Jump to content
Ани

Всичко е предречено в детството

Recommended Posts

ВСИЧКО Е ПРЕДРЕЧЕНО В ДЕТСТВОТО

Омраам Микаел Айванхов е роден в зората на двадесетия век в малкото селце Српци - Македония. Било е след полунощ на 31 януари 1900 година, когато пропяват първи петли и известяват светлината на новия ден. Бабуна планина се събужда, надвесена над все още спящото селце. Навън дърветата пукат от студ, но в огнището на къщицата на Иван и Доля, където току-що се е родило дете, пламти буен огън. За изненада на всички новороденото не идва на белия свят с вик и не плаче. То започва да диша само и личицето му се озарява в усмивка, щом някой се надвеси над него.

Михаил се появява на бял свят недоносен, в осмия месец. В деня на раждането майка му моли селския поп да дойде за кръщене, тъй като недоносените бебета по селата из тези места не разполагат с голям шанс за оцеляване. Но докато възрастните се страхуват, че ще го загубят, това дете упорито решава да остане на земята, на която е слязло.

Доля, неговата майка, живее в къщата на своя свекър. На четиринайсет години тя се омъжва за Иван Димитров и веднага се вплита хармонично в своята нова фамилия. В това голямо семейство на земеделци цялата домакинска и полска работа се разпределя между мъжете и жените. Верни на старите македонски традиции, особено силни в отдалечените села, селяните работят заедно по време на сеитба и жътва, помагайки си един на друг.

Като всички деца от селото, и Доля от четиригодишна възраст участва в домашната работа и заедно с възрастните плеви и полива градината. Когато дойде нейният ред, тя работи на полето до тъмно: разнася тежките ведра с вода на ожаднелите работници или се грижи за децата им. Доля не прилича на другите жени - дребничката й слаба фигура крие изключителна душевна сила и жизненост. Весела и щедра, надарена с голямо чувство за хумор, спонтанно обърната с лице към другите, Доля прелива от обич към семейството си и своите съседи. Скоро тя става тяхна довереница и в трудни моменти всеки се обръща към нея да сподели мъката си.

Доля е двадесет и четири годишна, когато ражда Михаил. Вече е жена, понесла трудностите и раните на един суров живот в една безмилостна среда. След като първият й син не доживява и няколко седмици, тя има само една петгодишна дъщеричка. В своя десетгодишен брак Доля познава и самотата, която е обикновена орисия на жените от тази епоха. Безпощадните условия на живот в селата на Македония и България принуждават много мъже да търсят сполука в градовете, други намират препитание в производството на дървени въглища в горите, с които изобилстват тези страни. Изпълнени с надежда, те напускат жените и децата си с вярата да намерят далеч работа, която да ги направи богати. Когато успеят да си намерят работа, те се връщат у дома веднъж на две-три години, а окончателно се прибират, едва когато остареят и не могат да намерят работодатели, съгласни да ги наемат.

Както повечето жени, и Доля трябва да понася продължителните отсъствия на мъжа си. Няколко години преди раждането на Михаил, Иван основава фирма за търговия с дървен материал и въглища в България, в град Варна, на брега на Черно море. Това е много далеч от Српци, където може да се завръща само от време на време.

Детството на Михаил преминава в отсъствието на баща му. Македония по това време е разтърсвана от политически и обществени преврати, бунтове, последвани от терор. В началото на двадесетия век Македония все още се намира под османско иго. Тази малка страна, в която живеят два милиона българи, тъне в икономическа и социална нищета. Съседните държави се стремят да завземат територията й и тя става театър на непрекъснати борби между турци, сърби, гърци и българи. Десетилетия наред народни бунтове, военни нашествия и най-жестоки издевателства вгорчават залъка на хората. При появяването на войска селските жени, подгонени от страха, бягат с децата си и се крият в горите.

Както на всички жени, така и на Доля неведнъж й се налага набързо да напуска дома си с двете си деца, да бяга и да се крие из горите. „Помня - казва по-късно Михаил, - че бягахме и майка ми ме носеше на ръце. Скрихме се в хралупата на едно дърво, но трябваше да излезем оттам, защото имаше мравуняк“.

Няколко години след раждането на Михаил младата жена е принудена да изживее друга лична скръб: на седем години умира дъщеричката й. Нейната природа обаче не й разрешава да се прекърши. Тя продължава да изпълнява тежките си задължения, свързани с грижите за семейството на мъжа й. Най-ценната задача за нея остава възпитанието на нейния син.

