Jump to content
Ани

Медитацията

Recommended Posts

МЕДИТАЦИЯТА

I

Медитацията не е от онези навици, които са проникнали трайно в битието на човека. От време на време, когато възникват трудности и проблеми за решаване или когато човекът страда по някаква причина, той се замисля, започва да разсъждава и да търси изход от положението. Това обаче съвсем не е медитация, а инстинктивна реакция пред лицето на всяка опасност или нещастие. Да, в такива моменти, почувствал необходимостта от закрила, човекът се затваря в себе си, започва да се моли и да зове Онзи, когото досега е пренебрегвал, защото всичко до този момент е вървяло добре. Нещастникът се връща и Го търси, спомнил си изведнъж, че когато е бил дете, негови* те родители са му говорили за Него, Всезнаещия, Любвеобилния, Всемогъщия. И преливащ от силни чувства, в най-голямо смирение се отдава на молитви за помощ и закрила. Да, но за това е бил нужен извънреден случай, като опасност, война, болест, смърт...

В спокойствието и тихото щастие на всекидневието хората не се сещат за молитва или за медитация. Те не приемат тези упражнения за едни от най-необходимите, а мислят, че когато всичко е наред, не си заслужава да губят времето си в неясните и мъгляви области на медитацията. Но дойдат ли нещастието и големите затруднения, те разбират, че нищо материално не може да им помогне и започват да търсят подкрепа, спасение и убежище в небесните области. Това е добре, но те ще намерят по-лесно тази подкрепа, ако не чакат извънредния случай, за да се обърнат към небето, а като превърнат медитацията във всекидневно упражнение. Невъзможно е хората да разберат себе си, да се владеят, да развиват добри качества и добродетели, без медитация. Ако не дава предимство на медитацията, човекът остава много слаб и беден на чувства и желания в своя вътрешен живот.

Не си правете илюзии обаче, че медитацията е лесна работа. Не можете да медитирате, ако се занимавате с прозаични неща или ако страстите определят начина на вашия живот. Необходимо е да сте освободени вътрешно, за да можете да отправите мислите си в царството на Вечния. Срещам хора, които губят времето си години наред или се побъркват от медитации, само защото не знаят, че за да медитират, трябва да изпълняват обезателно определени условия. Не са ли освободени вътрешно, те не могат да медитират. Натъпкват се с наркотик или се натряскват до козирката с алкохол, или се търкалят с кого ли не, а след това се отдават на „медитация“. Това е изключено, невъзможно! Естеството на тези постъпки не позволява това. Те насочват мислите в низшите райони.

Аз зная, че медитацията все повече идва на мода, но това съвсем не ме радва, защото виждам как мнозина нещастници се втурват в една съвсем непозната за тях област. Как можете да медитирате, ако нямате висок идеал, заради когото сте готови да се откажете от вашите дребни капризи, безсрамни удоволствия и желания и който би ви отвел до Небето? Вие няма да можете да медитирате, ако не победите някои свои слабости и ако не повярвате в някои истини. И не само че няма да можете, а би било опасно въобще да се опитвате.

Някои заемат поза, затварят очи..., а вътрешно! Само Бог знае, къде се намират. И ако можете да надникнете в главата им, ще видите че те просто дремят, бедните. Ето, такава е тяхната дълбока медитация. А какво да кажем за публичните демонстрации на медитация? Та това е смешно. Каква е тази медитация пред публика? Аз зная, че е възможна, но на това са способни само много напреднали, много освободени хора. За тях няма значение момента и мястото за медитация, тъй като техният дух е в постоянна връзка с божествения свят. Но онзи, който храни такава обич към субтилния свят, който е достигнал това изключително ниво на еволюция, той не се нуждае от публични демонстрации. Ако искате да придобиете представа за начина на медитиране на повечето от хората, погледнете котката. Застанала пред дупката тя с часове медитира как да докопа мишката. Такива са повечето медитации. Медитират за някое мишле на два крака!

