Jump to content
Ани

Великата пролет на любовта

Recommended Posts

ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ НА ЛЮБОВТА

С годините Бонфен става все по-красив. Във всеки събор вече двадесет и седем години участва Омраам Микаел Айванхов, който всеки ден говори пред стотици слушатели. С вярност, на която никога не изменя, той изнася хиляди беседи, които никога не подготвя предварително. Своето вдъхновение Омраам Микаел търси винаги в духовния свят. Неговият начин на работа е непрекъснато предизвикателство. Той обича непредвиденото и неговите изпълнения върху опънато въже му „помагат да напредва“, както откровено казва:

„За да мога да говоря, темата трябва да дойде изведнъж като внушение, което ми изпраща божественият свят. Именно тогава, въпреки пропуските, грешките във френския език и всичко, което не е академично, всичко върви както трябва.“ (Беседа от 20 април 1968 г., ,Да четеш и да пишеш, I“, Събрани съчинения, том 28.)

През осемдесетте години за три месеца на съборите се стичат ученици от пет континента. На зазоряване те са, както винаги, на Скалата за молитва и медитация. Слънцето е вече високо в небето, когато Учителят се изправя, за да поздрави всички. Той крачи бавно сред множеството, скупчило се от двете страни на пътеката, която води надолу. Кому с поглед, кому с дума или съвет, като отделя специално внимание на децата, дошли заедно с родителите си, проявява към всички голяма обич. Тези мигове, прекарани с него на скалистия хълм, са изпълнени с особена нежност. Обстановката е лека и радостна, защото той желае да е такава. Когато Учителя напуска Скалата, за да се върне в Бонфен, заобиколен от децата, които се притискат на гроздове около него или тичат подире му, в атмосферата сякаш витае някаква магия. Той крачи като баща, като Патриарх, който върви с многобройното си духовно потомство.

Омраам Микаел винаги участва заедно с всички в гимнастическите упражнения. След това, когато влиза в залата за беседи, пред своите слушатели той се появява обгърнат от неописуема аура. Някои дни го обладава тайнствено присъствие: съвсем неподвижен, със затворени очи, той говори приглушено и сбито. В други моменти се изразява с голяма сила, като пророк, който е натоварен с мисията да разтърси своите съвременници и да ги изведе от техния коловоз. Но пред своето духовно семейство говори така, както баща говори на децата си, с най-простите думи на света.

Mihail_Ivanov_151.jpg

„Самите деца трябва да знаят, че не ще се роди нищо божествено, ако не го търсим там, където се намира божественото.“

Той се смее открито, спонтанно, което свидетелства за голямата му жизнерадост. Той казва: „Животът е хубав и може да стане още по-красив, когато възприемете тази философия, която възхвалява най-светлите, най-благородните, най-чистите неща“. Въпреки трудния си и изпълнен с многобройни изпитания живот, той прелива от истинска радост. Затова казва съвсем искрено, когато говори за времето, докато е бил в затвора: „Вътре в мен имаше едно същество, което пее…“ Когато се смее, той го прави от все сърце и заразява със смеха си и околните. Омраам Микаел казва още: „Преживях голямо безчестие, но въпреки това няма по-щастлив човек от мен“. Всички, които го познават, знаят, че е така. В спомените си от онова време един свидетел казва:

„Той се смее както може да се смее само светъл, свободен, щастлив човек, изпълнен с братски чувства и желание за работа. Като щастлив човек, който е доволен, че е дошъл на земята, и затова се залива от смях и при най-малкия повод. Така не може да се смее онзи, който се безпокои само за своето собствено духовно развитие и единствената му грижа е да не пропусне часа на следващата медитация, защото другото го отегчава на земята. Но когато едно същество със същността на Учителя се смее, когато е на земята, това вече е съвсем друго нещо. Изключително преживяване е да видиш колко щастлив може да бъде той след толкова много изпитания в живота, след продължителната му упорита работа като аскет, за да постигне духовно извисяване - щастлив, защото се интересува и от другите. Той се чувства добре на земята, колкото и труден да е животът на нея, защото е устремен към красотата.“

Понякога след беседата го забелязват, че нахвърля по няколко думи върху лист хартия. От годините на своята младост той остава верен на навика много често да напише или да изрече на майчиния си език: „Да бъде благословено и свято во веки веков името ти, Господи.“

Идва време, когато той се връща на темите от своето Учение. Човек може да си помисли, че след четиридесет и три години редовни беседи, е изчерпал повечето теми. Напротив, Омраам Микаел хвърля нова светлина, като внася една непрекъсната динамика. Той не се опитва да прави пълни или академични изложения на една тема, а постепенно стига до темата. Неговата постоянна цел е да разпалва сърцата и да свързва слушателите си със светлината на висшите светове.

