Jump to content

1941_05_21 Правата посока


valiamaria

Recommended Posts

ПРАВАТА ПОСОКА (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Правата посока

Отче нашъ.

Богъ е любовь.

/Направихме едно упражнение/. Прави. Рѫцетѣ настрани, съ длани една срещу друга. Дѣсната рѫка леко докосва лѣвата и се движи по лѣвата до рамото, докато дойде надѣсно. После лѣвата се поставя предъ дѣсната и се движи по дѣсната, като леко я докосва. Така петь пѫти.

1941-05-21-05_fig1.png

Всѣкога трѣбва да се стремите да създадете сами интересъ къмъ онова, което се интересувате. Всѣки единъ човѣкъ е създаденъ по единъ особенъ начинъ. Той трѣбва да намѣри своя си пѫть. И когато намѣри своя си пѫть, той се радва. Запримѣръ: детето има желание да се изправи. Най-първо то се ражда при съвсемъ други условия. Въ него има вѫтрешенъ импулсъ да се издига. Докато се издигне употрѣбява единъ начинъ, втори, трети, четвърти, срѣща много мѫчнотии. Като се изправи, трѣбва да знае да ходи. Вие мислите, че е лесна работа. Не е лесна работа, изисква наблюдение. Добриятъ човѣкъ върви по единъ начинъ, лошиятъ върви по другъ, единъ престѫпникъ по другъ. Котката върви по единъ начинъ, коньтъ – по другъ. Всички животни иматъ единъ методъ. Не искамъ сега азъ да ви въвеждамъ въ противоречието. Въ този крѫгъ има две противоположни течения. Ние правимъ упражнението отлѣво надѣсно и отдѣсно налѣво. Тѣ сѫ две противоположни посоки. Има една разлика. Онѣзи, които сѫ създали лѣвата рѫка и онѣзи, които сѫ създали дѣсната, сѫ написали на тѣхъ. Колко нѣща сѫ написани на лѣвата рѫка – потрѣбни сѫ още хиляди години, докато се прочете този материалъ. Въ лѣвата рѫка е капитала, който е вложенъ. Въ дѣсната рѫка е капитала, който си обработилъ. Онзи, който разбира, ще види въ лѣвата ти рѫка онзи капиталъ, който е вложенъ, а въ дѣсната рѫка е туй, което ти си обработилъ. Сега мнозина уповаватъ на онова, което имъ е дадено. Но дадениятъ капиталъ трѣбва да се обработи. Човѣкъ може да бѫде даровитъ безъ да използува своитѣ дарби. Пъкъ може да бѫде малко даровитъ и да използува дарбитѣ си.

1941-05-21-05_fig2.png

Да кажемъ, че привидно се движатъ въ две противоположни посоки, но това движение е успоредно. Перспективно така се показва, че е противоположно. Но тия хора, които се движатъ успоредно въ противоположни посоки – не е едно противоречие. Ако двамата се движатъ въ една и сѫща посока, може временно да се движатъ въ противоположни посоки. Вземете движението на двамата въ крѫга. Може ли да се движатъ въ една и сѫща посока, когато единиятъ отива напредъ, другиятъ като че отива въ противоположна посока, когато вториятъ отива вдѣсно, първиятъ отива влѣво? Въ туй движение единиятъ и другиятъ не знаятъ, но тѣ вървятъ успоредно. Та казвамъ: Вие по нѣкой пѫть се спъвате, казвате: „Този не върви съ мене“. Този, който остава назадъ, той е тилъ, заради васъ. Следъ това ще бѫдете тилъ, заради него. Тъй щото въ даденъ случай не можете да държите първото мѣсто.

Казвамъ: Кое ви интересува? Религиознитѣ хора искатъ да бѫдатъ въ оня свѣтъ. Какъвъ ще бѫде оня свѣтъ? Че е нѣкакъвъ свѣтъ. Нѣкакъвъ красивъ свѣтъ. Материалиститѣ, които не приематъ оня свѣтъ, казватъ, че въ този свѣтъ тѣ искатъ да бѫдатъ богати. Какво богатство? Да иматъ хубаво направена кѫща, въобразяватъ си. За тѣхъ, материалиститѣ, раятъ е тукъ, а за духовнитѣ раятъ е нѣкѫде другаде. Но еднитѣ и другитѣ ще се разочароватъ. Материалиститѣ, въ края на краищата, трѣбва да остарѣятъ и умиратъ. Искатъ–не искатъ, вѣрватъ–не вѣрватъ – трѣбва да умратъ. Виждатъ, че отиватъ нѣкѫде. Кѫде отиватъ – не знаятъ, дигатъ си раменетѣ. Онѣзи, които вѣрватъ въ другия свѣтъ, тѣ се утешаватъ, малко утеха иматъ. Единиятъ го осѫждатъ, нѣма никаква надежда за помилване. Религиозниятъ пъкъ има малко надежда, че като иде въ другия свѣтъ ще го опростятъ вече. Вие вѣрвате въ оня свѣтъ, но имате пакъ нѣщо, което ви мѫчи. Ти вѣрвашъ въ Бога, но се сърдишъ на другаря си, за малка работа кипнешъ. Защо – и ти не знаешъ. Нѣкой взелъ нѣкой кривъ тонъ, размърдалъ въздуха, казвашъ: „Не го взелъ хубаво“, сърдишъ се. Или нѣкой не е облѣченъ, нѣкой цвѣтъ има, който ви дразни. Може вие да сте облѣчени въ червена дреха, но минавате между биволи, ще ги разсърдите, ще ви гонятъ.