Медитацията не е така лесна, както много хора си я представят. Необходимо е доста да сте напреднали в своето духовно развитие и преди всичко да обичате силно божествения свят. При тези условия, без да полагате извънредни усилия, вашата мисъл ще е вече концентрирана. Независимо от вашата медитация мисълта ви ще бъде толкова свободна и независима от вас, че ще полети сама да си върши работата.

Мнозина ми се оплакват: „От години се занимавам с медитация, но мозъкът ми блокирва и не успявам да постигна някакъв резултат.” Защо? Защото тези хора не разбират, че всеки миг от живота им не съществува изолирано, сам за себе си, като определен период от време. Всеки момент е свързан с всички предхождащи го моменти в онова, което наричаме „минало“. Те не знаят, че това минало ги обременява, затруднява ги и в старанието си да медитират, те претоварват мозъка си и той блокира. Какво да се прави! Те не се сещат да си кажат: „Аз ще медитирам и затова трябва да подготвя мозъка си, организма си и за да мога да свърша добре тази работа, трябва да поставя всичко на неговото място.“ Представете си, че сте спорили с някого. На другия ден, когато решавате да медитирате, миналото пристига и вие не преставате да мислите: „Аха! Той ми каза това..., той ми рече онова. Срещна ли го, ще му се наложи да чуе доста горчиви неща!“ И ето, това е обекта на вашата медитация. И, разбира се, вместо да се извисявате към небесните селения, пред вас изплува преживяното преди. Спомените се навързват един след друг, образи и преживелици дефилират в нескончаем паради вие не можете да се отървете от тях. Тази история се повтаря през годините и всеки може да се сети защо няма резултат.

Човек би могъл да стане всесилен, ако се постарае да понаучи някои неща и по-специално, че всеки момент от неговото съществувание е свързан с предходния. В този смисъл Исус ни съветва да не се тревожим за утрешния ден. Да, ако уредите нещата си днес, утре ще бъдете свободни и ще можете да разполагате със себе както пожелаете. Ще можете да концентрирате мисълта си върху онова, което изберете, защото нещата ви ще бъдат подготвени от предната вечер. Ако не сторите това, на другия ден ще ви се наложи да галопирате наляво и надясно, за да скърпвате положението, да довършвате започнати от вчера неща и не само, че няма да имате време да мислите за утрешния ден, а не ще ви стигне времето за днешната работа.

Когато реши да медитира, добрият ученик се подготвя предварително. Той се пречиства, отърсва се от всички излишни и безполезни грижи и съсредоточва желанието и волята си в личното си усъвършенстване. Като стане образец и пример на истински син на Бога, той би могъл да помага и на другите. Вдъхновен от сюблимното желание той е готов да изпълни волята на Бога, която Христос ни завеща в Евангелието. Но за да се изпълнят тези завети, не е достатъчно само желанието, а трябва да се научат и още някои работи. Много хора желаят да го сторят, но не могат, понеже не знаят как. В суетнята едни оставят крана на чешмата или на газта отворен, други забравят бебето във ваната и се сещат за това едва тогава, когато се отдават на медитация. Какво може да се очаква от подобна медитация?

Трябва да се подготвяте предварително за медитация. Да сте свободни във вашето тяло, във вашите мисли и чувства. Когато се освободите от затвора на ежедневието, тогава започвате вътрешно да се извисявате. Ще чувствате че съществува и един друг, по-задълбочен, по-обширен и смислен живот. Ще ви пленява широтата и прелестта на този живот и неусетно ще се пренасяте в друга област. В действителност тази област се намира във вас. Да, този божествен живот тече във вас и вие ще успявате да изживявате един момент на истински живот. Така този божествен живот ще започва да се пробужда у вас и вие няма да можете повече да го забравяте. Ще сте уверени че душата е реалност, че този божествен свят съществува и че той е населен от неизброими същества. Защо такава увереност? Защото съм сигурен, че ще успявате да освобождавате непознати до този момент сили, които са много по-могъщи и благотворни от враждебните, които са способни да ви смелят и унищожат в своята зловеща мелница и чиито пленници сте били до момента.

