Jump to content
Ани

XX. Слънцето е най-добрият педагог: то дава пример

Recommended Posts

СЛЪНЦЕТО Е НАЙ-ДОБРИЯТ ПЕДАГОГ:

ТО ДАВА ПРИМЕР

СЛЪНЦЕТО - СЪРЦЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Когато човек гледа Слънцето, онова, което вижда най-напред - казвал съм ви това - е този светъл диск, който винаги има една и съща форма, едни и същи размери. После вижда тази светлина, която струи от него - неговите лъчи, които прииждат, сякаш не могат повече да останат на едно място, сякаш енергията в тях е толкова буйна, че кипи и бушува...

Е, добре, на какво още ще ни научи Слънцето с лъчите си? Защо е решило да ги изпраща в пространството, чак до планетите? За да ги смущава, за да ги безпокои? Попитах го за това и то ми отговори: „Как искаш тези планети, които са толкова тъмни, мрачни, непрозрачни, непроницаеми, да могат да станат като мен и да действат като мен, ако не им давам пример? Аз им изпращам моите лъчи, за да им покажа как озарявам и как сгрявам всичко, за да правят и те един ден като мен!“ Тогава разбрах, че това е неговият начин да ги учи. Виждате ли каква е педагогиката на Слънцето? Най-големият педагог - това е именно Слънцето, защото то безспирно дава пример.113

От милиарди години Слънцето е винаги тук, за да учи хората как да носят Топлина и Светлина, как да излъчват. Те обаче са толкова слепи, толкова неосъзнати, че нищо не са разбрали от действията на най-великия Наставник, най-великия Учител. Те винаги отиват да се учат някъде другаде. В деня, в който най-накрая ще поискат да се преобразят, те ще трябва отново да се обърнат към Слънцето, да изучават неговия начин на действие, неговия Подход, и да действат като него. Вижте: този лъчезарен диск, който е неподвижен, устойчив и неизменен, е тялото на Слънцето. Това, което се излъчва от него, са неговите мисли, неговите идеи, неговата Душа, неговият Дух - те отиват да посетят периферията. Защо?... Ами да видим: защото на Слънцето е толкова топло, че имат нужда да отидат да се разхладят и освежат за малко извън него! Ще решите, че това прилича на обяснението на мързеливия ученик, който казва: „Топлината разширява телата, а студът ги свива - доказателството за това е, че през лятото дните стават по-дълги, а през зимата - по-къси“. А аз, аз ви давам подобно обяснение: щом на слънчевите лъчи им стане твърде горещо, отиват да се разхладят малко извън него. Нали, когато стоите прекалено близо до една печка, изпитвате потребност да излезете - и веднъж охладили се добре, влизате отново да се стоплите? Е, добре: лъчите също излизат, защото им е станало много топло - после се връщат, толкова свити, толкова измръзнали, че вече не се виждат.

Вие несъмнено сте забелязали това отиване и връщане и във всекидневния живот: човек ту си стои вкъщи, ту решава да отиде в града, за да работи или да прави покупки, а след това отново се връща у дома. Човек излиза от Центъра, за да отиде в периферията; след това напуска периферията, за да се върне в Центъра. Ако сега анализирам мотивите на хората за отиването им в периферията, ще открия, че те са или с цел да вземат, да спечелят, да заграбят нещо - или пък, за да дадат, да помогнат, да направят подаръци. Всичките дейности, посещения, действия, постъпки, които хората извършват, когато излизат от дома си, имат една от тези две цели. Те могат да имат хиляди нюанси, но винаги се свеждат до думата взимане или до думата даване114: хората се занимават с бизнес дела, афери, печалби - или пък дават, помагат.

