Jump to content
Ани

XII. Призмата - символичен образ на човека

Recommended Posts

ПРИЗМАТА –

СИМВОЛИЧЕН ОБРАЗ НА ЧОВЕКА

Вчера ви говорих за слънчевата светлина, която призмата разлага на седем цвята, и ви разкрих, че тези цветове представят качествата и добродетелите на Седемте Духове, намиращи се пред Престола на Бога - но съвсем не съм ви казал всичко. Днес ще добавя още няколко думи по тази тема.

Спомням си, че този опит с призмата съм го правил още когато бях съвсем млад - и той много ме впечатляваше, но едва по-късно осъзнах цялото богатство, което крие. Например, ако съберете седемте цвята с трите стени на призмата и със светлината, това прави единадесет. Вие, разбира се, ще кажете, че това е сума от разнородни елементи, но аритметиката на Посветените е много специална - аритметика, с която трябва да свикнете. И така, израз на какво е това единадесет? В Кабала това са единадесетте Сефироти, когато към десетте традиционни Сефироти се добави и Сефирата Даат, която е скрита и за която не се говори.45 Даат - това е Познанието, архивите, Хрониките на Акаша...

Както вече съм ви казвал, призмата, която с трите си стени разлага светлината на седем цвята, е символичен образ на човека с неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Човекът е една троица, която е отражение на Светата Троица. За да може тази троица да излъчва хармонично седемте цвята, призмата трябва да бъде равностранна, прозрачна - и третото условие: трябва да е обърната наопаки, т.е. с един от ръбовете надолу. Тогава светлината се разлага на сноп от седем цвята, насочен нагоре. За да може да излъчва тези седем цвята, тоест - седемте добродетели, човек трябва да извърши вътре в себе си определена работа, за да развие хармонично трите страни на своята призма. Не е нужно той да създава Светлината - тя е вече тук, готова да премине през него, за да произведе своите резултати; човекът е този, който не е готов, именно той не е нито хармонично развит, нито пречистен. Бог също е готов да влезе в човешкото същество, за да Се прояви там в цялото великолепие на седемте цвята, което ще рече - да го дари с всички добродетели и всички сили и способности. Човекът обаче е помръкнал, разбалансиран или болнав - и Бог може да Се прояви чрез него само по един много несъвършен начин.

Следователно първото нещо, което човек трябва да направи, е да възстанови вътрешното си равновесие: например, ако досега е развивал само своя ум, трябва да намери условия да развива сърцето си: да дойде в Братството да се включи в колективния живот - а не да остане някъде съвсем сам в някоя „дупка“ - и после да работи, да прави упражнения, за да усили и уякчи волята си. Когато този триъгълник на сърцето, ума и волята бъде съвършено развит, човек забелязва, че Светлината съвсем свободно и естествено влиза в него и се разлага на седем цвята.

Да хвърлим сега един поглед върху функциите на нашия физически организъм: той пресъздава явлението с призмата и светлината, която се разлага на седем цвята. Когато ядете например, храната представя светлината, а стомахът - призмата: и той също трябва да бъде в добро състояние, за да може да смила храната, тоест да разпределя по цялото тяло седемте сили, седемте цвята. Как ги разпределя? Като изпраща червеното в мускулната система, оранжевото -в кръвоносната система, жълтото - в нервната система, зеленото - в храносмилателната система, синьото - в дихателната система, индигото-в костната система, и най-накрая, виолетовото - в ендокринната система и чакрите.

Вчера забравих да ви кажа относно индигото, че то е цветът на Сатурн. Обикновено на Сатурн се приписва черният цвят, защото се счита, че Сатурн е злотворна планета - обаче не е точно така. Сатурн е планетата на Устоя и Неизменността. Ето защо индиговият цвят, който е свързан с костната система, е цветът на Сатурн: защото костната система е най-устойчивата. Сатурн е планетата, съответстваща на Сефирата Бина. Спомнете си формулата, която веднъж ви дадох: „Аз съм устойчив и неизменен, Син на Устоя и Неизменността, заченат и роден в Обителта на Устоя и Неизменността“. Това са точните думи, които може да произнася онзи, който е постигнал Устоя и Неизменността на Сатурн.

