Jump to content
Ани

Един опит за живот в братство

Recommended Posts

ЕДИН ОПИТ

ЗА ЖИВОТ В БРАТСТВО

Брат Микаел говори с такава голяма обич за Учителя Петър Дънов, за обичаите в българското Братство, за чудесната среда на Седемте рилски езера, че много хора решават да посетят България през 1939 година. Той самият има голямо желание да ги придружи, тъй като постоянното задължение да подновява документите си му е противно. Може би по-лесно би получил виза от посолството в своята страна? Но Петър Дънов го съветва с писмо да не бърши това. Той се страхува, че след това Михаил не би могъл да напусне страната. И така двадесет и пет души заминават без него за България.

Mihail_Ivanov_129.jpg

Отляво надясно: Жан, брат Микаел и Стела

Тогава брат Жан, жена му Реймонд и Стела, която също остава в Париж, решават да поканят брат Микаел на едно пътуване из Италия, където рисковете са по-малко. Предложението за отиване в Италия е твърде изкусително, но сложно за Михаил, тъй като е свързано с множество разрешения за излизане и връщане във Франция. След доста постъпки брат Микаел получава необходимите документи и потегля на път заедно с тримата си спътници. Групата кръстосва Италия нашир и надлъж, като всяка вечер спират за нощуване на палатки.

Но доста преди предвидения срок за завръщане брат Микаел неочаквано прекратява пътуването и настоява бързо да се приберат във Франция, тъй като предстои обявяването на войната. Всички приемат предупреждението на сериозно и колкото могат по-бързо се отправят към Франция. Групата пресича границата на трети септември.Същия ден Франция и Англия обявяват война на Германия. Същия ден затварят границата. Колкото до французите, прекарали три седмици в планините на България, те са се върнали три дни преди тази дата. Започва Втората световна война.

С началото на войната животът на всички французи бързо се променя и когато след няколко месеца неприятелят влиза в Париж, голяма част от членовете на братството напускат града и заминават за провинцията. През цялата 1940 година брат Микаел изнася само няколко беседи, но поддържа постоянна връзка с многобройни групи свои постоянни слушатели, които се събират да медитират заедно. Едва през втората година на окупацията, тайно, в апартаменти и частни къщи, дейността на братството се подновява. Всички събирания са забранени и се налага голямо внимание. Още повече, че положението на брат Микаел виси на косъм, тъй като много чужденци са върнати в своите страни. Под заплахата да бъде експулсиран той продължава да прави постъпки за задължителното подновяване на документите си.

През 1942 година окупаторите налагат все по тежки ограничения. Забраните за френските граждани са неумолими и събиранията дори и на малки групи стават опасни. Освен това продоволствието става все по-трудно. Липсват всякакви продукти и храната е сведена до най-насъщното. С всеобщо съгласие членовете на братството решават да наемат една къща, където събиранията им няма да привличат внимание. Те намират една вила в Севр, която отговаря на техните нужди. Заедно с брат Микаел в нея се настаняват и други хора от братството. Старият хамбар с неговите големи прозорци е превърнат в зала за беседи, от която спокойно може да се посреща изгрева на слънцето. За себе си Михаил избира малка стаичка, която много грижливо подрежда. Както винаги, сам се грижи за всичко, което се отнася до неговия личен живот. По-късно Стела пише:

„Брат Микаел не допускаше никого да му помогне в неговите лични задължения. Той сам се грижеше стаята му да е пометена, подредена, леглото оправено. С голямо внимание се отнасяше към прането си.“52

Неговите посетители с изумление пристъпват прага на стаичката, в която ги приема. Вместо килията на един ackern, пред тях се открива светло помещение, украсено в красиви цветове, и кристали, които улавят слънчевите лъчи. Когато ги посреща, изморени след блъскането из навалицата на метрото, брат Микаел ги кани да поседнат и да си отдъхнат в тишина. Малко притеснени от идеята да поотдъхнат няколко минути в присъствието на своя домакин, те после му са благодарни за топлото гостоприемство. Вниманието, което проявява към всеки, придружено с откровеност и деликатност, създават едно неподправено духовно общуване. Един брат пише за това време:

„За няколко минути аз бях претеглен, преценен, насърчен, тонизиран до дъното на моята същност. Аз бях за него и видим, и прозрачен. Изготвяйки моя портрет с голям такт и деликатност, той в отговор ми предложи най-подходящата за мен храна и цяр.“53

От тази година, освен седмичните вечерни беседи брат Микаел изнася почти всеки ден след изгрев слънце малка беседа за живущите във вилата, плюс седмичните беседи, които стават вечер.

В своите беседи брат Микаел често се връща към скъпата за него тема на братството. Той нахвърля чудесните картини на един живот в общуване на хармония, в който всички са отворени за обичта. В неговите очи центърът на едно братство трябва да бъде истински извор на светлина.

Когато говори за братството, той няма предвид група от хора, които се събират някъде по земята, а по-скоро голямо семейство от хора, които търсят светлината и проповядват философията на обичта и справедливостта и които съзнателно или несъзнателно принадлежат на едно всемирно братство. Брат Микаел често говори за това велико Братство, което се намира във висшите нива, братството на бялата светлина, която съдържа всичко.

„Великото Бяло братство е могъща сила, която се простира над цялата планетна система и извън нея. За нея не може да се съди според това, което е тук - една шепа мъже и жени, не винаги мъдри и просветени. Истинското Всемирно Бяло Братство, което е горе, включва всички най-еволюирали същества. Тук мие сме, ако желаете, един клон, който се облагодетелства от тяхната светлина и поддръжка, с цел да изпълним техните планове. Но все повече и повече братството тук, на земята, трябва да се превръща във вярно отражение на онова там горе.“54

Наименованието Всемирно Бяло Братство според него е чудесно, защото изразява една висша реалност горе, която хората могат да конкретизират на земята. Това име, което по никакъв начин не намеква за различните човешки раси, го вдъхновява, защото говори за силите на бялата светлина, която озарява всички създания.

Неговият темперамент на ентусиаст го увлича в многобройни проекти, които не е задължително да се осъществят. Той просто е усърден сеяч на идеи, на невъзможни, но живителни желания. Още през втората година от своето пребиваване във Франция Михаил доверява на своите слушатели мечтата си, осъществима може би в не толкова близко бъдеще, за един обширен парк, застроен с индивидуални къщички за тези, които желаят да живеят заедно, обединени от един братски дух. Той си представя селище, в което всеки има свой собствен дом, едно идеално общество, в което всички ще могат да се наслаждават на красотата, изкуствата, музиката и науката.

Специално място ще бъде определено за танците Паневритмия, за библиотека и педагогическа школа. Той мечтае да се построят ателиета за занимания с живопис и художествени занаяти, танци, прожекция на филми. Както и за университет, в който да се правят сравнителни астрологични проучвания за различните аспекти в живота на хората, за ранното развитие на талантите, как да се пази здравето, да се лекува. В него ще се изучава още химия, въздействието на кристалите и на растенията и на небесната сила, която те носят, раждането на децата, а също и духовната галванопластика, с която майката може да оформи детето си.

Понякога говори за особения план на селището, оформено най-напред като малък кръг от къщи, след който има други кръгове, съединени помежду си от улиците също като слънчеви лъчи. Между всяка къща и улицата има пътека, оградена отстрани с дървета, които да пазят пространството от външни погледи. Той разказва със заразителен ентусиазъм за красотата на това голямо духовно семейство, което се събира заедно в определени часове на деня, но всеки негов член може свободно да се занимава с каквото пожелае, може по своя воля да остане или да си отиде. Той не възнамерява и занапред да изисква от своите ученици всичко да бъде общо, никога не се опитва да контролира личния им живот. Микаел обяснява, че в идеалното семейство никой не налага своите правила, защото животът в него е подчинен на любовта и хармонията. През годините той убедено споделя със слушателите си своята вяра в идването на Царството Божие на земята. То ще се прояви в обич, песни, радост, във взаимно уважение. Както сам казва: в свят, в който всички се обичат, хората вече няма да изпитват нужда да се нахвърлят един срещу други, за да задоволяват желанията си.

