Jump to content
Ани

XVII. Денят и нощта

Recommended Posts

ДЕНЯТ И НОЩТА

СЪЗНАНИЕТО И ПОДСЪЗНАНИЕТО

I

В продължение на почти три месеца имахме изгреви на Слънцето с чисто и ясно небе. Но ето че днес имаше облаци, които забулваха Слънцето, и не можахме да го видим...

Обикновено лошото време кара хората да изпадат в лошо настроение: те се чудят защо има облаци, защо вали дъжд или сняг, защо духа вятър - и биха искали времето винаги да е хубаво. Разбира се, и аз искам същото - но за щастие, имам едно по-друго разбиране за нещата и не се ядосвам толкова много, а го приемам. И именно за да ви подтикна да споделите моя начин на мислене и да откриете някои аналогии, искам да ви кажа няколко думи.

Всички тези явления: хубавото време, дъждът, мъглата и т.н., са прояви на живота на Природата. Природата си има свой живот с неговите различни проявления: зима, лято..., и всички онези промени, които се извършват, са един език, който се нуждае от тълкуване. Има ден, има и нощ; има активност, има и почивка; има будно състояние, има и сън: във всички области на живота откриваме отново и отново все същите редувания. На какво съответства времето днес? На нощта. Нощта и денят... Какво е денят? Активност. Какво е нощта? Почивка. През нощта обаче, по време на сън, също трябва да се върши работа - но тази работа вече се извършва не в съзнанието, а в една друга сфера, наречена подсъзнателното, подсъзнанието.83

И така, денят е съзнанието, а нощта - подсъзнанието; денят е будното състояние, а нощта - състоянието на сън; денят е активност, а нощта - пасивност. Или пък, денят е изразходване (защото активността подразбира изразходване), а нощта — наваксване, възстановяване. Изразходването не може да продължава дълго, ако няма възстановяване - тоест ако човек не възстанови силите си, ако не се зареди отново. Само че, за да можем отново да се заредим, трябва да се прочистим; и точно активността, която продължава в подсъзнанието и през нощта, е свързана с много други дейности, но най-вече - с прочистването: изчезва всичко, което е вредно и токсично, което запушва и задръства, за да бъдат освободени дихателните пътища, отделителната система и кръвообращението, и всички флуиди в кръвоносната и нервната система и т.н. да могат отново да започнат да циркулират.

Следователно работата, която се извършва през нощта, по време на почивка, е изключително важна, но остава на подсъзнателно ниво: човек не си дава сметка за нея - и събуждайки се, дори не благодари, че е жив, че отново е на крака, в добро здраве, в съзнателно и будно състояние. Само ако знаеше каква работа е била извършена вътре в него!

Да бъде активен, в съзнателно и будно състояние - това за човека представлява значителен разход на материали и енергия84. Не можете да си представите всички онези енергии, които мозъкът впряга само за да оставате в съзнание! За да оставате будни - просто за да сте будни, той изразходва невъобразими количества енергия! Ако се случи така, че силите и материалите, които позволяват на човек да поддържа своето будно състояние, се изчерпят, той заспива още през деня, за да може да си възстанови отново онова, което му липсва, и понякога са достатъчни само две-три минути, за да се почувства отново възстановен, зареден. Именно по този начин човек работи непреривно с деня и нощта, с активността и почивката, със съзнанието и подсъзнанието.

Ала Денят и Нощта могат да бъдат открити навсякъде, във всички области на живота, под различни форми. Какво са пролетта и лятото? Ден. Какво са есента и зимата? Нощ. Нощ - това е, когато Природата навлиза в състояние на почивка, за да се възстанови, така че през пролетта и лятото отново да дава плодове. Ето защо при дърветата и другите растения активността променя своя фокус и своето поле на действие в съответствие със сезоните. През есента и зимата работата се извършва в корените, а спира в дънера и в клоните: дървото вече няма листа, нито цветове и плодове. Това съответства на работа в подсъзнанието. Докато през пролетта и лятото активността им се изкачва и се установява по-нависоко, което отговаря на работа на съзнателно ниво. След това активността отново слиза долу и така нататък...

Това редуване е налице във всички области на живота. В рамките на всеки месец също има ден и нощ: Луната расте в продължение на четиринадесет дни - това е денят, а останалите четиринадесет Луната намалява - това е нощта. При нарастваща Луна активността се премества нагоре, в мозъка, и човек може да си позволи да изразходва и произвежда повече, да е по-активен, деен и енергичен. При намаляваща Луна, активността се премества в корема, стомаха и половите органи. През този период човек не е много силен в мозъка си, но за сметка на това е много активен, много деен и силен на подсъзнателно ниво: по-чувствен и похотлив е, иска да яде повече, да спи повече... И тъй, ето ги четиринадесетте дни на деня и четиринадесетте дни на нощта. В рамките на един ден също може да има ден и нощ, и дори понякога - в рамките на един-единствен час.

Следователно ден означава будност, активност, изразходване - но ако я нямаше нощта, нямаше да го има и денят. Какво е бременността? Нощ. Детето прекарва девет месеца в нощ: то не е в съзнание, не вижда нищо, а впрочем и него никой не го вижда. Самата майка едвам го усеща да помръдва от време на време. И тъй, както виждате, това е една нощ, която продължава девет месеца - и един ден, който продължава деветдесет години! Междувременно, разбира се, има и други дни и нощи... но трябва да разберете, че тук говорим символично.

Казано е в книгата Битие: „И стана вечер, и стана утро - Ден Първи... И стана вечер, и стана утро Ден Втори“.85 (Вечер означава нощ, а утро - ден.) Защо Бог е започнал най-напред с нощта? Не е станало по случайност: било е, защото няма ден преди нощта. Нощта подготвя деня. А денят - той нищо не подготвя, той изразходва, раздава, разпръсква; нощта е тази, която подготвя всички прояви. Преди появата на Слънцето, Луната и звездите, е имало подготовка в тъмнина, в мрак, през нощта. Според Езотеричната Наука именно Нощта е тази, която подготвя Деня. Вижте въглищата: те са черни - те предхождат пламъците, които ще избликнат от тях. Следователно най-напред е било Мрак и от Мрака е избликнала Светлината, защото в Мрака е била извършена определена работа, определена подготовка, за да може тази Светлина да избликне и заструи.

