Jump to content

Recommended Posts

ПЪТУВАНЕ В МРАКА

Аз от много малка знаех, че Вече съм живяла. Като си спомнях ориентацията ми В един отдавнашен живот, аз изпитвах необходимостта да продължа своята духовна връзка с Бога с помощта на слънцето.

Този спомен и психическите ми наклонности се проявиха и развиха в мен от най-ранно детство. В мен се появи стремеж да постигна едно вътрешно равновесие, за да не погубя младостта си в занимания, лишени от цел и идеал.

Бях около двадесетгодишна, когато в мен възникна въпросът: От къде идва мисълта в човека? В търсенето на отговора аз разбрах ясно, че съществува невидим свят, в който благодарение на мисълта моето същество може да пътешества. Без да съм го желала или търсила, преследването на този проблем ме доведе през 1929 година до възможността да вляза във връзка с непознато същество от невидимия свят, което започна да ме учи с помощта на символични модели и послания, предадени чрез мисълта. Аз събирах и записвах всичко.

През следващите години нито за момент не се усъмних в реалното съществуване на един много висок разум, но без да си въобразя, че той може да съществува като човек някъде по земята.

В началото на 1937 година учителят, който ме водеше през последните осем години, ме предупреди, че ще ми се разкрие и че животът ми ще се промени. Той ми предаде, че трябва да наблегна на вътрешната чистота, в която трябва да живея, за да може да се осъществи тази среща.

Близо една година аз непрекъснато получавах едно предизвестие: „Подготви се да приемеш някого при теб.“ По това време аз живеех в апартамент, който беше по-широк отколкото ми беше необходимо. В него имаше една самостоятелна стая, която не използвах за нищо. Възможността да я предложа някому, непрекъснато ми се напомняше. Това ме изненадваше, още повече, че с моя характер никак не бях склонна да приема присъствието на когото и да е.

През тази година тътенът на войната се разнасяше над света, възбуждайки духовете. За разлика от обичайното, от службата, където работех, ни помолиха още през зимата да уточним датите на летните си отпуски. От петнадесет години винаги избирах за тази цел месец септември. Този път без каквато и да е причина определих 19 юли за начало на годишната си отпуска. Противно на онова, което се случваше всяка година, повече от местата, където планирах да прекарам и които бях си набелязала още през пролетта, в последния момент трябваше да се изоставят. Така дойде началото на юли, а аз нямах представа нито какво ще правя, нито къде ще отида.

Скоро събитията се развиха толкова бързо, че изчезна всяко колебание. Аз се чувствах изненадващо свободна да изживея това вълнение в моя живот. Всичко, което съм преживяла в невидимото от осем години, трябваше изведнъж да се прояви в материята.

Няколко дни преди 19 юли 1937 година след необикновена последователност от „случайности“, ми предложиха да прочета книгата „Учителят говори“ от Петър Дънов. Аз бях смаяна, когато констатирах, че учението в тази книга отговаря точно на всичко, което ми беше дадено вътрешно. Мисълта, че причина за всичко е установяването на връзка с Учителя Петър Дънов, все още не ми минаваше през главата. Във всеки случай това четиво ме потопи в неописуеми усещания и в чувството, че се подготвят изненадващи събития. На сутринта звънна телефонът и една позната ми обясни, че съвсем „случайно“, се оказала в една концертна зала до един познат, когото от години не била срещала. Той и доверил, че в момента е приютил един последовател на Учителя Петър Дънов. „Аз ги поканих двамата у дома да се видим в неделя.“ - каза ми тя. Предполагайки, че това може да ме заинтересува, тя покани и мен. Така аз срещнах един брат-италианец от Братството на Учителя Петър Дънов.

В течение на моите контакти с него и моята вътрешна връзка с Учителя аз бях абсолютно убедена, че чрез него ще получа напътствия и че той дори в момента ме кани. Доказателството, потвърдено от книгата, се покриваше с вътрешната ми убеденост.

Тогава аз реших на часа да замина с този брат за България и да се срещна с Учителя в материален план. Това предизвика обща изненада у околните, които не бяха в течение с преживените от мен през годините вътрешни възприятия. Ето защо всички се опитваха да ме разколебаят в намеренията ми, като се аргументираха, че тръгвам с един непознат с елементарна култура (този посредник беше един малко недодялан зидар) и без да имам някакви познания по италиански, сръбски и български. Но нищо не можеше да ме отклони от решението ми.

Има събития, които ако се изкушиш да разкажеш, губят всичко от своя дълбок смисъл, всичко, което ги е създало и довело до тяхното развитие. Бавната психическа и физическа еволюция в нашия живот не може да се опише. Всяка дума, която смеем да изговорим, разрушава или заличава онова, което на времето е било очевидно и вълнуващо. И така, беше ли моето тръгване към Учителя Петър Дънов отговор на неудържим вътрешен зов, разкриващ един трансцедентен план на живот, който усещаме като една скрита реалност? Това пътуване и срещата с Учителя Дънов на височина 2500 метра, близо до едно езеро, в което се отразява небето, трябваше да се превърне в конкретна реалност, в окончателна промяна на живота на моята душа?

Аз бях там с моите разсъждения, призвана мислено предвид предстоящата ми среща с Учителя Михаил Иванов, с когото трябваше да работя рамо до рамо дълги години.

Полученото послание с поканата отвори широк път. Той беше уточнен така: „До сега ти мисли и възприема всички истини, които ти предадох. Занапред ще ти се дадат всички условия, за да ги изживееш Тези истини не трябва да останат просто мислени убеждения. Ти си призвана да ги живееш, да преобразиш живота си така, че те да се превърнат в действия Ти ще трябва да ги прилагаш изцяло в твоето съществуване.“

Тук фактически започна следващия етап от събитията.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×