Jump to content
Ани

XI. Духовете на седемте светлини

Recommended Posts

ДУХОВЕТЕ НА СЕДЕМТЕ СВЕТЛИНИ

Написано е в книгата Зохар: „Седем Светлини има високо във Висините - там обитава Древният на Древните, Тайнството на Тайнствата, Скритият на Скритите: Айн Соф.“

Тези Седем Светлини са червената, оранжевата, жълтата, зелената, синята, индиговата и виолетовата светлина.41 Това са Седемте Духове, намиращи се пред Престола на Бога. Впрочем цветовете, получени при разлагането на светлината през призма, имат също така и символично значение. Когато изнасях първата си беседа, започнах, говорейки за Слънцето и за Извора.42 Защо? Защото светлината е като водата на един извор. Да, Слънцето със своята светлина е един извор - а Истинният Извор блика там, Горе. Светлината е Водата, която извира от Слънцето - това е Живата Вода. Тя е бяла - а водата на Земята е прозрачна, но това е все същият символ.

Когато човек гледа слънчевата светлина през призма, пред него се открива небивало богатство и великолепие. Как става така, че светлината, която е една, преминава през призмата, която е тристенна, за да стане седемцветна? Да: едно, три и седем.

Този феномен занимава особено много съзнанието ми още от моята младост - и съм се изпълвал с радост, виждайки колко богатства, красота и чистота има в слънчевата светлина. Именно от това явление разбрах, че и човешкото същество, също както призмата, е една троица, едно триединство. За да може слънчевата светлина да се разложи съвършено на седем цвята, трите страни на нейното сечение трябва да бъдат прозрачни, но също и равни. По същия начин, и човешкото същество трябва да е развило хармонично триъгълника, образуван от ума, сърцето и волята му: за да може Светлината, която идва от Бога, Светлината на Слънцето, да преминава през него и да се проявява в цялото това великолепие на седемте цвята. Само учениците и Посветените, които са работили върху развиването на своята разумност, които са упражнявали сърцата си да чувстват и любят правилно и които са станали силни, защото са се борили и са имали волята да превъзмогнат негативното, успяват да разложат Светлината на седем цвята и аурата им се разгръща и става по-голяма, по-красива и по-чиста. Онези, които не са развили правилно в себе си триъгълника ум-сърце-воля, имат в своята аура само два-три цвята -останалите липсват. И ако, за нещастие, деформират този триъгълник, умът им става лукав, заядлив и агресивен, сърцето им се изпълва с омраза, злоба, жестокост, желание за мъст и похотливост, а волята им започва да служи на силите на разрушението и унищожението. И тогава не само че цветовете на аурата им вече не са живи и преливащи се, но и са пропити с нещо отвратително, уродливо, ужасно, чудовищно.

В Науката за Посвещението червената светлина е наречена Духът на Живота. Червеното, това е Животът - може би защото кръвта, която е носител на живота, е червена. Отнемайки кръвта на един човек, му отнемате живота; влеете ли в него отново кръв, когато е много слаб и отпаднал -той се връща към живота. Именно така хората са открили кръвопреливането. Как червеният цвят влияе на човешките същества? С трептенията, които поражда, той ги свързва с Духа на Живота: благодарение на него те се съживяват, жизнеността им нараства. Червеният цвят обаче има хиляди нюанси: любов, насилие, война, но също и гняв, чувственост, динамика, опиянение...

Оранжевата светлина е вторият Дух - Духът на Светостта. Чрез оранжевия цвят се свързвате със Светостта. Този цвят обаче има и много други нюанси: индивидуализъм, гордост, високомерие дори; друг негов нюанс подобрява здравето, а още един друг носи вярата и я усилва и укрепва. Ала оранжевото е преди всичко цветът на Светостта и здравето.

Златистожълтата светлина е Духът на Мъдростта. Със своите вибрации тя подтиква съществата да четат, да размишляват, да медитират, да се стремят към Мъдростта, да проявяват благоразумие, разсъдливост и разумност.