Но да продължим нататък. Както видяхме вече по отношение на храната, която ядем, така и въздухът, който дишаме, символично представя слънчевата светлина, а носът и белите дробове, които в случая можем да сравним със стомаха, представят призмата. Когато кръвта поеме отново по кръвоносната система, пречистена и наситена с кислород, тя разнася по целия организъм седем снопа сили и енергии. Същото явление се наблюдава и при зрението и слуха: образите се възприемат посредством очите, а звукът - чрез ушите, досущ като през призми, които ги разлагат и предават нататък под формата на впечатления. Следователно всичко, което прониква в човека - тоест всичко, което бива усвоено или възприето от него, може да бъде сравнено със светлината, която влиза в призмата и след това излиза от нея, разложена на съставните си цветове. Това са едни и същи процеси.

Да видим сега как става разпределянето. Когато стомахът разпределя енергиите, той изпраща четири части от тях към областта на корема и половите органи, две части - към белите дробове и сърцето, и само една част - към мозъка. За да разберете това разпределение, трябва да си спомните за едно друго разпределение на три, което се използва в Науката за Посвещението: разпределението глава - торс - коремна област. Главата съответства на Божествения свят, света на Разума; белите дробове и сърцето - на астралния свят; а стомахът и коремът, заедно с всички други храносмилателни органи - на физическия свят. Това е едно традиционно разпределение в Езотеричната традиция. Следователно стомахът, който усвоява храната и я разпределя, запазва четири части от нея за себе си, изпраща две части към сърцето и белите дробове, и една - към мозъка. От въздуха, който възприемат, белите дробове изпращат две части към стомаха, две части - към мозъка, и три части запазват за себе си и за сърцето. И накрая, когато мозъкът възприеме слънчевата енергия, той запазва от нея четири части за себе си, две части изпраща към сърцето и белите дробове, а само една част - към стомаха. Духовните елементи, които произвеждат много малко отпадъци, влизат в стомаха в много малки количества, докато нервната система получава почти всичко. И обратното: почти всички енергии, произведени от храната и поетите течности, отиват в мускулната система и коремната област, а само много малка част от тях - в мозъка.

Да кажем още няколко думи за цветовете. Червеното има отношение към живота, усилването и разгръщането на жизнеността и дори към войната, защото нуждата от жизнено пространство и храна кара хората да влизат в битки, за да имат все повече и повече. Оранжевото е областта на здравето, на медицината, на всички изследвания, извършвани с цел лечение на хората. Жълтото е цветът на науката, наблюдението, размишлението, анализа. Зеленото е цветът на земеделието, а в по-широк план - на икономиката. Цялата цивилизация започва със земеделието, от където произхождат икономиката и финансите: ето защо онези, които знаят как да работят със зеления цвят, могат да станат много богати. Синият цвят има отношение към сферата на религията, етиката и морала. Индиговият цвят е цветът на метафизиката и абстракциите, на отвлечените понятия, където човек открива причината за всяко нещо. Виолетовото е израз на най-възвишените сфери на Духовния свят. „А изкуството - ще попитате вие - с кой цвят е свързано то?“. С всички цветове, защото изкуството е част от всички тези области. Щом човек започне да действа, да твори, той навлиза вече в областта на изкуството. Не съществува област, която да принадлежи изключително и само на изкуството - изкуството е навсякъде.

Ето това бяха тези „още няколко думи“ по темата за цветовете - но най-важното за вас е да разберете, че трябва да работите върху себе си, за да станете чисти като кристал и да развиете хармонично тази призма, образувана от главата, белите дробове и коремната област. В момента, в който постигнем това, Светлината, в която сме потопени, ще премине през нас и ще излезе като седем цвята - най-красивите и преливащи се цветове.

