Jump to content
Ани

„Аз съм с вас дори повече, отколкото преди“

Recommended Posts

АЗ СЪМ С ВАС ДОРИ ПОВЕЧЕ,

ОТКОЛКОТО ПРЕДИ

От известно време Омраам Микаел Айванхов се подготвя за своята окончателна раздяла със земята. Веднага след завръщането си в Бонфен в края на юни 1985 година той намалява своята активност, отменя срещите и прекъсва кореспонденцията си. По време на летния събор - последния, който удостоява с видимото си присъствие - той изнася само по една беседа седмично, в неделя. 29 септември, празникът на Св. Михаил, е забележителен с напрегнатата си атмосфера. Никой не се съмнява, че беседата тази вечер ще е последна и няма да бъде последвана от никоя друга.

Както всяка година на този ден Омраам Микаел говори за огъня и за светлината. „Огънят е най-великата тайна...“ В тази последна, както и навремето в първата си беседа, той засяга великите идеи, които винаги са го вълнували. Това са въпросите за огъня, доброто и злото, йога на храненето, йога на слънцето.

- Видимият огън е символ на нещо невидимо - казва той. - С нашата обич, с нашата душа и с нашето съзнание ние се стремим да се свържем с небесния огън. Ето защо е важно да съзерцаваме огъня. Трябва да се молим на Ангела на Огъня, Агни, да ни обгърне с небесен огън, който е божествената обич, за да горим, да излъчваме нейната топлина навсякъде около нас и да градим новия живот.

След момент на медитация той говори още за братството, за обединението и за хармонията, необходими както за всеки отделен организъм, така и за световния. Накрая завършва:

- Аз съм винаги с вас, дори да не съм тук физически. Аз съм с вас дори повече, отколкото преди.

През октомври Омраам Микаел се оттегля напълно. Участието му на празника на неговото братство е последната среща с него на видимо ниво. Денят на неговото заминаване от този свят наближава. През цялата 1986 година той се подготвя в самота и все пак неговото духовно присъствие в братството е осезаемо. В мислите си той поддържа връзка с всеки един от своите ученици.

Окуражителните послания, които им изпраща през тази последна година от своя живот, целят да ги подготвят малко по малко за неговото физическо отсъствие. Той иска от тях да ориентират своята обич, да се превърнат в пример и да вървят към благотворната за цялото човечество цел. С голяма вътрешна сила той потвърждава:

„Казвал съм и съм повтарял много пъти и ще повторя пак: за да дойде на земята Златният век, не трябва да живеем всеки сам за себе си и в изолация. Дори и най-високо интелигентното същество, когато е само, не може да допринесе с нищо. Сега в пълна мяра трябва да се прояви колективното начало... Нов ден се ражда над света. Слънцето на обичта, мъдростта и истината скоро ще заблести така, както никога не е блестяло“.

Омраам Микаел повтаря на братята и сестрите колко ги обича и ги моли да не се тревожат за неговото отсъствие, а да работят за своето усъвършенстване. Той уточнява, че трябва да се оттегли за дейност на друго ниво, там, където го чака неговата истинска работа.

Денят на неговото отпътуване е Коледа, този велик космически празник, който всяка година носи духовно обновление на човечеството. От деня на неговото просветление на петнадесетгодишна възраст той работи с всички сили за идването на Царството Божие на земята. Но той може да бъде истински полезен само след като напусне своето физическо тяло и намери пълна свобода за действие във всемогъщия невидим свят. Колкото до смъртта, той винаги е говорил за нея като за едно раждане във висшите нива.

Mihail_Ivanov_156.jpg

„Пожелавам ви да увеличите още повече своята любов, своето желание да помогнете на човечеството: да обичате ближния, да пръскате лъчи от светлина върху всички създания.“

„Смъртта е едно преместване, пътешествие, преобразяване на живота, един вид енергия преминава в друг... Смърт няма! Всичко е живот!“87

На 25 декември 1986 г. в пълно съзнание за своето преминаване отвъд Учителят Омраам Микаел Айванхов напуска тази земя. В изпълнение на волята му новината се разпространява три дни по-късно: съобщил е, че през тези три дни има да свърши важна работа в невидимите нива, и че физическото му тяло трябва да остане изолирано.

На 31 декември много негови ученици се събират в Бонфен за последно сбогом. Царува изключителна тишина, сред която всеки се опитва да разбере смисъла на неговото заминаване и да приеме физическото му отсъствие. Стаята, в която е положено тялото, е наситена с такова усещане за живот, че хората не могат да не си спомнят неговите думи за смъртта на големите Учители: „Когато те напускат физическото си тяло, остава тялото на славата, което озарява и съживява всичко, до което се докосва.“

Същия ден в братствата по целия свят хиляди негови ученици се обединяват с неговия дух чрез медитация и молитва. В много центрове те се събират да четат последните послания, да благодарят на Небето, да благодарят хиляди пъти, както често ги е съветвал той.

Омраам Микаел Айванхов избира деня на Коледа, за да тръгне за висшите селения, деня, в който Христос, Космическият Принцип продължава делото си, давайки отново на всички божии чеда Светлината, която може да озари пътя им и да ги сгрее.

„Двадесет и пети декември е ден, когато в природата се ражда Христовият принцип, сиреч животът, светлината и топлината, които преобразяват всичко. В този момент на Небето също честват празника. Ангели пеят и всички светци, големи Учители и Посветени се събират за молитва, за прослава на Вечния, за отпразнуване раждането на Спасителя, който реално се ражда във Вселената.“88

__________________________________

87. Беседа от 26 юли 1973 г., „Как да използваме силите на личността“, Събрани съчинения, том 11.

88. Беседа от 25 декември 1958 г., „Коледа“, Събрани съчинения, том 9.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×