Мракът представя неорганизираната материя, хаоса, работата в подсъзнанието, преди нещо да възникне в съзнанието под формата на Светлина, на разбиране, на осъзнаване. Това са понятия, с които трябва да знаем как да работим. Ето защо, когато небето е покрито с облаци и Слънцето не се вижда, тогава е моментът да работим в подсъзнанието. Ако през другите дни сте успели да работите в своето съзнание или свръхсъзнание, защото Слънцето се е виждало и е имало благоприятни атмосферни условия и електромагнитни потоци, то днес, тъй като условията са различни, не ще можете да вършите същата работа. Следователно трябва да смените вида активност - иначе или ще ви заболи глава, или ще заспите. Понеже това облачно и тежко време съответства на нощта, трябва да работите в подсъзнанието, а не в мозъка -трябва да спрете активността на мозъка и да се спуснете в слънчевия сплит.

Сега ще видим какво представляват слънчевият сплит и мозъкът.86 Слънчевият сплит е седалището на подсъзнанието, а мозъкът - на съзнанието. Когато слезете в подсъзнанието -понеже е свързано с целия Космос, с Безкрая, то представя колективната страна на нещата, Цялото - вие навлизате във Всемирния Живот, в Океана на Всемирния Живот, свързвате се и се сливате с него: чрез слънчевия сплит вибрирате в унисон с Безкрая. И когато поискате да се индивидуализирате, когато пожелаете да станете отново самия себе си - един съзнателен, свободен и обособен индивид, качете се в мозъка. Мозъкът има свойството да индивидуализира човешките същества, а слънчевият сплит - да ги колективизира, да ги обединява отново с Цялото; със слънчевия си сплит вие работите през нощта.

През деня вие се индивидуализирате, чувствате се като същество, напълно отделено от другите: ядете, пиете, борите се, пресмятате, обсъждате като отделен, изолиран от другите индивид - и именно от това идат много от нещастията. По време на сън става тъкмо обратното: тогава вече нямате индивидуален живот, включвате се в колективния, Всемирния Живот, в живота на Цялото, и се сливате с Безкрая. Именно Природата е създала тези два процеса: тя ту индивидуализира съществата, ту ги колективизира. Така през нощта всички се разтварят в Океана на Всемирния Живот, от където черпят сили, за да се възстановят - точно като рибите, които плуват в океаните и моретата и си набавят храна под водата. Човешките същества изплуват, а след това се потапят отново в Океана - и това се нарича Ден и Нощ, съзнание и подсъзнание, бодърстване и сън. Ето, скъпи мои братя и сестри, едни понятия, които са точни, ясни и полезни - благодарение на тях можете след време да разберете всички Тайни на Природата. Дори и в неблагоприятни условия, ученикът на Духовната Школа може да върши полезна работа, защото знае как да разбира всичко и как да оползотворява всичко. Докато всички останали нищо не оползотворяват, защото не знаят на какво съответстват дадени условия - и объркват всичко.

Вие несъмнено се учудвате, когато ви казвам, че Мракът предхожда Светлината. Алхимиците обаче са разбрали това. Когато говорят за „Светлината, която се ражда от Мрака“ те подразбират резултата от една колосална работа, която е била извършена в тъмнина. Пчелите също работят на тъмно, защото имат в себе си специална Светлина. Работа може да се върши и на тъмно, защото всъщност тъмнина няма. През нощта цари ослепителна Светлина - само че тя е духовна и хората не я виждат. Това, което за едни е тъмно, е светло за други - и винаги в един и същи момент има както тъмнина, така и светлина.

Може да се каже, че Мракът е майка на Светлината, защото детето излиза от утробата на майката - а не обратното. Светлината никога не е раждала Мрак - тя прогонва Мрака; ала Мракът ражда Светлина. Как? Това е Тайнство: посредством движението. Ако няма движение, светлината не се появява. За да се появи топлина, трябва да се търка, да се удря, да се породи движение. Движението произвежда най-напред топлина - а когато топлината се усили, лумва пламък: пламъкът вече е светлина. Прехвърляйки това явление в човешкото същество, можем да кажем, че волята е тази, която поражда движението - движението произвежда топлина, тоест любов. След това, ставайки все по-интензивна, любовта е принудена да избликне под формата на Светлина, Разумност, Мъдрост.

В началото е волята, движението. Волята е нещо тъмно - волята, това е мракът. В мрака има воля, има активност, деятелост, но човек не я вижда; когато тази активност успее да произведе топлина, човек пак нищо не вижда, започва само да усеща тази топлина - и едва след това, когато топлината стане интензивна, виждаме светлината. То е точно като процеса на Сътворението. В Битие е казано: „И Дух Божий се носеше връх Водата Водата представя материята, а „Дух Божий се носеше връх Водата“87 означава, че Божият Дух е породил движение - това движение е произвело Топлина, а Топлината - Светлина: „Да бъде Виделина! 88. Бог е създал света чрез Волята (движението) и чрез Любовта и Мъдростта (Топлината и Светлината). Човек може да създава по същия начин, защото движението е в слънчевия му сплит под формата на Живот, Топлината е в сърцето му под формата на Любов, а Светлината е в мозъка му под формата на Мъдрост.

Ако вземем индуистката Троица: Брахма, Вишну и Шива, виждаме, че индийските Риши, които са проникнали в дълбините на Сътворението, са поставили Брахма в областта на слънчевия сплит, Вишну - в сърцето, а Шива - в мозъка. Сега обаче индуистите вече не работят много с Брахма: не се срещат много храмове на Брахма, Създателя: дава се предимство на Вишну, Съхранителя, но най-вече - на Шива, Разрушителя. Друг път ще ви обясня причината, поради която индуистите са поставили Шива в мозъка, и защо казват, че умът е разрушителят на Реалността.

Когато детето е все още в утробата на майка си, то е свързано с нея посредством пъпната връв и чрез тази пъпна връв се храни. Формирането на човешкото същество започва именно от слънчевия сплит, а мозъкът се появява последен. Ала в своя живот човек трябва да следва обратната посока на движение: най-напред - да впрегне интелекта си, ума си, да изучава нещата, да се задълбочава в тях, за да ги разбере; след това - да слезе в сърцето, тоест да пожелае да ги осъществи на практика; и най-накрая - да се захване за работа, за да ги реализира на физически план. Следователно именно Мъдростта трябва да стои на първо място, след това - Любовта, и накрая - волята, реализацията.

