Jump to content
Ани

XVIII. Слънцето е бащата на цивилизацията

Recommended Posts

СЛЪНЦЕТО Е БАЩАТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА РАЗВИВА ЯСНОВИЖДАНЕ,

 ЗАПОЧВАЙКИ ОТ ВИСШИТЕ ПЛАНОВЕ

Когато Слънцето изгрява, то разпръсква своята светлина, своята топлина и своя живот - и именно тази светлина, тази топлина и този живот подтикват хората също да станат, за да отидат на работа. Някои отиват в офиса, в завода или на полето, а други отварят магазините си. Децата отиват на училище. Улиците се изпълват с глъчка, с оживление, с хора и коли, които се движат насам-натам. Вечер, когато Слънцето залезе, хората затварят магазините, напускат офисите, връщат се у дома и след това - хайде, в леглото! Именно Слънцето определя ритъма на живот на хората - всеки го знае; но онова, което хората не знаят, е, че то е също и Бащата на културата, на цивилизацията.

Често се питаме кой е бил онзи, който пръв е научил хората на четмо и писмо, на земеделие, на това как да използват огъня или определени сечива - и приписваме тези неща на един или друг човек, но в действителност, в началото на всички тези открития стои Слънцето. Ще кажете, че това е невъзможно, че Слънцето не е разумно, че няма мозък, с който да мисли, нито пък уста, с която да говори. И така, според вас само хората са разумни, интелигентни - а онова Същество, благодарение на което е възможен Целият живот на Земята, не е разумно!...

В действителност, първото Същество, което е Донесло науката на хората, е Слънцето. Как? Много е просто и лесно да се разбере - ние можем да виждаме предметите, формите, релефа, цветовете, разстоянията именно защото Слънцето ни дарява със светлината си: благодарение на тази светлина можем да се ориентираме, да наблюдаваме, да сравняваме, да пресмятаме. Нито една наука не е възможна без светлината. Какво може да се опознае на тъмно? Нищо.

И сега, ако попитам кой ни е дал религията, някои, които се мислят за големи философи, ще ми отговорят, че това е страхът - страхът на хората от природните стихии. Не, това е една твърде ограничена гледна точка. Давайки топлината си на хората, именно Слънцето е породило религията, защото е вложило в тях потребността да се радват и веселят, да обичат, да благоговеят. Когато е студено, човек е свит, измръзнал, без любов в себе си. Ала дарете някого с топлина - и той ще се отвори, ще се почувства добре и ще започне да обича. Ето как е възникнала религията: благодарение на топлината. Тази религия може би най-напред се е свеждала само до чувството на обич към един мъж, към една жена - или дори към едно животно: куче, котка, канарче... Не е толкова важно към кого - важното е, че е било поставено началото. Един ден тази любов ще се извиси чак до Господаря на Вселената, до Господа.

И най-накрая, пак Слънцето е Бащата и на изкуството, защото то носи живота. Щом в едно същество има живот, то започва да иска да се движи, да действа, да говори, да изразява себе си чрез творби - и ето ги танците, песните, живописта, скулптурата. Изкуството започва с живота. Вижте децата: те се движат, тичат, крещят, драскат... Техните викове - това е началото на музиката, драсканиците им са началото на рисуването, на живописта, а малките им фигурки от пясък - началото на скулптурата. Малките им къщички пък са началото на архитектурата, а детските им движения - на танците. Да, изкуството започва с живота - а животът иде от Слънцето.

Как един човек на изкуството би могъл да създаде каквото и да било, ако светът тънеше в мрак? Откъде би взел той своите модели? Откъде би придобил представа за движенията, формите и цветовете? Казвал съм на някои художници: „Вие рисувате картини, но кой ви е дал боите? Вие ли сте ги произвели? Не. Чрез минералите и растенията, от които биват извличани, всъщност Слънцето ви е дало боите - замисляли ли сте се върху това?“ Художниците никога не отправят своята благодарност към Слънцето, което им е доставило боите, и даже твърде рядко го изобразяват върху своите картини.

