Jump to content
Ани

Началото на нов живот

Recommended Posts

НАЧАЛОТО НА НОВ ЖИВОТ

Тракия, Мизия и сега - България, тези имена носи през вековете родината на Орфей. Страна на древни митове, до Средновековието тя е една от люлките на езотеричната традиция на границата между Изтока и Запада.

Омраам Микаел Айванхов казва, че доктрината на Мистериите, изучавана през вековете в храмовете на Египет и на Индия, се съхранява от незапомнени времена в Езотеричен център, разположен в сърцето на Рила и известен само на определени адепти. Един от тези тайнствени Посветени е Боян Мага, който развива изключителни способности и получава своето посвещение в Индия през средните векове. Той стои в началото на богомилството в България. Това обновително духовно движение не издържа дълго време. Царските власти преследват богомилите, осъждат ги на изгнание, изгарят ги на клада. Намерили убежище в различни европейски страни, те оказват голямо влияние върху последователите на езотеричната наука, като тамплиерите и катарите.

В духовните традиции на Посветените Петър Дънов Учителя заема място, равностойно с това на Боян Мага. Неговото учение е изградено върху основите на богомилството - светлина, самовладеене, чистота, но Петър Дънов никога не учи, че видимият свят е дело на негативни сили, както проповядват богомилите и катарите. Колкото до Омраам Микаел Айванхов, той казва, че последните са мислили само за своето освобождение, тъй като са смятали своето пребиваване на земята за голямо нещастие. Според него това поведение е погрешно. Човек слиза на земята, за да работи за идването на Божието Царство.

Петър Дънов е роден през 1864 година близо до Варна в семейството на православен свещеник. След като учи теология и медицина в Съединените щати, през 1895 година се завръща в България. Тук се заема с широки френологични изследвания. Той посещава села и градове и изследва характера и способностите на хората в зависимост от формата на техния череп. Както изглежда, Петър Дънов посвещава много от времето си на медитация и подготвя основите на едно духовно братство. Към 1900 година, времето, когато се ражда Михаил, той започва да изнася публични лекции. Девет години по-късно, заобиколен от внушителна група последователи, Петър Дънов организира летен конгрес в околностите на град Търново, който е разположен по средата на пътя между София и Варна.

Неговите разяснения върху езотеричния смисъл на библейските текстове вдъхват нов живот на християнски те традиции. Много скоро обаче той среща твърдо противопоставяне. Полетът на духовното движение - наследник на древната езотерична наука, както и на юдеохристиянските традиции - безпокои религиозните власти на страната. Учението, което има за основа Светлината и космическата справедливост, обяснени с доктрината за прераждането, се явява като критика срещу техния личен начин на живот и проповядване на вяра. През 1917 година правителството отстъпва пред настояванията на клира и нарежда на Учителя Петър Дънов да напусне София.

Скоро след неговото пристигане във Варна, която познава добре, тъй като тук преминава голяма част от неговата младост, заточеникът започва да изнася беседи, които привличат много слушатели. На петдесет и три години той е признат за истински духовен Учител и неговото слово, белязано от оригинална и задълбочена визия, отговаря на нуждите на неговите съвременници. В негов стил е да владее слушателите. По време на своите лекции той спира в един момент и започва да тананика някаква мелодия, хрумнала му в момента. След като поразвие мелодията, той поканва другите да запеят с него. Забележителен цигулар, през годините Учителят композира за Братството много мистични песни.

Михаил става един от най-старателните му слушатели. Когато разбира, че синът й следва едно учение, отхвърлено от църквата, Доля се разплаква. Ревностна православна християнка, тя не може да разбере увлечението на момчето по дейността на Братството. Като вижда нейното безпокойство, Михаил се опитва да събуди интереса й към тази духовна философия, която е толкова важна за него. Той я кани да присъства на лекции. За да му достави удоволствие, Доля го придружава няколко пъти, но нейната първа среща с братството съвсем не е обнадеждаваща. Петър Дънов продължава да спори с църковните власти. Някои от неговите неприятели го съпровождат в изгнанието му, за да пречат на духовната му дейност. Те подкупват разни нехранимайковци да организират безредици около местата, където се събира братството. Това явно преследване не се харесва на Доля.

- Бъди спокойна, майко! - казва й Михаил - Учителят каза, че следващия път ще дойде полиция, за да ни пази.