Може да се действа и по обратния път, но при условие че човек е съвършен. За да може да действа, без да мисли, човек трябва да бъде като самия Бог - и тогава всичко, което направи, ще бъде съвършено, великолепно, прекрасно, благотворно. Но в общия случай е по-добре да се започне с мисълта, преди да се пристъпи към действие. Какво се случва с онези, които правят обратното? Когато не са като Господа, но искат да действат като Него - е, добре, те първо действат: сключват договори и бракове, учредяват сдружения и съюзи... и след това страдат: намесва се сърцето и те съжаляват, плачат, надават викове - и едва най-накрая се замислят и си правят изводи, но вече е малко късно! Ето: те най-напред действат, след това страдат, а накрая мислят! А е трябвало да бъде тъкмо обратното: най-напред - да мислят, после - да чувстват, и най-накрая - да действат. Сега виждате колко е ясно всичко това. Човек може да постъпва като Бога - тоест първо да действа - но при условие че е съвършен: тогава всичко, което предприеме, го прави по правилата и не се страхува, че ще се отклони. Когато обаче човек не е стигнал дотам, трябва най-напред добре да мисли и след това да се захване за работа: по този начин никога няма да има за какво да съжалява.

Ще кажете: „Но как е станало така, че Бог не е мислил, преди да създаде света?“ О, Бог със сигурност първо е замислил и заченал Сътворението на света първо в главата Си - и едва след това е казал на работниците да изпълнят Неговия Замисъл, Неговия Проект. Той е дал плана на Зданието, а работниците, зидарите, дърводелците - тоест Архангелите и техните Ангелски войнства - са се захванали за работа. Именно те са реализирали, те са придали форма на Божия Замисъл. Бог е създал света, а останалите са му придали форма. Той също е мислил, преди да сътвори - мислил е, и когато видял, че е станало добре, вложил там сърцето Си и казал: „Искам го“. Едва след това другите, частица по частица, са съградили Зданието точно според плановете. Има, разбира се, някои много отдавнашни традиции, в които се казва, че работниците са допуснали някои грешки - и това е вярно. Не искам да ги критикувам, но те все пак са допуснали тук-таме някои малки грешки - ала това е една друга, много дълга за обясняване история. При самото оформяне те са допуснали някои пропуски, защото всеки е казвал: „Според мен това трябва да бъде така; според мен онова трябва да бъде иначе... „ И ето че накрая е имало един Създател и много изпълнители, които са придали формата. Също като в Църквата впрочем: колко реформатори е имало само! Не е ли така? Един Създател и много реформатори...

А сега - ето Слънцето, което иде!...

Бонфен, 28 септември 1967 г. (сутринта)

__________________________________

83. Виж „Et il me montra un fleuve d'eau de la vie“, част VI: „Les niveaux de la conscience“.

84. Виж Les révélations du feu et de Veau (Откровенията на Огъня и Водата), колекция „Извор“ № 232, гл. II: „Les secrets de la combustion“ („Тайните на горенето“).

85. Виж Битие 1:5; 8 (бел.ред.).

86. Виж L’harmonie, колекция „Събрани пълни беседи“ том 6, гл. IX: „Le plexus solaire et le cerveau“.

87. Виж „Cherchez le Royaume de Dieu et sa Justice", част II, гл. 1 — I: „Et l’esprit de Dieu se mouvait au-dessus des eaux“.

88. Виж Битие 1:2 (бел.ред.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

II

Вчера сутринта, по повод на това, че имаше облаци, които забулваха Слънцето, ви казах как можете, въпреки това, да използвате такива условия за своята духовна работа. Това ме наведе на мисълта да ви обясня как се разгръща животът в двете сфери: съзнателната и подсъзнателната. Спрях се на темата за деня и нощта, светлината и тъмнината, и видяхте, че в Природата активността не е концентрирана само в една точка, а че става едно поляризиране, едно преместване - като например при растенията, където активността е ту в корените, ту в клоните и листата. Говорих ви, също така, и за състоянието на будност и състоянието на сън, казвайки ви, че състоянието на будност е вид активност, при която има изразходване, докато сънят е вид активност, при която има възстановяване, и че човешкото същество трябва да прониква в този несъзнателен свят на съня, да се потапя в Океана на Всемирния Живот, за да може да черпи от там сили, да се възстановява и след това да се връща отново, да изплува от този Океан, за да изразходва, да работи, да бъде съзнателно и будно.89 Видяхме, че тези два процеса се допълват взаимно толкова добре, че без който и да е от двата, животът спира.

И така, има един озарен от светлина свят, къде- то всичко се вижда много ясно: формите, цветовете, размерите, разстоянията, опасностите - и един мрачен свят, където всички тези реалности потъват в мрак за сметка на други реалности. Детето например прекарва една дълга нощ (девет месеца) в утробата на майка си, където се оформя и се подготвя за излизането си - и след това през целия му живот се повтаря това редуване: то ту се събужда и излиза от нощта, ту заспива и се връща отново в нощта. Ала ако Мойсей е написал в Битие: „И стана вечер, и стана утро - Ден Първи“90, то е, защото в езотеричната сфера вечерта, нощта предхожда деня, тоест проявлението.

Проявлението - това е денят; а подготовката, съграждането, формирането в тъмнината и хаоса -това е нощта. Нощта предхожда деня - и най-важните неща протичат в тъмнина. Тогава, защо Посветените, в своята нравствена философия, са свързали нощта с Принципа на Злото, а деня -с Принципа на Доброто? Защо винаги мракът е символ на Ада, на Злото, а светлината е символ на Доброто, на Небето? В действителност, те са само една форма, един аспект, както ще видим по -нататък.

