Jump to content

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265


Recommended Posts

ПРАВИ ДОБРО!

Направи добро на нуждаещият се! Това е дълг на всеки човек. Света е пълен с нуждаещи. И всеки има възможност да прояви доброто. На прави най-малкото добро и ти ще почувстваш голяма приятност в себе и ще останеш доволен и ти и онзи. на когото помагаш — било човек, животно, растение. Чувстваш живота си празен, незапълнен - направи добро за да се запълни. Само така ти ще живееш истински.

Широко е полето, голяма възможност има човек да прояви доброто в себе си.

Но за да направи и най-малкото добро, човек трябва да бъде облечен в дрехата на любовта. В него трябва да е пламнал свещеният огън. А неговата запалка е вложена във всеки човек. Всеки без изключение носи в себе си искрата на свещения огън. Само тая искра го определя като човек със съзнание, ум и сърце.

Човек, в който тази Божествена искра още не е запалена, в който огънят е за ровен дълбоко в пепелта, той може да има отличен ум, но злобно сърце, корав нрав, свирепи и жестоки постъпки.

Единственият капитал на човека, траен през всичките векове, е доброто, което той е могъл да направи. Това е съкровище, което нито ръжда, нито молец разяждат.

Като види едно добро, духът на човека се повдига, той се окуражава и е готов на подвизи. Чрез доброто, той служи истински на живота. Чрез доброто той гради основите на утрешното общество. Доброто ще бъде идеала ‘на бъдещия, истинския човек.

Съзнанието на любящия човек е винаги будно и мерната на неговата постъпка е една — доброто. Неговият дълг е един — да помогне. И той никога не се колебае, пред нищо не се спира — той помага.

Погледни край себе си! Светът е пълен с нуждаещи — люде, цветя, растения, животни. Помогни им с каквото можеш.

Дълг на всеки човек, който има сърце, е да е облечен в дрехата на любовта, ми-рът, на човещината и тогава в него ще се прояви оня естествен порив да прави добро.

Един е дългът на човека и една е неговата благородна възможност — да прави добро. Всичко друго е отклонение от правия път.

Прави добро, работи, помагай! Това е твой дълг.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДОБРО

Доброто е основа на всяко постижение.

Постиженията са право пропорционални на доброто, което правим.

Доброто е плод на любовта, а любовта е състояние на Бога.

Доброто е семе, което, посято на добра почва и на време, ще даде изобилен плод, от който ще се нахранят хиляди души.

От човека се иска само да посева доброто, а за неговото възрастване се грижат други същества.

Доброто е магическа сила за борба със злото, но за да си служи човек с него, се изисква да бъде много умен.

Истинското добро е кондензирано знание и сила.

Истинското добро е слънце, което лекува всека болест без операция.

Доброто е капитал, спече-лен с много страдания и жертви.

Добрият човек е капиталист, който раздава своите капитали с най-голяма лихва, която може да съществува.

Безкористното добро, което правим, е средство за развиване на дарбите, за придобиване на здраве и красота.

Доброто у човека е най-здравословната и питателна храна за душата. Когато правим добро, ние ставаме духовно силни и свободни.

Правенето на добро е най-силното средство за придобиване вътрешна и външна свобода.

Доброто не е за обикновените хора, но то е достъпно за всички, които го потърсят.

Света и прогреса се крепят на добрите хора.

Доброто се състои в това да правиш туй, което Бог изисква, което природата е определила.

Всека естествена, разумна, навременна и полезна постъпка е добро.

Добро е това, което е полезно за този, който го прави и за онзи, на когото го прави.

Доброто е това, което никого не уврежда, а на всичко е полезно.

Доброто ни свързва с резервоара на божествения живот, с божествената светлина и свобода.

Доброто е безкраен извор на творчество и постижения.

Що е добро? Доброто е способността на човека да се жертва за благото на другите.

Добро и жертва са синоними.

Който е избрал пътя на доброто, той е свободен и силен.

Който е избрал пътя на доброто, той ще бъде господар на злото в себе си и вън от себе си.

Доброто лекува тялото и душата.

Добрият човек е богат с магнетизъм и той може с излишъка на своя магнетизъм да лекува болни.

Привикване децата да правят добро е най-добрият педагогически метод на възпитание, който трябва всички възпитатели да поставят на първо место в своята педагогическа практика.

Нема по-силно средство, с което да се направят децата добри от колкото да се при-викнат да правят добро с най-различни опити и задачи върху растения, животни и хора.

Добрият човек е лек по характер, той е отстъпчив, бързо прощава и не се обижда.

Добрият човек прилича на гумена топка, която се изправя веднага щом се премахне налягането.

В основата на истинското добро седи дълбокото познание идеята за цялото — идеята за Бога.

Идеята за схващане света като едно цяло има за резултат събуждане в човека доброто.