Каква е целта на слънчевите лъчи, какво е тяхното желание? Ако идваха, за да взимат, те нямаше да бъдат толкова светли и сияйни. Ето един важен критерий, който Слънцето ми е разкрило: Любовта връща сиянието, Любовта прави съществата сияйни. Слънчевите лъчи също са топли, сияйни и чисти, защото имат в себе си необятна Любов, която ги подтиква да раздават навсякъде от богатството и изобилието, с които е преизпълнено Слънцето. И когато „разтоварят“ своите „пратки“, те се връщат на Слънцето, за да се презаредят и след това да тръгнат отново на път, за да посетят други същества в Слънчевата система.

И Слънцето не е единственото: и на други планове има представители на Слънцето със същите функции като неговите. Във физическо ни тяло например представителят на Слънцето е сърцето. То има същите функции, същата неуморна и непреривна деятелност: и дори когато всички други органи се поотпуснат малко, то продължава своята работа, защото има само една цел: да помага, поддържа, храни, съгражда, възстановява. То не мисли за нищо друго, освен да дава, да бъде безпристрастно, надличностно, щедро, великодушно и изпълнено с Любов. Дали хората въобще са забелязали, че притежават един орган - сърцето, който е представителят на Слънцето във физическото им тяло?

И така, тези лъчи - тази светлина, която Слънцето изпраща, съответства на кръвта: също като нея, и те са преизпълнени с всичко, което е полезно, изгодно, благотворно и спасително за всички същества в Слънчевата система.115 Когато тази кръв остави товара си, състоящ се от хранителни, възстановяващи и изцеляващи вещества и елементи, и когато вземе в замяна всичките нечистотии, се връща обратно. Тя обаче не се връща направо в Слънцето, тоест в сърцето: най-напред минава през белите дробове на Слънчевата система, за да се освободи там от тези замърсявания. Планетата, която играе ролята на бели дробове, е Юпитер. Някои астролози свързват по-скоро черния дроб с Юпитер. Черният дроб всъщност изпълнява същите функции в една друга област: той също чисти, прочиствайки организма от отровите му. Френската дума foie означава на български черен дроб, което на френски се превежда като poumon noir, a poumon на български е бял дроб - poumon blanc на френски. Както виждате, в това сравнение има доста голям смисъл, защото и двата органа са натоварени с мисията да пречистват, но в две различни области.

Макар че астрологията обикновено свързва черния дроб с Юпитер, аз го свързвам по-скоро със Сатурн. Освен това, гръцката митология може да ни помогне да разберем техните взаимовръзки и отношения: първоначално Юпитер е бил в черния дроб, а Сатурн - в белите дробове. Ала когато Юпитер свалил баща си от трона, завзел управлението на белите дробове и изпратил Сатурн в изгнание в черния дроб. Оттогава Сатурн води подземен живот, в мините -също както черния дроб, който работи под диафрагмата, в тъмнина и сред най-различни отрови.

Но да оставим всичко това и да се върнем отново към Слънцето. Значи, светлината, която излиза от Слънцето, е неговата кръв. Веднъж щом лъчите бъдат употребени от планетите, от безбройните същества, които населяват Слънчевата система - защото пространството е населено с милиарди същества, които възприемат, улавят, събират тези лъчи и извличат от тях храна - те потъмняват, губят светлината и топлината си. Тогава се отправят към Юпитер, който ги пречиства, като Луната и Сатурн също участват в това пречистване - и най-накрая се връщат отново на Слънцето. След това, изпратени от Слънцето, отново поемат в пространството като една сила, заредена с Любов, Мъдрост и Истина.

Следователно това е цял един огромен кръговрат, който се извършва в Слънчевата система. Слънчевата система е жив организъм, който функционира благодарение на Слънцето - това сърце, което тупти и я храни безспир. Ето защо сърцето е било избрано за символ на безпристрастието, на надличностното, на безкористието, на Любовта: защото в човека то изпълнява ролята на Слънцето.

