Jump to content
Ани

Ще ти дам един скъпоценен камък 

Recommended Posts

ЩЕ ТИ ДАМ

ЕДИН СКЪПОЦЕНЕН КАМЪК

Духовният център Изгрев е изграден върху терен, закупен от братството. Той е разположен край най-големия парк в София - Борисовата градина. Близо до входа е построена двуетажна бяла сграда. В партера е подредена зала за беседи, а на етажа - стая за Учителя. Постепенно много от последователите, които желаят да живеят в братска среда, си построяват в близост малки къщи. Всеки засажда градинка с цветя. Няма никакви огради и цялата местност приема облика на голям парк. С годините Братството на Изгрев се разширява. Отдалеч пристигат хора, за да се запознаят с този братски начин на живот и да се срещнат с Учителя, чието влияние непрекъснато расте.

Всеки път, когато след четиридесет и петминутно пътуване с трамвай Михаил се приближава до Изгрев, той знае дали Петър Дънов е там. Когато той е там, всичко трепти и цари въодушевление, а когато отсъства, Изгрев е посърнал като облачен ден. Силно впечатлен от своите размишления, Михаил си казва, че един духовен Учител буди в сърцата на хората около себе си по-интензивен живот.

Сам Михаил живее в града и прекарва дълго време в планината. По всичко личи, че ако е живеел в Братството, на него би му било трудно да упражнява всичките духовни занимания, от които е изтъкан животът му. Нещо друго обаче го води в неговия избор. Той чувства, че Петър Дънов желае да го отдалечи от себе си. Учителя има своите основания за това, но Михаил ги разбира много по-късно.

За момента той е убеден, че всичко е добре и така. Впрочем дали като по-млад не е бил твърде обсебен от своя ентусиазъм, че е намерил дълго търсения Учител? По-късно Михаил най-искрено си признава, че прекарва доста дълго време край Петър Дънов. Той си спомня за своите чести посещения при него, предизвикани от страстта му за бърз напредък, от желанието му да поправя грешките си, да преминава през изпитания за пречистване. Той неуморимо повтаря пред Учителя:

- Направете от мен човек, който да е полезен на целия свят.

След всяко свое отсъствие той отново изпитва радост от срещите си с Учителя. Когато остане за разговор насаме с Петър Дънов, той му поставя най-различни въпроси и вижда как погледът на Учителя се изпълва с обич и сила. След толкова години на търпение сега той вече познава естеството на чувствата на Учителя към него. На тридесет години Михаил приема думите му със същия интерес, както на седемнадесет години, защото непрекъснато се стреми да изостря разбирането си за великите истини на езотеричната наука. Петър Дънов го подлага на изпитания, едно от друго по-тежки, като му дава да разбере, че е доволен от неговата работа. По-късно измежду хилядите си ученици той избира Михаил и го изпраща във Франция с мисията да разпространява неговото учение. Един ден със свойствения си пророчески маниер Учителя още веднъж го награждава в едно от своите случайни благодарствени изявления. По време на една своя беседа той неочаквано заявява:

- Брат Гирев действа посредством дългите вълни, докато брат Михаил се ръководи от късите вълни.

Брат Гирев е истински извор на познания, с които парадира. Сравнявайки дългите вълни на червеното - цветът на материалистичната наука, с късите вълни на виолетовото, което представлява духовния свят, Петър Дънов намеква за най-забележителния, но най-незабележим ученик от братството. Това с положителност е послание и към двамата. След като вметва тази забележка, той продължава беседата си.

Вълните на виолетовото, най-късите и най-бързи вълни от слънчевия спектър, непрекъснато вдъхновяват Михаил. Между средствата, които той прилага, за да разтвори душата и духа си за духовния свят има и пост, и периоди на мълчание. През годините, прекарани в България, следвайки съветите на индуски учители, той на няколко пъти се отдава на тридесетдневно мълчание.

В Индия се практикуват такива упражнения с цел постигане на вътрешни открития. Те изискват голям самоконтрол. Още по-трудно е за хората от страните, където повечето не разбират техния смисъл. За правилното им изпълнение Михаил трябва да се обръща към цялата своя дисциплина и вътрешна сила. Хората го разпитват, карат го да проговори, децата от махалата му се подиграват, но това, което постига с мълчанието си, е толкова ценно, че той не може да се задоволи само с едно упражнение от този вид. В продължение на двадесетте години, прекарани край Петър Дънов, той го повтаря многократно.