Идеята за Бога, идеята за цялото, идеята за доброто и жертвата се взаимно проникват.

Който е тръгнал по пътя на доброто пред него скоро ще се разкрие един вълшебен свет на хармония и блаженство.

Доброто прави живота пълен и осмислен и води човека към безсмъртие.

Бог е добро!

Г. Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С НОВИ СИЛИ НАПРЕД

Животът е вечен процес на все по-голямо и по-голямо самовглъбяване, издигане, усъвършенстване.

Земята е велико училище, в което ний продължаваме безспирно пътя си към по-доброто, по-красивото, по-съвършеното: от живот в живот, от култура в култура, от народ в народ, от раса в раса, в течение на безкрайния ход на столетията и хилядолетията.

Ний няма да умрем, но ще се изменим. Животът е вечен. И в този вечен живот, и в това вечно велико училище, устроени от Бога с непонятни за човека разум и съвършенство, ние ще вървим винаги напред, правейки усилие след усилие, минавайки, живот след живот, като вечни ученици, от един, в друг, по-горен клас.

Ние няма да умрем. Ние няма да пропаднем. Нито пък ще се превърнем в нищо.

Бог е приготвил велики неща за своите деца. . . А кой от нас не е син, дете на Бога ? . . .

Човешките мерки са фалшиви. Божествените методи са съвършени. Бог не ще ни остави да починем, да се изгубим, да пропаднем. . .

Страшна е мелницата на живота. Такава са я направили преди всичко хората сами. Страшно е това, което става днес, далеч от нас, между народите, страшно е и това, което става винаги —всекидневно, в частните отношения между хората.

Но въпреки всичко, няма причина за отчаяние, за обезверяване

Над всичко това — над тия ужаси, над тоя видим хаос — стои Бог и направлява всичко към Доброто.

Ако искаме да разберем смисъла на това, което става, което. е ставало до сега и което ще става, ние трябва да обърнем погледа си от временното към Вечното.

Временните страдания, изпитанията и ужасите на настоящето, са условията, залога за Вечния мир. за величието и съвършенството на бъдещето. Защото над всичко това, което става стои Бог и Той, а не човешката воля или пък случайността управлява.

Много скъпо, но все пак достойно, трябва да изкупим ний влизането си в Новата ера на живота. И пред нейните врати, преди да прекрачим прага й. трябва да оставим всички вехтории и нечистотии, с които старият живот ни е отрупал.

Тежък, страшен е дори процеса на чистенето, но това, което идва след него, е толкова велико и красиво, че то хилядократно заслужава всичките наши страдания.

Да вярваме! Да не се отчайваме! С нови сили да вървим напред.

Велико е бъдещето. което ни очаква, но велики трябва да бъдат и усилията ни, за да го достигнем.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РЪКАТА ТВОЯ

Ръката Твоя да целуна

ръката ти от светлина:

да пия от дланта й лунна

разумната виделина.

*

Ръката Ти — крило духовно —

е лост на Твоята Любов:

тя пътя ми строи грижовно,

чертае го със благослов.

*

Ръката Твоя, цвят ухаене,

да вдъхна аз желая с плам:

цветар си Ти, Творец омаен,

щом Твойта длан е цъфнал храм.

*

Ръката Ти, кога целувам,

я виждам златен водопад:

във символа й се любувам

на Твоя щедър дух, богат.

*

Ръката Твоя ме научи,

как в малкото да съм велик

издигайки се, тя сполучи

да ми открие Бога в миг.

*

Ръката чиста, лъчезарна

с любов подай ми трети път:

към Теб душа ми благодарна

тежней, Учителю, — без плът.

Елвилюри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С ИЗБРАНИТЕ

При Тебе, Тебе, в Твоята светиня

аз бягам щом врагът ме зъл подгони,

заключвам се у вечната Ти скиня

къде окото ми сълзи не рони.

*

Где няма диря даже от мъчение

нито следа от скърби по лицето

плачът обръща се на песнопение

и радост пак забликва ми в сърцето.

*

А колко много има да се диви,

тоз, който ме накара да страдая,

че няма кой сълзи да му пролива -

аз вътре пея си и си играя.

*

Па да се диви! Нека с нови сили

да сбере гърмове и да ме тресне.

Ще грабна ази смъртното му жило

и с него ще напиша нови песни

*

от прежните ми още по-сърдечни

До този ден в страдания изпети,

който ще дадат ми име вечно

с избраните Божествени поети.

О. Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Словото бе Бог

(из неделната беседа „Словото бе Бог“ – 18. II. 1940 г.)

Хората имат някои унаследени черти. Йосиф беше най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката, и любовта й се проявява.