Събитията от младостта на Михаил са предадени от самия него, от майка му, от членове на семейството и от приятели. Като възрастна Доля, както всички баби, обича да разказва на внуците си своите спомени за по-значителните случки от живота. Михаил живее във Франция от 37-та си година и изнася беседи на духовни, общочовешки и философски теми. С цел да внесе оживление сред слушателите си понякога разказва за своята младост, за изпитанията, през които е преминал, за откритията, които е направил през годините.

Само няколко месеца след раждането с него се случва нещо странно, което има голямо значение за живота му и по-късно в беседите си ще говори за него. Разказва го и Доля. Една вечер, когато цялото семейство е събрано в голямата одая и има гости, Михаил изведнъж става и без да го придържа никой, тръгва да ходи. Смаяни, всички възкликват от изненада, а една гледачка казва:

- Това е чудо! Казвам ви - чака го голямо бъдеще!

Доля притеснена мълчи. Има нещо тайнствено в случилото се - такова малко детенце да тръгне само, и то на възраст, когато неукрепналият му организъм не е готов за това... Доля инстинктивно усеща, че това събитие е като дамга за живота на сина й. Тя уплашено гледа двете жени, дошли в дома им тази вечер. В селото всички се боят от тях, защото се занимават с черна магия. Никой не се отнася с насмешка към това, което правят, защото мнозина са патили и последиците са ужасяващи. Нито един човек не дръзва да захлопне вратата си пред тях.

Същата нощ бебето се разболява тежко и състоянието му бързо се влошава. Доля хуква да доведе майка си, която е лечителка, и бабата на Михаил прилага всички рецепти, които знае, за да измъкне своя внук от смъртта. Успява да го спаси, но когато става на възраст да проходи, Михаил много късно прави първите си стъпки. По-късно той обяснява случилото се:

„След време разбрах смисъла. Стана ми ясно, че е трябвало да премина през това страшно, много трудно изпитание, за да мога да проходя. Така и стана. Всичко е предречено в детството, но хората не обръщат внимание. А това знание е изключително“.1

Астра, бабата на Михаил по майчина линия, е една от безбройните жертви на тези смутни времена. През 1875 година при едно военно нападение убиват мъжа й, разрушават къщата им и тя остава сама. От този момент целият й живот се променя. Бременна с Доля - майката на Михаил - тя е принудена да работи до изнемога, за да посреща нуждите на семейството си. Астра е забележителна жена. Селска акушерка, тя е позната като една от най-добрите лечителки в областта. В повечето страни по света, във времена, когато медицински услуги не съществуват или не достигат до отдалечените селища, хората при нужда се обръщат към лечителки. Тези жени притежават особена интуиция и познания за природата, предавани често от майка на дъщеря, което им позволява да успокояват болките и дори да ги лекуват.

Благодарение на своите познания върху лечебните свойства на билките, тя успява да лекува страдащи от различни болести. Тези познания включват много тайни рецепти от древната медицина, в които се използват свойствата на ароматичните треви. Известно й е също благотворното влияние на магнетизма на определени места по земята, както и на влиянието на слънчевата светлина и на звездите върху човека. Неуморима, Астра често се вдига посред нощ, за да се притече на зов за помощ. Дори в най-люта зима, когато сняг е затрупал всички пътища, тя се решава и тръгва за най-отдалечени села. Нейното възнаграждение за лечението според обичая е калъп сапун и една кърпа. Така нейната работа като лечителка и акушерка не й носи нищо, а задачата й по изхранването на нейното малко семейство, е непосилна. Обичат я и я почитат, но без пари животът е тежък за всеки.

Вероятно четири или петгодишен, Михаил започва да участва в един трогателен народен обичай. В новогодишното утро малките деца се превръщат в пратеници на щастието, удостоени с мисията да разнасят по домовете благословиите на Небето. Добре облечени поради студа, размахали шарени сурвакници, те обикалят къща след къща и сурвакат всеки с пожелания за здраве, богатство и плодородие. Възрастните им благодарят, като слагат в големите торби, които децата носят на гърба си, ябълки, бонбони и новогодишни кравайчета.

