Jump to content

Recommended Posts

ЗАГОВОРЪТ

През 1918 година, когато Петър Дънов - Учителя казва на Михаил, „че през двадесет и шестата година“ цялата Черна ложа ще се изправи на пътя му, за да му попречи да продължи, той ни най-малко не греши. Към края на войната тъмните сили започват да се съюзяват, за да разрушат и унищожат делото на брат Микаел във Франция. Той го знае още от юни 1944 г., когато призовава членовете на братството да се учат да виждат онова, което става около тях, да разпознават по делата тези, които използват силите на мрака, и да търсят съюз с хората, които си служат с белите сили и с мощта на светлината. През тези години и по-точно от 1948 г. започва период на атаки, предизвикателства и изпитания, които могат да сломят дори големи Учители, светци и пророци.

Една от атаките се предприема в неговата родна страна след смъртта на Учителя. С цел да неутрализират влиянието, което може да има, някои членове от братството, съхранили старата ненавист към него, организират събирания в различни градове и села и се опитват да го дискредитират. Дори секретарят на Петър Дънов, болен и отслабнал, е уплашен от тази клеветническа кампания и отказва да е писал под диктовката на Учителя някакви писма, касаещи мисията на брат Микаел. Все пак малко по-късно, разкаян за допуснатата несправедливост, той признава, че е лъгал.

Въпреки всички клевети никой не може да изтрие дълбокото впечатление, което Михаил оставя в България сред приятелите си, сред членовете на братството, сред своите ученици и техните родители. През 1945 и 1946 година той получава множество писма от свои съотечественици, които го уверяват в своето уважение към него. Едно от писмата, които го трогват дълбоко, е от приятеля му Александър, от когото няма вести от дълго време. Александър му пише, че е бил арестуван от Гестапо, бил е няколко месеца в затвора и престоят му там го е променил много:

„В самотата между четирите стени се родих за втори път,... израснах духовно много повече, отколкото в живота си дотогава. Твоите думи бяха най-важният подтик за тази огромна и окончателна метаморфоза, която настъпи за толкова кратко време. Някогашните ти думи изплуваха в съзнанието ми като бледи сенки и докато бях в затвора, полека се изпълваха с духовно естество, докато възкръснат под формата на живи образи. Те станаха моя съдба и мое бъдеще. Мой скъпи, скъпи брат Михаиле, дори само тази трансформация да е единственото постижение в живота и делата ти, то това е напълно достатъчно“.

Писмата, които най-много го трогват, са от няколко души, които са били с Учителя малко преди неговата смърт. Петър Дънов им говори за Великото Бяло Братство там горе, което трябва да се осъществи тук на земята, като добавя: „Михаил ще го осъществи!“ и още: „Михаил ще премине през големи изпитания, но накрая ще стигне по-далеч от мен.“

Брат Микаел не е пощаден и във френското братство. Няколко души от тези, които през 1939 година прекарват на Рила заедно с българските братя и сестри, го обвиняват, че хвърля върху учението своя лична светлина. Те не знаят или не желаят да знаят, че Петър Дънов с лично писмо одобрява начина, по който Михаил работи във Франция.

Най-коварните нападки от това време идват от няколко тайни общества в Париж. Те се опитват да го подкупят и да го имат под ръка с цялото братство, което е нараснало значително. Неговата осанка и излъчването му са такива, че повечето от организациите, развиващи окултна дейност, се стремят да засилят влиянието си, като си послужат с него. Тактиката на тези водачи е хитра: те превъзнасят брат Микаел публично, като го представят за човека, способен да поеме големи отговорности пред света и му предлагат богатства и слава, ако приеме да слее братството с техните общества.

Брат Микаел категорично отказва. По отношение на едно от тези общества впоследствие казва, че притежава някои аспекти на египетското Посвещение, но стремежът на тези хора е насочен преди всичко към упражняване на власт. Поканен да се присъедини към тях, за зла участ, той отказва и скоро неговата неподкупност му донася ужасни отмъщения.

Освен могъщите външни врагове, около него се намират хора, които го възприемат единствено според личната ограниченост. Те му правят подаръци, у пари, молят го да им прави разни магии за някакви техни лични цели. През тези години влюбени в него жени му създават редица неприятности. Една от тях, която не очаквала неговия отказ, му заявява просто, че ще се омъжи за него. След като не успява, тя се превръща в негов най-отявлен враг. Тя се обръща към полицията, за да му попречи да получи най-после лична карта.Друга жена му предлага замъка си и цялото си богатство, за да се ожени за нея. Михаил отблъсква всичко така, както се отхвърлят химери. Той е дълбоко убеден, че предимствата на една връзка с богатите на този свят ще му коства свободата. Впрочем голяма част от жените, претърпели неуспех, се превръщат в негови врагове, като запазват упорито желанието си за мъст. Някои от тях играят централна роля в изпитанието, което се готви за него.

И сякаш че ли всичко това не е достатъчно, че се налага да продължава да търпи досадните въпроси на агентите от полицията, които не престават да го разпитват за причините за неговия престой във Франция. В действителност полицейските служители от квартала, които са задължени да изискваш от него вече девет години подновени документи, знаят с какво се занимава и го уважават.

