Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 268 - год. XIII.

Севлиево, 15 ноември 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

 

Съдържание:

Това, което иде! – Пламен

Крушение на материализма (продължение от брой 267) – С. Калименов

Словото на Учителя. Смисъла на живота. (из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш?“ – 10 Февруари 1924г.)

Отче Наш – П. Г. Пампоров.

„Плъховете на въздуха“ – М. Филипов

Славянската стихия – Георги Томалевски

Из науката и живота. Растителният радии — лукът – Ж. Лаковски

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТОВА, КОЕТО ИДЕ!

Има неща, които човек, със своя ум, със своята воля, със своите сили и способности и по свое желание, не може да избегне по никакъв начин, каквито и усилия да прави за това.

Има неща в живота на хората и народите, които са подобни на търкаляща се отгоре на долу лавина, която никаква човешка сила не може да спре.

Има събития, които трябва да станат, не може да не станат и ще станат, каквото и да мислим и да желаем ний по отношение на тях.

Това са явления, чийто първоначален тласък е вече даден, може би в едно невидима за нашите очи сфера, може би по един недостъпен още за нашия разум път, и затова ний нямаме власт над тях, не можем да ги отложим или да ги спрем

Но има, също така, цяла една редица от много важни, дори съдбоносни за нас събития, чийто процес на съзряване още не е дошъл до своята крайна точка, чийто окончателен тласък още не е даден в своя напълно завършен вид и върху които, следователно, ний, нашата воля, нашият разум, нашата сила и нашите желания все още имат известна власт.

Тия неща, тия събития могат уподобят на огромен пътнически влак, който с огромна, страшна сила се е засилил напред, който се намира само на няколко метра от бездната, и въпреки това, все още, макар и в последния момент, и в последната секунда, той може да бъде спрян само на крачка пред пропастта от една разумна човешка ръка!

Често пъти, една катастрофа може да бъде избягната, да бъде предотвратена, дори само един миг преди нейното разразяваме.

Ний всички сме живи свидетели за истинността, в миналото и днес, на това твърдение.

Огромният влак, засилил се със страшна сила напред и нося щ върху себе си хиляди и милиони невинни н жадни за живот човешки същества, може да бъде спрян само на крачка пред пропастта.

НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО!

Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум. от нашата предвидливост от нашата воля.

Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание.

Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност.

С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие.

Времената .в които живеем, са важни и съдбоносни повече от всеки друг път.

Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3)

(продължение от брой 267)

Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо. Наистина, като нейна сянка, като нейна вечна спътница, винаги в историята на вековете се явява и лъжата, заблуждението, но, както казахме по преди от едно по-високо гледище, те водят само призрачно съществуване.

Достатъчно е да измерим само с тази мярка живота и същината на вярата в безсмъртието на човешкия дух, за да разберем, че тази вяра в същност не е само „вяра“ в съвременния вулгарен смисъл на тази дума, но че нейните корени се крият дълбоко в подсъзнанието, или по-точно, в свръхсъзнанието, т. е. в истинското, неограничено и неотносително човешко съзнание и че тя, вярата, извлича живителните сокове на своя живот от едно висше, по-широко и по реално знание, отколкото е това на човешкия ум, а именно — от знанието на човешкия дух, на човешката душа.

С други думи, трайността, безспирната продължителност неунищожимия живот на вярата през вековете от незапомнени времена до днес, показват че нейните корени не са в суеверието, както мнозина днес твърдят, а че те се намират в едно действително знание — знание за реалността, за вътрешната същност на нещата, знание за това, което е скрито за повърхностния човешки ум.

Коя е отличителната черта на този ум? — Естествено, това е неговата логика. Но каква е, в същност, действителната стойност на тази логика, на тези правилно като излъсканите части на някой механизъм, наредени съждения? Каква е стойността на всички тия логически построения и на техните крайни изводи, тогава, когато в основата си те не почиват на нищо трайно, на нищо реално, на нищо абсолютно сигурно?

Да допуснем за момент, че всички съждения на материалистите са логически правилни (което, разбира се, не винаги е вярно), да допуснем, че и техните изводи са извлечени напълно по правилата и законите на тази „наука за правилните съждения“ — логиката. Какво би могло да означава всичко това? Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност.

На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло?

Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение?

Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие?

Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота?

Та коя е основата на материализма ?

Материализмът няма основа!

Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н.

Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“.

Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум.

Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения.

Да вярваш, че не е възможно да се открият от науката нови истини и факти, доказващи неща, обратни на известни досегашни схващания, това значи да вярваш в един абсурд.

