Jump to content
Ани

XIII. Новото небе и новата земя

Recommended Posts

НОВОТО НЕБЕ И НОВАТА ЗЕМЯ

ДУХОВНОТО ПРИСАЖДАНЕ

Всички сте забелязали: първите пъти, когато сте посрещали изгрева на Слънцето, не сте успявали да го почувствате като живо, вибриращо Същество. То ви се е струвало далечно, чуждо. Гледали сте го, но нищо не сте усещали: то все още не е било част от вас - или, по-скоро, вие все още не сте били станали част от него. Ала ако постоянствате, ако продължавате да го съзерцавате всяка сутрин, въпреки това впечатление за разстояние между вас, ще дойде един момент, когато ще го почувствате толкова живо и така близко, че повече не ще можете да се откъснете от него. Това са много важни, много ценни моменти, които може да се повтарят всяка година.

Възможно е, също така, миналата година да сте успявали да влизате в общение със Слънцето: то се е отваряло за вас и ви е давало много. Тази година обаче връзката е прекъсната. Защо? Защото не сте мислили за него в продължение на месеци... Отдалечили сте се от него, били сте заети с други неща, били сте свързани с други личности, били сте в други сфери, възприемали сте други вибрации. Ето защо Слънцето е станало по-далечно за вас, а връзката, общението с него - по-трудни. Но веднъж щом бъдат отново възстановени - каква наслада, какво неописуемо усещане!

Във всеки случай, трябва да приемете, като начало, да преминете през един много труден етап, през един сух, безводен и безплоден период, сякаш пресичате пустиня - преди Слънцето да се отвори за вас и да ви залее със своята Светлина, със своята Разумност, със своята животворна енергия. Мнозина от вас са ми казвали колко трудно е било в началото да влязат в общение със Слънцето, но че сега не намират думи да изразят радостта си: като че ли цялото им същество най-накрая за първи път е възкръснало, разбрало, почувствало, усетило, оживяло. Следователно, заслужава си труда да идвате всяка сутрин, дори и ако в някои от дните си оставате все така безчувствени, сънливи, с блокирал ум... Имайте търпение, продължавайте все така - и ще видите: дори само веднъж да ви се случи да почувствате Слънцето - истински живо и вибриращо вътре във вас - ще бъдете възнаградени за своите усилия и страдания.

Слънцето е символна най-високия Идеал - и само онези, които имат Висок Идеал, ще могат да възстановят връзката си със Слънцето. Само онези, които искат да работят за Светлината, Любовта и Справедливостта, които искат да се усъвършенстват, да станат по-разумни и по-силни, ще се почувстват свързани със Слънцето! Колкото до онези, които имат само един прозаичен идеал без никакво отношение към Първопричината на Живота, към Първоизвора, към Създателя - тогава, разбира се, ще се отегчават и ще спят пред лика на Слънцето. То нищо няма да им каже, защото тяхното същество не е в унисон с вибрациите на Слънцето.

Между другото, именно това и се случва, когато някой дойде да слуша беседите ми: неговите реакции зависят винаги от идеала му. Ако идеалът му са единствено изгодата и печалбата, забавленията и насладите - т.е. цялата тази обикновена и груба страна на живота, тогава, дори и да ви говоря за най-великите Истини, за най-великите закони, те не ще могат да докоснат нито сърцето, нито душата му. Ала, ако се стреми към Съвършенството, към духовно повдигане, ще видите как ще се изпълни със свещен трепет, колко ще бъде трогнат, внимателен, концентриран... Защото именно това търси той - и именно това е неговата истинска храна...