От 1946 година службите на контрашпионажа се интересуват от него, защото е българин, а родината му е вече комунистическа. След войната повечето българи са експулсирани от Франция, но брат Микаел, който предварително заявява, че не желае да се върне в България, получава статут на безотечествен емигрант. Така той не може повече да бъде експулсиран. За нещастие Цар Борис III е сключил съюз с Хитлер, поради което на българите във Франция се гледа с лошо око и лесно ги подозират в шпионаж. Като резултат агенти от тайната полиция проникват между членовете на братството, за да следят неговия основател. След известно време, убедени в неговата невинност, престават да посещават сбирките.

От 1946 година в братството има прилив на нови членове, дошли от тайните общества, срещу които брат Микаел се е съпротивлявал. Тези хора имат за задача да се въдворят в неговото братство, да го подронят и корумпират отвътре. Те се опитват да открият нещо в поведението му към жените, което може да им послужи да го провалят. Напразни усилия. Поведението на брат Микаел към жените е чисто, ясно, без двусмислия и предпочитания. По липса на по-добро сплетниците си служат с най-изпипани и разяждащи клеветнически слухове по отношение на неговата морална неподкупност. Всички тези потоци от най-различни влияния се наслагват в братството и създават един климат на смут, в който е много трудно да се вижда ясно.

Mihail_Ivanov_133.jpg

„Онзи, който не е преминал през изпитания,

не може да прояви вярата, силата, решителността.“

Брат Микаел знае, че не може да избегне предречените големи изпитания и си спомня за едно от пророчествата на Учителя: „На брат Михаил му предстоят големи неприятности и особено с жените.“ Ревност, шушукания, нечестни постъпки, нищо не му е спестено, но той продължава да работи, без да се отклонява от целта си. Брат Микаел приема всеки и счита за свое задължение да го просвети с надеждата да остави в него следи от красота и хармония. През цялото време на изпитания той изпълнява ролята си на педагог, без да изключва никого и без да мисли за възможните реакции. Все пак, въпреки че има желанието „да покани целия свят да се храни на масата на братството“, той отдавна моли редовните си слушатели да не водят на беседите хора, които нямат никакво понятие от духовност, които търсят само чудеса и лесно разрешаване на своите проблеми. По-късно един от учениците му си спомня:

„Той знаеше какви са намеренията на някои от слушателите, които присъстваха на беседите му, но продължаваше да бъде все така изключително отзивчив и с трогателна деликатност следеше за нуждите на всеки. В този труден период от него се излъчваше такава светлина и вдъхновение, както никога досега“.

С надеждата да разпали всички свои слушатели, без да държи сметка за техните мотивации, той им говори за енергиите на слънцето, за свещения огън, за музиката, която е способна да развива чакрите, за истинското всемирно братство. През април 1946 година поради това,че обстановката не се променя, брат Микаел взема сериозно решение. Той се обръща към всички и с тъга им напомня, че ако се е изкушил да им бъде ръководител, то е за да отговори на техните настоявания и с надеждата да им е от полза.

- Моята безпомощност да ви накарам да прилагате на практика идеите на учението ми доказва, че съм бил твърде самонадеян, за да се нагърбя с тази задача. От сега нататък аз се отказвам от ролята на ваш водач.

Микаел млъква. Всички членове на братството са поразени. Те от дълго време са убедени, че той е изключителен водач и не желаят да го изгубят. Изведнъж залата се раздвижва. Един след друг хората стават и го уверяват, че желаят да живеят в хармония. Повечето най-изразително и официално го молят да бъде техен духовен Учител. Дори и онези, които по-късно стават предатели и лъжесвидетели, се присъединяват. Стела, която ги познава като врагове, ги чува да викат:

- Брат Микаел, вие сте Учител. Ние ще ви бъдем верни, независимо от всичко!

Събранието проявява голямо съгласие и настойчивост пред него да се нагърби с една тежка духовна задача, но той, дълбоко трогнат, не желае да се възползва от момента на общо чувство. Той е съгласен да бъде само лектор за всички свои слушатели, държи да остане просто техния брат Микаел. Въпреки това от този момент всички, които той нарича свои братя и сестри, го считат за свой Учител:

„Всичко, което наблюдавахме у него: чистотата, силата в момент на изпитания, яснотата, с която преподава учението на Петър Дънов, потвърждава това, което предчувствахме още при първите срещи с него.“

Колкото до Стела, тя винаги го защищава и му остава безпрекословно вярна. Тя никога не забравя, че той стимулира у нея удивително разширяване на съзнанието По-късно тя пише, че брат Микаел я съветва така, както зрящият съветва слепеца, „за да му помогне да събуди в себе си своя висш усет за зрение“.

Този етап оставя дълбоки следи в братството. Около него се ражда нещо много мощно, една сила, едно колективно същество, което бди над братството, но което трябва да се подхранва и укрепва. Колкото до брат Микаел, той не променя поведението си и продължава да говори съвсем просто. Сред кипежите, които го връхлитат непрекъснато, и въпреки болката, която понякога изпитва, той запазва спокойствие и се явява пред хората винаги с ясен поглед. Микаел настоява всички да подлагат на проверка всичко, което им дава. На 25 април той казва:

- Не се мъчете да разберете дали съм Посветен, а проверявайте всичко, което ви давам. Преди да изядете тези продукти, проверете дали са чисти, пресни, истински.