Mihail_Ivanov_130.jpg

„Ако целият свят живее в братство и обич...”

По време на войната му се налага да преживее една случка, която силно го вдъхновява, защото го навежда на мисълта за един наистина братски свят. Една вечер, прибирайки се към дома, изпуска последния влак. Гишетата на гарата са затворени, прозорците на къщите - затъмнени с плътни завеси. Става му студено. Микаел тръгва по улиците и се пита какво да прави. Накрая сяда на една пейка и се отдава на молитва.

След няколко минути дочува ритмичните стъпки на немски патрул. За да не го арестуват, че е нарушил вечерния час, той се запътва бързо към патрула и им обяснява своето положение. За негова голяма изненада войниците много вежливо го отвеждат в някаква сграда, пълна с офицери, и му предлагат легло за през нощта. Михаил не може да заспи. Той не може да повярва в това странно приключение, което стига дотам, че неприятелите го приютяват. На сутринта един войник му предлага да го придружи до столовата за закуска. Никой не го пита какво търси там, а когато тръгва да си ходи, един офицер го придружава до гарата.

„Разбирате ли - казва след години той на своите слушатели, - ако целият свят живее в братство и обич, всички ще могат да пътуват навсякъде и както в едно семейство ще бъдат приемани с отворени обятия.“55

По време на войната той често казва: „Мирът означава всеобщо братство. Насилието никога не може да доведе до мир на земята“ В неговите мисли ерата на Водолея е призвана да допринесе за разцвета на братството на Земята, защото Водолеят е синоним на всеобхватност. За да се настроят хората на високите честоти на Водолея, трябва да направят своите антени по-фини, да израснат в духовно отношение и да заредят сърцата си с обич към другите. Брат Микаел често говори за високите върхове, за богатствата, които се намират там, за чистите и светли духове, които ги населяват и с които човек може да общува.

В своето желание да помогне на членовете на френското братство да вкусят от радостта, която сам е познал на Рила, той крои планове за няколкомесечно прекарване заедно на планината. Той желае също да създаде център за братски живот в околностите на Париж.

Все пак Микаел вижда добре, че повечето от хората не са подготвени да живеят в духовен обмен. Дори тези, които живеят заедно във вилата, трудно общуват, без да влизат в противоречия, макар че са избрали идеала за братството и поддържат изцяло проектите, за които той толкова често им говори. Един ден през април 1942 г. Михаил най-откровено им заявява, че според него те още не са готови за осъществяване на братството.

- На Запад - добавя той - се създават много общности, които не постигат своите цели, защото се основават на търговията, печалбата, интереса, но не и на обичта и мъдростта. В тях не се проявява смирението.

Едва пет години по-късно членовете на братството ще могат да реализират неговата мечта, тъй като ентусиазмът на брат Микаел за братски живот е придружен от голям реализъм, който изисква дълга подготовка. Междувременно в първата вила, която братството наема до 1947 година, всички се хранят заедно. Още от младостта си Михаил прилага йога на храненето, която той нарича Храни йога, използвайки българския глагол „храня се“. За него храненето е едно любовно послание от Бога, което поддържа живота и обновява енергиите. Той обяснява, че извън своите физически качества храната притежава важни етерни свойства. Михаил съветва своите последователи много внимателно да се отнасят към абсорбирането на храната, защото устата е една „лаборатория“, способна да възприема най-фините елементи. Той приканва всички да се хранят в тишина, като превърнат храненето в съзнателна дейност. Според него шумът и разговорите по време на храна са вредни за здравето.