Темите на неговото учение, които се коренят във високите сфери на невидимия свят, съществуват откак свят светува и са препредавани от най-великите духовни водачи на човечеството. Омраам Микаел Айванхов ни поднася тези теми по свой неповторим начин. Всеки елемент от неговото учение има своето конкретно приложение. С думи тъй ясни и точни, че и дете би могло да ги разбере, той описва възможностите, с които разполагат всички хора, за да станат съвършени, както Небесният Отец е съвършен, и да преобразят света, в който живеят. Говори за святостта или за съвършенството като за работа, с която всеки човек трябва усърдно да се залови.

И ако винаги използва думата работа, това е защото в неговите очи всичко може да послужи за действие. Най-важна според него е духовната работа, но физическата дейност също е важна. Той уточнява, че чрез събитията от делника можеш да се усъвършенстваш, че посвещението не се извършва вече в храма, а в ежедневния живот, че познанията на хората, техният разум, чувства и дейност могат да им послужат като трамплин към идеала за съвършенство.

Методите, които той предлага, са прости, достъпни и заредени с неподозирана сила. Те са изключително ефикасни. Той обяснява как да се себепречистим, да се научим да приемаме идващите от висшите селения енергии, за да променим злото в добро. Разяснява как да се свързваме с невидимите могъщи светове, които владеят всички сили на космоса, как да постигнем хармония с четирите елемента на природата и използвайки техните възможности, да създаваме и да творим. Вижданията му за смисъла на любовта и сексуалността, разсъжденията му за великите закони на космическия морал, за истинската чистота, която означава чисто като кристал сърце, за йога на слънцето и на храненето, както и за начина, по който една майка може да отгледа изключителни деца, разкриват неподозирани и живителни перспективи. С учението си той подготвя човечеството за времето, когато на земята ще настъпи истинският Златен век.

Главното в работата на Омраам Микаел Айванхов на земята е да изгради основите на истинско и всеобщо братство на хората. Той им говори през целия си живот за братското разбирателство, за съчувствието към грижите на другите и за мира. Стреми се да ги накара да разберат най-важното: не може да има мир без истинско братство между всички хора, той трябва да се настани най-напред в сърцата им, а после да стане закон и в техните семейства, във всички страни и по целия свят.

Омраам Микаел пристига във Франция точно преди Втората световна война. Още в началото на своята мисия, възложена му от Петър Дънов, го заливат вълните на ненавистта, в които е потънал целият свят, породени от безумието на войната. Той разпространява учението в момента, когато се подготвя ужасяващ геноцид - един от най-зловещите, които човечеството познава. В него милиони човешки същества са жертвани по бойните полета и унищожени в концентрационните лагери на смъртта.

Самият той минава през пречистващия го огън на клеветата и несправедливостта. Очернят името му, губи свободата си, но продължава да върши своята работа и никой не може да го спре. Още преди това Петър Дънов му предрича: „Когато минеш през тясната порта, ще се промениш толкова много, че сам няма да се познаеш. Ще засияеш като слънцето и целият свят ще се обърне към теб“. Омраам Микаел наистина става духовен водач, който говори не на един определен народ, а на всички хора от петте континента. Той иска да създаде на земята една обща за всички цивилизация:

„Моята единствена грижа е братството...Семейството на хората.. .от целия свят... Това, което Всемирното бяло братство сега подготвя, е много важно. То е тук, за да работи за нещо, което в миналото не е и хрумвало на хората. Тогава те са мислели за други неща: как да придобият ясновидски способности и да овладеят небесните сили, как да се свържат с Бога. И са изоставили земята, изоставили са целия свят. А е имало толкова много посветени, гуру, светци и пророци, но мисълта им е била само как да спасят своята душа, а светът е оставен да тъне в безредие и нищета…“ (Неиздадена беседа от 9 декември 1968 г.)