Затова цялата отлично наредена и блестящо украсена философия на материализма почива върху едно голо вярване, а това вярване почива върху един абсурд.

Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят.

Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена.

Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание.

Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи. макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло.

Като заключение, ще повторим пак: Материализмът почива на вярвания, които висят във въздуха.

Той няма и не може да има основа.

(следва)

С. Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Смисълът на живота

(из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш?“ – 10. II. 1924 г.)

Ако днес би дошъл на земята Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят Много въпроси би задал Той на съвременните учени, на съвременните църковници, на съвременните управляващи.

Да вземем запример историята на един отделен народ. В нея ще видим проливането на много, много кръв. Нека запитаме историците, философите, държавниците и учените, кое е причината на това. Те ще изтъкнат цели редици причини, но всички тези причини са повърхностни. А всяко нещо има своя истинска, дълбока причина. Когато един човек се разболее, коя е причината за разболяването му ?

Може би този човек не се е хранил естествено. Но може да има и други причини. Неговата къща може да е нехигиенична, храната, с която се е хранил, може да е нехигиенична и т. н. Важно е, следователно, да се разрешат тия въпроси, понеже те ще засегнат нашия живот.

Хората, обаче, имат известна свобода, да постъпят по един или по друг начин. Във връзка с това ще ви приведа два примера от френско-пруската война в 1871 година.

Намират на бойното поле двама войници, единият французин, другият германец, — и двамата спорят за своя народ Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия. Хващат се, и единият забива ножа в гърдите на другия, и вторият забива ножа в гърдите на своя противник. Намират ги и двамата умрели, със забити ножове. Това е единият пример. Какво спечелват двамата на бойното поле? Французинът подигна ли Франция? Германецът подигна ли Германия? Нека историците се произнесат за това.

Друг пример. На едно место намират един французин и един германец, и двамата ранени. Французинът превързва рамата на германеца, след това германеца превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват.

Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на французина и обратно?

Накои ще кажат, че културата изисква това — Не! Когато човек се напие и почне да лудува, това не е свойство на човешкия дух. това е винцето вътре в него. Не у всички хора, обаче, виното действа еднакво. Един човек, като се напие, почва да лудува, а друг, като се напие, отива да спи. Следователно, това зависи от моралната стабилност. Има хора, които и като пият са трезви, а има хора, които, като пият, изисква се най-малкото разклащане, за да се прояви тяхната морална стабилност.

Сега, какъв е дълбокият смисъл на нашия живот на земята? Хората от 8000 години са правили хиляди и хиляди опити да разберат смисъла на живота и да подобрят човечеството. Това е отлично. Цялата история показва тези опити. Има хиляди хора. хиляди лекари, които са посветили живота си да лекуват човечеството. Има хиляди хора които са посветили живота си да проповядват морал на хората. Никога не е имало толкова училища, толкова университети, тъй добре устроени, както сега. Разбира се, трябва ли ние да се спрем, да кажем, че сме достигнали върха на нашето развитие? — Не, ние сме едва в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по благородно.

И коя трябва да бъде оная мярка, с която се обуславя живота ни ? Когато майката започне с възпитанието на децата си, кой трябва да бъде първия принцип, който трябва да всади в своето дете? Кой въпрос трябва да зададе майката? Вън от желанието си детето й да бъде здраво, майката иска това дете да бъде умно и силно. Тя иска това дете да бъде не само умно, но и в широк смисъл добродетелно, защото умен човек може да бъде само добродетелният. Туй трябва да се постави като максима.

С всяка една култура, като например с идването на християнството, се започва нещо ново. Нова култура иде!

Религиите всякога предшестват културата, за да дадат основа на един умствен подем на човечеството.

Така е било в миналото, така е сега, така ще бъде и за в бъдеще. Трябва да се урегулират човешките енергии и чувства, и тогава ще дойдат хората, наречени „гении на човечеството“, за да подемат повдигането на човечеството. Това е грандиозна работа! Повдигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това. Не, милиони майки трябва да работят, милиони бащи трябва да работят, те са първите работници, а след туй ще дойдат плеяда все благородни хора, за да работят за туй повдигане.

Когато се проповядва любов, това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви живота. И ако ний разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Сега, защо вие страдате?.—Защото във вашите сърца няма онази искреност. Сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч.

В света има едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине.

Тази сила обуславя целия живот, тази сила седи всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата. Всички праща там, и юнаци, и слаби. Досега никой не се е избавил. И Христос когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство — възкръсна.