Преди няколко години имах един познат, художник, който живееше във Вар. Той беше на преклонна възраст, беше известен, а багрите на картините му бяха винаги великолепни. Този художник ме покани да прекарам няколко дена у тях - и аз отидох. Пристигайки, с учудване установих, че беше построил къщата си в една падина, обградена с планини, и се запитах как така един човек на изкуството, един естет толкова да не знае къде да построи къщата си. Дори и през лятото той виждаше Слънцето да изгрява едва в десет часа и да залязва в шестнадесет часа. Накрая го заговорих за това и му казах: „Как можете да живеете без слънце? Още първите слънчеви лъчи трябва да влизат и осветяват къщата Ви, защото именно тези лъчи са животът, вдъхновението... Всичко е там, в тях!“ Той не знаеше какво да отговори. След това го попитах защо Слънцето не се вижда никъде в картините му. Той ми отговори, че било много трудно да се нарисува Слънцето. „Ама не - казах му аз, - съвсем не е трудно. Как става така, че не отдавате почит на онова Същество, което е първоизточникът на всички тези багри, което дава живот на всички тези дървета и цветя, които са изобразени на картините Ви? Именно то ви е дало всичко, а никъде не присъства във Вашите картини!“ Впоследствие научих, че започнал да рисува Слънцето...

Достатъчно е човек само малко да се замисли, за да разбере, че Слънцето стои в основата на всичко, което съществува на нашата Земя. Попитайте го да ви обясни как е медитирало и работило, за да направи така, че хората да живеят, как им е подготвило благоприятни атмосферни и температурни условия, как е дозирало светлината и топлината, за да възникне животът. Най-напред са се появили растенията, след това - рибите, птиците, млекопитаещите, и накрая - хората. И именно Слънцето е подготвило всичко, за да се родят една култура и една цивилизация - и пак Слънцето е било първият агроном, понеже от него зависят разпределението на растителността, нейният растеж и развитие и нейното плодородие. Именно то предизвиква бедност или богатство, глад или изобилие.

Когато през 1937 година пристигнах във Франция, казах, че в бъдеще човечеството няма повече да използва нито дърва, нито въглища, нито петрол, за да добива енергия - а единствено слънчеви лъчи. Очевидно, по онова време не са ми повярвали, но сега започват да разбират, че съм бил прав, защото все повече и повече си дават сметка, че източниците на енергия, използвани понастоящем, скоро ще се изчерпят и хората ще бъдат принудени да се насочат към използването на по-фини енергии, които са неизчерпаеми. В бъдеще, благодарение на слънчевата енергия, ще имаме осветление и отопление, ще пътуваме... Хората дори ще се хранят със слънчева светлина.

Без живота, идващ от Слънцето, хората никога не биха могли да съществуват, да действат, да работят. Без неговата топлина те никога не биха могли да изпитват чувства. Без неговата светлина никога не биха могли да виждат - и не само да виждат, но и да разбират, понеже разбирането не е нищо друго освен една по-висша форма на виждане - виждане в сферата на ума, на разума. Колкото до топлината му, тя е породила всичко, което е в сферата на сърцето: връзките и контактите, обмяната, любовта, приятелството. Именно топлината е в основата на женитбата, семейството, обществото и всички форми на колективен живот. Ако сте студени, хората не ви обичат, стоят далеч от вас - но ако сте топли, идват да се стоплят при вас и са ви признателни за тази топлина. Именно топлината сближава съществата, именно тя ги прави способни да чувстват, да се трогват, да се възхищават и удивляват, да се молят... Следователно слънчевата топлина е в основата на морала и на религията.

Разбира се, ако кажете това на християните, те ще се възмутят, защото не виждат колко е важно Слънцето: за тях най-важното, най-същественото е богослужението в църквата. Ще ги попитам, тогава: „Но ако Слънцето го нямаше, как щеше да се извършва богослужението? В тъмнината и студа кой би могъл да отслужи литургия? Откъде ще се вземат хлябът и виното за причастието?“. Аз не искам да омаловажавам значението на богослуженията - дори откровено ще ви кажа, че по този въпрос знам много повече от болшинството свещеници. Те са се научили да отслужват литургия, но не познават дълбокия й, магически смисъл. А аз - аз го познавам и затова изпитвам много по-дълбоко уважение към богослужението, отколкото самите християни. И все пак, задавам им следния въпрос: „Без Слънцето, кой би отслужил литургията? А и кой би присъствал на това богослужение?“ Ето - виждате добре, че те не разсъждават.

