Jump to content

1941_05_14 Приятно занимание


valiamaria

Recommended Posts

ПРИЯТНО ЗАНИМАНИЕ (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Приятно занимание

Отче нашъ.

Богъ е любовь.

Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нѣщо е добриятъ животъ. Какъ бихте го описали? Казвате: „Човѣкъ да знае“. Човѣкъ и да знае, не може да живѣе добре. Знанието помага на добрия животъ, но не носи добрия животъ съ себе си. Нѣкой може да говори за изкуство, да опише какво нѣщо е изкуството, но трѣбва да бѫдешъ художникъ, да знаешъ въ какво стои изкуството. Или по нѣкой пѫть може да ви зададатъ тема да опишете красотата. Но красотата въ какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.

Въ живота всички сте станали много страхливи, чрезмѣрно страхливи. Като станете 40–50 годишни, казвате: „Остарѣхме“. Сега ще ви дамъ друго едно. Отъ 1 до 40 години ти си младъ. Отъ 40 до 80 години ти си възрастенъ. Отъ 80 до 120 години ти си вече въ старость. Нѣкой още на 40 години е, той още не е станалъ възрастенъ, а казва, че е остарѣлъ. Вие казвате: „Много сѫ тия години“. Какво сѫ много. Нѣмате понятие за мѣркитѣ въ природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казвашъ: „Голѣмъ съмъ“. На 8 години като е, мисли, че е възрастенъ. Станали сте много учени. Въ васъ влѣзе мисъльта, казвате: „На 40 години съмъ“. Мислишъ, (че) много знаешъ. Какво знаешъ? На 40 години много знае човѣкъ, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има въ 40-тѣхъ години. Не е правилъ смѣтка 40 години колко дни иматъ, колко месеци иматъ. Че си боледувалъ нѣколко пѫти, глава го е болѣла нѣколко пѫти, чупилъ си крака нѣколко пѫти – много знае. Че го излъгали въ търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжатъ хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва съ копринена рокля, обещаватъ ѝ: „Царица ще бѫдешъ, това ще бѫдешъ“. Като се ожени, мѫжътъ е професоръ, тури я за ученичка, иска да я научи какъ да готви, да шета, да мие, слугиня нѣма – всичко тя работи. Че какво лошо има въ това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието“. Сега вие всички минавате за професори, казвате: „Ние говоримъ – сериозенъ е животътъ“. Че като те заболи корема, какъ нѣма да бѫдешъ сериозенъ? Сериозенъ е, проточи си лицето. Въ какво стои тази сериозность? Трѣбва да ядемъ. Наука е да ядешъ. Знаешъ (ли), какъ се яде? Защо Господь Го далъ яденето? Чрезъ яденето ти се запознавашъ съ свѣта. Съ черешитѣ ще запознаешъ какви сѫ по вкусъ. Азъ, ако искамъ нѣкой човѣкъ да придобие нѣкакво качество, ще го храня съ череши, не презъ цѣлата година, но презъ особени дни. Ако искамъ да внеса друго качество – ще го храня съ сливи, не презъ цѣлата година, пакъ въ особени дни. Съ ябълки ще го храня, съ круши, но не презъ цѣлата година.

Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човѣка? Задигне ги нѣкой човѣкъ, тури ги въ чувала, хичъ не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има единъ кошъ конусообразенъ, изсипва житото по едно улейче. Има два голѣми камъка, има единъ чакълдакъ, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престѫпление направихъ, че ме въртятъ въ тия камъни?“ Стане на брашно, събиратъ го пакъ въ чували. Казва: „Кажете ми прегрѣшението, за да се изправимъ. Защо е туй наказание?“ Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите тамъ“. Житото страда. Дойде друго прегрѣшение. Извадятъ едно корито, извадятъ брашното, турятъ врѣла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?“ Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, тѣ страдатъ. После тя започва да ги дѣли. „Вие, казва, да не се карате“. Проповѣдва имъ братство и равенство. Отдѣли на тебъ това, на тебъ онова, хайде въ пещьта. „Ами този огънь защо е?“ – „Не знаете ли?“ Все не знаятъ. Най-после извадятъ хлѣба отъ пещьта, турятъ ги на трапезата, започватъ да ги дъвчатъ въ устата. (Тѣ) казватъ: „Не се ли свършва нашето страдание?“