Очевидно, да се казва, че нощта е свързана със съня, а денят - с будността, е един опростен начин на представяне на нещата. Именно нощем някои животни ловуват, търсейки храна, а престъпниците, обирджиите и убийците извършват своите престъпления благодарение на тъмнината. Ами актьорите - те също изнасят представленията си вечер. По същия начин, когато казах, че човек има повече сила и енергия по време на растяща Луна, то е, защото активността се премества в мозъка - а по време на намаляваща Луна човек става по-чувствен, похотлив и ленив, защото активността се премества в стомаха и половите органи. Говорих също и в общ план - защото там също има изключения, но тези изключения имат смисъл. Например познавал съм жени, които денем имаха напълно безжизнени лица и угаснали очи - но щом наближеше вечерта, всичко в тях засилваше и лицата им ставаха хубави, жизнени и изразителни. Защо? Защото в тях имаше нещо от нощните животни.

Казано е в Псалмите: „Който направи... Слънцето, за да владее над деня... Луната и звездите, за да владеят над нощта. Един ден ще ви обясня какво представляват тези два Принципа - Слънчевият и Лунният, и че ако в някои случаи се казват толкова лоши неща за Луната, за Женския Принцип, то е, защото този Принцип и неговата роля не са били разбрани в дълбочина.

Когато Слънцето изгрее, в ограниченото пространство, което то осветява, всичко става видимо и точно определено: човек може да се учи, да се ориентира, да работи, да прави изчисления и проучвания. Ала, когато Слънцето залезе, всичко потъва в мрак: вече не се виждат нито формите, нито цветовете, но се вижда необятното, безкрайно пространство, множество звезди... Всичко е толкова огромно, толкова необятно, че човек почти си губи ума: Душата отлита, потапя се в тази необятност и се слива с други реалности. Състоянието на съзнанието се изменя, възцаряват се мир и покой, защото множество дребни и не толкова значителни неща се изгубват пред тази величественост, тази необятност, и човек съзира Всемирния Живот, Живота на Цялото. Трябва ли сега да омаловажаваме важността на Слънцето само защото има още много други Слънца във Вселената? Не - но трябва да научим езика на Природата. Каква е ролята на Слънцето? То ни индивидуализира, то ни озарява, за да можем да учим, да работим и вършим всичко, необходимо за нашето развитие. Ако го нямаше Слънцето, това би било невъзможно - щяхме да се изгубим в необятността. Слънцето е абсолютно необходимо, за да можем да се индивидуализираме и да бъдем съзнателни.

Слънцето, Луната и звездите имат своите представители вътре в нас. Слънцето е в нашия ум под формата на вътрешна светлина, а в нашите чувства - под формата на любов. В нашия организъм то е представено от сърцето, което е в центъра и от което блика и струи кръвта, за да храни органите - също както Слънцето храни планетите. Истинският център на нашия живот обаче е слънчевият сплит. Защо са му дали името слънчев? Защото животът идва от там. Руснаците наричат тази част от тялото живот. Под живот руснаците разбират цялата коремна област, стомаха и слънчевия сплит. В Евангелието е казано, че когато човек успее да се пречисти, да стане Храм на Живия Бог, „реки от Жива Вода ще потекат из утробата му“91. Именно оттам, от слънчевия сплит, извира Живата Вода - и пак оттам, през пъпната връв, детето приема живота от майка си.

Ако вземем Слънцето като символ на ума, тогава умът е тази способност вътре в нас, която има свойството да хвърля светлина върху нещата, да ги прави по ясни и да ни дава възможност да виждаме и разбираме. Без тази вътрешна светлина, която се излъчва от него, човек е сляп, може да падне в някоя пропаст. Следователно умът представя Слънцето под формата на схващане, разбиране, яснота и Мъдрост.

Ето смисъла на формулата, дадена от Учителя Петър Дънов: „Ученикът трябва да има сърце -чисто като кристал, ум - светъл като Слънцето, Душа - обширна като Вселената, и Дух - мощен като Бога и едно с Бога и Умът е нашето „Слънце“ - но едно „Слънце“, което засега невинаги ни свети особено добре.

Какво прави умът? Също като Слънцето, и той има свойството да индивидуализира съществата, да ги отделя от Цялото, от Необятното, за да може да ги направи съзнателни и способни да учат. Следователно от него има полза, но в същото време той прекъсва връзките ни с истинската Реалност, която е Необятното. Ето защо в индуистката религия се казва, че умът е разрушителят на Реалността. Да, може да се каже, че той разрушава Реалността, за- щото я скрива от нас - точно както Слънцето, което ни пречи да обхванем Безкрая с всичките му други звезди и ни оставя да виждаме само една малка част от Земята.

Егоистичният, егоцентричен, материалистичен ум, който се проявява засега у някои мислители, философи, учени и начетени хора с „голяма ерудиция“, е убиец на Реалността. Именно той ни пречи да виждаме - и колкото повече работа му дава човек, толкова по-малко съумява да усети Космоса и Необятното, да вярва в тях и да се свързва с тях: става индивидуалист, ограничен в личността си, разрушителен. Това ще продължи ли все така цяла Вечност? Не, защото в Замисъла на Бога това развитие на интелекта, на ума, е само един етап. Очевидно, Той е знаел, че ако човек развие своя ум, това ще го откъсне от Цялото, ще му пречи да вижда Необятното и накрая ще стане неверник, атеист, материалист... и „позитивно мислещ“, ако щете дори! Но Той е знаел също и че това няма да продължи вечно.

Ролята на ума е да води хората в този конкретен, материален, физически план - и ето че за момента те изследват света с насилие, егоизъм, жестокост. Това обаче ще премине. За известно време то е необходимо и неизбежно: ако съществува, то е, защото Космичният Дух вече го е предвидил. Понастоящем човек изучава само „кората“, обвивката на нещата: техния външен вид, външния им, сгъстен, уплътнен, скован аспект, механичната и мъртва страна на Природата - и всичко това човек го изучава с нисшия си ум. Той обаче е свързан с Висшия разум - причинното тяло.

