Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 266 - год. XIII.

Севлиево, 15 октомври 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

 

Съдържание:

Към новият свят – Пламен

Крушение на материализма – С. Калименов

Словото на Учителя. Новото идва. (из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3 април 1927 г.)

Що е човек? – С. К.

Черният дроб и гроздето – Д-р Ник. Станчев

Гроздето като храна и лекарство – Д р Д. Т. Бурилков

Из науката и живота. Лукът храни и лекува – в. Народно здраве

Списък на книгите, които доставя редакция в-к .Братство

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЪМ НОВИЯТ СВЯТ

Всред страхотни сътресения, всред страдания и болки, днес се ражда един нов свят.

Той не ни пита — искаме ли го или не го искаме, не ни пита какви са нашите лични интереси и схващания, не ни пита бедни ли сме или богати, силни ли сме или слаби, учени или неучени. Той налага своето навсякъде, при всички условия.

Първата дума, първата вест, която носи новият свят това е възстановяването на правдата: Първата и неотложна задача, която той поставя пред частни лица, общества и народи, и чието разрешение ултимативно изисква, е:

Да престане експлоатацията на човек от човека, на народ от народа, да възтържествува общият интерес над частния, да се признае и приложи закона за единството и общите интереси на целия социален организъм, на цялото общество, на цялото човечество.

Връщане назад няма. Старото е осъдено безвъзвратно. Нищо не ще го спаси.

Една мирна социална революция се извършва днес в България. както и в много други държави, заставащи начело на световното движение за повече социална правда. Где по-рано, где по-късно, това движение, това коренно преобразование, ще залее. в една или друга форма, и целия останал свят.

Нищо не ще устои пред прав дата. Интересите на малцината не може. да не отстъпят пред интересите на мнозинството. Новият свят идва, и в неговите основи трябва да бъде положен закона за правдата: повече хляб, по-добри условия на живот за трудещите се, по-голям простор и повече възможности за творческа дейност за всички, които, в своята работа са ръководени от идеала за общото благо.

Може би изграждането на новото не ще стане тъй-леко, може би то не ще мине без сътресения. Но то трябва да стане и ще стане.

И — хиляди пъти по-добре ще бъде да го приемем и приложим доброволно, съзнателно и с радост, схващайки ясно колко велик и свещен дълг изпълняваме с това, и колко огромно е значението му за хармоничното развитие на целокупния живот. отколкото да се опитваме да му се противопоставяме.

Една мирна социална революция се извършва днес в България, и нейният ход не трябва да се спира пред нищо. Частният интерес трябва да отстъпи пред общия. Всички участващи в процеса на производството трябва да получат своя справедлив дял — трябва да имат осигурени сносни условия за живот.

Това е задачата!

Тя е велика и свята!

Тя е равносилна на нещо повече от едно политическо освобождение.

И затова средства и пътища за нейното разрешение гребва да се намерят и ще се намерят.

П л а м е н

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА

Макар че мнозина ще погледнат на този израз (заглавието на статията ни) като на преждевременен и прибързан, все пак, това не ще ни спре да констатираме наличността на известни признаци, които още не всички виждат.

Може би материализмът, като философско учение и като всеобщо разпространен мироглед, проникнал еднакво както в интелигентните и учени кръгове, така и в широките народни маси, е все още в точката на своя видим апогей. Може би на мнозина се чини, че материализмът завинаги е станал господар на човешкото съзнание. Ние, обаче, виждаме ясно тия сили, които действат невидимо, но непрестанно и сигурно, за неговото разрушение

Материализмът е една философска система, едно умствено. духовно състояние, което е неразривно свързано с живот на фалшивата буржоазна демокрация, която агонизира навсякъде по света. Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар свят. Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма.

Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят.

Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено.

Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси.

Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ.

Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа. Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве.

Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар свят. бе именно материализмът.

И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра.

В основите, в самата същност на революционните обновителни течения се крие неподправено, истинско, чисто и мощно религиозно чувство. Това с преди всичко чувството за нашето единство с окръжаващите ни, това е чувството на една непреодолима жажда за правда, за свобода и за истина, това е чувството, което ни тласка да се притечем на по мощ, да посветим живота си в служба на нашите страдащи, онеправдани братя, това е чувството, което ни дава сила да се жертваме без ни най-малката сянка на корист пред олтаря на един велик идеал.

Кой би могъл да каже, че това не е есенцията, че това не е най-чистата кристализация на истинското религиозно чувство?

И кой би могъл да отрече, че религията, проповядвана от защитниците на старото, беше само една добре скроена маска на техния материализъм?

