Jump to content
Ани

XXI. Трите вида огън

Recommended Posts

ТРИТЕ ВИДА ОГЪН

Цял свят си има своите мании - и аз също: виждате ли; няма никакво изключение. Чувате ме да повтарям все едно и също изречение: „Това, което е долу, е подобно на онова, което е Горе...“, и все същите думи за Великата Книга на Живата Природа. Това обаче е наистина една много полезна мания - и аз ще ви го докажа, показвайки ви още веднъж, че това изречение е за мен един ключ.

Спомням си, че когато бях малък, към 13 - 14-годишен, ми харесваше да опитвам всякакви занаяти. Естествено, това не продължаваше дълго: само няколко дни или няколко седмици... Случваше се през ваканциите: училището беше свършило и вместо да се шляя насам-натам, предпочитах да се цаня някъде, за да уча занаят - и ето как станах шивач. Да, но не за дълго, само за един ден; защото, честно казано, да бъда шивач, не ми хареса - и... съм задрямал! Единственото хубаво нещо в този занаят беше позата, която заемах. Знаете, на френски се казва „седнал като шивач“, с кръстосани крака - малко като йогите, в поза лотос. Аз обаче задрямвах, защото този занаят наистина не ме влече: човек шие ли, шие - край няма! А освен това и си изпонабодох пръстите... Тогава си казах, че шивашкият занаят не е за мен и само след един ден се отказах.

Въпреки това обаче, да си бил шивач цял един Ден - това оставя своя отпечатък; и през целия живот аз продължих да „шия“: ей така, без много да се набивам на очи, по мой си начин. Не стигнах дотам да си отворя шивашко ателие, за да печеля пари, но продължих „сам да си шия дрехите“: влизам в определени „магазини“, които знам, избирам си от най-хубавите „платове“ и сам си правя най-красивите „дрехи“: необикновени сака и палта118... Външните, материалните дрехи ги давам да ми ги ушият или ги купувам - но за другите дрехи, вътрешните дрехи, съм забелязал, че само аз съм способен да си ги скроя по мой вкус. И затова сам съм си шивач... А сега е ваш ред да се справите сами в тълкуването.

Има още и други занаяти, които са оставили върху мен своите многобройни отпечатъци. Често, разхождайки се, наблюдавах какво става в ковачниците - и бях впечатлен, гледайки как ковачът удря с чук нажежено парче желязо, за да му придаде една или друга форма. Обичах огъня - той винаги ме е привличал. И дори, когато бях още по-малък, към шест-седемгодишен, съм подпалвал много пъти хамбари в селото! Бях щастлив, гледайки огъня, и не разбирах защо хората изпадат в паника, тичат като обезумели и носят вода, за да го гасят. И така, да ви се представя: един подпалвач! По-късно се промених: разбрах, че трябва да паля други огньове - в сърцата, в душите... От ковашкия занаят обаче бях много впечатлен и затова останах там седмици наред. Работата ми харесваше, но тъй като не носех обувки, върху босите ми крака падаха искри и ми правеха мехури от изгаряне - не мога да го забравя и досега. Разбира се, беше си цяло чиракуване: отначало духах с меха, наблюдавайки ковача... Да гледам отново и отново всичките тези искри - беше прекрасно, велико, незабравимо!

А сега бих искал да извлека една поука от тази работа при ковача, за да ви покажа как боравя с Ключа на Аналогията. Всички знаят, че за да може да се кове, желязото трябва да се сложи в огъня и да се изчака да се нажежи до червено, а после - до бяло. Хората обикновено не спират вниманието си върху Великата Тайна на Посвещението, скрита зад това явление, за да я разгадаят. И все пак, това е една от най-важните страници във Великата Книга на Живата Природа: как пламъкът може да предаде на желязото своята топлина и дори светлината си? Тук се крие една Тайна. Желязото става също като огъня: светещо, сияйно, искрящо - то, което преди това е било сивкаво, тъмно, безжизнено, студено, се преобразява и придобива нови качества и свойства...