Михаил работи, усъвършенства се, подготвя се за по-големи дела. Понякога, като гледат с каква упоритост и колко отдавна прави своите духовни опити, приятелите му се чудят каква е неговата цел и си мислят, че сигурно е нещо много особено. Но и той самият не е съвсем наясно какво е то и въпреки това работи над себе си с упорството на светец, за да се превърне в съвършен, безупречно настроен инструмент в Божията десница. Постоянната грижа, която го вълнува, е да бъде полезен, но не само на своите приятели, а на всички хора. Михаил прекарва двайсет години близо до Петър Дънов, защото знае, че този вълнуващ период на подготовка е от голямо значение, той е абсолютно необходим за бъдещето му. Когато става на 30 години, все още не се чувства готов. Михаил е убеден, че трябва да пречисти още стремежите си, да засили волята си и своята вглъбеност и постоянно моли невидимите същества, чието присъствие усеща, да му дадат сила да работи, за да дойде Божието царство тук долу, на земята.

Приятелите му, които изпитват дълбоко уважение към неговия духовен опит и мъдростта му, често се допитват до него. Но не е лесно човек да е негов приятел. Той е много взискателен към самия себе си и въпреки че прелива от доброта и съчувствие към своите приятели, проявява и към тях своите високи изисквания. Михаил се опитва да ги стимулира, да им вдъхне живителните си идеи. Желанието му да помага на всеки срещнат го кара да проявява дълбока загриженост към хората.

Извисените му представи и целенасочеността му понякога дразнят околните. Едни изпитват яд към него, други му завиждат за влиянието, което има, без да го е търсил. Но в повечето случаи хората се чувстват дълбоко трогнати от поведението му, защото се стреми да им помогне да се справят с грижите си. Благодарение на своята спонтанност и искреност Михаил има много приятели, въпреки че откровеността му поражда у отделни хора неприязън. Той знае, че трябва да живее и с тях в хармония, също както хармонично се вплитат мракът и светлината, защото и двете са необходими за живота. Години по-късно казва, че е полагал усилия да помага на всички, обърнали се за съвет към него, но когато става дума да им припомни някои аспекти от учението, които биха ги поучили и подкрепили, винаги ги насочва към Учителя.

Михаил не обича да поучава и навярно се е пазел от това.Той продължава да остава незабележим, защото в неговите представи скромността на човека е основа на неговата еволюция. Когато пристига в Изгрев, той идва съвсем дискретно. Въпреки дълбоките си познания за учението на Петър Дънов, не изнася беседи за разлика от много други ученици, които често биват канени на закуски и събирания, на които се разговаря за учението.

Целият му живот е ориентиран към нещо много специално и необикновено. Така още през юношеството си той взема решение да не дава излаз на своите сексуални сили, а да ги използва за сублимация и духовно съзряване. Дълги години той намира своето вдъхновение в красотата и във всичко възвишено. Неговото поведение е недвусмислено и всеки знае, че той е решил да живее в целомъдрие.

Все пак през голяма част от своята младост той трябва да търпи пречистващия огън на хорските упреци и подигравки. Неговите най-близки приятели знаят на какво посвещава времето си. Те уважават и приветстват неговите занимания, но другите го подиграват за избора му, който намират за твърде радикален. Те открито му се надсмиват, тъй като не могат да разберат, че човек е способен да пожертва неща, към които повечето от хората изпитват страстно влечение.

Както всички велики личности, направили подобен избор, и той, разбира се, води своите вътрешни борби, но през целия си живот не отрича никога реалността на човешкото тяло, такова, каквото Бог е сътворил, с неговите стремления, които не са нито добри, нито лоши, а зависят от начина на проявлението им. Той казва, че през младостта му се е случвало да го завладее силна емоционална възбуда, която го плашела, но след като откриел нейния дълбок смисъл, благодарял на Небето за това, с което го е дарило. Петър Дънов, който добре разбирал всичко, преди години му казва:

- На теб, Михаиле, един поглед ти стига.

Той не казва нито дума повече, а Михаил дълго разсъждава върху изреченото.