По такъв начин, ролите бяха разменени: тези, които в душата си, в своето верую и в своята практика, бяха материалисти, се обявиха за защитници на идеалистическия мироглед и на религиозната вяра; а тези. в чиито души говореше истинското, непод правено религиозно чувство, което ги караше да посвещават и да жертват живота си за своите онеправдани ближни. наметнаха тогата на материализма и почнаха ожесточена борба против всякаква религия и всякаква религиозна вяра.

Разбира се, всичко това не стана случайно, то си имаше своите дълбоки причини, които го изтъкнаха като една историческа необходимост.

В борбата между двата света — светът на старото и светът на новото — първият схващаше ясно, че по-полезен за запазването на неговите привилегии ще бъде идеалистическият, религиозният мироглед, който по-лесно може да се нагоди така, че да отклонява масите от тяхната активна и ожесточена борба за повече права; и обратно, вторият схващаше, че неговите интереси и успеха на неговата борба изискват подкрепата на материалистическия мироглед, който отвръща погледите ни от „небето“, и насочва вниманието ни преди всичко към това, което става непосредствено пред очите ни тук, на земята. Вместо да насочи всичките си усилия към своето духовно усъвършенстване, човек отправя погледа си към материалното и потърсва своите права за сносен човешки живот.

По този начин, материализмът стана верую на идеалистите, а идеализмът (теоретически) на материалистите.

Тук ние трябва да отбележим, че, фактически, човек е и духовно и материално същество и затова всяко верую, което съсредоточава всички грижи само на едната страна на неговата природа, е едностранчиво, непълно и погрешно.

В случая обаче нас ни интересува преди всичко факта, че в борбата между двата борещи се света на арената на живота, ролите бяха разменени — материалистите се явиха като идеалисти и идеалистите — като материалисти.

Днес вече условията се променят. Ние навлизаме в ново време. По необходимост, маските ще паднат и всеки ще поеме тази роля, която му принадлежи, която му е естествена и присъща. Промяната, която става, може да бъде невидима за мнозинството, но нейните резултати не може да не излязат наяве пред очите на всички.

Материалистичният мироглед започва вече да губи своя raison d'étre, своето право на съществуване. Дълбоко скритата, невидима за очите на мнозинството причина, която го подхранваше, която му даваше сили и условия за живот, вече почва да се губи, а заедно с нея ще изчезне и нейният резултат.

Материалистичният мироглед е безвъзвратно осъден на пълно крушение. Новият свят, който днес се ражда, ще се отърси от него навсякъде и ще го захвърли като една изгнила, непотребна дрипа, която вече е изиграла своята роля и е станала вредна за правилния развой и изграждане на живота.

За да си послужим пак с един термин, употребяван често от материалистите—това е живата, естествена, неподправена, неизмислена от човешки ум диалектика на еволюционния процес на живота, която изисква крушението на материализма.

Това е бъдещето — живот, подхранен от чистите извори на дълбокото, истинско религиозно чувство — чувство, което ще ни свърже в едно цяло с целокупния живот, чувство, което е първото необходимо условие за изграждане на новия свят.

По какъв начин ще стане това, ще видим в една следваща статия.

(следва)

С. Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Новото идва

(из неделната беседа „Вехтото премина“ – 3. IV. 1940 г.)

Съвременният човек във формата, в която днес го виждаме, не е в състояние да дойде до пълна и ясна представа за живота. Защо?— Защото той е заобиколен с редица предмети, от които при добива най-разнообразни впечатления. Тия многобройни впечатления препятстват на неговото право мислене. Днес дори видни писатели и философи нямат ясна представа за живота.

Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: това са малки работи, те не заслужават нашето внимание. Казвам: малките роботи, обаче, са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот.

Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира свещеника иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота.

Като говоря за пенсионирането аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.

Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Всеки човек представлява един малък винт от общия велик организъм и той е почитан и уважаван, докато е на мястото си. Ако е на мястото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи или неправилно работи. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца. Вижте земеделските рала, които не работят. Щом не се работи с тях, те ръждясват. В този смисъл, пенсионерите са ръждясали рала.

Не! Писателят трябва да умре с перо в ръка; свещеникът трябва да умре с епитрахил на врата; орачът трябва да умре с рало в ръка. Такива хора изисква бъдещето!

А сега какво виждаме? Бащите гледат да се пенсионират, да си изкарат една малка пенсия и да легнат на гърба на синове и на дъщери, на внучки и на внучета. Горко на онзи баща, който очаква на синовете си да го гледат! Какъв е този баща, когото синът трябва да гледа? Това са болезнени явления в живота, а дето има болести, там не може да има щастие. Това всички трябва да знаят! Преди няколко дни при мене дойде една госпожа и се оплаква от сиромашията си, от тежкото положение, в което се намира. Разправя, че живеела във влажна, тъмна стая, вследствие на което страда от ревматизъм и ме запита какво да прави, за да се излекува. Казвам й: преди всичко, както познавам нещата, причината за ревматизма не е влажната стая. Ако влагата беше причина за тази болест, тогава как ще си обясните заболяването от същата болест на една богата госпожа софиянка, която живее във втория етаж, при комфортна обстановка? И богатата госпожа дойде при мен и ми се оплака от своя ревматизъм. И тя искаше да й се даде метод, начин да се лекуване.