Да, някои вибрират в унисон с лъчите на Слънцето, с живота на Слънцето — а други спят: Слънцето нищо не може да им каже. Но само ако знаехте... Когато Слънцето изгрява, не само животните, растенията и няколко човешки същества са там, но и Светлите Духове на Природата също са там: те се радват и веселят, черпят сили от него. Цялото Творение, всички същества черпят сили от Слънцето. Всеки, според своята степен на развитие, улавя и възприема подходящите за себе си частици: растенията - за да сътворяват обагрени в чудни краски, уханни цветове; дърветата - за да раждат плод... А човекът, макар че външно не е устроен като дърво, все пак е много подобен на него: той също трябва да ражда плодове. Е, добре: без Слънцето тези плодове ще останат стипчиви и твърди. Също като дърветата, всички имат нужда да се излагат на слънчевите лъчи, за да дават сладки плодове - и човек също има потребност да се излага на лъчите на Слънцето, за да престане да бъде стипчив, злобен, егоист, и да дава сладки, превъзходни плодове... И така, законът е един и същ за всички: трябва да се излагаме на слънце.

Днес бих искал да ви представя още един, нов аспект на Слънцето, от който ще можете да се ползвате в духовната си работа.

Казано е в Откровение на Йоана: „И видях Ново Небе и Нова Земя; защото първото небе и първата земя приидоха“.60 Трябва ли от това да си вадим заключението; че предишните са остарели? Земята - да, в краен случай: разбирам, че тя е остаряла, защо- то е изградена от материали, които не са изцяло с най-добро качество, и затова с времето тя малко по малко се разпада. Но Небето, което е изградено, по принцип, от една чиста, сияйна, вечна материя, която не може нито да потъмнява, нито да се окислява - как така остарява? Все пак, в Битие е писано, че след като сътворил Небето и Земята, „видя Бог, че беше добро“61 Как става така, че сега Той открива, че този свят не е съвсем добре устроен, и се чувства длъжен да създаде Нов свят? Това не говори особено в полза на Неговото Съвършенство. И после, докато чакат работата по съграждането на този Нов свят да приключи, къде ще бъдат настанени обитателите му? Те няма ли да се разгневят и да започнат да събират подписка, да излязат с петиция? Това ще доведе до суматоха на Небето - и ето още грижи за Господа! Не, това е абсурдно: нещата трябва да се тълкуват по друг начин.

Небето и Земята представляват едно единно цяло - те не са разделени; същото е и в човешкото същество: у него Небето е главата, а Земята - коремът. Следователно Небето е духовната страна на човека, а Земята - неговите прояви. На езика на Посветените, езика на Вечните символи, Ново Небе означава нови идеи, ново разбиране, нов начин на възприемане, нова философия; а Нова Земя означава нова позиция, ново отношение, ново поведение - тоест нов начин на мислене и нов начин на живот. Главата е в Небето, а краката са на Земята. Краката са тези, които вървят, следвайки главата: защото краката тичат натам, за където главата има вече някакви планове.

И така, държанието, поведението, начинът на действие ще се променят като следствие на промените в главата - тоест на новата философия.

Ала това Ново Небе, което Бог сега създава - то наистина ли е ново? Е, не: то е тук от Вечността -но за хората ще бъде ново. То е тук, но те не го виждат и то ще бъде ново за тях, защото един ден внезапно ще го открият. Ново Небе и Нова Земя... В действителност, хората не знаят дори какво означава думата нов. Да вземем една река: нейното име си остава все едно и също: Сена, Дунав или Темза - но водата, която тече, е винаги нова. И Слънцето също винаги е ново, защото неговите еманации, неговите излъчвания са винаги различни. Това, което е ново, е животът, съдържанието, същината: когато човек отиде много високо Горе, за да вникне в съдържанието, в същината, в живота, той открива, че те са винаги нови, непрестанно се обновяват. Следователно Ново Небе и Нова Земя означава, че хората ще се издигнат по-нависоко, на едно място, където ще открият онова, което винаги е съществувало, но което никога досега не са виждали. Също като при Слънцето: то е тук от Вечността, но хората още не са го разбрали. Тъй като човек не му се радва, не го съзерцава и не иска да стане като него, затова и не го е открил и затова все още е в старото, отживяло времето си, „проядено от червеи“, застояло, „мухлясало“ небе.

