Jump to content
Ани

Излъчването и възможностите на святата любов

Recommended Posts

ИЗЛЪЧВАНЕТО И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

НА СВЯТАТА ЛЮБОВ

В деня, когато трябваше да се състои първата публична беседа, се случи нещо, което се запечата в паметта ми. Беше събота и след обяд бях свободна. Когато се прибрах, за най-голяма моя изненада заварих в кухнята брат Михаил да шляпа в десетина сантиметра вода. По някое време водата спряла. Той отишъл да провери дали в кухнята има вода, след което излязъл, като забравил да затвори крана. Когато се прибрал, видял наводнената кухня и решил да подсуши пода.

При вида на моята изумена физиономия той започна да се смее радостно: „Виждате ли? - каза той - Нима не е чудесно? Обичта струи и се лее на вълни. Това означава, че моята беседа ще има успех и публиката ще бъде доволна.“ И точно така стана.

Това беше първият символ, изтълкуван от Брат Михаил. В последствие имаше много други, които водеха до най-различни обяснения върху връзката между нещата, които засягаха привидно само материята, но подсказваха за невидимите условия в света на четирите измерения.

Когато Брат Михаил се появяваше в залата с врати, отворени за всички, предизвикваше наплив от слушатели. Този наплив с времето непрекъснато растеше. Наетата зала скоро стана тясна и ние трябваше да търсим друга, която също в най-кратко време отесня-ваше. При всяка беседа залата се препълваше. Вратата извеждаше към широк двор, който също се изпълваше със слушатели, макар че те не можеха нито да видят, нито да чуят нещо. Хората стояха с часове с надеждата да го видят и чуят, когато се запътваше към чакащия го автомобил.

Скоро тълпата започна да изпълва алеите и да затруднява движението по широкия тротоар. След срещата често ни беше необходим цял час, за да достигнем до колата, която трябваше да ни отведе до дома. Всеки искаше да се доближи до лектора. А той, изпълнен с доброта и чиста любов, проявяваше учудваща любезност към всеки, в когото виждаше още една душа, към която е насочена неговата мисия.

Преминаха пет месеца от нашата първа среща и Брат Михаил можеше без притеснение да говори пред публика. За наше учудване той овладя със сръчност и точност френския език.

Неговият речник беше много богат и литературен фразите, които използваше бяха забележително и грижливо подредени. Изразителността на жестовете му беше поразителна. Слушателят имаше усещането, че следи и в най-дребните му жестове неговата мисъл. Тези, които го познаваха по онова време, съжаляваха много за това, че задълбочаването познанията му по френски език, го караха в последствие да търси в различните нюанси на речта свои средства за изразяване. Какъв изключителен мим би могъл да бъде! Още повече, че мимът не изразява непременно своите чувства и мисли, докато цялата искреност в изявата на човека се съдържа в неговите изразителни жестове.

Първите контакти с Брат Михаил са свързани с една поредица от факти, които водят началото си от неговото идване и продължават през следващите две години. Всичко ни караше да живеем в една изключителна атмосфера, откривайки невидимото, но постоянно присъствие на същества, които бдят над Брат Михаил и го закрилят без наше знание от всякакви усложнения, които някои от нас непрекъснато му осигуряваха.

Преди да започна своя разказ за тези стари спомени, които за повечето от нас са богатство за душата, което никой не може да ни отнеме, аз държа да изкажа безкрайната благодарност, която изпълва сърцето ми затова, че имах възможността, въпреки всички мои несъвършености да се опитам да служа на величавата кауза на Учителите, че бях призвана да живея до Учителя Михаил Иванов, в божественото излъчване на неговото вътрешно същество. Аз му искам прошка за моята немощ, непросветеност, слабости, които през времето са му причинявали страдания.