Mihail_Ivanov_031.jpg?fbclid=IwAR3Kh3AdG

А сега, погледнете тук, тези два триъгълника46: единият е с връх, обърнат нагоре, а другият - с връх, обърнат надолу. Някои от вас вече знаят, че тези два равностранни триъгълника символизират мъжа и жената, които са развили до съвършенство своето сърце, своя ум и своята воля. Триъгълникът на мъжа, който е син, е с връх, обърнат надолу, защото символизира Космичния Дух, Който винаги слиза към Земята, при хората, за да ги оживотворява и одухотворява, да им дава една част от енергията Си: този триъгълник символизира инволюцията. А триъгълникът на жената, който е червен, е с връх, обърнат нагоре, защото е символът на материята, която се издига нагоре, за да се слее отново със своя възлюбен, Духа: това е еволюцията, развитието. Всеки от тях извървява половината от пътя - и когато двамата се срещнат, се прегръщат, сливат се и постигат Пълнотата. Печатът на Соломон, наричан още хексаграм, е символ на тази среща на Духа с материята. В този символ се съдържа цяла една наука.47

Между двата триъгълника на нашата зала виждате един пентаграм.48 Пентаграмът представя Съвършения Човек, в който двата Принципа са се слели и който е развил в себе си петте Добродетели. На животинското съответства числото шест. Числото пет представя Съвършения Човек, който се е освободил от животинското в себе си, символизирано от опашката. А кои са петте Добродетели на Съвършения Човек? Вече съм ви ги изброявал: това са Доброто, Правдата,

Любовта, Мъдростта и Истината49. Тези Добродетели имат свои представители във физическото тяло. Доброто е представено от краката, защото с краката си човек може да ходи навсякъде да върши добро. Правдата е представена от ръцете, защото ръцете са тези, които разпределят справедливо. Любовта е свързана с устата, защото устата изрича думи, които утешават, успокояват и лекуват.50 Мъдростта е свързана с ушите, защото чрез ушите си човек разбира и прониква в Божествената Мъдрост.51 И най-накрая, Истината е свързана с очите, защото с очите си човек съзерцава Истината.52 Тези пет Добродетели са представени и в петте пръста на ръката. И така, числото 5 е числото на Съвършения Човек.

Mihail_Ivanov_219.jpg

И ако ние сме поставили тук тези символи, то е, за да ви приканим да размишлявате върху това как чрез двата Принципа, излъчващия и приемащия (двата Принципа - на инволюцията и на еволюцията, представени от двата триъгълника), бихте могли да станете един Пентаграм, едно Съвършено Същество, като Иисус. Неслучай- но именно на Него е било дадено името Йешуа, което има пет букви: Mihail_Ivanov_221.jpg (Йод, Хе, Шин, Bay, Хе). Иисус - това е Съвършеният Човек.

Mihail_Ivanov_220.jpg

Но да се върнем отново на призмата. И тъй, в човешкото същество всичко е разпределено според числата 1, 3 и 7. И дори когато мъжът и жената създават дете, това, което мъжът дава на жената, е единицата, 1 - Светлината; а жената, която представя числото 3 (призмата), поражда седемте сили: едно цялостно същество. Това е пак същият закон. И ако жената, в своето тяло (физическото или някое от по- фините тела), има сериозни деформации, тя няма да произведе сноп от съвършени цветове (тоест едно човешко същество с всичките му органи, с всичките му способности и качества), а един инвалид. Това зависи от майката, но също и от бащата, защото онова, което бащата дава на майката, невинаги е чисто и сияйно като светлината на Слънцето. Това, което е сигурно, е, че той дава нещо и че тази светлина от бащата - лъчиста или мрачна -която преминава през една повече или по-малко съвършена призма, поражда едно повече или по-малко нормално дете. Съответствията обаче действат по един абсолютен начин.

И дори, когато ви говоря, думите, които произнасям, са като слънчевата светлина - а вие сте призми. И ако моите думи са също толкова чисти, толкова разумни и съвършени, колкото и светлината на Слънцето, и ако вие сте хубави, правилни призми, тоест ако сте си отпочинали добре, ако сте особено будни, внимателни и пробудени, с добро разположение на ума и сърцето, ще се родят изключителни деца - тоест съзидателни откровения, мисли и чувства. Но дори и да ви дам най-дълбоките и най-истинни Откровения, ако сте сънливи и изморени или моите думи не ви интересуват, тогава няма да сте хубави призми: няма да има никакъв резултат - или пък дори това ще доведе до недоразумения, защото ще сте разбрали не онова, което съм искал да ви кажа, а нещо друго, както се е случвало вече много пъти.