Сега всѣки отъ васъ може да представи този примѣръ. Ние минаваме и туй, което го правимъ, го считаме, че е въ реда на нѣщата, че така трѣбва да бѫде. Право е. Щомъ дойде насъ да мелятъ, дойдатъ по-умни отъ насъ, хванатъ (ни), турятъ ни подъ хремеля, казвашъ: „Защо е туй?“ Ти не знаешъ. Турятъ въ чувала, защо – не знаешъ. Турятъ те въ пещьта и ти протестирашъ, казвашъ, (че) не знаешъ. Пъкъ има единъ начинъ. Човѣкъ, който мели брашното – той не е много ученъ. Азъ казвамъ: Ти не си много ученъ човѣкъ. Като мелятъ брашното, ония етерни мазнини отлитатъ, оставатъ трицитѣ. Щомъ като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си отлитатъ. Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е. Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има единъ анекдотъ. Въ турско време, когато идвали турцитѣ у българитѣ да ги гощаватъ, трѣбва да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Следъ като дойде въ кѫщи и го угостишъ, че му платишъ за всѣки единъ зѫбъ по единъ грошъ. За 32 зѫба, че е ялъ въ кѫщата ти, ще му платишъ. Ти ще заколишъ една кокошка, ще го угостишъ и ще платишъ дишъ-хакѫ. Въ Варненско единъ дерибей отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нѣмамъ да имамъ пари да му дамъ“. Викатъ този турчинъ и му казватъ: „Какво искашъ?“ (Той) казва: „Зѫби имамъ да ми плати“. Повалятъ го земята, избиватъ му всичкитѣ зѫби. Казватъ: „Досега имаше зѫби, но понеже сега нѣмашъ – нѣма да ти плащатъ“. Сега ви се избиватъ зѫбитѣ, за да не вземате дишъ-хакѫ. Ние, съвременнитѣ хора, колко нѣща има, които трѣбва да се поправятъ. Сега ходите по кино, гледате (на) киното какъ ставатъ разрушенията, какъ влѣзли германцитѣ. Какво печелите сега? Казвате: „Да научимъ нѣщо“. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите нѣкого. Може обидата да е много деликатна. Единъ поетъ, когото не обичашъ, той писалъ стихотворение, турилъ думитѣ: „Брава, брава, отъ това умрѣ нашата крава“. Азъ дойда и кажа:„Брава, брава, отъ това оживѣ нашата крава“. Ако кажа: „Брава, брава, отъ това умрѣ нашата крава“, ти ще се обидишъ. „Брава, брава, отъ това оживѣ нашата крава“ – то е пакъ малка ирония, много деликатна. Въ политиката има такива нѣща. Много ученъ човѣкъ, даже и бръмбаритѣ какво правятъ знае, и червейчетата какъ вървятъ знае, всичко знае. Всичко знае. 1941-05-14-05_fig1.pngЧервейчетата вървятъ ли като човѣка? Следъ като каже, че червейчетата знае какъ вървятъ, че ирония има. Този червей крака нѣма. Червеятъ едва учи огъването. Той е единъ студентъ, който учи огъването. Толкозъ знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10–20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпитъ се явява. Комисията казва: „Този червей се е научилъ какъ да се криви, минава въ по-горенъ класъ“. Въ по-горния класъ направятъ го стонога, че му турятъ сто крака. Сто крака да ги движишъ, да ги контролирашъ отлѣво, отдѣсно. Що му сѫ сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонирашъ“. На всѣки кракъ да знаешъ да командувашъ – знание се иска. Следъ туй, като се научишъ да командувашъ на 100 крака, даватъ ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия петь пръста и на другия петь пръста – 10, и на рѫцетѣ 10 пръста – тѣ сѫ 20. И ние мислимъ, че сме се освободили. Да знаешъ да си милвашъ пръститѣ. (На) единъ пианистъ колко му взема, докато се научи да контролира пръститѣ. (Нѣкой) казва: „Знае да си мърда пръститѣ, тури ги на пианото“. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нѣщо отъ мърдането. Въ мърдането има голѣма разлика. Господь турилъ езика, но да знаешъ какъ да го мърдашъ. Да знаешъ какъ да го мърдашъ, че като кажешъ една дума – да бѫде съдържателна. Ако не знаешъ какъ да мърдашъ, думата не излиза, както трѣбва, може да удължишъ думата, да туришъ дълги вълни. Може и срѣдни вълни да туришъ, и кѫси вълни. Казватъ: „Едно и сѫщо е“. Съ кѫситѣ вълни отдалече вземашъ какво става. Отъ дългитѣ вълни станциитѣ сѫ близо. Съ дългитѣ вълни, то е на физическото поле. Съ дългитѣ вълни на земята може. Съ срѣднитѣ вълни – въ духовния свѣтъ. Съ кѫситѣ вълни – въ високитѣ свѣтове. Нѣкой отъ васъ нали искате да се разговаряте. Вие искате съ дългитѣ вълни да се разговаряте съ духовния свѣтъ. Тукъ на земята може да се разговаряте. Казва ти нѣкой: „Азъ те обичамъ“. Като ти каже, тъй мръдне ти подъ лѫжичката. Нѣкой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казвашъ: „Сладка е думата“. Казалъ я презъ езика, не я приемашъ. Казвашъ: „Сладката е думата“. Дойде единъ човѣкъ при тебе и казва: „Дай ми 5 лева“. Погледнешъ, не искашъ да дадешъ. Нѣкой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърдцето, изваждашъ и казвашъ: „Господь така казалъ“. Но този човѣкъ е ученъ, знае какъ да каже. Като каже – нѣщата ставатъ.

