Jump to content
Ани

Красотата, която създаваме около себе си

Recommended Posts

КРАСОТАТА, КОЯТО СЪЗДАВАМЕ

ОКОЛО СЕБЕ СИ

Преди да се стигне Лазурният бряг близо до град Фрежус брат Жан притежава малко земя, мястото се нарича Бонфен. Освен няколкото пинии, един вековен дъб, две-три смокини, няколко стари лози има само трънаци. Точно по средата се издига и стара порутена къща. С надеждата да дари един ден на братството своето малко парче земя Жан решава заедно с няколко души в отсъствие на брат Микаел да го обработи и облагороди. Когато през 1947 година брат Микаел вижда мястото, най-много харесва големия скалист хълм, разположен из-точно от терена. От височината може да се наблюдава изгрева на слънцето.

Три години след това той одобрява изграждането на конгресен център в Бонфен, който става собственост на братството. От този момент започват строежи, обзавеждане, но години наред мястото страда от недостиг на вода. Налага се здраво да се копае, за да се прокарат тръби в неблагодатната земя. Този край е изложен редовно и на бурните пориви на мистрала. Въпреки че палатките и навесите се закрепват здраво, силният вятър ги отнася с цялото им съдържание. Брат Микаел живее в мъничък фургон, който брат Жан изработва за него от подръчни материали. Когато се надигне мистралът, този несигурен подслон също е заплашен да бъде пометен.

За повечето обзавеждане се използва тръстика, която тук природата предлага в изобилие. От нея се изработват прегради, покриви, санитарни помещения. Тръните са изкоренени, изсъхналите лози също, прокарани са пътеки. Под палещите лъчи на слънцето е извършена и най-неблагодарната работа.

За да се освежат, хората слагат на главата си мокри кърпи. Двата кладенеца почти не дават вода. От време на време трябва и да се обеззаразяват. Жан, който е поел задължението да снабдява лагера с питейна вода, заедно с един или двама братя на мотор я превозва в бидони от река Рейран.

През 1953 година теренът е достатъчно устроен, за да приеме участниците в първия летен събор. Брат Микаел кани на събора всички свои „близки и далечни приятели“ с едно преливащо от надежда писмо, една истинска изповед, съдържаща вярата му в идването на ново време за човечеството. „Златният век на поетите не е измислица!“ - пише той. Ревностното му желание да види всички човешки същества да участват в „грандиозното дело на нашите велики и изпълнени с благородство по-големи братя“ е съвсем очевидно:

„Няма нищо, което да заслужава по-голяма слава от стремежа всички усилия, всички мисли и чувства да се насочат кьм претворяването на Царството Божие на Земята.“

И той завършва посланието си с преливащо от чувства възклицание:

„Над Земята вече изгрява сияйното слънце. Въздухът е чист, пространството е безкрайно, духът е безсмъртен, а Бог е вечен. Неговата красота е неизразима, Неговата доброта е безкрайна, Неговата мъдрост е безгранична, а любовта Му - всемогъща!“

С годините продължителността на годишните събори нараства от две седмици на три месеца. Членове на братството пристигат от всички градове на Франция и Швейцария за по-кратък или по-дълъг престой. Нямат край пристигащите и заминаващите. Всички се събират отново и отново в Бонфен, готови да живеят като братя и сестри дори и при най-трудните условия, далеч от всичко. В тази все още девствена средиземноморска природа хората се чувстват като библейски персонажи. Те могат с часове да се разхождат, без да срещнат никого. Тук са само огромното синьо небе, разкривените клони на пиниите, обгорелите от слънцето тръни и свличащите се камъни под нозете им. В далечината се очертава възвишението Жизан, неизменен силует на паднал рицар. Ако човек желае да се изкъпе, само за половин час ще стигне до река Рейран. След банята и прането дрехите се обличат мокри и по пътя изсъхват.

Mihail_Ivanov_136.jpg

„Предпочитам да живея в малка колиба с цялото човечество в сърцето си,

отколкото в просторна и комфортна къща.

Брат Микаел се задоволява със съвсем малко. В началото той живее в малкия фургон, измайсторен от брат Жан, а после в една барака два на три метра. Едва след няколко години могат да му предложат една от трите скромни хижи, построени с материали, закупени на старо. Когато описва духовната работа, която може да се върши в теснотия, той говори от собствен опит. В този смисъл още от младостта си той има достатъчно натрупан опит. Както казва няколко години по-късно:

Дори болни, самотни, в затвора или в изгнание, вие можете да работите вътрешно в себе си. Много често в трудни условия човек може да подобри своето вътрешно състояние. Тогава той разполага с най-голяма мощ да го направи, защото отвън не може да се надява на нищо. Във всички посоки среща трудности и препятствия. Единствената посока, която остава напълно свободна, е нагоре. Следователно, когато се сблъскате с най-тежки външни условия и не можете да помръднете нито напред, нито назад, нито надолу, не се колебайте, а поемете нагоре. Извисете се! Когато всички трудности се струпат върху нас, ние винаги можем да влезем в духовната обител, да тръгнем към Бога. В тази посока никой не може да спре нашите усилия.“63

Работата по уреждането на стопанството продължава много години наред. Изпълнението на някои проекти е свързано с пренасяне на земя. За изхранването на хората се отглеждат зеленчуци, засаждат се лози. Брат Микаел редовно обикаля различните обекти и пряко участва в различните дейности. Нищо не се изплъзва от внимателния му поглед. За него няма недостоен труд. Вечер хората отдъхват, а той обикаля край палатите и разговаря с тях. Въпреки тежкия труд той настоява всички да се грижат за естетиката на мястото: „Красотата, която създаваме около себе си, се отразява на душата ни.“

Mihail_Ivanov_137.jpg

„Може да се Въздейства върху растенията, дърветата, стената: може да се получи растителност, дървета, невероятни плодове“

И ако брат Микаел забелязва и най-дребните детайли и може да работи като зидар или бояджия, той не се занимава с извършването на нещата във физически план, а оставя хората сами да поемат отговорността. Той често казва, че единствената му грижа е да потече Водата, която е символ на живота: „Защото има ли вода, нещата се уреждат от само себе си.“ Интензивният духовен живот, който той вдъхва на братството, е почти осезаем и понякога посетителите или работниците на строежа си говорят за това. Долавя го и италианецът Кародано, дърводелец, нает заедно със синовете си, за да построи с материала от докараната в Бонфен голяма барака малки дървени хижи. Една сутрин, когато брат Микаел се спуска от Молитвената скала с група ученици, Кародано, който вече работи на покрива на една от хижите, спира да кове и вперва поглед в него.

- О, господине! - казва той. - Започвам да разбирам какво правите.

- Я виж ти! И какво разбрахте, господин Кародано ?

- Разбирам аз, разбирам...

- Но кажете ми какво точно?

И тогава Кародано, кацнал горе на покрива, разказва случилото се с един богат италианец, негов познат.

- Този винаги тъжен човек ни покани заедно с приятелите ми да пийнем заедно е него е надеждата, че така ще може да изпита поне част от нашата радост. Той стоеше и ни гледаше как пием, как се смеем и пеем, после стана и излезе. Ето какво разбрах, господине! Вие давате смисъл на живота на вашите братя и сестри!

- Браво, господин Кародано! Как разбрахте това?

- Когато ги гледам как всяка сутрин слизат от Молитвената скала толкова щастливи, с грейнали лица, аз разбирам, че вие им давате точно това - изпълвате живота им със смисъл.

Неговото отношение към учениците е на различни нива: той се обръща към тяхната интелигентност, към сърцето и към волята им. Призовава тяхното желание да се усъвършенстват, но и добрата им воля, както и чувството им за красота. Той е съвсем наясно с трудностите на живота, основан върху сътрудничество, с проблемите, възникващи между хората с различен темперамент, с изискванията на един истински братски дух.Той напомня, че всичко това е „училище“, че симпатията и антипатията често имат своя далечна причина, свое начало в други прераждания и че човек трябва да постави своята личност в служба на индивидуалността си.

За да обясни съответните роли на тези две природи на човешкото същество, той взема за пример дървото. Персоналността, като корените на дървото, расте сред „подземни“ богатства, груби материали, сиреч инстинкти, страсти, желания. Тя е много силна. Единственият „недостатък е, че прави всичко за своето низше аз. Що се отнася до индивидуалността, тя притежава най-добрите, блестящи качества, и способността да създава цветя и плодове. „Всичко истински духовно е вдъхновено от нея“ - казва често той.

С този пример той обяснява, че персоналността е също така необходима за човека, както корените, стволът и клоните за дървото и че индивидуалността, подобно на листата, цветовете и плодовете, не винаги е представена в човека, който трябва да се научи да преценява откъде идват подбудите в него. Персоналността може да се превърне в най-добрия слуга, а не да се посяга на нея и да се разрушава, както в миналото са постъпвали някои аскети. Колкото до индивидуалността, трябва да „ се отреди първото място и когато тя успее да овладее напълно персоналността, физическото тяло става основа за проявление на Бога“.