Всичко, което съм ви казал относно двата триъгълника и пентаграма, ще го намерите и в езотеричната литература, но тези съотношения в призмата на човека, които ви описах, никъде няма да ги намерите. Сега ще ви разкрия още нещо изключително, което няма да намерите в нито една книга. Един Посветен има вътре в себе си и двата триъгълника - и Мъжкия, и Женския Принцип: самият той представя единението на Духа и материята. Когато е изпълнен с доброта, Любов и състрадание към хората, така че цялото му внимание е насочено към тях, тогава той представя триъгълника на Духа, чийто връх е насочен надолу, тоест към човечеството. В такъв момент Посветеният приема Светлината от Бога и понеже цялата му деятелност е насочена надолу, към хората, тази Светлина излиза от него под формата на сноп от седем цвята, който се насочва към Небето - и тогава Ангелите, Архангелите и дори сам Бог са удивени. А Посветеният е мислел за хората.

Колкото до другия Принцип, символизиран от триъгълника на материята, триъгълника на жената, чийто връх е обърнат нагоре, той е много по-близко до центъра на Земята. От този център на Земята също се излъчва светлина, но адска, мрачна светлина - тя може да има гибелно въздействие върху човек, който не е бдителен, разумен и чист. И тъй, както преди малко ви казах, когато един Посветен е изпълнен с напълно безкористна Любов към човечеството и когато с цялата си сила, с цялата си Душа желае всички хора да живеят в радост, изобилие, мир и пълнота, тогава седемте цвята струят от него. Ала точно в такъв момент се случва още нещо много важно: всички тъмни сили, които Адът му изпраща, Посветеният ги пречиства, трансформира и умее да ги оползотворява. За Великите Посветени не съществува зло, което те да не могат да превърнат в Светлина и Радост. Единствено когато човек не е свързан със Светлината, когато не е развил своята разумност и волята си, тогава подземните сили могат да го смущават и дори да го тласнат към падение.53

Хермес Трисмегист е казал: „Това, което е долу, е подобно на онова, което е Горе, и онова, което е Горе, е подобно на това, което е долу“. Следователно, ако човек приема сили и енергии от Горе, той трябва, също така, да приема такива и от долу. Природата на тези сили и енергии, очевидно, не е една и съща долу и Горе - законите обаче са едни и същи. Всъщност Хермес

Трисмегист не е казал, че това, което е долу, е от същата материя и със същата природа и същото великолепие като онова, което е Горе. Казвайки „подобно на“, Хермес Трисмегист е искал да каже, че долу са налице същите съответствия, същите взаимовръзки, съотношения и закони, каквито и Горе, но материята в тези два свята е различна: долу тя е плътна и тъмна, докато Горе е фина и сияйна.

Под думите Горе и долу може да се подразбират например мозъкът и стомахът, защото и при двете откриваме все същите закони. Мозъкът „смила“ мислите също както стомахът смила храната, макар че стомахът не е досущ подобен на мозъка. Да слезем още по-надолу: половите органи са подобни на онова, което е горе - тоест на мозъка. Тук отново не природата, не материята им е еднаква, а функцията: тоест, в този случай - творящата сила. Хермес Трисмегист не е казал, че Адът, който е долу, е също така красив като онова, което е Горе, на Небето - а че както сливанията, проникванията и сътворяванията съществуват Горе, така ги има и долу, макар че не могат да се сравнят по великолепие, широта, възвишеност, цялостност и могъщество. Да не вземете сега на всичко отгоре да повярвате, че Адът и Раят са еднакви!

