Jump to content
Ани

Юношески търсения

Recommended Posts

ЮНОШЕСКИ ТЪРСЕНИЯ

По време на младежките години на Михаил за едно любознателно дете не съществуват никакви пречки да учи. В почти всички български градове и села има читалища, които, след църквата и училището, се възприемат като трета опора на обществото. Михаил е редовен читател в училищната библиотека. Повечето учители знаят колко е бедно семейството му, но са впечатлени от неговата подчертана жажда за знания и му заемат книги.

У дома той не винаги може да намери необходимото спокойствие за учене и размисъл. Брат му Александър и доведеният му брат са много по-малки от него, а двете му сестрички са още пеленачета. Щом забелязва, че големият й син страда от това, че не може да се усамоти, Доля му освобождава стаичката, чийто прозорец гледа към покрива на кухнята. Тази стаичка се превръща в негово лично светилище, в което прекарва много от времето си в четене и медитация.

Четивата на Михаил третират великите теми на древната езотерична наука на Египет, Индия, Гърция и Тибет. Тринадесетгодишен, той открива Буда, който става за него втория пример за подражание след Иисус. Повлиян от прочетеното за индуските Учители, той започва да се занимава с йога. Целта му е да укрепи волята си и „да развие своите тайни познания“, както казва по-късно. Голямо влияние оказва върху него една книга на американския писател Рамачарака. Този автор с индуистки произход написва много книги за хата-йога, която се базира главно върху техниките на ритмичното дишане. Щом Михаил разбира, че целта на хата-йога е да води своите адепти към овладяване на дишането и оттам към контролиране на мисълта, той започва всекидневни упорити дихателни упражнения. Най-вероятно между десетата и петнадесетата си година той бързо се развива духовно и психически.

Михаил чете не само книги за духовността. Приключенските романи също го привличат. Книгите на Жул Верн, например, му откриват впечатляващи хоризонти. Писателите от тази величина са способни да си представят непознати физически феномени. Очевидно те са надарени с особено развита интуиция, която им позволява да се докосват до невидимите източници в природата. В този смисъл Михаил в един момент се увлича по химията. С разрешението на майка си превръща обора на единствения им кон в лаборатория. От своя страна Доля успява да икономиса пари и да му купи една реторта. Наясно с предпочитанията му към огъня и експлозиите, околните не се изненадват, когато продуктът от неговия първи опит се оказва барут.

Всичко го впечатлява, всичко го интересува. Неговият темперамент го води до началото на нещата, до изстискването на последната капка живителен сок. Колкото по-дълбоко навлиза в живота, толкова по-ясна става за него връзката между физическите и духовните явления. Така една капка живак, трепкаща в ръката му като блестящо бижу, му доказва истината, че нечистотиите потъмняват и разделят съществата и нещата, докато чистотата съхранява тяхната цялост. Раздробеният на много капчици живак замърсен от прах не може да се събере отново в една капка.

Скоро Михаил разбира, че неговите изследвания върху материята не могат да утолят жаждата му за знания, защото онова, което търси, се намира на други нива. И той се обръща към психичните феномени. Трудовете на

Луи Жаколио откриваш пред него неподозирани хоризонти към силата на мисълта и към съществуването на тайнствени сили, идващи от една невидима вселена. С тези сили хората могат да си служат във видимия свят. Жаколио твърди, че е наблюдавал как в Индия факири демонстрират пред тълпата своите способности. Той е гледал засаждането на едно семе, което само под мисловното въздействие на факира преминава всички етапи на своето развитие, докато роди плод. И всичко това за няколко часа.

Михаил стига до извода, че зад повечето впечатляващи изпълнения на факирите се крие колосална сила, която може да служи за много по-висши цели от тази да се слиса тълпата. Той решава да постигне много по-високо ниво от това, което факирите постигат, но първо иска да разбере дали наистина е способен да направи нещо посредством концентрацията на мисълта си. Като за начало той отива на разходка в Морската градина. Това е голям парк, разположен от север на юг на високия бряг на морето, надвиснал над плажната ивица. Всички пейки по алеите са заети. Ето подходящ случай за упражнение. Момчето се концентрира отдалеч върху един седнал мъж. „Тръгвай, тръгвай, хайде, ставай!“ -повтаря то мислено. Само след миг човекът се надига и си тръгва. С каменно лице Михаил сяда на освободеното място. Той прави достатъчно често подобни опити, за да се увери, че това съвсем не е случайно, докато накрая решава да опита способността си върху свои приятели, разбира се, без да им досажда. На един внушава да си свали шапката, на друг да вдигне нещо от земята. Един ден вижда свой приятел да крачи срещу него. Михаил решава да го спре и се концентрира върху десния му крак. Когато вижда разтревожения си приятел да търси опората на близкото дърво, той изпитва угризения на съвестта и известна тревога. Отива при него, успокоява го и всичко се разминава без последствия.