Обещаната защита идва. Преди началото на беседата мнозина полицаи се разполагат в дъното на залата и Учителят може да говори спокойно пред своите ученици. Това обаче не е достатъчно да убеди Доля да посещава беседите. Нейният път не съвпада с този на сина й. Все пак тя му казва:

- Щом ти намираш това за добро, аз съм с теб.

Дълбоко благодарен за предоставената му свобода, Михаил прелива от ентусиазъм и живителна радост. Най-после е намерил един от тези Учители, които са способни да се свързват с божествения свят и посвещават живота си за просветлението на човечеството. Този мъдрец разпространява едно учение, съхранено в най-древните храмове на земята и чието начало той намира в най-висшите сфери на невидимия свят. Един ден Учителят казва на своите ученици:

„Що се отнася до Учението, което проповядвам, не казвайте, че то е открито от някой си Петър Дънов, а че това е учението на Братството на Светлината. Утре ще дойде друг, под друго име. Величието на тези, които са дошли на света, се определя от това, че са донесли истината такава, каквато сам Бог ни дава.“25

За Михаил това е началото на един нов живот. Неговото търсене на съвършенство придобива по-определен смисъл.Той се чувства богат, след като е открил своя Учител, който според него е най-ценното богатство на света, фактически всички негови открития и практики, които го занимават години наред, се потвърждават и уравновесяват от Учението. Михаил е вече много доволен, защото познава неминуемите опасности, с които са свързани неконтролираните упражнения и въпреки това той не може да се въздържи и понякога проявява неблагоразумие. Убеден в необходимостта от наставник, за да напредва в духовния свят, той очаква от Петър Дънов съвети и методи за работа.

Един ден доверява на Учителя един от своите най-трудни и най-страшни опити. Години по-късно го описва така:

„Желанието ми да уча беше толкова непреодолимо, че един ден напуснах тялото си и се втурнах в пространството да търся Всемирната библиотека. Толкова се отдалечих от целия свят, че изведнъж се уплаших от непознатото пространство наоколо. Бях стигнал, оставяйки физическото си тяло на земята, съвсем съзнателно до мястото, където са всемирните архиви. Намирах се пред бездната, която в Библията се нарича Всемир. Не зная защо, но изведнъж ме завладя страх да вляза в нея. Почувствах се толкова далеч в пространството, че ме заля вълна от ужас, и за мой срам се върнах назад.. .Това беше моят първи опит да стигна до Всемирната библиотека. Казах на Учителя за него... Казах му че изпитах страх, че ще се разпадна и клетките ми ще се разлетят в пространството. Страхът е ужасно състояние... Когато си изключително далеч от Земята и нямаш никаква опора под краката си, а ти се иска да усещаш, че си стъпил здраво на земната повърхност, тогава те връхлита ужас... Учителят ми отговори, че съм бил пред Бездната на посвещението, но тъй като не съм бил достатъчно подготвен е било по-добре да се върна. Много размишлявах след това и много научих. Дълго медитирах и станах по-разумен.”26

След провала на този първи опит да проникне в най-тайните кътчета на вселената Михаил работи много сериозно, за да овладее умението винаги да постига душевно равновесие и спокойствие. Петър Дънов вижда това и го кани на среща в хотела. Михаил пристига винаги с редица готови въпроси, но в повечето случаи получава символични и абстрактни отговори, които го заставят дълго да разсъждава върху скрития в тях смисъл.

Накрая той си изработва свой метод за запаметяване на получените обяснения. Михаил никога не си води бележки. Той се опитва да бъде само един приемник, да чувства нещата по-скоро със сърцето, отколкото с разума си, да възприема думите на Учителя в тяхното духовно измерение и цялата им красота. Завърнал се у дома, той се концентрира и полага извънредни усилия, за да извлече от паметта си и най-дребните детайли от разговора. Това не му се отдава от първия път, но той повтаря упражнението няколко пъти и постепенно от паметта му изникват и най-незначителните подробности. Така той достига до перспективи, които по време на разговора дори не е подозирал. Убеден, че всички истини, които Небето му изпраща чрез устата на Учителя, са много скъпоценни за него, той упорито продължава да използва този метод много години.