Та казвамъ: Първото нѣщо, че вие имате една мисия, дадена въ свѣта. Тази мисия вие ще я намѣрите. Ще намѣрите разгадката. Щомъ ви дамъ яденето, вие сами намирате какъ да го ядете. И най-малкитѣ сѫщества знаятъ какъ да ядатъ. Въ яденето, ако си уменъ, ще придобиешъ нѣщо. Ако не си уменъ, много малко ще придобиешъ. Имате условия да бѫдете здрави хора, да бѫдете щастливи хора, но трѣбва да разбирате законитѣ на щастието какви сѫ. Нѣкои искатъ да добиятъ религиозно щастие. Религиознитѣ искатъ да се молятъ само на Бога. Тѣ считатъ, че тѣлото е мѣсто на грѣха. Че туй тѣло трѣбва да се омаломощи. Това е едно криво разбиране. Ако ти не знаешъ какъ да употрѣбишъ тѣлото си, то е другъ въпросъ. Но безъ тѣлото какво ще направишъ? Ако нѣмашъ здраво тѣло, ако нѣмашъ здрави рѫце, очи, уши, всички тия удове, какво ще направишъ въ свѣта? Зависи отъ очитѣ какъ ще гледашъ. Ако знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ нѣщата красиви въ човѣка. Ако не знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ това, което не е красиво. Ако знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ красота въ устата, но да гледашъ, когато тази красота иде. Защото всѣко нѣщо на своето време иде. Красотата, която сутринь има слънцето, на обѣдъ не може да я намѣришъ, по обѣдъ има друга красота. Ако, когато слънцето изгрѣва, вие не може да я видите, ако по обѣдъ вие сте подъ нѣкоя круша, подъ крушата какъ ще видите красотата? Въ какво седи красотата на обѣдното слънце? Че на обѣдъ имате най-голѣмата свѣтлина. Следователно предметитѣ ще ги видите много ясно. Сега обѣдната свѣтлина азъ уподобявамъ, имате най-голѣмото благословение, което Богъ вие далъ. На обѣдъ той почива или той работи и не може да види красотата. Като дойде обѣдъ е заетъ съ нѣкаква своя преживѣлица. Да кажемъ вие сте служащъ въ нѣкоя банка или учреждение, щомъ се върнете по обѣдъ, каква красота ще видите? Уморенъ сте отъ работата, искате да почивате на обѣдъ. Когато имате най-голѣмитѣ условия за блага да ви дадатъ, вие сте заетъ съ посторонни работи. Случило се нѣкѫде въ учреждението сте изгубили 1000 лева, вие се смущавате кѫде отидоха 1000 лева пари. Ако сте семеенъ, имате дъщеря, дошла бележка отъ училище, че дъщеря ви не учи, слаба е. После хванали се нѣкакви поетически писма, които тя приема и праща. Какво лошо има, поетъ е. Върне се на обѣдъ, мисли за писмата на дъщерята. Азъ ги наричамъ: това сѫ засади. Въ свѣта има сѫщества, които правятъ само засади за човѣка. Тъй както рибаритѣ ходятъ, виждали ли сте ги? Турилъ мрежата на рамото, тръгналъ по брѣга, прави научни изследвания. Току погледнешъ, хвърли мрежата, започне да тегли едно вѫже, погледнешъ – 10–15 риби се хванали. Извади ги, тури ги въ торбата, пакъ ходи. Нѣкой пѫть и вие може да попаднете като тия риби въ такава мрежа. Вървишъ, тамънъ си хубаво разположенъ, нѣкой рибарь току хвърли мрежата и ти попаднешъ въ неговата мрежа. Христосъ казва на своитѣ ученици: „Елате, ще ви направя ловци на човѣци“. Има два вида рибари: едни, които спасяватъ хората и други, които ги погубватъ. Сутринь, като станете, вие сте разположенъ духомъ. Нѣкой пѫть вие сте неразположенъ духомъ. Не знаете причината. Измѣнете посоката на вашата мисъль. Може би мисъльта ви отива, нѣкѫде се движи. Може да мислите за децата си, понеже имате единъ центъръ на главата, вие мислите за дъщеря си, че когато стане на 20 години трѣбва да я жените, какво ще правите, дали ще намѣрите такъвъ момъкъ на свѣта. Казвате, че дъщеря ви е деликатна, дали ще се падне такъвъ деликатенъ. Смущавате се. Разбира се азъ ви навеждамъ единъ примѣръ. Вие нѣмате дъщеря, не ви е така приятно, но следъ колко години може да имате такава дъщеря? Нѣкой пѫть вие се занимавате съ себе си, какво ли ще стане съ васъ. Нищо нѣма да стане. Вие сте една пѫпка на едно дърво, ще цъвнете, ще завържете, ще дадете плодъ. Не се безпокойте. Безпокоите се колко голѣмъ ще стане плода. Плодътъ ще стане, колкото трѣбва. Една ябълка ще стане колко? Повече отъ едно кило не може да стане. Въ България веднажъ гледахъ една дюля надъ едно кило тежка. Такива дюли дървото не може да ги удържи. Ако има 400–500 дюли, ще изпочупятъ клонищата. Сега правя сравнение, за да ви обясня нѣкои работи. Вие имате заложби вѫтре въ себе си. Едно голѣмо богатство, което не го знаете кѫде е заровено. Мене сѫ ми разправѣли за много богати хора, които, като ги е страхъ да не ги обератъ, иде, че си зарови имането нѣкѫде. Като го зарови, понеже земята се движи, следъ 4–5 години имането се премѣстило 4–5 пръста и не може да намѣри гърнето. Търси го, не може да го намѣри. Изгуби той настроение, търси, търси, започне да мисли, че го видѣлъ нѣкой и обралъ гърнето. Но гърнето се премѣстило. Трѣбва да знаете посоката, по която се мѣсти. Едно дърво, единъ дѫбъ въ сто години се премѣства на два метра. Следъ сто години ще го намѣрите не тамъ, кѫдето е посадено. Ако турите едно гърне при единъ дѫбъ, туй гърне ще се премѣсти по посоката, по която се движи дѫбътъ.

Да кажемъ: Кое е онова, на което вие може да разчитате? Вие казвате, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да бѫде като една побудителна причина и единъ стимулъ. Вие сте изкусенъ архитектъ, или изкусенъ художникъ, или изкусенъ музикантъ. Ще турите вѣрата си въ туй, за да развиете въ васъ дарбата. Ако сте музикантъ – ще свирите. Цѣлъ животъ нѣма да бѫде музика. Музиката ще улесни човѣка. Когато музиката се е появила въ човѣка, станало едно подобрение на цѣлата раса. Адътъ е мѣсто безъ музика. Най-голѣмото страдание е безъ музика. Нѣма музика – нѣма какво да те насърдчи. Когато се е появила свѣтлината – то е музика. И звукътъ въ ушитѣ на хората – то е благословение. Трѣбва да се вслушвате въ природата. Не само да гледате свѣтлината, но да видите какви промѣни тя прави. Вие трѣбва да правите опити лѣтно време, когато се печете на слънцето, какъ се печете, запримѣръ? Пекли ли сте лѣвата страна, после дѣсната страна, да видите какво влияние ще упражни слънцето върху васъ? По нѣкой пѫть нѣкои излагатъ главата си на слънцето по обѣдъ. Единъ нашъ приятель бѣше правилъ опити, по нѣколко часа се пекалъ, но като се върне – замае му се главата. Сега, ако се спра да ви обяснявамъ, то сѫ технически, лѣкарски работи. Защо се замайва главата на човѣка? Ако минавате по единъ мостъ надъ нѣкое високо мѣсто, мостътъ е тѣсенъ. Ако е широкъ – добре, но представете си, че мостътъ представ(лява) една греда надъ нѣкоя пропасть (съ) 40–50 метра дълбочина, започва да ви се вие свѣтъ. Две противоположни чувства имате. Най-първото се зароди чувството на самосъхранение, че може да паднете. Но виждали ли сте онѣзи акробати, които вървятъ по вѫже съ върлина? Върви човѣкътъ по вѫжето съ върлината отъ единия край до другия край на вѫжето. Азъ съмъ превождалъ примѣри за смелостьта на хората. На единъ акробатъ опъватъ едно вѫже надъ Ниагара, минава самъ по вѫжето съ върлината. После взелъ едного на гърба си и минава съ него. Питамъ: Кой е по-смелъ – онзи, който минава съ върлината или онзи, който се качилъ на гърба му? Онзи, който минава съ върлината, има вѣра въ себе си, че може да мине. Онзи, който се качилъ на гърба му, има вѣра въ онзи, който го носи. Когато вие вършите нѣщо сами, но когато вие се качите на гърба на нѣкого да минете Ниагара, надъ това голѣмо бучение, една малка погрѣшка и ти, и той ще идете. Когато се качите на гърба на провидението, имайте вѣра въ онзи, който върви по вѫжето. Той не пада, той е провидението, което ще ви пренесе по това вѫже. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие може сами да минете, по нѣкой пѫть може да носите нѣкого на гърба си. Ти ще се радвашъ, че онзи, който е на гърба ти, има вѣра. Казвашъ: „Трѣбва да имашъ вѣра“. Ако азъ може да премина по това вѫже, той има вѣра въ мене. Казва: „Качи се на гърба ми“. Казвамъ: Ако имашъ вѣра – качи се, ако нѣмашъ вѣра – не се качвай. Ако азъ имамъ вѣра, че може да го пренеса – да го поканя, ако нѣмамъ вѣра – ще кажа: „Не трѣбва да се качишъ, защото азъ за себе си едва гарантирамъ дали ще може да мина или не“. Казвамъ: Всинца въ живота минавате по това вѫже. Нѣкой пѫть минавате презъ много стръмни мѣста.

Казвамъ: Има съ какво да се занимавате. Най-първо имате три нѣща, съ които трѣбва да се занимавате сега. Да изучавате какво нѣщо е любовьта въ всичкитѣ течения и всестранни проявления. Да изучавате какво нѣщо е Божията мѫдрость. Да изучавате какво нѣщо е Божията истина въ всичкитѣ нейни проявления. На нѣкои отъ васъ коситѣ сѫ побѣлѣли. Защо побѣлѣватъ коситѣ? Отъ тревога. Ще повикамъ всички, които сѫ направили главитѣ си бѣли, казвамъ: Слушайте, искамъ сега косата ви да почернѣе. Казватъ нѣкои, че е хубаво да побѣлѣе главата. Нѣкой пѫть е хубаво, но нѣкой пѫть не е хубаво. Ако вие посѣете жито въ бѣла пръсть и посѣете жито на черна пръсть, черната пръсть дава по-хубаво жито. Сега вие имате желание да бѫдете праведни, да не направите никаква погрѣшка. Че да прави човѣкъ погрѣшки е приятно нѣщо. Въ музиката или въ изкуството се правятъ погрѣшки. Разправяше ми една актриса, че онзи диригентъ се ще намѣри нѣкаква погрѣшка, педантъ, ще намѣри грѣшка въ движението, че не си турила рѫцетѣ, както трѣбва, поза не взела, темпераментъ нѣмала, нѣмала това, нѣмала онова, не била доста сериозна. Какво ще бѫдешъ сериозенъ на сцената? Представяшъ какъ бесятъ нѣкого, какъ ще го представишъ? Или представяшъ нѣкаква комическа работа, какъ ще я представишъ? Гледамъ комическитѣ работи сѫ пресилени. Рѣдко ще намѣришъ естествени. Всичкитѣ нѣща сѫ се пресилени. Казвамъ: Всички ние изобщо пресиляме работитѣ. Не е лошо това.