През следващите седмици много хора му пишат писма, изпълнени с думи на възхищение и уважение. Но Микаел, който не престава да гледа нагоре, за да поддържа представата си за своята нищожност и да не се главозамайва, предпочита да не говори за тези писма. Това той прави по-късно, през месец юни. Брат Микаел им казва, че не желае да го възхваляват и че му е достатъчно да бъде един дребен слуга. „Обърнете се към Учението! То притежава всички качества“ - добавя той.

Годината 1947, десетата от неговото идване във Франция, е една от най-тежките в историята на братството. През нея се осъществява и мечтата за братски живот, но се разразява и вихърът, който въвлича брат Микаел в най-тежкото изпитание през неговия живот. Той самият усеща, че бурята наближава, но не се опитва да попречи да се разрази. В своето новогодишно послание към братството Микаел пише:

„Пред нас е 1947 година, тайнствена, дълбока и непроницаема като Сфинкса от древния Египет, който предизвиква да бъде сразен от отговорите на мъдри и просветени ученици, за да отключи своите богатства и да раздаде всички свои благословии...“

Още първите месеци са белязани с проявата на две противоположни сили срещу него. Първата го величае, а втората се опитва да го омърси. Първо един кинорежисьор с екипа си получават разрешение да заснемат документален филм за братството и за всекидневния живот във вилата. Всичко се развива съвсем приятелски. След известно време, когато брат Микаел разбира, че ще дават късометражния филм веднага след Новините, отива заедно с няколко души да го види. Снимките са превъзходни, монтажът изпипан, финалът на филма е изключително силен. На екрана величествената фигура на брат Микаел се извисява над земята и се устремява нагоре заедно със слънцето. Парадоксално е, че тъкмо преди да го унижат и сравнят със земята, той е прославен по такъв изключителен начин. След разпространението на филма брат Микаел е поканен в Радиото да говори за Петър Дънов Учителя, за пребиваването на братството в Рила.

В друг момент един голям вестник яростно го напада. След като получават разрешение да посетят вилата, журналистите съчиняват един репортаж, който цели да дискредитира брат Микаел и да осмее братството. В края на април 1947 г. сред объркването и възмущението на обитателите на вилата той ги съветва по-скоро да се радват на това, което ги е сполетяло и да се готвят за истински тежки събития. „Светът е разделен в отношението си към нас“ - добавя Микаел.През следващите месеци той използва многобройни специално избрани поводи, за да вдъхне у своите слушатели сили и пламенност. На първи май говори за наближаващия празник Везак. Микаел им обяснява, че Посветените в Хималаите се събират на майското пълнолуние. Някои присъстват физически, а други чрез своя астрален двойник. Там те работят със силите на светлината.Той добавя:

- По време на церемонията на 5 май - добавя той - Белите братя ще отправят мощен зов и ще се свържат с небесните йерархии с цел да привлекат космически сили и да ги излъчат като вълни и вибрации от най-висока духовност в цялата вселена за доброто на цялото човечество.

Брат Микаел съветва всички през няколкото дни на духовна подготовка да простят на враговете си и да се постараят да се пречистят от всяка негативна мисъл. Но той знае, че повечето от тях се боят от неназовимите неща, които се кроят на тъмно, и им обяснява добродушно:

- Ако в себе си нямате светлина, никой няма да ви забележи. Ние всички плуваме в океана на живота. Често ужасни бури сполетяват нашия кораб, заплашват го гибелни корабокрушения. За да ни спасят, трябва да можем да отправяме към небето светлинни сигнали. Оттам ще ги видят и ще ни дойдат на помощ.

Всички, доколкото могат, се подготвят с медитации за празника Везак, който е и възпоминание за раждането на Буда. Четири дни след това Микаел им говори за вътрешния мир и им разказва как, докато медитирал, долетял един гълъб и кацнал на дясната му ръка. „Ето, заради него ви казвам да не пълзите, а да полетите като птици.“

Въпреки големите трудности, през които преминава братството, през 1947 година се осъществява една голяма мечта на неговите членове. След продължителни търсения те намират около Париж една къща, която отговаря на нуждите на братството и решават да я купят. До сами гората, сградата се намира в горния край на улица Белбедер дьо ла Ронс в градчето Севр. Теренът от един хектар доминира над околните земи. В най-високата му част се намират вила и беседка. Всичко наоколо по това време са частни парцели и горички. Надолу през омарата прозира силуетът на Париж.

Братството може да влезе във владение на собствеността си през пролетта, но за да стане тя удобна за обитаване, са необходими усилията на всички. Сградата, изоставена от осемнадесет години, е в плачевно състояние. Необходими са седмици усилена работа, за да се поправи всичко, но голямото семейство работи с чувство на радост, която често избликва в песен. Брат Микаел в сива блуза и с барета на главата е навсякъде, готов да протегне здрава ръка на една или друга група. У него живее чувството за практичност, придобито в България, когато е работил като дърводелец, тухлар или бояджия. По-късно един от братята, работили на строежа, си спомня: „Когато взема от ръцете на някого четка или мистрия, за да му покаже най-добрия начин да си служи с тях, то е защото познава добре не само боравенето с инструмента, но и скритата в него символика.“

Един ден като влиза в залата за беседи да провери докъде е стигнала работата, вижда как с целия си младежки плам едно младо момиче търка пода. То вдига глава и му се усмихва, но се чувства много засрамено, когато чува думите му, че този метод на работа не е добър:

- Когато правят тавана, всичко отново ще се изцапа! Вечерта Микаел изнася кратка беседа за начина на работа. Той обяснява символичното значение на тавана, вратите и прозорците и набляга колко е важно в духовния живот, на психическо или на физическо равнище, най-напред да се почиства и да се освобождава от наслоенията това, което се намира най-отгоре, и после постепенно да се върви надолу. И добавя, че преди да премине в областта на чувствата и действията, човек първо трябва да помисли и да използва своята интелигентност. Той казва на учениците си:

- Когато започвате някаква работа, винаги трябва да спазвате определени правила. Нужно е да знаете, че трябва да има ред, а също и че трябва да почиствате инструментите, които сте използвали. Помислете само колко много знания се крият в жестовете на човека, когато работи! Дори и когато вършим някаква работа наглед далеч от духовното, трябва да съзнаваме, че в жестовете ни се отразява цялата вселена.

През юни успяват да завършат основните работи в имота. Теренът, почистен и изравнен, има красив вид, а сградата е готова да приеме хората, желаещи да я населят. Целият приземен етаж е пригоден така, че да служи като зала за беседи. На втория етаж брат Михаил избира малка стая с чупки на тавана от двете страни и с малко прозорче на изток. В съседство, в залата за посрещане на гости той поставя голям портрет на Петър Дънов -Учителя.

Всички, които толкова желаят да живеят заедно в хармония, са у дома си. Самочувствието им е високо. Въпреки трудните времена, тези, които участват в подновяването на имота, се чувстват като воини за по-добро бъдеще. Те дори живеят с чувството, че бурята е отминала. Брат Микаел освещава имота и го кръщава Изгрев, името, с което Учителят кръщава мястото на братството в България. Всички членове са поканени за медитация винаги, когато имат възможност за това. В неделя всички се събират за беседа, упражнения по гимнастика и паневритмия под акомпанимента на цигулка и флейта.

Тази хармонична интерлюдия не продължава дълго. Враговете на брат Микаел, които напразно се опитват да намерят нещо укорително в отношението му към жените, за да го обвинят, увеличават злонамерените си клевети по негов адрес. Всички, които се считат за негови ученици, се дразнят от тези нападки и хули и против волята им ги обзема безпокойство. През месец юни брат Микаел им казва:

- Аз не ви моля да ми вярвате и да ме следвате сляпо. Не, отворете очите си и вижте къде сме ние и къде са другите. Доверете се на вашата интуиция, освободете я, дайте й възможност да работи, очистете я от стари навици.

В беседите му повече от всякога личи тази грижа да освобождава хората, но не за да властва по-лесно над тях, а за да им помогне да достигнат истинското си ниво. Той познава човешката природа и е убеден, че изборът на един идеал за усъвършенстване не може да бъде наложен никому. Михаил никога не се опитва да повлече тълпата, напротив, той минава за учител само в представите на неговите слушатели. Понякога беседата му засяга най-различни въпроси. Той говори някак непоследователно, защото знае добре, че тези, които нямат търпението да го изслушат до края, ще станат и ще си тръгнат, преди да е свършил. Когато по-повърхностните хора напуснат залата, Микаел подрежда всички свои наблюдения, свързва ги последователно и ги поднася като цялостна, уравновесена картина.

Една вечер в залата брат Микаел наблюдава лицата и надменното поведение на четирима непознати мъже. Той започва да говори разпокъсано, скачайки от една тема на друга. Накрая четиримата стават и излизат. Някои ги чуват да коментират посредствеността на беседата. Навярно са решили, че брат Микаел „не е от опасните“. След като си отиват, той събира разпилените теми, споменати уж случайно, и прави обобщаващо заключение.

През юли слушателите му се разпръскват за летните си ваканции. До края на септември Микаел не изнася нито една беседа, а когато наесен се събират отново, картината на братството е доста различна. Брат Микаел, който е принуден да прекарва част от нощите си в молитви, за да се защити от атаките и дори от ритуалите на черната магия, насочени срещу него, решава също да поотдъхне и заедно с един от братята заминава за Алпите.

Mihail_Ivanov_134.jpg

Брат Микаел в Алпите през лятото на 1947 година.

Двамата обикалят върховете. От време на време брат Микаел се изтяга на земята за почивка. Веднъж в състояние на полусън му се явява първото от четирите видения, които изживява в продължение на една година. Това са символични видения на изпитания, свързани с четирите елемента. Планината се срутва, скалите се сгромолясват, земята шеметно се срива. Уверен, че няма да падне, брат Микаел започва да подскача леко от скала на скала. Той е сигурен, че големите изпитания започват. Това първо видение бележи изпитанието на елемента земя. То проверява твърдостта на волята.

Междувременно неговите врагове използват всичко, с което разполагат, за да го разгромят. Подстрекател на различните деструктивни начинания е някакъв мистериозен човек, настанил се от известно време в Париж. Той се представя за голям тибетски посветен, и парадира с претенциозни имена като Шеренци Линд, Кут Хуми и доста други. Неговите последователи го назовават Цар на света. По-късно става ясно, че той е международен шпионин, дошъл от Куба, но така или иначе доста време заблуждава хората около себе си, като си служи изкусно със способностите, които очевидно е развил. Доколкото може да се съди, истинската му националност, както и името му остават неизвестни. Този безскрупулен човек е изключителен хипнотизатор, който успява да повлияе на много хора и да ги подчини на волята си. Както се разбира по-късно, неговата цел е да влияе силно върху съществуващите по това време духовни движения и под това прикритие да извършва своята шпионска дейност. Решен да завладее братството и да го използва за своите цели, той прибягва до всички възможни средства, за да подчини брат Микаел и да го направи свой слуга. Като начало той се опитва да спечели членовете от братството, като говори постоянно най-хвалебствени слова за неговия духовен учител.

