Jump to content

Recommended Posts

СРЕЩА С БРАТ МИХАИЛ

Когато пристигнах В Париж, аз знаех от думите на Учителя Дънов, че трябва да се срещна незабавно с човека, с когото ще работя. Нямах никаква представа кой е той, тъй като никой в България не ми намекна за брат, който е заминал за Франция. Започна нова серия „случайности“, които доведоха до осъществяването на срещата между „Брат Михаил“ и мен.

По време на моето отсъствие от Париж в живота на „Брат Михаил“ (така се обръщаха тогава към него) протичат ред събития, които трябвало да доведат до нашата физическа среща. Малко преди неговото идване във Франция жената, която ме покани да се запозная с ученика на Учителя Петър Дънов, поръчала да й изпратят от София една негова книга. Следователно нейният адрес бил известен вече на Братството. При неговото отпътуване секретарят на Учителя Дънов му предава книгата, като му поръчва да намери тази жена, която вероятно би могла да го въведе в спиритуалистически среди. Тази жена, полякиня, не била виждала много години своите близки и решила да прекара отпуската си във Варшава.

Пристигнал в Париж, брат Михаил звъни непрекъснато по телефона на жената, но напразно. Мотивът за пътуването му до Франция е посещението на Световното изложение, което се провежда във френската столица. Валидността на билета му е към края си, когато е издадено нареждане, което задължава всички чужденци да напуснат страната веднага след закриването на изложението. На това нареждане той решава да се подчини.

Mihail_Ivanov_166.jpg

Mihail_Ivanov_167.jpg

Факсимиле на писмото на Боян Боев до брат Анастас от 12.03.1937 г.

По-голямата част от времето на престоя си той посвещава на посещение на музеи. Посещава и Палатата на откритията, където се запознава с колкото може повече постижения в различните области на познанието. Сега обаче трябва да замине. Брат Михаил решава да позвъни за последен път на полякинята с намерението, ако не отговори и сега, на сутринта да напусне Франция. И тогава „случайно“, като по чудо във Варшава й открадват портмонето и тя е принудена, докато не е изхарчила парите за връщане да се прибере в Париж. Влизайки у дома си, облечена все още с дрехите за път, чува телефонен звън. С шапка на главата тя вдига слушалката. Това е първия контакт с брат Михаил. Последва една поредица от учудващи, дребни „съвпадения“. Едно от тях е моята среща с тази полякиня, един неин приятел и Брат Михаил на излизане от работа вечерта на този паметен ден.

Аз бях все още изпълнена с чувствата от преживяното в България. Когато видях този ученик на Учителя Дънов, се изненадах. Бях завладяна Веднага от силното излъчване от аурата на тази физическа личност. Неговата невидима природа можеше да се сравни само с тази на Учителя Дънов. В София аз се запознах със забележителни последователи, между които и един университетски професор, чието лице изразяваше голяма ерудиция, подкрепена от едно изключително езотерично, интелектуално ниво, но никой от тези последователи не можеше да се сравни ни най-малко с този, който стоеше пред мен. При неговото появяване аз възкликнах: „Ето истинският ученик на Учителя Дънов!“ Неговият образ ми говореше за Свети Йоан, който се открои сред хората на Рила. Очите, косите, изражението му, едновременно мъжко и женско, не оставяше никакво съмнение за това съчетание. Бях завладяна от една сигурност, потвърждаваща думите на Учителя Дънов, че този е човекът, определен да работя с него.

Това се случи за няколко секунди под формата на светкавично усещане, което не може да се опише. От този момент аз знаех какво трябва да правя.

Малко след това получих други разяснения, които споделих с Брат Михаил. Те се отнасяха до духовното ниво, от което идва той, до характера на мисията, с която е натоварен и с нейната цел. Последвалите събития потвърдиха тези разяснения.

След всичко това лесно може да се разбере, че аз без колебание предложих на Брат Михаил да се нанесе в свободната стая, както и помощта, с която можех да му бъда полезна. В действителност пред важността на бъдещите събития,свързани с това предложение, всякакви лични мнения бяха невалидни. Брат Михаил не пожела да ми отговори веднага. Той предпочете да се посъветва с Учителя, преди да се съгласи да приеме предложението. Получил съгласието, което беше потвърдено с писмо, той основа у дома център на своята духовна дейност.

В някои области това, което отличава един стойностен човек от обикновения, са способностите, които притежава и които проявява не с думи, а с дела. Всеки специалист е способен да осъществи онова, което не може да стори един обикновен човек. Музикантът се познава по | виртуозността на изпълнението или по композираните творби. Математикът - по лекотата, с която разрешава привидно неразрешими задачи. Акробатът - по способността си да запази равновесие при условия, които наглед изключват неговите изпълнения.

Във всеки случай можем да се запитаме, по какво се отличава от другите един действително духовен човек? По постоянните, всекидневни прояви на хармонично съчетани дарби, които липсват дори на извънредно талантливи хора. По изключителното самообладание, съвършената чистота на мислите, чувствата, действията. По всеотдайната любов към съществата и нещата. По мъдростта, благородството, безкористността и т.н.

Духовността фактически е състояние на постоянно будно съзнание. Тя не е професия. Тя обхваща цялото същество: мислите, чувствата, действията. Не е достатъчно един човек да притежава една-две способности, за да е духовен. Духовността обединява всички дарби и способности и ги поставя под контрола и властта на съзнанието. Тази власт може да се постигне с много усилия и да се усъвършенства до виртуозност. От момента, в който тя е способна да подрежда действията в уникалния смисъл на най-висшите дарби, човекът влиза в семейството на духовните същества.

