Jump to content

Recommended Posts

ПЪРВИ БЕСЕДИ

По времето, когато Брат Михаил се установи у дома, аз работех. Тръгвах сутрин в осем и се връщах вечерта.

Вечеряхме заедно. Аз скоро го запознах с група приятели, които се интересуваха от духовни въпроси. Останал сам, той можеше да приема тези, на които неговото слово би предложило ненадейна помощ.

По време на вечерите, на разходките и на почивните ми дни, започнахме дълга поредица от разговори, които целяха моето духовно образование и преди всичко изучаването философията на Всемирното Бяло Братство.

Тези разговори, привидно непоследователни, започваха с разсъждения върху нуждите, които животът всеки ден налага. Брат Михаил се възползваше от всеки повод, за да поправи или изясни моето поведение и да ми обясни връзките, които съществуват между нещата.

„Запомни - каза ми той, - съществува съответствие между всичко, което е невидимо и видимото в материалния свят. Всички неща, подобно на органите в едно тяло, са свързани, от общото съзнание за тяхната цялост. Това позволява, изучавайки материалните феномени, да достигнем до техните причини.

Астрономите са стигнали до истината, че преди да станат твърди, планетите са били огнени, газообразни, течни. Така ледът, водата и водните пари са свързани и могат да се превръщат от едно състояние в друго.

Ако проследим тези съответствия в един извисен и субтилен план, ще установим, че водата съответства на чувствата, а още по-нагоре - на живота и любовта. Това все още официалната наука пренебрегва, но езотеричните традиции го разкриват. Тук трябва да добавим, че любовта, която съответства на водата, не е сексуалната сила, както всички я разбират, а силата творец, за която е казано: „Бог е любов.“

Трябва да се разбере - добави той, - че официалната наука е дело на хората, които живеят в триизмерния свят и не вярват в съществуването на други светове. В резултат на това те търсят в областта на материалното извора на всички сили, действащи върху видимите тела. От там и навика да приемат за причина нещо, което може да се претегли и измери с инструментите, създадени от самите тях. Но заедно с тази наука съществува една друга, която води началото си от най-дълбока древност.

Тя е плод на общата работа на всички онези, които предполагат съществуването на различни светове, отговарящи на различното ниво на човешкото съзнание, което зависи от чувствителността, присъща на индивида. За тази наука основана върху човешката структура, а не върху обстоятелства, взети като декор заради тяхната форма и ниво на внушение, не съществуват прегради в търсенето на причините.

Така, установявайки съответствията между един свят с друг, езотеричната наука открива, че физическото тяло е свързано със земята, чувствата - с водата, мислите - с въздуха, душата - с безграничното пространство и духът - с времето, с вечността.

В тази представа човекът е миниатюрен модел, отражение на самата природа. Учителят Дънов е дал една формула, чието произнасяне укрепва общото равновесие. Тя обединява в себе си езотеричната същност на човека:

Имайте сърце като кристал

Ум светъл като слънцето

Душа обширна като вселената

Дух мощен като Бога и едно с Бога

Впрочем цялата природа работи в по-дълги или по-кратки цикли ден и нощ, зиме и лете, заспала или будна и т. н. Навсякъде се забелязва редуването на работа и почивка, на сгъстяване и разтапяне. Погледнете например цикъла на водата. Тя ту е лед и сняг по планинските върхове, ту като вода се спуска по скалите, запътила се към морето, ту невидима пара във въздуха. Тя непрекъснато се сгъстява, разредява и отново се сгъстява.

Не е ли така и със сока на дърветата? През пролетта той тече под кората, сгъстява се в пъпките и листата, есента се прибира в сърцевината на дървото и неговите корени, за да се прероди отново следващата пролет.

Това непрекъснато редуване, е характерно както за всяко нещо, така и за човека. Не живее ли той последователно чрез своите действия във видимия, конкретния свят и чрез своите чувства и мисли в невидимия, субтилния свят? И винаги мисълта предшества и диктува действията. Ако човек е съзнателен, субтилното трябва да предшества конкретното. Не виждаме ли също, че детето идва от субтилното, превръща се в материя и така до смъртта, когато изчезва всичко, което е обуславяло неговия живот? Така окапалите листа, загубват сока, който им е предавал един елемент на движение.

За всички, които разбират, че всяко ниво налага на живота една дреха, която човек трябва да изостави, когато животът му премине В субтилен план, не остава никаква сянка от съмнение, че смъртта е съдбовно свързана със следващо прераждане.

Ледът изчезва с появата на водата. Тя се губи, когато се превръща в пара и ледът се появява, когато парата отново се втвърди.

Продължителни и краткотрайни цикли се преплитат, без да си пречат Взаимно, подобно на трептенията и Вълните. Ако някои цикли не засягат човека, то други вековни и хилядолетни преминават през нещата и се превръщат в част от тях.

Числото на моите приятели, жадуващи да чуят думите на Брат Михаил, непрекъснато растеше. В началото се събирахме у дома, но той побираше само двадесетина души. Скоро се наложи да се събираме по групи в различни дни. Всичките ни вечери бяха заети с нашите събирания, което натовари много живота ни. Трябваше да потърсим някаква зала в Париж, в която бихме могли да се събираме едновременно, както и да привлечем нови слушатели. Това и направихме. За плащане на вход въобще не ставаше дума, а само за заплащане наема на залата. Никога, както в миналото, така и сега не ни е минавало през ума да се облагодетелстваме лично от тези събирания.

За Брат Михаил и за нас безкористността беше основа на духовния живот.

По това време на първи публични беседи стана така, че аз показах на Брат Михаил един кристал, който украсяваше масата на Учителя Петър Дънов и който Учителят ми беше подарил.

Когато му подадох този скъп подарък, той го пое в ръцете си с жест, който дълбоко ме трогна.Толкова той беше наситен с изящество, внимание, уважение, финес и любов. Този жест аз не мога да забравя. Той разкриваше онова, което представлява Петър Дънов за своя ученик. Учителят беше в неговата душа.

Това беше очевидно. На такъв жест е способен само големият светец.

Брат Михаил не проявяваше никакво желание за публична изява. Той разговаряше само с моите приятели, отговаряйки единствено на настояванията на тези, които му бяха представени в началото на неговия престой. Много скоро обаче всички почувстваха неоценимото богатство на приятелското му слово и пожелаха все повече и повече хора да се облагодетелстват от едно толкова необикновено познание.

Ние успяхме да го убедим, че познанията му по френски са достатъчни, за всички, които са зажаднели за светлина и истински духовен живот и че той спокойно можеше да разшири броя на своите слушатели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×