Йосиф имаше прозрение. Той знаеше какво може да стане в бъдеще. Затова той беше трън в очите на своите братя. Както знаете, братя го продадоха, на чужди хора. Един от братята, най-старият, каза: Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползваме. ако го убием? По-добре да го продадем поне някоя парица ще вземем. Те обичаха парите. Те продадоха Йосифа за 20 сребърника. По всичко се вижда че Йосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Йосиф попадна при нови условия, при налагане, на ново изпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежение. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар.

Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. Когато Фараона сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Йосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, Фараона го направи управител на цял Египет.

Какво казва историята на Йосифа? Тя показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да създаде една личност, един благороден характер. Величието на човека седи в неговия характер. Думата характер е гръцка и означава нещо вдълбано, — каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се на мира в самия човек Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко възвишено и благородно.

Необходимо е човек да разбере своите унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите му се дължат на тия унаследени черти. Често в самия човек се явява една борба. При това, забелязано е, че колкото по-високо се подига човек, толкова и борбата става по голяма.

Колкото е по-голям невежа, толкова и борбата е по-слаба. Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някой мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, както двама борци се борят.

Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото повече знания придобива ученикът, толкова по-сложни мъчни задачи му се дават. И в математиката е същото. Когато някой математик работи, той се натъква на задачи, които изискват не пет-шест часа да се решат, но с нужни месеци и години, докато се дойде до някакво решение. Този математик прави изчисления след изчисления, докато дойде до някакъв резултат. Онези, които не разбират божиите пътища, искат всичко да им се даде наготово. Като почувстват някакво приятно разположение или настроение, те  мислят, че любовта ги е посетила. Те се самозалъгват. Това не е никаква любов.

В човека действа една разумна сила, която го освобождава от страдания. Страданията са дадени на човека само за упражнение и развитие, а не да се измъчва.

Когато двама борци се борят, онзи, който е по-силен, може да натисне слабия по крака и да го счупи. Тогава иде вече страданието. Докато ръцете, краката и всички останали органи на човека със здрави, той не сграда. Някои хора смесват борбата със страданието си. Когато двама души се борят, единият от тях изпитва страх, че другият може да му счупи ръката или крака. Ако се чувства слаб, и ако се страхува да не се счупи ръката или крака му, по-добре да не се бори. Когато излезеш да се бориш с някой борец, костите ти трябва да бъдат толкова здрави и яки, че да не се чупят. Борецът се нуждае от кости, които не се огъват, да не се чупят.

Та казвам: И вие трябва да имате един ум, който да се огъва, без да се чупи. Вие трябва да имате едно сърце, което да се огъва, без да се чупи. Някой казва, че сърцето му се е счупило. Защо счупило сърцето ви? Всяко сърце. което се чупи, е меко. Не, сърцето не може да чупи, защото е направено от Бога. Всичко в света може да се счупи, но досега е намерила сила, която може да счупи човешкото сърце.

Любовта произвежда едно вътрешно напрежение върху чувствата, върху нервната система. Нормалната любов калява нервната система, усилва я, като я приспособява към напрежението. Обаче, има една енергия от любовта, която разслабва нервната система. Хора, които дълго време са любили, стават неврастенични. Когато двама души се влюбят, в първо време любовта върви добре. Но после в ума на момата влиза една бомба, и тя си казва: Ами ако ме остави? След време и в ума на момъка влезе същата бомба: Ако ме остави? Като влезе този бръмбар и в неговия и в нейния ум, те започват да се отнасят критически един към друг, загубват доверието си. Така се образуват две противоположни течения в човека. Тези течения вече рушат онова благородното и възвишеното, което е създадено в човека.

Вие трябва да имате в се бе си мисълта: Любовта никога не руши. Любовта всякога съгражда.

Всяка мисъл, която влезе у вас и започне да руши, тя не произлиза от любовта. Тя е вън от любовта. Тази мисъл съществува, но не в областта на любовта. Вие трябва да пазите следния закон: Всяка мисъл. която не произлиза от любовта, причинява известно налягане върху човека. И ако в дадения случай разумността не присъства, налягането ще причини известна опасност. Но ако разумността присъства, налягането си е на място. Това налягане ще се използва разумно.

В духовния свят пък се явява едно напрежение. Ако при това напрежение разумността не присъства, напрежението може да разруши човека. Щом разумността присъства, напрежението е на място. Обаче, ако налягането и напрежението действат едновременно върху човека, без присъствието на разумността, те разрушават човека. Ако налягането е повече в единия случай, а в друг случай напрежението е повече, в първия случай ще имаме физическа пакост, а във втория случай духовна пакост. И в единия и в другия случай хората умират. На всички хора се счупват сърцата все от неразбиране на напрежението и налягането.