Учителя знае, че най-подходящото време, за да започне изграждането на света на красотата, любовта и братството за всички Божии чеда, е точно сега - в ерата на Водолея. „Ние работим тук за целия свят. Работим, за да може да разбере, че само истинското братство може да донесе мир.“ Омраам Микаел често използва картинния образ за двата триъгълника, които се съдържат в символа на печата на Соломон. Той обяснява на своите слушатели, че знанието, натрупано в миналото в Тибет и Индия, е с формата на триъгълник, чийто връх сочи към небесата. Сега трябва да черпим вдъхновение от триъгълника, чийто връх сочи надолу, което значи, че е време да слезе на земята Царството Божие:

Mihail_Ivanov_152.jpg

„Говорете му, когато спи, нека всички цветове на призмата да проникнат в него.“

„Нашето Учение подготвя личности, които да знаят как да работят на земята, да създадат ред, като запазят същевременно своя идеал, който все повече ще се превръща в реалност. Тези същества на бъдещето никога няма да пренебрегват нито едната, нито другата страна на живота. Така те ще станат едно цяло с идеала си. Всеки човек трябва да се слее със своя идеал - Бога, без да губи от погледа си смисъла на земните неща“.83

Омраам Микаел копнее земята да бъде красива, да е приказна като райска градина. Иска да създаде за своите братя и сестри едно мирно, спокойно, толерантно, духовно сито общество, което освен това да е богато и проспериращо, за да са изпълнени хората с неописуемо щастие и те да станат всестранно развити личности. Но за това трябва да развиват не само физическите си качества, а и необикновените способности на другите си тела. Но за да стане това, трябва да работят, за да постигнат хармония вътре в себе си и с околния свят като си подадат ръце и си помагат като братя един на друг. В тях е заложена Божията искра и те могат да материализират духовните богатства, които съществуват на земята, защото те са създадени за всички и могат да станат достъпни на всяко човешко същество.

В епоха, когато все още много нации продължават да воюват помежду си, а тероризмът вилнее в някои страни, Омраам Микаел не се уморява да повтаря, че може да се постигне мир в света само когато всеки човек приеме мира в сърцето си, в своето семейство и в средата, в която живее. Защото мирът не е нищо друго освен „съгласие между микрокосмоса и макрокосмоса“. Само когато е в мир със самия себе си, човек може да е в мир и с цялата вселена.

Той не престава да говори за мисията на жените за преобразяване на човечеството. От много отдавна той твърди, че жените притежават изключително чувствителни субстанции, чрез които могат да осъществят плановете на Небето, но през по-голямата част от времето не го съзнават.

„Ако те решат да се посветят на Небето и ако всичката тази чудесна материя може да бъде използвана за божествена цел, по цялата земя ще пламнат огнища на светлина и целият свят ще заговори на езика на новата култура, на новия живот, на езика на божествената любов. Какво чакат, че не се решат?“84

Представата за духовна галванопластика, основана на способността на жената да формира и преобразява, продължава да бъде тема, която той обича да доразвива. Сред голямото семейство на братството двойките се стараят да живеят в хармония, да следват съветите му за стила на идеалния живот по време на бременност, за да наситят децата си с красота и мир. Всичко това се прави съвсем просто. Братството на Омраам Микаел никога не е било среда, запазена за някакъв елит. Това е едно обикновено семейство, в което всеки може да се учи, расте, напредва към съвършенство и да работи за осъществяването на Царството Божие на земята. То е като зрънце, от което може да израсте високо дърво, само опит, който може да се превърне в цивилизация, която да е обща за цялата планета. Една прекрасна, уравновесена, устремена към висшите светове цивилизация, изпълнена с духовност и божественост.