Това знаят от векове Посветените и на това ни учат. Медитацията е психологичен, философски въпрос и космически акт от изключителна важност. Вкусил веднъж от този възвишен живот, ученикът придобива увереност в убежденията си. Той усеща, че придобива способности, които може да управлява. Когато заповядва на мисълта си да заработи -тя заработва. Решава ли да я спре - тя спира. Като че ли всички клетки на неговия организъм решават да му се подчиняват. За някои хора е необходимо повече време, за да се подготвят за медитация. Те не са достигнали до съответното ниво и им трябват дори часове, за да успяват да подчиняват непокорните си клетки. „Ти си мислиш, че можеш да ни уплашиш? - му казват те - Не ставай смешен! Ние дори не трепваме пред теб. Ние въобще не изпитваме уважение към теб, защото ти си лош и непросветен.” И продължават да правят това, което пожелаят. И на вас сигурно ви се е случвало. Има дни обаче, когато клетките неочаквано бързо ви се подчиняват. Съзнателно или не, този ден вие се издигате на по-високо ниво. У вас се освобождават висши сили, които повишават вашия авторитет и тъй като клетките зачитат стриктно йерархията, бързат да се подчинят на своя вожд и господар.

Също както в живота: във всяко бюро, във всяка администрация, в армията, всеки се стреми да се изкачи нагоре по стълбата, да стане директор, председател, шеф на бюро, генерал и всичко това за някакви малки пагончета и шарени звездички, на които всички са длъжни да се кланят и подчиняват. Дори ако този, който се е окичил с тях, е кръгъл глупак или главорез. От къде идва това чувство на подчинение? Не може хората да са го измислили, защото те не са способни да измислят каквото и да е. Интуитивно, пипнешком, инстинктивноте понякога „изобретяват“ нещо, което вече съществува на определено ниво в природата. Всичко в света е подчинено на някаква йерархия. Звездите и съзвездията по небето, реките, планините, дърветата и животните на земята, онова, което се намира в човека, всичко е подредено в строг йерархичен ред.

И сега като знаем, че за да станем шефове и да командваме другите, трябва да се изкачим няколко стъпала нагоре, защо не се съгласим, че и в духовен план, за да подчиняваме онези, които са в нас, ние също трябва да се изкачим на някакво по-високо ниво? Тук важат същите принципи и правила. Стремежът на Посветения е да подчинява всичко у себе си. Той не иска планините, звездите, животните или хората да му се подчиняват, а да подчинява и да владее своето тяло, мислите си, чувствата си и той работи именно за това.

Медитацията, както и всички духовни упражнения, помага на хората постепенно да се освобождават от затвора и от веригите, с които подземният свят ги държи в подчинение. Колко непросветени хора за съжаление се оставят да бъдат завличани в ужасния свят, наречен Ад! Наричайте го както искате, но това е един реален свят, към който много хора тръгват, като се обричат на гибел н то само защото не желаят да си служат със средствата на спасението, които учението на посветените им предлага. Всички се мислят за много интелигентни, но те просто са вироглави и упорити и това ги води към провал.

Медитацията е единственото средство, което може да ви изведе от колебанията и тормоза на съмненията, но както ви казах, за да медитирате, трябва да въвеждате в ред някои неща. Ако всички деца се пречкат из краката на майка си, когато тя се е запретнала да точи баница, ако постоянно я питат за нещо, ако я дърпат за престилката, от баницата нищо няма да излезе. За да работи на спокойствие, тя трябва да ги сложи да спят. Ние също имаме в себе си цял рояк жизнерадостни дечурлига, които трябва да приспиваме, когато се залавяме за работа. А когато сложим баницата на масата, тогава да ги повикаме, за да получи всяко своето парче.