На четиринадесет години Михаил се запознава с тайнствените сили на своето подсъзнание и съзира в тях главозамайващи възможности за реализация. Макар че през тези години той стига до своите умозаключения чрез личните си опити, на него му са близки концепциите, признати от много философи, като тази за субтилните тела - астрално, ментално, каузално, будично и атмично, - които всеки човек притежава, както и със системата на чакри-те, тези духовни центрове, разположени по оста на гръбначния стълб на човека

Не се знае в кой момент той открива, че човешкото същество притежава съзнателната или несъзнателната способност да излиза от физическото си тяло и да посещава невидимите нива. Вероятно Михаил не познава още феномена на спонтанното раздвояване, което често се проявява в момент на злополука или хирургическа операция. След години обаче му се отдава случай сам да обясни този феномен на един стар войник, пострадал по време на войната. Ранен тежко, войникът изпада в кома, намира се извън своето тяло и наблюдава работата на хирурзите върху неговото тяло. В юношеска възраст Михаил знае за практиките на големите мистици в раздвояването. Нещо повече, той сам открива за себе си този феномен, след като се опитва да разкрие на своите приятели възможностите, с които разполагат в тази насока.

Благодарение на онова, което е прочел, той знае, че когато един човек се постави в „екстремни условия“, той е способен на свръхестествени възприятия. Михаил има голямо желание да даде на приятелите си възможност да надзърнат зад нови хоризонти, към прелестите на невидимия свят, който сам започва да открива. Той им предлага да направят опит с хипноза, като за всеки случай поканва и родителите на участниците. Още от първия път той бързо поставя доброволците в състояние на раздвоение. Присъстващите могат да се убедят, че хипнотизираните не чувстват нищо, след като ефирното им тяло е напуснало тяхното физическо тяло. Но един ден в края на сеанса трудно събужда един от своите приятели. Сблъскал се с трудностите на тази наука, в която той открива огромни възможности за властване над другите, той окончателно се отказва от нея.

Тези опити, които прави в продължение на няколко години, са подготовка за по-важни неща. Той се интересува от всичко - занимава се с безброй неща, но тутакси изоставя всяка наука, щом съзре, че крие опасност за надмощие над хората. По-късно съветва всички да се откажат да прилагат такива знания, освен ако нямат достатъчно основания за това.

Ако силата на мисълта е едно от важните открития на юношата, то другото е йога на храненето. На четиринадесет години една на пръв поглед банална история ориентира разсъжденията му към скритите свойства на храната. Един ден Михаил се готви да тръгне за работа. Майка му не разполага с нищо друго, за да му приготви закуска, освен с малко брашно, от което му изпича малка питка. За Доля хлябът е основна храна, която винаги може да приготви, когато няма пари и за нещо друго. Майката меси питката и си мисли, че нейният голям син почти винаги трябва да се задоволява с недостатъчно храна. Тя меси тестото и замесва в него цялата си сила и енергия.

Вечерта Михаил се връща у дома и пита:

- Майко, с какво си замесила хляба?

През целия ден не е почувствал глад и това го впечатлява и озадачава.

- Когато го месих, се молих да те засити и да възвърне силите ти. - отговаря му тя.

Михаил се усмихва и не казва нищо.“Майка ми е много по-мъдра в сравнение с по-голямата част от професорите“ - заключава Михаил. Колко полезни съвети му е давала тя! Но както винаги, той сам трябва да изпита феномена на енергията, която храната крие. Една сутрин неговата закуска е парче хляб и малко сирене. Той отхапва от тях и дъвче много бавно, стараейки се да извлече всички скрити съставки от храната. Резултатът от опита е удивителен. Завладян от усещането за благополучие, радост и мир, той чувства как субтилните сили, съдържащи се в храната, изпълват цялото му същество.

След като неговата интуиция се потвърждава, той си казва, че храната носи в себе си един таен живот, който далеч надминава нейните физически свойства, затова е много важно да се храним бавно. Постепенно Михаил открива, че специалното предназначение на устата е да извлича фините енергии от храната, докато стомахът смила физическите съставки. От друга страна той вече подозира, че обстановката, в която се храни, чувствата, които го вълнуват по време на хранене, оказват голямо влияние върху храносмилането. Когато понякога по време на храна усеща, че мускулите му са стегнати, той разбира, че това напрежение разрушава енергиите на организма и се заема с упражнение за отпускане преди да поеме първия залък.

Още когато е четиринайсетгодишен, храненето за него се превръща в йога, в благотворно упражнение, в дисциплина на живота. Започва да се храни, само когато е гладен, защото така се чувства много по-добре и преди всичко, защото иска „да подчини обикновения живот на духовния“. Оттогава между необходимите за живота на тялото и на духа му елементи той търси най-чистите: изворната вода, естествените храни, книгите, които вдъхновяват и извисяват.

Въпреки целия този богат избор от прецизни средства, целящи постигането на солидно равновесие, по това време неговото здраве съвсем не е най-добро. Бедността на семейството му налага лишения, които го правят уязвим. През по-голямата част от годината Михаил ходи бос, а единствения чифт сандали обува само през зимата, в снега, поради което често настива. Сутрин, когато не намери нищо за закуска, той тръгва гладен на училище и по време на часовете дреме. Все пак, когато се разболее, майка му всеки път успява да го излекува. За нейното търпение и всеотдайност Михаил запазва цял живот безгранична благодарност.