Бонфен е школа, неговата школа. От всички, които идват тук, той иска да се държат като изключителни същества, да бъдат чисти в мислите, думите и делата си. Той им предлага методи за хармонизация с космоса, за моделиране в съответствие с безкрайния свят, за свързване с извора на живота, с всемирната Душа, със самия Бог. „В свързването с всемирния живот вие ще намерите смисъла на вашия живот“ - ги уверява той. Един престой в Бонфен е учебно упражнение по това, което се нарича истинска работа, тази, която може да внесе равновесие във всички други дейности. „Не пропускайте никога концентрацията и медитацията!“ - повтаря той. Тъй като брат Микаел често повтаря израза „работя“, говорейки за усилията, които се полагат в духовния живот, много хора го питат какво разбира той под този израз.

„Тази работа е там, където вие не предполагате. Човек може да стои неподвижно, потънал в мълчание и пак да участва в делото Божие. Как ли? Като се извисява към всемирната Душа. Достигнал до нея, той е с нея и участва в нейната работа. Никой не знае какво върши там, дори самият той. Човек може да бъде едновременно на много места във вселената.“64

Това включва постоянство в духовните търсения и в този смисъл той обича да използва народното пожелание „На добър час!“, за да стимулира в своите ученици необходимите сили да продължат онова, което са предприели и ги води към добро. Той знае, че най-голямата сила във всеки човек е способността му да постоянства въпреки всичко, което се намесва, за да попречи на продължаването на усилията по пътя към самоусъвършенстване. В действителност брат Микаел говори за алхимическо преобразуване. Той използва за пример лакмуса. Този цветен индикатор, ползван понякога от химиците, променя цвета си, ако го третираме с киселина или основа. „Една капка, още една! - казва той. - На добър час!... докато червеното стане синьо“. Продължаването е непрекъснато действие, което води до преобразяване.

С годините Бонфен се преобразява. Засаждат се цветя, мимози, лаврови дървета, рози, евкалипти. Близо до голям дъб се оформя място за изпълняване на гимнастиката. Всяка сутрин на зазоряване сцената напомня малко за упражненията на Рила. Небето е още обсипано със звезди, когато първите лагерници излизат от палатките си. Поради недостига на вода набързо се измиват, след това обличат топли дрехи, дори се запасяват с по едно одеяло, тъй като утрините по тези места са студени, и поемат мълчаливо към Скалата за молитва. След като изкачи няколко скалисти наклона, пътят минава по полегат, песъчлив и обрасъл с дървета склон и извежда на върха на хълма. Там всеки си намира място и се настанява за медитация.

Мястото е много красиво. Върху просветляващото небе синкавите планини се очертават в грациозна верига. При ясно време се вижда Средиземно море. Един час след изгрева на слънцето брат Микаел се обръща към своите слушатели за кратка беседа. Следва слизане към лагера, гимнастически упражнения и закуска, сервирана на три маси, поставени под навес от тръстика. Понякога обедните беседи се провеждат в една от стаите на старата къща, но в повечето случаи хората остават на местата си около масите под открито небе. Когато задуха мистралът, супата се покрива с фин слой прах, но хората са толкова щастливи, че никой не му обръща внимание.

Но ето че идва време на нови изисквания. След първия събор през лятото на 1953 година брат Микаел насърчава всеки да престоява сутрин малко по-дълго пред слънцето и просто, като малко дете, да го съзерцава. Пет години по-късно той внушава по-продължителни медитации, опитвайки се да накара хората да усвоят необходимите условия за истинска концентрация. Неговата обич към слънцето наистина е заразителна. Когато го слушаш, изпитваш желанието да постигнеш излъчването на този човек, който съзерцава слънцето от младостта си и преминава през най-тежки изпитания, без да изгуби вътрешната си светлина. След като преминава през тясната врата, предречена му от Петър Дънов, той излиза лъчист като слънце, стоплящ, освещаващ, вдъхващ живот.

По време на събора през 1958 година той твърди, че в неосезаемата област на земята и космоса предстои да се извърши гигантска работа, която се състои в зареждането на света със съвсем нови елементи. Брат Микаел предрича, че скоро ще настъпи Нова ера от няколко века, през която няма да има нито войни, нито болести, нито престъпления. Той често казва, че зората на тази нова епоха ще се роди първо в душите на група мъже и жени в края на двадесетия век и Златният век ще се прояви като обич в сърцата на хората.

Работата, която изпълнява за идването на царството Божие на земята, е съпроводена от тясна връзка, която той поддържа с Ангелите на четирите елемента. Брат Микаел се старае да създаде за своите ученици една извисена обстановка, помага им да разберат някои аспекти на природата и тяхната връзка е нея. Когато на 6 август 1958 година в Бонфен е прекарана течаща вода, той благодари на Ангела на Водата и на своите благодетели, след което обяснява:

- Водата представлява течната съставка на природата. Тя е кръвта на земята. В човешкия организъм тя се превръща в кръв. Водата е истинската кръв, която храни всички същества в природата. Вие трябва да спрете вниманието си върху водата, защото тя е един дълбок символ. Ако я пиете с обич, уважение и признателност, тя се превръща в живот за вас, защото носи живота в себе си. Химията е немислима без вода. Дори скъпоценните камъни не могат да съществуват без няколко частици вода. Кристалите не могат да се оформят без вода. Благодарение на частиците вода скъпоценните камъни са устойчиви, прозрачни и отразяват слънчевата светлина. Помолете водата да ви дари с бистрота.