Човекът може да бъде сравнен с метал - например с желязо, и единствено съприкосновението с Огъня може да го направи сияен, лъчист, излъчващ Топлина. Очевидно, тук говоря за духовния Огън, а не за физическия, защото има много видове Огън. Единствено Мистиците познават добре това съприкосновение с духовния Огън: това е особен плам, Любов, екстаз, един по-интензивен Живот. Да, този Огън е Живот, който ви възпламенява и преобразява, превръща ви в друго същество... Също както физическият огън притежава свойството да прави желязото достатъчно меко, гъвкаво и ковко, за да му бъдат придадени нови форми, така и Небесният Огън, който е всъщност Божествената Любов, е способен да потопи човека в едно духовно състояние, при което той се освобождава от старата си форма, която е твърда, непрозрачна, непроницаема, дисхармонична, за да му се даде нова - сияйна, лъчиста. Тази Тайна е била позната на истинските Мистици, истинските Пророци, истинските Посветени през всички времена и епохи. Те са умеели да откриват истинския Огън, който е в Душата и в Духа - и потапяйки се в него, да постигат така едно състояние на съвършена „ковкост“_съвършена гъвкавост, и после да „удрят и блъскат с чука“, за да си придадат нова форма, и най-накрая - да „закаляват метала“, потапяйки го в „студена вода“, за да фиксират окончателно тази форма. Ето още една подробност, която хората не са знаели как да тълкуват: защо ковачите, след като са нагорещили желязото до бяло, го потапят в студена вода? За да стане новата форма крепка, устойчива и издръжлива.

Съществуват много видове Огън, които могат да бъдат разделени на три категории: физически, видим огън, който поглъща и изпепелява предметите; астрален огън, който ни изгаря и ни кара да страдаме - това е например огънят на човешката, чисто сексуалната, егоистичната любов; и един трети Огън - Божественият Огън, Огънят на Слънцето, който не изпепелява, не изгаря, не ни кара да страдаме, но който ни дарява със Светлина и Радост, изпълва ни с възторг, с върховното усещане да сме в общение със самия Бог: това е Небесният Огън. Докато онзи огън, който хората познават и при който надават викове: „Изгарям, изгарям!...“ често е само огън от слама - и въпреки това обичат този огън, който ги кара да страдат, да се омаломощават, да плачат и да си скубят косите... Малцина знаят как да отидат по-нависоко, да се потопят в Огъня, който изпълва Висшите сфери. Колкото до мен, аз познавам този Огън: Бог ми е давал да изживея моменти в моя живот, когато наистина съм вкусвал от този Небесен Огън.

Преди малко ви казах, че не знаете как да изтълкувате факта, че желязото бива потапяно в студена вода, за да се закали. Студената вода - това са изпитанията, трудностите. Огънят разтопява металите, а водата ги втвърдява; докато при земята, при пръстта е обратното: водата я прави по-рохкава, а огънят я изсушава. Ето още един аспект на Езика на Живата Природа.

Скоро пак ще ви говоря по въпроса за Водата, за Огъня и за Четирите стихии; но днес първото нещо, което трябва да разберете, скъпи мои братя и сестри, е, че за да преобразим себе си, за да формираме наново своя темперамент, своите наклонности, своите навици, своята наследственост дори, трябва да влезем в Огъня: трябва да привлечем към себе си, да призовем този Небесен Огън, да го умоляваме да слезе в нас - и да го раздухваме, да го раздухваме непрестанно, така че да успее да ни разтопи; а после трябва да помолим някого да дойде да ни извае наново или пък ние сами да се изваем наново, ако сме достатъчно съзнателни, за да направим това. Ето как тълкувам аз занаята на ковача. И тъй като съм бил ковач, разбирам нещо от него! Ами да: пред вас стои един ковач... И дори ми плащаха за работата, но не твърде скъпо, особено по онова време. Ако ви кажа колко ми плащаха, няма да ми повярвате - но аз бях доволен, че още толкова млад имах някоя и друга пара, която да занеса вкъщи.

Всичко, за което ви говоря, вече съм го опитал - ето защо мога да ви кажа как ще съумеете да се преобразите напълно. Първо се затопляте - тоест молите се, умолявате Небето в стремежа си да привлечете Небесния Огън: и когато този Огън влезе във вас, чувствате едно такова кипене, което ви разтапя. След такива моменти вече не можете да имате същите форми на вътрешен план - и дори физически малко по малко се преобразявате, съумявате да си изваете едно ново лице.