Истината седи в това, че и бедната и богатата госпожи не изпълняват Божия закон. Всички болести в света са резултат на неизпълнение Божия закон. Следователно, и двете жени са заболели от ставен ревматизъм, вследствие на неизпълнение на Божия закон. Ако болестта е предизвикана от влагата, тогава бедната жена трябва да се премести в суха, здравословна стая: щом се премести в суха стая, ревматизмът трябва да изчезне. Така ли става в действителност? Както виждате, тук, при две различни обстановки, при различни материални условия, се явява една и съща болест. Следователно, причината на болестта не е във влагата.

Същото нещо виждаме и на фронта: много войници лежат в един и същ окоп, обаче едни от тях се простудяват, а други не се простудяват. Защо едни се простудяват, а други не? — Първите имат нечиста кръв, а вторите имат чиста кръв Едни от войниците се заразяват от холера, а други нищо не ги хваща. Защо? — Защото кръвта на последните е чиста. Ще кажете, че влагата е причина за простудяването на войници, които са имали по-слаб организъм Не! Греховете на хората внасят отрова в кръвта им и с това стават причина за простуда, за зараза и т. н. Ето защо, за да се избегнат болестите и страданията, трябва да се подържа добрия живот.

Като гледа нашите престъпления и грехове, Бог казва: не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от ставен ревматизъм: не правете тези престъпления, понеже в стомаха ви ще се яви някакъв тумор; не правете тези престъпления, понеже ще заболеете от артериосклероза и ще остареете преждевременно. Заболее ли човек от артериосклероза, той започва да вика лекар. Дойде един лекар, дойде втори, трети, всички го съветват какво трябва и какво не трябва да яде. Не, първото нещо: заболее ли човек от артериосклероза, ще яде по възможност малко и проста, чиста храна. Той трябва да се храни с варено жито. с варен ориз, като истински калугер.

В Нова Загора един стар човек, на около 60 години, заболя от корем. Боли го коремът, нищо не може да яде. Чуди се какво да прави. Седи, мисли, говори си: Е, Георге, Георге, цял живот яде прасенца, агънца, това-онова, но видя ли, до какво положение дойде? Пита ме: какво да правя сега? Казвам: ще започнеш да постиш, да ядеш по малко. Всека сутрин ще изпиваш по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода. След това ще излагаш корема си на слънце, да се печеш по 2-3 часа на ден. Този човек изпълни каквото му казах и състоянието му се подобри.

Съвременните хора сами се тровят от храната, която употребяват.

Някои казват: аз живея чист живот Питам: чиста ли е кръвта ти? — Не е чиста, но това нека нищо общо с чистия живот. — Не, чистият живот подразбира чиста кръв. Следователно, искаш ли да живееш чист живот. абсолютно ще пречистиш кръвта си. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното им тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза и т. н. Например, вие обичате някого, но щом ви каже той някоя обидна дума, вие веднага го намразявате. Защо трябва да го намразите? Знаете ли, какво внася омразата във вас? Тя е отрова за организма ви. В дадения случай вие пакостите на себе си, не и на него. Други хора пък се тровят от гордост.

Апостол Павел, като разглежда старата култура, казва: „Всичко старо трябва да премине“. А съвременните хора искат да живеят според старата култура. Казвам: живеете ли по старата култура, в каквито къщи и да живеете, както и да спите, както и да се храните, ставният ревматизъм непременно ще дойде. Дойде ли ставният ревматизъм и смъртта ще дойде, като естествено негово последствие Казват че някакъв учен открил в киселото мляко не какъв бацил. който продължавал живота Аз пък зная едно особено мляко, което не само че продължава, но увековечава живота. От чисто биологическо и научно гледище, продължителността на живота зависи от развитието на една жлеза, която се намира зад ушите на човека. Ако тази жлеза не е развита, човек може 20 години наред да се храни с кисело мляко и пак няма да живее дълго време. Тогава и кокошки и агънца да яде, пак няма да се продължи живота му. Развита ли е тази жлеза, той може да живее повече от сто години.