Необходимо условие за медитиране е познаването на психическата работа. Не трябва например да изисквате от мозъка си да се концентрира изведнъж върху даден обект. Това претоварва нервните клетки, блокира тяхната работа и всичко свършва с главоболие. Първото нещо, което трябва да направите, е да се отпуснете и да постигнете едно състояние на пасивност. Вниманието ви трябва да е насочено единствено към успокояване на всички клетки. Това, разбира се става възможно благодарение на упорити упражнения, но след време състоянието се постига само за секунди. Трябва да работите с нежност, мир, обич и преди всичко без каквото и да е усилие. В това се крие тайната на добрата медитация. И когато почувствате нервната си система добре разтоварена и предразположена (само в състояние на пасивност тя е готова за натоварване), тогава можете да насочите мисълта си към избрания обект за медитация.

За да сте способни на ежедневна, динамична, активна, неуморна и плодотворна работа, вие трябва да знаете, как да си служите с вашия мозък. Това е много важно! Ако искате вашата духовна дейност да продължава през годините, още от сега внимавайте и не се нахвърляйте изведнъж върху обекта на медитация, дори ако той ви е любим и вашето сърце ви тегли към него. Така рискувате да предизвикате неблагоприятна реакция. Започвайте бавно и спокойно. Гмурвайте се в океана от космическа хармония, черпете сили от него и когато се почувствате заредени, започвайте работата, в която да участва цялото ви същество. Да! Защото за тази работа не е достатъчен само ум. В духовната работа трябва да се мобилизира цялото тяло, с цялото негово население от клетки.

Отначало се старайте да не мислите. Хвърляйте само поглед върху вашето съзнание, за да се уверите че всичко там работи добре. Грижете се и за дишането. Дишайте равномерно, не мислете за нищо. Чувствайте само дишането си. В съзнанието ви трябва да остане само чувството за дишане. Вие ще усетите, как дишането въвежда порядък в мислите ви, в чувствата ви, в целия ви организъм. Това е много полезно.

„Аз не зная и не ме интересува, какво е това медитация. Ще раздавам милостиня, ще правя добро на другите и това ми стига! ще кажат някои. Не, това не е достатъчно! Ако не започнете с медитацията, вие може да нарушите законите, да объркате и разрушите всичко. Защо ли? Защото само медитацията може да ви даде точна и ясна представа за всичко: на кого, как и в какво да помогнете.

Обектите за медитация могат да бъдат най-различни: здравето, красотата, богатството, разума, мощта, славата..., могат да бъдат ангелите, архангелите и цялата небесна йерархия. Всички обекти за медитация са добри, но най-прекрасен за медитация е самият Бог. Да се слеете с Неговата Обич, Светлина и Могъщество, да изживеете миг от Неговата Вечност, да медитирате върху готовността да Му служите, да Му се подчинявате и да се свързвате с Него. Не съществува по-мощна и по-благотворна медитация. Всички други се пораждат от интереса, облагодетелстването, желанието да се използват окултните сили с цел забогатяване и подчиняване на другите. Посветените са установили, че най-изгодно за хората е не търсенето на личната облага, а стремежът да служат на Бога. Всичко останало е повече или по-малко черна магия и шарлатанство. По тази причина, без да си дават сметка, голяма част от окултистите се отдават на магьосничество. Те си служат с невидимите сили, за да се облагодетелстват, да властват над другите, да развратничат и всичко друго, освен да служат на Бога. Разбирате ли, в медитацията има различни нива.

Очевидно трябва да се започва с достъпен обект. Човекът е създаден така, че не може да живее нормално в един абстрактен свят. Той иска да се опре на нещо видимо, осезаемо, нещо което му е близко и което обича. Вие знаете, колко е лесно да се концентрира човек върху храната след продължително гладуване. Точно както котката се концентрира върху мишката. Тук не са необходими никакви усилия. Всичко идва от само себе си. Забележете, как едно младо момче се концентрира върху момичето, което обича - по цели часове, по цели дни. Той не е принуден да полага усилия, защото тя му харесва. Това се казва медитация! Кой би могъл да се откъсне от такава медитация.