Преминала през школата на майка си, Доля също лекува. Подкрепяна и водена от принципите, които Астра й завещава, тя има лична интуиция и прави своите открития. Например тя разбира, че като масажира леко слънчевия сплит на болен човек, може да разпознае болестта, от която страда той и дори да облекчи болката. Михаил забелязва майка си да лекува по този начин и иска да научи как го прави.

- Майко, ти с какво лекуваш? - пита я той. - Какво правиш на болния?

Доля се позамисля и му отговаря:

- Аз, както виждаш, съм слаба, но когато застана до болния, забравям всичко. За да излекувам болния, аз влагам в него цялата си душа. Първо призовавам Бог с неговата мощ и доброта. Когато лекувам, не мисля за нищо друго. Отправям към болния моята огромна обич и цялата ми душа става проводник на всемирната обич. Аз изливам тази обич в болния, когото лекувам.

За Михаил, който винаги е бил чувствителен към значението на връзките, тези думи са истински извор на вдъхновение. „Тя казва, че е слаба! - мисли си той - Тогава силата е в обичта.“ Изпълнена с вяра, тя е скромен посредник, който държи в ръцете си проводник, по който мощ-на сила, идваща от божествения свят, протича към болния и му възвръща здравето.

Именно тази сила търси постоянно Михаил в личния си живот, тази връзка с духовния свят, която може да стане ненарушима, ако се поддържа с молитви и медитация.

През този период от живота си той работи толкова пламенно в тази насока, че му е трудно да съсредоточи вниманието си върху училището, което му се струва смъртна скука.

В гимназията „Цар Борис“, където учи до шестнадесетата си годишнина, Михаил минава за посредствен ученик. „Аз бях мързеланкото в класа...Вие не ми вярвате, но беше така“ - надсмива се над себе си по-късно той. Във възрастта, когато неговите съученици се замислят за бъдещата си професия, за известност, за семейно огнище, той се интересува от съвсем други неща. Това, което иска да развие в себе си, е духовният живот. Учителите, озадачени от поведението на това момче, което не се вмества в установените норми и чийто дух е странно освободен от общоприетите клишета, му поставят средни оценки. В действителност Михаил се интересува от всичко, което може да му помогне в духовния му път, а на останалото не отдава голямо значение.

„Заради голямото ми желание да стана съвършен и изпълнен с обич, аз се нахвърлих върху библиотеките, медитирах, правех упражнения, а от това страдаше училището. Нищо в него не ме интересуваше, нито учителите, нито учебниците.“11

За възпитанието на своя интелект Михаил разчита повече на библиотеките и читалищата, отколкото на училището. Колкото до уроците, той ги усвоява, използвайки изключителната си памет. Тъй като родителите му нямат пари за учебници, той е принуден да прочете набързо, каквото може от учебниците на другите през междучасията. Седнал винаги на последния чин, рядко вдиган от учителите, той се концентрира върху основното и продължава своята лична работа на размисъл. Той запомня всичко, което чува, след което прави строг подбор, за да позволи на мисълта си да избяга от оковите на академичните клишета. Въпреки своя динамизъм и влияние върху приятелите си, Михаил не търси изява, напротив, предпочита да остане на заден план и рядко се намесва в спорове. Основното от неговата еволюция се извършва вътре в него. Ако не бе притежавал тази неподкупност и забележително присъствие сред хората, които за него представляват особен интерес, никой не би му обърнал внимание.

В училище Михаил изучава хората около себе си. Той забелязва, че някои учители са намусени и закостенели, докато други притежават, подобно на толкова често гледаните артисти в театъра, магнетизъм, силно присъствие. Със същата проницателност наблюдава и своите съученици. Момчето не иска да бъде като зубрачите, които запомнят всичко наизуст, а не разбират нищо от онова, което декламират. Той не се стреми да стане първенец в класа. За него всичко това няма смисъл. Неговото влияние върху приятелите му винаги е много по-фино, отколкото на някой признат за брилянтен ученик. Една негова учителка казва за него:

„Това беше едно извънредно интелигентно момче, надарено с изключителна вътрешна сила. Той беше заобиколен винаги от групичка приятели, които проявяваха голяма привързаност към него.“

Когато случайно го изпитат, през цялата стая преминава вълна от шепот на задоволство. Всички замират в очакване. Изправен, Михаил мисли и рови в паметта си, за да намери и предложи нещо по-интересно на съучениците си. Без да забравя въпроса по урока, той почти винаги успява да измъкне от всичко прочетено някоя историйка, разказче за приключение или трагичен случай, които са били важни за него. Природното му вдъхновение и остроумие му помагат да подреди в своите разкази забавни подробности, които смекчават суровата училищна обстановка. Дори най-строгите учители се разсмиват мимо волята си, малко объркани от неговите познания, както и от грижата за справедлива оценка, повечето от тях му пишат три. Някои обаче са по-прозорливи.

Когато по време на Първата световна война България влиза в съюз с Германия с надеждата да си възвърне Македония, в гимназията се извършват много промени. През 1915 година много учители са мобилизирани, а техните заместници нямат необходимата квалификация. По най-различни причини трима от новодошлите правят особено впечатление на Михаил.

