Jump to content
Ани

XXII. Насочете всичко към една-единствена цел!

Recommended Posts

НАСОЧЕТЕ ВСИЧКО КЪМ

ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ!

В една от предходните беседи ви бях казал, че Слънцето е неизчерпаемо, защото получава своята енергия от Абсолюта. Разбира се, Абсолютът е едно неразбираемо за нас понятие, но отвъд Сефирата Кетер, чието име означава Корона и която представя Небесния Отец, се намира една сфера, която Кабала нарича Айн Соф Аур, тоест Безпределната Светлина -Изначалото Сияние.127 С Айн Соф Аур човек влиза в света на Непроявения Бог; докато Дървото на Живота, със своите десет Сефироти, представлява различните проявления на Бога. Именно от сферата Айн Соф Аур, Слънцето получава своята енергия - ето защо от милиарди години то озарява и топли цялата наша Слънчева система, без никога да се изчерпва. То винаги е тук, сияйно и дейно, защото знае как едновременно да изразходва и възстановява енергията. Това е изкуство, което то познава до съвършенство. Може би се е упражнявало със сламка или с тръбичка от тръстиково стъбло, като онези, които правят стъклени изделия с духане, като вдишват през носа и едновременно с това издишват през устата... „Ох - ще кажете вие, - ама че обяснение!“ Само че то е вярно и истинно: Слънцето се е научило да вдишва от тази необятна сфера - и същевременно да издишва благословение върху всички същества.

Ето едно упражнение, което вие също трябва да се научите да правите: едновременно с изразходването на енергия, старайте се да се зареждате с друга от Божествения свят. Ако човек не се упражнява по този начин, бързо се изморява. Много добре знам, че това не се преподава в университетите - ала тук, в Братството, където искаме да станем неуморими, безсмъртни, чисти и сияйни като Слънцето, братята и сестрите трябва да се решат най-сетне да се упражняват в тази сфера. Дори и дълго време резултатите да не са много осезаеми, уверявам ви: те са реални. Нищо от онова, което човек прави в живота, не остава без последствия, без резултат.

И така, сега, слушайки всички тези беседи за Слънцето, постарайте се да изберете един Идеал, към който да насочвате всичките си други дейности, и нека всичките ви останали занимания да дават сили на тази централна идея и да я подкрепят. За онези, които успеят, това ще бъде едно велико дело, една велика победа! Те ще станат като лазера: енергията им ще се насочва като един лъч, като сноп лъчи - защото, вместо да се разпръскват във всички посоки, лъчите ще са там, концентрирани в една цел.128 Ще кажете: „Ама няма ли противоречие? Казвате ни, че трябва да греем като Слънцето - а след това, сега ни казвате, че трябва да вървим само в една посока“. Не, не си противореча - защото, преди да съумеете да засияете като Слънцето, трябва, като начало, да насочите всичките си желания, мисли и занимания към една-единствена цел: едва след това ще можете да греете като Слънцето. Отначало трябва да впрегнете всичките си сили, всичките си желания, всичките си капризи дори, да ги мобилизирате и ангажирате в осъществяването на една-единствена идея. И каквото и да правите: дали ще ядете и пиете, дали ще работите, дали ще се разхождате, дали ще говорите, пишете или четете – всичко трябва да е насочено към тази идея. Нищо не трябва да ви кара да се отклонявате от нея и да ви прави по-слаби.

Трябва да имате само едно желание, един Идеал: не два, не три - само един. Разбира се, ще продължите да изпълнявате всекидневните си задължения в семейството и на работното си място, но всичко, което правите, трябва да води до укрепването на този Идеал. И така, трябва да работите години наред, за да се освободите, да се разтоварите от всичко ненужно, да мобилизирате всички вътрешни разнородни и хаотични сили, които ви дърпат във всички посоки, да минете изпит във всички области, да видите кое вреди, кое противодейства на тази себереализация и кое й съдейства, и едва тогава да вземете решение да мобилизирате всичките си сили в една- единствена посока. В този момент - да, вие постигате напредък. Дотогава сте правили много неща, без да напредвате - докато с този метод „с един удар“ правите с гигантска крачка напред.