Като станете сутринь, опредѣлите си да има нѣщо ново да внесете въ себе си. Говорите за вашитѣ вѣрвания. Въ какво седятъ вашитѣ вѣрвания? Казвате, че Богъ е любовь. Какво отношение имаме къмъ Него и Неговата любовь? Какво отношение има къмъ мене? Най-първо Божията любовь има отношение къмъ способноститѣ, които Богъ ми е далъ. Той всѣкога ни поощрява, казва: „Имашъ хубавъ гласъ, имашъ хубава паметь“. Да кажемъ нѣкой отъ васъ може да е способенъ, много лесно изучава езици. Нѣкой е пѣвецъ, много лесно изучава пѣсни. Нѣкой лесно изучава нѣкое изкуство, нѣкой лесно изучава шивачество, нѣкой – художникъ, да знае кѫде да тури думитѣ. Знае да тури единъ глаголъ на най-хубавото мѣсто. Омразата има ли глаголъ? Може ли да ми кажете единъ глаголъ на омразата? „Мразя“ – какво означава „мразя“? „Мразя“ излиза отъ мразъ. То е филологически.

Имате долу отрицателно, горе положително. Онзи, който те мрази, значи не ти дава никакви условия да се проявишъ. Единъ разбойникъ, като те хване, ще ти запуши устата, да не издадешъ никакъвъ звукъ. Ако издадешъ звукъ, ще дойдатъ ония, които искатъ да те освободятъ, ще те намѣрятъ. Той ти запушва устата, да не говоришъ, да не знаятъ кѫде си. Вие се намирате въ трудно положение. Тогава, ако устата ви е запушена, какво трѣбва да правите? Трѣбва да вѣрвате. Човѣкъ е свободенъ въ своята мисъль. Никой не може да ограничи мисъльта на човѣка. Има три нѣща, на които може да вѣрвате: мислите ви никой не може да ограничи, чувствата ви никой не може да ограничи и постѫпкитѣ ви никой не може да ограничи. Постѫпкитѣ азъ разбирамъ даже, като си вързанъ, едно малко движение пакъ можешъ да направишъ, не може да те спъватъ. Има единъ законъ: ако вие знаете да се движите – и най-дебелото вѫже може да го скѫсате. Пъкъ ако знаете музика, вѫтрешно като изпѣете една пѣсень, да скѫсате вѫжето. Трѣбва да бѫдете единъ гениаленъ музикантъ, за да скѫсате едно дебело вѫже. Вие имате едно обезсърдчение вѫтре въ душата си. Не е ли това едно дебело вѫже, което ви е вързало? Като изпѣешъ една пѣсень, да скѫсашъ това вѫже. Трѣбва да има нѣщо, на което да разчитате. Казвате: „Господь всичко може да направи“. Това е заради Него. Ние трѣбва да имаме вѣра въ това, което Той може да направи. Казва: „Това, което ми казвашъ, ще стане“. – „Азъ не го виждамъ“. – „Ти не го виждашъ, но ще стане. Дали го виждашъ или не – ще стане“. Ние виждаме ли, че земята се върти? Наблюдавали ли сте месечината, че когато месечината е обърната къмъ насъ, е валчеста. Защо именно ние гледаме месечината оттукъ-оттамъ? Че тя е надъ насъ. А пъкъ, ако идемъ на месечината, ще виждаме земята. Ние виждаме месечината надъ насъ. Ако идемъ на месечината, ще виждаме земята надъ насъ. Като гледаме месечината, гледаме сѫщество по месечината, виждаме неговата глава. Понеже гледаме неговата глава, накѫде ще гледа това сѫщество?

Ние по нѣкой пѫть, като правимъ упражненията въ единъ крѫгъ, една часть на крѫга се движи влѣво, другитѣ се движатъ вдѣсно. Ако вземешъ дѣсната страна, противоположната страна се движи влѣво, но движението е едно и сѫщо. Дали влѣво или вдѣсно се движатъ, движението е едно и сѫщо, въ една опредѣлена посока. Щомъ си въ този центъръ, въ каквато и посока да се движишъ – всичко ще постигнешъ. Щомъ си извънъ този центъръ, въпросътъ е другъ. Щомъ вѣрвашъ въ Бога, постижение ще имашъ, каквито и да сѫ постижения. Ако искате да бѫдете богати, колко богатство ви трѣбва? Ти, за да бѫдешъ богатъ, ще имашъ толкозъ пари, колкото ти тежи тѣлото. То е мѣрката. Тежишъ 65 кила – 65 кила злато, ако е злато. Но ако сѫ диаманти? Ако човѣкъ е отъ радий? Радвайте се на постиженията, на всичко онова, което става вънъ отъ васъ. Радвайте се на постиженията на всѣки единъ човѣкъ, понеже и тия постижения сѫ и ваши. Радвайте се на вашия пръстъ, понеже вашиятъ пръстъ като расте, всички други части растатъ пропорционално. Щомъ една часть се развива въ васъ, съразмѣрно съ това въ васъ се развиватъ и другитѣ способности. Та казвамъ: Ние водимъ единъ животъ и считаме, че другитѣ хора нѣматъ никакво отношение къмъ насъ. Мислимъ, че само онова, което ние може да постигнемъ, то е реално само. Не е така. Когато краката се движатъ повече, съразмѣрно съ тѣхъ се развиватъ и рѫцетѣ, съразмѣрно съ краката се развива и човѣшкиятъ умъ. Сега всѣки единъ отъ васъ се нуждае отъ нѣщо. Общи нѣща трѣбва да се започнатъ. Какъ вие се справяте съ вашитѣ мѫчнотии? Разправяше ми единъ приятель, казва: „Хванала ме е една индеферентность, нищо не ме интересува, безразлично ми е“. Пресищане. Като човѣкъ ялъ много сладки работи, не му се яде вече, преситилъ се. Ядешъ нѣщо много, пресищане става, ражда се контрастъ, искашъ нѣщо киселичко. Нѣкой пѫть, когато нѣкои хора сѫ яли кисели работи, въ тѣхъ се заражда желание да ядатъ сладки работи. Казвамъ: Избѣгвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и сѫщо нѣщо. Казвашъ: „Нѣма да бѫде тази работа“. И нѣма да бѫде тази работа. Хубаво е нѣкоя работа, която е много вървѣла, да се спре. Ако сте много богатъ, хубаво е да се спре богатството. Даже земята, като се движи съ голѣма бързина, не се движи едновременно съ една и сѫща бързина. Но има едно малко намаление на бързината и усилване на бързината. Въ този промеждутъкъ тя си почива. Представете си, че вие се движите съ бързината на една кола или, че се движите съ колата на свѣтлината. Ако пѫтувате съ колата на свѣтлината, колко време ви трѣбва, за да се спрете на една гара? Една тристахилядна часть отъ секундата се изисква. Знаете колко е това време? Вие мислите какъ ще излѣзете. Съ каква бързина трѣбва да излѣзете? Вие седите по нѣкой пѫть и изгубвате вашето щастие, понеже трѣбва да бѫдете много внимателни. То се изисква не една секунда, не едно мигновение, но още по-кратко време. Човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Никога не допущайте една отрицателна мисъль да ви обсеби. Казвате: „Остарѣхъ“. Макаръ да ви казватъ, пакъ не вѣрвайте, че сте остарѣли. Вие оставете отслабването. Старостьта не е нищо друго, освенъ една неорганизирана материя въ човѣка. Всичкитѣ негови лоши мисли образуватъ отлагания, утайки, отлагатъ се около неговата нервна система, наричатъ се „артериусъ склероза“. Не допущайте лоши мисли въ ума си. Вие по нѣкой пѫть говорите за новото учение. Въ новото учение трѣбва да бѫдете. Ние сме спокойни, когато сме добре облѣчени, но трѣбва да се облѣчешъ съ скѫсани дрехи, да имашъ сто дупки на роклята на една сестра и закърпени. После, да бѫдете съ боси крака, хубаво измити, като вървишъ – хората да обръщатъ внимание, ти да вървишъ и да не обръщашъ внимание. Ти се безпокоишъ какво ще ти кажатъ хората. Ако бихъ направилъ опитъ да ви кажа да идете боси въ града, колцина бихте го направили. Азъ нѣма да направя този опитъ никога, защото вие ще се върнете. Какъ? После, вие не сте носили дрехи, които обичате. Гледамъ дрехитѣ ви, но тѣ не съответствуватъ на вашитѣ желания, цвѣтътъ на коситѣ ви не мяза, цвѣтътъ на веждитѣ, на очитѣ не съответствува. После, правите известни движения, които никакъ не съответствуватъ. Буташъ лѣвата си рѫка. Ако не си разположенъ – бутай нежно лѣвата си рѫка. Като буташъ лѣвата си рѫка, внимателенъ трѣбва да бѫдешъ. Ти буташъ пръститѣ си грубо. Обхода нѣмашъ, ти нарушавашъ Божествената хармония. Ние мислимъ, че сме господари на себе си. Човѣкъ трѣбва да има една хубава обхода. После, не се смущавайте. Гледайте само хубавитѣ работи въ свѣта. Гледалъ съмъ – двама души си приказватъ. Третиятъ стои, като че не го интересува, пъкъ дава ухо. Защо ти е това, което ще кажатъ? Азъ да ви кажа какво ще каже. Този човѣкъ е пѫтникъ, билъ на студено, ще разправя за студа, какъ ходилъ. После разправя, че се е простудилъ, че го болѣлъ коремъ, какъ пилъ топла вода, разправя, че миналъ презъ една местность, падналъ, навѣхналъ си крака. Сега ти казвашъ да чуешъ. Хубаво. Двама млади си приказватъ, ти искашъ да чуешъ. Какво има, че си приказватъ. Братъ и сестра, и двамата млади, си приказватъ. Азъ да ви кажа за какво си приказватъ. Приказватъ си за баща си и майка си. Братътъ и сестрата благодарятъ на Господа, че се намѣриха, толкозъ години минали – сега се намѣриха, прегърнатъ се. Какво лошо има? Тѣ сега казватъ: „Не може така“. Щомъ мислимъ другояче, ние вървимъ по пѫтя на онѣзи, които създадоха противоречията въ живота. Та най-първото нѣщо: Не допущайте противоречие въ вашата душа.