Започвайте с онова, което обичате. След известно време го оставете настрана и се заемете с нещо, което ви харесва, което ви привлича, като избирате, разбира се, обекти от духовно естество. Започвайки с обекти, които ви харесват, вие си изработвате един маниер на работа. Постепенно ще изоставите тези обекти и ще използвате метода си за работа с други, по-отвлечени, по-абстрактни обекти. Естествено, че ако започнете с концентрация върху пространството, времето и вечността, вие няма да стигнете до никъде. По-късно можете да се заемете с празнотата, бездната, нищото, но за начало трябва да се залавяте с нещо по-осезаемо и след това постепенно да вървите към абстрактното.

И междувременно повтарям, че най-възвишената медитация е онази, която има за цел връзката с Бога, която е свързана с желанието да Му се подчинявате, да Му служите, да бъдете инструмент в Неговите ръце. При това сливане всички Негови достойнства: неговата сила, обич, мъдрост, необятност ще ви обладаят и един ден вие ще се превърнете в божество. „Да стана божество! Каква наглост!“ - ще възкликнат някои. Да, но в Евангелията е писано: „Бъдете съвършени, каза Исус, както вашият Небесен Отец е съвършен.“ На света не съществува по-висок идеал от Този. Исус ни го е дал, но християните са го забравили. Повечето мислят, че като отиват отвреме навреме до църквата и палят по някоя свещ, след което отново се прибират в своя жалък кокошарник, това е достатъчно, за да се считат за добри християни. Какъв превъзходен идеал! И сигурно благодарение на него Царството Божие бързо ще възтържествува? О, бедно християнство! Значи да спазваме правилата на разума и да не бъдем прекалено взискателни към хората, иначе, видите ли, ще постъпим нагло! Аз съм на противното мнение. Трябва да приемем в сърцето си, в душата си и в духа си най-високия идеал и този идеал е да направим от себе си един абсолютен инструмент в ръцете на Бога, чрез който Той ще мисли, ще чувства и ще действа. Оставете се на волята на мъдростта и на светлината, така вие ще служите на светлината и тя ще ви води, защото светлината знае всичко.

Но човекът се намира на земята! Какво трябва да прави той тук, на тази земя? Исус е казал... (виждате ли, аз винаги се връщам на думите на Христос, но той е казал всичко и е излишно някой да открива нещо след него), та той е казал: „Да бъде на земята това, което е на Небето.“ На земята - като на Небето! Това означава, че земята трябва да бъде отражение на Небето. Но тази земя е нашата земя - нашето физическо тяло. Преди да погледнем към върха и да направим първата крачка нагоре, трябва да слезем долу и да подготвим всичко в материалното тяло. Горе са безсмъртието, светлината, хармонията, мирът, красотата. Всичко субтилно е горе. Всичко това трябва да слезе долу и да се въплъти в материален план. Пожелайте да станете служители на Бога и работете в същото време за изграждане във вас на тялото на светлината, на славата, на безсмъртието, т.е. на тялото Христово. За това тяло също се говори в Евангелията, но християните не се спират, не четат задълбочено, не се интересуват от това. Те са всичко друго, освен добри християни.

Вие ще кажете, че земята не заслужава да се занимавате с нея, че тя не е онзи необикновен идеал и че индусите... Да! Индусите, будистите търсят начини да напускат тази земя на страдания, на войни, на мизерия... Зная, но това е тяхната философия, докато философията на Христос е друга. Небето да слезе на земята, така гласи философията на Христос, т.е. да се възцари на земята Божието Царство и Божията Справедливост. Исус е работил за това Царство и е учил своите ученици също да работят за него. Така че и ние тук трябва да работим, като започнем от нашето физическо тяло. Това е истинската философия. Как я разбират другите, за мен няма никакво значение.

