Jump to content
Ани

XVI. Христос и слънчевата религия

Recommended Posts

ХРИСТОС И СЛЪНЧЕВАТА РЕЛИГИЯ

Днес ще започна, наблягайки още веднъж на това колко е важно да се подготвяте от вечерта, за да можете на сутринта да посрещнете изгрева на Слънцето с ясна, будна и интензивна мисъл. Старайте се да не пропилявате през деня всичките си сили, а вечерта - да не си лягате нито твърде късно, нито пък - раздразнени, смутени, объркани от всевъзможни неща; иначе на другия ден в „резервоарите“ ви няма да има вече нищо и ще спите, вместо да вършите тази работа - най-полезната за вас самите, но също и за обществото, за човечеството, за цялата Вселена. Защото ние сме част от Космоса и не можем да разглеждаме съществуването си като нещо отделно от него. Ако ме слушате, ако съблюдавате определени правила и ако идвате сутрин с мисъл, концентрирана единствено върху тази работа, от която зависи вашето бъдеще, вашето щастие, вашето здраве и вътрешно равновесие, ще възприемете това богатство, което постоянно се излива от Божествения Извор - Слънцето.

Здравето, балансът, духовното обогатяване зависят от съвсем малки неща: бдителност, пробудено съзнание, внимание, концентрирано върху това, което човек прави. Ала вие може би все още не виждате много ясно как така здравето, балансът и щастието зависят от вниманието и будността... И все пак това е нещо съвсем просто. Когато човек иска да опознае една или друга сфера, едно или друго същество във Вселената, трябва да умее да вибрира в хармония с тях - и за тази цел трябва да намери точната дължина на вълната на тази сфера или това същество. Когато успее да завибрира на същата дължина на вълната, тоест да се синхронизира, да се отъждестви, да се слее (това са думи, изразяващи една и съща идея) с едно същество, с един предмет или обект, в този момент той постига познание за него. Познаването не е нищо друго освен едно напасване, изравняване, сливане с онова, което искаме да познаем. И когато в Битие е казано: „И позна Адам Ева“, това означава, че те са се настроили на една и съща дължина на вълната, за да родят дете.

Човек не може да опознае едно същество само като го прегръща физически: той трябва да успее да завибрира, да мисли, да чувства като него. И Бога, и Невидимия свят, и Ангелите, и Великите Учители - с тях също трябва да се синхронизираме, за да ги опознаем.74 Не можем просто да кажем: „Видях, пипнах - следователно познавам...“ Де да беше толкова лесно! Познаваме ли Земята само защото я докосваме? Е, не - Земята е една голяма Тайна, която ще трябва да се изучава в бъдеще, за да опознаем нейните строителни площадки и лаборатории, заедно със съществата, които работят там. Никой си няма идея даже какво представлява Земята - никой освен Великите Посветени, които чрез мисълта съзнателно слизат да я посетят. А познава ли човек водата само защото я пие? И познава ли въздуха само защото го диша и усеща полъха и милувките на вятъра? Хората не познават също и топлината и светлината на Слънцето, макар че ги усещат или виждат. За да познае човек истински Слънцето, трябва да ходи да го съзерцава с тренирано, ясно, кристалночисто внимание - едно внимание, което е съумял да развие предварително, за да може да се синхронизира с тази светлина, тази топлина и този живот, които се излъчват от Слънцето. Вибрирайки все по-интензивно, тоест все по-надличностно, универсално, той започва да опознава Слънцето - и в това опознаване, в това общение със Слънцето, разбира Смисъла на Живота.

И тъй, това бяха още няколко думи, с които да ви напомня, че за да посрещнете изгрева на Слънцето, трябва да се приготвите от вечерта. Ако ли не, ще почнете да се концентрирате върху грижите и мъките си, върху своите повече или по-малко „благочестиви“ замисли - а в такива условия е безполезно да присъствате на изгрева на Слънцето: няма да се ползвате от нищо. Малко топлина, малко светлина - и това е всичко; никога няма да опознаете Слънцето в качеството му на Божий Служител, Висш Разум, проводник на Волята Божия, неизчерпаем извор на богатства, с които можете да храните всичките си клетки - ще го познавате само като горещо кълбо, което топли Земята, което кара плодовете, цветята, дърветата, зеленчуците да растат: но то е нищо в сравнение с онова, което сте призвани да познаете.

Когато Иисус е казал: „Никой не отива при Отца, тъкмо чрез Мене“75, Христос е бил Този, Който е говорел чрез неговата уста. Той е искал да каже: „Никой не може да отиде при Отца, ако не мине през Мен, защото Аз съм Духът Христов, Който Се проявява чрез Слънцето“. Ще кажете, че това е една произволна интерпретация. Не - мога да ви покажа как да намерите мястото на всички Истини - те са представени разпокъсано, несвързано, непоследователно и разхвърляно, но един Посветен трябва да ги свърже една с друга и да намери мястото на всяка една от тях във Великата Книга на Живата Природа.