И тъй, всеки, който иска до живее дълъг живот, той трябва да има някакъв запас. Остане ли да живее на някакво подаяние, да се моли на Бога са се продължи живота му, неговата работа е свършена. Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден от преди хиляди години, от панти-века още. Има хора, които във физическо отношение са много деликатни, нежни. Достатъчно е да ги лъхне най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако такъв човек седи при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минава 2 — 3 часа и той наистина се простудява. Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Изстиването зависи от мисълта на човека Каквото мисли човек и в какво вярва, това става.

И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в Него е вечния живот. Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно — че трябва да учи. Който не вярва във вечния живот, той мисли за смъртта — как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него и т. н.

Обществото, в което живеете, противоречията, които срещате в живота си. добрите и лошите хора, всичко това трябва да бъде предмет за изучаване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. За това се изисква работа, усилия. Вземете за пример рудокопачите, които търсят с години скъпоценни камъни в земята. Те знаят, че ще намерят някъде големи скъпоценни камъни и затова работят непрестанно, докато най-после развият в себе си тънко чувство, с което лесно намират леговището на тези богатства. Така трябва да работи всеки човек, ако иска в грубата материя да намери скъпоценните камъни. И наистина ще срещнете хора на вид груби, но достатъчно е да ги пипнете на некое чувствително место и ще видите, че в тях се крият отлични качества. В лицето на такъв човек вие ще имате един добър. честен и почтен приятел, на когото напълно можете да разчитате И обратно. ще срещнете хора с образование, на които не може да. се разчита.

Когато човек се освободи от съдбата или от кармата си, както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от панти века и човек ще бъде напълно свободен. Съвременният човек не е свободен. защото върху тази първа връзка той е направил още ред връзки, които са го ограничили и заробили.

Бог е направил човека свободен и го е пратил на земята да учи. Обаче, вместо да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странства, но като няма средства за това. от тоз банкер взема 10-15 хиляди лева, от онзи 10-16 хиляди лева. това залага, онова залага, докато най после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл. Питам: кой постави човека в това неестествено положение — Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем, прави някаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща?

Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват. че един поет, художник, проповедник, учител и може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел. нито пък той може да ви бъде приятел. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас. Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение.

Двама души могат да бъдат приятели само тогава, когато те ме се използват. Те са свързани помежду си с взаимно почитание и любов и са готови да жертват живота си за великата идея. за благото на човечеството. Човечеството, това са свободните души, Тези приятели имат взаимна любов помежду си. Някой казва: хората на земята крият своята любов. Така е на земята, но казвам: скритите неща на земята, са открити на небето. Когато един акт се извършва на земята тайно от очите на хората, на небето той е представен ясно като на сцена.

Съвременните хора са в постоянно смущение, в постоянни тревоги. Защо? Защото между Бога и тях няма хармония. Например, някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина. Ама този човек искал да уреди живота си. По този начин, с пари, с богатства животът не се урежда.

Нека той се помоли на Бога по следния начин: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил истината, баща си и майка си не почитах, с брата и сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да вървя напред.“ Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надява на Божието благословение. Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота.

Още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони. Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено. После, ти трябва да знаеш как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите — като зеницата на очите.

Като наблюдавам как хората са невнимателни към растенията и дърветата, виждам, че те са също така невнимателни и към себе си. Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята душа, нито душите на своите близки. Обаче, личността не е човекът; личността това е тялото на човека, т. е. физическият човек.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика.

Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време.

Човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо? — Понеже има желания, които, след като се, изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, трето, но като постигне тези желания, те умират и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарях. Не, човек всякога може да бъде млад, всякога може да живее, всякога може да люби. Преди всичко, вие още не сте любили както трябва.

Истинският живот се заключава в творчеството.

Това, което Бог е вложил в човека, трябва да се развива. Човек никога не трябва да се обезсърчава. Някой се обезсърчи, казва: едно време знаех повече, имах повече вяра, повече любов. Да се говори за едно време, това е старото време. Сега е новото време, за него говорете. Сега ще обичате, както светлината обича; ще се движите с нейната бързина: ще минете, ще заминете, без да кажете някому, че обичате.

При сегашните условия, както живее човек, на земята всякога ще има скърби и страдания: един заминал, друг се осакатил, трети се разболял и т. н. Пари можете да имате, но щастие не очаквайте. Искате ли да бъдете щастливи, стремете се да приложите в живота си Христовото учение, да се свържете с Бога, Той да живее у вас, че дето и да се намирате, всякъде да чувате неговия тих глас да ви говори и напътва.

Старото вече преминава, новото иде. Щом дойде новото, земята ще се освободи от своя товар и отвсякъде ще се чуват най-хубавите песни.

Из беседата, държана от Учителя

на 3 април 1927 г.

София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩО Е ЧОВЕК?