/Учительтъ нагласи цигулката/. Българитѣ, които разрешавали този въпросъ, толкозъ хиляди години пѣли, играли, безъ да разрешатъ въпроса на живота. По този начинъ, и хиляди години да минатъ, въпросътъ нѣма да бѫде разрешенъ. Българинътъ разрешава въпроса така: /Учительтъ свири тѫжна българска пѣсень/. Какво е разрешението? Българинътъ, като иска утеха, казва: „Попѣйте ми“. Следъ туй е миналъ въпросътъ на болния. /Учительтъ пѣе: „Има излазъ въ живота, има излазъ въ живота за благото на душата. Онзи, който вѣрва въ любовьта, той ще намѣри своя пѫть, веднага свѣтлината ще озари неговата душа. Той ще бѫде свободенъ да намѣри мѣстото на своята душа“/.

Казвате: „Въ какво седи?“ Ще пѣете. /Учительтъ пѣе: „Всичко може да постигна, всичко може да постигна“/. Ти може да се подмладишъ и може да остарѣешъ, зависи отъ твоето знание, което ти имашъ. Ако си уменъ – ще се подмладишъ. Ако си глупавъ – ще остарѣешъ. – „Колко време ми взема да го наредя?“

Та казвамъ: Ще бѫдемъ свободни да изразимъ онова, което е въ насъ, онзи поривъ. Никога не въздействувай на единъ Божественъ поривъ. Всички трѣбва да пазите правилото: Когато има нѣщо Божествено – дайте ходъ. Не въздействувайте на Божественото въ себе си, понеже се осакащате. Казвате: „Това не може да направя, онова не може да направя“. Всичко въ Божествения поривъ е право. Направишъ една малка погрѣшка – нищо не значи. Казвамъ: Първо ние ще се научимъ да бѫдемъ хора свободни. Ние на земята сме дошли да правимъ погрѣшки. Защото отъ погрѣшкитѣ ти си свободенъ. Погрѣшката не произтича отъ факта, че ти искашъ да направишъ погрѣшка, но отъ желанието да направишъ нѣщо добро. Давашъ на едно дете една ябълка, (но) понеже то нѣма зѫби да я сдъвчи, отхапне и цѣли парчета гълта въ стомаха. Не че искашъ нѣщо лошо, но отъ несъобразителность. Втори пѫть ще счукашъ или ще сваришъ ябълката и ще му дадешъ. Често ние като страдаме, страдаме отъ доброто желание. Всички искаме да бѫдемъ здрави. Една наша сестра, доста напреднала, иска да бѫде здрава и пита: „Кога?“ Ако искашъ да оздравѣешъ – не питай кога ще оздравѣешъ. Дали сега ще оздравѣешъ или следъ хиляда години, хиляда години – то е единъ день, и единъ день сѫ като хиляда години. Така казва Писанието: „Хиляда години предъ Бога сѫ като единъ день“. Ще оздравѣешъ. Кога? Следъ хиляда години. Казвамъ: Днесъ ще оздравѣешъ, довечера. На друга една сестра майка ѝ болна и казва на майка си: „Вѣрвашъ ли?“ – „Вѣрвамъ“. – „Ако вѣрвашъ, ще оздравѣешъ“. Майката повѣрвала, хванала тоягата и оздравѣла. На мене това ми разправѣха и азъ ви го разправямъ. Вѣрвайте. Вѣрвашъ – ще се подмладишъ. Казвашъ: „Главата ми ще почернѣе ли?“ Ако вѣрвашъ – главата ти ще почернѣе. Ако можешъ главата си да боядисашъ съ боя, а не можешъ да я боядисашъ съ мисъль. Ако можешъ да сгъстишъ свѣтлината, главата ти ще почернѣе. Ще разрѣдишъ свѣтлината и главата ти ще побѣлѣе. Ние разрѣдяваме свѣтлината повече, отколкото трѣбва и следствие на това косата става бѣла. Дали сме отъ тѣлото повече, отколкото трѣбва. Икономия трѣбваше.

Та казвамъ: Въ новото учение вѣрвайте въ Божествената сигурность. Онѣзи, които ви обичатъ, сѫ ви дали повече, отколкото вие съзнавате. Не се колебайте въ онова прозрение. Може да имате прозрение. Мислите: „Какво има да се учимъ много?“ Едва сме започнали новото. Ако този крѫгъ се намалява или увеличава, съ намаляването или съ увеличаването на предмета, ние знаемъ, че предмета или се отдалечава или се приближава. Това показва една относителна реалность, която показва посока на движение. Ако нѣщата се намаляватъ – тѣ се отдалечаватъ отъ насъ. Ако се уголѣмяватъ – тѣ се приближаватъ при насъ. Ако нѣкой пѫть ние изгубваме посоката на истината – или ние се отдалечаваме отъ истината или истината се отдалечава отъ насъ. Защото, ако едно сѫщество отъ невидимия свѣтъ (дойде) при васъ и вие къмъ него храните едно недовѣрие, то ще се отдалечи. Ако любовьта дойде при васъ и вие къмъ нея храните едно недовѣрие, тя се отдалечава. Вие искате да знаете дали нѣкой ви обича или не. Ако човѣкътъ оставилъ единъ самунъ хлѣбъ, като миналъ край васъ – той ви обича. Като минете покрай единъ изворъ, питате (ли) обичали ви? Онзи, който направилъ извора, ви обича. Нѣкой минава покрай извора и се кланя предъ него. Нѣкой казва: „Много нависоко гледа, много е горделивъ“. – „Не съмъ толкова горделивъ, азъ при всѣки изворъ клѣкамъ, навеждамъ се и съ смирение поздравлявамъ изворитѣ. Навеждамъ се да пия вода. Не казвамъ водата да дойде при мене“. Кой отъ васъ не е клѣкалъ при изворитѣ? Казвате: „Горделивъ човѣкъ“. Не е толкозъ горделивъ. Ние въ дадения случай мислимъ, че сме повече, отколкото сме. Въ даденъ случай азъ съмъ повече отъ нѣкого. Той се безпокои, пъкъ азъ съмъ спокоенъ. Той се безпокои, че е сиромахъ, пъкъ азъ зная, че има заровено богатство. Той седи и се безпокои азъ като гледамъ долу. Той гледа и казва: „Черната земя“. Тя е черна, но има нѣщо хубаво. Черната земя трѣбва да се обработи. Той като замине, изваждамъ гърнето. Той казва: „Кѫде е гърнето?“ Всичкото богатство е заровено въ човѣшкия мозъкъ, само трѣбва да го обработите, да разровите. Ако идете на телефона и повикате нѣкого, нѣма ли да дойде? Ако имате закона на любовьта и ще ви говорятъ вашитѣ по телефона. Тамъ е станцията, вие сте забравили номера, не знаете кѫде да идете. Тукъ, въ главата, седи станцията. Ти казвашъ: „Имамъ нужда отъ малко хлѣбъ. Имамъ нужда отъ малко спокойствие, имамъ нужда отъ малко паметь, имамъ нужда отъ хубаво разсѫждение, имамъ нужда отъ музика, имамъ нужда отъ изкуство“. За хиляди работи трѣбва да се работи. Сега често питате колко сте успѣли.