Тогава ние казваме: Разумният живот трябва да присъства при налягането, във вътрешните възможности, т. е. в напрежението. Казано на ваш език: Разумността трябва да присъства в силите на ума; разумността трябва да присъства в проявлението на човешките чувства и да ги регулира. Всяко едно чувство е топлина. И като се яви тази топлина, на първо място тя трябва да подобри кръвообращението. И като се появи любовта на физическото поле, тя трябва да подобри кръвообращението. Ако любовта на физическото поле не подобрява кръвообращението, тя е анормална любов. Значи любов, която не регулира мислите, не е нормална любов Туй трябва да го знаете. Това са научни правила. Така научно се измерва любовта.

Следователно, когато любовта не е нормална, вие ще се предадете на ядене. Мнозина искат да станат красиви и затова ядат повече да се поправят, да станат като месечина. Яденето е потребно но трябва да се образуват мускули, и не мазнини. Лицето трябва да е изтъкано от фини мускули, които да изразяват фините чувства у човека. Че как ще изразиш добродетелта в себе си? Има мускули на човешкото лице, които изразяват любовта в нейната висша форма. Казвате, че някой се засмял с очите си Ако премахнете клепачите на очите, ще видите, че очите сами по себе си не се смеят. По очите само ти не можеш да познаеш, дали един човек се смее или не. В клепачите има известни съкращения и разширения които показват каква е любовта на човека. Когато някой ви лъже, когато не ви говори истината, т. е. когато любовта не е изявена както трябва, такъв човек, като ви гледа, едното око гледа нагоре, а другото надолу. И тогава ако дясното гледа нагоре, а лявото - надолу, това показва, че с ума си мисли добре, а със сърцето си гледа към земята. А някой път обратно: с ума си гледа надолу, а със сърцето си — нагоре. И двата случая са опасни.

Един български свещеник ми разправяше една своя опитност: Бях се отклонил в живота си. Един ден моят ръководител, един старец с брада, с хубаво лице, се явява при мене, погледа ме и ми каза: Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото — надолу? Като ми каза това. той ме бутна отпред на челото и си замина. Като станах сутринта, гледам там, дето ме бутна с пръста си, едно черно място, което стоя повече от един месец. Това място бе като от ударено.

Някой път вие се спирате и казвате: Да го обичам. или да не го обичам? Това не е философия Вие не може да философствате, да обичате или да не обичате. Любовта изключва всяка философия. Всичките нещастия в света произтичат от неразбиране на законите. Ти мислиш, че може да обличаш и може да не обичаш. Пролетта не зависи от тебе, лятото не зависи от тебе, есента не зависи от тебе и зимата не зависи от тебе. Ти може да използваш и пролетта. и лятото, и есента и зимата, но те са независими. Земята се върти около слънцето и образува четирите годиш ни времена. Ако разбираш законите, може да се ползваш от тях. Но ако разбъркваш условията, че през зимата сееш, а през лятото и есента искаш условията на пролетта ти съвсем си объркал работите, после казваш, тази работа не върви. Че как ще върви.

Земята няма да се подчини на твоите разбирания, да прави каквото ти мислиш. Вие трябва да съблюдавате в живота вашата пролет. Когато Бог ви даде една хубава пролет, работете. Когато ви даде хубаво лято, работете; когато ви даде хубава зима, работете. И добра зима има. Работете, та през есента да съберете всички плодове. Съберете житото и го турете в хамбарите си. Зимно време ще се заемете да четете, да наблюдавате небето.

С очите си ние виждаме истината, т. е. пътя, по който истината се изявява в живота ни. Това в Бог, Който се изявява. Чрез този път, Той ни показва какво има в света. А някой казва: дотегна ми да живея. Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако погледнеш с очите на любовта, ти ще видиш много нещо.

Казвам: невидимият свят е много красив. Но и този свят може да бъде така красив. Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помогнат, да разкрият целият свят пред тебе, да видиш всички възможности и условия. Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка. Дават ти и цигулка. После ти трябва и пияно. Дават ти и пиано. Ако вие се намерите в един свят, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от панти века, знаете ли какво ще постигнете?

Вие често седите и казвате: Не ми се живее. Тепърва трябва па живеете. Турете си за задача да не живеете за себе си но да живеете за Бога. Ако вие обичате някого, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде му е погрешката? Ако той е направил всичко за вас и вие му кажете, че не вярвате в него, значи има нещо лицемерно в него. Какво ще почувствате в дадения случай? Вие ще почувствате една скръб. Не е ли също отношението ви към Бога, към Онзи, който ви е направил толкова добрини ? Вие казвате: Не вярвам в Господа.

— Всеки ден Ти си играеш с мене, изпратил си ме на земята само да страдам.

Изпитанията ни, страданията ни произтичат от хората, не от Бога. Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има предвид да ни покаже каква трябва да бъде нашата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания.

Всяко изпитание всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно.

Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитание. Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате? Ще мислите, че туй страдание Бог ще го превърне за добро. Ти си сиромах, защо? Нямаш външни условия, но вярвай, имай любов към Бога и всички твои страдания ще се превърнат за добро.