Още няколко думи за взаимовръзките, които съществуват между белите дробове и сърцето, между Юпитер и Слънцето. Кръвта, която сърцето е изпратило към целия организъм, отива да се пречисти в белите дробове, преди да се върне отново в сърцето. Целият живот зависи от взаимовръзките и отношенията между белите дробове и сърцето. При раждането, белите дробове са тези, които задвижват сърцето: ако детето не може да поеме първия си дъх, движението на сърцето не се активира - и то умира. И най-накрая, в момента на смъртта, именно спирането на сърцето спира и белите дробове. Тази връзка между сърцето и белите дробове е налице и в астрологичното сродство между Юпитер и Слънцето. Юпитер е щедър и великодушен като Слънцето: в астрологията той е наречен Голямото Аобро, Великият Добротворец, защото именно той раздава богатствата, славата и всяко благополучие, всеки разцвет. Очевидно, Юпитер не притежава светлината и топлината на Слънцето, но е щедър и великодушен като него.

Тези малки сравнения са интересни, но второстепенни - за мен най-важното, най-същественото е да ви доведа до разбирането, че светлината и топлината на Слънцето идват от неговото желание да дава. Ако някой изгуби Любовта, добротата, желанието да помага на хората, лицето му става безжизнено, безизразно, мрачно. В противовес на това, погледнете друг, който се кани да отиде да посети болен или нещастен приятел, да му занесе подаръци, да му каже няколко утешителни думи - неговото лице е красиво, сияещо. Погледнете после лицето на един престъпник, който се готви да извърши нещо лошо: то, напротив, е мрачно, свъсено, неспокойно, не излъчва никаква Светлина. Трябва да разбирате този език. Колкото по-голямо е желанието ви да внасяте яснота, да просвещавате, озарявате и учите хората, да им помагате, толкова повече се увеличава, усилва и разгръща Светлината във вас, докато създаде около вас една светла, необикновено красива и сияйна аура, която ви прави подобни на Слънцето. Сега разбирате, че именно Слънцето притежава истинските критерии и мерки, Абсолютните Закони. Аз няма да ходя да ги търся в книгите: за мен единствената истинска Книга - това е Слънцето.

От сега нататък винаги се старайте да взимате Слънцето за пример: стремете се към него, питайте го как да станете подобни на него, и то ще ви отговори: „Ако се освободите от користните си мисли, от егоистичните си желания, ще започнете да излъчвате от себе си

Светлина и да дарявате Топлина“. Всички Възвишени, Избрани Същества, които са слизали на Земята да помагат на хората, са били като слънчевите лъчи. Работата, която те са извършили върху човечеството, е сравнима точно с тази, която Слънцето извършва върху Земята: без тях на Земята никога нямаше да има нито култура, нито цивилизация. Очевидно, по време на своето пребиваване на Земята, те поемат върху себе си нечистотата и греховете на хората, така че изгубват част от своята жизненост, от своето сияние; но когато се върнат отново на Небето, вече са изпълнили своята мисия - и с каква слава само се завръщат там!... Всички тези Избрани Души, тези Синове Божии - те са истинските слънчеви лъчи, дошли на Земята.

А сега, не намирате ли за чудно, че Слънцето, което все дава, дава и излъчва светлина от милиарди години, не се е изчерпало? Това е, защото съществува един закон в Божествената Любов: колкото повече давате, толкова повече се изпълвате с нея. Във Вселената не съществува празно място. Щом някъде се образува празнота, веднага нещо идва да я запълни. Този закон действа на всички планове. Ако това, което давате, е светло, сияйно, благотворно, то, по силата на Закона на Сродството, който също влиза в действие, получавате от другата страна елементи със същото качество, със същата сияйна и лъчиста квинтесенция. Ако обаче излъчите нечистота, веднага след това вашият „резервоар“ се изпълва с нечистотии.