„Учителят е надникнал дълбоко в моята природа, в корените и структурата на моето същество и всичко е събрал само в няколко думи: на мен ми стига само един поглед. После, служейки си често с погледа, аз открих велики закони. По-точно открих как трябва да гледа човек, за да се въодушеви или да се пожертва, да остане задоволен само от един поглед.“40

Петър Дънов съзнава неговото дистанциране, постоянството в неговото поведение и честността в отношението му към жените. Преди много години в една градина в Търново той става свидетел на малка сценка, която намира за много показателна. Покачен на стълба, подпряна на клона на едно дърво, Михаил се е потопил в съзерцание на природата. Едно младо момиче се приближава, качва се по стълбата до Михаил с явното желание да си поприказват. Учителят знае, че двамата млади много се обичат. Той не може да чуе техните думи, но от онова, което вижда добре, личи, че разговорът е весел. Накрая момичето слиза от стълбата и прави знак на Михаил да я последва. Силно заинтригуван, Петър Дънов вижда, че момчето остава на стълбата и отново се задълбочава в съзерцание. За Учителя случката е толкова красноречива, че по-късно, когато споменава на Михаил за нея, споделя своето задоволство от поведението му.

Mihail_Ivanov_126.jpg

„Привличаме само красотата, но чистата,

 духовна красота, не коя да е красота.“

За Михаил истинската чистота е самият Бог и за човека тя е една от най-важните добродетели. Когато приятелите му разказват за своите проблеми, за желанията си и за сексуалните си влечения, той дръзва да им каже да гледат всичко това в лицето и да го възприемат като отправна точка за размисъл върху красотата. Веднъж един приятел споделя с него горчивия си опит:

- Вече не знам какво да правя - казва му той отчаяно. -Толкова съм нещастен, че дори ми минава мисълта за самоубийство. Не мога вече и да работя. Трябва да избия от главата си мисълта за това момиче...

- И ще сбъркаш - отвръща Михаил. - Гледай я по-скоро с мисълта си и полека-лека този образ, който те е завладял, ще се изгуби. Гледай на него като на благослов, като отправна точка, за да размишляваш за красотата.

Михаил често казва: „Истинската чистота не е това, което хората мислят. Бог, Божественият свят - ето, това е чистотата. Само добрият или лошият начин, по който се използват нещата, ги прави добри или лоши.“ Още от времето на село като дете, когато съзерцава извора той постоянно търси чистотата. Никога обаче няма да отрече сексуалните сили, сътворени от самия Бог, никога няма да се съгласи с късогледото отрицание на някои духовници. Напротив, Михаил учи своите ученици по-късно да си служат с тези енергии, в стремежа си за полет към божествените области, които са предопределени за всички човешки същества. Все пак по времето на неговата младост, на Михаил не всякога му е лесно да обясни своето положение на околните. Неговото излъчване многократно го среща с влюбени в него млади момичета или жени от Братството.

В София на сбирките на Братството идва и една образована и елегантна жена, която не може да отдели поглед от него. Преподава философия и нищо не се изплъзва от вниманието й: критикува всичко, а и никой не е на нейната висота, когато се води спор. Противопоставя се дори на Петър Дънов, който търпеливо понася поведението й. Още когато среща Михаил за първи път, тя се чувства запленена от красотата на лицето му и от силния му, магнетичен поглед. Младата жена, която има голяма поетична дарба, започва да пише екстравагантни поеми и ги посвещава на Михаил. Накрая става толкова властна в желанието си, че придобива навика да подслушва под прозореца на Петър Дънов в Изгрев, докато Михаил е при него, опитвайки се да чуе целия им разговор. Тя го преследва чак до дома му, а той я избягва и търси всевъзможни поводи, за да я отпрати.

- Брат Михаил - казва му тя, - за първи път обичам някого.

- Но тогава трябва да се чувствате изпълнена с радост и да пеете от щастие. Кажете ми, защо не сте променена? Трябва да сте по-любезна с братята и сестрите, например.

Младата жена обаче и не помисля да бъзе по-любезна с тях. Единствената й цел е да получи от него разрешение да го целуне - според нравите на българското общество от онова време това е най-многото, на което може да се надява. Но Михаил й отвръща спокойно:

- Не е разрешено. Впрочем, ако го направите, ще се почувствате много нещастна.

Но тя не губи надежда и продължава да му изпраща своите поеми и любовни писма, написани на всички езици, които знае. Непрекъснато му досажда и чука на вратата му, понякога дори с плач, но Михаил все така продължава да я отклонява със същата твърдост. Тази млада жена постоянно безпокои Учителя, когато Михаил е при него, и най-накрая той й казва:

- Обичате ме наистина, така ли? И все още искате да ме целунете? Добре тогава. Самият аз ще ви целуна по-късно, но при едно условие: да не безпокоите повече Учителя, да постъпвате, както той ви казва, и да престанете да го критикувате и да му противоречите.