Първият е учител по математика. Той няма никакъв авторитет пред учениците, които се присмиват на гафовете му и се забавляват, когато го докарат до ярост. Михаил стои настрана от всичко това и съчувства на клетия човек, за който казва: „Той, горкият, направо побесняваше!“ Ясно му е, че голямата чувствителност и липсата на самообладание провокират учениците да се държат недисциплинирано. Един ден, след като учителят излиза от стаята, затръшвайки вратата, Михаил става и започва да го защищава: ,Аз почти ги нахоках, толкова бях възмутен!“ Момчетата, които обичат мълчаливия си съученик, седнал в дъното на стаята, се съгласяват да променят поведението си.

Колективното усилие обаче трае само няколко дни. Скоро след това „войната“ се разразява отново и учителят напуска. На негово място идва един нищо и никакъв човечец, който обаче владее съвършено материята, която преподава, и никога не повишава тон. Тази промяна на обстановката кара Михаил да разсъждава. Той си казва, че извън знанията и способностите на един човек, неговото излъчване може да предизвика най-различни реакции. Вторият учител е също чувствителна душа, но респектът, който налага, се дължи на неговата вътрешна сила и самообладание. Той е човек с присъствие, докато първият не е.

Третият е учител по музика, цигулар, който всява страх с леденото си лице и деспотичното си държание. Един ден, когато учителят говори за ритъма на дишане, който трябва да спазва един инструменталист, Михаил не издържа. Той вдига ръка и в настъпилата мъртва тишина описва индуската техника на дишане, която упражнява от дълго време. За всеобща изненада, вместо да нахока дръзкия ученик, учителят му задава няколко въпроса и се съгласява да прочете предложената му книга.

Държанието на хората неотслабващо впечатлява Михаил. По това време той вече си е изработил една теория за волята и самообладанието, която му позволява да държи здраво юздите на своите чувства. В неговите очи това качество е много важно. Според него за предпочитане е човек да е чувствителен и да страда, отколкото да е безчувствен като камък. По-късно той казва, че когато един човек расте в духовно отношение, расте и неговата чувствителност, но най-добре е да работи върху способността да владее себе си.

През този етап от живота му неговият идеал се издига пред него като сияещ връх, до който е почти невъзможно да се изкачи. Убеден, че му е необходима огромна воля, за да стигне до върха, той се стреми с всички средства да укрепи характера си. У дома, в махалата, в училище съвсем не му липсват поводи да провери доколко може да се владее. Улавя тутакси всеки повод. Така той понася до границата на търпимостта предизвикателствата на един арогантен ученик, който се мисли за писател, за гений и залива със сарказъм съучениците си, които за него са бездарници.

Един ден, след като публично унижава няколко ученика, той се обръща към Михаил. Вероятно му завижда за тайнственото му влияние върху другите и както вече се е опитвал няколко пъти да го прави, отново дръзва да го провокира с обиди. Изведнъж Михаил открива огън. Той става, впива поглед в очите на противника и точно и картинно започва да обрисува неговия характер според това, което чете на лицето му. Замръзналият от изненада ученик постепенно загубва своята самоувереност и накрая безмълвно се оттегля.

След този случай неговото отношение към Михаил коренно се променя. Той започва да търси близостта на момчето, което го озадачава. Свикнал да напада и да гледа как другите треперят пред него, той среща една сила, която заслужава уважение, и открива, че мълчанието и търпението не са непременно признаци на слабост.

Приятелите на Михаил познават неговата ориентация към духовните реалности, но не откриват у него никакви следи от фалшива набожност. Присъщ му е младежкият ентусиазъм. Той винаги е готов за опити, за участие във всичко, което интригува огнения му темперамент, с изключение на онова, което би могло да причини вреда другиму. Внимателен към всичко, което става около него, той вижда, че много младежи от неговия квартал са истински престъпници. Като юноша той става свидетел на няколко драматични случая, които се запечатват в паметта му, но за които почти не говори. Веднъж разказва как е видял няколко момчета от махалата да бягат, преследвани от полицаи, които пред очите му разстрелват някои от тях, а други отвеждат в затвора.

Дори и да не казва нищо повече, Михаил потвърждава, че самият той остава винаги независим, свободен и че невидимият свят го защищава от трудната среда, в която преминава неговото обучение. Той казва също, че по това време започва да се свързва по-тясно с невидимите създания, които обитават светлината.

Юношеството, това време на възвишени чувства, на утопии и героични решения, води Михаил към поредица от романтични и интелектуални експерименти. Както всички млади хора, и той има големи мечти, които изчезват една подир друга. В този момент осъществяването на идеала му изисква от него точен избор. Какъв ще стане? В коя област ще се насочи?

Известно време той мисли да стане учен, професор в университет. После започва да пише стихове и мистични разкази, в които филигранно се вписват велики духовни истини върху поток от видения и пророчества. Скоро обаче с едно прозрение, далеч изпреварващо неговите петнадесет години, Михаил разбира, че повечето от любимите му поеми само събуждат у него смътни усещания и похабяват силите му, защото го задържат в света на чувствата, правят го хиперчувствителен и уязвим.