Брат Микаел, докато не се е срещал с него, не прави никакъв коментар, но щом се среща, той разбира, че има пред себе си много опасен противник. Все пак, верен на своя принцип да оставя хората сами да се убедят във всичко, преди да стигнат до своето заключение, той говори многократно за противника си в положителен аспект, оставяйки на своите слушатели правото на свободно решение.Тези, които си дават сметка за играта на самозвания тибетец, намират великодушието на брат Микаел за лекомислено. Някои от тях дълго време го смятат за наивен. След известно време той доверява само на трима членове от братството, какво мисли за човека, който нарича себе си „Цар на света“. Дали го прави нарочно, тласнат още веднъж от своята интуиция да се изпълни предначертаното от съдбата? Както винаги, един от тримата не оправдава неговото доверие.

Щом като лъжетибетецът - продължаваме да го наричаме така, защото истинското му име остава неизвестно - разбира, че тактиката му се проваля, веднага преминава в атака, като се старае все пак да остане в добри отношения с брат Микаел. Отначало спечелва за своята кауза един българин, който винаги е завиждал на брат Микаел, след което се обръща към пренебрегнатите жени. Впечатлени от екстравагантния мъж със строго и властно лице, повечето от хората, посещаващи апартамента му, се поддават на неговата хипноза, след което се превръщат в послушни оръдия в ръцете му.

Бурята се разразява през септември. Брат Микаел е обвинен официално от лъжесвидетели, подкупени от неговите врагове, че е изнасилил четиридесет жени. Тези обвинения се появяват на първите страници на големите вестници. Обвиняват го, че се отдавал на оргии в гората заедно със своите ученици, кичат го с най-неприлични епитети и го описват като най-големия сатир на всички времена. „Изгрев“ е обсаден от журналисти, които се катерят по дърветата със своите фотоапарати, за да дебнат всяко движение и жест. Получават се закани и нападки от неизвестни хора.

На 28 септември 1947 година брат Микаел се обръща към смълчана публика. През този ден аудиторията му е съставена от членове на братството, случайни посетители, последователи на други движения, които винаги неговото излъчване е привличало, и накрая скрити неприятели, които вече са го предавали. След кратка медитация той им говори за атаките, на които една личност като него може да бъде подложена: отровни стрели, вредни вълни и урагани, които го връхлитат, за да го сломят.

„Постоянно трябва да полагам усилия, за да поддържам равновесие и стабилност. Кой може да ми помогне в тази трудна задача? Тези, които ми дават своята помощ, са твърде малобройни“ - казва той и добавя, че познава хората, които са дошли в братството с намерението да го провалят. След като споменава за невероятните обвинения, насочени срещу него, той заявява, че е готов да продължи работата си.

- Ако вие желаете да ви говоря, да ви окуражавам, да ви раздавам от най-висшата радост на живота, аз оставам с вас. Но знайте, че където и да се намирам, в затвора или някъде по света, аз винаги ще възхвалявам Бога.

Брат Микаел напомня, че е пратеник на Петър Дънов -Учителя във Франция, след което се обръща към своите неприятели, които познава, и ги кани да говорят открито пред всички. Объркани, те мълчат.

- Никой не казва нищо. Вие приемате да остана с вас... И за да ми помогнете, тази нощ ви моля да дойдете и да се помолите за мен. Не само вие се нуждаете от подкрепа, за да еволюирате, аз също.

Само тези, които са го предали, стават и се опитват колкото може по-незабелязано да напуснат залата, но вече всички разбират кои са. Сега вече всички ги знаят и те никога не се завръщат в братството. Във всеки случай не и преди да са сигурни, че могат да постигнат целта си. След кратка пауза брат Микаел заявява, че всеки е свободен да го напусне, но духовните богатства, което Учението предлага, са за всички.

В Изгрев, както и в другите групи, всички прекарват вечерта в молитва. Познавайки съвестността и чистотата на брат Микаел, те знаят, че обвиненията представляват най-тежкото морално мъчение за него. През следващия период беседите са само няколко. Брат Микаел често е налегнат от мъка, не толкова от онова, което го е споходило, а „заради поведението на хората, между които твърде рядко са онези, които са готови да прегърнат един висок идеал“. Тази тъга се проявява в два-три разговора, които той провежда през месец октомври. В своето желание да подготви учениците си за онова, което им предстои, той потвърждава, че изпитанията ще наложат подбор между тях. Брат Микаел ги моли също да повишат способностите си за преценка и да работят с всички сили за пречистване на своето същество.

За братството целият есенен сезон представлява един кошмар. Самозваният тибетец се съюзява с други врагове на брат Микаел и заедно скалъпват лъжливи доказателства към своето обвинение, с цел да накарат властите да го арестуват. Поради неговата неподкупност за враговете му няма значение кой от тях ще повдигне обвинението. Важното е Микаел да изчезне и те да се възползват от неговото движение. Много жени служат за слепи оръдия. Под въздействието на хипнозата те са принудени да подписват декларации, в които обвиняват брат Микаел, че ги е обладавал. Някои от тях са понесени от вихъра на лудостта и наистина вярват, че кубинският шпионин е Цар на света. Други не могат да простят на брат Микаел, че е устоял на домогванията им, а трети, проявили слабост да вземат подкуп, подписват по задължение. Все пак трябва да се спомене, че голяма част от жените в братството не се забъркват в интригите на „тибетеца“.