По-късно Михаил казва:

„Това беше нещо много трудно за нея. Тя се замисли, прецени силите си и накрая ми обеща да се опита, защото пред нея мержелееше бъдещата й награда. Но така и не сдържа думата си, а това ме освободи от обещанието ми и тя не получи, каквото искаше. От този момент нататък се промени. Вече не крещеше, не се налагаше, стана неузнаваема. Нали виждате: любовта на някой друг към вас може да се използва, за да се отворят очите му за собственото му поведение. Ако не ви обича истински, тогава не бихте могли да направите нищо за него. Ако ви обича, той трябва да ви вярва, но преди всичко друго трябва да се уповава и да вярва в Бога.“41

Той не е безчувствен към женската красота, която величае, която го вдъхновява и пред която не може да остане безразличен. С учудваща сила Михаил успява да действа само с поглед, а неговите усилия често се възнаграждават с дарове, дошли от светове от друг порядък. Понякога той се събужда нощем в обкръжението на нереални изключително красиви създания.

„Това беше такъв поглед! Завладя ме неописуема любов. Тя не ме докосваше. Седеше и ме гледаше. Цялата сила беше в нейните очи. Никога не бях срещал такъв поглед у хората. Той сякаш идваше много отдалеч, отвисоко. И това продължаваше с часове. По-късно разбрах, че тези създания са деви, които ме посещават, за да ми покажат, че в природата съществува и красота, която надхвърля всякакво въображение.“42

Със своята абсолютна чистота и светлина тези създания разтварят пред Михаил вратите към един съвсем нов свят. Те му разкриват „истинската любов, която не се нуждае от физическа проява“.

През 1930 или 1931 година Михаил преустановява посещенията си в Университета. За своето следване той казва, че част от него е просто загубено време и решава да забрави някои неща, понеже представляваш плътна завеса между действителността и самия живот.

В България, за да може да получи учителско място в София или в друг по-голям град, кандидатът трябва да преподава три години в някое селско училище. Михаил става учител в едно село недалеч от София. Там той живее в някаква стаичка, „толкова мъничка, че двама души не могат да влязат едновременно в нея“. В училището той прилага методи, които малко подобават на общоприетите сурови догми за епохата, но които довеждат до резултати, много по-добри и от неговите очаквания.

Михаил забелязва, че след театралните представления на спектакъла „Зигомар“, който третира живота на един престъпник, престъпленията в страната нарастват. Убеден, че театърът и киното въздействат по-силно от църквата, училището и семейството, като със своите внушения оформят хората, той учи децата да изпълняват кратки театрални пиески. Една от тях, легендата за житното зърно от Толстой, се ползва с голям успех сред родителите. За да събуди в душите и духа на своите ученици нови идеи, той им обяснява смисъла и красотата на текстовете, които им чете. У дома децата разказват за новия учител, така различен от другите, а благодарните родители започват да го посещават.

След три или четири години Михаил става директор на училището и за краткото време, през което се нагърбва с тази отговорност, е по-зает от всякога. Неговите методи, основани на педагогиката на обичта и търпението, създават още веднъж една искрена и динамична връзка между него и децата. Родителите се чудят как да му се отблагодарят и му носят сирене, орехи, плодове. Неговата канцелария ухае на аромата им. Обаче той си навлича ревността и неприязънта на някои учители, които не желаят да променят отношението си към учениците и по всякакъв начин му пречат.

Завистта винаги изненадва Михаил. Той с болка си дава сметка за нейната сила и упорство. Но въпреки новите отговорности и постоянно изникващите проблеми, той винаги кипи от енергия и провежда със селяните от околността беседи върху духовността. Хората обичат този нов директор, чието слово е толкова образно и съпроводено с изразителни жестове и хумор, а беседите му са изпъстрени от анекдоти, с които илюстрира своята мисъл.