Новата Земя - това ще бъде нов начин на поведение и действие, нов начин на хранене, на дишане, на гледане... и тази Нова Земя вече е близко. Ала всичко трябва да започне с Новото Небе, тоест със Слънцето: най-напред трябва да видим колко сияйно, топло, животворно, красиво, чисто, велико, могъщо, щедро и великодушно е Слънцето - и как цялото великолепие, всички качества, всички добродетели се проявяват в него. Ето това е Новото Небе, което ще дойде при хората! А Слънцето ще ни помогне да открием това Ново Небе, което винаги е било там - там, където живеят Посветените, Великите Учители, Пророците, които са напуснали Земята; там, където живеят също и Ангелите, Архангелите, Божествата: онова Небе, което Иисус наричал „Домът на Отца Моего“62 Много същества живеят на това Небе - и разбира се, не са те, които трябва да бъдат променени, усъвършенствани или обновени, защото те непреривно се обновяват, никога не остават едни и същи. И Слънцето също никога не остава едно и също, защото тази енергия, тази светлина, тази топлина, този живот, които се леят през него, са винаги нови, винаги нови.

И сега: може ли човек да живее на това Небе? Но разбира се: от днес нататък, всеки ден можете да сте част от живота там: всеки път, когато храните чисти мисли и чувства, когато решите да работите за един Висок Идеал, вече сте на това Ново Небе, а това Ново Небе неизбежно води след себе си една Нова Земя. Защото всеки, който прегърне една възвишена философия, непременно ще трябва да промени своето поведение, начина си на действие в съответствие с нея. Всички тези методи, на които сега се учите тук, по отношение на храненето, дишането, жестовете, постъпките, словото - това е то Новата Земя!

Да, и тази Нова Земя ни задължава да имаме ново отношение и поведение към цялото Творение. Миналата зима във Виделината63 засегнах малко и този въпрос. Казах ви: „Искате ли да ви покажа една съвсем малка частица от Новата Земя? Ето: излизам от хижата, за да се отправя към конферентната зала... Гледам Слънцето, гледам планините, езерото, гората, снега, който искри, и се обръщам към всички тях като към Светли Същества на Природата - казвам им колко са красиви и ги поздравявам с вдигане на ръка“. Това поведение не е разпространено сред хората, защото за тях всичко е мъртво, Природата е лишена от съдържание и смисъл -тогава, защо да я поздравяват?... Те са все още на старата Земя - не отправят дори един-единствен приятелски жест към Творението, а само ако знаеха всичко онова, което този жест може да отключи и приведе в действие! На Новата Земя се чувствате закриляни и утешавани от цялото Творение, защото признавате, че то е живо, че е съзнателно - и го приветствате.64 Да, но за да направите този жест, трябва да промените състоянието на съзнанието си: да живеете на Новото Небе!...

А на нашата планета Земя - тази малка, нищожна прашинка - са й били нужни милиарди и милиарди години, за да достигне до сегашното си състояние. Тя също се променя и се преобразява: етерното й тяло никога не е едно и също, то е в постоянен контакт със Слънцето и звездите, които постоянно я снабдяват с винаги нови елементи - и един ден, посредством работа, тя ще стане прозрачна като кристал, лъчиста и сияйна като Слънцето. За момента Земята е все още един кисел плод, но Слънцето, със своята топлина, ще й помогне да узрее: един ден тя ще се превърне в прекрасен плод, също като Слънцето, защото Слънцето е неин баща, а децата винаги в крайна сметка заприличват на родителите си. За момента Земята е едно малко момиченце, но един ден и тя ще засияе като баща си - Слънцето. В тази бъдеща епоха хората ще живеят на други планети, няма да населяват повече Земята, ще я оставят на животните, които ще са възпитани, образовани, спретнато облечени. Ами да: животните ще станат по-интелигентни, по-красиви, по-изразителни, и дори някои от тях ще свирят на пиано, ще пишат книги и ще произнасят речи, с които ще будят възхищение у всички!...

Една нова Светлина ще дойде, скъпи мои братя и сестри, и всичко ще стане оживотворено, озарено, хармонично... Върху тази Нова Земя повече няма да има нито кавги, нито революции, нито войни: между хората ще има такава хармония, такова единство, че ще бъдат всички като едно семейство и навсякъде ще цари братство и мир. Докато този момент не настъпи обаче, казвал съм ви през какви катастрофи, през какви бури и урагани ще мине човечеството - и това наближава! После всичко ще се успокои и онези, които оцелеят и останат живи, ще проверят истинността на моите думи. За момента, ползвайте се от новите познания, които сте придобили, за да се усъвършенствате.