Когато бях много млад (ами да, бил съм на шестнадесет-седемнадесет години - и разбира се, пълен невежа по отношение на всичко това, за което ви говоря), чувствах, че вътре в мен протичат необикновени явления: един Огън, който ме възпламеняваше... и аз плачех от възторг, изпаднал в екстаз; но тъй като нямах никакви познания в тази сфера, не разбирах какво става. Благодарение на това, че правех упражнения, че вършех духовна работа, Огънят се беше проявил и бе започнал да ме възпламенява. След някое време, когато вече бях срещнал Учителя Петър Дънов, все още продължавах да работя по този начин, и един ден Той ми каза: „Вие сте си сменили кожата“. Тогава пак нищо не разбрах и се питах: „Какво означава това - да си смениш кожата? Толкова ли е важно?“ Но след години, когато бях изследвал смисъла и значението на малките неща, разбрах, че да можеш да си сменяш кожата е изключително важно.

Това, което ви разказвам, съм го опитал: познал съм този Огън и години наред бих могъл да ви говоря за онова, което съм преживял. Много хора, които четат книги, ще ви говорят по-добре от мен за мистичния възторг и екстаз, но те никога не са ги преживели. А аз, аз имах това щастие, тази привилегия да позная, да вкуся от този Огън, и едва тогава разбрах, че Огънят може да разтопи и измени старите форми. Ето защо трябва да жадувате единствено този Небесен Огън, да мислите за този Огън, да съзерцавате този Огън - докато той дойде да обгърне, затрогне и разтърси вашето сърце, цялото ви същество. Не разчитайте на обясненията и беседите: те няма да ви послужат за нищо, докато Огънят не се разпали във вас, за да ви накара да тръпнете и вибрирате, докато Огънят не дойде, за да направи от вас едно Същество, животрептящо като Слънцето. Защото Слънцето е Огън - и затова трябва всяка сутрин да ходите да го посрещате и съзерцавате, за да възстановите съприкосновението си с Небесния Огън. Ако с цялата си Любов, с цялата си Разумност се свържете със Слънцето, ако се оставите да бъдете прегърнати от него, от вас ще започнат да излизат пламъци и да ви обграждат. Светият Дух не е нищо друго освен Свещеният Огън на Слънцето.

Когато Светият Дух, под формата на пламъци, на огнени езици, слязъл върху учениците на Иисус, те получили дарбата да изцеляват, да пророкуват, да говорят чужди езици.119 Защото Небесният Огън дава способности, които нищо друго не може да ни даде.

Не разчитайте чак толкова на професорите, университетите, библиотеките... Разчитайте на Слънцето, защото то е единственото, което може да ви даде този Огън, да ви запали, така че да започнете да пламтите, да светите: всеки ден съзнателно работете със Слънцето, докато дойде този Огън, който е способен всичко да ви разкрие. Именно за това говорят всички Учения за Посвещението: ако не стигнете до този Огън, нищо няма да постигнете. Трябва да стигнете до този Огън, без да се страхувате, че ще изгорите - защото той не изгаря, той преобразява. Разбира се, този Огън изгаря, това е вярно: но той изгаря само отпадъците, изгаря всичко нечисто - ала не и онова, което е чисто, благородно, Божествено. Един огън не причинява зло на друг огън: той не може да разруши онова, което, по своето естество, е също като него.

Всичко, което ви обяснявам, съм го проверил, докоснал, вкусил. И дори мога да ви разкрия една опитност, която пазих в тайна повече от петдесет години. Беше малко преди да срещна Учителя Петър Дънов: в ръцете ми попаднаха няколко индуистки книги за дишането - и дни наред правех само дихателни упражнения, дишах до припадък. И понеже нямаше никои, който да ме наблюдава и напътства, а и на тази възраст не знаех никаква мярка, стигнах до такива крайности, че се разболях и за малко да умра. Ала преди да стигна дотам, един ден, дишайки, почувствах как в белите ми дробове влиза нещо като огън - само че толкова приятен и сладостен, толкова благ... и как този Огън слиза и обзема цялото ми същество. Не разбирах какво става... но от този момент нататък започнаха да се разгръщат странни, невъобразими явления. Точно по онова време чух Музиката на Сферите. По-късно разбрах, че този Огън, който бях приел в себе си, е бил една частица от Етера, от Космичния Дух.