По време на техните срещи, когато в стаята се захлади, Учителят взема един ръжен и разравя въглищата в големия мангал, тлеещ в ъгъла на стаята. В това време Михаил наблюдава плавните му движения и си мисли, че тези жестове, изпълнени с такава фина хармония, не може да не въздействат дълбоко на хората около този човек. Но ако Михаил се проявява като добър наблюдател, скоро забелязва, че и Учителя не е по-лош от него. Когато в края на посещението си се запътва към вратата и се обръща, за да си вземе довиждане, забелязва, че неговите действия и начинът на отваряне на вратата са подложени на критично „оглеждане“. Силно впечатлен, той се заема старателно с преценката на своите жестове и поправя всичко, което му се струва неестетично.

Неговият стремеж към съвършенство много често го принуждава да търси съвети. Михаил знае, че Учителят е известен френолог. Един ден той му предлага да анализира лицето му и да му каже как да работи за да се усъвършенства. Петър Дънов се съгласява и извършва своето изследване, което е много важно за Михаил.

- Твоето чело е оформено съгласно музикалните закони на небесната хармония. - казва му той.

След това добавя, че брадичката му говори за стабилност и накрая завършва с няколко съвета за начина, по-който може да коригира нещо върху лицето си, ако то не е съвсем както трябва.

- Бих искал да изучавам френология - казва Михаил.

- Ти вече носиш тази наука в себе си - усмихнат му отговаря Учителя.

Това твърдение е може би учудващо, но сам Михаил казва, че твърде често, още докато Учителят говори, той вече знае какво ще каже. Учителят просто разкрива истините, които той носи в себе си. След дългото самотно лутане в света на книгите, момчето е с преизпълнено сърце сред това братство, което се превръща в негово духовно семейство. А новото учение, което изучава с плам, го удовлетворява със своята езотерична наука, с философията, медитациите, молитвите, музиката, дихателните упражнения, както и с гимнастическите упражнения, насочени към хармонизирането на цялото човешко същество. Той намира в него светлината, мъдростта, братската обич.

„Новият живот означава да даваш вместо да вземаш.“ - казва си той. Но той няма пари, за да раздава. Неговите най-големи богатства са обичта и мислите му. Михаил ги посвещава на Учителя, за да му помага в неговото дело. Всяка сутрин той извършва една умствена работа: мисли за него, като го обгръща във великолепни цветове, представя си го в неописуема красота, пожелава му всички добродетели на света. В действителност фините връзки са негова страст и те го карат да се свързва колкото може по-често със своя духовен Учител. За него той е брънка от едно огромно семейство на все по-еволюирали същества и това семейство стига до Бога. Като се свързва с него, той се свързва с най-висшите йерархии. Благодарение на тази дейност Михаил жъне духовна благодат, която му помага в неговия стремеж към съвършенство, към Бога.

Михаил не може дълго време да се радва на това идеално положение. В края на 1917 година трябва да отиде войник. Това много го потиска. Мисълта да стане войник предизвиква у него ужас. През тази година Първата световна война е в пълния си разгар и това дава своето отражение и на Балканите. Неговият идеал е обичта, взаимопомощта, а от дете Михаил слуша да се говори предимно за насилия, терор, непрекъснати войни, въстания. Той не иска да участва в нищо, което е свързано с човешко насилие. Веднага след получаването на повиквателната заповед той отива при Учителя, за да сподели новината. „Аз плачех - казва той по-късно, - защото исках да остана при него и да продължавам да посрещам слънцето.“

Тази негова реакция ни говори, че между всичките ограничения, които налага военната служба, най-трудно приемливите условия за него са невъзможността да се занимава с йога и раздялата с неговия духовен учител. За негова най-голяма изненада Учителят избухва в смях. В първия момент, засегнат от това поведение, Михаил млъква, но след това си казва: „Аз не мога да искам от този голям учител да споделя мъката на някакъв ученик, какъвто съм аз!“ В действителност, за да разсее негативните излъчвания и да промени състоянието на духа на своите ученици, Учителят винаги приема едно весело изражение пред тревогата им. Изведнъж веселото изражение на лицето му се променя. Той обръща поглед, изпълнен с голяма бащинска обич към Михаил, и започва да го убеждава:

- Ти много скоро ще си възвърнеш своята свобода по необикновен начин. Ти не знаеш какво е подготвило Небето за тебе!

Службата на Михаил в армията наистина е съвсем кратка. Скоро след влизането му в казармата той се разболява от жълтеница. Изпращат го в болницата, където се ползва от грижите на един сержант, чиито медицински познания при всички случаи се свеждат до лечението с йод. Не след дълго предсказанията на Учителя се сбъдват. Твърде болен, за да продължи да служи в армията, Михаил е освободен и изпратен у дома, за да се лекува. Вече оздравял, блед и отслабнал, той посещава Учителя, който го посреща с думите:

- Повреден е черният ти дроб.