И тъй, това бяха няколко думи върху въпроса за Новото Небе и Новата Земя. Сега хората трябва да влязат в Новото Небе, т.е. да приемат новата философия и да я прилагат - а точно приложението е Новата Земя... Както виждате обаче, това трябва да се разбира символично -иначе всичко това не би имало смисъл. То е като при пророчествата в Евангелията. Някои християни чакат Слънцето да потъмнее, понеже Иисус е казал: „Слънцето ще потъмнее, и Луната няма да даде светението си, и звездите ще паднат от небето“65 Като се замисля, намирам, че нашата малка, бедна Земя е толкова миниатюрна, че дори няма да има място къде да паднат. Една-единствена звезда е вече хиляди пъти по-голяма от тази Земя, където ще падне -тогава, ако всички звезди започнат да падат по едно и също време66.... Ще бъде подаден сигнал, разбирате ли, и те ще паднат всички заедно, за да доставят удоволствие на невежите. Нищо подобно - звездите ще си останат там, където са. Те дори не знаят за съществуването на една такава прашинка, наречена Земя, където миниатюрни микроби обсъждат религия и философия: тогава, защо трябва да падат там, долу? Звездите няма да паднат действително - но символично, да, много звезди ще паднат. И кои са тези звезди? Придобилите човешка слава, знаменитостите, поставени на пиедестал, които с нищо не са го заслужили. С Новото Небе и Новата Земя ще им бъде казано: „Вън! Махайте се, вървете си, вие сте проядени от червеи!“

А „Слънцето“, което ще потъмнее - това ще бъде тази човешка философия, която ужким е осветявала пътя на хората: тя ще „потъмнее“, тоест няма да може повече да разрешава новите проблеми, пред които животът ще ги изправя. И така, това „Слънце“, в което човеците са се вкопчили, ще потъмнее. Колкото до Луната - тя представя религиозните вярвания: те ще изгубят яснотата си, защото ще станат мъгляви и смътни, вече няма да са достатъчни. Ето ги пророчествата на Иисус - но те не се отнасяли до Слънцето, Луната и звездите на небето. Доказателство за това са изчисленията на всички тези тъй наречени „предсказатели“ и „предсказателки“, които никога не са били потвърдени.

Колкото до мен, аз също съм получавал някои писма от предсказателки, в които те ме уведомяваха, че на еди-коя си дата Слънцето щяло да потъмнее и т.н., и че всичко щяло да свърши. Тогава аз се усмихвах, защото знаех, разбира се, че това не е вярно...

И когато датата отминеше, получавах нови писма от предсказателката, в които ми казваше, че се била излъгала в изчисленията си, но че сега е открила истинската дата. И аз продължавах да се усмихвам. Какво толкова пък може да ми коства да се усмихвам?... Но отново на предсказаната дата нищо не се случваше - и пристигаха нови писма... Как е възможно, тогава, християните да продължават с това? Някои все още очакват Христос да слезе от облаците, но вече две хиляди години Той все още не е дошъл. Защо толкова се бави? Те могат да чакат още - и аз ще ги посъветвам дори да запеят като Тино Роси: „Ще чакам...“ Те още чакат ли, чакате и затова не се залавят за работа: защото чакат. И когато настане Денят на Пришествието Господне, ще организират шествия с фанфари, пеейки: „Господ е дошъл, събудете се!“ И тогава, колко пуйки, кокошки и агнета ще бъдат заколени, за да се отпразнува Пришествието на Христа! Погледнете само какво става по Коледа, Нова година или Великден, както и почти през цялата година: всички тези животни, заклани, горките, за да напълнят стомасите на християните!... Колкото до мен, аз не очаквам Христос да дойде, защото Той вече е дошъл. Да, дошъл е, иде и ще дойде. Той е дошъл за Мъдреците, за Посветените, иде за учениците на Духовната Школа - и ще дойде, неизвестно кога, за останалите, които нищо не разбират!