Михаил вече е запознат с влиянието на лунните цикли върху човека. Той знае, че светът на чувствата е свързан с лунния свят. Неговата интуиция му подсказва, че истинската поезия, която кара да затрептят най-чувствителните струни в човека, се намира в най-възвишените, най-духовните сфери. И той решава да не губи време в света на чувствата, а да отиде и да „потърси истинската поезия в слънцето“. Без да престава да обича поезията и да я поставя над музиката и живописта, той престава да пише и се обръща към науката и философията.

Неговата най-красива мечта да израсне като велик мъдрец става все по-силна и засенчва всички други амбиции. Той продължава да упражнява йога и да прекарва продължително време в медитации. Когато не е на училище, чете дни наред. Нещата се улесняват от това, че по онова време в добрите обществени библиотеки може да се намерят книгите на най-известните автори на всички времена. Той разгръща най-великите философски и духовни трудове и надниква в свещените книги на различните религии на човечеството. Дълбоко развълнуван от духовността на Буда, той изучава всички текстове, които може да намери по темата. Особено много обича да чете Емерсън12, Бъркли, Щайнер, Блаватска, Спиноза, Парацелз.

Един ден, ровейки по рафтовете на една библиотека, той намира една книга върху хиромантията от френския писател Дебарол. Тази книга събужда интереса му към гадаенето по линиите на човешката длан, но преди всичко вниманието му се спира върху една от идеите на автора: „Магията е съпоставяне между двата свята“. В тази епоха на магията се гледа като на „познание, чрез което могат да се командват духове и да се вършат чудеса“. В същото време съзнанието му за важността на връзките води Михаил към нови размисли.

„За да се съпоставят две неща, те трябва първо да се свържат. Следователно съпоставянето е по начало свързване. Истинската магия е съпоставянето между божествения и физическия свят въз основа на връзката, която съществува между тях. Извън тази връзка не може да съществува магия... Цялата ми философия е основана на връзките между двата свята.“13

Още от юношеството Михаил се интересува от начина, по който могат да се свързват нещата помежду им. По-късно той дава различни примери за думи, които човек може да произнася, за да постигне нещо за себе си и за другите. За да се свърже с невидимия свят и да използва неговите сили, човек трябва да каже: „Така, както слънцето изгрява в небето, нека слънцето на обичта изгрее в моето сърце За Михаил тази връзка е като електрически проводник, по който могат да потекат различни енергии - светлинна, топлинна или двигателна. През живота си той прогресивно задълбочава тази идея и си служи с елементите на природата в своята духовна дейност.

В младостта си той иска да знае какво търсят хората, които се занимават с магия. Веднъж чува, че в някаква къща във Варна се провеждат спиритични сеанси и решава да отиде и да види как става това. Само след няколко сеанса той разбира, че участниците търсят само начин да задоволят някакви свои лични амбиции, стремежи и сластолюбие. Той прекъсва посещенията си и се връща към книгите.

От книгата на Дебарол Михаил изучава хиромантията из основи и за практическите си упражнения моли приятелите си да му позволят да изследва дланите им. Той извършва всичко педантично. Първо сваля отпечатък от дланта върху гипс, за да може да работи на спокойствие, след което започва изследванията си, които описва с най-големи подробности. При липса на гипс посипва на дланта малко въглищен прах, след което снема отпечатъка върху лист хартия. Вродените му способности на ясновидец неусетно се развиват. Изучаването на ръцете на неговите приятели му позволява да им предсказва неща, които се осъществяват години по-късно. Един музикант, постигнал върха на своето майсторство, си спомня, че като стеснителен и свит хлапак, един негов приятел му предсказва блестящо бъдеще в музиката.

Упражненията в областта на радиовълните поставят Михаил на една нова писта за духовни открития. Трудно е да се уточни дали той прави своите изследвания петнайсетгодишен или няколко години по-късно. Когато говори в беседите си за радиоприемниците с галенитов кристал и за духовния смисъл на този опит от своята младост, той казва: „Тогава бях много млад“. Това може да означава както двайсет и петгодишна, така и петнайсетгодишна възраст. Известно е обаче, че радиоприемниците с кристал са открити през 1913 година. Михаил, който няма средства да си купи радиоапарат, решава в един момент да си направи приемник с галенитов кристал.

За да се избере някоя станция, е достатъчно да се премести върха на една игла върху кристала. В този примитивен апарат той открива много интересен символичен смисъл, който се опитва да приложи в живота,- апаратът действа, само когато иглата докосва една жива точка. Той забелязва също, че понякога не може да намери тази чувствителна точка. Съответствието между галенитовия кристал и духовния живот за него е очевидно:

„Тогава разбрах, че ако не успеем да доловим посланията на безбройните информационни потоци, които преминават през Вселената, значи вътрешният ни приемник с галенитов кристал не е настроен. От това следва, че всеки ден трябва да се стремим да намерим правилния начин на поведение към тази полярна звезда, която наричаме Бог, за да получим от нея целия й благослов: здраве, обич, светлина“.14

Експериментите на Михаил в различни области го водят към подбор на онова, което неусетно го ориентира към ролята, която трябва да изпълни в живота. Когато решава да не се посвещава на науката, то е, защото е разбрал, че неговият път е в друга посока. В сравнение с духовните търсения възможността „да стана голям учен в университета не значи нищо“ - признава в себе си той. Когато обръща гръб на спиритизма с неговите двусмислици, то е, за да изучава безопасната хиромантия. Той не престава да пише стихове, но се връща към философията, а също и към музиката, от която изпитва нарастваща необходимост.