Една майка казва на детето си: „Днесъ ще идемъ да се молимъ за дъждъ“. Тръгватъ да се молятъ за дъждъ и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата и казва: „Мамо, дъждъ ще имаме, да се пазимъ“. Майката казва: „Може да има, не знаемъ дали ще има“. Детето взима омбрелата и мисли, че дъждъ ще има. Ние въ нѣкои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигуренъ. Отивашъ да държишъ една речь. Казвашъ: „Дали ще мога да държа речьта или не“. Азъ опека 1000 хлѣба, окрѫжаващитѣ хора сѫ гладни. Азъ положително зная, че отъ хлѣба нѣма да остане ни единъ отъ фурната. Ако опека хлѣба, но тия хора сѫ взискателни, най-малко половината ще остане. Казвамъ: Тия хора не ме обичатъ. Не че не те обичатъ хората. Ние, ако се оплакваме отъ природата, за да ни разбере тя, трѣбва да говоримъ на нейния езикъ. Колко години ви е трѣбвало да научите българскиятъ езикъ. Вие, които говорите българскиятъ езикъ, колко думи има въ български езикъ, които иматъ само едно значение? Колко думи иматъ двойно, тройно, а нѣкои иматъ четворно значение. Въ английски, ако вземете думата „бееръ“, колко значения има? Тази дума, както е турена въ едно предложение, нѣкѫде значи мечка, нѣкѫде значи търпение, нѣкѫде значи трудна жена, нѣкѫде значи раждане. Българитѣ казватъ „пола“. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата „любовь“. Каква любовь – физическа, духовна? Кѫде да намиратъ хората? Щомъ говоришъ за любовьта, еднозначуща дума ли е? Сольта, понеже си я опиталъ, че има единъ соленъ вкусъ – има едно значение. Захарьта има едно качество – сладчина. Думата „горчивина“ има едно значение. Вземете думата „чистота“ – едно значение има. Значи вашата чистота, когато нѣма никакъвъ примѣсъ, е чистота. Оризътъ е чистъ, когато нѣма примѣсъ съ камъчета. Житото е чисто, когато нѣма кѫклица вѫтре и т.н.