В книгата Исая четем, че един Серафим очистил устните на Исая с жив въглен120, а в Откровение на Йоана - че един Глас заповядал на свети Йоан да изяде една малка книжка121. Макар и под различни форми, явлението е винаги едно и също: чрез дишането, чрез въздуха човек приема в себе си един Дух - наричайте го Светия Дух, ако искате... Индуистите казват, че това е един вид Небесна Прана, други - че това е Огън или пък Светлина... Не е толкова важно как се нарича: това е Дух, който човек приема чрез въздуха, дишайки. Ето защо някои Учения за Посвещението придават такова голямо значение на дишането.122 Вдишването и издишването са началото и краят - това е самият Бог, това е Вечният Живот. Животът започва с първото вдишване; и когато човек умира, се казва, че е „издъхнал“ - животът винаги завършва с последното издихание.

Ученикът на една Духовна Школа трябва добре да разбира важността на дишането и да бъде много буден и внимателен. Например хората се разболяват, защото по време на хранене говорят, жестикулират, поглъщат храната, без да дъвчат добре, и дишат неправилно... Без дишането, храненето не може да става правилно. Ето още едно нещо, което хората още не са открили. Много е важно да не говорим по време на хранене, за да можем да дишаме добре, защото чрез дишането извличаме от храната по-фини елементи и така натрупваме запаси за целия ден.123 Най-общо, човек би казал, че хората нарочно избират момента на яденето, за да спорят и да се карат, без да съзнават, че тяхното състояние се отразява твърде негативно върху някои жлези, които започват да отделят отрови. Но да - този въпрос, за различните секреции в организма, все още не е нито добре проучен, нито правилно разбран, въпреки че е много важен.

Случва се някои хора, идвайки за пръв път и не знаейки защо съблюдаваме едни или други правила при хранене, ни критикуват или ни се подиграват, защото според възпитанието, което са получили, всичко, което правим, е пълна глупост. Ала веднъж проучили добре нашите методи, те ще разберат колко възможности са пропилели. Да направите няколко дълбоки вдишвания по време на хранене, привидно изглежда незначителен метод - но в действителност, в него се съдържат Велики Тайни; само че хората са все още толкова далеч от всичко това! Ето защо съветвам всички, които идват за първи път, никога да не се учудват, нито да критикуват, нито да сравняват нашите методи с онова, на което са ги учили в света. Нека бъдат търпеливи, да се учат - и деня, в който дойде Светлината, ще бъдат смаяни, виждайки богатството на нашето Учение и нашите практики: външно те изглеждат незначителни, но в действителност, ни дават достъп до други възможности, които не сме познавали досега.

Сега виждате откъде идва моята философия: извличам я не от онова, което съм прочел, а от собствения си опит. Това, което ви разкривам, съм го практикувал непрестанно - и днес все още продължавам, за да позная, да опитам, да вкуся, да се докосна и до други Истини, с надеждата един ден да ги представя пред вас, да ви даря с тях, за да можете и вие, също като мен, да възкликнете и да кажете: „О, колко красив, богат, велик и прекрасен е Животът!“ Защото, вместо да се задоволявате с дребни забавления или с малки, ограничени наслаждения, списъкът на вашите удоволствия ще се разшири и ще започнете да вкусвате от все още непознати радости. И така, доверете ми се: още днес решете да познаете Могъществото на Небесния Огън, да го почувствате, да го придобиете. За тази цел, концентрирайте се много по-вглъбено върху Слънцето, върху Огъня, който изпълва Всемира. Старайте се да разберете неговото естество, как идва чак до нас, за да ни затрогне и разтърси дълбоко, и как може да ни предаде своите качества и свойства. Хората трябва да станат способни да усвояват този Огън, за да могат старите форми, вече втвърдили се вътре в нас, да бъдат разтопени от неговата Топлина и да бъдат изваяни наново.