А сега, ако ви кажа, че именно слънчевата светлина, работейки върху нашето физическо тяло, е формирала очите ни, пак няма да ми повярвате. И все пак, това е Истина: именно Слънцето е създало нашите очи. Защо? За да бъде видяно... А с топлината си то е работило върху тялото ни, за да създаде органите на сензитивността: сърцето, устата и най- вече - кожата. То е сметнало, че сензитивността към светлината трябва да се ограничи само до очите, до- като топлината трябва да бъде усещана върху цялата повърхност на тялото. Виждате разликата... Това е интересно, нали?

Слънцето направлява всичко във Вселената: то е като диригент или като цар, седнал на своя трон. Когато вземе някое решение, то само подава сигнал - и всички онези духове, които е изпратило тук, на Земята, или на другите планети, бързат да изпълнят заповедите му: променят нещо в атмосферата, в електромагнитните потоци - и от това следват всевъзможни трансформации в растителното, животинското и човешкото царство, в сферата на биологията, психологията, икономиката, както и в социалната сфера! Всичко, което се случва на Земята, е по заповед на Слънцето. Слънчевите изригвания, слънчевите петна не са нищо друго освен знаци, които то дава на цяла една йерархия от Разумни Същества, натоварени с мисията да изпълняват неговите заповеди.

Скъпи мои братя и сестри, не търсете другаде: първо, преди всичко друго, е Слънцето. То е първото и последното - Алфа и Омега. Преди всички други същества е било то - както е казал

Христос: „Преди да бъде Авраам, Аз съм“102 И Слънцето ще пребъдва - дори и на Земята да не остане нито един човек.

Водейки ви към Слънцето, аз ви водя към Христос, Който е Духът на Слънцето. Той самият го е казал: „Аз съм Виделина на света“103. Светлината, която осветява света - това е Слънцето. Ала трябва да разберем, че отвъд видимата светлина на физическото Слънце съществува една друга Светлина, която е истинската Светлина на Слънцето: на български я наричаме Виделина -дума, образувана от корена на глагола виждам. Вече съм ви говорил за нея: Виделина, това е невидимата, вътрешната Светлина - тъкмо обратното на думата светлина, образувана от корена на глагола светя, която означава видимата светлина, идваща от Слънцето, от огъня или от някоя лампа104. Тази външна светлина ни дава възможност да виждаме материалните предмети, но не и невидимите реалности на психичния и Духовния свят. За да доловим тази, другата Светлина - Виделината, трябва да се свържем със Слънцето, защото тя също идва от Слънцето, но е невидима, по-фина, по-богата от видимата светлина и притежава безкрайно много други нюанси, които не познаваме. За да придобием даже и безкрайно малко количество Виделина, което да ни позволи да виждаме Невидимия свят и всичките същества, които го населяват, са нужни години и години работа, размишление, медитация, молитва и съзерцание на Слънцето.

Твърде малко хора са се замисляли върху факта, че за да можем да виждаме, все от някъде трябва да се излъчва светлина. Когато се налага да слезем в мазето или да отидем в гората през нощта, знаем, че трябва да носим със себе си свещ или джобно фенерче, но не сме спирали вниманието си върху това, за да си направим съответните изводи. Понеже именно светлинните лъчи, натъквайки се на предметите, ги правят видими, то, за да започнем да виждаме в Невидимия свят, трябва да сме способни да излъчваме от себе си определен вид светлина. Хората очакват, че предметите там ще са осветени... Е, не - не са, човек сам трябва да си ги освети! В действителност, всички обекти на астрален и ментален план излъчват светлина, но човешките очи не могат да доловят тази светлина. Човек трябва да развие вътре в себе си нови центрове, да запали вътрешните си лампи, така че да излъчва от себе си лъчи, които, падайки върху повърхността на тамошните предмети или същества, да ги правят видими.