Един ден брат Микаел получава едно ново, още по-значително и важно предупреждение. По време на медитация в своята стая той получава второ символично видение за изпитанията на четирите елемента. Той се вижда увиснал над едно вонящо блато. Под него гъмжи от крокодили, които се опитват да го докопат и разкъсат. Водите се надигат и земята изчезва сред ужасното наводнение. Брат Микаел вижда как много от неговите братя и сестри се давят.

След това видение той разбира, че черната вода символизира омразата и злобата, а той знае, че враговете му са решени да го смажат. Както казва по-късно, по време на изпитанието на водата се вижда „дали човек е способен да устои на чувството омраза“. Но неговото сърце не познава омразата, а и да я познава, то отказва да я приеме.. Той продължава да работи с мисълта си за своите врагове и да ги обгражда със светлина. Един ден доверява на малка група от своите ученици, че най-голямото му желание е да спечели сърцето на най-злия си враг, дори с цената на риска да загуби в очите на хората. Така той не протестира, когато лъжетибетецът дръзва да го представи за един от своите най-близки сътрудници, с цел да се възползва от авторитета му. По-късно същата есен той взема участие заедно с братството в тридневен конгрес, на който са поканени основните духовни движения. За конгреса брат Микаел се подготвя в пост. Кубинският шпионин, облечен в дълга жълта роба говори дълго. Когато идва редът на брат Микаел, той, облечен в много светъл костюм, се качва на подиума и сяда в позата на йога на самия край на сцената, колкото е възможно по-близо до своите слушатели. По-късно един от присъствалите в залата разказва:

„Изразът на лицето му е ведър, а погледът топъл и прям. Още първите му думи променят обстановката в залата. По един прост и създаващ близост начин, коренно различен от тържествения тон, той се обърна към слушателите си като към приятели. Тази вечер той се разкри така, както никога дотогава не се беше проявявал“.

След конгреса, преди да се разрази втората буря, настъпва затишие. До Нова година брат Микаел не изнася други беседи, но взема дейно участие във всичко. Неговото най-голямо желание е да позволи на всеки да направи съвсем свободно своя избор. Без да оказва някакво давление, той поема риска да им помага при развиването на тяхното умение за преценка. Така решава да покани в Изгрев „тибетеца“, да изнесе своя беседа пред членовете на братството, техните приятели и близки. За повечето участници тази среща е решаваща. Редовните слушатели на брат Михаил, свикнали с един ясен език и идеи, заредени с голяма духовност, разбират, че поканеният оратор е измамник, който притежава обезпокояващо очарование. Единият от братята разказва следното:

„На естрадата беше закачен портрет на Петър Дънов, а отдолу имаше фотьойл, който винаги се пазеше за него. Брат Микаел беше седнал встрани и от лявата му страна имаше още трима поканени. Започнахме песнопения... Усещаше се как кръгът около брат Микаел започна доловимо да се мести и да се центрира около фалшивия тибетец... Но не всички можеха да бъдат заблудени. В края на вечерта се чуваше как хората си говорят в залата: „Този човек е измамник, защо брат Микаел го приема?“

Колкото до тези, които се боят от тази среща или не разбират мотивите на брат Микаел да я организира, те са дълбоко впечатлени. Както често са установявали, неговата вътрешна свобода му позволява да върши необикновени неща. Въпреки че познава влиянието и способностите на своя най-голям враг, той дава възможност на всеки да избира.

Изтича 1947 година. Журналистите не разхлабват примката и го отрупват с несправедливи статии. Клеветите растат. Въпреки това в своето послание за Новата 1948 година брат Микаел заявява, че отиващата си година е между най-добрите, които братството е изживявало досега. Това е изненадващо заключение. По отношение на преживените изпитания той казва, че всеки е бил подлаган и изкушаван във всички области: сърце, разум и сили. Намеквайки за своите противници, без да назовава имена, той пише, че мисли единствено как да им помогне.

Великодушието, което проявява към последните, не винаги се разбира от всички, но той неизменно говори за просвещаването на техния дух и спечелването на сърцата им с обич. Брат Микаел отива и по-далеч, до края: опитва се да спаси своите неприятели, като работи с мисъл върху всеки един от тях и ги обгръща със светлина. По-късно споделя, че многократно е разполагал с възможността да използва своите способности и да си отмъсти, но никога не го е сторил.

В края на своето послание брат Микаел прави едно предсказание, което дълго време се помни в братството: 1948 година остава година на неприятности, белязана с разделянето на козлите от овцете. Децата на светлината ще се търсят - пише той, - ще се намерят и заедно ще станат по-силни.“През целия месец януари той си дава почивка от всички публични изяви. Една вечер му се обажда по телефона един от братята, който научава за плановете на враговете му и го съветва да избяга в чужбина. „Те са решили да ви хвърлят в затвора“ - твърди той.