Тази необходимост стига дотам, че неумението да свири на някакъв инструмент го кара да страда. Когато неговите съученици идват на училище със своите цигулки и китари, той ги гледа с известно съжаление, знаейки добре, че родителите му никога няма да могат да му купят така мечтаната цигулка. Все пак един ден той получава своята награда. Сестрата на един заможен човек от квартала, добра пианистка, го поканва у дома си, да я чуе как свири. Седнал по турски на пода в ъгъла на стаята, Михаил прекарва там с часове. Той се учи да анализира въздействието на музиката върху себе си, преди всичко обаче използва ефекта на музиката за медитация, както моряците използват вятъра, издуващ платната на корабите им. В тези моменти той не обръща внимание на музиката. За него тя е една голяма сила, която го повдига, едно мощно дихание, което го води към сублимните неща, за които жадува душата му.

По това време музиката не е единствената благодат, която Михаил получава от Небето. Веднъж някой му подарява стъклена призма. Чрез нея той с възхищение открива прелестта на седемте цвята, които крие в себе си слънчевият спектър. Той ги попива, храни се с тяхната красота и символика. От този момент седемте слънчеви лъча съпровождат неговата мисъл, а парченцето кристал му служи като отправна точка за размисъл върху светлината, с която никога няма да се раздели. Михаил жонглира с чаровни идеи: бялата светлина е една, но когато премине през прозрачната тристенна призма тя се разпада на седем различни цвята. Така човекът с разума, сърцето и волята си е една тристенна призма. Ако се ориентира правилно към светлината, той може да постигне цялата красота на седемте цвята, които представляват седемте човешки качества.

За да вникне добре във физическия феномен на бялата светлина, разложена от призмата, той взема от библиотеките научни книги, след което се впуска в опити, които откриват пред него нови хоризонти, но му спечелват и репутацията на странно момче. За начало боядисва прозорците на стаята си в червено и се отдава на медитация в цветно осветление. Няколко дни той изследва въздействието на червената светлина върху себе си. След това измива прозорците и повтаря опита с оранжево. Когато стига до виолетово, той с изненада вижда, че цветята в саксиите увяхват, а неговите приятели, след като престоят известно време в тази необичайна обстановка, заспиват. На него специално този цвят му помага да се раздвоява и „да преминава в другия свят“.

Заинтригуван от своите открития, той прави други опити. Изработва от картон поставка, на която поставя кръг от разноцветни целофанени листове, осветява ги със силна светлина и ги завърта. Шарените лъчи, преминали през прозрачните листове, изпълват стаята с феерия от възхитителни нюанси. Заел позата лотос, той съзерцава тази красота, отначало извън себе си, след това вътрешно в душата си, която се разширява и полита в пространството. Потопен в ослепителна светлина, в пламтящи цветове, той вижда през затворените си клепачи цялата стая, обляна в багри. Сърцето му се изпълва с обич. Единственото му желание е да работи до края на живота си за доброто на цялото човечество.

Един ден по време на медитация го завладява желанието да нарисува картина, която да изобразява съвършената хармония. След множество опити той начертава с пергел една окръжност. След това очертава със същия радиус шест симетрични окръжности, които се пресичат в центъра на първата. Така получава една розетка, която запълва с различните цветове от призмата. Така Михаил по интуиция преоткрива един символ, използван в миналото от Розенкройцерите. Преди да напише под розетката първия стих от Евангелието на Св. Йоан „В началото бе Словото“, той окачва рисунката на стената и я съзерцава. Това е съвършена геометрична фигура, която изразява хармония и красота, но тя все още не го удовлетворява. За да й вдъхне живот, той прави едно устройство, което бавно я върти 15

Страстта му към красивите цветове го води към учудващи открития, които надминават видимата реалност. На този етап той вижда ясно съответствието между седемте цвята, седемте основни музикални тона, седемте дни на Сътворението, седемте тела на човека, седемте Небесни региона и седемте Архангели, застанали около Божия Трон. Предчувствайки съществуването на все по-определени връзки между цветовете и човешките добродетели, Михаил прави логичното заключение: ако постигне чистотата на призмата, човек ще пропуска Божествената светлина през себе си и така ще може да развива своите добродетели в съответствие с цветовете. Всеки път, когато съзерцава своята мистична роза, той се омайва и навлиза в един свят на мир и щастие. Само за месеци този символ бавно разцъфтява в неговата душа.