В някои области и сфери трябва да се работи с Водата, защото тя умее да променя в нас всичко, което е Земя и камъни - ала за всичко онова, което е Метал, трябва да се впрегне Огънят. Един ден ще ви говоря за всички упражнения, които човек може да прави с Водата край реки и водопади, край океана... През пролетта на миналата година, когато бях на Тихоокеанските острови, всяка сутрин работех с тази могъща сила на водната стихия, и то - в един съвсем определен дух. Повечето хора не знаят какво представляват изворите, водопадите, реките, езерата и океаните. Те се възхищават, разбира се, пият от тази вода, топят си ръцете, къпят се в нея - но това е всичко. Това не е онази, истинската вътрешна работа. Така могат цял живот да ходят по океанските брегове или край езерата, без това да доведе и до най-малка промяна вътре в тях.

Водата има огромна, могъща сила: тя представя жизнения флуид на Вселената, кръвта на Земята: трябва да знаем как да гледаме на нея, как да й говорим, как да се свързваме с нея, защото тя ще преобрази някои елементи вътре в нас, като ги разреди и разтвори. Водата има точно такава власт върху някои субстанции, които огънят е неспособен да преобрази. Огънят не притежава всяка сила и власт: Бог не е дал всички сили и всяка власт на една-единствена стихия. Четирите стихии се допълват взаимно... същевременно борейки се помежду си, понеже например с водата може да се гасят пожари.124 Привидно, Огънят и Водата са врагове. Те сакато мъжа и жената: винаги са във война - и въпреки това се обичат, винаги изпитват влечение един към друг.

Концентрирайте се единствено върху Могъществото на Небесния Огън... Твърде често хората се оставят да бъдат изгаряни и измъчвани от другия огън - астралния, който отделя голямо количество пушек и оставя много пепел. Небесният Огън не произвежда пушек, не оставя отпадъци - а само Светлина, Топлина и Живот. За съжаление, мъжете и жените винаги предпочитат да отприщват и разпалват поглъщащия, изпепеляващия огън на астралния план и после да казват: „Изгарям, изгарям... „ Впрочем никой не се и съмнява, никой не се чуди, никой не се пита какъв е този огън, защото всички знаят как става това. Но що се отнася до Небесния Огън, няма да намерите много кандидати.

Съществуват три вида Огън - всъщност съществуват хиляди видове Огън, но за да опростя нещата, съм ги класифицирал в три големи категории: физическият огън, който не различава „добрите“ от „лошите“, а изгаря всичко и всички; астралният, или адският огън, който има огромно предпочитание към хората, преливащи от страсти, желания, ламтежи и злоба, и който винаги е готов да се нахвърли върху тях, за да ги погълне, защото те са тъкмо такива, че да му послужат за храна; върху съществата, които остават свързани с Бога или с Ангелите, този астрален огън няма никаква власт. Що се отнася до Небесния Огън, той търси онези, които са абсолютно чисти, сияйни и озарени - и когато ги намери, се спуска върху тях, прегръща ги и те стават Синове Божии: красиви, сияйни, лъчисти като Слънцето.

И така, физическият огън не подбира: на него му е все едно дали някой е справедлив, или несправедлив - това не е негова работа, той просто го изгаря. Останалите два вида Огън обаче подбират... Божественият Огън не слиза където и да е: той е Мълния, която не пада върху когото и да е. Да, той е своего рода мълния - и онези, които приемат Благодатта, Благословението на Небето, биват поразявани от Божествена Мълния. В любовта се говори за влюбване от пръв поглед: „Още щом я видях, се влюбих в нея, все едно ме удари мълния“ -казва едно момче; и за жалост, съдбата му вече е предначертана: да страда, да плаче, а може би дори и да извърши убийство... Защо има влюбване от пръв поглед, защо влюбените са като поразени от мълния? За да може човек, благодарение на страданието, да научи някои неща. Други също се влюбват от пръв поглед, поразява ги Мълния - но Небесна Мълния; и те също плачат през цялото време, но от екстаз. Колко светии и Мистици са приели в себе си тази Благодат! Прочетете биографиите им, и ще видите как свети Йоан Кръстител, Малката Света

Тереза и много други са били поразени от тази Мълния, влюбили са се от пръв поглед в Христа - и дори някои поети, някои художници. За мен няма нищо по-скъпоценно, по-рядко срещано, по-велико и прекрасно! Никое друго благословение не може да се сравни с това да бъдеш поразен от Небесна Мълния, влюбвайки се от пръв поглед в Свещения Огън - не съществува нищо по-възвишено, по-върховно от това.