Сега искам да ви кажа няколко думи за духовното присаждане. Ала, преди това, припомнете си всичко, което съм ви обяснявал по темата за отпечатъците и клишетата.67 Казвал съм ви, че когато разучавате едно музикално парче, например, или заучавате наизуст даден текст, не трябва да бързате, препускайки през тази партитура или този текст. Всичко се отпечатва върху материята на мозъка също както буквите се отпечатват върху хартията в печатницата- и затова трябва да бъдете много будни и внимателни, за да създавате безупречно първото клише в мозъка си. И ако все пак някъде допуснете грешка поради бързане или липса на концентрация, тази грешка ще бъде винаги преповтаряна на същото това място.

А сега, щом хвърлим един поглед върху живота на хората, ще видим, че те не са особено големи психолози: нахвърлят се върху нещата или съществата без никакво внимание, без никаква деликатност, нито тактичност, нито точност — и така допускат грешки, които повтарят цял живот. После полагат усилия да ги поправят, но напразно: вечно се повтарят все същите глупости, същите слабости, същите пороци. И накрая, когато прозрат безполезността на усилията, които са положили, за да се коригират и оправят нещата, са разочаровани и обезсърчени, а някои дори се самоубиват. Защо стигат до такъв провал? Защото са невежи: не познават устройството на човешкото същество и връзките, които съществуват между неговите мисли, чувства и действия — и поради това си невежество, не успяват да се възстановят.

В мозъка клишетата се запечатват под етерна - тоест невидима — форма. Вие обаче ще разберете това по-добре, ако ви дам един пример. Какво представлява едно семе? Клише. Вие не виждате пътя на силовите линии в него — но посейте семето в земята и го поливайте: Слънцето ще го затопли и скоро ще видите как се появява един филиз, после — едно стъбълце... Всичко вътре в семето е било предначертано от една Премъдра Ръка - иначе, как да обясним тези пропорции, тази мярка, цялата тази красота на едно растение, ако там, в малкото семенце, не беше скрито едно клише, чиито силови линии да канализират енергиите? По същия начин, ако някои хора винаги имат подтик да извършат едно или друго престъпление, то е, защото имат вътре в себе си заложени клишета, които, подобно на силови линии, ги тласкат в тази посока. Първоначално не се знае кога: може би в този живот, може би - в някой предишен, те са имали една мисъл, едно чувство, извършили са една постъпка, чието клише се е отпечатало върху етерната материя на мозъка. Веднъж щом клишето се е отпечатало, тези хора все преповтарят тази постъпка, все изпитват това чувство отново и отново: защото Природата работи много точно и вярно. Ако започнете да пребърквате нечий джоб, скоро не ще можете повече да се борите с тази наклонност: винаги ще имате желанието да правите „географски проучвания“ в джобовете на другите. Това се нарича клептомания... защото сега всички пороци получават научни названия! Също както онзи мъж, който отишъл на лекар. „Докторе - казал той, - не се чувствам добре, обяснете ми какво не ми е наред, но ми го кажете ясно: без гръцки и латински думи, за да разбера“. Лекарят го преглеждал няколко минути, задал му няколко въпроса и после поставил диагнозата: „Е, добре, ето: Вие сте пияница и ненаситен чревоугодник, това е всичко“. „Олеле - възкликнал пациентът, - а сега ми го кажете на гръцки или латински, че да мога да го повторя пред жена ми!“

Цял свят иска да преживява всевъзможни опитности и да си прави какви ли не експерименти: да види, да чуе, да вкуси, да докосне - такава е модата. Всичко трябва да се опита, с всичко да се експериментира: удоволствията, страстите, лудориите... И веднъж свикнал с нещо, клишето вече е отпечатано и човек не може повече да се върне към нормалното си състояние. И все пак, съществува една наука, която трябва да познаваме, за да можем не само да изправим своите недостатъци, своите страсти, своите нисши наклонности, но и да се ползваме от тях. Това е науката за присаждането.