Някои от селяните от Српци държат годината им да започне с благословията на Михаил и настояват пред Доля да го изпраща по-рано, преди другите деца да са тръгнали. Тя го събужда в ранни зори, за да може да си повтори стихчетата с благопожелания. За съненото дете да излезе навън в мрака на мразовитата сутрин е истинско изпитание, но след като Доля му обяснява смисъла на ритуала, той най-добросъвестно се залавя със своята задача.

Смисълът на този обичай се запечатва дълбоко в паметта му и той още от ранно детство долавя символичното значение на различни предмети от ежедневието. Многозначителни са нещата, които привличат вниманието на малкия Михаил - най-различни конци и връвчици, бликащата вода на извора, огънят и високите дървета. Тези четири страсти на детството, както ги нарича той, играят важна роля в неговото развитие и твърде скоро го ориентират към онова, с което всяка една от тях е свързана. Конците са комплексен символ на всички връзки, изтъкани между хората, нещата и различните елементи на Творението. Водата, чиста и кристална, бликаща от земята, му говори за чистотата. Огънят, който свети, топли и поддържа живота, малко по малко го отвежда до неговата слънчева философия, а високите дървета събуждат у него обичта към върховете.

Четиригодишният Михаил с най-голямо търпение събира, където му попаднат, разни връвчици, памучна и вълнена прежда и ги къта на купчини като съкровища. Най-неудържимо обаче го привлича стаята, в която царува един тъкачен стан, с неговите разпилени насам-натам пъстроцветни гранки. Застанало на прага, детето с интерес наблюдава как неговата братовчедка тъче. То е очаровано от сръчните ръце, които танцуват върху нишките и постепенно се появява шарено платно. В детската главица изниква все още смътната идея за голямата роля на конците, които служат не само за връзване и развързване, но и за тъкане на полезни, красиви и трайни неща.

Един ден, когато тъкачката я няма в стаята, той влиза и се доближава до стана. Шарените памучни конци, опънати като струни около дървената рамка, го омайват. Това е първата от многото постъпки в детството му, заради които близките му казват, че „Михаил не е лесно дете“.Обладан от неудържим порив, без много да му мисли, Михаил грабва ножиците и срязва всички нишки. Той е още в стаята, прегърнал пъстрия сноп от конци, когато на прага застава горката тъкачка. При вида на оголения стан тя изпищява. Втурват се много хора и се разразява същинска буря. Михаил разбира много добре, че постъпката му е осъдителна, но силният гняв на възрастните не е в състояние да го трогне, толкова той е обладан от скрития смисъл на това, което е предчувствал: важната роля на нишките. Потънал е в един друг свят и по-късно казва: „Гледах ги, без да мога да разбера защо са в това състояние“.

Естествено той е наказан от майка си, която трябва през нощта да нанизва нова основа за стана. Много по-късно му става ясна символиката на тази странна детска страст. Той казва, че в предишните си прераждания е разбрал важността на нишките и още тогава се е научил как да ги завързва и развързва 2

„Още на тази възраст несъзнателно, разбира се, един тайнствен разум ме е подтиквал. Това просто ми показваше, че нищо не идва случайно и когато по-късно преразгледах всички тези странни влечения, аз открих един необятен свят. Самият живот не е нищо друго, освен нишки, нишки...“3

Връзките между духовния и физическия свят привличат непрекъснато вниманието му. Още от юношеските си години той непрекъснато ще тъче връзки между тези два свята.

Неговата втора страст, водата, се пробужда, когато Михаил още няма пет години. При едно от своите детски пътешествия около къщата той открива малко изворче, което блика, шушне и шумоли под окапалите листа. Силно изненадан, Михаил ляга по корем на тревата и дълго време го съзерцава. От този ден изворчето го привлича като магнит. Очарован от неговата прозрачност, той прекарва с часове да гледа как тече безспир.

- Михаил ли? - подмятат възрастните - Сигурно е на извора.

И, разбира се, там го намират.

Образът на извора се отпечатва дълбоко в неговата душа. Роден под знака на Водолея, той винаги е привличан от водата, винаги го завладява чувство на възторг при вида на морето, реките, водопадите...