Аз винаги съм се чувствала като безсилно затворено животно пред огромния вътрешен ръст на Учителите. Така би трябвало да се чувстват животните, опитомени от човека. Ние можем да правим всичко най-добро според нашите възможности, но оставаме вечно, безкрайно под онова, което би трябвало да бъдем, за да не причиняваме постоянно всякакви затруднения на нашите обични Учители, край които се носим.

Общуването с Брат Михаил ми разкри колко голяма трябва да е подготовката на тези, които искат да служат на Учителите. Колко детска е самомнителността, която кара нашите елементарни сърца да вярват, че увлечението, което гради бъдещето, е достатъчно в сегашното да задоволи всички необходими условия и че то представлява една истинска помощ.

Фактите ще го покажат много по-добре от думите.

Брат Михаил пристигна с билет за Изложението през 1937 година. Тъй като не замина с този билет, на него му се наложи да получи разрешение да остане В Париж, без да е пресякъл отново границата. От този момент той се изправи пред редица пречки. Последвалите събития разкриват това. Направените постъпки за узаконяване на неговия престой, предприети от един приятел, доведоха до разследване от страна на един официален служител, който ми се обади по телефона и ми каза: „Този човек е сръбски усташ, който се крие. Не се грижете за него. Настоявате ли въпреки това да му помагате?“

В продължение на една минута аз трябваше да претегля преживените усещания: или увереността в искреността на Брат Михаил, или да го възприема като натрапник.

Със своето мълчание по този въпрос Учителят Дънов ме принуждаваше да съдя според моите вътрешни убеждения.

Трябва да кажа, че у мен нямаше никакво съмнение, че това е наистина ученик на Учителя Дънов. Така че след кратка пауза заявих, че въпросните постъпки трябва да продължат и че разследването е абсурдно. Бъдещето го потвърди. Исканата виза бе получена. Нейната валидност беше осем дни и ние трябваше да търсим начини за нейното продължаване.

В продължение на две години трябваше на всеки осем дни да се подновява това разрешение, което ни принуждаваше да тьрсим всеки път нови причини.

Не можете да си представите какъв ни беше животът през този период. Ние (аз говоря за приятелите около Брат Михаил), бяхме непрекъснато в трескаво състояние, в постоянен страх, че няма да успеем да продължим визата. Седмица след седмица търсехме нови претексти, за да постигнем удължаване на престоя.

Този период беше много неспокоен. Тътенът на войната нарастваше от ден на ден. Арестът на някакъв престъпник, пребивавал десет години във Франция без документи, принуждава правителството да издаде строг декрет срещу чужденците, решили да останат в страната след закриването на Изложението.

За описанието на събитията, преживени през тези две години, ще е необходима цяла книга, която по множество причини е още твърде рано да се появи. От многото премеждия, през които преминахме, могат да се отбележат няколко, които хвърлят светлина върху това, под каква форма се проявява постоянната и неотслабваща защита за Брат Михаил.

Mihail_Ivanov_168.jpg

Mihail_Ivanov_169.jpg

Очевидно причината за такава подкрепа е неговата мисия и неговите лични качества, отговарящи на висшите реалности. На всички нива поверените задачи изискват от техния изпълнител да притежава непременно препоръки, които потвърждават способността му да изпълнява поверената му роля. В същност Брат Михаил изпълнява духовна мисия, а не хуманна, така че покровителството, което получава, идва от невидимото и не е свързано с нищо земно. Невидимият духовен свят, а не обикновеният, потвърждаваше тази помощ. Ние преживявахме големи и малки осезаеми доказателства.

В началото на своя престой Брат Михаил трябва да се представи в българската легация. На път за легацията по стълбите на метрото към него се приближава един непознат, който го пита дали е чужденец. Между тях се завързва разговор и те продължават пътя си заедно, тъй като се оказва, че и двамата са се запътили към едно и също място.