Брат Микаел редовно предлага следното йога-упражнение: всички се стараят да не допуснат и най-малкия шум, докато се хранят. Това е най-добрата дисциплина за постигане на истински самоконтрол. Той настоява да се избягва всякакво почукване на приборите и чиниите само по простата причина, че овладяването на дребните неща води до контрол над големите и създава хармония в тях. Всичко това е много необичайно и трудно се постига. Необходима е голяма упоритост, за да се наложи съсредоточеност и внимание. Налага се той да повтаря многократно, че истинската тишина възпитава и храни. „Необходима е тишина без помръдване, без хартийка да изшумоли...“

Той възприема тишината като хармония, чиито звуци човек може да чуе чак след като постигне истинска тишина вътре в себе си.През целия си живот брат Микаел набляга върху значимостта на музикалните вибрации и на финото въздействие на музиката. Той твърди, че по-важни са чувствата, които събужда едно изпълнение, отколкото възприемането му чрез разума. „Нима разбираме песента на птиците, на водопадите или на вятъра в листата на дърветата? Не, но те ни докосват, завладяват, очароват.“ Музика съпровожда всяка дейност на братството. На най-голяма почит са песните, композирани от Петър Дънов. Брат Микаел държи на четиригласното пеене заради равновесието, което смесеният хор налага. В природата всичко пее с определен глас, а четирите гласа представляват четирите елемента.

„Невъзможно е да застанеш пред него - казва един музикант, - и да не желаеш да надхвърлиш себе си, да дадеш всичко най-добро. Всичко, което преди е било рутинно и обикновено се превръща в предизвикателство, в повод за размисъл и промяна. В неговата школа професионалните музиканти трябва да оставят настрана всичките си познания и заучени правила. Ако се оставят той да ги води, след известно време получават достъп до неподозирани нива на възприемане.“

За брат Микаел музиката е тясно свързана със светлината и с чистите цветове на призмата. На всяка нота отговаря определен цвят и символика, а светлината е огромна река от енергия, в която живеят архангелите. Много често най-чувствителните усещат присъствието на ангели в залата, привлечени от неговата духовна работа, долавят цветовете, ароматите на музиката. В такъв момент ги завладява силна радост, едно благотворно отпускане и силно съзнание за реалността на тяхното духовно семейство.

Mihail_Ivanov_131.jpg

„Най-възвишената форума на молитвата е съзерцанието в смисъл на покой, в който човек се намира и откъдето съзерцава красотата, съвършенството, мъдростта на Бога, Неговата доброта и Неговата светлина.“

През целия период, докато трае войната, брат Микаел не говори за политика повече от обикновено. Неговата роля е съвсем друга. Той говори за чистотата, необходима за осъществяването на велики неща, за слънцето и за ефекта от неговото излъчване, за сърцето, което е способно да вижда, за музиката и за раждането на новия човек. В тези времена на война и на зверства той разказва за обичта, която единствена може да изглади противоречията, обяснява как човекът трябва да работи върху собствената си природа, за да допринесе за промяната на света. Според него, ако войната опустошава Европа, това е защото тя се е загнездила в главата на всеки мъж и на всяка жена. Мъжете се изтребват едни други, защото не се възприемат като братя от едно божие семейство. Михаил говори за молитвата, която може да обедини всички вярващи в един поток, устремен нагоре към Бога. Молитвата за него е нещо живо, което няма нищо общо с рутината:

„Една и съща молитва, повтаряна непрекъснато, приспива и остава без отговор. Разбира се, една заучена молитва може да помогне на онзи, който не умее да се моли, но аз предпочитам спонтанната молитва, тази, която извира в момента, в който човек се моли. Когато доверявате нещо на ваш приятел, вие го правите съвсем естествено, просто, непресторено. Молете се по този начин.“ (Неиздадена беседа от 7 юни 1942 г.)