Казвамъ: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже отъ 1 до 40? Казвате: „Какъ Учительтъ насъ ни забавлява, той ни счита за деца още“. Че то е привилегия. По какво се отличава детето? Детето е довѣрчиво. Каквото му кажатъ, всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тукъ, затваря тамъ, дири, интересува го. Възрастниятъ започва да се отдѣля отъ другитѣ хора. Възрастниятъ не е като малкитѣ. Ще си направи кѫща, ще си намѣри единъ съдружникъ и ще започне търговия. Идва единъ братъ, който училъ този занаятъ, младъ братъ, пита ме, казвамъ му: „Не ти трѣбва“. Казва: „Не за себе си, азъ имамъ занаятъ, братъ ми обича бакалията“. Казвамъ: „Ще имате мѫчнотии“. – „Може да ги преодолѣемъ“. Казвамъ: „Хубаво, направете опитъ“. Иде следъ това, че ми казва: „Бамбашка работа, едва половината разноски покриваме. Отивамъ, вземамъ маслото и на мѣстото, както е нормирано, 90 лева ми искатъ. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трѣбва да го продавамъ 120 лева, (а) ако ме хванатъ“. Гледамъ – захарь нѣма, туй нѣма, дойдатъ братята – четатъ уроци. Масло нѣмашъ, сирене нѣмашъ, това нѣма, онова нѣма, оризъ нѣма. Казватъ: „Какво сте вие да ни заставяте?“ Казва: „Искамъ да намѣря“. „Иде ми, казва, да напусна тази работа вече“. Рекохъ: „ще почакате малко“. Азъ казвамъ: „Колко разноски имате?“ – „3500 на месецъ“. Казвамъ: „Половината покривате ли ги?“ – „Покриваме ги, разбира се“. За половината плащате за уроцитѣ. Туй, което учишъ, ще мислишъ, че на професоръ плащашъ. 1500 лева плащашъ. Ученици сѫ плащали по 500 лева на урокъ по музика. Единъ нашъ музикантъ 200 лева вземаше на урокъ. Тукъ имахме една сестра, която 200 лева даваше на урокъ. 200 лева – много пари ли взема?

Че природата като ви дава всичко безъ пари, оценявате ли? Ние живѣемъ, дишаме въздуха. Казваме: „Този свѣтъ не е уреденъ“. Не билъ уреденъ свѣтътъ? Че какъ не е уреденъ? Ти досега нищо не си плащалъ за въздуха. Какъ ще уреди природата, че навсѣкѫде може да ходишъ? Даромъ вземашъ. После, да те научи да не бѫдешъ много егоистъ. Тя ти опредѣлила, че като вземешъ една вдишка, не можешъ да я задържишъ повече отъ три секунди. Капиталътъ за три секунди го вземашъ. Като минатъ, ще го върнешъ назадъ, новъ капиталъ ще вземешъ. Дишането е търговска работа на земята. Този капиталъ трѣбва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, азъ да ви предскажа, че търговци нѣма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бѫдешъ търговецъ горе-доле. Децата ти ще бѫдатъ облѣчени, и жената ти и ти ще имашъ кѫща. Всичко туй ще имашъ. То е капиталъ. Ти отъ въздуха, ако не можешъ да извадишъ онова, което е въ него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работимъ.

Ние сега искаме да живѣемъ. Най-първо три процеса има въ добрия животъ. Най-първо ще се научишъ да мислишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човѣкъ дойде да разреши нѣкаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъль. Мисъльта е приятно занимание въ природата. Следъ туй ще се научишъ да чувствувашъ, да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ право. Това сѫ три начина. Ако ти не можешъ да мислишъ право, ако ти не може да чувствувашъ и ако ти не можешъ да постѫпвашъ право, ти не може да живѣешъ. Животътъ, като изкуство, е най-голѣмото благо, което ни е далъ. Туй, най-голѣмото благо, носи най-голѣмото нещастие съ себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаешъ какъ да направлявашъ сърдцето си, ти ще развалишъ очитѣ си. Ако не знаешъ какъ добре да мислишъ – ще развалишъ ушитѣ си. Ако не знаешъ какъ добре да постѫпвашъ – ще развалишъ езика си, вкуса ще развалишъ. Ако започнешъ да ядешъ, че не вземашъ участие въ яденето, всѣко ядене ще бѫде безпредметно. Тогава ядешъ нѣщо, но то е като пръсть. Нищо не усѣщашъ. Ако човѣкъ остане безъ вкусъ, нищо не му се яде. Много пѫти хората умиратъ, тѣ предпочитатъ така, отколкото да минава храната. Като ядешъ – да усѣщашъ нѣщо приятно. Вземешъ една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?“ Не е невежество. Ние тукъ имаме единъ братъ, той сега е въ Америка. Като го гледашъ – дрехата му накапана, само капки. Ще кажешъ сократовски, че не обръща внимание. Сократовски животъ живѣе. После нѣкой ходи разчорленъ, косата му така. Казва: „То животътъ не седи въ обличането“. Ами въ какво седи животътъ? Ако умътъ не е облѣченъ добре, ако сърдцето не е облѣчено добре и ако тѣлото не е облѣчено добре – това сѫ равносилни нѣща. Ако умътъ оставишъ голъ, сърдцето голо и тѣлото голо – ти си закѫсалъ вече. Та казвамъ: За добриятъ умъ, който е работилъ, природата туря бележки.