„Нека бъде волята Твоя както на небето, така и на земята”... Но кой ще работи за тази идея, къде са работниците? В главите си хората имат други разни философии и затова те ще се прераждат на земята, докато не я превърнат в райска градина. Едва тогава те ще могат да я напуснат, за да отидат на други планети, а земята да остане за животните, които също ще претърпят своята еволюция. Това ви изненадва, нали?... Хората са изпратени на земята като работници, за да работят така, както се работи в една работилница, обаче те нехаят за своите задължения и вместо да работят, се забавляват. Задълженията не трябва да се забравят. Всеки ден трябва да се използва за работа, за да се превърне земята в градина. И тогава Бог ще рече: „Вие бяхте добри работници на нивата ми. Влезте, работници мои, в Царството на моята радост и на моята слава.“ Според Евангелията Исус също говори за работници, изпратени на нивата. Именно ние сме тези работници. А какво сме посяли? Къде сме работили?...

Вие знаете вероятно притчата за майсторите и дарбите. Това е в същия смисъл. Майсторът е бил наказан, защото е прахосал таланта си. Лош е онзи майстор, който нищо не майстори, който само се забавлява, и който мисли само за богатства и охолен живот на земята. Това няма нищо общо с философията на Христос. Ние сме изпратени на земята, за да извършим една работа, след което Господ ще ни даде всичко. Цялата вселена ще ни принадлежи. Ето защо на мен ми става мъчно, когато виждам как си представят живота на земята хората, наричащи себе си духовници, окултисти, мистици. Те се задомяват, създават деца, пируват, ядат и пият като най-нищите хора. А какво правят те в изпълнение на мисията, с която са изпратени на земята? Нищо! Вие също се обърнете към себе си и ще видите, че онова, което вършите, е несъвместимо с философията на Христос.

Ето аз днес ви предложих двата най- добри обекта за медитация: как да се посветите изцяло в служба на Божествеността и как може да се осъществи, да се материализира на земята всичко онова, което е горе на небето. В тези две дейности е събран смисълът на целия човешки живот. Онова, което остава извън полето на тяхното действие, също има своето значение, разбира се, но то няма голямо значение в божествен смисъл. Бог е създал човека по свое подобие. Той го е създал така, че да стане един ден като Него. Ако не вярвате на мен, обърнете се към Него и Го попитайте.

През целия си живот съм търсил най-хубавото на този свят и съм го намирал. Но с)а намерим не означава да скръстим ръце и нищо да не правим. Напротив! Това е началото на истинската работа. Намереното трябва да се реализира тук на земята в онзи вид, в който съществува вече горе. Не е достатъчно онова, което е реализирано само от мисълта. То трябва да бъде реализирано и в материален план. Този процес е труден и за него е необходимо много време.

Очевидно има още много неща да се добавят, но аз мисля, че за днес това е достатъчно. За вас е важно да разберете голямото значение на медитацията, а преди всичко, да знаете, че за да постигате резултати, трябва да се грижите за мислите, чувствата, постъпките си, сиреч за целия си начин на живота. Започнете с медитация върху обикновени и достъпни обекти, за да достигнете постепенно до все по-субтилни, докато един ден вие ще работите само за идеята да се превърнете в истински инструмент, с който Бог ще осъществи Небесния рай на земята. Няма нищо по-грандиозно и по-божествено от осъществяването на цялата божествена мъдрост и създадените от нея божествени закони.

Не забравяйте никога, че с медитация вие имате възможност да освобождавате вашето вътрешно Аз. Това тайнствено и субтилно същество, което е способно да излиза от вас, да разцъфтява, да обхваща с поглед безкрайната Вселена. Там то може да събира от всички чудеса, да ги носи тук на земята и да ги реализира в материалния свят. Очевидно онова, което вижда нашето чудно Аз, онова, което съзерцава, повечето време не достига до нашето съзнание, но повтаряйки често тези упражнения, малко по малко, откритията, които то прави, ще стигат до съзнанието ни и така ние ще ставаме притежатели на едно съкровище.