Тук ви давам една от най-великите Тайни на Посвещението: да направите така, че да насочите всичко в една-единствена посока, да обедините всичките си противоречиви наклонности, да ги убедите или дори да ги подчините, да им се наложите. И когато човек е обединил в едно всички тези енергии, които са в него, още непознати и скрити, когато се е научил как да ги насочва и „изстрелва“ в една-единствена сияйна, спасителна посока за Слава Божия, той става като запалено огнище: толкова топъл и могъщ, че след това може да си позволи да грее във всички посоки - също като Слънцето. Първо обаче трябва да има аскеза, самоотречение, дисциплина, което външно изглежда като че е тъкмо обратното на излъчването на Светлина.

Впрочем, ако човек изучава нещата в дълбочина, той ще установи, че излъчването, разширението винаги са предхождани от концентриране навътре. Ако човешкото същество например не си изгради физическо тяло, то ще остане разтворено във Вселената - няма да бъде никъде. За да може да се прояви, трябва първо да се сгъсти и уплътни, да се кондензира. И вижте Слънцето: понеже си е изградило едно мощно, устойчиво тяло, то може да излъчва и насочва през пространството невиждани сили.

Когато Бог е създавал света, Той също Се е ограничил: бил е безкраен, незнайно къде, някъде в Безпределното... и когато решил да Се ограничи, да Се концентрира, Той се съсредоточил в Себе Си, в една точка, от която сега изпраща проекции в цялата Вселена. Виждате: проявлението отначало е концентрация, а след това - проекция. Концентрацията предшества проекцията, насочването на лъчи навън. Следователно проявлението става в две посоки: първата е от вън навътре, а втората - от вътре навън. Центростремителната сила обединява, мобилизира, натрупва енергия, докато центробежната я отправя навън.

За да може едно дете да се роди на физически план, трябва жизнената материя, предоставена от майката, да се сгъсти, да се кондензира. Първоначално има само енергия, потоци, сили, духове, ако щете дори. После всички те се обединяват и кондензират, за да се формира детето. Години по-късно всички тези сгъстени сили започват да се излъчват в пространството - и ето го психичния живот: мислите, чувствата. Детето става необикновено същество: поет, философ, музикант. Когато е съвсем малко, то е само „парче месо“ което мисли единствено как да взима, да яде, да пие: то се подчинява на центростремителната сила, трупа материал. Следователно центростремителните и центробежните сили се уравновесяват... Които са наблюдавали и разбрали тези явления, са могли да установят съответствията с Божественото проявление. Бог Се е проявил, кондензирайки Се, но винаги има една част от Него, която остава непроявена - не е известно каква е тя: наричаме я Абсолютът. Всичко проявено се поляризира като положително и отрицателно и има начало и край - Абсолютът обаче няма нито начало, нито край, нито пък е поляризиран.

А сега, ето нещо практическо. Ученикът на Духовната Школа трябва да разбере най-накрая и да си постави за задача да овладее всички импулси, вълнения и движения на своята нисша природа, чии- то инстинкти и апетити не бива да потиска - не, а да им бъде господар!... Нека продължи да действа, както преди, но всичко, което прави, нека бъде с цел да дава, да помага, да озарява, да сгрява... В очите на Езотеричната Наука това е най-великата работа. Онзи, който успее да няма друг идеал освен да стане едно съвършено, сияйно, озарено, топло, животворящо, чисто Същество... дори и хората да не го разбират, да не го ценят и уважават, цялото Небе го счита за могъща сила, за изключително и единствено по рода си Същество и може да му даде всичко: Божественият свят бди над него, защото такива Същества са голяма рядкост. За да постигне това обаче, човек трябва да има в себе си нерушима, неизменна Любов, светъл ум и непреклонна воля. С такава Любов, такъв ум и такава воля - да, той може да успее.

Очевидно, ако човек не поиска да възприеме този мироглед, ще продължи да опитва и вкусва какво ли не, да смесва всичко и да тъпче вечно на едно място, без да знае къде е. Много добре зная, че не всички ще се спуснат да работят по този начин. Едва неколцина ще открият, че той е препоръчителен и желателен: те ще решат да разширят разбирането си, да облагородят действията и постъпките си, тоест да ги посветят изцяло на въдворяването на Царството Божие и Неговата Правда на Земята. Тогава ще видят как животът им се променя изцяло, защото Небесните сили, които са отключили, ще повелят на нисшите сили да им се подчиняват. В Природата съществува един Закон на Йерархията, според който низшето се покорява автоматично на Висшето - и можем да намерим няколко отражения на този закон на Земята, в армията или администрацията например. Самото присъствие на Светлите Духове е достатъчно, за да се уплашат тъмните духове и да замлъкнат. Защо демоните са се подчинявали на Иисус? Поради този закон: защото Той е отключил Висши сили, способни да ги обуздават и овладяват. И когато заповядал на демона: „Излез из него!“, демонът излязъл.129 Когато казал на един болен: „Стани!“130- той станал, а на морето: „Мълчи, умири се!“- то се успокоило, утихнало.131