Азъ трѣбва да ви дамъ да направите едно ухо, което показва доброта и активность. Какъ ще го направите? /Учительтъ начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсѫждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?“ Смѣта: „Тъй, ако го направя, какво ще излѣзе?“ Добритѣ условия минаватъ, не намира време да направи. На втория день пакъ сѫщото нѣщо. Пакъ седи цѣлъ день, пакъ намѣри, че нѣма време. На третия день лѣтото иде, нивата непосѣта остава. Онзи, активниятъ, прави погрѣшки, но криво-лѣво работи. Казва: „Може ли да се изправя?“ Този преодолѣва тази слабость. Какво се образува? Образува се човѣшката уста. Това е единиятъ полюсъ. Ти, като си ораторъ, мислишъ какво да кажешъ на публиката. Туй ли да кажешъ или не. Ще кажешъ на хората нѣща, които сѫ вѣрни.

Говоримъ нѣкога за хигиена. Казвамъ: Никога не стѫпвай на пета, понеже туй следъ време зле ще се отрази върху тебъ. Мозъкътъ не обича сътресения. Стѫпвай на пръсти, за да събудишъ най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като ударишъ рѫката си да мислишъ. Казвате: „Търпение трѣбва“. Знаете ли единъ човѣкъ, който дѣла, колко търпеливъ трѣбва да бѫде? Въ нетърпението рѫката се проточва. Азъ дѣламъ съ теслата, ако азъ стана нетърпеливъ, трѣбва да бѫда търпеливъ, понеже нетърпението продължава рѫката. Ако продължа – отиде рѫката. Ако продължа рѫката въ нетърпението – отиде рѫката. Може да ми вземе единъ–два месеца, докато ми заздравѣе рѫката. Казвате: „Защо е нетърпението?“ Ако не си търпеливъ въ работата – ще се повредишъ. Това сѫ елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно отъ най-добритѣ качества на човѣка. То влиза като елементъ въ ума на човѣка. По умъ трѣбва да бѫдемъ търпеливи, по сърдце и по воля. Не само да мислишъ и нищо да не правишъ, то все още не е търпение. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ. Изисква се той да стане съвършенъ. Само тогава той ще бѫде търпеливъ. Казватъ: „Ти си много търпеливъ“. Сега и дума не може да става. „Ти си доста търпеливъ“. И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение. Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи. Съ малки работи правимъ пакость на себе си. Дойде нѣкой при мене и той ми говори, че билъ жененъ, деца ималъ. Азъ имамъ цѣлъ хлѣбъ, повѣрвамъ му, дамъ му цѣлиятъ хлѣбъ. Той нито е жененъ, нито деца има. Азъ му дамъ цѣлиятъ хлѣбъ, че и той да е благодаренъ, и жена му да е благодарна, и децата му да сѫ благодарни. Казва: „Цѣлъ хлѣбъ ми даде“. На този човѣкъ виждамъ, (че) жена му не е тамъ, децата му не сѫ тамъ. Ако ми хвали мѫжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трѣбва да го хвалятъ. Нѣкои отъ (васъ) искате да не ви хвалятъ. Но като не ви хвалятъ, вие се докачите. „По нѣкой пѫть слушамъ съ каква ирония Учительтъ говори туй“. По нѣкой пѫть ние се обличаме, обличаме, че се облѣчемъ въ сѫщитѣ дрехи. По нѣкой пѫть ние може да се усмихнемъ и да се покажемъ много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Нѣкой пѫть влизамъ при нѣкой бакалинъ, (той) обръща внимание на другитѣ. Азъ, като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щомъ си направя смѣтката и му платя, пакъ си обърне гърба, къмъ другитѣ мющерии гледа. Сега представете си, че азъ съмъ единъ бакалинъ, вие сте само клиентъ, ученицитѣ. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите отъ моята бакалия. Като излѣзете, какво ще кажете? „Изгубихъ си времето“. И бакалинътъ казва: „Изгубихъ си времето, презъ цѣлиятъ день нищо не можахъ да продамъ“. Тамъ като въ затворъ е.