Вие трябва да си създавате вкус към медитацията. Тя трябва да навлезе в мислите, в сърцето и в желанията ви като необходимост, като удоволствие, без което животът ви би загубил и усет и вкус. Вие трябва да чакате с нетърпение момента, когато ще се гмурнете във вечното и ще пиете от еликсира на безсмъртието. Аз все още не забелязвам тази радост и нетърпение у вас. Човек трябва да мисли за медитацията така, както един пияница непрекъснато мисли за виното и когато настъпи моментът да си каже: „Най-после моята душа, моят дух и моето сърце могат да прегърнат макар и за няколко мига Вселената, да се намерят лице срещу лице с необятното.“

II

На всяко живо същество, което е създал, Бог е дал възможността да намира подходяща храна. Погледнете само животните. Те са неизброими: насекоми, птици, риби, бозайници... и за всяко едно от тях природата приготвя съответната храна. Как тогава е възможно, само човекът да не може да намира онова, което му е нужно? Физическата храна, разбира се, всички знаят много добре къде и как да я намират, но психическата, духовната малко хора знаят. А тя също е разпределена навсякъде по Вселената. Човекът трябва само да знае в кой район се намира онова, което търси.

Ако тръгнете из едно тресавище, гъмжащо от комари, стършели и змии, няма начин да не се натъкнете на тях, но ако искате да срещнете орли, ще трябва да се изкачите на планината. Вие жадувате за красота, а живеете в някакъв таван. Ще трябва да излезете на разходка в градината, в гората или край морето. Ако искате да се образовате, трябва да се запишете в университета или да посещавате библиотеките. Удовлетворението на всяко желание се намира в съответен район. Това е вярно както в материален, така и в духовен план.

Ето защо учениците от една Школа за посветени отделят всеки ден определено време за медитации. Така те посещават различните райони на невидимия свят, защото знаят, че там ще намерят всичко необходимо за тяхното уравновесяване, извисяване и духовен напредък.

„Но как да намерим тези райони? Кой ще ни ги покаже? Във физичен план съществуват учебници по география с всичките там карти, изследвания, атласи, енциклопедии... Как да се ориентираме обаче в невидимия свят?“ - ще ме попитате вие. А, ето какво не знаете. В психичен план съществува феномен, подобен на този, който позволява на радиестезистите да намерят един човек само по един „свидетел“ (кичур коса или дреха, принадлежали на този човек). Радиестезията се базира на закона за сходството. В нашия случай за свидетел служат нашите мисли, които политат в пространството и търсят подходящи елементи. Духовният план е така организиран, че само като мислим за един човек или за един елемент или за един район, можем съответно да ги докосваме непосредствено, независимо къде се намират те. Тук не е необходимо да знаем точно мястото, както във физичния план, при който се налага да използваме карти и точни координати.

В духовен, в божествен план не е необходимо да търсите. Достатъчно е да концентрирате силно мисълта си, за да се намерите там, където поискате. Вие мислите за здравето и вече сте в неговата област. Мислите за любовта и ето ви в нейния район. Мислите за музиката и веднага сте в царството на музиката, ако сте чувствителни, ако притежавате тази дарба, вие ще чувате ехото от тази божествена музика. Не вярвайте, че великите композитори „откриват“ композираната от тях музика. Не! Те пишат онова, което чуват отгоре. Дори често те не могат да го напишат, понеже на земята не съществуват звуци и акорди, способни да пресъздават истински музиката на тези сюблимни райони. Пред същите проблеми са изправени художниците, поетите, въобще артистите. Човекът не е подготвен все още да възпроизвежда красотата на божествения свят. Хората не са готови, но биха могли да го постигнат, ако се заловят за истинска духовна работа и заменят в себе си всички стари, мътни, износени частици с чисти, светли, божествени.