И така, в човешкото същество също има Горе и долу - и ако сега приложим формулата на Хермес Трисмегист по отношение на мъжа и жената, които са в процес на създаване на дете, виждаме, че този, който е отдолу (жената), е подобен на онзи, който е отгоре (мъжът); защото жената е устроена също като мъжа, но при нея всичко е наобратно: това, което е пълно у единия, е празно у другия - също както една ръкавица, която би могла да бъде обърната наопаки. Те са идентични - обаче той е отгоре, а тя - отдолу: позициите им са обърнати една спрямо друга. Няма да ви казвам нищо повече по този въпрос, но бих могъл да ви дам такива подробности, които биха ви смаяли. Размишлявайте. Все още не съм ви разкрил цялата дълбочина на тези думи на Хермес Трисмегист, защото Небето ми го забрани - ала когато аз самият получих това Откровение, бях поразен и дълбоко разтърсен. Мнозина повтарят това изречение, без никога да са го разбирали. Това, което е долу, е подобно на онова, което е Горе, защо- то между това долу и онова Горе съществуват магически съотношения и протичат магически процеси, които вие дори не можете изобщо да схванете.

Мозъкът, белите дробове и стомахът - всеки един от тези органи разпраща седем сили по всички системи на човешкия организъм: 3x7 = 21, и със самия човек - 22. Ето ги 22-та ключа, 22-та аркана на картите Таро. И ако не желаете да добавите човека, защото вече се подразбира, че е включен в тези 21 сили, можете да го заместите със Светлината, която поражда всички тези сили. В картите Таро отново намираме същото това разпределение на седморки: седем енергии, съответстващи на стомаха, седем - на белите дробове, и седем - на мозъка. Слънцето също е представено в тези карти: това е 19-тата карта. В онзи експеримент със слънчевата светлина и призмата отново откриваме 22-те карти Таро и 11-те Сефироти. И така, има седем карти Таро за главата, седем - за белите дробове и сърцето, седем - за корема и стомаха, и със Слънцето стават двадесет и две.

Откъде идва думата Таро? Размествайки сричките и гласните й, се получават думите Рота - колело, и Тора - еврейският закон. Мнозина са работили върху тези три думи: Таро, Рота и Тора, особено френският кабалист Гийом Постел. Защо на тези карти на египетските Посветени е дадено името Таро? Рота - това е колелото, което Иезекиил е видял да се върти: едно колело, „пълно с очи“- това е Сефирата Хокма54 . Тора - това е религиозният закон на евреите: това име му е дадено от Мойсей, защото тъстът му се казвал Иотор (Иетро). Иотор бил свещеник в земите на Мадиам - един Велик Посветен55. Мойсей останал четиридесет години при него, за да се учи. Когато преминал успешно през всички изпитания,

Йотор му дал дъщеря си Сепфора56 за жена/ И както сами виждате, Сепфора и Сефира са почти еднакви имена. В края на този процес на Посвещение, на Мойсей била възложена мисията да отиде да освободи евреите - и той отишъл.

Не ви разкривам всичко, защото трябва да размишлявате, да медитирате, за да откриете сами определени Истини - и ако положите искрени усилия, може би Приятели от Горе ще дойдат да ви помогнат за това. Трябва да работите, за да ги привлечете, защото без тях нищо няма да ви бъде разкрито. Светлите Духове от Невидимия свят обаче могат да бъдат привлечени единствено с Чистота, Любов и Хармония: те си отиват и при най-малкото вълнение и безпокойство. Сам съм се уверявал в това много често. И точно така е станало и в Съединените щати, в парка Иосемити, където видяхме величествени дървета на почти 4000 години, но без никакви обитатели: Девствените Духове си бяха отишли, бяха напуснали тази толкова красива местност, защото имаше твърде много посетители, твърде много шум, твърде голяма суетня. В почти всяко дърво живее по едно Същество, но в този парк, тези гигантски дървета вече бяха безжизнени, безизразни, защото бяха останали без обитатели.

Но да се върнем отново на призмата. Целият живот, както и множеството сродства, взаимовръзки и съответствия, от които той се състои, са представени в този символичен образ на светлината, която призмата разлага на седем цвята. Сега ще ви дам като правило следното: стремете се към Светлината, представяйте си, че сте една призма и че успявате да заемете такова точно положение, че да пропускате слънчевите лъчи през себе си, и че те струят от вас като седем великолепни цвята.