Но ако човек бъде ударен от тази Мълния, това не означава, че знае всичко, че разбира всичко - не, Небесният Огън не ни прави изведнъж всезнаещи и всемогъщи: той само ни дава възможност да станем Богове. От нас обаче зависи да работим с Огъня, за се развием идеално, съвършено... За съжаление, човек може да стигне дори дотам, че да изгуби тази Благодат, да изгуби Светия Дух: а това е най-голямото нещастие, което съществува, най-ужасната загуба, която едно човешко същество би могло да допусне! Много окултисти, Мистици, Посветени са имали в себе си този Огън, но са го изгубили по един или друг начин. Някои са успели да си го извоюват отново, но с цената на колко страдания, сълзи, покаяние и работа! Защото този Огън е толкова съзнателен, че би могло да се каже, че е „наскърбен“, защото някой е бил толкова небрежен, че е допуснал Той да си отиде. Такива хора трябва дълго време да се смиряват, да плачат, да умоляват Небесния Огън да се съгласи да се върне в тях - ала ако Огънят приеме да стори това, Той се укрепява в тях толкова силно, пуска и забива корени толкова дълбоко във вътрешността на тяхното същество, че повече никога не ги напуска!

Аз съм проучил много случаи, имал съм неизброими опитности - и дори всеки ден се намирам в непреривно общение с Огъня... Било вътре в мен или извън мен, и на вътрешен, и на външен план, мен ме интересува единствено и само Огънят. Още от раждането си имам едно предпочитание към Огъня, но по онова време, в детството ми, подпалвах плевни и хамбари. По-късно разбрах, че повече не бива да се занимавам с външния огън и че трябва да запаля най-напред собственото си сърце, а после - и сърцата на другите.

А сега, ето какъв съвет ви давам: никога не пропускайте изгрева на Слънцето, знаейки, че там има една Искра, един Пламък, с който можете да запалите сърцето си. Също както сутринта на Великден в православните църкви в България. На Великден сутринта църквата беше пълна: попът запалваше една свещ, с която предаваше пламъка на най-близко стоящия до него вярващ; той, на свой ред, запалваше свещта на следващия до себе си - и така, от човек на човек, цялата църква се изпълваше с множество малки пламъчета. Следователно една-единствена свещ запалваше всички други свещи: това има символично значение... Слънцето също е една свещ, от която можем да запалим нашата. Понякога са необходими години, преди човек да успее да го направи, защото, на вътрешен план, в него духа вятър или вали дъжд - ала един прекрасен ден най-сетне успява да запали своята свещ и започва да излъчва слаба светлина. Тогава някой негов ближен си казва: „О, но ето от кого ще си взема Светлина!“ - и идва и той също да запали своята свещ. После идва втори, след това - трети... И продължавайки по този начин, един ден целият свят може да се изпълни със запалени свещи.

Ще ви дам още един нагледен пример, но малко по-прозаичен: този с един човечец, който щрака запалката, за да запали цигарата си. Това не е много похвално, но нека вземем най-сетне този пример. И така, в този случай, Слънцето е кремъкът (какво ли не сте чували вече по отношение на Слънцето!), а у вас е парчето желязо. Всяка сутрин идвате и „удряте“ „парчето желязо“ в „кремъка“ - и един прекрасен ден изскача искрата. „Кремъкът“ - той е винаги тук, но „желязото“ е това, което невинаги е вярно и точно, невинаги идва на уговорената среща! Следователно вие сте тези, които, заедно с „желязото“, трябва да се явите и да „удряте“ - тоест да работите с волята си, за да изскочи искрата: ваша задача е да „удряте“.