Най-важна от четирите страсти на неговото детство обаче е влечението му към огъня. Огньовете, в които селяните горят трънаците по дворовете, пламъчето на газената лампа, която осветява вечерята, светлинката на кандилото пред иконата, пламъците, лумнали в огнището, всички тези образи на огъня го очароват. Петгодишен, той започва да пали огън от клечици, само заради удоволствието да ги гледа как пламтят. Известно време има късмет възрастните да не го хванат на местопрестъплението, но не след дълго тези занимания без малко не довеждат до катастрофа. Един ден, изследвайки плевника, той се натъква на куп изгнила слама. В неговите очи тя изглежда толкова грозна, че решава да я изгори.

- Трябва да изгори, стара е! - заключава той.

Без да му мисли много, Михаил събира на купчина сламата, която сякаш само чака да я лизне пламъчето на кибритената клечка, за да лумне. Той никога не е виждал нещо по-красиво. Но огънят бързо се разгаря толкова силно, че започва да го безпокои. Изправен пред пламъците, които са извън неговия контрол, той не знае какво да прави. Изведнъж, паникьосани от бълващия над покрива дим, в плевнята нахълтват селяни с ведра в ръце и започват да гасят. Макар и още в плен на очарованието, Михаил си дава сметка, че е сторил голяма пакост, заради която може да остане без вечеря и като си плюе на петите, хуква да търси закрила при баба си Астра.

Тя е неговата спасителка, добрата фея, която се грижи за него, когато се разболее. В неговите очи тя е една изключителна жена. Със своите сръчни ръце тя помага на малките бебета да се появят на бял свят. Със своите умения баба му е способна да върне здравето на болния. Много по-късно, когато вече е в Париж, неведнъж говори за нея. В беседите си той разказва за забележителните познания на своята баба, за нейната мъдрост, за добротата, с която се отнася към всички. Той казва, че своята дарба на лечителка е придобила заради обичта, която прелива от нея.

В детството му отношенията с баба му са изпълнени с нежност, съчувствие и любяща съпричастност. Всеки път, щом извърши някоя пакост, той се крие при баба си, където се чувства на сигурно място. Убеден, че там никой не може да го открие, Михаил винаги се изненадва, когато идват да го търсят при баба му. Изненадва го също и ясновидството на баба му.

„Тя винаги знаеше какво става с мен и аз не можех да разбера откъде. А то, просто защото я гледах с обезумели от страх очи! Веднага ми казваше: „Пак си направил нещо...”4

В деня на пожара в плевнята, виждайки го да крачи посърнал, тя го посреща с думите:

- Е, пак си направил някоя беля!

- Откъде знаеш? - мънка той притеснено.

-Ами то се вижда! Хайде, голяма работа, ела и се скрий тук - продължава тя с доброта в гласа, за да му даде време да се подготви за наказанието на майка му, която го възпитава с твърда ръка.

След пожара в плевнята, въпреки угризенията на съвестта, неговата любов към огъня не отслабва ни най-малко, не отслабва и любовта му към водата. Както ще каже един ден:

„Още от самото ми раждане храня предпочитание към огъня. В младостта си палех плевници, но после разбрах, че не си струва да се занимавам с външен огън и че трябва да запаля първо моето сърце, а след това и сърцата на другите.“5

Михаил инстинктивно разгадава важната роля на водата и огъня в природата. Тази страст към тях предсказва важното значение, които те имат в неговия живот и в Учението му. Тяхната чистота, красота, техният символизъм остават завинаги субтилна храна, извор на вдъхновение, дори инструмент в неговата духовна работа.

В природата не само водата и огънят събуждат неговите страсти. Дърветата също го впечатляват. Високите селски тополи, шумящи под най-лекия полъх на вятъра, му вдъхваш особена обич и го караш да мечтае за върхове. Щом като заяква достатъчно, той от клон на клон се изкачва до върха и дълго съзерцава пейзажа наоколо. Там горе, очарован от красотата на природата, разкрила се с цялата си прелест, момчето се чувства като птица, готова да полети. Доля знае много добре, че ако не е край извора, момчето е кацнало на върха на някоя топола. Щом чуе, че майка му го вика, той се плъзва надолу обхванал с крака гладкия ствол.

Страстта на Михаил към височините разкрива едно влечение, породено от неговия темперамент. Желанието да гледа всичко от много високо е заложено в неговата природа и то постоянно расте. По-късно той си спомня за игрите от своето детство и си служи с примера за едно дете, което се е изкачило на върха на едно дърво и вижда всичко, което неговият баща, въпреки множеството си дипломи, не може да види. Михаил обяснява колко е важно да се издигаме на върха на всички неща, да имаме гледна точка, която ни позволява обширен поглед, за да можем да проумеем смисъла на живота.