Царството Божие, което той толкова много желае да види реализирано, съответства на истински Златен Век, който Омраам Микаел определя като „великата пролет на любовта“. Това не е място, а вътрешно състояние, в което се отразяват сътворените красиви неща. Това е царство на обич, радост и мир, в което истинският братски дух може да слезе на земята. Той самият мисли само как да подготвя пътищата и призовава непрекъснато своите ученици за сътрудничество в тази работа. За да дойде на земята царството на мъдростта, справедливостта и обичта, първо всеки трябва да наложи в себе си синархия, сиреч поведение, основано на хармонията между сърцето, разума и волята.

Една януарска сутрин на 1981 година в Бонфен Омраам Микаел дълго говори за смисъла и красотата на идеалната форма на самоуправление на всеки човек и на управлението на целия свят. Той твърди, че тази ера вече е започнала и че един ден целият свят ще заживее в обич и братство. След тази беседа, която по изключение изнася в седем часа сутринта, над Бонфен грейва ярка дъга, сякаш да потвърди неговите думи.

Много често през годините Омраам Микаел Айбанхов говори за синархията. Още в първите си беседи в Париж той споменава за едно тайнствено царство Агарта, за което в много страни и по-специално в Индия, Тибет и Китай се знае, че съществува. Още от 1938 година Омраам Микаел започва да споменава неговото име и да разказва за огромните библиотеки, които крият ключовете на Посвещението. Той обяснява, че това е свят, който пази жива мъдростта на великите Посветени:

„Св. Ив от Алвейдра в „Мисията на Индия“ говори за Агарта, градът на Посветените, който съществува отпреди 25 000 години, в който са запазени всички свещени книги и животът е прекрасен.“85

Той твърди, че усилията на великите Учители на човечеството са насочени към това да го накарат да вникне в смисъла на синархията и че самият Иисус донася принципите й на земята. За съществата в Агарта, казва той, всяко знание идва от Бога. За тях всички - и будисти, и мюсюлмани, и християни са Божии чеда, които ще влязат в Царството Божие, ако изпълняват волята му и живеят в любов и доброта. Той казва: „Щом човешките същества се нападат едни други в името на вярата, това значи, че не притежават истинската вяра“.

През този период от живота си Омраам Микаел повече от всякога се интересува от съответствията между нещата, световете, мислите, чувствата и действията. В този смисъл техническите нововъведения привличат вниманието му с възможностите да бъдат прилагани в духовен план. Той си служи с тях като с красноречиви примери, за да обясни на своите ученици как да използват своите собствени сили в стремежа си да се преобразят и да действат благотворно върху света.

Така не за първи път предната година Омраам Микаел дълго говори за символиката на лазера и за духовното му приложение. Той обяснява, че ако много хора се концентрират в един и същ момент върху светлината, те са способни да създадат мощен светлинен лъч, с който да работят за мира и обичта. Тук става дума за едно от най-хубавите упражнения, които той обича да изпълнява със своите ученици. То е свързано с музиката, която струи от светлината, с музиката на всемира.

Изследването на беседите му ясно показва, че екстазът, който изживява, докато е обгърнат от звуците на космическата музика, е в основата на постоянния му стремеж към вътрешна хармония, която да е присъща и на всичко около него, както и на целия свят. След откровението за устройството на вселената, което има още на седемнайсет години, за него Бог е най-великият диригент, той е композитор, който прави всичко съзвучно. Всяко нещо, създадено от него, има свой глас, излъчва специфичен звук. Омраам Микаел не може да забрави песента на вселената и съвършената й хармония. Затова изучава нейната структура, изследвайки първообразите, които я съставят. В основата на цялото му учение е този велик божествен ред:

„Сега, мои скъпи братя и сестри, ви казвам, че взимам всичките си беседи от това място, където слушах звуците на небесната хармония, музиката на висшите селения. Тя ми обяснява всичко. А и няма какво толкова да се обяснява. Почувствате ли тази хармония, веднага разбирате всичко: разбирате Божията мъдрост, разбирате какво значи мир, разбирате любовта.“86

Mihail_Ivanov_153.jpg

„На младежта е нужен много възвишен идеш, който да направи по-добро цялото човечество.“

В неговата педагогика музиката има голямо значение. Той съветва родителите да обграждат децата си с музика. През лятото в Бонфен, когато децата изнасят своите концерти на открито, свежите гласове и доверчивите погледи дълбоко го бълнуват. Той е запленен от техния темперамент и радостта, която изпитват от живота, от прелестния начин, по който свирят на цигулка, или, изпълнени с гордост, подрънкват триъгълника. Всеки път, когато децата му показват своите рисунки, той се възхищава живо от красотата на усмихнатите слънца и на фантастичните окраски на дърветата. С цел да засили в тях вкуса към съвършенството той ги насърчава да рисуват още по-добре. Малчуганите спонтанно се устремяват към него, а пеленачетата сякаш искат да му заговорят.