- Какво трябва да направя, за да го излекувам?

- Ето какво ще правиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода. Ще я пиеш бавно, глътка по глътка, като я предъвкваш, и концентрираш мисълта си върху действието, което извършваш. Също така ще й говориш: „Скъпа моя вода, ние заедно с теб ще поправим всичко, което не е наред в моя организъм.“

Смаян, Михаил си мисли: „Вода? Това ли е неговото лекарство?“. Той не вярва твърде в това лечение, но се подчинява, защото е убеден, че дори в случай, че се съмнява в правотата на съветите на Учителя, в негов интерес е да ги изпълнява. За него е ясно, че истинските Учители, които си служат с белите сили, не налагат на учениците си безпрекословно подчинение, но знае също, че подчинението е полезно упражнение, което позволява да се развива смирението.

Михаил започва лечението си. Още с първата глътка той изпитва необикновено усещане, сякаш вкусва вода за пръв път в живота си. Действа му като еликсир. В състояние на приятна омая неговото съзнание се разширява и става по-възприемчиво, по-изострено. Докато концентрира мисълта си върху чистата вода, цялото му същество взаимодейства със свойствата на елемента, който той толкова обича. След краткотрайно лечение Михаил се чувства отново здрав и освободен от състоянието си на крайно изтощение, следствие от преминалата болест.

Петър Дънов го насочва отново към една реалност, която той отдавна познава, но не знае всичките й приложения и най-вече особените, скрити свойства на водата. Все пак той не е доволен и иска да отиде по-далеч във възстановяването на здравето си. Михаил медитира дълго върху абсолютното единство на човешкото тяло. „Органите работят добре - мисли си той, - само когато се подчиняват на някакъв висш принцип, който регулира тяхната дейност. Как се достига до този принцип? Как може човек да влезе във връзка с него? Как да се обедини с него, за да влезе във владение на своето вътрешно царство?“ Той си казва, че органите в тялото и техните клетки съставляват едно царство, което човекът твърде неумело управлява. Следователно трябва да се влезе във връзка с истинския цар на това царство.

Чрез медитацията неговата мисъл успява да се изкачи много високо. В определен момент той чувства, че докосва всезнаещата частица, висшето Аз на цялото същество. Тогава открива съществуването на един изключително мощен център, разположен в тила на главата. Михаил решава да се концентрира върху тази точка и да насочи цялата светлина, която може да си представи. По-късно казва на учениците си, че докосвайки тази точка с мисълта си, той влиза във връзка със своето висше Аз, което от своя страна изпраща енергиите към клетките:

,Аз мога да ви задам едно упражнение за концентриране върху задната част на главата, върху тила. Опитайте няколко минути... Ще почувствате, че нещо преминава през вас, тялото ви ще затрепти и ще почувствате искри. Но не продължавайте дълго време това упражнение. Щом усетите напрежение, като че сте докоснали някоя невралгична точка, от което тялото ви потреперва, прекратете. Първите опити трябва да са краткотрайни и изпълнени с много внимание.“27

Малко по малко благодарение на редовните упражнения, болестното състояние, в което живее от години, изчезва. Той знае, че дори да е открил своя духовен Учител, с когото е решил да работи дълго време, той ще продължи да се занимава самостоятелно и почти независимо и ще продължава да прави сам много важни открития. Това, което по-късно разказва за своята младост, е много показателно. Източник на неговите опити и открития е личното му вдъхновение. След просветлението неговият вътрешен водач е винаги с него. Според твърденията му този водач го вдъхновява в духовната му дейност, а Петър Дънов е мъдрецът, който служи за мерило на всичко. По него той сверява всички свои интуиции и открития. Вероятно Михаил придружава Учителя, който от време на време му дава по някое лаконично указание, което му служи за фермент на вече отработени разсъждения. Учителят води Михаил много внимателно, с цел да го научи на това, което той не знае. фактически той го води на физическо ниво към един непознат Учител, който принадлежи на друго измерение.