Брат Микаел не желае да бяга. Той никога не си е представял, че може да захвърли своята работа и да напусне братството. Отдавна е приел страданията и изпитанията, които бележат пътя му, а тази вечер усеща, че преминава през огън с още по-голямото съзнание за свирепостта на своите врагове. Този момент е може би повратната точка за неговата мисия. От едната страна на везните са натрупани най-тежките изпитания, които могат да провалят делото му, а от другата - бягството и възможността да започне отново другаде. Той е свободен да откаже да изпие горчивата чаша, но знае също, че така приема да слезе в най-ужасния мрак, преди да стигне отново светлината. Малко преди това той казва по отношение на изпитанията, че неговите ученици страдат заедно с него и че всеки човек един ден трябва да премине през ада:

„Иисус слиза в ада, защото пътят към рая преминава оттам. Всички ще преминат през ада, за да влязат в рая. Това означава, че когато работите, за да победите недостатъците си, пред вас се разтварят вратите на ада, който трябва да преминете за известно време. Когато излезете победители, навън ви очаква втора битка и ако отново излезете победители, всички ще мълчат, никой няма да промълви нито дума. Точно в този финален момент човекът трябва да осъзнае, че е герой.“57

В сряда, на 21 януари, 1948 година брат Микаел изненадващо е арестуван и под лъжлив претекст отведен в полицията. След това е преместен в затвора „Санте“ в Париж, където е затворен на базата на лъжесвидетелства, подписани от много жени. Брат Жан също е арестуван, но на сутринта го освобождават.

Окаменели, членовете на братството не знаят какво да правят. Те не вярват в провиненията на брат Микаел, но някои от тях се страхуват или се срамуват да признаят пред своите приятели, че са негови ученици. Тези, които му остават верни, не са много. С мъка в сърцето те живеят в непрекъсната грижа и размисли как да го защитят. Вестниците продължават да печатат статии, които създават около тях атмосфера на заплаха, враждебност и неприязън.

Десетина дена след арестуването на Микаел Жан пристига в Изгрев заедно с жена си Реймонд и един брат на име Морис. Вече от дни непрекъснато вали дъжд. Тримата приятели са тъжни до смърт. Техният духовен Учител е в затвора, братството е разделено. Реймонд нарушава тягостната тишина и разказва видението, което й се е явило на сън преди четири години:

- Случи се в мига на смъртта на Учителя Петър Дънов. Той дойде във вилата с два големи бели куфара и попита: „Къде е моят син?“ Някой му отвърна: „Много е зает“. И Учителят Дънов възкликна: ,Д, така ли, много е зает?“ И мина през стената. Влезе при брат Микаел и остави двата куфара с думите: „Ето, сине мой, това е за теб“.

Когато гласът на Реймонд замлъква, настроението е малко по-ведро. Жан и Морис познават уменията на Реймонд да предсказва, невероятните й способности на медиум. Те мислят, потънали в мълчание, за скрития смисъл на този сън като завет на Петър Дънов, за учението му, което брат Микаел е пренесъл във Франция и за отговорността, с която се е нагърбил.

- Трябва да продължим - казва Жан и става. - Брат Микаел ни показа пътя, разкри ни бъдещето. Аз вярвам в това бъдеще. Сигурен съм, че всичко, предречено от него, ще се сбъдне.

Междувременно Стела си е поставила за задача да запази братството и самоотвержено се старае да запазва спокойствието и куража на всеки. В тази нейна дейност й помага брат Жан, който по това време ръководи братството.

Само дълбоко разстроените следвоенни обществени условия могат да обяснят някои факти, свързани с арестуването на брат Микаел и продължителното му задържане преди съдебния процес, който се провежда в нарушение на множество от изискванията на закона. Двадесет години по-късно Стела пише, че създалата се атмосфера е позволила онова, което би било невъзможно по-късно, а именно задържането на брат Микаел пет месеца в затвора Санте преди започването на процеса.

За тези дълги месеци на очакване в затвора при крайно тежки условия, принуден да търпи най-лоши отношения, той не говори много. Едва по-късно споменава за своето състояние на духа през този период и за вътрешните гласове, които се опитват да обезсърчават хората:

„Тези гласове, които ви карат да се съмнявате, аз също ги чувах, когато бях оклеветен. Те не пропускат никого. През 1948 и 1949 година те ме изкушаваха, караха ме да се съмнявам в себе си и в способностите ми да осъществя своята мисия. Но аз оставах вкопчен в своите сияйни опити и съмненията изчезваха.“58

Според неговото учение доброто и злото са необходими за живота. Те играят своята двойствена роля, като огъня, който изпепелява и стопля, като отровните растения, които убиват или лекуват в зависимост от употребата им. Важното е да умеем да използваме лошото и да го преобразуваме в добро. Всеки човек може да използва изпитанията, болестите и страданията, за да върви нагоре. Така алпинистът използва всяка грапавина в скалата, за да достигне до върха, така природата преработва отпадъците, за да растат тревите и дърветата. В този смисъл за хората, които страдат, често злото е добре прикрито добро. След години брат Микаел казва:

„Има ли нещо по-лошо, от това, което ми се случи с представянето ми от вестниците пред целия свят за сатир и чудовище? Казвам ви го направо: толкова несправедливи обвинения, толкова подигравки са ужасно преживяване. В някои дни човек предпочита смъртта пред такова очерняне. Мнозина стигат до самоубийство заради сто пъти по-дребни неща! За човека клеветата е като смъртоносна отрова, но моето Учение, ми казва, че това може би е и най-голямото добро, което би могло да ми се случи, защото то ме задължава да измина един непознат път, да намеря в себе си неподозирани оръжия, средства и енергии, които никога не бих открил.“59

През последните пет месеца много хора посвещават дни и нощи в подготовка на неговата защита. Стела привлича за делото мнозина адвокати, но за нейна зла участ най-способният от тях умира точно преди процеса, който предстои на 26 юни 1948 година. Наложило се да се наемат непознати, което довежда по-скоро до посредствени резултати.