1941-05-21-05_fig3.png

Имайте една тетрадка и направете опитъ съ три букви: А, Б, В. Сутриньта като станете – напишете ги. На другия день ги разгледайте. Защото има хора, които започватъ дебело и свършватъ тънко. Има други – започватъ тънко и свършватъ дебело. Други ги пишатъ равномѣрно отъ единия до другия край. Тѣзи, които започватъ тънко и свършватъ дебело, увеличаватъ лихвитѣ. Други, които започватъ дебело и свършватъ тънко, намаляватъ лихвитѣ. Казва: „На другитѣ вземамъ 16%, пъкъ на тебе ще взема 5%“. Другиятъ казва: „Азъ съмъ вземалъ 5%, но на тебе ще взема 16% накрая“. По-хубаво е да имате тѣзи, смиренитѣ, отъ началото до края тънко. Кое е по-хубаво? Но като ги съедините, какво ще стане? Започватъ дебело сутриньта, на обѣдъ – тънко, и вечерьта – дебело. Какво се е постигнало? Нищо не се е постигнало. Дебелото е материализъмъ, тънкото е идеализъмъ. Най-тънкитѣ работи на едно мѣсто сѫ дебели вѫжета. Едно желание въ човѣка може да се удебели. Може нѣкой да ви каже десеть пѫти, че ви обича и нищо да не направи. Пъкъ може веднага да ви каже, че ви обича и да направи нѣщо.

Въ вашата мисъль, въ вашитѣ чувства и въ вашитѣ постѫпки, каквото кажете – направете го. Кажете, че ще направите нѣщо за Господа – направете го. Казвате, че ще направите една разходка за Господа – направете я. Макаръ да си чиновникъ, вземи отпуска, иди, не казвай нищо на хората, иди, направи една разходка за Господа. Въ този пѫть, като направишъ една разходка, ти ще се разправяшъ съ Господа. Като се върнешъ, ще бѫдешъ радостенъ. Ти казвашъ: „Време нѣмамъ, условията сѫ такива“. Време има доста, който знае. Съ биволска кола много време се изисква да идешъ до слънцето, но за свѣтлината се изисква 8 минути. Съ биволска кола трѣбватъ 250 милиона години, а съ свѣтлината – 8 минути. Невъзможнитѣ нѣща сѫ съ биволската кола, възможнитѣ сѫ съ свѣтлината. Вѣрвайте въ свѣтлината и работата ще се уреди. Азъ искамъ да се освободите отъ всичкитѣ ваши книжни пари и да остане ефективъ златото. И другото не е лошо.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година

32. Лекция на Общия Окултенъ класъ

21 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Прав път". Окултни лекции. Общ окултен клас. XX година (1940–1941). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПРАВАТА ПОСОКА

Отче наш. Бог е Любов.

/Направихме едно упражнение/. Прави. Ръцете настрани, с длани една срещу друга. Дясната ръка леко докосва лявата и се движи по лявата до рамото, докато дойде надясно. После лявата се поставя пред дясната и се движи по дясната, като леко я докосва. Така пет пъти.

1941-05-21-05_fig1.png

Всякога трябва да се стремите да създадете сами интерес към онова, което се интересувате. Всеки един човек е създаден по един особен начин. Той трябва да намери своя си път. И когато намери своя си път, той се радва. Запример: детето има желание да се изправи. Най-първо то се ражда при съвсем други условия. В него има вътрешен импулс да се издига. Докато се издигне употребява един начин, втори, трети, четвърти, среща много мъчнотии. Като се изправи, трябва да знае да ходи. Вие мислите, че е лесна работа. Не е лесна работа, изисква наблюдение. Добрият човек върви по един начин, лошият върви по друг, един престъпник по друг. Котката върви по един начин, конят – по друг. Всички животни имат един метод. Не искам сега аз да ви въвеждам в противоречието. В този кръг има две противоположни течения. Ние правим упражнението отляво надясно и отдясно наляво. Те са две противоположни посоки. Има една разлика. Онези, които са създали лявата ръка и онези, които са създали дясната, са написали на тях. Колко неща са написани на лявата ръка – потребни са още хиляди години, докато се прочете този материал. В лявата ръка е капитала, който е вложен. В дясната ръка е капитала, който си обработил. Онзи, който разбира, ще види в лявата ти ръка онзи капитал, който е вложен, а в дясната ръка е туй, което ти си обработил. Сега мнозина уповават на онова, което име дадено. Но дадения капитал трябва да се обработи. Човек може да бъде даровит без да използува своите дарби. Пък може да бъде малко даровити да използува дарбите си.

1941-05-21-05_fig2.png

Да кажем, че привидно се движат в две противоположни посоки, но това движение е успоредно. Перспективно така се показва, че е противоположно. Но тия хора, които се движат успоредно в противоположни посоки – не е едно противоречие. Ако двамата се движат в една и съща посока, може временно да се движат в противоположни посоки. Вземете движението на двамата в кръга. Може ли да се движат в една и съща посока, когато единият отива напред, другият като че отива в противоположна посока, когато вторият отива вдясно, първият отива вляво? В туй движение единият и другият не знаят, но те вървят успоредно. Та казвам: Вие по някой път се спъвате, казвате: „Този не върви с мене”. Този, който остава назад, той е тил, заради вас. След това ще бъдете тил, заради него. Тъй щото в даден случай не можете да държите първото място.

Казвам: Кое ви интересува? Религиозните хора искат да бъдат в оня свят. Какъв ще бъде оня свят? Че е някакъв свят. Някакъв красив свят. Материалистите, които не приемат оня свят, казват, че в този свят те искат да бъдат богати. Какво богатство? Да имат хубаво направена къща, въобразяват си. За тях, материалистите, раят е тук, а за духовните раят е някъде другаде. Но едните и другите ще се разочароват. Материалистите, в края на краищата, трябва да остареят и умират. Искат-не искат, вярват-не вярват-трябва да умрат. Виждат, че отиват някъде. Къде отиват-не знаят, дигат си раменете. Онези, които вярват в другия свят, те се утешават, малко утеха имат. Единият го осъждат, няма никаква надежда за помилване. Религиозният пък има малко надежда, че като иде в другия свят ще го опростят вече. Вие вярвате воня свят, но имате пак нещо, което ви мъчи. Ти вярваш в Бога, но се сърдиш на другаря си, за малка работа кипнеш. Защо – и ти не знаеш. Някой взел някой крив тон, размърдал въздуха, казваш: „Не го взел хубаво”, сърдиш се. Или някой не е облечен, някой цвят има, който ви дразни. Може вие да сте облечени в червена дреха, но минавате между биволи, ще ги разсърдите, ще ви гонят.