Зелената светлина е Духът на Вечността и Развитието. Както другите цветове, така и той има много нюанси - и ако имах мостри от тях, бих ви показал какво е въздействието на всеки от тези нюанси. Ала най-автентичните цветове - тези, които най-много се доближават до Божествената Същност, са цветовете, получени с призмата. За духовната си работа не използвайте никакви други цветове - цветовете могат да бъдат израз на много други добродетели, но най-есенциалните добродетели се съдържат в цветовете на светлинния спектър. Казвал съм ви до каква степен съм придобил навика да съзерцавам тези цветове, да работя с тях: за мен те са храна. Често насочвам кристала на своята тояжка към Слънцето, за да видя тези седем цвята: съзерцавам ги, храня се с тях, радвам им се, благославям Небето и продължавам своята работа.

И тъй, зеленото е цветът на растежа, на развитието, но също така - и на богатството. Той е свързан с надеждата и дава на човека възможността да се развива. В един от близките дни ще ви кажа как, със своите трептения, всеки цвят има отношение към един от органите и как улеснява определени процеси.

Синята светлина е Духът на Истината. Тя е свързана с религията, мира, спокойствието, музиката. Синьто развива музикалния усет, успокоява нервната система, лекува белите дробове и въздейства благотворно също и върху очите, които са символ на Истината.43

Индиговата светлина е Духът на Силата, Духът на Царствеността, на Царствената Сила. Тя има почти същите качества и свойства като синята.

А сега, да поговорим за виолетовата светлина. Това е Духът на Божественото Всемогъщество и на Духовната Любов; това е Духът на Саможертвата. Виолетовото е изключително мощен цвят, който пази и закриля човека. Той е, също така, един много мистичен, много фин цвят, който помага на човека да се излъчва от физическото си тяло, за да посещава другите светове, и му дава възможност да схване Божията Любов. Тази светлина никак не се отразява благоприятно на растенията.

Когато бях петнадесет-шестнадесетгодишен, работех с цветовете и не само си ги представях, размишлявах и медитирах върху тях, но и покривах с тях стъклата на прозорците на стаята си, за да изучавам тяхното въздействие. Започнах с червеното, после - с оранжевото, и т.н. Медитирах в тази стая, окъпана в светлината, оцветена при преминаването си през стъклата, и в продължение на няколко дни наблюдавах как ми въздейства даден цвят; след това го измивах от всички прозорци и преминавах към друг цвят.

А що се отнася до родителите ми и съседите, безпредметно е да ви казвам за какъв ме смятаха! Мислеха, че съм си изгубил ума, но аз продължавах невъзмутимо да изучавам цветовете. С виолетовото се излъчвах от тялото си и пътувах в Другия свят. Канех у дома приятели, за да видя какво въздействие оказва този цвят върху тях: те заспиваха, а цветята увяхваха, защото виолетовото ги погубваше. Въпреки това, виолетовото е един цвят, който много обичам.

Когато червеното в нечия аура не е нито чисто, нито ясно, такъв човек се поддава на гнева, отдава се на пиянство или похот: за всеки един от тези пороци нюансът на червеното е различен и ясновидците могат да го видят. Освен това, във всички времена и епохи червеното е било свързвано с кръвта, с войната. Това е красив цвят, но нюансът му трябва да бъде толкова чист, че примесен с бяло, да даде сияйнорозово.

Розовото също изразява един от нюансите на Любовта: бялото внася в червеното чистота, хармония и нещо успокояващо, без никакво насилие, нито пък егоизъм - и по този начин любовта става по- разумна и мъдра, превръща се в нежност. Ето защо розовото е символ на нежността, на деликатността. Съветвам всеки, който прелива от жизненост и е много чувствен, да се свърже с белия цвят или да намери същества, които имат в себе си много бяло, т.е. които са чисти, честни и почтени: така ще има поне едно смесване, при което червеното ще стане розово и така този човек повече няма да бъде тормозен и измъчван от силите и енергиите на червеното, което е в него. Розовото въздейства благотворно и на ума. Хората казват: „Гледай на живота през розови очила“ - тоест бъди оптимист. Духът на онзи, който вижда живота в розово, не е в примката на грижи или мрачни и тъжни мисли: за него животът изглежда като един приятен ден и затова е щастлив.