През пролетта на 1918 година Петър Дънов го учи на един по-ефикасен начин за раздвояване. С цел да му даде възможност да изживее един по-особен духовен експеримент, той го отвежда в каузалното ниво. Това е едно от извисените нива в пространството, характерно със своите различни енергийни вибрации. Михаил е поканен от Учителя да погостуват заедно на един от братята, който живее в лозята, северно от Варна. Михаил трябва да отиде на срещата много рано, за да отидат навреме до хълмовете, където ще посрещат заедно изгрева.

Слънцето заема особено място в учението на Петър Дънов. Той съветва своите ученици да съзерцават неговия изгрев от ранна пролет до късна есен. Учителят им обяснява как да асимилират слънчевата светлина, да я превръщат в добродетели и да я раздават на другите. Тук трябва да уточним, че той учи своите ученици да не гледат на слънцето като на божество, а да се хранят с неговата светлина в момент, когато тя е най-благотворна.

Мисълта за предстоящата екскурзия държи Михаил буден през цялата нощ. За да не закъснее за срещата, той става много преди зората да се появи на изток. По-късно, докато върви по пътя заедно с Учителя, той е толкова щастлив, че непрекъснато говори. „Преливах от гордост, защото бях с него!“ Най-сетне забелязва, че Петър Дънов му се усмихва, но му отвръща едва-едва. М без думи му става ясно и Михаил млъква. Небето бавно просветлява, само стъпките им по пътя нарушават тишината и Михаил се подготвя за медитация. Двамата пристигат на възвишенията, точно когато небето внезапно пламва, озарено от огъня на слънцето, преди то да изскочи над морето. Михаил казва: „Цветът на слънцето беше толкова прекрасен, че ми се искаше да пия от неговата светлина.“ По-късно разказва този спомен от младостта си и на своите ученици. Съветва ги да вдишват светлината на изгряващото слънце, съзнателно да пият от нея, за да я превърнат в еликсир за физическото и душевното си здраве.

След кратка медитация и няколко дихателни упражнения Учителят казва:

- Сега ще полегнем.

След това ляга по корем на тревата, като подлага гърба си на слънцето. Малко изненадан, Михаил прави същото и скоро усеща топлината, проникваща през дрехите. Гърбът му се превръща в голяма батерия, която се зарежда със слънчева енергия. Завладян дълбоко от приятно усещане, той изпада в полусън. Когато идва на себе си, забелязва, че и Учителя се пробужда в този момент. Има само смътен спомен за случилото се, но в съзнанието му остава убеждението, че е преживял нещо изключително. Цялото му същество е изпълнено с очарование. Учителят го наблюдавал усмихнат.

- Знаеш ли къде бяхме?

- Не, Учителю, но ще ме направите щастлив, ако ми обясните.

- Бяхме на посещение в каузалното ниво. Съществата, които ни посрещнаха там, пожелаха да не запомниш онова, което си видял, и ме задължиха да те покрия с един воал. Но ти нали усети, че нещо се случва.

-Да, Учителю, да...

Михаил разбира, че в неговата душа се е случило нещо много важно. Той чувства, че вълни, прииждащи от висшите нива, вибрират все още около него и че цялата природа е изпаднала в състояние на очарование. Не след дълго Учителят прекъсва магията. Преди да поемат надолу към града, той изважда от торбата си малко храна, която поделя със своя придружител. През целия ден Михаил живее със спомена за преживяното. Впоследствие той често придружава Учителя на изгрев слънце. След продължителни медитации те напускат физическите си тела и Учителят води своя млад ученик с голямо внимание и обич, която явно е взаимна. Той му предлага възможността да опознае „реалностите на невидимия свят“.

Ако за разлика от повечето хора Михаил се ползва с предимството да надниква в действителността на непознати светове, на него не му е позволено да пренебрегва действителността на физическия свят, в който живее. На осемнадесет години той е призван да вземе едно от най-важните решения, наложено му от неговата бъдеща мисия. Личността, която му дава повод за това, се завръща в България след продължителни пътешествия. Това е един мъж, бивш консул в Съединените щати, написал книги върху спиритизма. Увлечен страстно от магията, той донася със себе си многобройни фетиши и ритуални одежди, които използва в своите сеанси. След като събира около себе си група спиритисти, той трябва да признае, че собствените му граници стигат само до физическото ниво и се залавя да търси някой даровит млад човек, който да му помага при осъществяването на плановете му.

Скоро Михаил получава покана да посети елегантната квартира, в която живее бившият консул. Тук той получава чудесно предложение: в замяна на услугите си, ще получава добра заплата, самостоятелна стая, храна, както и достъп до библиотека, порядъчно заредена с книги за окултизма, магията и феномена екстрасенс. „И всичко, което пожелаеш“ - добавя домакинът.