Ето защо Слънцето е неизчерпаемо. В желанието си да дава, то се пълни: изпраща ни своите лъчи, но в същото време непрестанно получава нови енергии от Безкрая, от Необятното, от Абсолюта. Докато излъчва светлина към периферията, в своя център то усвоява богатствата и енергиите на Абсолюта. Ето какво ми обясни то: „Аз съм постоянно свързано с Бога - и понеже имам най-чисти мисли и желания, привличам и всички най-чисти и най-сияйни енергии. Научете се от мен как да станете съвършени, неизчерпаеми, неуморими. Работете като мен, и ще установите, че щом изразходите определена енергия за благото на другите, много скоро след това изведнъж ще се почувствате презаредени с нова енергия“. Как става това? То е нещо загадъчно, тайнствено - но толкова вярно! Докато, ако изразходвате енергия за осъществяването на някоя твърде лична цел, ще ви отнеме дълго време, за да си я възвърнете, да се възстановите - и ако, за нещастие, се разболеете, ще са необходими може би месеци и години, за да се излекувате. Съществата, вдъхновявани от най-добри и възвишени мисли, от Високия Идеал, винаги се възстановяват по-бързо.

Разбира се, астрономите никога няма да приемат идеята, че Слънцето е неизчерпаемо. Впрочем те вече са определили продължителността на неговия живот: още няколко милиарда години - и край. Ето, значи, съдбата на Слънцето: те предварително са го погребали, защото не знаят, че то е живо, съзнателно, интелигентно, разумно Същество, което притежава силата да продължава живота си колкото иска, за да си довърши работата. Те ще кажат: „Но това е анимизъм!116 Това е детинско мислене!“ Ами ако точно децата са тези, които мислят право? В действителност, всичко е живо.

В основата на цялата ни духовна работа стои Слънцето, скъпи мои братя и сестри. За нас то е диригентът на оркестъра: ние следим движенията на палката му и пеем, свирим. Не знаете какви открития ще бъдат направени много скоро... Ако имах на разположение много усъвършенствани уреди, с радост бих се заел да уловя музиката на Слънцето - защото от него се излива музика, която се пътува из цялата Слънчева система и която е най-прекрасната от всички видове музика. Когато учените се заемат сериозно с това, целият свят ще бъде очарован, възхитен, удивен, жаден да чуе тази прекрасна музика, която идва от Слънцето.

Слънцето обаче не изпраща само музика в пространството: то излива изобилно и благоухания - всички квинтесенции на всички цветя. Ако не ги усещаме, то е, защото обонянието ни не е достатъчно изострено и фино. Сред всички тези най-превъзходни и фини ухания, които идват от Слънцето, всяко от цветята на Земята си избира онова, което най-много подхожда на естеството му. Не цветята произвеждат своя аромат: те са способни само да го уловят и да ни го предадат, когато ги помиришем. Следователно, вдишвайки уханията на цветята, ние откриваме уханията на Слънцето: ето още една Истина, която ще бъде потвърдена един ден. На хората обаче ще им трябва още много време, преди да започнат да долавят уханията на Слънцето - а що се отнася до музиката му, това ще се случи по-скоро.

Аз ви водя към Слънцето, за да го приемете като образец, като пример за подражание. Искам да ви убедя, че то е живо, интелигентно, разумно и че всички науки водят началото си от него... Да, и освен това, то е мой покровител - Слънцето е най-добрият педагог. То ми каза: „Слушай, остави остарялата философия на целия този свят. Тъй наречените „педагози“ не познават истинската педагогика. Те не знаят, че за да носиш Топлина на другите, трябва ти самият да имаш в себе си Топлина; за да за да носиш Светлина на другите, трябва сам да имаш Светлина; за да носиш Живот на другите, самият ти трябва да си изпълнен с Живот. Възпитателите искат да наложат на младите поколения нравствени качества, как- вито сами не притежават и по отношение на които не са в състояние да им послужат за пример. Как искаш тогава младите да не се бунтуват? Нормално е, че вече са непокорни. Един истински педагог трябва сам да излъчва онези качества, които иска да възпитава у другите: от него трябва да струи нещо заразително, мотивиращо, вдъхновяващо, неустоимо! Един истински поет, един истински музикант увлича другите да станат и те поети, музиканти. Един истински носител на Любовта прави така, че другите също да бъдат изпълнени с Любов. Един смел генерал, изпълнен с храброст и решителност, има огромно влияние върху своите войници - и те се хвърлят в атака да извоюват победата. Представете си един страхливец, един малодушен човек, който се провиква с треперещ глас: „Напред!“ - никой няма да го последва. Възпитателите повтарят: „Трябва да сте разумни, трябва да сте честни, трябва да сте щедри, великодушни... „ а те самите - такива ли са? Тогава, как искаш да бъдат водени и наставлявани младите поколения?“