Следователно, ако ученикът започне да работи, за да събуди, отключи и активира по-могъщи сили от собствените си слабости и страсти, последните ще трябва да изчезнат сами - или да се подчинят. Това е закон. Не е възможно обаче да заповядва на нисши сили и да ги заставя да правят каквото и да било, докато все още не е придобил висш ранг: те не му се подчиняват, подиграват му се, казват му: „О, Христос ли - ние Го познаваме. Ти обаче кой си?“ Можете да опитате - и ще видите дали ще имате резултати. За да успеете, силите на Христа трябва да са тук, да присъстват, защото може да стане така, че да кажете на един зъл дух: „Излез от този човек“ - и той да излезе, но само за да се нахвърли веднага върху вас, а това е доста по-лошо. Следователно има закони, които трябва да се познават.

Опитайте най-напред да помислите и да си дадете сметка кои са заниманията, дейностите и развлеченията, които противодействат на постигането на вашия Идеал - и това, което е добре да направите, е да ги понамалите, да ги ограничите малко, да ги поставите на втори план или поне да ги съчетаете с други, за да можете, вместо винаги да излизате обеднели и изтощени от тях, все повече да укрепвате и да се обогатявате. Ето това е обединяването. Човек не може да медитира или да се моли непрекъснато: длъжен е да извършва и много други дейности, но трябва да насочва всичко към една и съща цел и точно заради това трябва да познава себе си, да се самоанализира. Това е една дългосрочна работа, която може да изисква дълги години. А когато стигнете дотам да нямате повече разнопосочни желания, мисли и стремежи, а да имате само едно-единствено желание, ще се чувствате невероятно леки, свободни, силни, могъщи. Ами да: защото това, което прави хората слаби и ги съсипва или дори погубва, са онези различия между сърцето, ума и волята, които водят в различни посоки: всяка от тези функции работи сама за себе си. Това е все едно да искате да превозите един товар с помощта на къртица, орел, риба и рак, впрегнати заедно: едното животно ще иска да го вдигне във въздуха, другото - да го завлече във водата, третото - да го замъкне под земята, а четвъртото - да го тегли заднешком! Ето какво представлява човекът, когато бива разкъсван от разнопосочни и противоречащи си сили, и затова не успява в нищо. Или, по- скоро, има успехи, разбира се, но в една област, която не е точно тази, за която ви говоря тук.

Вземете тези няколко идеи и медитирайте върху тях при изгрева на Слънцето: как да съградите Единството в себе си, как да премахнете всичко, което противоречи, забавя и спъва вашия Идеал, и да усилите и увеличите всичко, което ви дава изключителен, неудържим импулс. Хайде, работете в този дух! Знам, че това е едно много трудно, почти неосъществимо начинание, но днес ми достави радост да ви говоря за това. Това ми носи радост, защото е от съществена важност. Пътят е дълъг и труден, скъпи мои братя и сестри, но е прекрасен... Не се спирайте, не се застоявайте! Това са нови енергии, които винаги, ден и нощ, са насочени все в една и съща посока.

Севър, 1 май 1968 г.

____________________________________________

127. Виж De l'homme à Dieu - séphiroth et hiérarchies angéliques (От човека към Бога. Сефиротите и Ангелските йерархии), колекция „Извор“ № 236, гл. VI: „Aïn Soph Aur: lumière sans fin“ („Айн Соф Аур - Изначалното Сияние“).

128. Виж La lumière, esprit vivant, колекция „Извор“ № 212, гл. IX: „Le rayon laser dans la vie spirituelle“.

129. Виж Марко 1:23 - 26 (6ел.рел.). Виж L'arbre de la connaissance du bien et du mal, колекция „Извор“ № 210, гл. VII: „La question des indésirables“.

130. Виж Матея 9:5 и Лука 7:14 (бел.ред.). Виж L'amour plus grand que la foi, колекция „Извор“ № 239, гл. IV: „Та foi t'a sauvé“.

Виж Марко 4:39 (бел.ред.).

131. Виж Nouvelle lumière sur les Évangiles, колекция „Извор“ № 217, гл. VII: „La tempête apaisée“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×