За другите цветове също могат да се дадат подобни обяснения. Има нюанси на синьото, които разкриват, че човек е изгубил вярата си или че повече не е в Истината или пък в Мира. Ако жълтото е нечисто или мътно, това показва, че този човек не е разумен, нито способен да вниква дълбоко в нещата и да ги разбира - не можем да се доверим на неговите интелектуални способности. Днес обаче не искам да се спирам върху тази тема, защото имам други неща, които да ви кажа. Запомнете само, че Седемте Духове, намиращи се пред Престола на Бога, са: Духът на Живота (червено), Духът на Светостта (оранжево), Духът на Мъдростта (жълто), Духът на Вечността (зелено), Духът на Истината (синьо), Духът на Силата (индигово), Духът на Саможертвата (виолетово).

Ако искате да получите един цвят, винаги можете да го постигнете от два други: виолетово и оранжево дават червено; червено и жълто дават оранжево; оранжево и зелено дават жълто и т.н. Всеки цвят е дете на други два цвята, които са му като баща и майка; ала ако не знаете кои цветове да смесите, няма да постигнете добър резултат. Защо? Защото между цветовете има както противоположности, така и сродство - и такива противоположности и такова сродство можем да открием също и между планетите, които съответстват на тези цветове.

Червения цвят съответства на Марс. Марс е буен, необуздан, насилник и разрушител: това е същинският мъжки принцип, но само в една точно определена област - защото Слънцето (макар че не е планета) и Юпитер също имат мъжко естество, само че в други области. Зеленият цвят съответства на Венера. Личностите, у които доминира червеното, са привлечени към такива, у които доминира зеленото, защото взаимно оценяват своите достойнства - и това е прекрасно! Ала ако те се свържат и слеят един с друг, ще се роди чудовище. Затова нека се разхождат заедно, нека разговарят, нека се гледат, нека се възхищават един на друг, но да не се сливат -защото, когато зеленото и червеното се смесят, се получава мътен, ръждив цвят. Същото важи и за оранжевото и синьото: резултатът от смесването им е ужасен, но поставени един до друг, са по-изразителни и взаимно се усилват. Виждате как сме разположили тук цветовете (Учителят показва оцветените стъкла на прозорците в столовата): едно до друго, синьото и оранжевото се усилват взаимно: оранжевото става още по-оранжево, а синьото - още по-синьо. Същото важи и за зеленото и червеното там, отсреща. На синия цвят отговаря планетата Юпитер, а на оранжевия - Слънцето; тези две планети са с положителен заряд - ето защо не бива да се женят.

Да вземем сега жълтото и виолетовото, които също не бива да се смесват. Жълтото съответства на Меркурий - а според Кабала виолетовото съответства на Луната, макар че на Луната най-често се приписва белият цвят. Следователно, ако оставим белия цвят на Луната, тогава на Нептун ще дадем виолетовия цвят, защото Нептун е сроден с Луната, но в по-висша октава. По същия начин и Уран е сроден с Меркурий, но в по-висша октава.

Ще разберете по-добре съотношенията между тях, ако ги разположите на Дървото на Сефиротите .

Меркурий (Ход) е срещуположен на Уран (Хокма) и се намира на друга Опора. Венера (Нецах) е срещуположна на Сатурн (Бина). На Централната Опора, Луната (Йесод) е срещуположна на Нептун (Кетер). В хоризонтален план, Марс (Гебура) от Опората на Строгостта е срещуположен на Юпитер (Хесед) от Опората на Милостта. Един ден ще ви обясня всички тези съотношения: ще видите как Венера и Сатурн представят почти една и съща реалност, но проявена в различни сфери. Това може би противоречи на всичко, което сте учили досега, но ще видите как по същата линия на Любовта, любовта на Венера се превръща в разумността на Сатурн и как по другата линия конкретният ум на Меркурий - този на разсъжденията, словото и делата - Горе се превръща в Мъдростта на Уран.