Та казвам: Първото нещо, че вие имате една мисия, дадена в света. Тази мисия вие ще я намерите. Ще намерите разгадката. Щом ви дам яденето, вие сами намирате как да го ядете. И най-малките същества знаят как да ядат. В яденето, ако си умен, ще придобиеш нещо. Ако не си умен, много малко ще придобиеш. Имате условия да бъдете здрави хора, да бъдете щастливи хора, но трябва да разбирате законите на щастието какви са. Някои искат да добият религиозно щастие. Религиозните искат да се молят само на Бога. Те считат, че тялото е място на греха. Че туй тяло трябва да се омаломощи. Това е едно криво разбиране. Ако ти не знаеш как да употребиш тялото си, то е друг въпрос. Но без тялото какво ще направиш? Ако нямаш здраво тяло, ако нямаш здрави ръце, очи, уши, всички тия удове*, какво ще направиш в света? Зависи от очите как ще гледаш. Ако знаеш как да гледаш, ще видиш нещата красиви в човека. Ако не знаеш как да гледаш, ще видиш това, което не е красиво. Ако знаеш как да гледаш, ще видиш красота в устата, но да гледаш, когато тази красота иде. Защото всяко нещо на своето време иде. Красотата, която сутрин има слънцето, на обяд не може да я намериш, по обяд има друга красота. Ако, когато слънцето изгрява, вие не може да я видите, ако по обяд вие сте под някоя круша, под крушата как ще видите красотата? В какво седи красотата на обедното слънце? Че на обяд имате най-голямата светлина. Следователно предметите ще ги видите много ясно. Сега обедната светлина аз уподобявам, имате най-голямото благословение, което Бог ви е дал. На обяд той почива или той работи и не може да види красотата. Като дойде обяд е зает с някаква своя преживелица. Да кажем вие сте служащ в някоя банка или учреждение, щом се върнете по обяд, каква красота ще видите? Уморен сте от работата, искате да почивате на обяд. Когато имате най-големите условия за блага да ви дадат, вие сте зает с посторонни* работи. Случило се някъде в учреждението сте изгубили 1000 лева, вие се смущавате къде отидоха 1000 лева пари. Ако сте семеен, имате дъщеря, дошла бележка от училище, че дъщеря ви не учи, слаба е. После хванали се някакви поетически писма, които тя приема и праща. Какво лошо има, поете. Върне се на обяд, мисли за писмата на дъщерята. Аз ги наричам: това са засади. В света има същества, които правят само засади за човека. Тъй както рибарите ходят, виждали ли сте ги? Турил мрежата на рамото, тръгнал по брега, прави научни изследвания. Току погледнеш, хвърли мрежата, започне да тегли едно въже, погледнеш – 10-15 риби се хванали. Извади ги, тури ги в торбата, пак ходи. Някой път и вие може да попаднете като тия риби в такава мрежа. Вървиш, таман си хубаво разположен, някой рибар току хвърли мрежата и ти попаднеш в неговата мрежа. Христос казва на своите ученици: „Елате, ще ви направя ловци на човеци”. Има два вида рибари: едни, които спасяват хората и други, които ги погубват. Сутрин, като станете, вие сте разположен духом. Някой път вие сте неразположен духом. Не знаете причината. Изменете посоката на вашата мисъл. Може би мисълта ви отива, някъде се движи. Може да мислите за децата си, понеже имате един център на главата, вие мислите за дъщеря си, че когато стане на 20 години трябва да я жените, какво ще правите, дали ще намерите такъв момък на света. Казвате, че дъщеря ви е деликатна, дали ще се падне такъв деликатен. Смущавате се. Разбира се аз ви навеждам един пример. Вие нямате дъщеря, не ви е така приятно, но след колко години може да имате такава дъщеря? Някой път вие се занимавате със себе си, какво ли ще стане с вас. Нищо няма да стане. Вие сте една пъпка на едно дърво, ще цъфнете, ще завържете, ще дадете плод. Не се безпокойте. Безпокоите се колко голям ще стане плода. Плодът ще стане, колкото трябва. Една ябълка ще стане колко? Повече от едно кило не може да стане. В България веднъж гледах една дюля над едно кило тежка. Такива дюли дървото не може да ги удържи. Ако има 400-500 дюли, ще изпочупят клонищата. Сега правя сравнение, за да ви обясня някои работи. Вие имате заложби вътре в себе си. Едно голямо богатство, което не го знаете къде е заровено. Мене са ми разправяли за много богати хора, които, като ги е страх да не ги оберат, иде, че си зарови имането някъде. Като го зарови, понеже земята се движи, след 4-5 години имането се преместило 4-5 пръста и не може да намери гърнето. Търси го, не може да го намери. Изгуби той настроение, търси, търси, започне да мисли, че го видял някой и обрал гърнето. Но гърнето се преместило. Трябва да знаете посоката, по която се мести. Едно дърво, един дъб в сто години се премества на два метра. След сто години ще го намерите не там, където е посадено. Ако турите едно гърне при един дъб, туй гърне ще се премести по посоката, по която се движи дъбът.

Да кажем: Кое е онова, на което вие може да разчитате? Вие казвате, че имате вяра. Вярата ви трябва да бъде като една подбудителна причина и един стимул. Вие сте изкусен архитект, или изкусен художник, или изкусен музикант. Ще турите вярата си в туй, за да развиете във вас дарбата. Ако сте музикант- ще свирите. Цял живот няма да бъде музика. Музиката ще улесни човека. Когато музиката се е появила в човека, станало едно подобрение на цялата раса. Адът е място без музика. Най-голямото страдание е без музика. Няма музика – няма какво да те насърчи. Когато се е появила светлината – то е музика. И звукът в ушите на хората – то е благословение. Трябва да се вслушвате в природата. Не само да гледате светлината, но да видите какви промени тя прави. Вие трябва да правите опити лятно време, когато се печете на слънцето, как се печете, запример? Пекли ли сте лявата страна, после дясната страна, да видите какво влияние ще упражни слънцето върху вас? По някой път някои излагат главата си на слънцето по обяд. Един наш приятел беше правил опити, по няколко часа се пекъл, но като се върне – замае му се главата. Сега, ако се спра да ви обяснявам, то са технически, лекарски работи. Защо се замайва главата на човека? Ако минавате по един мост над някое високо място, мостът е тесен. Ако е широк- добре, но представете си, че мостът представ(лява) една греда над някоя пропаст (с) 40-50 метра дълбочина, започва да ви се вие свят. Две противоположни чувства имате. Най-първото се зароди чувството на самосъхранение, че може да паднете. Но виждали ли сте онези акробати, които вървят по въже с върлина? Върви човекът по въжето с върлината от единия край до другия край на въжето. Аз съм привеждал примери за смелостта на хората. На един акробат опъват едно въже над Ниагара, минава сам по въжето с върлината. После взел едного на гърба си и минава с него. Питам: Кой е по-смел – онзи, който минава с върлината или онзи, който се качил на гърба му? Онзи, който минава с върлината, има вяра в себе си, че може да мине. Онзи, който се качил на гърба му, има вяра в онзи, който го носи. Когато вие вършите нещо сами, но когато вие се качите на гърба на някого да минете Ниагара, над това голямо бучене, една малка погрешка и ти, и той ще идете. Когато се качите на гърба на провидението, имайте вяра в онзи, който върви по въжето. Той не пада, той е провидението, което ще ви пренесе по това въже. Казвам: По някой път вие може сами да минете, по някой път може да носите някого на гърба си. Ти ще се радваш, че онзи, който е на гърба ти, има вяра. Казваш: „Трябва да имаш вяра”. Ако аз може да премина по това въже, той има вяра в мене. Казва: „Качи се на гърба ми”. Казвам: Ако имаш вяра – качи се, ако нямаш вяра – не се качвай. Ако аз имам вяра, че може да го пренеса -да го поканя, ако нямам вяра – ще кажа: „Не трябва да се качиш, защото аз за себе си едва гарантирам дали ще може да мина или не”. Казвам: Всинца в живота минавате по това въже. Някой път минавате през много стръмни места.

Казвам: Има с какво да се занимавате. Най-първо имате три неща, с които трябва да се занимавате сега. Да изучавате какво нещо е любовта във всичките течения и всестранни проявления. Да изучавате какво нещо е Божията мъдрост. Да изучавате какво нещо е Божията истина във всичките нейни проявления. На някои от вас косите са побелели. Защо побеляват косите? От тревога. Ще повикам всички, които са направили главите си бели, казвам: Слушайте, искам сега косата ви да почернее. Казват някои, че е хубаво да побелее главата. Някой път е хубаво, но някой път не е хубаво. Ако вие посеете жито в бяла пръст и посеете жито на черна пръст, черната пръст дава по-хубаво жито. Сега вие имате желание да бъдете праведни, да не направите никаква погрешка. Че да прави човек погрешки е приятно нещо. В музиката или в изкуството се правят погрешки. Разправяше ми една актриса, че онзи диригент се ще намери някаква погрешка, педант, ще намери грешка в движението, че не си турила ръцете, както трябва, поза не взела, темперамент нямала, нямала това, нямала онова, не била доста сериозна. Какво ще бъдеш сериозен на сцената? Представяш как бесят някого, как ще го представиш? Или представяш някаква комическа работа, как ще я представиш? Гледам комическите работи са пресилени. Рядко ще намериш естествени. Всичките неща са все пресилени. Казвам: Всички ние изобщо пресилваме работите. Не е лошо това.