Та, при сегашните условия, вие трябва да разбирате онова, великото в света. Когато дойдат големите изпитания в живота, каквито проекти и да имате, каквито желания да имате, постижението им е на място. Но трябва човек да има търпение, за да постигне своите добри желания. За да се постигнат добрите желания, има един закон. който върви периодически. Според този закон, нещата се повтарят на всеки 22 години Ако преди 22 години е станало нещо, след 22 години пак ще се повтори, но в друга форма. Значи, през всеки 22 години ще имаш един прилив и един отлив. Ако на 22 годишната си възраст изгубиш първия прилив, като станеш на 44 години, ще имаш втория прилив. На 66 години ще имаш третия прилив. На 88 години ще имаш четвъртия прилив и така ще продължава до 120 години, до което време ще имаш няколко прилива. Важно е да използваш този прилив и този отлив разумно.

Вие казвате: Остаряхме. Тази дума трябва да я изхвърлите из ума си, и на 120 годи ни като станете, да бъдете като на 19 години. Не да кажеш: Аз остарях, идете да ми донесете вода. Като бъдеш дядо, вземи стомната си и иди донеси си сам вода. А и на 19 години като си, донеси си вода. Започнат ли другите да ти носят вода, твоята работа се свърши.

Ще минат хилядолетия. Ще примирите всички противоречия Тогава лицата ви ще се изменят, ще станат светли, радостни. Тогава ако ви говоря, като се съберете тогава, ще ми говорите не че ще умирате, но че сте безсмъртни. Ще кажете: „Учителю, излязохме от областта на смъртта и сега сме във вечния живот и се радваме на Божията любов.“

Из беседата, държана от Учителя

на 18 февр. 1940 г. София — Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА

Новата наука, новото божествено учение

поставя нещата на един велик вътрешен опит.

Туй, което не можете да опитате,

не го приемайте

От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм“. Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка — приказка от пантивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе“, заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости — останки от мъртви богове, култове, обряди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик — а може би и по-лошо. . .

Всички живи хора днес знаят това — всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото“ на това малцина го знаят, ала че е така свидетелства и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облечени в черни раса са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят!

От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България — по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предсещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност., тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов“ не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята воля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето?

Който има будно сърце и буден ум — вижда.

___  ___  ___  ___  ___

Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере човек трябва да ги анализира, сиреч, да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място. Но да земеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плода трябва да се изяде, а зърното — да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя?

Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това.

И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.

За тази любов. разумната Божия Любов, в която всичко „живее, движи се и съществува“ — а не човешката — ни вести Дънов в новото учение. И не само я вести, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа — любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата на обертоновете които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката, така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.

Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова висим в неизвестност — не знаем ни от къде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите. далечините светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да минем курса си, и добре да го минем“. (Царството Божие — 5-а серия беседи).

За великата музика на това учение сега се готви оркестъра — оркестъра от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор — Духа, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам“. И музиката ще започне новият живот ще зазвучи.

Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки — един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти — те още не са засвирили — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и се приготвим всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам“!

Г. Радев

_______________

Б.Р. Настоящето е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта“, печатано в брой 4, год. 1, (1924) на списание „Житно зърно“

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГЕОРГИ РАДЕВ

ПРЕМИНА ПРАГА НА

ЗЕМНИЯ ЖИВ ОТ

Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот след като мине през прага на така наречената „смърт“. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че, в същност, Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това с било и до преди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев със също така будно, както и преди, и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо.

Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него с прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи там, гдето сега се намира, за това, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и … неговите безценни редове не изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно“.

Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България да разглежда нещата, въпросите, с вещина, и проникновение, с безпогрешна строго научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл.

В същност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него. . .

Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба...

Но... всичко е за добро. Защото, такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би, в едно време на много по голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на свята, ще бъде възприето, оценено и използвано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот.

Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива — Георги Радев

Редакцията

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКА ПОБЕДА

Като общо правило, досега споровете между отделните народи и особено териториалните спорове, са се решавали чрез посредството на силата, т. е. на оръжието. Днес вече ние имаме един прецедент, по силата на който можем да кажем, бидейки напълно уверени в твърдението си, че териториалните спорове, и, изобщо, споровете между народите, може да се разрешават и без война.

Договорът между България и Румъния за доброволното отстъпване на Южна Добруджа на България, е един пръв по рода си исторически акт, ако не в цялата история, то поне в тази на нашето столетие.

Ако някой преди десет години кажеше, че е възможно да си възвърнем отнетите в края на миналата война земи по мирен начин, то мнозина биха го направили на луд.