Не интелектуалното ниво на хората ги прави духовни, а действията им и постоянното им поведение.

По тази причина Учителите съдят за вътрешното състояние на хората не по материални доказателства, а по действията им. Ето защо те следят реакциите на всеки и според тях градят своето отношение. Така аз бях поканена отдалеч да посетя Учителя Дънов, без друго доказателство за реалността на тази покана, освен тълкуването на моите възприятия. Трябваше също, без да съм сигурна, че той съществува, да разпозная неговия пратеник, избран от четиридесетте хиляди негови последователи, за да го следвам в неговото дело. Никой не ми беше говорил за него. Аз се изправих пред задачата да докажа, че правилно съм изтълкувала моите емоционални усещания и съм готова да изпълнявам поставените ми задачи.

Брат Михаил също трябваше да доказва чрез своето излъчване нивото на своите възможности и на способността да владее себе си (в това се убедихме по-късно). Така само според техните прояви трябваше да избира своите сътрудници. По тази причина той никога не изтъкна положението си на ученик-мисионер, а и незнанието на говоримия френски не му позволяваше в началото да завладее със словото си своите слушатели на нивото на своите действителни възможности. Той доброволно прие всеки да го възприеме според мнението, което сам си изгради за него.

Това негово поведение дълго време му създаваше трудности, но той никога не отстъпи от принципите си. Колко много трябваше да изживеем в продължение на тридесет години с него, за да се потвърди нашата вяра!

Така е с всички както земни, така и космични Учители.

С изключение на мен, никой от запозналите се с Брат Михаил по това време не знаеше какво представлява той в земни измерения, а още по-малко в космически. Той беше просто един неизвестен чужденец, когото приемаха като един от многото ученици на Учителя Петър Дънов.

Той се държеше естествено, смирено, скромно и понякога дори създаваше впечатление за ограниченост. Това много ме учудваше. Упоритостта да крие изключителната си природа и високата си стойност, за което аз получих ясно потвърждение още при първите ни контакти, оставаха за мен необясними. По-късно разбрах, че от една страна оставяше другите да преценят сами кой е той, проверявайки по този начин в четвъртото измерение чувствителността и интуицията на всеки. От друга страна той оставяше другите да се изявяват свободно и по този начин ги опознаваше.

По това време много често поведението на Брат Михаил ме изненадваше. Чувстваше се. че той живее по съвсем необичайни норми. Аз си давах сметка, защо така се прави в този триизмерен свят, с който се запознах в Братството

В София, но чувствах също необходимостта да разбера дълбокия духовен смисъл, който диктува тези постъпки. Ето защо посвещавах вниманието си върху най-дребните жестове, стараейки се да достигна до тяхната мотивация, търсейки онова, което ги различава от жестикулациите и брътвежите на обикновените хора. В неговите жестове, както и в словото му, се чувстваше една нежна, но твърда воля, която доказваше неоспоримо присъствието на дух и небесна хармония.

Това, което изненадваше още при първия контакт, беше интензивната светлина, която струеше от него. Една светлина, наситена с нежност и чиста, безкористна обич, която обливаше като божествен прилив хората и предметите. В неговия поглед се четеше едно чувство за вътрешна дарба, която е присъща само на светците и Учителите. Поглед, който през първите години от престоя му във Франция беше извор на много изпитания. Закостенялото неразбиране от съвременните хора на това, което засяга духовното, техният егоцентризъм, техният често пъти порочен материализъм, ги кара да тълкуват тази висша любов, която получават, като доказателство за една обикновена, чувствена привързаност, отнасяща се до тяхната лична персона. Аз чух от устата на много млади и доста възрастни жени (както и от мъже), запознали се с него, да се питат какво ли означава всичко това. Други, обратно, бяха възхитени от възможността да срещнат за първи път човек, способен да раздава на всички свои братя една толкова дълбока и чиста любов.

Постъпките на брат Михаил създаваха впечатлението, че неговата единствена задача е да предлага своя божествен дар, обичта си на всички, без разлика: млади или стари; красиви или грозни, бедни или богати. Това се проявяваше още по-силно, когато не можеше да се изразява на френски и неговите слушатели се концентрираха само върху излъчването на неговата личност.

Щастливци са тези, които го познаваха по това време, които не се излъгаха в неговото внимание към тях, а виждаха пред себе си едно току-що разцъфнало цвете, излъчващо своята изящна и ненакърнима красота, неимоверно богата в своята изява.

Щастливци са и тези, които го познаваха в зрелостта на неговите дарби и ангелската му чистота.

Излъчването на неговата духовна любов, проявена в една изключителна красота, въздействаше на всички, които отиваха при него. Но уви! Той подбуждаше сред много хора (низши морално) желанието насилствено да обсебят неговите висши богатства. Така цъфналото цвете буди желанието у човека да го откъсне, вместо да му вдъхне ентусиазъм и уважение към сътвореното от Горе. Повечето от хората искаха да сведат представите за него до ниво на сляпо обикновено разбиране. Те бяха неспособни да повярват в действителното съществуване на такава любов, която, която самите далеч не са способни да постигнат.

Колко пъти аз усещах тези желания за притежаване и физическа близост с него. Подобно на слуз, полепнала след охлюва върху листата на непорочна роза, едно порочно неразбиране, което скоро превърна живота му в разпятие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...