Ако знаехте само колко е важна Светлината, нямаше все да я оставяте на последно място. Спомняте ли си, в една друга беседа ви казах, че когато намерите Светлината, тя се проявява вътре във вас под една необикновена форма, но най-напред ви дава да вкусите от нея. И тогава, каквото и да правите: дали ще ядете, ще пиете, ще се разхождате или ще четете, усещате, че всичко придобива превъзходен, фин, изтънчен, изключителен вкус. Изгубите ли обаче Светлината, изгубвате и вкуса. Защото, когато човек изгуби Светлината, губи всичко. „А ако солта обезсолее... за нищо вече не струва, тъкмо да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците“- е казал Иисус57. Ако изгубите своята Светлина, ще бъдете смазани от събитията, защото сте пренебрегнали онова, което е най-способно да ви направи силни и неуязвими.58 Виждате ли, вас ви учат на всичко, само не и на най- същественото. Как да се сдобиете с професия, как да печелите пари, как да имате добро социално положение - всичко се върти около тези грижи и занимания; но как да намерите Светлината - никога! Разбира се, има някои мистици, които търсят Светлината, но на тях им се подиграват, съжаляват ги, намират ги за толкова смешни, горките!

Често се питам защо хората обръщат гръб на същественото, за да се нахвърлят върху всичко, което може да им донесе разочарования, болести, страдания. И наричат това култура и цивилизация! Освен това, погледнете само какво хората разбират под интелигентност: за всички онези, които са хитри, лукави и умело упражняват власт над другите, казват: „Каква интелигентност!“. Не, това не е истинска интелигентност. Истинската интелигентност, истинската разумност, това е Светлината - а Светлината не иска да се възползва от другите и да ги ощетява: тя иска да им дава, да осветява пътя им. Най-същественото свойство на Светлината е това, че ни дава възможност да виждаме: тя осветява пътя, за да станат видими опасностите, но също и благословения- та. Именно Светлината ни помага да намерим Истината. Всяко нещо: земята, водата, маслото, едно дърво, една птица... има точно определени качества. Единствена Светлината обаче притежава свойството да ни свети, да прави нещата видими, да ни показва пътя. Запалвате фенерчето си и забелязвате, че пред вас има пропаст: „Е, добре - казвате, - ако бях направил само още две крачки, с мен щеше да е свършено!“ Всяко нещо си има своите свойства, своите качества - и Светлината, разбира се, няма да ви нахрани, няма да ви даде пари, но ще ви покаже може би къде е скрито някое съкровище и вие ще можете да отидете да го изкопаете от земята и да станете много богати. Докато, без Светлината, дори и да имате пари, някой ще ви ги открадне; защото за този, който е глупав, винаги се намират хора, които да дойдат да го оберат.

Това е толкова просто, очевидно, елементарно. Свойството на Светлината е да направи така, че всички ние да виждаме около себе си - и по този начин ни предоставя всички възможности да вземем мерки в едно или друго отношение - защото, кога- то вижда ясно, човек може да се ориентира, да преценява разстоянията. И дори, вижте: ако искате да тичате, Светлината ще бъде винаги пред вас, защото тя е най-бързата. Защо е най-бързата? Защото е разбрала, че не трябва да се претоварва: тя не поема ненужни товари, нито глупави ангажименти, които биха я забавили. В същото време обаче, в нея има много Любов и затова тя бърза да помага на хората -нейната Любов я подтиква да върви бързо, за да бъде веднага полезна. Другите, които са се нагърбили с всякакви товари, пристигат, когато болният вече е мъртъв. Някой умира, но едва след цял век друг идва да го спасява. Ето такава е скоростта на хората! Светлината е най-интелигентната, най-разумната, защото иска да бъде свободна, не желае да се оставя да натежи - затова всички, които искат да станат подобни на Светлината, не се претоварват, не затъват в материята, не пускат корени там.

Именно Светлината дава способностите, силите и властта, именно Светлината дава богатството (не пари, а богатство) - и пак Светлината е тази, която дарява истинска наслада: когато във вас има Светлина, тогава откривате особена приятност, особена сладчина и в най-малките неща - и една обикновена глътка вода ви дава чувството, че пиете от Еликсира на Живота: жаждата ви е утолена, сякаш тази вода е потекла по вените ви. Това е едно неописуемо усещане!