Разбирайки страха, който завладява братята и сестрите при бомбардировките, той им предлага начини да се научат да се владеят. Многократно им говори за езотеричния смисъл на страха, най-големия враг на човешкото същество. Когато след една беседа негова слушателка отива при него и му разказва за ужаса, който я парализира по време на бомбардировка, той я съветва да полага усилия за контрол на своите инстинктивни движения. Дишайте дълбоко - казва й той, - свързвайте се с Бога и така ще успеете да овладеете вашите клетки.“

Тишината и покоят в определени трудни моменти за него представляват инструменти, способни да развият самообладанието. Сутринта на 19 април 1944 г. след изгрева Микаел разказва на своите съквартиранти от вилата как често на излизане от гарата попада сред огъня на противовъздушната отбрана, но спокойно се прибира у дома. Докато един ден стрелбата е по-интензивна и решава да тича, за да избегне парчетата от снаряди, които валят наоколо. Колкото по-бързо бягал, толкова по-силно го завладявал инстинктивен страх. Недоволен от това, Михаил спира и напряга волята си да се овладее, но това му се удава доста трудно.

- Това изпитание ми разкри всичко, което ви обяснявам днес. Не мислете, че така наречените смели хора не познават страха. Всяко същество, което еволюира, е длъжно да се срещне със страха, този „дух“, който трябва да бъде победен. Така че, ако любовта към Бога нарасне и ако се поработи с помощта на волята, чистотата и правдата, страхът изчезва. Първото нещо е да се установи връзка с Бога. Това става в мълчание. Светлината нараства, расте и самообладанието и като по чудо всичко в нас се прояснява.

Брат Микаел не се двоуми да говори на млади и стари да се изправят срещу страха. Една вечер към три часа телефонът звъни, той се събужда и чува в слушалката гласа на своя позната. Микаел знае, че тази жена понякога подслонява издирвани от неприятелската полиция хора.

- Брат Микаел - казва тя съвсем тихо, - току-що по вратата ми заблъскаха агенти от Гестапо. Аз отворих, те насочиха в очите ми силна лампа и ми заповядаха да им предам едно момче еврейче, което крия при мен. Всички от семейството му са арестувани. Аз успях да ги накарам да почакат навън и отидох да предупредя детето да не се опитва да избяга. Убедих го, че вие можете да го изведете оттук. Можете ли да направите нещо?

Брат Микаел решава да поговори с момчето:

- Не се крий от агентите - казва му той. - Бъди спокоен и учтив с тях и нищо няма да ти се случи.

За всеобща изненада юношата, събрал куража да изпълни ужасяващия съвет, не е арестуван. След като го разпитват, агентите му казват да се върне в леглото. Като че ли те изведнъж забравят за какво са дошли. Или може би откритото поведение на момчето ги разколебава. Колкото до брат Микаел, той не казва нищо по въпроса. Ако неговите методи учудват, то е защото хората забравят, че той се съобразява с неща, невидими за другите. Без да го е грижа за грозящата го опасност, той продължава да предлага своята духовна подкрепа на всеки, който се обърне към него в момент на затруднение.

През тези години от време на време Микаел отива да прекара седмица-две в една ферма, където често го канят. Там, далеч от Париж, той може да се усамоти и да медитира, за да възстанови силите си. Стопанката се грижи за големия дом и сама приготвя храната за четиридесет човека, които работят във фермата. Условията на живот са крайно трудни, парите постоянно не достигат, непрекъснато възникват някакви проблеми. Брат Микаел, който вижда, че тя е на края на силите си, й казва един ден:

- Топите се като свещ, запалена и от двата края. Трябва да почивате. Съветвам ви да правите така: пригответе храната и спрете петнайсет минути преди работниците да дойдат. Полегнете за малко и после се върнете да им сервирате.

- Но как да го направя? Невъзможно е!

На другия ден Микаел влиза в кухнята петнайсет минути преди часа за обяд и й казва:

- Време е да идете да си починете.

- Но аз още не съм свършила всичко!

- Ако не го сторите, ще имате тежка старост.