Това е вярно: хората си мислят, че подобряват образованието с кредити, с учебен материал и всевъзможно оборудване на стадиони, плувни басейни, библиотеки... Но не - преди всичко трябва да се дава жив пример! Ето го истинското решение. Съвременното обучение остава на повърхността, по периферията. Истинската педагогика е педагогика на Центъра: ако вътрешно сте благородни, справедливи и честни, дори и нищо да не казвате, ще правите хората около себе си благородни, справедливи и честни. В противен случай, това са само празни изрази и нравоучения.

Ето я, скъпи мои братя и сестри, Новата култура - тоест Новото Небе: цялостен обрат! А онези, които все още искат да продължават по старите пътища, в старите навици, остарелите схващания - е, добре, нека си останат там! Рано или късно, всичко ще се разпадне, ще им се изплъзне! Защото в света назряват безредици и бъркотия, за да доведат в крайна сметка човечеството до Истината.

И всички мними „истини“ на хората, ако не са способни да ме дарят с Топлина, Светлина и Живот - отхвърлям ги. Ето каква е Истината: тя освобождава, сгрява, оживотворява, озарява, облагородява.117 Дайте ми тази Истина - ако ли не, запазете всички ваши „истини“ за себе си, аз не се нуждая от тях! Истината ли? Когато човек я намери, той не е вече същият. Виждате колко е просто!... Впрочем аз не познавам нито един човек, надарен с по-голяма Простота от тази на Слънцето.

Но кой се диви на това невиждано благословение: да има Слънцето? Трябва да се радваме и да благодарим, отново и отново, че то е непрестанно тук, за да ни крепи, да ни насърчава, да ни топли и сгрява... Колкото до мен - аз намирам това за нещо необикновено, изключително. Какво сме направили, че да го заслужим, да бъдем достойни за едно толкова велико благословение?... Всички намират неговото присъствие за нещо нормално, за нещо естествено. Да, то е тук... е, добре, то е тук - и това е всичко. Хората ядат, пият, работят, забавляват се, но не обръщат внимание на Слънцето. То е тук - това е нормално; моето удивление обаче е анормално! А знаете ли какво е Истината? Тя е нещо, което е винаги тук, пред хората - нещо, което ще им избоде очите, а те не го виждат!

Севър, 9 април, 1968 г.

_________________________________________________

113. Виж La pédagogie initiatique, колекция „Събрани пълни беседи“ том 27, гл. III: „Éducation et instruction“ и гл. VIII: „L’initiation comme facteur d’éducation“.

114. Виж La clé essentielle pour résoudre les problèmes de l'existence (Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота), колекция „Събрани пълни беседи“ том 11, гл. III: „Prendre et donner“ („Взимане и даване“).

115. Виж Qu'est-ce qu'un fils de Dieu?, колекция „Извор“ № 240, гл. II: „Le sang, véhicule de l’âme“, и гл. XI: „Le sacrifice de Jésus sur la croix: les puissances du sang“.

116. Анимизъм - първобитно вярване, че всеки предмет притежава душа (бел.ред.).

117. Виж La vérité, fruit de la sagesse et de l'amour (Истината - плод на Мъдростта и Любовта), колекция „Извор“ № 234.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×