Спомняте си схемата, която представя човека с неговите седем тела: физическо, етерно, астрално, нисше ментално, виеше ментално, будично, атмично.92 В центъра на тази схема се намира нисшето ментално тяло (манас, както го наричат теософите) и висшето ментално, което е причинното тяло: те са свързани помежду си. Ето защо, благодарение на всичките си дейности, един ден нисшият ум най- сетне ще пробуди Висшия разум. На човек му е необходимо да има един интелект, един ум, който да му дава възможност да се развива като индивид и да овладява материалния свят. Ако той работеше само на колективно и всемирно ниво, би бил неспособен да свърши каквато и да било материална работа. Това е опасността, която грози мистиците, когато не са се научили да работят и в двете сфери и които се отдават единствено на мъглявия лунен свят. Очевидно, те преживяват някои радости, някои състояния на екстаз, но земните им дела западат, а също и физическото им тяло. За да може човек да се развива хармонично, той трябва да умее да работи и на двата плана.

Mihail_Ivanov_222.jpg

Слънцето ни възпрепятства да виждаме останалата част от Творението - която обаче съществува. Според астрономите има Слънца, дори много по-големи и по-мощни от нашето Слънце. Ала не трябва да упрекваме Слънцето за това, че слънчевата светлина ни пречи да виждаме Необятното: това е необходимо и задължително, то съответства на работата на ума, В далечното минало умът не е бил толкова развит, хората са били по-чуствителни и сензитивни и са виждали много повече с вътрешните си очи: живеели са сред духове, лесно са се излъчвали от тялото си, съзнанието им не е било толкова пробудено за физическия план — живеели са един по-скоро психичен, астрален живот, посещавали са Невидимите сфери, където са виждали духовете на умрелите са разговаряли с тях. Впоследствие обаче Разумната Природа е решила да развие мозъка на хората - и сега този мозък е толкова развит, че всичко в сферата на интуицията, ясновидството, религията и мистицизма е засенчено от него. Разбира се, някои от тях са запазили своите вярвания, своя контакт с фините, Висшите сфери, но повечето хора напълно са ги изгубили, защото работят много със своя мозък. Химията, физиката, математиката и биологията са продукт на търсенията и проучванията на ума.

И все пак, някои хора, неудовлетворени от откритията на официалната наука, започват да се насочват към феномените на ясновидството, телепатията и медиумизма, което доказва ясно, че когато интелектът приключи своето развитие, той ще отключи и активира Висшия разум, с който е свързан, и тогава ще стане онова, което се наблюдава при многостепенните космически ракети: когато горивото на първата им степен изгори, тя пада, но преди да падне, възпламенява втората степен и ракетата продължава своя курс. После, когато горивото на втората степен се изчерпи, тя запалва третата степен и така нататък...

Впрочем именно това се случва и с човешкото същество - защото човекът е една ракета, изстреляна от Създателя в незнайна посока: когато първата степен е вече изчерпана, не губете вяра - другите са непокътнати и вие ще можете да продължите да живеете, ако успеете да възпламените втората степен, а после - и третата... Но тъй като често възпламеняването не става, както трябва, човек умира, преди да е изразходил цялото си гориво, и изкачването му спира. Става така не защото не му е останала повече енергия - не, а защото не се е осъществил контакт между горивото на едната степен и това на следващата. Установено е, че много хора умират, въпреки че са имали още много жизнеспособни клетки и органи и всичките им резерви не са били изчерпани - следователно те са могли да живеят още, но са умрели. И дори сега се взимат органи от телата на починали, благодарение на което се дава възможност на други хора да продължат да живеят.

Но да се върнем на нашата тема. Най-важното, най-същественото от онова, което исках да ви кажа, е, че редуването на деня и нощта ни учи, че човек трябва да живее и в двата свята: да развива своя ум и същевременно да вижда физическия план с всичките му детайли, но да не остава изключително и само на този план - иначе никога няма да стане цялостен, ще му липсва цялата тази необятност на сърцето и Душата. Мъдрецът знае, че трябва да е в постоянно общение с Великата общност, Великото Цяло на Душите във Вселената и същевременно да работи и на физически план. Той живее на Божествения план, но живее и на физически план: така се ползва от богатствата на тези два свята. Според мен един материалист не е интелигентен, не е разумен, защото не е проучил добре нещата: той се е осланял изключително на своя интелект, на своя ум - и понеже умът е убиец на Реалността, то тази Реалност, истинската Реалност, остава скрита за него. Интелектът пречи на хората да виждат във всяко нещо Същината, Първата Причина, Живия Господ, Първоизточника на всички неща. Интелектуалците са концентрирани само върху обективната страна на нещата, върху материята: те нямат никакво понятие за субективната страна на нещата - тоест за Живота, за Небесните сили, потоци, флуиди, еманации, квинтесенции и Същества, за планетарните Духове и за всичките Ангелски йерархии във Вселената. Те нищо не усещат: техният интелект е убил за тях Реалността.

Ала не ме разбирайте погрешно: аз не омаловажавам значението на Слънцето. Не - нашето Слънце е свързано с другото Слънце и следователно чрез него човек може да влиза в общение с онзи Разум, Който живее в това друго Слънце. Нашето Слънце, което е умът, е свързано с другото Слънце, което е причинният план - Универсалната Мъдрост, Абсолютното Познание. Така нашето Слънце е един етап, една врата, една степен. Не бързайте сега да кажете: „Ах, ако това е така, вече няма да се стремя към Слънцето, понеже то скрива Реалността“. То не я скрива - скрива я само от онези, които не знаят как да отидат по-далеч, отвъд него.

Ако денят ви показва важността на Земята, детайлите, малките неща, то нощта ви показва тяхната маловажност. Имате някакви проблеми, някакви тревоги и притеснения? Съзерцавайте звездите, нощта - и ще почувствате как малко по малко всичко негативно започва да избледнява, а вие самите ставате благородни, щедри, великодушни, милостиви, снизходителни и милосърдни, приемате с усмивка дори обидите и тормоза. Когато успее да превъзмогне своята привързаност към тази малка, незначителна реалност, каквато е Земята, и се устреми към Необятното, човек също става необятен, слива се с Космичния Дух. Ала след това, за да не изчезне напълно (понеже се налага да остане още на Земята и да изпълнява своите задължения), той трябва - с лека въздишка! - да се върне и да се занимае отново със своите дела. Ако обаче нямате време да съзерцавате звездите, то поне, преди да заспите, оставете се с доверие в Ръцете на Господа и Му кажете: „Господи, направи така, че да разбера, опозная и посетя всички други великолепни кътчета на Твоето Творение“. И така през нощта ще отивате много надалеко, няма винаги да тънете в застой на Земята.