На 26 юни, събота, когато въвеждат брат Микаел в залата на Съдебната палата, в нея присъстват петнадесетина души от братството, останали му верни. На излизане те получават разрешение да му стиснат ръката. В действителност всички присъстват, само за да чуят, че делото се отлага за по-късна дата. В този ден защитниците са изпълнени с надежда, тъй като една от обвинителните е готова да изтегли официално обвинението си. Това е първото от серия други. Неочаквано се появява и нов съюзник. Една жена, представителка на „тибетеца“ във Франция, разбира, че се е излъгала в преценките си, след като неочаквано влиза в неговата канцелария и го заварва да диктува писмото с обвинение за изнасилване на една от най-злостните противнички на брат Микаел. Тя решава да опише пред съдията сцената, на която става свидетелка и да потвърди в заключение, че господин Иванов е невинен във всичко, в което го обвиняват.

Следващата събота, 3 юли, брат Микаел е въведен отново в Съдебната палата, за да му обявят, че делото му е насрочено за след две седмици, на 17 юли. Този път обаче на никого не е разрешено да се доближи до него. Той е отведен много бързо в затвора. В този именно момент в света на печата се надига силен глас в негова защита. Един способен журналист изпреварва властите, като разкрива на страниците на вестник „Попюлер“ онова, което те откриват по-късно. Той пише, че чужденецът, който се представя в Париж за тибетски посветен, е в действителност таен съветски агент.

Началото на процеса е в тринадесет часа и приключва същия ден. Свидетелите на защитата заявяват, че процесът е несправедлив, тъй като се провежда при закрити врата и в нарушение на множество изисквания на закона.

Допуснати са няколко фоторепортери. Освен това едно влиятелно лице, пазителят на държавния печат, присъства от началото до края на делото, а това е недопустимо. Той иска да се убеди, че обвиняемият ще бъде признат за виновен и ще бъде експулсиран от Франция. Свидетелите на защитата, поставени в една враждебна среда, съзнават много ясно своята безпомощност. Техните думи не се чуват сред насмешките.

Брат Микаел е осъден на четири години затвор.

На другата сутрин, неделя, в седем часа малка група се събира в Изгрев за молитва. Сърцата са натежали, духовете наранени, куражът разколебан. Два часа по-късно част от хората, работили за опетняване името на брат Микаел, показват зъбите си. След като официално притежават статуса на членове на братството, те пристигат, за да изпълнят втората част от своя план. Тя се състои в деморализиране членовете на братството, затваряне на центъра с цел по-късно самите те да го използват за свои цели. Те използват всичките си възможности, за да разединят присъстващите, но въпреки предварително подготвените аргументи срещат непоколебим отпор и са принудени да се оттеглят.

Адвокатите на брат Микаел подават жалба в съда. Колкото до жените лъжесвидетелки, те една след друга официално се отказват от обвиненията си, а техните показания се тълкуват като постигнати със заплаха, шантаж, хипнотично внушение или под въздействието на алкохол. Дълбоко обезпокоени от това, което са предизвикали, в деня на процеса тези жени изпадат в нервна криза при мисълта, че са длъжни да завършат онова, което са започнали и да полагат отново клетва пред съда. Повечето от тях едва по-късно разбират какво ги е сполетяло. Все пак някои отказват да потвърдят открито своето лъжесвидетелстване, заради получените от семействата им големи подкупи или заради своята репутация, която желаят да съхранят на всяка цена.

Процесът става повод за втори подбор между членовете на братството. Изтощени от несправедливостта и незаконността на процеса, на който са свидетели, те се чувстват като пясъчни зрънца, които преминават последователно през все по-фино сито. В същото време те се борят и настояват за преразглеждане на случая. За тях обезсърчаването е немислимо, защото са подготвени отлично от брат Микаел за тези изпитания. Те си спомнят неговите думи за предстоящото разделение и подбора и се опитват да разгадаят смисъла на всички тези страдания на братството. Като стомана, която закаляват, те преминават от горещо в студено, от най-дълбоко отчаяние в безумна надежда, от несправедливите писания във вестниците до писмата на хора, които величаят труда на брат Микаел и твърдят, че той е светец и Учител.

На 22 юли брат Микаел е преместен от затвора Санте в големия лагер Шатенре в затвора на Сен Клу. Тук условията са по- човешки, правилата по-свободни. Стела и Жан, които получават разрешение да го посещават за тридесет минути, го намират спокоен, с лице озарено от вътрешна светлина. След като ги разпитва за новини за всеки един, той им дава полезни съвети и ги уверява, че вярва в победата на светлината и истината, като добавя, че в затвора се чувства свободен.

_______________________________

57. Неиздадена беседа от 12 октомври 1947 г.

58. Неиздадена беседа от 14 юли 1956 г.

59. Беседа от 29 юли 1963 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×