Този човек доверява на Брат Михаил, че е особено важен за България, заради длъжността, която изпълнява. Той му подава визитната си картичка, като уточнява, че ако по време на престоя си срещне проблеми с легацията, е достатъчно да се свърже с него. Такова отношения на легацията е твърде възможно, заради характера на българските служители, свързани по това време с политиката. Те улесняваха влизането във Франция на тези, които проявяваха определени разбирания, а на други отказваха. По-късно този човек потвърди възможностите си да уреди незабавно подобни проблеми. Брат Михаил приема с благодарност визитката, макар че в момента не се налага да я използва.

Mihail_Ivanov_170.jpg

Излъчването на Брат Михаил беше необикновено силно. През септември 1937 година Изложението заемаше долните портове на Сена, близо до моста Алма. Брат Михаил реши да посетим заедно някои павилиони. Денят беше слънчев и особено горещ. На входа стоеше едър мъж, който проверяваше билетите. Той изпълняваше службата си автоматично, без да поглежда този, който влиза и перфорираше билета, както би го направила и една машина. Аз преминах първа, след мен - Брат Михаил. Той подаде своя билет, който беше закупил преди няколко дни Контрольорът промърмори през зъби, че валидността на билета е изтекла тази сутрин и се налагало да се купи от касата нов. В този момент той повдигна очи, погледна Брат Михаил и цялото му изражение изведнъж се смекчи. Едно неподправено удивление се разля по лицето му. Той пое бързо билета, перфорира го и тъй като приближаваха посетители, каза: „Минавайте бързо“ и побутна Брат Михаил към входа. След това застана за момент, загледан в него с едно изражение на възхита и радост, така приятни за окото.

Ние се отправихме към реката с надеждата да намерим повече прохлада. Като вървяхме по брега стигнахме до една сергия, отрупана с резени дини, които подлагаха на слънцето своята сочна и яркочервена красота. Брат Михаил възкликна от удоволствие при вида на сергията. Тя му напомни за далечната родина. Решихме да купим един резен. След това предвиждайки трудността да вкусим прави този добре узрял плод, се отправихме към близкия бюфет, където седнахме за по-удобно. Почти веднага се появи млад мъж, който троснато ни каза да си тръгваме, тъй като бюфетът бил затворен. Брат Михаил не му отговори веднага. Първо вдигна към него светлия си поглед и след момент на мълчание каза: „Както виждате, не е лесно да се ядат тези сочни резени в изправено положение. Бъдете така любезни да ни предложите чинии.“ Младият човек, без да отговори, се отправи към бюфета. След малко се върна, като носеше не само чинии, но и покривка, чаши и една гарафа с вода. Брат Михаил пожела да му плати, но той енергично отказа да приеме каквито и да са пари, като сподели съвсем учтиво, че с радост ни е обслужил. Погледът на този Цербер (при нашето идване) говореше до каква степен излъчването на Брат Михаил го е впечатлило.

Няколко месеца по-късно се появи затруднение с Легацията, която систематично отказваше да издаде необходимите документи за получаване на френска виза. Брат Михаил си спомни за щастливата среща в първия ден на своя престой и потърси визитката на изпратения сякаш от провидението човек, но не можа да я намери. През това време той беше променил подредбата в стаята си, а и не отдаваше голямо внимание на тази визитка, разчитайки основно на помощ не от хората, а от Небето. Картичката беше изгубена и нямаше никакъв начин да се научи името или адреса на този закрилник.

Следното се случи в сряда вечерта преди съботата, когато всички документи трябваше да са готови, за да се осигури получаването на виза.

Mihail_Ivanov_159.jpg

Mihail_Ivanov_160.jpg

Факсимиле на писмото на Боян Боев до Михаил Иванов от 26.10.1938 г.

Mihail_Ivanov_161.jpg

Факсимиле на писмото на Боян Боев до Михаил Иванов от 26.06.1939 г.