В книгите човек не може да намери много обяснения на тези съотношения, но благодарение на Небето, много от тях ми бяха разкрити. Сефиротите не са били разположени напосоки, „случайно“: между тях съществуват геометрични съотношения, които са с голям смисъл и значение. Но всичко това е още твърде далечно за вас и за момента дори не е необходимо да се занимавате с тези философски и абстрактни въпроси: от днешния ден запомнете само тези няколко думи за цветовете, за да можете да работите ефективно върху своето развитие. Работете, сменяйки всеки ден цвета. Можете да започнете с червеното, което е най-близко до земята, и да продължите с оранжевото, жълтото и т.н. Или пък започнете в обратен ред - от виолетовото. Така ще слизате или ще се изкачвате - както искате, както сте свикнали.

Червеният цвят е най-близко до земята и по тази причина подът на нашата столова е боядисан в червено, а по-горните й части - в синьо. Небето е синьо, а земята - червена. На иврит Първият човек е наречен Адам) мястото, където е живял - Едем; земята, пръстта - адама, а червеният цвят - адом. Следователно на иврит червен, земя, човек и Рай (Райската градина) са думи, образувани от един и същи корен. Ето защо в Кавала Адам е наречен червеният човек. Старият Адам обаче трябва да умре, за да отстъпи място на Новия Човек - Христос, символизиран от синия цвят. Да превърнат червеното в синьо - точно в това се е състояла работата на алхимиците. Това означава, че всичко у човека, което е грубо, насилствено, животинско, трябва да бъде преобразено, сублимирано.44 Червеното и синьото са два противоположни полюса - и ако искате да преминете от единия полюс в другия, попитайте химиците как: те ще ви отговорят, че трябва да знаете как да работите с киселините и с основите. Ако знаете как да работите с тези два Принципа -Мъжкия и Женския - ще можете да превръщате цветовете: тоест ще можете да превръщате синьото в червено или червеното - в синьо, добавяйки няколко капки киселина или основа... Следователно именно химията внася яснота в религиозните максими, но самите религиозни хора не го знаят... Както и химиците: за тях това там са чисто материални явления, които те не се и опитват да тълкуват. Науката се ограничава само с констатиране на факти: тя не търси нито причината за съществуването им, нито техния смисъл и значение. А на мен ми харесва точно тях да ви обяснявам!

И така, засега ние сме червеният Адам, който трябва да отстъпи мястото си на Христос. Това преображение е възможно - и именно то е целта на религията. Старият човек Адам, който се е отдал на страстите (червеното), трябва да отстъпи мястото си на Христос, на Новия Човек (синьото), Който е в Истината, Мира, Хармонията. Блажени онези, които разбират! Блажени онези, които следват Пътя на Светлината!

Ще завърша, цитирайки още веднъж онези думи от Зохар, които много обичам. Често ги произнасям вътрешно: „Седем Светлини има високо във Висините - там обитава Древният на Древните, Тайнството на Тайнствата, Скритият на Скритите: Айн Соф“. Това е велико и прекрасно! Вие също може да повтаряте тези думи - и нека бъде Виделина! Нека сега всички работят върху Светлината, със Светлината и за Светлината!

Бонфен, 17 август 1967 г.

________________________________________

41. Учителя Петър Дънов дава в Завета на цветните лъчи на светлината седемте цвята, както следва: червените лъчи, портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените лъчи, сините лъчи, виолетовите лъчи, аметистовителъчи (бел.ред.).

42. Виж La deuxième naissance - Amour, Sagesse, Vérité, колекция „Събрани пълни беседи“ том 1, гл. I: „La deuxième naissance“.

43. Виж La vérité, fruit de la sagesse et de Vamour (Истината - плод на Мъдростта и Любовта), колекция „Извор“ № 234, „Le rayon bleu de la vérité“.

44. Виж La pierre philosophale - des Évangiles aux traités alchimiques, колекция „Извор“ № 241, гл. X: „La pierre philosophale, fruit d’une union mystique“ и гл. XIII: „La croissance du germe divin“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×