Днес, когато с помощта на науката човек придоби безброй знания, които засягат и обгръщат всичко, което е около него, всичко, в което неговия ум може да проникне;

Днес. когато университетските библиотеки по всички части на света пращят от хиляди томове, в които са насъбрани безброй знания по всички отрасли на науката, философията и практиката;

Днес, когато образованите люде на нашето време с гордост заявяват. че са последователи на „научния“ светоглед, че са надраснали суеверията и предразсъдъците на миналото и че съвременната наука има достатъчно светлина за да им даде правилна ориентировка в живота:

Днес, когато науката празнува триумфа си над суеверието и нейните представители едногласно твърдят, че никога в историята на човечеството не го е озарявала толкова го-лема светлина;

Днес, когато имат толкова много знания за всичко друго — познават ли учените, образованите хора на днешното време себе си?

Що е човек?

Може ли съвременната наука, „положителна“, каквато е тя, да отговори с положителност, със сигурност на този въпрос?

Учените хора на днешното време знаят всичко, но знаят какво са самите те. Те познават, растенията, животните, минералите, приятелите, слънцата, планетите, физиката и химията, алгебрата и геометрията, но не познават себе си. Те познават външния свят — това, което е около тях, но това. което е вътре в тях, своя вътрешен свят, те не познават.

Обаче ние мислим, че наука и култура, изградени без себе-познание, са наука и култура, легнали на фалшива, гнила, нетрайна основа.

Ний мислим. че многото, безбройните съвременни знания, поставени на точните везни на Правдата, ще се окажат съвсем леки, в сравнение с едничкото и скромно себепознание.

Що е човек ?

Докато съвременната наука е неспособна да даде ясен и положителен отговор на този въпрос — отговор, който да задоволи не само повърхностния спекулативен ум на човека, но да задоволи душата му. да задоволи цялото му жадно за истинско знание същество — дотогава тя не може и не трябва да бъде считана за напълно сигурен водач в пътя на живота.

Човек, като духовно, мислещо същество, жадува преди всичко за себепознание. Безбройните многостранни и неизчислими знания, които му предлага съвременната наука, са за него това, което е безкрайния океан солена вода за жадния. Тия знания не могат ни най-малко да задоволят първичната, основата, най-съществената жажда на човека за знание — жаждата за себепознание.

Та не е ли и смешно и трагично едновременно —да позна-ваш всичко около себе си, а себе си да не познаваш?

Що е човек?

— Ето основното начало, ето първата буква на азбуката, ето началната точка, от която трябва да започнат и върху която трябва да бъдат основани всички останали човешки знания.

Знание, без себепознание, е постройка без основи, дим, който изчезва безследно, храна която не може да задоволи естествения глад на човешката душа за истинско знание — знание за реалностите.

Както съвременната психология (науката за душата) без душа. така и цялата съвременна наука е останала без душа. Това са безконечен сбор от знания, на които липсва живата истинска връзка, на които липсва действителната основа.

Душата на Науката е науката за Душата. Лишена от нея. днешната наука е: гимнастика за човешкия ум, средство за огромни технически постижения, тя може да бъде и всичко друго, но не е и не може да бъде само истинска наука — наука за същината на живота, даваща сигурно знание за основните реалности в живота и пръскаща истинска светлина по пътя на човека.

Изоставяйки, захвърляйки на страна като непотребна вещ най важния, най-съществения въпрос на човешкото знание — въпроса за душата, въпроса за същината на живота, въпроса за себепознанието, съвременната наука се е самоосъдила, сама се е обрекла на духовно безплодие.

Грешката трябва да бъде изправена! Тъмнината, в която е обгърнато днес човешкото съзнание, трябва да бъде разпръсната. Окованият в илюзиите на материализма човешки дух трябва да разкъса своите окови. Хипнозата за смъртността на човешкото „аз“, на човешкото съзнание, трябва да падне.

Човекът жадува за себепознание, и ще го намери.

Защото само то едничко е в сила да осмисли, да даде правилна насока и правилно използване на всички безбройни останали знания.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧЕРНИЯТ ДРОБ И ГРОЗДЕТО

Черният дроб е жлеза, с всевъзможни отправления, които се наброяват 15 — 20. Тя е същевременно и жлеза с вътрешна и с външна отлъчка, Главната нейна задача, е, освен да служи за склад и преработка на гликочен и гроздова захар, да пречиства кръвта, която идва от храносмилателните органи и да унищожава отровите, които сме погълнали или които се образуват в червата и при чревното гниене. Също и отровите, които се носят и в другата кръв, идваща от органи и тъкани се пречиства там. Всички вредни вещества се събират в жлъчката, а някои път биват разложени в чернодробните клетки. Черният дроб е постоянно изложен в опасност, защото се бори с всички отрови. Повредата му води към печални последствия.