Наближава времето, когато Учителят ще напомни на Михаил, че е време да изпълни мисията си. Това означава, че ще трябва да напусне родината си завинаги. През годините Петър Дънов се старае да държи своя ученик в сянка, а и повечето от членовете на братството са забравили загадъчните думи, произнесени от него край брега на второто рилско езеро: „Вие не познавате брат Михаил. Засега той е предрешен, но един ден ще го опознаете.“ След три-десетгодишнината на Михаил Учителят започва да му разкрива някои неща, с цел да го подготви по-непосредствено за неговата бъдеща задача. Едно от тези разкрития той поднася под формата на алегорична история:

- Аз имам един скъпоценен камък, голям колкото яйце. Неговата стойност е неоценима. Имам намерението да го дам на някого, който да го пренесе в друга страна. Пътят за тази страна преминава през диви лесове, пълни с жестоки зверове и разбойници. Затова камъкът ще бъде покрит с мръсотии, но после, когато бъде измит, ще блесне в цялата си прелест.

Това е едно истинско пророчество, което след десет години се осъществява, но в момента Михаил е неспособен да дешифрира загадъчния разказ, които описва неговото собствено бъдеще. Той самият ще изнесе Учението, което скъпоценният камък символизира, и като него ще бъде омърсявай. Откакто през 1917 година Петър Дънов му предрича, че един ден цялата Черна Ложа ще се нахвърли върху него, Михаил все очаква да премине през големи изпитания, но символът на скъпоценния камък, който трябва да се омърси, за да се запази, ще придобие пълния си смисъл едва непосредствено преди изпитанията. Ако Учителя е виждал бъдещето, той не би могъл да му го разкрие, за да не постави по този начин препятствия по пътя му. Ето защо му предлага една завоалирана алюзия за мисията, която му поверява няколко години по-късно и която трябва да остане в тайна. Учителят добавя още:

- Когато преминеш през тясната врата, ще се преобразиш така, че и сам няма да можеш да се познаеш. Ти ще грееш като слънце и ще привличаш целия свят.

Веднъж Петър Дънов го уверява в нещо изненадващо:

- Знай, че там горе си бил свободен, но преди да се преродиш, пред Събора на най-великите духове си подписал договор. Ти си приел да извършиш едно дело на земята и трябва да го изпълниш.

Mihail_Ivanov_127.jpg

Учителят Петър Дънов.

Учителя обяснява на своите ученици, че преди всяко свое прераждане те се задължават да извършат определена работа на земята. На Михаил той говори за подписа на едно свободно същество, на което не се налага да се прероди, за да работи върху своето усъвършенстване. Това е създание, достойно да застане пред най-великите духове и само с негово съгласие може да бъде натоварено с изпълнението на една специална мисия. Учителя не му разкрива нищо повече, защото знае със сигурност, че един ден Михаил ще разбере всичко, което неговите думи крият. Никой не трябва да познава своето бъдеще. Дори и най-великите посветени и духовни учители се подчиняват на това правило. Тяхната мисия им се разкрива постепенно в течението на живота.

- Ти си дошъл, за да свидетелстваш на истината, - казва му също Петър Дънов.

Михаил често се замисля над тези думи. За да свидетелства на истината, той трябва да накара всяка частица в себе си да вибрира в унисон с нея. Трябва да бъде истински, както чистият диамант свидетелства за прозрачността на всички други диаманти. Един ден, когато са заедно с Учителя, му хрумва да попита:

- В кой момент сте били най-доволни от мен като ваш ученик?

Михаил е на тридесет и четири години. Петър Дънов го познава от седемнадесетгодишен, изпитвал го е по най-различни начини и е следил отблизо неговия път. Това е изключителен човек, който си налага да остава незабележим. Създаден да просвещава и подкрепя, той е неподкупен, смел и стабилен колкото малцина могат да бъдат. Михаил многократно доказва, че е готов за сметка на личното си спокойствие да подкрепи и защити братята и сестрите си. При всичко това, в отговор на въпроса му Петър Дънов предпочита да му говори за привидно незначителната случка, която наблюдава преди години в търновската градина.

- Ти се беше потопил в дълбока медитация, когато момичето, с което се обичахте, дойде да те търси. Но когато тя слезе от стълбата и те помоли да направиш същото, ти остана горе и продължи своята медитация. Ето тогава бях най-доволен от теб.

- Но, Учителю - възкликва учудено Михаил, - може би ви е зарадвала символиката или пророчеството на случката, която сте видели? Според мен тя е незначителна.