Детството на Михаил преминава в доста сурова среда. Тази част на Македония, където в подножието на връх Пелистер е разположено селцето Српци, е земя на сурови планини. В началото на двадесетия век селата по тези краища са все още много примитивни, къщите със сламеници, покрити с черги, са лишени от много удобства. През лютите зими с ледени ветрове и снежни виелици замира всякаква дейност. Селцата, изолирани и през лятото, зимно време са съвсем забравени, захвърлени накрай света.

Повечето училища се помещават в дървени бараки, измазани с кал и слама. В единствената класна стая пламти малко кюмбе и раздава оскъдна топлина. Ако, недай Боже, се строши някое стъкло, върху зейналата дупка залепят хартия против студа, докато се намерят пари за ново стъкло. Сутрин всяко от петнадесетината деца трябва да носи от гората в училище по една по-голяма цепеница. Когато някои от тях забравят за това си задължение, последните часове преминават мъчително. Постепенно помещението изстива и децата трудно следят урока.

През първата година на своето обучение Михаил чува от учителя си разказа за сътворението на света. За него това е зашеметяващо откритие. В своето желание да сподели с близките си цялата красота на своите видения, той научава наизуст чудната история, за да им я разкаже. Ентусиазираният Михаил нахвърля пред възрастните толкова вярна и подробна картина на началото на света, че всички го слушат със зяпнали уста, чудят се на неподозираните му познания и на таланта му на разказвач. От своя страна той запазва предпочитание към книгата за Сътворението, а образът на Бога, чието Слово твори чудеса, го придружава навсякъде.

В деня на шестия си рожден ден Михаил получава като подарък книжка с житието на св. Атанас, чието име се чества на същия ден. Завладян от красотата на един чист, безкористен и изпълнен с обич живот, той изживява цяла гама от силни емоции, след което решава да живее „безгрешно“също като него.

Това четиво става много важен жалон в неговия живот. Като всички големи мистици, той притежава силно изострена чувствителност, която го кара да търси вътрешната красота, както и да надниква в себе си, за да открие извора на всичко. Още четиригодишен Михаил прави един необичаен избор. Взема решение никога да не се жени и да служи на Бога. Очевидно на тази възраст детето не знае защо не трябва да се жени, но е дълбоко убедено, че трябва да постъпи така.

Способен да се концентрира с часове в наблюдаване на различни природни феномени, чувствителен към думите на майка си и баба си, той често се усамотява, за да размишлява и да прави заключения, които остават запечатани в неговата памет. Така събитията от неговата младост се превръщат в непресъхващ извор на поуки, които ще използва по-късно в своите беседи. Впрочем той неведнъж споделя, че е бил доста палаво хлапе, и че първите съзнателни спомени се поизтриват от събитията през ученическия му живот и от затрудненията, които му причинява буйният му нрав. „Аз съвсем не бях хрисим християнин!“ - признава с усмивка той.

Действително този малък пакостник безпокои съселяните си и създава тревоги на майка си. Без никакво съмнение енергията и динамиката, заложени в него, са крайно необходими за бъдещата му дейност, но в жаждата си да проумее всичко той се впуска в опити, които понякога стоварват отгоре му сурови упреци. Очевидно в семейството всички са наясно с добрите му намерения, но когато се разрази някоя поразия, всички се гневят и той си получава наказанието. Неговите опити с огъня или с фойерверките дразнят съседите, които се оплакват на майка му. Доля винаги търси начин да го защити и ги моли за търпимост.

- Вие не го познавате! - успокоява ги тя - Сега може да ви създава ядове, но почакайте и ще видите какъв ще стане Михаил.

Тя често си спомня за случката в деня, когато се ражда Михаил. Когато селският поп, този свят човек, когото селяните много уважават, кръщава новороденото, за изненада на всички приема да изпие чашка за негово здраве. Хората от селото знаят, че попът никога не е опитвал дори капка вино, но в този ден вдига наздравица с традиционния израз: „Наздраве!“ След това се обръща към Доля и й казва: „Наистина не ми се е случвало друг път такова нещо! Това дете е различно от другите Предопределено е за велики дела, но ще трябва да избира на коя страна да бъде: на злото или на доброто“.