Чрез здрава и лека храна трябва да пазим този орган от изтощение и израждане. Усилена месна храна, много мазнини, спиртни питиета, лютиви подправки, лекарствени отрови, преяждане, запек, гниене в червата и др. са най-важните неприятели на черния дроб. Зеленчуково-плодово - млечната храна е лекарство за черния дроб при всички негови заболявания. Особено плодовете и гроздето са много благоприятни. С грозде и гроздов сок се дава най-чиста храна за черния дроб, червата се чистят, отровите намаляват, жлъчката се разрежда и се лесно изхвърля навън — изобщо дава се почивка на всички чернодробни клетки. Гроздолечението може тук да се приложи с успех. Може да се яде и по-голямо количество (до 3-4 килограма дневно) на няколко пъти. Например сутрин 1/2—3/4 кг., към 11.30 ч. 1/2 кг., в 4 часа 1/2—3/4 кг., вечер на лягане 1/2 кг. и посред нощ малко гроздов сок. Една част винаги може да се замества с гроздов сок. Ако се яде с хляб или картофи, бисквити и др., може да не се увеличава. При липса на гроздето, стафидите могат да го заместват.

Гроздето трябва да се измива основно, за да се изчисти праха, синият камък и др. химикали за пръскане. Люспите и семките, може при слаб стомах и диария да се отстраняват. Гроздолечението се наглася за всеки човек отделно, и е най-добре да се пита лекарят.

Д-р Ник. Станчев.

Ред. в-к „Здравец“ и

в-к „Храна, зъби и здраве“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРОЗДЕТО КАТО ХРАНА И ЛЕКАРСТВО

от Д р Д. Т. Бурилков

В последните три-четири десетилетия се извършва дълбока промяна в неуката на храненето, а успоредно с това — и промяна в режима на храненето, във вкусовете и навиците. Промяната започва от върховете на обществото, от по-интелигентните и по-богати слоеве, които и най-силно се бяха отклонили от естественото хранене.

Според по-раншните възгледи за храненето, най-важни се смятаха белтъчните вещества, които доставят материал за възстановяване и образуване на тъкалите (клетките) на тялото. Под влияние на това разбиране започнаха да употребяват прекалено много белтъчна храна, главно месо.

Всекидневните наблюдения посочиха постепенно вредните последици от злоупотребата от месната храна, а същевременно науката почна да открива в зеленчуците и в плодовете в минимални количества вещества от голямо значение за храненето и живота; витамините н ензимите или диестезите, които улесняват смилането и използването на различните хранителни вещества. Същевременно все по-ясна ни става ролята на много от минералните соли, които се намират в растенията. Под влияние на новите схващания върху хранителните вещества и храненето ние виждаме всички народи да се насочват повече към растителните храни и да се изработва нов режим на хранене, в който зеленчуците и плодовете вземат значително участие.

Тая нова ориентация в областта на храненето открива добри перспективи за нашето градинарство, овощарство и лозарство. И ние виждаме, че въпреки преживяната тежка стопанска криза, лозарството не пристана да се развива и подобрява. Посадената площ с лозя (обикновени и американски) от година на година продължава да расте: — 1920 г. — 450,640 декара, 1936 — 1,116,880 декари.

Значителна част от това увеличение на засадената с лозя площ се дължи на увеличението на десертните видове и става, следователно, под влияние на новите насоки на храненето у нас и в чужбина. Съобразно с това ние виждаме бързо да се увеличава общото количество ма добиваното у нас грозде, което, въпреки сериозната криза в лозарството, се е удвоило през последните десетина години и при средна реколта достига до 500 мил. кг. годишно.

Това огромно количество грозде играе ли някаква роля, били могло да играе в бъдеще? Неколко общи данни ще ни осветлят по тоя въпрос.

Химическият състав на гроздето е крайно непостоянен. Той зависи от вида на гроздето (ние имаме близо 2,000 вида), от почвата, от климатическите условия, от времето на беритбата и пр. По тая причина трябва да се задоволяваме със средни величини, движещи се в широки граници. Така килограм прясно грозде съдържа:

Bratstvo_12_17g_011.jpg?fbclid=IwAR0rkBr

Като вземем под внимание само захарта, витамините и минералните соли, веднага изпъква огромната важност на гроздето като храна. В сравнение с някои зеленчуци и плодове, гроздето дава на тялото повече калории. Един кг. грозде дава 740 калории, грах — 650, ябълки — 590, круши — 550, прясно зеле — 190, домати — 180.