Като станете сутрин, определите си да има нещо ново да внесете в себе си. Говорите за вашите вярвания. В какво седят вашите вярвания? Казвате, че Бог е любов. Какво отношение имаме към Него и Неговата любов? Какво отношение има към мене? Най-първо Божията любов има отношение към способностите, които Бог ми е дал. Той всякога ни поощрява, казва: „Имаш хубав глас, имаш хубава памет”. Да кажем някой от вас може да е способен, много лесно изучава езици. Някой е певец, много лесно изучава песни. Някой лесно изучава някое изкуство, някой лесно изучава шивачество, някой – художник, да знае къде да тури думите. Знае да тури един глагол на най-хубавото място. Омразата има ли глагол? Може ли да ми кажете един глагол на омразата? “Мразя” – какво означава “мразя”? “Мразя” излиза от мраз. То е филологически.

Имате долу отрицателно, горе положително. Онзи, който те мрази, значи не ти дава никакви условия да се проявиш. Един разбойник, като те хване, ще ти запуши устата, да не издадеш никакъв звук. Ако издадеш звук, ще дойдат ония, които искат да те освободят, ще те намерят. Той ти запушва устата, да не говориш, да не знаят къде си. Вие се намирате в трудно положение. Тогава, ако устата ви е запушена, какво трябва да правите? Трябва да вярвате. Човек е свободен в своята мисъл. Никой не може да ограничи мисълта на човека. Има три неща, на които може да вярвате: мислите ви никой не може да ограничи, чувствата ви никой не може да ограничи и постъпките ви никой не може да ограничи. Постъпките аз разбирам даже, като си вързан, едно малко движение пак можеш да направиш, не може да те спъват. Има един закон: ако вие знаете да се движите – и най-дебелото въже може да го скъсате. Пък ако знаете музика, вътрешно като изпеете една песен, да скъсате въжето. Трябва да бъдете един гениален музикант, за да скъсате едно дебело въже. Вие имате едно обезсърчение вътре в душата си. Не е ли това едно дебело въже, което ви е вързало? Като изпееш една песен, да скъсаш това въже. Трябва да има нещо, на което да разчитате. Казвате: „Господ всичко може да направи”. Това е заради Него. Ние трябва да имаме вяра в това, което Той може да направи. Казва: „Това, което ми казваш, ще стане”. – „Аз не го виждам”. – „Ти не го виждаш, но ще стане. Дали го виждаш или не – ще стане”. Ние виждаме ли, че земята се върти? Наблюдавали ли сте месечината, че когато месечината е обърната към нас, е валчеста. Защо именно ние гледаме месечината оттук-оттам? Че тя е над нас. А пък, ако идем на месечината, ще виждаме земята. Ние виждаме месечината над нас. Ако идем на месечината, ще виждаме земята над нас. Като гледаме месечината, гледаме същество по месечината, виждаме неговата глава. Понеже гледаме неговата глава, накъде ще гледа това същество?

Ние по някой път, като правим упражненията в един кръг, една част на кръга се движи вляво, другите се движат вдясно. Ако вземеш дясната страна, противоположната страна се движи вляво, но движението е едно и също. Дали вляво или вдясно се движат, движението е едно и също, в една определена посока. Щом си в този център, в каквато и посока да се движиш- всичко ще постигнеш. Щом си извън този център, въпросът е друг. Щом вярваш в Бога, постижение ще имаш, каквито и да са постижения. Ако искате да бъдете богати, колко богатство ви трябва? Ти, за да бъдеш богат, ще имаш толкоз пари, колкото ти тежи тялото. То е мярката. Тежиш 65 кила – 65 кила злато, ако е злато. Но ако са диаманти? Ако човек е от радий*? Радвайте се на постиженията, на всичко онова, което става вън от вас. Радвайте се на постиженията на всеки един човек, понеже и тия постижения са и ваши. Радвайте се на вашия пръст, понеже вашият пръст като расте, всички други части растат пропорционално. Щом една част се развива във вас, съразмерно с това във вас се развиват и другите способности. Та казвам: Ние водим един животи считаме, че другите хора нямат никакво отношение към нас. Мислим, че само онова, което ние може да постигнем, то е реално само. Не е така. Когато краката се движат повече, съразмерно с тях се развиват и ръцете, съразмерно с краката се развива и човешкият ум. Сега всеки един от вас се нуждае от нещо. Общи неща трябва да се започнат. Как вие се справяте с вашите мъчнотии? Разправяше ми един приятел, казва: „Хванала ме е една индиферентност*, нищо не ме интересува, безразлично ми е”. Пресищане. Като човек ял много сладки работи, не му се яде вече, преситил се. Ядеш нещо много, пресищане става, ражда се контраст, искаш нещо киселичко. Някой път, когато някои хора са яли кисели работи, в тях се заражда желание да ядат сладки работи. Казвам: Избягвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и също нещо. Казваш: „Няма да бъде тази работа”. И няма да бъде тази работа. Хубаво е някоя работа, която е много вървяла, да се спре. Ако сте много богат, хубаво е да се спре богатството. Даже земята, като се движи с голяма бързина, не се движи едновременно седна и съща бързина. Но има едно малко намаление на бързината и усилване на бързината. В този промеждутък тя си почива. Представете си, че вие се движите с бързината на една кола или, че се движите с колата на светлината. Ако пътувате с колата на светлината, колко време ви трябва, за да се спрете на една гара? Една тристахилядна част от секундата се изисква. Знаете колко е това време? Вие мислите как ще излезете. С каква бързина трябва да излезете? Вие седите по някой път и изгубвате вашето щастие, понеже трябва да бъдете много внимателни. То се изисква не една секунда, не едно мигновение, но още по-кратко време. Човек трябва да бъде много внимателен. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да ви обсеби. Казвате: „Остарях”. Макар да ви казват, пак не вярвайте, че сте остарели. Вие оставете отслабването. Старостта не е нищо друго, освен една неорганизирана материя в човека. Всичките негови лоши мисли образуват отлагания, утайки, отлагат се около неговата нервна система, наричат се “артериус склероза”. Не допущайте лоши мисли в ума си. Вие по някой път говорите за новото учение. В новото учение трябва да бъдете. Ние сме спокойни, когато сме добре облечени, но трябва да се облечеш със скъсани дрехи, да имаш сто дупки на роклята на една сестра и закърпени. После, да бъдете с боси крака, хубаво измити, като вървиш- хората да обръщат внимание, ти да вървиш и да не обръщаш внимание. Ти се безпокоиш какво ще ти кажат хората. Ако бих направил опит да ви кажа да идете боси в града, колцина бихте го направили. Аз няма да направя този опит никога, защото вие ще се върнете. Как? После, вие не сте носили дрехи, които обичате. Гледам дрехите ви, но те не съответствуват на вашите желания, цветът на косите ви не мяза*, цветът на веждите, на очите не съответствува. После, правите известни движения, които никак не съответствуват. Буташ лявата си ръка. Ако не си разположен- бутай нежно лявата си ръка. Като буташ лявата си ръка, внимателен трябва да бъдеш. Ти буташ пръстите си грубо. Обхода нямаш, ти нарушаваш Божествената хармония. Ние мислим, че сме господари на себе си. Човек трябва да има една хубава обхода. После, не се смущавайте. Гледайте само хубавите работи в света. Гледал съм – двама души си приказват. Третият стои, като че не го интересува, пък дава ухо. Защо ти е това, което ще кажат? Аз да ви кажа какво ще каже. Този човек е пътник, бил на студено, ще разправя за студа, как ходил. После разправя, че се е простудил, че го болял корем, как пил топла вода, разправя, че минал през една местност, паднал, навехнал си крака. Сега ти казваш да чуеш. Хубаво. Двама млади си приказват, ти искаш да чуеш. Какво има, че си приказват. Брат и сестра, и двамата млади, си приказват. Аз да ви кажа за какво си приказват. Приказват си за баща си и майка си. Братът и сестрата благодарят на Господа, че се намериха, толкоз години минали – сега се намериха, прегърнат се. Какво лошо има? Те сега казват: „Не може така”. Щом мислим другояче, ние вървим по пътя на онези, които създадоха противоречията в живота. Та най-първото нещо: Не допущайте противоречие във вашата душа.