Вече съм ви показвал как, за нас, които сме на Земята, Слънцето - с Живота, който то ни дава, със Светлината и Топлината си - е съвършен образ на Светата Троица. Животът, който се лее чрез Слънцето - това е Отец. За Светлината и Топлината човек може да си мисли, че е все едно коя от двете е Синът и коя - Светият Дух. От гледна точка на Посветените обаче, Светият Дух е по-скоро Топлината, Любовта76, докато Синът, Христос - Светлината, Мъдростта. Светият Дух е Женски Принцип. Казва се, че човечеството най-напред е познало епохата на Отца - т.е. Силата, Волята, Могъществото, Строгостта; след това е настъпила епохата на Сина: Светлината, Разумността; а сега идва епохата на Светия Дух, която ще бъде епоха на Любовта.

И тъй, тази Светлина, която се излъчва от Слънцето и която води до толкова трансформации във Вселената, която дарява всички същества с толкова блага - тази Светлина, чието истинско естество хората все още не познават - това е Христос, Духът на Христа. Светлината на Слънцето е жив Дух - и именно чрез тази Светлина, Христовият Дух е винаги тук, винаги присъстващ, винаги деен и непреривно творящ. Иначе, как да разбираме думите Му: „Аз съм Виделина на света“„...77, или пък: „Аз и Отец Едно сме“?...78 Те са Едно на Слънцето, защото на Слънцето Светлината и Животът са едно. Той казва също: „Аз съм Възкресението и Животът“79.Кой възкресява съществата?... Кой дава Живота?... Това е Христос, Христовият Дух, Който живее на Слънцето.

Християните все си представят Христос къде ли не: например в Палестина - там, където е живял Иисус. Но ако Той наистина е Възкресението и Животът, значи, не живее тук, долу, а на Слънцето. Разбира се, Той е навсякъде в Природата, но за нас е най-вече на Слънцето. Ето защо, ако придобиете навика да съзерцавате Слънцето сутрин, държейки в съзнанието си мисълта, че Христос е там, пред вас, ако се свързвате с Него, ако Го любите, тогава цялото ви тяло ще трепти, ще вибрира в унисон с тази кондензирана Космична Светлина, която се проявява чрез Него.

Разбира се, Христос е едно Същество, много по- обхватно от Слънцето: Той е Синът Божий, Второто Лице на Троицата - и Той не Се проявява само чрез нашето Слънце: в необятния Космос съществуват безброй Слънца, много по-големи, по-велики и по-сияйни от нашето... Ето защо, когато говоря за Христос, не говоря за Иисус, а за Космичния Принцип, Който няма нито начало, нито край.80 Иисус е човек, който е живял в Палестина преди две хиляди години и който е бил толкова чист, толкова благороден, толкова напреднал в своето развитие, че при навършването на тридесетата си година е приел в себе си едновременно и Светия Дух81, и Духа Христов - ето защо е бил наричан Иисус Христос. Ала Христос може да се роди в сърцето и Душата на всяко човешко същество. Именно Той Се е проявявал чрез Орфей, Мойсей, Зороастър (Заратустра), Буда и всички Велики Посветени във всички страни и всички епохи... Съществувал е само един Иисус, но има и може да има хиляди Христосовци. Иисус си остава единствен по рода си: той е глава на християнската религия също както Буда е глава на будиската религия или Мохамед - на мюсюлманската. Христос обаче оглавява цялото човечество и дори цялата Вселена: Той не е глава само на една религия, а на всички религии, защото е техният Вдъхновител. Когато цар Гаутама постигнал Просветление, бил наречен Буда) и всички, които постигнат това „будично“ състояние - ние пък го наричаме „Христово“ - биват наричани Буда. Гаутама не е бил единственият - имало е още мнозина други. Буда или Христос не са личните имена на някое същество: това са имена на един Принцип, на едно състояние на съзнанието. Трябва добре да разберете това. Християните не са били учени да различават тези неща и затова смесват много понятия. В главата им всичко е „миш-маш“, хаос, невъобразима каша - изключение правят, разбира се, тези, които са приели Светлината на Науката за Посвещението, но те са голяма рядкост.