Рано сутринта, както обикновено, аз тръгнах на работа. Вечерта се прибрах разтревожена и бързах да науча, до какъв резултат е довело направеното през деня. По това време аз не бях все още убедена, че само помощта от Небето е достатъчна да разреши проблемите. Човек трябва всеки ден от своя живот да върши своята половина от работата, за да привлече помощта от Горе. Селянинът знае много добре, че ако не изоре и не посее зърното, нищо няма да израсте, но хората все още не са разбрали, че това важи и за четвъртото измерение. Бях силно изненадана и разтревожена от думите на Брат Михаил: „Днес нищо не съм предприемал. Останах цял ден у дома и медитирах.“ Аз възразих, че ще бъде много трудно за един ден да се свърши всичко, което все повече изглеждаше немислимо, за да се надяваме на положителен резултат. „Вътрешно ми се каза да не излизам днес и аз останах у дома.“- ми отговори той.

На сутринта още не бях тръгнала, когато Брат Михаил беше готов за излизане. Той ми довери, че бил предупреден да отиде днес в Легацията, за да направи необходимите постъпки

Излишно е да казвам, че денят ми премина в очакване, примесено с молитви към Учителя Дънов. Когато вечерта се прибрах, Брат Михаил протегна към мен всички документи, които му осигуряваха още една седмица престой и ми заразказва: „Отидох направо в българското посолство, където дълго време трябваше да убеждавам служителите, които отказваха упорито да ми издадат документите за Френската префектура. Всичко беше напразно. Аз не можех да ги убедя. Излязох и тръгнах бавно към метрото. Изведнъж един вътрешен глас ме помоли да се върна и да изложа отново моите аргументи. Отново напразно. Тогава реших да взема метрото и да се прибера. Щом стъпих на първото стъпало на стълбището, кого виждам? Непознатият, чиито следи бях изгубил, се изкачваше срещу мен и аз го спрях. Разбрал какво се е случило, той ми каза да го последвам в Посолството. Там той проведе особено строг разговор с чиновника и аз получих толкова необходимите ми документи. След това отидох в Префектурата, където незабавно получих исканата виза.

Какво да се каже пред подобни факти? Един единичен случай може да се приеме за съвпадение, но когато Всяка седмица, години наред случаите се повтарят, не може да не признаем намесата на Висша воля, която управлява нашите действия и ги Води към една определена цел.

От тази гледна точка ето още един забележителен случай, В който бяха ангажирани много хора. Това се случи, когато направените постъпки Все още не даваха никакви надежди. Френската Префектура категорично отказа виза, ако Брат Михаил не представи едно прошение, подписано от десет души със стабилно социално положение. Бяхме предупредени, това да са само мъже. Когато научихме за това изискване, ни оставаха едва два часа, за да съберем подписите и да отнесем прошението в Префектурата. Беше изключено да можем да потърсим някои от братята. Те бяха разпръснати по четирите краища на Париж, заети със своята работа, а и ние нямахме телефонните им номера, за да ги потърсим. Още повече това би отнело много повече от времето, с което разполагахме. Докато се питахме напразно какво да предприемем, звънецът на входа иззвъня. Какво беше смайването ни, когато за четвърт час десет братя се събраха у дома. Останали като по чудо свободни, решили да посетят Брат Михаил. Те пристигнаха от всички посоки без някаква предварителна уговорка, без да са в течение с положението, но те всички отговаряха на необходимите условия.

Така се сдобихме не само с прошението, но и с възможността да го занесем в Префектурата много по-рано от определения срок.

Как да не напомним тук и за намесата на Учителя Дънов в един случай от живота на още съвсем младия ученик Михаил. „Една вечер бях на посещение при Учителя - разказва той. -Нашият разговор продължи дълго време. Аз многократно го посещавах, но в негово присъствие винаги забравях за времето. Унесен в разговори, закъснях много след определения за гражданите нощен час. Полицаите обикаляха по улиците през цялата нощ. Нареждането беше много строго и всеки ден много хора бяха принудени да прекарат нощта в полицията.