Ако успее да спечели сътрудничеството на Михаил, пред него се разкриват много интересни перспективи в областта на общуването с духовете. Той е слушал да се говори за изключителните способности, за чистотата и духовността на младото момче и е готов да плати скъпо, за да го склони да приеме. Колкото до Михаил, той е изправен пред класическото изкушение на богатството и властта: книгите от богатата библиотека на консула,изживяванията на екстрасенс и накрая парите, с които би осигурил на своето семейство и на себе си охолен живот. Неговото спонтанно желание е да се посъветва с Петър Дънов и да се подчини на неговото решение. След като поразмисля, той сам стига до заключението, че психическите реализации не са толкова важни и че „истинският магичен елемент по пътя към усъвършенстването е наличието на духовен учител“. Така че съветът на Петър Дънов да не се обвързва с консула и с неговите магии съвсем не изненадва Михаил.

,Аз не разбирах много-много от човешката природа, от алчността, покварата и склонността към опасни начинания, но исках да бъда воден, направляван добре и не вършех нищо, без да попитам Учителя за неговото мнение. Има толкова начини човек да продаде душата си на дявола! Не е необходим никакъв договор, както разказват учебниците по магьосничество. Достатъчно е да се подчиняваме на користни и егоистични подбуди, за да губим малко по малко светлината на своята душа.“28

На шестнадесет години Михаил прави своя избор между двете противоположни Същества от нощното си видение. Но той не е освободен от следващите случаи на избор. Всеки човек е призван да потвърди своя първи избор, колкото и категоричен да е той. Колкото и свободни да са хората, те непрекъснато се изправят пред необходимостта от избор. Михаил внимателно следи за чистотата на своите влечения и подкрепян от мъдростта на Петър Дънов, продължава своите духовни занимания.

По отношение на своите психически способности и по-специално на ясновидството си, той споделя, че по онова време се увлича много и получава разкрития върху далечното минало на хората. Всеки път, когато успява, той се е обръщал към Петър Дънов, за да се увери в истинността им. В един определен момент обаче той съзира опасността, свързана с разкритията относно миналите животи. Той разбира, че няма право да повдига булото, поставено от божествената мъдрост върху паметта на човешките създания. „Какво биха сторили хората, ако научеха колко злини са си причинявали взаимно в предишен живот?“

Неговото най-горещо желание е да помага на приятелите си да напредват и впоследствие предпочита да отрича способността си на ясновидец. По всяка вероятност той явно е чувствителен към еманацията на хората и съзира аурата, която всеки притежава. Тя не може да го измами, защото нейните цветове изразяват физическото и духовното състояние на човека. Понякога му се удава да види цветовете около Петър Дънов или да усети неговия духовен парфюм.

Учителят, който познава предпочитанията на Михаил и неговия интерес към хиромантията, му обяснява, че това е една много фина и много трудно усвоима наука.

- За да открием какво показва една ръка - казва той, -не е достатъчна само хиромантията. Необходимо е също да си послужим и с френологията, която се занимава с формата на черепа, както и с физиогномията, която изследва характера на човека, според неговата физиономия.

Така Михаил се заема с изучаването едновременно на три дисциплини. Не след дълго Петър Дънов усмихнато протяга към него ръката си. Момчето развълнувано и мълчаливо се залавя с изучаването на дланта. Първото нещо, което му прави силно впечатление, е дължината на сатурновата линия. След това проследява линията, която започва от Венериното възвишение, пресича линиите на живота, на главата, сатурновата линия и стига до другия край на дланта. Учителят, внимателно следи изражението на лицето му.

- Виждаш ли тази линия? Какво ти говори тя? - пита го той.

- Това е линията на големите изпитания - отговаря уверено Михаил.

Той инстинктивно поглежда своята длан, за да види и на нея същата линия. За момент замълчава. Значи това било! Петър Дънов добре го е знаел и му е показал ръката си, за да му разкрие истината, че големите изпитания, подобни на тези на Учителя, няма да му бъдат спестени.

- Сега ти разполагаш с най-добрите условия за напредък - казва Петър Дънов. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна Ложа ще се изправи на пътя ти и ще ти пречи да вървиш напред.

- Ще се справя - уверява го усмихнат Михаил, без да може да съзре всичко вложено в тези пророчески думи.