Сега азъ съмъ ви говорилъ толкозъ време за Любовьта. Може ли да ми кажете нѣкое отъ вашитѣ произведения на Любовьта? Какво именно сте произвели отъ Любовьта? Искамъ да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданозъ, лукъ, краставици, жито, ечемикъ, рѫжъ, лимони, портокали, хлѣбни дървета – всичко туй. Азъ съмъ готовъ като бакалинъ да ходя да купувамъ масло, каквото вие произвеждате. Азъ съмъ готовъ да го продамъ. Искамъ да ви наведа на мисъльта, (че) между природата и насъ има една вѫтрешна обмѣна. Всичко не ни се дава даромъ. Природата изисква отъ насъ да произведемъ нѣщо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влѣзе, ще вземе отъ нѣкѫде. Да ви говоря за нѣща, които сѫ непонятни. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ мисли. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ чувства. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ постѫпки. Плодове сѫ това. Растенията ние ги обичаме, понеже тѣ произвеждатъ плодове. Ако нѣматъ плодове – нѣма да ги държимъ за красота. Казвамъ: Въ едно отношение въ природата ние сме като плоднитѣ дървета. Имаме цена за онова, което раждаме въ себе си. Всичкитѣ сѫщества иматъ особено разположение. Ако ние сме безплодни, съ насъ ще постѫпятъ, както ние правимъ съ безплоднитѣ дървета – режемъ ги за собата. Греди правимъ. То е външна страна. Въ много отношения ние сме въ свѣта като плоднитѣ дървета. Ако искашъ да се подобри положението ти – имай най-хубавитѣ мисли. На всичкитѣ хора мисъльта не е една и сѫща. Тя е много разнообразна. Мисъльта на животнитѣ е една, на хората е друга, на ангелитѣ е трета. Безброй сѫ формитѣ, въ които една човѣшка мисъль може да се облѣче.

Азъ бѣхъ при единъ българинъ. При него идва единъ беденъ студентъ. Този българинъ бѣше богатъ човѣкъ и този студентъ иска да му помогне нѣщо. Той не му помогна. Замина си студентътъ. Рекохъ: „Ти изгуби едно голѣмо благо“. – „Че какъ?“ – „Следъ 10 години той ще бѫде министъръ въ България. Ти трѣбваше да му помогнешъ, защото той ще ти помогне следъ 10 години. Единъ день той ще ти даде урокъ като министъръ и той не ще те погледне“. – „Министъръ. Че какъ тъй?“ Ти трѣбва да разбирашъ. Имашъ едно яйце, трѣбва да разбирашъ качествата. Змийското яйце, като го излюпишъ или кокошето яйце – какви свойства ще иматъ?

Курдисала се една кокошка и снася по едно яйце предъ вратата ми. 40 деня наредъ носи. Азъ го считамъ туй (за) късметъ. Азъ взимамъ яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казватъ: „Да ги опечемъ. Да направимъ това-онова, да направимъ хлѣбъ съ масло“, какъ го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше съ котката. Сега като дойде, седне, дадатъ ѝ малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми взематъ яйцето, крѣкъ-крѣкъ“. Мене ми дойде на умъ на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искамъ да ме освободите отъ това робство. Нѣкой день ще изчезна, ще ми откѫснатъ главата“. Казвамъ: Щомъ носишъ яйца, главата ѝ не могатъ да режатъ. Решихме да я купимъ. Колкото искатъ – ще я купимъ, ще я насадимъ, ще излюпимъ пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя“. Запознахме се съ кокошката, милвамъ я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е“. Казвамъ ѝ: Нѣма нищо. Питамъ: Кой кара тази кокошка, отъ де–накѫде дойде тамъ? Тѣ се криятъ, когато снасятъ яйца. Не се спирамъ върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пакъ дойде. Казватъ: „Пологъ трѣбва, за да носи“. Тя и безъ пологъ носи. Нѣкоя ще се качи на полога и нѣма да носи. Казвамъ: Ако тази кокошка иде при менъ и азъ ще ѝ направя услуга.