При изгрев слънце понякога той моли присъстващите да се присъединят и се молят заедно с него на Ангела на Въздуха или на Ангела на Слънцето. Вечер около огъня напомня, че всеки човек трябва да изгаря всичко остаряло в себе си. Така се поддържа животът. Продължава да говори за огъня и водата, елементи, без които животът е немислим. Неговото лично разбиране за двете начала го води към уточняване на съответната роля на мъжа и жената. На тази тема говори и на 29 август 1958 г.:

- Мъжът притежава необикновени енергии, но ако я няма жената, те се връщат обратно във великия космически резервоар. Жената има изключително важната функция да улавя духа, духовната енергия и да изгражда формите, чрез които духът се проявява. Благодарение на свързването на тези две начала става възможно съществуването на земята и на формите, които я населяват. Без жената финият дух не може да просъществува.

Към средата на септември брат Микаел обявява, че му предстои пътуване до Индия. Съборът през това лято е последен за един особен етап от неговия живот и от живота на братството. Престоят му в Индия продължава една година и завръщането му от там бележи началото на нов етап. На 29 септември той говори дълго върху смисъла на празника на архангел Михаил през есента, който, съвпада със сезона на привидната смърт в природата. И добавя:

- Това е началото на едно отърсване, на освобождаване, на съзряването на новия живот. Зрънцето пада от растението, за да послужи за храна или да бъде съхранено....Празникът на свети Михаил продължава вече една седмица и цялата природа празнува: Божията Майка, ангелите, архангелите и всички други природни сили. На 22 септември има голямо пиршество. Хората не знаят какво става тогава в природата и малцина са поканените на тази гощавка.

Mihail_Ivanov_138.jpg

„Шин ש представлява лястовица, кораб с попътен вятър, поставка със свещ, двете ръце и главата по време на молитва, също така и котва...“

През трите месеца, предшестващи пътуването до Индия, няколко случая правят дълбоко впечатление в братството. Един ден, като проявява една снимка, направена по време на медитация след храна, фотографът забелязва над главата на брат Микаел кабалистичния символ Шин, който отвесно представлява мъжкия принцип, а хоризонтално - женския.

Този символ се появява на снимки на три пъти. феноменът, който се дължи може би на светлинно отражение, впечатлява силно със съвършенството на свещената форма. Сред братството това се тълкува като израз на равновесие у един човек, развил в себе си двата принципа.

На 1 януари 1959 година брат Микаел казва пред всички, събрали се в Изгрев, че неговото отсъствие ще се отрази благотворно върху тях и ще им помогне да открият в себе си истинската сила. Той е прекарал двадесет и една година сред тях и сега трябва да потърси свещени истини, съхранени от хилядолетия в една източна страна, пропита с мистицизма на великите Учители.

- Вие сте под защитата на този, който може всичко -казва им той. - Той, това велико Същество там горе ми каза: „Аз ги вземам под своя закрила.“ Той е всесилен. От дълго време Той се грижи за мен. В продължение на четиридесет години многократно съм усещал неговото присъствие, без нито веднъж да мога да разговарям с него. Сега, благодаря на Небето, Той ми проговори. Аз вярвам в това, което ми казва, и зная, че Той ще се грижи за вас. Получих заповед да направя това пътуване и ще се подчиня на небесните заповеди.

Брат Микаел навлиза в своята шестдесета година. Тази алюзия за тайнственото Същество, което го съпровожда от четиридесет години, явно е свързана с един друг кратък коментар, направен няколко години преди това по повод на едно „изключително събитие, което преживява през 1920 година.“ По всичко личи, че той говори за началото на своята връзка на двадесетгодишна възраст с този, когото нарича свой истински Учител.

Датата на заминаването за Индия е определена за 11 февруари 1959 г. Той заминава сам, но над двеста души го съпровождат на летище Орли. И докато самолетът се издига в небето, мнозина си мислят колко тягостно ще е времето без неговото присъствие, без силното му духовно излъчване, което той умее да предаде и на всеки от тях. „Придържайте се към принципите на любовта, мъдростта и истината“ - им казва той на една от последните си беседи преди заминаването. За учениците му това е цяла програма.

Mihail_Ivanov_139.jpg

Брат Микаел в деня на заминаването си за Индия, 11 февруари 1959 г.

___________________________

63. Неиздадена беседа от 3 декември 1950 г.

64. Неиздадена беседа от 4 януари 1959 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×