Знаете, че хората са изнамерили тази техника, за да накарат дърветата да раждат по-хубави плодове. Например върху една силно развита, яка дива круша, която обаче ражда само стипчиви плодове, присаждате калем от превъзходен сорт круша: така добрият сорт дърво ще се ползва от силата на „дивачката“, а вие ще имате великолепни круши. Хората винаги са минавали за експерти в тези технологии, но що се отнася за психичната или духовната сфера, не са нито толкова способни, нито така изкусни. Виждаме велики учени, велики писатели, хора на изкуството, философи, политици, измъчвани от определени пороци, определени страсти, от които не могат да се освободят. Колко хора на изкуството, толкова даровити, гениални дори, са се пропивали, дрогирали, съсипвали и разорявали в игрални зали или с жени! Няма да споменавам имената им... И те са си отивали от тоя свят с тези слабости. Ако познаваха законите на присаждането, можеха да „присадят“ върху себе си някакви качества и добродетели.

И така, как се прави това? Да предположим, че любовта ви е твърде чувствена. Това е една дива, огромна, неустоима сила. Можете да сложите отгоре и една присадка, но за тази цел трябва да намерите клонче от една друга Любов — чиста, благородна, възвишена... и да го присадите. Тогава жизнените сокове, произвеждани от вашата нисша природа, ще се издигнат, ще циркулират по нейните клони - тоест по новообразуваните отпечатъци, пътища и „вериги“ във вашия мозък, и ще родят необикновени, изключителни плодове: една велика Любов, която ще ви носи небивал възторг и вдъхновение.

И ако имате в себе си едно ужасно тщеславие, една ужасна суета, която отнема цялата ви сила, цялата ви енергия - върху нея също можете да присадите едно качество. Вместо винаги да желаете да бъдете прославени, знаменити пред света, пред сеирджиите и глупаците, работете върху това да желаете слава, но за неща Небесни - да желаете Славата Божия, неувяхващата Слава, която никога няма да угасне.

Ако сте гневливи, възможно е заради гнева си вече да сте разрушили много приятелства и да сте пропилели добрите условия за своето бъдеще. Е, добре - тази брутална сила, която избухва като гръм, можете също да я трансформирате, да я сублимирате, слагайки и една присадка, и тогава ще станете неуморими: ще се сражавате, ще воювате, ще се борите и ще удържите победа над всичко низше - ще се превърнете в непобедими Войни на Христа, в непобедими Божии служители. Вместо да разрушава всичко прекрасно, вашата марсова сила ще ви помага да градите. Достатъчно е да намерите калеми.

Ще кажете: „В историята имаме еди-кой си герой, еди-кой си светец, еди-кой си пророк, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява. Именно у него ще намеря тези калеми“. Да, възможно е - но понеже той е живял в далечното минало, не ще можете да разговаряте и общувате с него така, както с едно живо същество. Или дори, ако измежду живите хора на Земята, които познавате, си изберете някой приятел, някой философ, някой човек на изкуството, на когото се възхищавате - това е хубаво, но техните присадки винаги ще бъдат малко неблагонадеждни, защото тези хора винаги имат по някоя слабост, някой недостатък: те не са абсолютно силни, могъщи, щедри, великодушни, изпълнени със Светлина и Топлина. Има само едно Същество, превъзхождащо всичките ни представи за интелигентност, разумност, любов, сила, могъщество, щедрост, великодушие и безсмъртие и което държи огромен склад за разпределяне на присадки: това е Слънцето. Именно към него трябва да се обръщате, за да си ги набавяте.

Занапред, когато съзерцавате изгрева на Слънцето, ще му казвате: „О, мило мое Слънце, наистина съм много глупав, нищо не разбирам! И когато трябва да кажа нещо, говоря несвързано и неразбрано, случват ми се само нещастия! Затова ти, което си тъй сияйно, което озаряваш цялата Земя - дай ми няколко присадки от твоята Разумност“. И то ще ви ги даде дар ом, уверявам ви! А вие ще присадите калемите в своя ум. Слънцето може да ви прати даже и експерт, ако не знаете как да го направите. След това може да поискате още калеми: за Любов, здраве, жизненост - или за което и да е друго качество... Всичко се съдържа в Слънцето: можете да помолите за каквито искате присадки. Само че не ги искайте всичките наведнъж, а една след друга - иначе, докато се занимавате с едната, останалите ще изсъхнат и ще загинат.