Петър Дънов се усмихва, без да му отговори. Образът на стълбата е символичен и Учителят е много доволен да види, че Михаил остава верен на духовния свят, на своя идеал, на мисията на тези предопределени личности, които се лишават от семейство и потомство, за да се посветят изцяло на осъществяването на Царството Божие на земята. Но той знае също, че категоричният избор, неговата искреност и правдивост ще му навличат понякога неприязънта на другите. Дори младото момиче от градината в Търново, което го е обичало, по-късно се обвързва с един безскрупулен мъж, когото Михаил отказва да среща. Тя именно впоследствие се превръща в негов най-зъл враг.

През тези години Петър Дънов прави пред избраника си разкрития за неговото бъдеще, предрича събитията, които е дешифрирал от Хрониките Акаша. Понякога неговият поглед става изключително интензивен. Лицето му се преобразява и засиява. Михаил никога няма да забрави красотата, която струи от това лице, нито заредените с истина думи. Постепенно в продължение на три години Учителя му разкрива доста други неща и по-специално, че в едно от своите предишни прераждания в Индия Михаил е писал книги, от които се е просвещавал целият свят. Казва му, че е подготвен за една дейност, с която ще помогне духовно на жените по земята. Петър Дънов му предсказва също, че един ден ще може да разговаря с Ангелите на планетите. Всички тези разкрития и лични уверения са едно освещаване, потвърждаване на всичко, което Михаил е извършил дотогава.

През този период Петър Дънов е особено близък с този, който вече двадесет години работи смирено и който вече неоспоримо е един изключителен духовен водач. Сега той може да си позволи да покаже цялата си обич към него. Неизвестно защо, понякога го нарича Иакой. Михаил не познава това име. Едва много по-късно го среща в една книга за Дионисиевите мистерии. Тогава той разбира, че според алхимиците Иакхус е синоним на Слънце, на Дионисий, на Аполон или на Озирис. В Мистериите с това име в мъжки род множествено число се назовават онези съвършени същества, които притежават едновременно двете начала - мъжкото и женското. Още веднъж тук става дума за тайнствените разсъждения, които водят Михаил към продължителни медитации. Години по-късно той казва:

„Сега си мисля, че наричайки ме така, той даде на разума ми знак какво е мнението му за мен. Искаше да ми каже, че не представлявам още нищо, но вижда в мен някой, който би могъл да стане съвършен.“ (Неиздадена беседа от 1 януари 1961 г.)

Още преди комунизмът да вземе връх, Учителя Петър Дънов съзира заплахата, надвиснала над братството. През 1937 година той за последен път поканва Михаил при себе си, за да му повери мисията за изнасянето на Учението във Франция. За да подготви пътуването, той му връчва три писма, написани под негова диктовка от секретаря му Боян Боев. Първото уточнява, че животът на Михаил е посветен на точно определена мисия. Второто е адресирано до една дама-полякиня, която може да го въведе сред интересните среди на Париж, и третото с дата 12 юни и подписано от брат Боев е предназначено за брат Анастасий, българин, последовател на Учителя, който живее в Париж. В него се уточнява:

„Един от нашите добри братя - Михаил Иванов - заминава за Париж. Той е пратен от Учителя. Вие знаете, че той е от напредналите ученици; има големи познания и е всецяло предан на великото божествено дело, за което работи и живее.“

Официално Михаил пристига във Франция, за да посети Световното изложение в Париж. Петър Дънов никога не разкрива пред своите ученици истината за поверената му мисия. Той знае, че неговият избор ще предизвика реакции на ревност от тези, които се мислят за по-способни за изпълнението на тази задача и затова избира мълчанието.

След като се сбогува със семейството си, на 18 юли 1937 година Михаил заминава за Франция. На гарата го изпращат много негови приятели, негови ученици със своите родители. Мнозина плачат, чувствайки че няма да го видят никога повече. Михаил ги гледа и сърцето му се къса. По-късно той често си спомня за децата, които толкова е обичал, и вижда в мислите си всички приятели, дошли да се сбогуват с него.

Михаил е на тридесет и седем години. Той се е отрекъл от всичко, за да изпълни поверената му мисия. Напуска семейството си, приятелите си, Отечеството, в което се е родил. Символично казано, Михаил продава всичко, което притежава, за да пренесе надалеч скъпоценния камък.

_____________________________

40. Беседа от 2 януари 1967 г. („Любов и сексуалност“, т.1, стр 155).

41. Неиздадена беседа от 17 май 1941 г.

42. Беседа от 2 януари 1967 г. („Любов и сексуалност“, т. 1, стр. 154)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×