Има много видове виждане. Да започнем, ако щете, с виждането на Духа. Когато човек схваща нещата и разбира смисъла им посредством своя ум - това вече е една форма на виждане (на английски за разбирам се употребява израза I see - т.е. виждам). Това виждане, разбира се, не е материално - и човек често не осъзнава, че вижда, но в действителност, вижда. Когато човек получава Откровения, то е, за- щото изпраща много нависоко, много надалеко свои собствени лъчи, които му позволяват да вижда закони, съответствия, определена структура. Усещането също е форма на виждане: посредством друг вид излъчвания, които човек насочва към съществата, той вибрира в унисон с тях, осъзнава, че те съществуват, осъзнава тяхното присъствие, техните чувства. И най-накрая, има и един трети тип виждане, който се състои в това да се възприема определен вид светлина или определени същества, които се движат в етерния свят. Това е хубаво, но все пак е най-нисшата форма на ясновидство. Много хора са успели да го развият: те виждат етерни цветове или форми, само че не ги разбират и нищо не усещат по отношение на тях - трябва им някой друг, за да ги води и да им тълкува онова, което виждат. Такова виждане не е особено полезно и благотворно и често даже може да спре ученика в неговото развитие.

И така, ясновидството си има степени. Висшите му степени са разбиране и възприемане на Божествения свят - и именно от там трябва да започне човек, а след това, ако иска, може да се спусне по-надолу, чак до виждането на етерен план. Етерното виждане е все пак от нисш порядък, защото етерният план е свързан със стихията Земя: той принадлежи все още към физическия, а не към Духовния свят. Според Езотеричната Наука физическият план се състои от седем нива, както и всички други планове. За момента науката познава само три състояния на материята: твърдо, течно и газообразно - но съществуват още четири нейни състояния, и точно от тях е изграден етерният план105.

И така, съществуват две школи. Първата учи как, тръгвайки от физическия план, да се стигне до виждането в най-висшите сфери. Това е хубаво - но при този метод има някои негативни последици, които ще ви посоча. Другата школа учи учениците си да се концентрират най-напред върху Първата Причина, върху Първоизточника на живота, върху самия Бог, за да започнат да слизат след това към материята. Този метод допуска по-малко опасности, защото, когато се свържете с Господа, Когото любите и за Когото винаги работите, тогава Той ще е Този, Който ще ви помогне да се научите как, с кого и с какво да работите. Той може да ви покаже дори и Ада - но понеже сте под Неговата закрила, не се излагате на никаква опасност.

Великите Посветени задължително трябва да познават всичко - дори и Ада. Ако избягват Ада заради страх от опасности, не биха имали пълното Познание, цялата Наука за Посвещението. Ала само кога- то се издигнат много високо, когато придобият Познанието, истинската Любов, Могъществото, само тогава могат да слязат, за да изучават Ада с неговите обитатели, без да се изцапат, без да изгорят - защото имат аура, която ги пази, владеят Мълнията, имат в себе си Огъня, които символично биват представяни като огнен меч, и дори демоните треперят пред тях и спазват дистанция. Тогава виждат как действат законите на Кармата, как биват наказвани прегрешенията и как трябва да бъдат изправяни. Иисус също е посетил Ада: преди да се слее отново със Своя Небесен Отец, Той слязъл чак в Ада, където предизвикал смут и безредици -дори освободил някои души и откъдето минел, всички треперели от страх.106

Опасността от развиване на ясновидство, започвайки от нисшите планове - етерния и астралния - е в това, че тези сфери са населени със същества от ниска степен на еволюция, но често много съблазнителни, много красиви. Дори и в Ада има много красиви неща. Ето една Истина, която християните почти никога не споменават, защото не знаят какво представлява Адът и си го представят, пълен мръсотия, с ужасни неща... Съвсем не - в Ада могат да бъдат открити много красиви, но илюзорни, измамни неща, служещи за оплитане на хората в нечии мрежи.