Човек не е създаден, за да остава вкопчен в Земята, а за да пътува и до другите планети и звезди, за- щото за Душата пречки и препятствия не съществуват. Очевидно, тялото е твърде плътно, то не може да лети в пространството - но Душата не среща нито пречки, нито препятствия, нито прегради. Единственото, което е необходимо, за да може да пътува, е нейните връзки с физическото тяло да не са твърде здрави. Ако апетитите, желанията, ламтежите привързват душата към физическото тяло, тя остава негова пленница - не може да лети, за да вкуси от нещата там, Горе. И ето как отново се връщаме към Морала на Посветените. Посветените не са измислили Морала, те са го открили във Вселената.

Да предположим сега, че сте искали да посрещнете изгрева на Слънцето, но е имало облаци и не сте могли да медитирате. Какво трябва да направите в такъв случай? Понеже условията не са благоприятни, трябва да изместите своята активност: вместо да я поддържате в мозъка, в съзнанието, преместете я в подсъзнанието. Оставете се на вълните на този Космичен Океан от Любов и Блаженство, отдайте се с доверие на Бога и кажете: „Господи, оставям се да ме понесе този Океан от Светлина, имам Ти пълно доверие“ И единствено запазвайки в ума си малко бдителност, така че никакво зло да не влезе във вас, се отдайте, плувайте в океан от Радост, потопени в Блаженство. Ето какво може да прави човек в такива дни: не бива да заспива, разбира се, а само да се остави да бъде люлян, наблюдавайки от време на време какво става вътре в него, без да мисли за нищо.

Казано е в Свещените писания, че онзи, който успее да спре мисълта, ще вкуси от Блаженството и Безсмъртието. Да знаем как да спираме мисълта - ето кое е най-трудното! Да, най-трудното нещо е да постигнем пълна тишина в главата си, оставайки в същото време бдителни... да не мислим, но също и да не заспиваме, а само да усещаме, без да мислим. Човек едновременно усеща и разбира, но не знае как разбира, нито посредством какво разбира - обаче констатира, че не е чрез мозъка. Мозъкът не е единственият орган, способен да разбира. Учените още не са успели да открият това, но аз ви го казвам: мозъкът, който ние познаваме, не е единственият орган, изключително устроен да разбира - има и други органи, притежаващи тази способност. Ако сравните слънчевия сплит и мозъка, ще видите, че те са изградени от едно и също вещество - сиво или бяло, но разположено в обратна последователност: в мозъка сивото вещество е на повърхността, а бялото - във вътрешността. В слънчевия сплит е обратното. Благодарение на сивото вещество, човек разбира, а благодарение на бялото вещество - усеща. В мозъка сивото вещество е на повърхността и подтиква хората да разбират външната страна на живота; докато в слънчевия сплит сивото вещество ги води до това да разбират духовната, дълбоката, вътрешната, съкровената страна на живота... Ето, скъпи мои братя и сестри, една от най-важните страници в Науката за Посвещението.

Mihail_Ivanov_037.jpg?fbclid=IwAR3Kh3AdG

А сега се изкушавам да ви разкрия още нещо относно тези символи - триъгълниците и Пентаграма, които са винаги там, пред очите ви, когато сте в тази зала, но които още не знаете как да тълкувате. Още преди много години ви представих Дървото на Сефиротите, което се състои от десет Сефироти, като споменах и една единадесета Сефира - скрита, тайнствена, за която не се говори много и която Кавала нарича Даат. Даат на иврит означава Познание. Тази Сефира се намира на Централната Опора между Слънцето, Тиферет, и Кетер. Всички кабалисти знаят, че Дървото на Сефиротите се състои от три Опори93: тази в средата е наречена Опора на Равновесието, а от едната и от другата й страна се намират съответно Опората на Милостта и Опората на Строгостта.94 Ако човек работи със Сефиротите, разположени на Опората на Равновесието, той ще успее да развие своето съзнание и свръхсъзнание. Другите две Опори са сили, от които той може да се ползва: силите на Мъжкия и Женския Принцип - Милостта и Строгостта.

На Опората на Милостта, погледнато от горе надолу, се намират Сефиротите Хокма, Хесед и Нецах; на Опората на Строгостта - Сефиротите Бина, Гебура и Ход; а на Опората на Равновесието - Сефиротите Кетер, Даат, Тиферет, Йесод и Малкут. Тези пет Сефироти съответстват на петте лъча на Пентаграма, които представят петте Добродетели, които човек трябва да придобие, за да се превърне сам в Опора на Равновесието: Добро, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Колкото до двете странични Опори, всяка от които се състои от три Сефироти - те съответстват на двата триъгълника, от които се състои Печатът на Соломон. Следователно именно Дървото на Сефиротите, Дървото на Живота е изобразено схематично на тези три прозореца: Пентаграмът - в средата, и двата триъгълника - от двете му страни. Трябва да се научите да работите най-вече със средната Опора - Опората на Равновесието, където се намират петте Сефироти: Кетер, Даат, Тиферет, Йесод и Малкут.

А сега ще ви покажа, че Посветените са познавали много неща, които са били разпръснати в различни символи, сентенции, митове и легенди, които хората продължават да използват или да разказват, без да разбират цялата им дълбочина. Виждали сте, че в езотеричните книги се говори за Философския камък, за Еликсира на Безсмъртния Живот, за Универсалната панацея, за Магическото огледало, за Кадуцея на Хермес. Те са пет на брой. И сега, къде ще ги разположите на Пентаграма? Хайде, потърсете!... Ще видите какво представлява Пентаграмът, когато успеете да го разберете!

Mihail_Ivanov_223.jpg

Когато развиете вътре в себе си Добродетелите на Пентаграма, ще можете да превръщате металите в злато, ще придобиете Безсмъртието, ще лекувате всякакви болести, ще виждате всички скрити неща, всички Тайни, и ще можете да вършите всякакви чудеса. Вие обаче все още не знаете какво представляват Философският камък, Еликсирът на Безсмъртния Живот, Универсалната панацея, нито къде се намират те вътре във вас. Ами Магическото огледало? И него имате вътре в себе си, но е поочукано на някои места, потъмняло, на петна - и затова не можете да видите нищо в него. А къде е Кадуцеят на Хермес, за да можете да вършите чудеса?... Търсете - аз не мога да ви кажа всичко в една-единствена беседа. Дал съм ви някои пояснения по определени въпроси: ако се захванете за работа, ще видите дълбочината на нашето Учение.