Mihail_Ivanov_154.jpg

Децата са поставили пиеска при изгрева на слънцето.

Към децата и към тяхното естествено развитие Омраам Микаел се отнася с голямо внимание. Според него на братството не се пада ролята на възпитател. В определен момент от своето развитие те сами ще направят своя избор. Все пак той кани родителите да водят децата си в Бонфен по време на училищните ваканции, за да ги въведат в среда на красота и братство. „Тишината, просветата, поведението и примерът на родителите, това е истинското възпитание на бъдещето!“ - казва той. Микаел Омраам кара децата да стават по-добри във всичко, с което се захванат, за да се вкорени здраво техният духовен живот в земната реалност и да се превърне в живителна струя, която оформя мястото им в обществото Той казва: „Ти можеш да станеш по-интелигентен, да си най-добрият, можеш да правиш добро и да увлечеш и приятелите си да постъпват като братя... Но трябва да завършиш образоването си, за да си полезен един ден.“

Внимателен към събитията на своето време, Омраам Микаел говори на младите за начина, по който могат да променят себе си, преди да помислят за промяна на обществото. Той не забравя своята младост, изпълнена с кипяща енергия и страстни търсения. Както Петър Дънов му казва един ден, той е голям рушител на прогнилите идеи, но в същото време знае колко е важно да ориентира енергията на младите към живот, а не към насилие и смърт. Споменавайки един ден младежките протестни движения, като това на хипитата в Съединените щати, приели за символ знака на мира и любовта, той твърди, че младите инстинктивно търсят всемирното братство и че това са изяви на Водолея.

И ако Омраам Микаел разбира младите, той не се опитва да направи за тях нещата по-лесни, а по-скоро им посочва средства да канализират своите енергии и стремежи. Съзнавайки тяхната неудовлетвореност, той ги призовава да осъзнаят, че истинската сила е в тях самите, в способността им да се владеят, да се изявяват като благородни и велики. Омраам Микаел ги окуражава да се приспособяват към изискванията на обществото, за да могат да го трансформират отвътре, като им разяснява неизменните закони за причините и следствията.

Законите на космическия морал заемат голямо място в неговото учение. Преди всичко съществува законът за регистрирането, благодарение на който природата запазва в паметта си всичко, което се случва в света. На второ място законът на земеделието господства върху резултатите от дейността на човека: каквото човек е посял, това ще пожъне. След това законът на ехото, който връща обратно изречените думи: „Аз ви мразя“ или „Аз ви обичам“. Тези съответствия се повтарят и на едно по-висше ниво: негативните мисли, които хората си позволяват да излъчват, притеглят към тях вредни влияния, които ги тровят. Тъй като в природата всичко се регистрира, действията на хората се записват в тяхната памет и продължават да им въздействат; да ги измъчват или да ги радват. Оттук става ясно колко е важно за всяко човешко същество да усвоява онова поведение, което може да създава в него нови записи, нови отпечатъци.

През юни 1981 година Учителят Омраам Микаел се връща в България. Четиридесет и четири години след като напуска своята родина, фондацията „Тринадесет века България“ го кани като изтъкнат книжовник да присъства на тържествата по случай юбилея на българската държава. Посрещнат с голямо уважение в София, той участва в различни изяви.

Софийският Изгрев, който редовно е посещавал в младостта си, вече не съществува. Останала е само малка градинка насред града, в средата на която, заобиколен от рози и подновявани всяка година цветя, се намира гробът на Учителя Петър Дънов, грижливо поддържан от членовете на българското братство. По време на краткия си престой Омраам Микаел посещава някои скъпи за него места в Рила, след което заминава за Варна, където прекарва една седмица сред роднините си.