Дяволът винаги бива представян с нокти, рога, копита и животинска муцуна. В действителност обаче, Дяволът приема необикновено съблазнителни форми: добре облечен, с украшения, пръстени и даже с внушителна сметка в банката! Той е добър оратор с връзки в най-висшите кръгове на обществото; разхожда се, със своите красиви мустаци; понякога държи малък бастун, който върти изящно; носи монокъл, както и бомбе или широкопола шапка, тип мускетар ска. Ами да, ето как се явява той на тържествени събрания, на срещи от национално ниво. Уверявам ви: Дяволът изглежда много добре. Но понеже хората винаги го търсят под форми със заплашителен вид, не го виждат - и тогава, бидейки в пълна безопасност, той се промъква и ги мами. Защото хората са толкова глупави! Те нямат никакво различаване: чакат Дявола да се появи с рога... Помислете си само! Той не е толкова глупав - знае много добре, че рогата и копитата не са толкова съблазнителни: ето защо се маскира по необичаен начин.

Опасността за ученика на Духовната Школа при развиването на ясновидство, започвайки от нисшите планове, е в това, че се изкушава да се спре насред пътя си, съблазнен от красиви, но измамни форми. Някои окултисти притежават съставки, извлеци от растения, които дават на своите ученици, за да събудят в тях определени центрове, което ще ги направи способни да виждат Невидимия свят. По този начин обаче могат да се видят само нисшите нива на етерния и астралния план - нищо повече. И ако онези, които се осмелят на това, без най-напред да са развили умения за самоконтрол, за овладяване на себе си и различаване - на които аз винаги наблягам! - а прекалено много бързат, твърде са любопитни или искат да се сдобият със сили, за да мамят другите, да ги експлоатират, да ги използват и злоутребяват с тях и т.н., те не са защитени и се излагат на големи опасности.

Съществата, обитаващи етерния и астралния план, не обичат много-много да ги наблюдават и често са настроени враждебно към хората - затова и всички, които се опитват да ги видят, събуждат омразата и злобата в тях. И понеже онези, които се опитват да виждат в етерния и астралния план, от време на време виждат там нещо хубаво, на което спират вниманието си, то желанието им да продължат по-нататък вече не е толкова силно: те остават вкопчени в тези сфери, където нисши същества идват да ги тормозят през нощта и им носят безсъници или кошмари, за да ги принудят да деградират. И понеже са невежи и не са развили волята си, за да могат да се защитават с по-висши средства, са подхвърлени на милостта на всички враждебни сили. Ето защо в света се срещат хиляди хора, превърнали се в жертви заради някакво откъслечно познание на окултните науки!

В Божествената Школа ученикът получава едно по-друго обучение. На него му се разкрива, че преди да поиска да се впусне в Невидимите сфери, трябва да има основа, здрави корени -което ще рече да има нерушима връзка със Създателя, с чистата Небесна Светлина. Тогава нищо, никаква враждебна сила не е способна да го извади от равновесие или да го победи, защото е вкоренен дълбоко в Небесната твърд.

И така, веднъж започнал да схваща и прониква дълбоко в нещата чрез Духа и Висшия Разум, ученикът може да се спусне в астралния план, където са емоциите - и там развива добротата, благостта, Любовта, простителността, снизхождението, величието на Душата. След това вече слиза по-надолу, в етерната сфера, където започва да вижда формите, цветовете и духовете на Природата. Всички онези, които не обичат да бъдат виждани, вече нищо не могат да предприемат срещу него, защото разбират, че се е превърнал в такава могъща сила, че не се осмеляват да се мерят с него и дори, ако им заповяда нещо, му се подчиняват, защото усещат, че този, който им говори, слиза от Небето, а им е наредено да се подчиняват на такива Същества.

Както виждате, ако не бързате, всичко може да се случи по един естествен, прекрасен, великолепен начин.

Севър, 30 март 1968 г.

____________________________________________

102. Виж Йоана 8:58 (бел.ред.).

103. Виж Йоана 8:12 (бел.ред.).

104. Виж Regards sur l'invisible (Поглед в Невидимото), колекция „Извор“ № 228, гл. VIII: „Lumière visible et lumière invisible: svétlina et vidé- lina“ („Видима и невидима светлина: светлина и Виделина“).

105. Виж Notre peau spirituelle: l'aura (Аурата, или кожата на нашата Ауша), брошура № 309.

106. Виж Ефесяни 4:8 - 11 (бел.ред.). Виж La vérité, fruit de la sagesse et de l'amour (Истината - плод на Мъдростта и Любовта), колекция „Извор“ № 234, гл. XVII: „La vérité au-delà du bien et du mal“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×