Сега бих искал да завърша с едно заключение от всичко, което току-що ви казах. И така, Светлината и Мракът са два Божествени Принципа. В нощта няма нищо лошо - нищо по-лошо, отколкото в деня. Злото съществува само в главите на хората, защо- то те не разбират всичко - но в Природата зло не съществува. Мракът си върши работата - а също и Светлината. Светлината избликва от Мрака, защото именно Мракът я поражда. Спомнете си какво ви обясних вчера по този въпрос.

Намаля ли сега желанието ви да ходите да посрещате изгрева на Слънцето само защото сега знаете, че Слънцето препятства човека да вижда Необятното? Не, нали? Впрочем, и в живота винаги е донякъде така: ако имате един професор, преподавател, наставник или Учител, на когото се възхищавате, пред него всичко друго бледнее и виждате само онова, което той ви показва. Винаги ще се намери една по- силна светлина, пред която всяка по-слаба бледнее - и така, от една светлина към друга, човек най-накрая намира Бога. Хората трябва да приемат този закон. Аз, който познавам този закон, съм взел мерки, за да не заблуждавам приятелите си. Никога не съм им казвал, че няма човек, който да стои по-високо от мен - противно на онова, което правят повечето хора с духовни възгледи, окултистите и религиозните, които искат да попречат на своите последователи да отидат при Учители, които ги превъзхождат. Единствен свети Йоан Кръстител не се е поддал на тази слабост. Той е казал, говорейки за Иисус: „Аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“95 Той също е имал ученици и последователи, но когато един ден Иисус минал наблизо, Йоан Кръстител им казал: „Ето Агнеца Божий...!“96 - и те тръгнали след Иисус. Свети Йоан Кръстител бил едно изключително Същество!

Бонфен, 29 септември 1967 г. (сутринта)

______________________________________________

89. Виж Regards sur Vinvisible (Поглед в Невидимото), колекция „Извор № 228, гл. XV: „Se protéger pendant le sommeil“ („Да ce пазим и защитаваме по време на сън“), и гл. XVI: „Le voyage de 1 âme pendant le sommeil“ („Странстванията на душата по време на сън“).

90. Виж Битие 1:5 (бел.ред.).

91. Виж Псалом 136:7; 8; 9 (бел.ред.). Виж Qu'est-ce qu'un fils de Dieu?, колекция „Извор“ № 240, гл. XII: „De son sein jailliront des sources d’eau vive“.

92. Виж „Et il me montra un fleuve d'eau de la vie", част III, гл. 1: „Le système des six corps“.

93. Наречени още Колони или Стълбове (бел.ред.).

94. Пак там, част V, гл. 1 - I: „Les trois piliers de la création“.

95. Виж Йоана 1:27 (бел.ред.).

96. Виж Йоана 1:29 (бел.ред.).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

III

Когато се прибрах тази сутрин, преразгледах всичко, което ви бях казал - и както обикновено, намерих много пропуски. Например: не съм ви говорил за Луната. Луната играе много важна роля в психичния живот - която повечето хора не познават. Обикновено те подценяват влиянието на Луната. Изразите „тоя е лунатик, смахнат“ или „паднал от Луната“ показват, че хората нямат много добро мнение за нея. В действителност обаче, Луната влияе на всички и понякога прекомерно, само че те или не съзнават това, или не го признават. Но нека този път да оставим Луната на мира...97

Казвал съм ви, че слънчевата светлина прави така, че светлината на звездите да избледнее, и ни позволява да виждаме само съвсем малко неща на Земята. Как става така, че Слънцето прави цялата Вселена да избледнее?... То е, защото Слънцето е твърде ярко. Ако станете твърде ярки, твърде горещи, твърде силни и могъщи, тогава всички наоколо ви ще бледнеят. В действителност, това не означава, че затулвате Вселената - не, така вие самите ставате представители на Вселената и не позволявате на тези около вас да тънат в мрак. Казвате: „Ето, това съм аз! - и с тази светлина, с тази топлина, ставате представители на всички други Слънца.

И така, по аналогичен начин Слънцето ни разкрива цялата Вселена. Единствено ограниченият ум на хората им пречи да виждат и усещат Божествения свят, защото остават на повърхността на нещата. Този ум обаче, който за момента засенчва Божествения свят, има също и възможността да отиде по-далеч - и ще дойде ден, когато той ще се докосне до Висшия Разум, с който е свързан - чистия, Върховен Разум на Първата Причина. В този момент човек ще се докосне до истинското Познание как- то за обективния, конкретен, материален свят, така и за Невидимия, фин, Висш свят - Духовния свят, Божествения свят. Не трябва да потискаме ума, защото сред способностите, които Бог ни е дал, именно умът е тази способност, която ни дава възможност да Го намерим отново. Ако нямахме тази интелигентност, дори и посредствена, дори и ограничена, никога не бихме могли да намерим каквото и да било. Бог е дал ум на хората, за да могат да Го намерят отново - за момента обаче именно умът им пречи да видят Истината, но по-нататък всичко ще бъде съвсем различно.

Въпреки че за момента умът ни притежава печалното свойство да помрачава и скрива от нас всичко останало, добросъвестните философи и мислители, когато пожелаят да търсят -намират. Ето защо ви казвам, че същият този ум, който предава материалистите, неверниците и атеистите, е способен, ако те бъдат водени, напътствани и учени от Посветени, да ги доведе до откриването на най-великите Истини. Дори и най-обикновените хора, ако знаят как да разсъждават правилно, намират доказателства за съществуването на Бога. Както ви казах един ден: когато някой престъпник е извършил престъпление, или пък крадци са влезли някъде и са обрали всичко, идват полицаи, за да вземат отпечатъци и да потърсят улики. Защо? Много просто: защото са убедени, абсолютно убедени, че всяко деяние си има извършител, всяко творение има свой автор. Но тогава, как по същата тази логика хората не са стигнали до извода, че ако Вселената съществува, с всички тези закони, този ред и порядък, тази хармония, ако звездите и съзвездията, дърветата, планините и дори нашият мозък съществуват, тогава те също си имат автор, Създател? А, не, не - всяко нещо си има автор, но Природата - тя няма такъв!... Е, добре: ето едно катастрофално мислене.