След време Доля разказва на Михаил, че още от зачеването му го посвещава на Бога. Тя не знае, че детето ще стане голям Учител и ще води хиляди последователи. Майката мечтае за дете, което ще стане Божи служител и ще посвети живота си на духовна дейност. Докато го носи в своята утроба, тя му желае всичко най-красиво и съвършено, което може да си представи. И през цялото му детство поощрява най-доброто у него.

За майка си той казва, че тя е неговият първи пример за подражание, оставил в него незаличими следи. С непогрешима интуиция тя намира думите и образите, които развиват интелигентността и чувствата му, тя му помага да осъзнае, че тази кипяща енергия може да се насочи към добрини... Когато е виновен за някоя лудория, тя запазва спокойствие, никога не посяга да го удари, дори не го упреква за поведението му. Просто се обръща към неговия разум, като му обрисува една картина на онова, което ще стане, ако постъпва зле, или напротив, ако успее да овладее своите пориви.

- Сега вече знаеш какво те чака. Избирай! - и приключвайки със случая, му напомня българската поговорка:

Кривдина до пладнина.

Правдина до векнина.

Нейните методи оказват силно въздействие върху малкото момче. Всеки път след подобен разговор то изпитва желанието да се хвърли в нейните прегръдки и да я моли за прошка. По-късно казва: „Но никога не го правех. Пречеше ми моята гордост! Плачех часове наред, защото бе засегнала най-чувствителната струна в мен“, Доля се е обърнала към най-доброто у него, към неговото чувство за чест. Той не може да забрави думите й, защото сам знае, че онова, което е справедливо и честно, трае вечно. Михаил обича горещо своята майка. Нейното търпение, себеотдайност и обич ще останат винаги пример за него. „Моята майка ме научи да се отнасям с уважение към всички жени.“ - споделя по-късно той.

Баба му Асшра също оказва силно влияние върху него. Той често притичва при нея, сгушва се в нейния скут и тя започва да му разказва фантастични истории, мистични легенди или приказки. Пред детските очи изникват пъстри картини на грандиозни епични битки между бели и черни магьосници, в които доброто тържествува над злото. Във всичките истории малкото дете участва на страната на белите магьосници. То предварително знае кой ще победи, но по детски изживява всички опасности, които съпътстват героите.

При отсъствието на баща му ролята на наставници и възпитатели изпълняват майка му и баба му. Тези две изключителни жени го закрилят с цялата си обич и мъдрост, помагат му да опознае своите лични способности и го учат да направлява силите си към светлината. Те не знаят какво готви бъдещето за Михаил - крайната бедност, насмешките, клеветите, измамите, които трябва да изтърпи при изпълнението на своята мисия, - но го подготвят колкото може по-добре за бъдещата му задача.

Не бива да се пренебрегва и влиянието, което оказват върху него и други възрастни от рода. Повечето от тях никога не са стъпвали в училище, но от тяхно-то поведение лъха толкова обич и достойнство, че Михаил ги взема за пример. Особено силно се възхищава от един старец, който също се казва Михаил. Старият човек със своите отмерени движения и сбита реч олицетворява в детските очи мъдростта. Това е един изключителен разказвач. Всеки път, когато дядо Михаил идва на гости да прекарат вечерта заедно със семейството му, малкото момче получава правото на една от онези истории, които разказват за победата и тържеството на любовта над омразата, на светлината над мрака. Народните приказки, наситени с езотеричен символизъм, хранят детския дух и засилват идеала му да стане истински рицар на светлината.

Mihail_Ivanov_116.jpg

Изглед от Македония.

__________________________________

1. Неиздадена беседа от 3 февруари 1963 г.

2. По отношение на прераждането Метерлинк пише: „Никога не е имало по-красива, по-справедлива, по-морална, по-плодотворна, по-утешителна и до известна степен по-правдоподобна философия... Единствено тя с нейната доктрина за наследствено изкупление и пречистване обяснява всички обществени неравенства и ужасни несправедливости на съдбата.“ Цитирано от Е. Бертоле в „Прераждането“, изд. Пиер Жениар, Лозана, 1978, стр. 8.

3. Беседа от 14 януари 1968 г. („Не прекъсвайте връзката“, Събрани съчинения, том. 12).

4. Неиздадена беседа от 27 март 1945 г.

5. Беседа от 10 април 1968 г., „Трите вида огън“, Събрани съчинения, том 10.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×