Вие, когато ще снесете нѣщо, идете въ предверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – тамъ го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турятъ тамъ по нѣкой пѫть. Та казвамъ: Всѣки единъ човѣкъ, каквото прави – да го направи въ предверието на Господа. Ако на друго мѣсто носи яйцата – ще хвръкнатъ. Само веднажъ тя снесе въ 5 часа следъ обѣдъ, а (презъ) всичкото време – въ 9, 10, 11 часа сутриньта. Нѣкой пѫть въ 8 часа, 8 безъ 10, 8 и 15. Наблюдавамъ времето, когато е топло – снася по-рано. Щомъ е студено – снася по-кѫсно. Казвате: „Обикновени работи“. Цѣла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направимъ нѣкое добро по-рано – времето трѣбва да е добро. Щомъ правишъ по-кѫсно доброто, щомъ мислишъ по-бавно – значи студъ има. Най-първо нѣма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е надъ 40 години, е възрастенъ. Нѣма нито единъ, който да е старъ. Сестра Попова е единствената.

Турцитѣ казватъ: „Много приказки за воденица“. Може да ви кажа така съ три думи. Мисли добре – да имашъ свѣтлина въ ума всѣкога. Чувствувай добре – да имашъ всѣкога топлина въ сърдцето и сърдцето ти да тупа равномѣрно. Лѣкаритѣ пипатъ пулса. Като чувашъ сърдцето – да пѣешъ една пѣсень. /Учительтъ пѣе: „Търпение, търпение, търпение“/. Имамъ сиромашия. Още като пѣя – бръкна въ джоба си, имамъ нѣщо. Азъ още като пѣя – хората се влюбватъ. Нѣкой бръкналъ, турилъ въ джоба. Азъ се преструвамъ, че не го виждамъ. Престана да пѣя тогава.

Бѫдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи въ свѣта, като влѣзете въ Божествения свѣтъ, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Богъ е, Който работи, Той ни опитва. Та умнитѣ деца разбиратъ. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждатъ на нивата – за добро е. Той е Единствениятъ, каквото направи – считай го за добро. Другитѣ, каквото правятъ, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъль. Да имате едно мнение, че Господь, каквото прави – за добро е. Да бѫдемъ доволни отъ онова, което Той ни дава.

Сега туй е по отношение на Бога. За другитѣ сѫщества, каквото правятъ – тамъ ще пазимъ нашия умъ, ще знаемъ Господь ли говори. Щомъ другитѣ говорятъ, ще видимъ какъвъ процентъ (сѫ). Това правило не е за другитѣ хора, само за Бога е.

Това е животъ вѣченъ да познаемъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ.

ХХ година

31. Лекция на Общия Окултенъ класъ

14 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ – София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Прав път". Окултни лекции. Общ окултен клас. XX година (1940–1941). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПРИЯТНО ЗАНИМАНИЕ

Отче наш. Бог е любов.

Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот. Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.

В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни. С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.

Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни?” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание?” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е?” – ”Не знаете ли?” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание?”

Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй?” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш?” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае.1941-05-14-05_fig1.png Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже. Като каже – нещата стават.

Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”. Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета. Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.

Казвам: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте?” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате?” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги?” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок. 200 лева – много пари ли взема?

Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли? Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал. Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.

Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече. Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.

Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност. Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе?” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя?” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не. Ще кажеш на хората неща, които са верни.

Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението?” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”. Там като в затвор е.

Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета. Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.

Аз бях при един българин. При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как?” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй?” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата. Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?

Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми. 40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи. Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.

Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар. Сестра Попова е единствената.

Турците казват: „Много приказки за воденица”. Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам. Престана да пея тогава.

Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.

Сега туй е по отношение на Бога. За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори. Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са). Това правило не е за другите хора, само за Бога е.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЕМ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРОВОДИЛ.

31 Лекция на Общия Окултен клас

14 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...