И въпреки това, тази „незначителна“ човешка интелигентност, която все пак прави открития и която вече успява да изпраща хора на Луната, е способна, също така, и да ни помогне да разберем Великите Тайни на Живота - само че трябва да има някой, който да може да я насочва: и именно това правим ние в Божествената Школа на Всемирното Бяло Братство. Ако нямате водач, ако нямате Учител, няма да съумеете да откриете най-необходимите за живота Истини.

Интелектът, умът не бива да се подценява: никога не съм имал намерението да омаловажавам неговото значение, а само да обясня как се проявява той засега и в какви граници трябва да остане - но без да отричам неговата роля, която е огромна, понеже точно благодарение на него човек може да открие Създателя, Господа; само че трябва да бъде последователен в своята логика: ако вярва, че всяко престъпление си има извършител, но пък че цялото Творение няма такъв - това е пълен абсурд. За някои неща хората са недоверчиви, а за други - толкова лековерни, че е просто изумително! Те не вярват нито в Създателя, нито в Космичната Разумност, нито в Божествения свят, нито в Справедливостта, нито в Доброто - но вярват, че ще берат плодове, без да са посели каквото и да било. Ако човек знаеше за прераждането и познаваше неговите закони, щеше да е наясно, че не бива да чака, а трябва да подготви почвата, за да получи това, което иска, и че ако беше работил в миналото, щеше да има в този живот всичко, което поиска.

И така, сами виждате: хората не вярват в Божествения Разум, но вярват в глупостта, в случайността, в абсурда. Някои материалисти вярват, че атомите по случайност са се наредили по такъв начин, че са създали разума. Но само попитайте един земеделец дали случайността управлява Природата! Той ще ви отговори, че няма да наберете смокини от лоза, нито пък сливи Л от магарешки бодил. И ако човек знае това, ще знае също и че разумът ще породи разум, а абсурдът - абсурд. Тогава, как могат учените да вярват, че една глупава, безсмислена и хаотична случайност е породила един толкова интелигентно организиран свят? Наистина, това е нечувано!

Но да се върнем на онова, което казах тази сутрин относно Пентаграма. Казах ви, че върху петте лъча на Пентаграма могат да бъдат разположени пет символа. Първият е Философският камък за превръщане на металите в злато.98 Той съответства на физическия план, на Сефирата Малкут. Вторият е Еликсирът на Безсмъртния Живот: това е Чистият Живот, това е Йесод, втората Сефира от долу нагоре.99 Третият е Универсалната панацея - Сефирата Тиферет, Слънцето, Светлината, с която се лекуват всички злини, болки и беди. Четвъртият е Магическото огледало, което ни прави способни да виждаме всичко, да опознаем всичко -това е Сефирата Даат, където са Познанието и архивите на Вселената.100 Много магьосници със заклинания приготвят магически огледала, но какво виждат в тях? Ужасите, престъпленията, ларвите и демоните, които витаят около хората. Истинското Магическо огледало ви прави способни да виждате дълбините на Вечната Мъдрост - това е Сефирата Даат. И накрая, петият символ: това е Магическата пръчица, която дава на онзи, който я притежава, силата да върши всякакви чудеса. Тя бива преставена също и от Кадуцея на Хермес или от кръста, носен от първосвещениците и висшите духовни санове като символ на техния авторитет - това е Сефирата Кетер.101

Mihail_Ivanov_226.jpg

И така, на Централната Опора, Опората на Равновесието, се намират тези пет символа, които петте Сефироти могат да дарят на онзи Посветен, който върви по Пътя на Равновесието. Обединени отново в едно цяло, те образуват Пентаграма. Ако размишлявате и медитирате върху Пентаграма, ако се вслушвате в онова, което ви казва, той ще ви разкрие много неща и вие ще откриете също и защо той съдържа в себе си малкия Пентаграм. Ние сме малкият Пентаграм - Микрокосмосът - в големия Пентаграм. Ние сме малкият Пентаграм в големия Пентаграм - Макрокосмоса, защото сме устроени по образа на великия, необятен Космос.

Бонфен, 29 септември 1967 г. (вечерта)

_______________________________________

97. Виж Les fruits de l'Arbre de Vie, колекция „Събрани пълни беседи“ том 32, гл. XVIII: „La lune et son influence sur l’homme“ Le Livre de la Magie divine (Книга за Божествената Магия), колекция „Извор“ № 226, гл. VII: „La lune, astre de la magie (Луната — „планетата“ на Магията), и Regards sur l'invisible (Поглед в Невидимото), колекция „Извор“ № 228, гл. III: „L’accès au monde invisible: de Iésod à Tiphé- reth“ („Достъпът до Невидимия свят: от Йезод към Тиферет“).

98. Виж La pierre philosophale - des Évangiles aux traités alchimiques, колекция „Извор“ № 241, гл. X: „La pierre philosophale, fruit d’une union mystique“.

99. Виж Les mystères de Iésod. - les fondements de la vie spirituelle, колекция „Събрани пълни беседи“, том 7, част I: „Iésod reflète les vertus des autres séphiroth“, част И, гл. 5: „Le fleuve de vie“ и Boire l’élixir de la vie immortelle, минибропгура № 5.

100. Виж „Et il me montra un fleuve d'eau de la vie", част V, гл. 2: „Les séphiroth du pilier central. La séphira Daath“ и Regards sur l'invisible (Поглед в Невидимото), колекция „Извор“ № 228, гл. ХИ: „Le véritable miroir magique: l’Âme universelle“ (Истинското магическо огледало: Вселенската Душа).

101. Виж L'amour et la sexualité, колекция „Събрани пълни беседи, том 14, гл. И: „Prendre le taureau par les cornes. Le caducée d’Hermès“, и Vie et travail à l'École divine, колекция „Събрани пълни беседи, том 31, гл. X: „La toute-puissance de la lumière“, част I.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×