„Как да намираме тези частици?“ - ще ме попитате вие. Вашите мисли сами ще се заемат с това. От момента, когато започвате да мислите за новите частици и да си ги представяте в цялата им субтилност, чистота и блясък, вие ще ги привличате, а старите съвсем естествено ще бъдат замествани и унищожавани. Не веднага, разбира се. Всичко зависи от интензивността на вашата обич, на вашата вяра, на вашата работа, но рано или късно всички частици, които не вибрират в резонанс с небесните райони, ще бъдат заменени. Тогава вие ще можете да долавяте най-сюблимните и субтилни реалности на Вселената.

От момента, в който науката откри, че космосът е пронизван от вълнови трептения, които пренасят определена информация, хората се заеха да създават все по-чувствителни апарати за улавянето на тези вълни. Онова, което науката не знае, е, че такива апарати са монтирани у човека със самото му сътворяване. Сам Създателят е подготвил човека за неговото неописуемо богато бъдеще, снабдил го е с апарати и антени, способни да улавят и излъчват целия разум и прелест на Неговото творение. Ако за момента човекът не е способен да работи с тях, това се дължи на факта, че той не е правил нищо в тази насока. Не се е упражнявал, не «г опознавал и усвоявал всичките си способности. Но тези способности съществуват, апаратурата е на лице и чака някой да натисне бутона. Апаратите, това са чакрите, някои центрове в нервната система, в мозъка и в слънчевия сплит. За сега цялата тази свръхпрецизна апаратура спи и човекът не може да улови нещо от пороите информация, прииждащи дори и от най-отдалечените съзвездия. В определена степен това е за предпочитане, тъй като информацията, която пристига, е толкова огромна, че при съвременното състояние на нещата онзи, който би я приел, би полудял или загинал моментално. Това не би станало, ако човекът е достатъчно силен вътрешно и способен да издържи.

Да си послужим с пример. Почти всеки знае, как се отглеждат тикви. В началото тиквата виси на едно нежно стъбълце, което лесно може да се скъса. Но с растежа на тиквата расте и събира сили и стъбълцето, докато в един момент то е способно да носи килограми. Същия феномен наблюдаваме и у човека. С течение на времето, прекарано в медитации, той започва да улавя космическите енергийни потоци, и в него се развива способността да издържа на всякакво напрежение. Това трябва да става постепенно. Този, който иска да научи всичко изведнъж, да развие всичките си способности с един замах, е обречен на тежки психически увреждания. Лекарят предписва лекарство, от което пациентът трябва да взема по десет капки на ден в течение на един месец. „Цял месец! Та кой ще чака толкова много време!“ - преценява болният, след което изпива всичките капки за един ден и... умира. Не, всичко трябва да става с търпение и редовно, за да може организмът да привиква, да става все по-способен да издържа на напреженията.

Основното, което трябва да знаете, е това, че всеки притежава способността да улавя от Вселената чрез медитация всички елементи, от които се нуждае. Мисълта по закона за сходството има за задача да намери тези елементи. Същото е и с човека, когато мисли за някого. Дори този някой да се намира на края на света, вашата мисъл намира сред милиардите хора на земята точно него, а не някой друг. Тази мисъл е предназначена и изпратена само към него.

Така че за в бъдеще, когато желаете да получите някаква частица от Вселената или да докоснете едно същество, мислете за частицата и съществото, без да ви интересува къде се намират те. Вашата мисъл ще отиде точно при тях. Както кучето, на което са дали да подуши дрехата или кърпичката на онзи, когото търсят. Наситеният с излъчванията на човека предмет помага на животното да го открие на десетки километри... Една съвсем слаба миризма го води безпогрешно между стотици хора единствено до онзи, когото търси. Точно така става и с мисълта ви, когато я изпращате в безкрая да намери не само частица, но и видими и невидими същества, които са способни да ви донесат сила, просвета и сигурност.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×