Днес тази „лудост“ е един факт. който никой вече не би могъл да оспорва. Може да се каже, че тук имат намеса други сили, че имаме едно особено стечение на обстоятелствата и т. н. Това няма значение. Важен е фактът, а той ни дава право да провъзгласим:

България може и трябва да си възвърне отнетите й земи само по мирен и по никакъв друг начин.

Днес вече ние, българите, опитахме на дело и познаваме великата сила на търпението и на вярата в победата на доброто. И затова нищо не може да ни попречи да вървим и занапред по щастливо избрания път.

Днес вече нашата вяра, че съществува един Върховен Разум, нашето упование в една Върховна Справедливост. почиват на твърда, непоколебима основа и ние не можем да се съмняваме, че ще получим това. което е наше, щом имаме тяхната подкрепа.

Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за Добруджа. Това е напълно естествено и така трябваше да бъде. Но ние тук искаме да припомним, че истинска. най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия.

Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота – има Бог. живота — има Бог. ще кажем ние с думите, с гласа на народа.

И на Него ний трябва да благодарим преди всичко, на Него ний трябва да уповаваме, защото Той държи в ръцете си нишките на съдбата на големи и на малки, на силни и на слаби.

И днес, когато пред нас, като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим твърдата почва под краката си, и да вярваме непоколебимо, че, ако бъдем разумни, ако съумеем да изчакваме естествения развой на нещата, като работим предимно по вътрешен път, то ний ще постигнем справедливите си национални идеали, без да пролеем нито капка кръв, без да употребим никакво насилие, и, най важното, без да посеем зародишите на нови ежби и кървави разправии между нас и съседите ни, а като установим отношения на истинско вечно приятелство.

А това ще бъде най-великата победа, каквато досега познава светът.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДИШАЙ ПРАВИЛНО!

„Силата на човека зависи от правилното дишане. Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Който диша правилно, той мисли право. Когато човек мисли право, роботите му всякога се нареждат добре.“

Учителя

Една от главните храни, без която човешкият живот не може да продължи нито момент, е въздуха. Без хляб и вода човек може да прекара по-дълго време — няколко дни (някои са гладували повече от 40 дни) но без въздух той едва ли може да живее няколко минути. Живота на човека на земята е свързан с дишането. Дишането е връзката ни с живота, както плода е свързан с утробата на майката с пъпа. Въздуха като се приема правилно, с пълни гърди, той ни придава голяма енергия, събужда у нас свежестта, подобрява кръвообращението. А едно подобрено кръвообращение е вече закаляване и ограждане от неприятелите на човешкият органически живот. Физическият живот на човека се обуславя от дишането. Престане ли да диша, животът се прекратява.

Болният употребява скъпи и прескъпи лекарства за своето оздравяване, а забравя да употреби най-ценното лекарство, което природата ни предлага навсякъде в изобилие и пълно с жизнена енергия, именно въздуха. Съмнително е колко добро носят лекарствата на човешкият организъм. Често пъти те причиняват повече вреда също трябва да се справя.

Чрез дишането човек приема праната т. е. жизнената енергия от въздуха. Чрез правилното дишане, той приема повече храна и подобрява общото състояние на организма си. Ние страдаме от болести, защото не дишаме правилно. Обикновено ние дишаме повърхностно. Не вземат участие целите гърди. Ние трябва да дишаме дълбоко, да поемаме въздуха с пълни гърди. Чрез правилното дишане ние пропъждаме болестите от нас, подмладяваме се и ни става все по малко и по-малко нужда да търсим съвета на лекаря.

Bratstvo_12_17g_010.jpg?fbclid=IwAR0rkBr

Скоро имахме среща с едно момченце „Стенко Петлето“. То е страдало от жлези, гръдна туберкулоза и др. Бил е слаб, анемичен, без апетит. Но то е приложило дълбокото дишане под ръководството на Д-р Ал. Възвъзов и днес е на пълно здраво с напълно развити гърди, в него няма нито следа предишните болести. Но Стенко не забравя да диша правилно. Той диша редовно.

Здрав ли си, дишай дълбоко, и задържай въздуха в гърдите си известно време, за да закалиш здравето си и да се подмладиш. Болен ли си, дишай правилно, по-дълбоко, с по-пълни гърди, за да оздравееш по скоро и да продължиш по нататък своето развитие. Защото предназначението на човека тук на земята не е да бъде хилав, а да бъде здрав, за да може да продължи пътя на своето развитие и да изпълни задачата на живота, която му е дадена.

ПЪЛНО ДИШАНЕ

Дишането на съвременните хора е много слабо и ограничено. Ритъма е често бърз и повърхностен. Гърдите се разширяват много малко. В дишането взема участие една малка част от белия дроб. Затова по-голямата част от него е слаба, почти атрофирана и негодна да се защити от неприятелите, които често го нападат.