Благословени онези, които са поставили Светлината в своя ум, в своята Душа, в своето сърце и в своя Дух! И когато говоря за Светлината, разбира се, не говоря само за физическата светлина, защото физическата светлина всеки може да я има - достатъчно е да запали една лампа. Не, аз говоря за духовната Светлина, за Виделината, която, щом проникне всецяло човека, му носи Просветление. Ала Просветлението е последната степен на Посвещението, когато Светлината до такава степен е проникнала и изпълнила всяка клетка на Посветения, че засиява над главата му. Виделината - Духовната Светлина, вътрешната Светлина, е цялото богатство на Посветените.59 С тази Светлина те могат всичко да постигнат.

Някой ще попита: „Но как да постигнем тази вътрешна Светлина?“ Що за въпрос! Не знаете ли какво са правели първобитните хора, за да запалят огън? Те взимали например две парчета дърво и ги търкали едно в друго: появявала се топлина; те продължавали да търкат, и най-накрая виждали малки пламъчета - светлина. Това се прави на три етапа: движение (воля), топлина (любов, чувство) и накрая - светлина (ум, разум, мисъл). Следователно, за да достигнете до тази Светлина, трябва да се решите да действате, да приведете волята си в действие -дотогава, докато не ви изпълни топлина, любов - и самата тази топлина, самата тази любов не се превърне в Светлина. Ето как човек може постигне Светлината. Той прави духовни упражнения, размишлява, медитира, моли се, докато тези упражнения започнат да му харесват до такава степен, че не може повече без тях - и най-накрая, Светлината бликва и заструява. Обратното, разбира се, също може да се случи: човек може да превърне Светлината в топлина, а топлината -в движение. Когато имате определени познания, те пробуждат във вас Любовта, а Любовта ви подтиква да действате. Всеки от тези елементи може да бъде последователно преобразуван и превърнат в другите два. Погледнете, толкова е просто! От години хората се питат как да придобият Светлината, как да водят духовен живот - и не успяват, макар че е толкова просто, толкова ясно!

Бонфен, 18 август 1967 г.

_____________________________________

45. Виж De l'homme à Dieu - séphiroth et hiérarchies angéliques (Ont човека към Бога. Сефиротите и Ангелските йерархии), колекция „Извор“ № 236, гл. II: „Présentation de l’Arbre séphirotique“ („Какво представлява Дървото на Сефиротите“).

46. В Бонфен източната фасада на конферентната зала се осветява от прозорци, които представляват два триъгълника и един пентаграм (бел.ред. във фр. издание).

47. Виж Le langage des figures géométriques, колекция „Извор“ № 218, гл. Ill: „Le triangle“.

48. Пак там, гл. IV: „Le pentagramme“.

49. В Пентаграма, даден от Учителя Петър Дънов, тук фигурира Добродетел. От друга страна, в някои формули с петте Добродетели, които е дал, се среща и Добро (бел.ред.).

50. Виж La deuxième naissance - Amour, Sagesse, Vérité, колекция „Събрани пълни беседи“ том 1, гл. V: „L’amour caché dans la bouche“.

51. Пак там, гл. IV: „La sagesse cachée dans les oreilles“.

52. Пак там, гл. Ш: „La vérité cachée dans les yeux“.

53. Виж L'amour et la sexualité, колекция „Събрани пълни беседи“ том 15, гл. XXVII: „Les véritables armes: l'amour et la lumière“.

54. Виж Йезекиил 1:15-26 (бел.ред.).

55. Виж Изход 3:1 (бел.ред.).

56. Виж Изход 2:1 б - 22 (бел.ред.).

57. Виж Матея 5:13 (бел.ред.).

58. Виж La pierre philosophale - des Évangiles aux traités alchimiques, колекция „Извор“ № 241, гл. Ill: „Vous êtes le sel de la terre“ и гл. IV: „Et si le sel perd sa saveur“.

59. Виж Vie et travail à l'École divine, колекция „Събрани пълни беседи“ том 30, гл. VIII: „Le sens de l’Initiation“ и том 31, гл. X: „La toute- puissance de la lumière“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×