Jump to content

Recommended Posts

Послепис

През 1991 година много събития станаха причина да се заема с изследвания и да напиша биографична книга за Омраам Микаел Айванхов. Самата аз познавах Учителя - в продължение на десетина години посещавах беседите му и добре помня, че той често говореше за своята младост и за важните събития, белязали живота му, за работата и търсенията си. Още в началото, когато започнах да събирам материал за книгата, стигнах до извода, че е най-добре тя да се основава на неговите собствени разкази за преживяванията му. Затова се заех да проуча архивите на Братството във Франция и много внимателно анализирах повече от пет хиляди записани беседи както на хартия, така и на магнетофон. Освен това се срещнах и водих дълги разговори с около стотина души, които ми дадоха ценна информация за Учителя Омраам Микаел.

Продължителните ми търсения ме отведоха в България, където се опитах да проследя дирите на неговия живот. Две години подред неговите близки ми оказваха сърдечното си гостоприемство, разведоха ме из местата, където е живял Учителя, запознаха ме с приятели и познати и ми разказаха спомените на неговата майка, станали вече част от предавания от поколение на поколение „епос“ за неговия род. Работата ми над книгата продължи повече от седем години, през които откривах все нови и нови документи, получавах допълнителни информации и съвети от страна на много хора, живели в непосредствена близост до Учителя Омраам Микаел. Въз основа на тези сведения подготвих и настоящото преработено и допълнено издание на неговата биография.

Омраам Микаел Айванхов разказва с много образен език своите спомени. Той споделя с учениците си различни случки от живота си, описвайки ги с въодушевление и чувство за хумор и със забележителен усет за драматичност. С тези примери цели да направи своите слушатели съпричастни към поуките от едно добре познато за тях всекидневие. Впрочем, чужд на склонността да се изтъква, когато разказва някоя любопитна история, той се подценява, дори се надсмива над себе си. Той не се опитва да убеждава хората, че е бил дете или юноша за пример, напротив, винаги е наблягал на своите недостатъци и грешки, потвърждавайки с това, че човек може да започне да се усъвършенства независимо от нивото, на което се намира. Когато доверява на своите слушатели някои от своите изключителни мистични и психологически изживявания, той подчертава с голяма сериозност: „Това, което ви разказвам, е истина. Аз зная, че невидимият свят ме чува и не мога да ви мамя.“

Известна трудност срещнах, когато уточнявах времето на неговите мистични изживявания. Когато разказва някаква история с педагогическа цел, той не се спира на подробностите и не споменава винаги на колко години е бил по време на събитието. Изглежда, че в неговите очи времето няма особено значение: за душата събитията от живота стоят в безгранично пространство, те са част от вечното настояще. След много съпоставки и разсъждения аз избрах най-често цитирания от него хронологичен ред като се съобразих с всичко, което разказва за себе си. Дори диалозите, включени в текста, са взети от неговото лично излагане на събитията с изключение само на един разговор.

Когато говори за феномена свръхчувствителност, той казва: „Само Бог може да обясни някои неща! Ние самите знаем твърде малко. Аз ви предлагам нишки, а вие ги съшийте в едно.“ Ето това направих и аз: събрах разноцветните късчета конци, подредих ги на стана и изтъках от тях големия килим на неговия живот. Целият труд беше за мен едно въодушевяващо, но и тежко изпитание в моя живот. Тежко поради невъзможността да се обхване и опише един човек с такъв размах. Надниквайки в събитията от неговия живот, наблюдавайки неговите реакции пред трудностите и изпитанията, прониквайки по-дълбоко в неговото Учение, аз извървях заедно с него един път, по време на който бях изпълнена с възхищение и благодарност.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×