Престоят му в родната страна неизбежно поражда у него противоречиви чувства. Той е щастлив, че може да се срещне със своите близки и да види отново местата, където минава детството му. Но познатата му някогашна атмосфера вече не е същата.

Следващата година Омраам Микаел посещава отново една друга, забележителна за неговия живот страна, Индия. „Вие вече сте живели тук и ще се върнете отново.“ Двадесет и две години след предсказанието на големия садху, през февруари 1982 година, е посрещнат в Ню Делхи от негови приятели. Там той среща един много стар гуру, който му служи като посредник за важни разкрития. Този гуру е много ерудиран. Следвал е медицина в Англия, признат е за голям ясновидец и духовен водач на много ученици. Когато се срещат за първи път, той казва на Омраам Микаел:

- Учителю, вие ми се появихте преди петнадесет години. Видях ви да слизате от слънцето. Вие ми разкрихте някои истини. Аз ви видях такъв, какъвто сте в момента.

Mihail_Ivanov_155.jpg

Учителят Омраам Микаел Айванхов заедно с Мадраси Баба.

Пет години по-късно отново ми говорихте и бях изненадан, че сте все същият! Аз виждам на челото ви символа на Брахма Риши, най-висшият символ, който съществува.

След тази първа среща Учителят Омраам често посещава този гуру и в един момент му доверява тайнствените думи на Нитиананда, изречени през 1959 година, както и името, което според него е носил в далечното минало. Силно заинтересуван, Мадраси Баба започва да търси из библиотеките. Там сред древните текстове открива пророчеството за идването на един слънчев Риши, който трябва да се прероди през ерата на Кали Йуга - настоящата ера. Това същество ще види дневната светлина в осмия месец от зачеването. Името му ще започва с буквата М, а презимето с буквата А. След едно посещение в страните на Левите ще получи името Омраам, според шестото прераждане на Рама. Това име ще му се даде едновременно от трима мъдреци.

До тези изключителни разкрития се достига по различни пътища. Тъй като гуруто не се задоволява само от първите открития, той предприема други изследвания в различни библиотеки. Междувременно домакините на Омраам Микаел го канят да посети една друга тяхна къща в планината.

Там той прекарва своите утрини в самота. По време на храна неговите придружители се надяват да им говори много извисени неща, но той не казва почти нищо. През това време предпочита да докосва с любов и нежност красивите предмети, подредени на масата. „Когато човек изпитва много силни изживявания, той трябва да говори за дребните неща“ - казва той. Неговото излъчване е много силно. Много хора му се кланят доземи и го молят да благослови тях и дома им.

Мястото, разположено в Хималаите на 2500 метра височина, е много красиво. Пролет е. Овошките са обсипани с цвят. Огромните борови и рододендронови гори говорят за мощта на живота. Един от придружителите на Учителя достига до следното заключение:

„Учителят ни съветва да благодарим хиляди пъти всеки ден. Той сам благодари непрекъснато на Небето. „Слушайте тишината! - казва Омраам Микаел - Опитайте се да чуете тишината!“ Той обяснява, че идването на Царството Божие на земята не е въпрос на време, а на пространство. Трябва да кажем, че в момента на величествения изгрев на слънцето в Хималаите ние имаме усещането, че Царството Божие е наистина близо.“

През лятото след връщането си във Франция той открито говори за онова, което е получил в Индия, и уточнява, че ако вече говори за своята мисия, то е защото са му дали разрешение. Същевременно повтаря, че неговата работа още не е започнала. „Това са само малки подготовки!“- казва той и добавя, че според него никога няма да бъде достатъчно готов за тази работа и продължава ден и нощ да се подготвя. За него няма нищо по-сериозно от работата над самия себе си. „Аз казвам, че още не съм започнал моята истинска работа, защото открих, че това ме кара да вървя напред.“ Това също е начин да работи върху смирението. Както той казва, високомерието е лишеят, който следва човешкото същество до самия връх на планината. Непрекъснато трябва да правим упражнения, за да го избегнем.