Микаел не настоява повече. Тя се чуди откъде да намери време за почивка и отново го заговаря на тази тема, оправдава се или пък се упреква за собствената си нерешителност. Той я слуша с усмивка. И ето че един ден тя най-сетне намира необходимия ритъм, който й позволява да свърши работата си, без да стига до пълно изтощение. „Брат Микаел, казва тя на Стела, ме научи на самоуважение“. По онова време той често казва:

„Човек трябва да познава себе си и да не насилва системите в своя организъм. Можем да избегнем големи вреди, ако следваме природния ритъм. По-рано не знаех това и пилеех огромна част от силите си, за да вървя срещу течението на живота. Трябва да умеем да изчакваме, защото настъпват такива моменти, когато приливът на морето отнася всичко със себе си. Можем да се дръпнем назад, докато дойде отливът, и тогава отново да тръгнем по пътя си, без да ни заплашва никаква опасност. Човек иска понякога да се противопостави на океана, да му даде урок, да се покаже по-силен от него. Само че това е невъзможно... Когато навлизате в такива периоди от живота си, починете си, за да могат клетките ви да се пречистят и да се възродят отново.”55

През лятото на 1944 година Франция преживява последните месеци на войната. Париж е миниран, подземията на метрото - напълнени с експлозиви. Известно е, че голяма част от града може да бъде всеки момент взривена, ако комендантът на града изпълни заповедта, получена от Хитлер. По улиците се водят престрелки, по покривите лумват пожари, рядко се срещат забързани минувачи. През август, в навечерието на освобождението, брат Микаел напуска Севр и отива в центъра на града, където прекарва няколко дни сред хаоса. В един момент се озовава в самия център на една престрелка по улица Лафайет, която след неговото преминаване е затворена от барикади. Край него падат хора, покосени от куршумите. Отгоре му се сипят каменни отломки.

Въпреки опасността Микаел продължава специалната работа, за която е дошъл. В Севр хората се чудят на странното му поведение, макар да знаят, че той никога не върши нещо важно, докато не получи нареждане Отгоре. Той има навика да обединява с мисълта си молитвите на хиляди хора, свързани от светлината, и да ги превръща в мощно духовно оръжие. Няколко дни по-късно, в момента на освобождението на Париж, се разбира, че той е искал да се намира в самото сърце на града, за да извърши там своето духовно дело, което, свързано с действията на всички вярващи, допринася благоприятното развитие на събитията. Неговото желание да доведе Царството Божие на земята е свързано с непрекъсната работа със светлината, подобно на призма, която улавя слънчевите лъчи и ги преобразява в живи цветове. Много често през своя живот Михаил върши неща, които изглеждат тайнствени за околните, но за него са съвсем естествени.

Войната свършва и малко по малко животът в страната влиза в своя нормален ритъм. В братството, както впрочем и навсякъде, се диша свободно. В края на 1945 година френското братство получава официалното известие за смъртта на Петър Дънов - Учителя, починал на 27 декември предната година. Поради крайно сложните политически условия в края на войната пощата между различните страни е прекъсната и никой не е могъл да научи по-рано тази вест. Брат Микаел се връща към спомените си от началото на месец декември 1944 и към сънищата, на които не е искал да повярва. Може би не е могъл да разгадае техните послания, защото се отнасят за един толкова скъп за него човек. Михаил продължава през цялата година да прави планове да доведе Учителя във Франция. За него раздялата е много мъчителна. Освен това тя бележи началото на изпитанията.

Mihail_Ivanov_132.jpg

„Любовта е еманация, пълноводна река, която слиза от много Високо, за да напоява и храни хората, животните, растенията. Най-голямата тайна е именно това: любовта е самия закон на живота.“

____________________________________

52. Звезда, цит. сьч., стр 55.

53. Алфред Ломоние, предговор към книгата „Седемте рилски езера“ от Микаел Айванхов, изд. Изгрев, 1946.

54. Беседа от 25 декември 1963 г. „Да участваш в работата на Всемирното Бяло Братство“, Събрани съчинения, том 29

55. Беседа от 6 март 1966 г. („Водолеят и идването на Златния век“', т. II. стр. 111)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×