Всички духовни упражнения носят на Михаил голяма радост, но обезателно го правят по-взискателен към самия себе си. По това време той прави равносметка на живота, поведението, дейността и резултата от упражненията си и намира, че резултатът е плачевен. Обезсърчен от своята посредственост, както я нарича той, Михаил решава да замести всичко с нещо толкова голямо, че да не му позволява да спре усилията си. Той се обръща към невидимите същества, чието присъствие усеща: „През годините на младостта си молех Небето с думите:“Какво да правя? Аз съм слаб, глупав, обикновен, аз съм нула... Е, наистина ли държите да остана такъв? Така няма да съм полезен, предупреждавам ви, и дори ще писнете от мен. Хайде, побързайте, вземете ми всичко, изпратете ми дори смърт, но влезте в мен. Не мога да живея такъв, какъвто съм. Изпратете ми ангели, изпратете ми всички интелигентни, чисти и благородни създания. От това ще спечелите вие. Иначе ще върша само глупости и за това ще сте виновни само вие, защото не чувате молбата ми! Ето, виждате, заплашвах ги и тогава там горе те са се почесали по главата и са си казали: „Ох, ох! Онзи там долу ни притиска.“ Посъветвали са се и са решили, че ако ме оставят да бъда такъв, какъвто бях, наистина мога да причиня много зло. Затова са се решили с думите: „Е добре де, нека изпълним молбата му.“16

В светлината на своето желание за съвършенство той се съди много строго и не забелязва в себе си нищо друго, освен слабости и недостатъци. Михаил вижда толкова далеч в бъдещето, че постигнатото досега не може да го задоволи. Религиозното му възпитание го кара непрекъснато да се бори срещу това, което счита за зло. За щастие, той никога не се изолира напълно от другите, за да прави своите духовни опити. През този период от живота му неговият усет за реалността, щедростта и откритостта му са неговата защита. Медитацията и склонността му да размишлява постепенно му показват как трябва да постъпва, за да овладее и промени своята природа, без да се самоунищожи.

„Често казвам, че хората не сме толкова добре екипирани, за да се борим срещу злото, защото то е въоръжено и притежава нечувани оръжия. Само Небето, тоест искрата Божия в нас притежава ненадмината сила. Тя може да се пребори с всичко, докато ние, какво сме ние без нея, та да се опълчим срещу силите на злото? И мен са ме учили, че човек трябва да се бори с него, за да го изкорени, да го изличи и аз го правех. Но бях като разкъсан, разчленен, защото човек изпада в пълно изтощение от тази постоянна битка със самия себе си, тоест с нещо, което не познава. Наистина минах през това изпитание. По-късно, когато започнах да размишлявам за него, да търся други методи, да се обвързвам все по-силно с Божествените сили, разбрах, че тогава не съм постъпвал правилно.“17

Когато говори по-късно за своето юношество, той казва, че е започнал своята редовна духовна работа на петнадесет години. Като че ли всичко постигнато преди това е нищо! Ако съдим обаче по някои негови лични откровения, той най-малко две години преди това открива до какво вътрешно равновесие може да доведе редовната медитация и съзнателното дишане. След време сам той става пример, който доказва, че ритмичното дишане може да донесе неизмеримо добро за интелектуалния, емоционалния и физическия живот. Това дишане е в състояние да уравновесява дори сексуалните сили. То позволявала човека да влиза във връзка с най-извисените същества от невидимия свят.

И в един момент, за да посвети цялото си време на духовните си упражнения и търсения, Михаил напуска училище. Неговите мисли и сърцето му са дотолкова пропити с идеите на хилядолетната езотерическа наука, че той се впуска в изучаване на текстове от индийската философия и от античната теософия. Но, въпреки вътрешното спокойствие, което му носят неговите занимания, той се чувства много самотен. Михаил почти не познава баща си, а около него никой не разполага с необходимите познания, за да му помогне в неговото духовно развитие. Освен майка му, която го обгражда с обич и доброта, никой не може да го предупреди за опасностите, които крият продължителните дихателни упражнения, изпълнявани без опитен наставник. Понякога неговите близки, като наблюдават „странните му занимания“, се питат дали не се е побъркал. Защо не се държи като връстниците си? Опитите му с цветовете намират за смешни, а начина му на хранене или гладуване - за странен.

През този период от юношеството благодарение само на силата на своя характер Михаил вече до голяма степен се справя с трудните условия, присъщи на една безмилостна среда. Той все по-добре успява да насочи изключителните си енергии към духовната дейност. Готово да пожертва всичко за своя идеал, момчето малко по малко се изявява като личност, която не се страхува от нищо. Все пак той е убеден, че му е необходим духовен Учител. Въоръжен със своята сигурна интуиция, Михаил се впуска в усилено търсене на водач, който да му помогне, като ориентира неговите духовни пориви и психическите му способности.

Дълбоката потребност да се остави в ръцете на един мъдрец произлиза от неговото крайно взискателно съзнание. В Ориента Учителя се възприема като най-голямо богатство. Тези, които избират пътя на духовността, са готови да пожертват всичко, за да намерят истински Учител. Роден на границата между Изтока и Запада, захранен както с индийската и будистката философии, така и със словата от Евангелието, Михаил без притеснение възприема тези съчетания. Цял живот той повтаря, че един Учител вдъхновява, стимулира, че той е една връзка с Небето, един път към върховете. Образът, който ученикът създава в себе си за своя Учител, е онзи вътрешен учител, който му отваря всички врати.