Още по-поучително е сравнението на гроздето с млякото. Ние намираме в килограм:

Bratstvo_12_17g_012.jpg?fbclid=IwAR0rkBr

Съществената разлика между гроздето и млякото е в това, че гроздето е три пъти по-богато със захар, а млякото — много по-богато с мазнини. Но понеже и двете тия хранителни вещества са от един вид - топлородни, тая разлика се заличава и в краен резултат имаме, че млякото дава средно 700 калории, когато гроздето дава 740 или те са с еднаква калорийно стойност. В плюс на гроздето остават още минералните вещества и витамините. Ако вместо грозде вземем за сравнение гроздов сок, тогава сравнението е още по-благоприятно за гроздето. На това основание в един хвърчащ лист за пропаганда през 1932 год. аз нарекох гроздовия сок гроздово или ново мляко.

Като вземем процента на захарта в гроздето средно 20, това значи, че у нас се произвежда годишно 103 мил. кг. гроздова захар, която развива такава жизнена сила: че с достатъчна да покрие сама през цяла година всичката енергия потребна ма 548 хил. възрастни, усилено работещи хора, т. с. ядката на нашето активно население. Пресметнато общо върху цялото активно и неактивно население произвежданата у нас гроздова захар може да даде необходимите калории на 1/7 от цялото население. Като към стотях мил. гроздова захар прибавим още и огромното количество минерални вещества и соли, ние виждаме, каква важна роля може да играе гроздето в изхранването на нашето население, ако всичкото грозде се използва изключително за храна.

(Следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Лукът храни и лекува

Лукът у нас се произвежда в голямо количество. Той е и един от най-много употребяваните зеленчуци от селското ни население. Това се оправдава, както от неговите хранителни, така и от лечебните му качества.

Гражданите се въздържат да го ядат суров, най вече поради силната му дразнеща миризма. А тя се дължи на едно органично съединение на сярата, което възбужда стомашните жлези и ги кара да отделят повече стомашен сок. Лукът действа благотворно и на червата, като чрез дървесината (клетчатката) си усилва леко техните движения и предпазва запичане.

Като храна и лекарство лукът е незаменим . Колко голямо богатство от вкусни подправки би липсвало на нашата трапеза, ако нямахме лукът.|

При телесна умора и отпадналост лукът с един от най-добрите възстановители и ободрители. Френските селяни много обичат и ценят супата с лук и я смятат за най-добро укрепително средство.

В Испания магаретарите, които придружават пътниците пеша, изминават по 40-50 километри на ден, като се хранят само с хляб и лук.

Лукът е много лековит. Той действа отлично при лекуване на бъбреците, също и при водянка. Като възбудител той се употребява при слабо храносмилане и против газове в червата. Добро средство е и при трайните белодробни възпаления, като храчкоотделител.

През време на европейската война един френски военен лекар д-р Меламе е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от лук три пъти дневно. Треската намалявала още в самото начало.

Лукът, чрез благотворното общо въздействие на организма, подобрява и разхубавява, опреснява лицето. Лученият сок отстранява излишната вода от организма, и премахва отпуснатостта на тъканите. Падането на косата често се дължи на липса или недостатъчност на кремъчна киселина. А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата. Всички билки и растения, които съдържат кремъчна (силициева) киселина, като праза, дюлята и др, се използват за същата цел.

Тъй като лукът съдържа и фосфорна киселина, той се препоръчва на ония, които се занимават с умствен труд, също и на нервните.

Лукът като храна и лекарство действа чрез солите си, чрез захарта и летливите си масла. На триевите и калциевите соли на лука са образувани от фосфорни, лимонени и други органични киселини, които се превръщат в кръвта в основни (лишиеви) карбонати и неутрализирате вредните кисели ни. Захарта и клетчатката на лука го правят добро слабително средство. Летливите му масла, като се отделят през белите дробове н бъбреците, засилват работата на тия органи. Чрез употребата на лука при някои болни се предизвиква отделянето на пикоч до три литра на денонощие. При някои тежки усложнения на дифтиритен гьрлобол — отоци на краката, воден плеврит, белтък в пикочта —  някои лекари с по 6 глави лук на ден, изяждани сурови, добивали чудесни резултати; 8 дни пикочта утроявала количеството си, всички отоци изчезвали и болните се възстановявали.

Лукът се употребява и външно. При навяхване на става, при натъртваме, при удар, налагането със счукан суров лук облекчава много болките и отокът бързо спада. При циреи, налагането със сварен или печен лук също действа много добре. Сок от лук или просто смазана глава лук върху ухапано или боднато от насекомо место помага много.

На лука, като храна и лек трябва да отреждаме първо место от зеленчуковите си запаси.

в. Народно здраве

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СПИСЪК

на книгите, които доставя

редакция в-к Братство

Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството, от Боян Боев. Богомилството е най-високата точка, до която се е издигнал българският дух в миналото. Всеки българин трябва да се запознае с него.