Парадоксално е, че може би заради постоянната му работа върху смирението, той може да си позволи да говори за своята мисия с изрази, които не будят никакво съмнение за нейната универсалност. И както обяснява през тези години, невидимият свят го съветва да по-разреди своите беседи, за да се концентрира върху специални точки на земята, защото трябва да се знае къде да се натисне, „за да се отбори вратата“. За него е важно да присъства физически на тези места, за да свърши своята работа.

Освен духовната работа той обича да посещава различните центрове на братството по света. През есента на 1982 г. Омраам Микаел заминава за Англия. След като прекарва няколко месеца сред учениците си, заедно с трима от тях след Нова година заминава за Египет. Там прекарва известно време в малък пристанищен град, разположен между Червено море и пустинята. Всяка сутрин той навлиза далеч сред дюните, за да съзерцава изгрева на слънцето. Завръща се в някакво свръхестествено състояние, потънал в мълчание, което никой не смее да наруши. Той обича безграничната простота на пустинята, в която слънцето е господар. Според него това е едно привилегировано място, където се събират добродетелните духове и където духовната дейност е на почит. Някой ден Омраам Микаел отива към морето. При отлив, когато скалите се появяват, той нагазва във водата, отправя се към някои от тях и се опитва да медитира като на остров. „Навсякъде около мен само вода... О, това е изключително!“

Както винаги, Омраам Микаел се завръща в Бонфен или в Изгрев за различните събори, където го очакват братята и сестрите, но непрекъснато го тегли да тръгне отново по света. По време на тези пътувания братството го придружава в неговата мисъл и той непрекъснато работи за него. „То е моята съпруга“ - казва той. Омраам Микаел знае, че трябва да прекарва повече време с всички, които следват неговото Учение, да им говори и събужда в тях живот. През тези години той често повтаря: „Ако братството не съществуваше, щях да напусна всичко и да се заселя на Хималаите или в Андите“.

През април 1984 г. той изнася беседи в Съединените щати. В Лос Анжелис пристигат отвсякъде ученици, за да го слушат, като водят и свои приятели. Той влиза, поздравява, сяда, затваря очи и в залата настъпва тишина. Постепенно присъстващите разбират, че Учителят Омраам Микаел Айванхов, когото искат толкова да чуят, няма намерение да говори, а само да медитира с тях. Накрая той става, дълго гледа обърнатите към него лица, поздравява за последен път и излиза от залата. Много от посетителите са разочаровани, но за някои упражнението е истинско откритие. Никой от тях не е преживявал толкова силно присъствието на един духовен Учител.

Изборът на този опит не е случаен. Омраам Микаел отдавна желае да го приложи с неподготвена и разнородна публика. А може би се решава да го извърши, понеже в залата са се намирали няколко души, способни да се свържат мислено с него и заедно да работят със светлината. При друг случай, когато е поканен да говори за мира по телевизията на Лос Анжелис, той казва, че мирът нито е нещо, нито е добродетел, а състояние на съзнанието.

„Всички хора желаят мир, но не знаят какво е това. В тях бушува война: сърцето и разумът вървят в различни посоки. Докато човек не постигне в себе си мир, не може да го постигне извън себе си. Няма да може, ако не е способен да обедини всичко в себе си и да го насочи към един идеал.“

След престоя в САЩ Омраам Микаел заминава за Канада. За неговите осемдесет и четири години в него кипи изненадваща енергия. През юни той изнася беседа пред хиляда души и в течение на два дни още седем на различни места. Следващата 1985 година през май той се връща за последен път в Квебек, за да освети един нов селски терен, избран от братството. Нарича го Благословение.

Там, също както навсякъде, където престоява, отделя много време за лични срещи с хората, които желаят да разговарят с него. Отделя и време за общуване с природата, за дълги молитви сред дърветата, молейки Небето да благослови мястото.

__________________________________

83. Неиздадена беседа от 9 декември 1968 г.

84. Беседа от 11 септември 1962 г., „Ролята на жената в новата култура“, Събрани съчинения, том 14.

85. Непубликувана беседа от 7 юни 1942 г.

86. Беседа от 27 август 1970 г., „Хармонията, II част“, Събрани съчинения, том 6.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×