Учителят се опитва да му разкрие някои от трудностите, които ще му се наложи да преодолее. Михаил го изслушва много внимателно, след което пита, кога му предстои да се изправи срещу изпитанията.

- През двадесет и шестата година.

„През двадесет и шестата ми година“ - повтаря на ум Михаил. Но той греши. Сега е на седемнадесет, а Петър Дънов го предупреждава с тези двусмислени думи, че ужасните изпитания ще започнат двадесет и шест години по-късно. фактически през 1944 година започва неговото слизане в ада, за да достигне дъното през 1948 г. Петър Дънов му говори с неясноти, за да не го товари с безполезно бреме.

Братството бързо нараства и наброява вече стотина членове, които се отнасят един към друг като братя и сестри. Впрочем те са наследници на един древен идеал от историята на човечеството. Мъжете и жените по света винаги са изпитвали носталгия по едно голямо семейство, в което да живеят в обич и разбирателство. Такива братства се появяват през хилядолетията в различни страни по света, в различни обществени прослойки или религии. В лоното на братството на Петър Дънов хората се опитват да живеят в хармония и когато възникват трудности, което е присъщо на всяко семейство, не забравят да се обръщат едни към други с думите брат и сестра.

До 1919 година Учителят вече десетина години организира летни събори в Търново. В лозята недалеч от града е устроен лагер. Тъй като на мястото има само една виличка, участниците издигат палатки и всичко се извършва под открито небе. На събора през това лято Петър Дънов кани Михаил да дойде от Варна. Когато пристига заедно с един свой приятел, в лагера се намират вече няколкостотин участници, пристигнали от всички краища на България. Михаил и неговият приятел са деветнадесетгодишни и са най-младите в лагера.

По време на събора Учителят дава множество разяснения върху светлината. Той казва, че науката на бъдещето ще бъде наука за светлината и цветовете. Макар и на вид безобидна, светлината в действителност притежава най-голямата сила в Сътворението.

Михаил се чувства щастлив сред своето духовно семейство и най-много от близостта с Учителя. По време на един разговор с жената, която обикновено съпровожда Петър Дънов при неговите пътувания, той й разказва за мекотата, деликатността и нежността на Учителя. Думите на жената, които следват веднага, го осветляват и подготвят за онова, което ще последва. Събеседничката му казва:

- О, брат Михаил, вие ще видите по-късно! В началото той се държи така с всеки ученик, но след известно време става доста взискателен. Така постъпва и с мен, но аз благодаря на Небето, че някой от време на време ме по-раздрусва. Вие не знаете още какво значи Учител!

В действителност през това лято Учителят започва да се отнася към него по различен начин:

„В Търново трябваше да правим плочник. Имахме цимент и всичко, каквото трябва. Пръв започна Учителят... По едно време забелязах, че това, което аз правех, не беше същото като това, което правеше той. Бързах много, бях готов да свърша всичко заедно с Учителя и преливах от радост. Но той ми беше възложил да зидам, за да ми даде урок. Като погледна какво съм измайсторил, намери, че работата ми не е добра - плочите не са равни, нито са поставени както трябва. Поправих това, но той намери нещо друго, което не беше съвсем наред, и все така през цялото време, докато работехме. Не казваше нищо, но щом свършвах работата си, намираше, че не е свършена добре. Така Учителят ни превъзпитаваше. Подтикваше ни сами да стигнем до извода, че отношението към труда на всеки един от нас и на цялото общество е лишено от творчество, а така не може да се оформят характери. Той ни увличаше след себе си, за да ни накара да се стремим към съвършенство във всичко.“29

Mihail_Ivanov_119.jpg

Изглед от Търново

___________________________________

25. „Учението на Учителя Дънов“ от група български последователи. Издателство Е.Т. Курие дю Ливр, 1990, стр. 62.

26. Беседа от 14 юни 1944 г., поредица „Виделина“, № 28. Той разказва за този свой опит, след като обяснява какво представляват Хрониките на Акаша, тази особена материя, която се намира в огромния космос и регистрира всичко случващо се във вселената: мисли, жестове, думи.

27. Беседа от 17 януари 1971 г., („Висшето Аз, И“, Събрани съчинения, том 17).

28. О. М. А. „Извор“ № 233, „Бъдеще за младежта“, стр 17.

29. Беседа от 2 април 1944 г., поредица „Виделина“, № 81.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×