Винаги ние сме тези, които трябва да си оправяме своите бъркотии - а не Слънцето. Слънцето отдавна е оправило своите дела: ние сме тези, които трябва да идем да се срещнем с него. И ако съм ви казвал какво ще спечелите, полагайки усилия да ставате от леглото рано сутрин, особено в почивните дни - то е заради силата, която развивате чрез тези победи над съня, над мързела!... Вие дори не си давате сметка за това. Тогава, скъпи мои братя и сестри, елате да си свършите работата, запалете своята свещ от Великата свещ на Слънцето... Сега ясно ли е? Добре ли изтълкувах нагледните примери и символите от Великата Книга на Живата Природа?

Всеки път, когато времето сутрин е студено, как- то сега, ви съветвам да изпиете една или две чаши много гореща вода, защото водата е отличен проводник на електричеството, топлината и живота, и ви пази от студа. Всички си имат завивки - а аз, как- то сте забелязали, не взимам завивка за изгрева на Слънцето. То е, защото знам няколко трика, за да не ми е студено... Също така, от време на време човек може да диша много дълбоко: да вдишва, да задържа въздуха възможно най-дълго и да издишва... Ако направите това три-четири пъти, с кратка пауза между тях, ще можете да издържате и на най-ужасния студ. Вчера имаше леденостуден вятър - и оставайки повече от час неподвижен и без завивка, имаше риск да хвана някоя болест. Аз обаче направих следното упражнение: създадох около себе си флуиден слой топлина и вече не усещах нито вятъра, нито студа - нищо. Упражнявайте се да правите същото, но не се отказвайте още от първия ден от всичките си завивки! Запазете ги, това е по-разумно: най-напред добре потренирайте и ги махнете едва след като сте постигнали успех в своите упражнения.

От сега нататък, концентрирайки се върху Слънцето, работете за запалването на Огъня вътре в себе си.125 Когато придобиете този Огън, той ще ви даде възможност да разрешите всички въпроси на живота. По-нататък ще ви говоря за Въздуха, Водата и Земята: как да изгорите отпадъците, които са в ума, как да пречистите белите дробове и сърцето чрез въздуха. Ще ви разкрия, също така, и Тайните на Водата, която очиства червата, черния дроб, далака, половите органи; и най-накрая - Тайните на Земята, която поглъща нечистотиите от мускулната и костната система.126 Повечето хора са още толкова далеч от това да изучават подобни неща и да работят с Четирите стихии за постигане на Абсолютна Чистота - Чистотата на Слънцето!

Ето, скъпи мои братя и сестри, Науката, която ви очаква. Аз ви водя към истинското пречистване, към истинското Просветление, към Небесния Огън, който ще ви възпламени...

Севър, 10 април 1968 г.

_______________________________________

118. Виж „Еп esprit et en vérité" („В Дух и Истина"), колекция „Извор“ № 235, гл. VIII: „Le vêtement de lumière“ („Одеждата от Светлина“).

119. Виж Деяния на Апостолите 2:1 - 4 (бел.ред.). Виж Les révélations du feu et de Veau (Откровенията на Огъня и Водата), колекция „Извор“ № 232, гл. XVIII: „La descente du Saint- Esprit“ („Слизането на Светия Дух“).

120. Виж Исая 6:5-7 (6ел.ред.).

121. Виж Откровение на Йоана 10:8- 11 (бел.ред.)

122. Виж La respiration - Dimension spirituelle et applications pratiques (Дишането - духовни измерения и практически упражнения), брошура № 303.

123. Виж Hrani yoga - Le sens alchimique et magique de la nutrition, колекция „Събрани пълни беседи“, том 16.

124. Виж Les fruits de l'Arbre de Vie - La tradition kabbalistique, колекция „Събрани пълни беседи“, том 32, гл. VII: „Les quatre éléments“, и гл. IX: „L’eau et le feu“

125. Виж Les révélations du feu et de Veau (Откровенията на Огъня и Водата), колекция „Извор“ № 232, гл. XIV: „Comment allumer et entretenir le feu“ („Как да запалваме и поддържаме Огъня“).

126. Виж Les mystères de Iésod - Les fondements de la vie spirituelle, колекция „Събрани пълни беседи“, том 7, част IV, гл. 5: „Comment travailler avec les Anges des quatre éléments pendant les exercices de respiration“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×