/Учителят нагласи цигулката/. Българите, които разрешавали този въпрос, толкоз хиляди години пели, играли, без да разрешат въпроса на живота. По този начин, и хиляди години да минат, въпросът няма да бъде разрешен. Българинът разрешава въпроса така: /Учителят свири тъжна българска песен/. Какво е разрешението? Българинът, като иска утеха, казва: ”Попейте ми”. След туй е минал въпросът на болния. /Учителят пее: “Има излаз в живота, има излаз в живота за благото на душата. Онзи, който вярва в любовта, той ще намери своя път, веднага светлината ще озари неговата душа. Той ще бъде свободен да намери мястото на своята душа ”/.

Казвате: „В какво седи?” Ще пеете. /Учителят пее: “Всичко може да постигна, всичко може да постигна ”/. Ти може да се подмладиш и може да остарееш, зависи от твоето знание, което ти имаш. Ако си умен – ще се подмладиш. Ако си глупав – ще остарееш. – „Колко време ми взема да го наредя?”

Та казвам: Ще бъдем свободни да изразим онова, което е в нас, онзи порив. Никога не въздействувай на един Божествен порив. Всички трябва да пазите правилото: Когато има нещо Божествено – дайте ход. Не въздействувайте на Божественото в себе си, понеже се осакатявате. Казвате: „Това не може да направя, онова не може да направя”. Всичко в Божествения порив е право. Направиш една малка погрешка – нищо не значи. Казвам: Първо ние ще се научим да бъдем хора свободни. Ние на земята сме дошли да правим погрешки. Защото от погрешките ти си свободен. Погрешката не произтича от факта, че ти искаш да направиш погрешка, но от желанието да направиш нещо добро. Даваш на едно дете една ябълка, (но) понеже то няма зъби да я сдъвчи, отхапне и цели парчета гълта в стомаха. Не че искаш нещо лошо, но от несъобразителност. Втори път ще счукаш или ще свариш ябълката и ще му дадеш. Често ние като страдаме, страдаме от доброто желание. Всички искаме да бъдем здрави. Една наша сестра, доста напреднала, иска да бъде здрава и пита: „Кога?” Ако искаш да оздравееш не питай кога ще оздравееш. Дали сега ще оздравееш или след хиляда години, хиляда години – то е един ден, и един ден са като хиляда години. Така казва Писанието: „Хиляда години пред Бога са като един ден”. Ще оздравееш. Кога? След хиляда години. Казвам: Днес ще оздравееш, довечера. На друга една сестра майка й болна и казва на майка си: „Вярваш ли?” – „Вярвам”. – „Ако вярваш, ще оздравееш”. Майката повярвала, хванала тоягата и оздравяла. На мене това ми разправяха и аз ви го разправям. Вярвайте. Вярваш- ще се подмладиш. Казваш: „Главата ми ще почернее ли?” Ако вярваш- главата ти ще почернее. Ако можеш главата си да боядисаш с боя, а не можеш да я боядисаш смисъл. Ако можеш да сгъстиш светлината, главата ти ще почернее. Ще разредиш светлината и главата ти ще побелее. Ние разредяваме светлината повече, отколкото трябва и следствие на това косата става бяла. Дали сме от тялото повече, отколкото трябва. Икономия трябваше.

Та казвам: В новото учение вярвайте в Божествената сигурност. Онези, които ви обичат, са ви дали повече, отколкото вие съзнавате. Не се колебайте в онова прозрение. Може да имате прозрение. Мислите: „Какво има да се учим много?” Едва сме започнали новото. Ако този кръг се намалява или увеличава, с намаляването или с увеличаването на предмета, ние знаем, че предмета или се отдалечава или се приближава. Това показва една относителна реалност, която показва посока на движение. Ако нещата се намаляват – те се отдалечават от нас. Ако се уголемяват – те се приближават при нас. Ако някой път ние изгубваме посоката на истината – или ние се отдалечаваме от истината или истината се отдалечава от нас. Защото, ако едно същество от невидимия свят (дойде) при вас и вие към него храните едно недоверие, то ще се отдалечи. Ако любовта дойде при вас и вие към нея храните едно недоверие, тя се отдалечава. Вие искате да знаете дали някой ви обича или не. Ако човекът оставил един самун хляб, като минал край вас- той ви обича. Като минете покрай един извор, питате (ли) обичали ви? Онзи, който направил извора, ви обича. Някой минава покрай извора и се кланя пред него. Някой казва: „Много нависоко гледа, много е горделив”. – „Не съм толкова горделив, аз при всеки извор клякам, навеждам се и със смирение поздравявам изворите. Навеждам се да пия вода. Не казвам водата да дойде при мене”. Кой от вас не е клякал при изворите? Казвате: „Горделив човек”. Не е толкоз горделив. Ние вдадения случай мислим, че сме повече, отколкото сме. В даден случай аз съм повече от някого. Той се безпокои, пък аз съм спокоен. Той се безпокои, че е сиромах, пък аз зная, че има заровено богатство. Той седи и се безпокои аз като гледам долу. Той гледа и казва: „Черната земя”. Тя е черна, но има нещо хубаво. Черната земя трябва да се обработи. Той като замине, изваждам гърнето. Той казва: „Къде е гърнето?” Всичкото богатство е заровено в човешкия мозък, само трябва да го обработите, да разровите. Ако идете на телефона и повикате някого, няма ли да дойде? Ако имате закона на любовта и ще ви говорят вашите по телефона. Там е станцията, вие сте забравили номера, не знаете къде да идете. Тук, в главата, седи станцията. Ти казваш: „Имам нужда от малко хляб. Имам нужда от малко спокойствие, имам нужда от малко памет, имам нужда от хубаво разсъждение, имам нужда от музика, имам нужда от изкуство”. За хиляди работи трябва да се работи. Сега често питате колко сте успели.

1941-05-21-05_fig3.png

Имайте една тетрадка и направете опит с три букви: А, Б, В. Сутринта като станете – напишете ги. На другия ден ги разгледайте. Защото има хора, които започват дебело и свършват тънко. Има други – започват тънко и свършват дебело. Други ги пишат равномерно от единия до другия край. Тези, които започват тънко и свършват дебело, увеличават лихвите. Други, които започват дебело и свършват тънко, намаляват лихвите. Казва: „На другите вземам 16%, пък на тебе ще взема 5%”. Другият казва: „Аз съм вземал 5%, но на тебе ще взема 16% накрая”. По-хубаво е да имате тези, смирените, отначалото до края тънко. Кое е по-хубаво? Но като ги съедините, какво ще стане? Започват дебело сутринта, на обяд – тънко, и вечерта – дебело. Какво се е постигнало? Нищо не се е постигнало. Дебелото е материализъм, тънкото е идеализъм. Най-тънките работи на едно място са дебели въжета. Едно желание в човека може да се удебели. Може някой да ви каже десет пъти, че ви обича и нищо да не направи. Пък може веднага да ви каже, че ви обича и да направи нещо.

Във вашата мисъл, във вашите чувства и във вашите постъпки, каквото кажете – направете го. Кажете, че ще направите нещо за Господа – направете го. Казвате, че ще направите една разходка за Господа – направете я. Макар да си чиновник, вземи отпуска, иди, не казвай нищо на хората, иди, направи една разходка за Господа. В този път, като направиш една разходка, ти ще се разправяш с Господа. Като се върнеш, ще бъдеш радостен. Ти казваш: „Време нямам, условията са такива”. Време има доста, който знае. С биволска кола много време се изисква да идеш до слънцето, но за светлината се изисква 8 минути. С биволска кола трябват 250 милиона години, а със светлината – 8 минути. Невъзможните неща са с биволската кола, възможните са със светлината. Вярвайте в светлината и работата ще се уреди. Аз искам да се освободите от всичките ваши книжни пари и да остане ефекти в златото. И другото не е лошо.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

32 Лекция на Общия Окултен клас

21 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.

Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...