Аз не обичам да живея в илюзии и съм първият, който ще разбие илюзиите - и най-напред собствените си илюзии. Нито една идея не може да просъществува в главата ми, без да съм я претеглил, проверил, и най-вече - преди да съм я сверил с Природата, с Нейната Разумност. И аз съм като мнозина други: през главата ми минават много неща, но не ги взимам за „чиста монета“ - сграбчвам ги за яката и им казвам: „Елате с мен, ще проверим на място дали имате в себе си смисъл, дали сте точни, верни и истинни“. Замъквам ги пред Разумната Природа и питам: „Я да видим сега, къде е написано това? Къде е доказателството, че сте верни и истинни?“ И гледам, отделям си достатъчно време, за да потърся навсякъде: в звездите, в моретата и океаните, в цветята и насекомите, в хората... И ако това никъде не е написано, ги изпъждам. Защо ви е да проповядвам пълни безсмислици?... Повечето хора обаче не съблюдават този метод. Те си пазят, подхранват в себе си всички идеи, изфабрикувани от собствените им болни мозъци, от собствените им разпалени умове, като че ли са фантастични открития - никога не отиват да ги представят пред Разумната Природа, за да видят какво ще им каже Тя: не са свикнали да прилагат този метод. Е, добре - нека и те, като мен, да придобият навика да го прилагат! Аз не ви казвам нищо, за което Разумната Природа да не е дала своето одобрение. Трябва да имаме най-точните и правилни критерии.

Когато човек не е придобил Познанието на Посветените, той няма критерии - „поглъща“ всичко, приема всичко, а това е много опасно, скъпи мои братя и сестри! Много е опасно, защото така, неусетно, лека-полека, нисшите същества от Невидимия свят - а има всевъзможни такива, упоменати в книгите на Посветените - започват да ви въвеждат в заблуждение... докато не изгубите Пътя си или още по-лошо - докато не се погубите. Хората приемат безразборно всичко, което им мине през главата. Е, не, не трябва така! Ако имаха безупречни, изправни антени, ако бяха чисти, ако бяха хармонични и в синхрон с Висшите сфери - добре, бих ги разбрал. Ала случаят не е такъв: тяхната вътрешна „апаратура“ не е перфектно настроена и затова всичко, което долавят, е преиначено - а те се държат така, сякаш са съвършени. Е, не: не са съвършени - и трябва всичко да преразгледат: своите идеи, своите усещания, своите импулси: да подложат на проверка произхода и природата на всичко, което става вътре в тях и ги тласка в една или друга посока...82 Тогава ще забележат, че девет десети от идеите и импулсите им идват винаги от много нисши сфери и че много малко идват от Небесни сфери. Ала когато човек няма критерии, той не знае откъде идват тези идеи и импулси - и бърза да ги удовлетворява, и именно с това се обясняват всички беди и нещастия: с липсата на различаване.

Сега трябва да преодолеем ограниченията, наложени от всички онези, които не се осмеляват да отидат по-далеч, да се разгърнат, да разширят понятията и представите си, защото вярват, че това е табу. Те са очертали около себе си и другите един кръг с тебешир или черно мастило, казвайки: „Невъзможно е да прекрачите тази граница!“ Всички се оставят да бъдат хипнотизирани и повтарят след тях: „Това е вярно, вярно е: виждам една стена, която не мога да преодолея!“ А тук, скъпи мои братя и сестри, ще бъдете освободени от всички хипнотични състояния и магии, ще станете способни да преминавате през всички въображаеми линии и ще стигнете много далеч в простора и свободата!

Всички религии, които са се установили на Земята, винаги са се основавали на разбирания, ограничени от расата, от нацията, от кастата, или на принципи, които нямат нищо общо с универсалните, всемирните. Сега иде епохата, в която старите традиции ще рухнат: Епохата на Водолея изисква това. Хората трябва да сложат край на радикализма и сектантството в религиите. Дори и християнството е още една сектантска религия. Единствената религия, която ще бъде универсална, и тя ще дойде скоро - това е Слънчевата религия. Докато хората не я приемат, ще остават все така ограничени, оковани в остарелите си схващания, вечно да се занимават със своите граници, своята отбрана, своята безопасност и сигурност, своите победи. И ето ги отмъщенията и войните, които вече се подготвят... Трябва да се сложи край на тези стари методи и подходи! Те са били добри за една епоха, в която не е можело да се постъпва по друг начин: по онова време дори Небето е насърчавало и подкрепяло националните религии. Ала онова, което е било добро в миналото, днес вече не е.

Сега трябва да излезем от това тесногръдие, да се освободим от тези ограничени схващания и да имаме една широка, необятна Душа, способна да прегърне целия свят със своята Любов. Също както Слънцето - вижте Слънцето: то не прави никаква разлика между различните националности, раси или религии, раздава топлината си на всички - черни, жълти, бели, евреи, будисти, християни, мюсюлмани... и дори на атеисти. Затова хората трябва да спрат да искат една раса или една религия да властва над света и да налага идеите си. Трябва всички да вървим заедно към една всеобща универсална религия - тази на Любовта, която не държи никаква сметка за расата или за цвета. Хората трябва да разберат, че някои от нещата, написани в Свещените книги, не са за Вечността.