Мнозина от вас се чудят дали говоря сериозно... Но да - говоря съвсем сериозно, защото всичко, което ви казвам, съм го проверявал през годините; всичко, което знам и познавам, най-напред съм го изпробвал върху себе си. А още не съм ви казал всичко по този въпрос - но онова, което не ви кажа, Слънцето ще ви го разкрие. Всичко, което знам, ми е казано от Слънцето. Изненадани сте да чуете, че Слънцето може да разкрива някакви Откровения - но това е Истината!

Един Велик Учител може да ви даде няколко присадки - това е възможно, защото е представител на Слънцето, макар че нито един Учител не може да се сравнява със Слънцето. Разбира се, един човек може да стане подобен на Слънцето, в известна степен, когато неговият ум засияе, когато от него се излъчват лъчисти цветове, когато сърцето му гори от Любов, когато навсякъде, откъдето мине, вдъхновява, оживотворява, одухотворява и възкресява съществата... А Слънцето - то храни цялата Земя: благодарение на него всичко пониква, расте и зрее. То вдъхновява, оживотворява и одухотворява всички същества, вдъхва им живот, подтиква ги да се движат. Силата и могъществото на един Посветен не могат да стигнат толкова далеч дори и ако върши добро за цялото човечество - нищо не може да се сравнява със Слънцето.

Разберете ме добре, скъпи мои братя и сестри: единствено слънчевите лъчи са способни да подменят във вас всичко онова, което е износено, изтощено, нечисто или тъмно - но вие трябва да се научите да ги възприемате. Ако се отворите за тях с цялото си сърце, те ще започнат да работят върху вас: ще подменят стария човек във вас с нов и вие ще се възродите, ще се обновите, ще възкръснете: вашите мисли, вашите чувства, вашите действия - всичко ще бъде различно. Единствено слънчевите лъчи са в състояние да предизвикат тази трансформация у вас, нищо друго! За съжаление, хората, изпитващи страхотни усещания, докато ядат, пият, пушат или се прегръщат и целуват, не чувстват нищо, когато се изправят пред Слънцето. Това е така, защото се намират на едно твърде ниско вибрационно ниво: тогава всичко низше ги впечатлява и им въздейства - докато слънчевите лъчи са им безразлични. Ала когато ученикът напредне в своето развитие, той става по-чувствителен към слънчевите лъчи и те пораждат у него наистина Небесни Откровения, усещания и чувство на възторг.68

Ето още нещо, което е съвсем ново: психологията още не е открила, че от нас зависи дали слънчевите лъчи ще предизвикат в нашата душа, в нашето сърце, явления от най-висш порядък и значение, които могат да ни възродят, да ни възкресят. Но разбира се, човек трябва да се подготви за това, иначе остава завинаги извън сферата на Слънцето. Тази подготовка трябва да започне много дни, даже месеци предварително, за да бъде човек спокоен, свободен, с ясно съзнание и да усети какво представляват слънчевите лъчи - колко са могъщи, чисти, прекрасни, Божествени.