Всеки от моделите за подражание, които си избира, зависи от периода в неговия живот и този модел удовлетворява съответните му изисквания за времето си. Първият модел от неговото детство е майка му. След това за модели му служат Иисус и Буда. На седемнадесет години, запазвайки връзките си с тях, той приема над себе си егидата на Петър Дънов - Учителя, който му се появява във физически план. Много по-късно, след смъртта на Учителя, когато и сам има ученици, Михаил говори понякога за едно неподвластно на времето Същество, което той нарича Учител на Учителите и с което е свързан от двадесетгодишен. В центъра на живота си той поставя като постоянен модела на слънцето, дарител на светлина, топлина и живот. „Аз искам да приличам на слънцето“ -повтаря често Михаил. Но да прилича на Бога, който вдъхновява всичките му усилия и действия, остава неговото неизменимо желание.

На петнадесет години той трескаво и понякога с болезнено настървение търси духовен водач. Много често в паметта му се връща един текст на австрийския философ Рудолф Щайнер: ¿Когато обичате някой изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките негови качества се предават на вас.“ Тези думи залягат в основата на неговите убеждения за цял живот. „Човек винаги печели, когато подражава на някоя велика личност, защото идеалът, който си е избрал, го тласка напред.“

В надеждата си да открие това висше същество, той слуша проповедите на православните свещеници и на протестанските пастори, но техните заучени отговори не засищат глада му. Михаил се завръща у дома разочарован от онова, което чете по лицата им, когато тълкуват Писанията. След като многократно се зарича, той все пак слуша десетки проповеди, докато най-сетне отново се връща и търси подкрепа в книгите, които описват биографиите на изключителни личности и благодетели на човечеството. Тези четива го стимулират и хранят неговата необходимост от съвършенство и красота, но в крайна сметка той остава сам като в пустиня. Околните се надсмиват над неговите търсения, критикуват странните му занимания, упрекват го, че мисли само за духовност. Когато понякога говори на приятелите си върху скъпи за сърцето му теми, те проявяват посредствен интерес към неговите идеи.

Без да се отчайва от общото неодобрение, Михаил упорито върви по избрания път, като продължава мислено да зове висшите същества, в които вярва. През целия си живот той проявява упорство и решителност. През юношеството му не се оставя да го спрат нито подигравките, нито критиките. Но това не значи, че е безразличен към на мнението, което другите имат за него. Той полека-лека се научава да овладява чувствителността си. Убежденията му, които се основават на духовните му опити, са дълбоко вкоренени в съзнанието му и няма сила, която да го разколебае или разубеди.

Но толкова очакваният опитен водач така и не се появява. В един определен момент той се чувства толкова изолиран, че изпитва желание да се вкопчи в някакъв символ, представляващ Учителя, когото търси. Михаил намира отнякъде едно старо кресло, почиства го грижливо и го поставя на почетно място в стаята си. Празното кресло има за цел да вдъхне уверението, че непознатият Учител скоро ще се появи.

По силата на своите разсъждения и медитации той стига до увереността, че на земята някъде из Индия или Тибет съществува братство от Посветени, които са се посветили на мисията да помагат на човечеството и да разнасят Светлина. Михаил изпитва странното, но отчетливо чувство, че тези същества са му познати от далечното минало и че вече е работил с тях. Убеден предварително, че те ще заемат голяма част от неговия живот, той ги приема за придружители на неговия дух и мисли постоянно за тях. Тези мисли му предлагат мистични пориви. Слънцето със своята блестяща светлина продължава да го вдъхновява.

Михаил е слънчево същество. Като че ли с любовта си към огъня той още в младежките си години е разбрал, че най-мощният, съвършен и неугасим е огънят на слънцето. Любовта му към светлината нараства от момента, когато осъзнава голямото значение на слънцето. То остава за него като съвършената представа за Бога, извор на живот на земята. По онова време той използва всяка възможност да посреща изгрева на слънцето и прекарва в продължителни медитации в парка, открил широк изглед към морето и изгрева.

___________________________________

11. Неиздадена лекция от 19 януари 1946 г.

12. Виж книгата с избраните есета на Емерсън под наслов „Самоувереност“ в серия „Познай себе си“ на ИК „Кибеа“. - Бел. ред.

13. Беседа от 14 януари 1968 г., („Не прекъсвайте връзката“, Събрани съчинения, том 12).

14. Беседа от 4 август 1974 г., „Святото поведение“, Събрани съчинения, том 15.

15. Виж обясненията и илюстрациите на Мистичната роза в беседата от 28 май 1941 г., „В началото бе словото“. Събрани съчинения, том 9.

16. Беседа от 6 август 1968 г. („Справедливостта”, Събрани съчинения, том 12).

17. Беседа от 30 август 1971 г., Два метода за усъвършенстване на личността“, Събрани съчинения, том 11.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×