В царството на живата природа, книга, в която са посочени основните закони за развитието на индивида и човечеството.

Живот за Цялото. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва — въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото — ето великата основа на новия живот , на новата култура.

Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Тази книга е един ключ, с помощта на който можем да проникнем, чрез външната форма на човешката физиономия, до това, което се крие в душата на човека. Разгледани са паралелно: Гьоте и Ницше, Кант и Бергсон, Айнщайн и Едисон, Вагнер и Шуберт, Хинденбург и Амундсен, Толстой и Ленин, Мусолини и Ганди.

Лекуване чрез цветните лъчи, от А. Осб. Йивс. С приложение: - „Символичният език на цветните лъчи“. Освен практически полезните указания тази книга ни разкрива един нов свят — света на живия език на светлината, в който всеки цвят ни говори свой собствен понятен вече нам език.

Благословение, ромон от Люб. Лулчев, в който е обрисуван пътя, по който минават хората, търсещи новото—захвърляйки старите методи и черпейки от идеала на Всемирното Братство вдъхновение и сили за изграждане на новия свят с нови методи и върху нова основа.

Карма, от Е. П. — Карма, това е закона за Причинността, схващан не едностранчиво, в неговите външни, механически прояви, е в неговата широка, всестранна дейност, обхващаща духовното развитие на човека през вековете.

Прераждането, една велика, отдавна забравена истина, от Софр. Ников. Ние не идваме за пръв и последен път на тази земя. Идвали сме много пъти, последователно, в течение на миналите векове, и пак ще дойдем да продължим своето развитие.

Практически окултизъм, от Д-р Лумис. Сборник от редица окултни правила и закони/

Окултна медицина, от Седир.

Вегетарианска готварска книга с 20 рецепти за супи, десерти, ястия и салати, от Кр. Кздънков, вегетариански майстор – готвач.

Предсказанията на Нострадамус, астролог от XVI в, за събитията в Европа 1939 — 1999г.

Ръководство за френологически изследвания, заедно с голяма френологическа карта, цветен печат и подробни упътвания.

Ръкогадание от В. А. Вреде. с 52 илюстрации.

Музика за всички, Ив. Камбуров.

Енциклопедия на окултизма от С. Тухолка.

Вечните истини от Ст. Тошев.

Какво има на дъното на душата, или спящите сили в човека, от Д-р Рудолф Щайнер.

Где е истината?—Учението на П. Дънов и отговор на критиките против него. Окултните науки, като източник на висше знание. Ясновидството, като научно установен факт.

Съвременният обществен морал и П. Дънов от Waniel.

Великото учение, — основните окултни истини и местото на Всемирното Братство в развитието на човечеството, Благодумов.

Агни Йога, наука за висшия психичен живот на човека и вселената.

Вечната поема, видения за бъдещето, от Aŭroro.

Философията на живот, според учението на розенкройцерите от В. Граблашев.

Трите основи на живота, от П, Дънов.

Занони, Булвер Литон. Един от най-хубавите окултни романи.

Тайната на живота или свързани души. Окултен роман от Изабела Инглез.

Сидарта, окултен роман от Херман Хссе .

Децата на Нил, окултен роман от Р. Хогард. Пътя на една душа, достигнала до висините на посвещението и окултното ученичество, падението но тази душа в измамните прегръдки на Майя и повторното издигане във висините не духовния живот.

Живият огън, от Р. Хагард.

Светилник за душата, апокрифи из живота на Исуса и Буда, от Ник. Райнов.

Богомилски легенди, от Ник. Райнов.

Същата, луксозно издание,заедно с „Книгата на загадките“.

Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф. Гениалната шведска писателка тук, както и в цялото свое творчество е проникнала интуитивно до много окултни истини.

Съкровище на смирените, от Морис Метерлинк. Книга в която говори не умът, който се заблуждава в сенките на нещата, а душата, която прониква зад външните форми и вижда същината на нещата.

Миналото и сегашното. (Етика на живота), от Тома Карлейл. Тази книга може да бъде наречена „Поема на духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към възвишеното в живота.

Животът на Бетховена, от Ромен Ролан.

Висшата душа. Ралф Емерсон.

Лекуване чрез пост, от Д-р Ридлин.

Лекуване с треви, Хр. Досев .

Велики посветени, Ед. Шуре — част I: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей.

Велики посветени,Ед. Шуре — часг II: Орфей, Питагор.

Духът н плътта, съдържа 14 беседи от П. Дънов.

Ето човекът, първа серия беседи от П. Дънов.

Новият живот, П. Дънов.

Високият идеал, П. Дънов.

Абсолютна чистота, П. Дънов.

За съдба дойдох, П. Дънов.

Научните основи на вегетарианството. Д-р А. Кингсфорд.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×