемет.

Ако сте чели книгата Битие, сте могли дз забележите, че първото Божие творение е била Светлината: „И рече Бог: „Да бъде Виделинз! И стана Виделина“38(Битие 1:3). Следователно в началото нз всичко е Виделината, Светлината. А Светлината - това е Христос, Духът на Слънцето. Защото Духът на Христа, Който Се проявява най-напред в Сефирата Хокма - Изнзчзлнзта Слава, Словото, за Което свети Йоан казва в своето Евангелие: „Нищо без Него не стана“ , Се проявява също така чрез един друг Свой аспект: Слънцето. Корените на Тиферет са в Хокма, където сияе Виделината - Божествената Светлина, невидима за нашите очи.39 За мен и за всички Посветени, Духът на Слънцето е Духът Христов, защото Слънцето - вече съм ви го казвал - е много повече от това, което виждаме. Слънцето е цял един свят с необикновени обитатели, изключителна организация и култура. Ние обаче сме още толкова далеч от това познание - какво представлява Слънцето!

Има много начини за изучаване на Дървото на Сефиротите: един от тях се състои в това то да бъде разделено на няколко Опори (Колони).40 Централната Опора (Опората на Равновесието) се състои от Сефиротите Кетер, Тиферет, Иесод и Малкут. От едната и от другата й страна са съответно Сефиротите Хокма, Хесед и Нецах, изграждащи Опората на Милостта, докато Бина, Гебура и Ход изграждат Опората на Строгостта. Когато се спуснем по Опората на Равновесието, Тиферет е първата Сефира, до която се стига след Кетер. В този смисъл, може да се каже, че Слънцето е израз повече на Божия Дух, отколкото на Духа Христов. В действителност обаче, то представя както единия, така и другия, защото няма разлика между Духа Христов и Божия Дух; става дума просто за един друг начин на представяне на нещата. Трябва да умеем да си служим с всички тези понятия и да боравим с тях.

Всяка сутрин, идвайки да посрещнете изгрева на Слънцето, мислете, че когато се свързвате с него, се свързвате с неговия Дух... Да, с Духа на Слънцето, Който е Христовият Дух - една от еманациите на самия Бог. Не е достатъчно само физически да се излагате на слънчевите лъчи: за да възприемете наистина Светлината, Живота и Топлината на Слънцето, вашият Дух трябва да се изложи на лъчите му, да се свърже с него, да проникне в него. Потопете се в един друг свят и приемете от там Познание, Просветление...

Бонфен, 15 август 1967 г.

________________________________________

32. Виж Les mystères de lésod - les fondements de la vie spirituelle, колекция „Събрани пълни беседи“ том 7, част II, гл. IX: „S’élever pour trouver la pureté“.

33. Виж глава XVII: „Денят и нощта“ (бел.ред. във фр.изд.).

34. Виж Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота, колекция „Събрани пълни беседи“ том 11, гл. I: „Личността - нисшата проява на индивидуалността“ (6ел.ред.).

35. Виж Les fruits de l'Arbre de Vie - La tradition kabbalistique, колекция „Събрани пълни беседи“, том 32, гл. XI: „Le Verbe vivant“.

36. Виж Les mystères de lésod - les fondements de la vie spirituelle, колекция „Събрани пълни беседи“, том 7, част И, гл. 5: „Le fleuve de vie“.

37. Виж De l'homme à Dieu - séphiroth et hiérarchies angéliques (Om човека към Бога. Сефиротите и Ангелските йерархии), колекция „Извор“ № 236, гл. XI: „Le corps d’Adam Kadmon“ („Тялото на Адам Кадмон“).

38. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice", част II, гл. 1 - II: „Que la lumière soit!“.

39. Виж Regards sur l'invisible (Поглед в Невидимото), колекция „Извор“ № 228, гл. VIII: „Lumière visible et lumière invisible: svétlina et vidé- lina“ („Видима и невидима светлина: светлина и Виделина“).

40. Виж „Et il me montra un fleuve d'eau de la vie", колекция „Обзорни беседи“, част V, гл. 1-1: „Les trois piliers de la création“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×