И после, повярвайте ми, скъпи мои братя и сестри: Господ е като Слънцето - расите и религиите са равни пред Него, напълно са Му безразлични, Той гледа само качествата и добродетелите. Дали някой е евреин, католик, или протестант - Той не дава и пет пари за това, лично Той ми го е казал... Да, един ден се срещнахме с Него в един бар и Той ми го каза. Вие сте скандализирани, нали, мислите си: „Какво богохулство!“ Да, но това беше специален бар, където не пускат всеки и където се пие нектар и амброзия. Защото и там, Горе, има барове, какво си мислите вие! В тях обаче се пие от Еликсира на Безсмъртния Живот. И точно там можете да се срещнете... Само че трябва да призная, че не срещнах точно самия Господ, а един от Неговите представители, защото Господ още на никого не е оказал честта да слезе, за да пие с Него!

Във всеки случай, аз ви го казвам: Господ не гледа титлите. И дори да се явите там, Горе, казвайки: „Аз принадлежа към Великото Всемирно Бяло Братство“ ще ви отвърнат: „Но, приятелю, ти все още се караш с другите, клеветиш ги, мамиш ги, ограбваш ги - така че тази титла нищо не значи: ти все още не си във Всемирното Бяло Братство. Хайде, вън!“. Ето как гледат на нещата там, Горе. И освен това е напълно безполезно да си показвате членската карта, своите ордени и медали или дори расото или кръста си. Защото те са външни отличителни знаци, а там, Горе, признават само вътрешните ордени и знаци: едно расо, една корона, една кардиналска шапка или една папска тиара, ако щете дори - но да са вътрешни. Външните отличителни знаци и емблеми са за хората, не за Небето. Понякога те са нещо добро, нещо необходимо - не съм против тях. Дори Матовете и Посветените са приемали да носят подобни одежди и отличителни накити, но е трябвало, също така, да ги имат и вътре в себе си. Велурът, пурпурът, кръстът са нещо величествено, но когато човек вътрешно е покрит с дрипи, е неестествено да се труфи външно с разкошни дрехи - жива гротеска!

Ако Инквизицията все още съществуваше, вече много пъти да ме е изгорила на клада. Сега обаче аз съм този, който ще ги изгори всичките - ще ги изгоря с Огъня на Слънцето. Така ще умрат ли? Не, ще възкръснат!... Защото има два начина да изгориш. Когато казвате: „Изгарям, изгарям от любов“, вие не умирате, а само сте станали поети! Следователно има изгаряне и изгаряне - а колкото до мен, аз си имам специален начин да изгарям хората...

Доверете ми се, скъпи мои братя и сестри: аз ще ви отведа толкова надалеко, че скоро с цялата си Душа ще възлюбите Слънцето като най-висшето проявление на Бога. И когато слезете от Скалата, през целия ден ще имате вътре в себе си едно малко Слънце, което ще пее, ще сияе и ще ви озарява дори и през нощта.

Бонфен, 15 септември 1967 г.

___________________________________

74. Виж „Vous êtes des dieux", част VIII, гл. 1: „La vie étemelle, c’est qu’ils Te connaissent, Toi, le seul vrai Dieu“.

75. Виж Йоан 14:6 (бел.ред.)

76. Виж „Au commencement était le Verbe“, колекция „Събрани пълни беседи“, том 9, гл. X: „Le péché contre le Saint-Esprit est le péché contre l’amour“.

77. Виж Йоана 8:12 (бел.ред.). Виж La pierre philosophale - des Evangiles aux traités alchimiques, колекция „Извор“ № 241, гл. VI: „Vous êtes la lumière du monde“.

78. Виж Йоана 10:30 (6ел.ред.). Виж „Vous êtes des dieux", част I, гл. 2: „Mon Père et moi nous sommes un“.

79. Виж Йоана 11:25 (бел.ред.). Виж La fête de Pâques - „Je suis la résurrection et la vie“, брошура № 308

80. Виж Qu’est-ce qu’un fils de Dieu?, колекция „Извор“ № 240, гл. VII: „L’homme Jésus et le principe cosmique du Christ“.

81. Виж Марко 1:9-11 (бел.ред.).

82. Виж „En esprit et en vérité" („В Дух и Истина"), колекция „Извор“ № 235, гл. И: „La Maison divine des poids et mesures“ („Божественото бюро за мерки и теглилки“).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×