Ето едно упражнение за пълно и правилно дишане, което човек трябва да прави всеки ден по неколко пъти на открито, на чист въздух; Вдишването започва с изтласкване на диафрагмата надолу вследствие на което коремът изпъква навън. Така се пълнят с въздух първом долните части на дроба. Вдишването продължава като се разширява гръдния кош, специално средната му част и завършва с постепенно разширение на горната част на гърдите. За известно време въздуха се задържа, гърдите остават в същото положение. С тях заедно се обтягат всички мускули, които по-рано са били свити. Издишва се по същия начин: гърдите се изпразват като се започне с разпущане на диафрагмата и се свършва с горната част на гърдите. Упражнението се повтаря по няколко пъти.

Дрехите не трябва да пречат на дишането. Те не трябва да стягат гърдите и корема.

Не забравяйте да правите вашата най-важна обязаност — да дишате правилно и дълбоко с пълни гърди. Не забравяйте да употребявате в изобилие най-необходимата храна — чистият въздух.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

ЧЕСЪНЪТ (Allium sativum)

Като родно място на чесъна се смята областта Джунгария в централна Азия. Чесънът спада към луковите растения и е познат като добра подправка в нашата и западноевропейска кухня.

Чесънът съдържа една силно-проникваща миризма и има сладко лютив вкус, който се основава на етеричното масло но чесъна, което химически съдържа сяра. Върху кожата това масло причинява болки, както при изгорено и я възпалява. Етеричното масло прониква, при дълга употреба на чесън чак до жлезите на кожата и се отделя също чрез бъбреците в урината.

Чесънът действа върху физиологията на организъма по следният начин: той успокоява перисталтичните движения на червата (движения които провождат храната); прекратява диарията; действа против разстройства в червата и понижава кръвното налягане.

Според Loeper чесънът влияе на кръвното налягане (при общо кръвно налягане, при налягане в аортата и при бъбречна склероза) чрез разширение но малките артериални и капилярни съдове на организъма. Според същият автор чесънът влияе и на сърдечният ритмус и подпомага функцията на сърдечният мускул; а на пулса действа регулиращо.

Като средство против глисти е бивал често оспорван: според Е. Raos той действа твърде сигурно против оксиурии и по-слабо при аскаридите (видове червеи глисти). В детската практика на лекарите Rico u Lecle е е назован противоаскаридно средство. W. Kretxhmer съобщава за чесънът че действа за отделяне на злъчен сок в черния дроб, а с това да влияе на флората на червата, в смисъл да я подкрепя и засилва при борбата срещу външни патогенни бактерии. Въз основа на антисептичното му действие, чесънът се употребява с добри резултати от Loeper u Lemilere при гангрена на белите дробове; също профилактично (предпазно) и като лек против различни инфекциозни болести; тифузни трески. тифус и грип.

Добро влияние с наблюдавано от Mercovici при акутна и хронична дизентерия; и при хронични катари на червата (с кръвни изпражнения). W .C. Minchin приписва на етеричното чесново масло даже и специфично действие против туберкулозни бацили. В 1614 год. в болницата на гр. Ню-Йорк са направени опити от Marshal и Duffie върху 1082 туберкулозни случаи. Тези случаи са били подложени на 56 модерни методи на лечение: и из между растителните средства, чесънът с дал най-добрите резултати. Чесънът действа за отделяне на секретите на лигавите ципи; особено в бронхите и действа успокоително върху гладката мускулатурата. Особено е ценен при бързи форми на бронхита н на белодробната туберкулоза, където имаме много секрет.

Наблюдавано е спадане на температурата при употреба на чесън и подобрение на общото състояние на организма.

Външно се употребява, следствие на бактерицидното му действие, при лекуване на рани, LerрeI, Сооke и Cabrlel употребяват 10% разтвор от чеснов сок, смесен 1/2 процентно с алкохол, при лекуване на гнойни рани. При лекуване от глисти с чесън се употребява отвара от 2/3 чеснови скилиди в чаша мляко.

Чесънът се взема още като средство за апетит.

(Из биологично медицинският наръчник 1938 год.)

D-r M. Vogel — Dr den.

Превод от D-г med. Ил. Стр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОБУЖДАНЕ НА СЕЛОТО

КЪМ КООП. ЗЕМЕДЕЛИЕ

В усилията си да превъзмогнат трудностите и мъчнотиите в живота, подтиквани от нуждата и водени от своя реалистичен усет, селските маси сами прозряха пътя за материалното им подобрение. Настъпилото разединение поради раздробление на земята което прави безсилно отделното стопанство, ги наведе на мисълта за обединение и задружност в самото производство и търсене обща икономическа база да си организират труда.