Изучавал съм естеството на слънчевите лъчи и съм прозрял, че те са като миниатюрни вагончета, натоварени с провизии: всичко, което е необходимо за ядене и пиене, за да разбираме нещата, да бъдем щастливи, разумни, дейни. Но хората, които са заспали и невежи, ги пропускат край себе си, а после викат: „Гладен съм, жаден съм - кой ще дойде да ми помогне?“ - въпреки че всичко това го е имало в слънчевите лъчи! А само ако познавахте онези, които ги изпращат!... Да, защото на Слънцето живеят Същества, много по-висши от нас, и те ни гледат, понякога ни се усмихват и си казват едни на други: „О, погледни само еди-кого си, колко е смешен!...“. Не, всъщност те не постъпват така, защото са много добре възпитани - обаче аз знам какво си говорят, защото един ден ги чух да казват: „О, тези малки дечица, погледнете ги там, върху Скалата. Засега не са нищо особено, но по-нататък ще станат Богове“. Е, да, те имат в себе си необикновена Надежда, необикновена Вяра, необикновена Любов! Те са единствените, които вярват, че ще станем Богове. Тук, на Земята, никой не вярва в това - но те, те го вярват. Чувал съм ги, също така, да си казват: „Колко е мило да ги видим на Скалата - дошли са заради нас. Разбира се, малко са сънливи, не знаят, че им се усмихваме, че им раздаваме подаръци - не си дават сметка за това; потънали са в старите си спомени: как са яли и пили, как са се били, как са се целували и прегръщали. Тогава, какво да направим, че да привлечем вниманието им?... И все пак, има надежда. За момента те все още „не са съвсем в час“ но когато пораснат, ще станат Богове“. И са щастливи с тази надежда. Не ми ли вярвате?... Ами идете, тогава, да проверите! Те са единствените, които вярват, че един ден ще станем истински Синове Божии.

Ето това е, което трябва да знаете. Но трябва да се подготвите - и именно подготовката ви никога не е както трябва. Колко пъти съм ви казвал: „Подготвяйте се за изгрева на Слънцето, лягайте си вечерта с мисълта, че на другия ден, посредством Слънцето, ще видите самия Господ“. Е, не: хората не се подготвят, ето защо годините си минават, а те нищо не са разбрали, нищо не са открили - и то, макар че са съзерцавали Слънцето! Гледайки Слънцето, отдавна вече е трябвало да откриете Смисъла на Живота, защото то е единственото, което може да ви отвори очите за Смисъла на Живота - единственото! А знаете ли, скъпи мои братя и сестри, какво ми дава възможност да вървя напред, да постигам напредък? Това, че всяка сутрин установявам, че все още нищо не съм разбрал от величието на Слънцето. Всеки ден си казвам: „Вчера вярвах, че познавам Слънцето - а днес откривам, че нищо не съм разбрал: от днес започвам най-сетне да го опознавам“. И на другия ден пак си казвам същото. Докато вие, вие винаги си казвате: „О, това ми е познато, познато ми е, трябва да приключа с това!“ Да, всеки ден откривам, че още нищо не съм схванал от тази необятност, от това великолепие на Слънцето. Когато човек започне да си мисли, че няма какво повече да опознава, няма какво повече да открива, той изпада в застой, заспива... и това е краят. Никога не бива да постъпвате така - трябва винаги да си казвате: „Едва днес го виждам за първи път, едва от днес тепърва започвам да го разбирам“. И така ще вървите напред и все напред... Виждате ли, ето още един нов и великолепен метод!

Бонфен, 23 август 1967 г.

_____________________________________

60. Виж Откровение на Йоана 21:1 (бел.ред.).

Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice", част VIII, гл. 1: „Le nouveau ciel et la nouvelle terre“.

61. Виж Битие 1:10; 12 (бел.ред.).

62. Виж Йоана 14:2 (бел.ред.).

63. Виделината - братски център на последователи на Учителя Омраам Микаел Айванов в Швейцария (бел.ред.).

Виж „Ам commencement était le Verbe", колекция „Събрани пълни беседи“ том 9, гл. XII: „II y a plusieurs demeures dans la maison de mon Père“.

64. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“, част VII, гл. 4 - V: „Au Royaume de la nature vivante“.

65. Виж Матея 24:29 (бел.ред.).

66. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice“, част VIII, гл. 1: „Le nouveau ciel et la nouvelle terre“.

67. Виж Алхимията, или търсене на съвършенството, колекция „Извор“ №221, гл. VI: „Клишетата“, и Законите на Космичния Морал, колекция „Събрани пълни беседи“, том 12, гл. XVII: „Въпросът за дубликатите. Новите записи“ (бел.ред.).

Виж Les puissances de la vie, колекция „Събрани пълни беседи“, том 5, гл. II: „Caractère et tempérament“.

68. Виж La pédagogie initiatique, колекция „Събрани пълни беседи“, том 28, гл. X: „Le modèle solaire“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×