Вече доста закъснял аз, крачех към дома, когато двама конни полицаи ме спряха. „Накъде по това време?“ - ме запитаха те. „Прибирам се у дома.“ - отговорих аз. „Добре, но сега ще дойдеш с нас.“ Бях принуден да ги последвам. Полицаите изглеждаха много строги и непреклонни. Трябваше да им се подчиня. Аз вървях, мислех си за Учителя, за нашия разговор и ми беше все едно къде ще прекарам нощта.

Неочаквано полицаите, без каквато и да е причина ми казаха: „Хайде, прибирай се у дома, но не излизай вече по тези часове. Ние ще ви придружим до вас, за да не ви спре друг патрул.“ Аз се зарадвах на този обрат. След няколко дни посетих отново Учителя, който ме посрещна усмихнат и ме попита: „Какво се случи онази вечер? Учтиво ли се държаха полицаите?“ Как? Учителю, от кого научихте за случая? Какво сте направили?“ Аз им казах: „Пуснете момчето! Той е мой добър ученик.“

Тези, които се питат дали мислите съществуват, дали могат да се предават в пространството и дали човешкият мозък е способен да ги приеме, могат да медитират върху тези факти.

С идването си във Франция Брат Михаил разполага с възможността да позволи на своето излъчване, да се проявява свободно при всички условия. В България двадесет години той живее в Братството, където работи, ръководен от съветите на Учителя Дънов, сред една среда, която му позволява да се развива без риск. Тъй като не се е сблъсквал с тях, той не подозира съществуването на хитростта, алчността, разврата, злобата човешка, с които са пропити нравите на западняците. Още първите парижани, с които се запознава, получават привилегията да получават даровете и доверието на неговата душа на човешко същество. Той еволюира в Париж като създание от друга планета, в неведение за безчестието, което ръководи поведението на повечето хора. Той беше над всичко. Така се държат малките деца с озарени от сублимна усмивка на истинска сър-дечност лица, възприемайки без всякакво преду-беждение всичко, което е красиво и добро в другите. Той се отнася еднакво без изключение към всички, като към обикновени братя, нуждаещи се от помощ, без да го е грижа за тяхното минало.

Mihail_Ivanov_171.jpg

Звезда и вдясно от нея брат Михаил

От идването на Брат Михаил във Франция ние всички сме свидетели на учудващия ефект от дарби, заложени дълбоко във вековната същност на човека. Един ден от последните описани, се наложи да разглобим и пренесем на осемдесет километра едно шале. Според проучването това щеше да коства много, а трябваше да се внесе и капаро. Един добър човек ни предложи да свърши тази работа за по-малко пари. Брат Михаил го посети в неговото ателие. Оказа се шестдесетина годишен мъж с открито, искрено лице. Попитан с неповторимата топлина, която излъчваше Брат Михаил (тя извираше от душата му, озарена от най-свети чувства и най-възвишени мисли), човекът се съгласи веднага да се заеме с работата. Той определи една цена, много по-ниска от тази, която ни се предлагаше досега. Брат Михаил му предложи да даде предплата, но той не прие, като ни каза, че не Вижда необходимост от това. Изненадан, Брат Михаил му каза: „Господине аз съм много изненадан от вашето поведение. Вие не само предлагате една много ниска цена, но и без да ме познавате, отказвате една гаранция. Аз може да не ви платя.“ Човекът погледна почтително Брат Михаил и му каза: „Господине, като вашето лице аз не съм виждал от векове. Ще добавя, че дори да не ми платите, аз ще остана ваш длъжник.“

След такива отговори можем ли да се съмняваме в способността на човешката душа да изтълкува посланията, които Брат Михаил изпраща от дълбините на своето същество? Не жестовете и външните изяви водят до този ефект За това е необходимо излъчването на качества, придобити и притежавани от човека много дълго време. Това са признаците, които доказват една работа в предишни животи.

Mihail_Ivanov_173.jpg

След изгрев слънце в Бонфен, 1961 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×