Така през 1935 и 1935 година в село Курново — Врачанско и в околните нему села, се поде инициативата за устройство на кооперативно село. „Назадничавият“ и „дебелоглав“ селянин за сюрприз на някои господа, изведнъж стена прогресивен новатор, и то без да е следвал каквито и да е стопанско-икономически науки или пък да е възпламенен от някакви философски системи. Участвайки непосредствено в тази първа масова инициатива, бях поразен от реалистичния ум на простите селяни, как вещо обсъждаха всички въпроси до най-големи подробности. В следващите години, било по техния пример, който бе станал известен, било по свой почин, подбуждани от същите обстоятелства, се подеха инициативи и на други места в страната.

Започна се трескаво обсъждане, проучване и търсене на нови пътища. Така през 1938 г. имаме вече основани на няколко места, макар и ограничени такива кооперативни стопанства за общо обработване на земята. Постепенно въпросът за кооперативното земеделие придоби повсеместен характер, а особено от втората половина на миналата година проблемата за земята не слиза от колоните даже и на ежедневниците. Нещо повече: Бълг. Земеделска и кооперативна банка и двете земеделски камари — Плевенската и Врачанската — излезеха със специални изложения по този въпрос. Зем. и Кооп. Банка даже отиде по нататък. като създаде специален отдел „Инструктаж“ за основно проучване и даване практически напътствия при провеждане и организиране на земеделски производителни кооперации. Въпросът за кооперативното обработване на земята се натъква на вниманието на Министъра на финансите г. Божилов, който в речта си по държавния бюджет за 1940 г. направи бележка, че трябва да се проучи и този въпрос. А г. д-р Н. Сакаров, с добре мотивирано изложение изтъкна в парламента значението на кооперативното земеделие като единствен и сигурен път за подобрение на селото. По късно, пак в парламента, народния г представител Петко Кършев, представител на Плевенската земеделска камара с факти, събрани от досегашната му практическа дейност, като инициатор на образуваните трудови земеделски кооперации в с. Тотлебен — Плевенско, Сгижеров — Свищовско и Върбовка — Севлиевско, наблегна върху необходимостта от кооперативното земеделие. Всичко това сведочи за сериозността на проблемата за земята, която е сложена пред днешното поколение и чака правилно разрешение.

Из книгата „Кооперативно земеделие на практика, от П. Алексиев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За Георги Радев

(послесмъртни думи)

Колкото пъти съм искал да немеря потвърждение на думите на Учителя от меродавни източници вън от нас, винаги съм дохождал при него, в „Академията“. Там в шперплатовата барака ме посрещаше неговата засмяна, въздушна личност.

— Ей, пак работим, пак че, тем, пак пишем! Стига толкова - ще се изпише перото! — казвах аз като го удрях по рамото.

— О-о, викаше той, като удряше с всичка сила слабичката си длан о моята! Колко много се радвам, че те виждам!

А беше явно, че се радва. Сините очи сияеха, рядката руса коса над челото се тресеше. А с бегъл поглед аз вече долавях колко ясно прозираха през палтото ръбовете на плешките му, как са тънки бедрата под панталоните, нанизани сякаш на колове, как са стопени мазнините на бузите, как са изтънели свирките на ръцете. Рядката звучна кашлица, съпроводена с храчки, упорита и безпощадна къртеше сякаш моите гърди.

— В тая френска книга се описва космичното влияние на Венера, минава той веднага към интересната за двама ни тема. Изследвания на бележит френски окултист. Венера, разпростряна по цялата вселена, Венера — майка, Венера творец-любов. Оригинално е разгледана!

— А това е на немски — слънчевите петна и връзката им с живота на земята, казва той, като вдига друг дебел том. Великолепна работа. Диаграми на слънчевите петна и паралелни диаграми за заразните болести. Интересна работа! От какви далечни на глед работи зависи нашият живот!

— Да, ти се интересуваше от диагностиката на нокътя: Чакай! ще видим тоя каталог.

Един голям френски каталог със стотици книги по окултизма се разгръща пред мен.

— Значи моята характерология ти много харесва? - пита той с видимо удоволствие.

Да, тя ми харесва! Харесва ни и Георги страшно много! Като характер, като работник, като дух, но не и като тяло!

— Боже, Георги си отива, си мисля аз със сълзи на душата си! Георги не е добре! Георги, нашият Георги, ще ни напусне без време!

Загатнах му да наблегне върху здравето си. Да се прегледа, да се лекува. Веднага съжалих за това. Очите му пламнаха, челото му се набърчи и по бузите бликна кръв-ясни розови петна.

— О, докторите само знаят да плашат хората, казваше той, като кашлица довърши изречението му.

Георги наистина си отиде.

Твърди се, че душата не умира, че и от оня свят духът продължава да работи в област, която обича. Може би. Даже ми се струва, че го вярвам, да е така. И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно. Защото работници трябват и на тоя свят — много и добри работници.

А Георги беше един от добрите работници за Делото на Учителя.

Стефан

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...