Има един стих в Псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих. Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази любов, но да се приложи без насилие. Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват да разделим спечеленото. Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари! — Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са заради нас. Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите.

Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света. Любовта трябва без насилие да влезе в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.

За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Нито един проповедник не може да се изкаже свободно. Един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика любов. Светът сам по себе си е любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в любовта. Ние, съвременните хора, още не живеем по любов Защо? Болни сме.

Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, другите народи ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели ! Любовта не е за слаби хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най великото същество, Бог, е любов. И знаете ли, каква грамадна сила се крие в човека на любовта? Тази сила обезоръжава моментално всички, които се насочат срещу вас. Вие още не познавате практическото приложение на тази сила. Но трябва да знаете, че няма оръжие, няма земна сила, която може да се противопостави на силата на любовта.

Затова, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов! Тази Божествена любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото.

Хората казват: „Христовата любов е неприложима. Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“.

Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва:

„Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате Тази революция, която сега става, е нищо пред революцията, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. От този свят няма остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израсте друга една култура. Кога ще стане това ? — Ако не приеме те любовта. Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано.

Сега, нас не ни е страх, дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане земетресение нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята. Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе. И грешните ще кажат на планините.- „Закрийте ни от лицето на Този, който иде“

Както виждате, любовта може да има страшни последствия — ще изпъкнат всички престъпления. Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за ония най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тези престъпления. Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час. Божият ден е страшен!

Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат. Не, не, всички трябва да слугуват на любовта! Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на любовта. И тогава европейските народи ще бъдат по добре, ще имат всички по-добри условия. Англия ще бъде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България — също.

На всички народи трябва да се даде свобода! Туй е християнството!

Всеки един народ, колкото и да е малък, нека му се даде първо да живее един сносен живот. Само така ще се образува едно братство. Как ще се образува то? Ще се намери един начин. Затуй религиозните хора трябва да се вдъхновят и да станат носители на тази велика, Божествена любов!

Сега се водят спорове за маловажни неща, но аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката душа, вярвам в човешкия дух. Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естеството на едно мислещо същество и естеството на едно любещо същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна страна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.

И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се въодушевим, светът ще се поправи. Аз пък настоявам, че — всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност — да се свърже с Бога и аз опита любовта му тъй, както опитва слънцето. Всека душа може да опита тази любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина.

Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на любовта, но изпълнихме ли този закон на любовта? — Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму.

Бог е любов, и вън от Божията любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли. Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш от него една малка къща. Господ казва: „Нещастен си. като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам цяла една земя, цяла една планета.“

Богат е светът. Богат е за онези, които любят Бога. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото душата ви знае, че вашето наследство е на звездите. Там е вашето наследство.

За да го достигнем, е нужно само едно: ‚Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си“.

Това е смисъла на нашия настоящ живот.

Из беседата, държана от

Учителя на 10. II, 1924 г, в София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОТЧЕ НАШ

Като живее на земята, човек се натъква па два закона: закон на цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същност. Вашата задача е да имате правилни отношения към цялото, да се съзнавате като негови удове. Докато ръката съзнава, че е част от тялото и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония.

Не можете да имате правилни отношения към хората, око нямате правилни отношения към Бога. Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни. Всеки човек е Божи служител, за това е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран.

Когато един законник попитал Христа, коя заповед е най-голяма в закона, Исус му отговорил: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ Тази е първа и голяма заповед. А втора подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. (Мат. 22,38 — 40).

„Любов към Бога“ и „Любов към ближния“ — това значи правилно отношение към цялото и към частите. Да съзнаеш себе си като част от цялото й да заработиш  за това цяло. това значи да намериш своя център, да определиш своя път, да се радваш на светлината и топлината на слънцето. Във физическия живот ние ясно разбираме, че живот без слънце е немислим. че слънцето е извор на светлина, топлина и сила. Но това, което е слънцето за физическия живот, това е Бог за духовния живот Бог е духовното слънце, източникът на светлина, топлина и сила — т. е. на мъдрост, любов и истина в живота.

Първите думи от молитвата на Христа: „Отче Наш“ - съдържат като във фокус двата основни закона на живота: Любов към Бога, като Баща и Любов към ближния, като брат. Когато произнасяме думата „Отче“ — то в нея включваме онази велика Любов към цялото битие, към Върховното Съзнание, към Великата Сила, които проникват космоса. А когато изговарям „Наш“ — ние признаваме че всички живи същества са наши ближни — защото сме свързани в едно чрез живота, който изтича от единия извор. Възвестието, че Бог е наш Отец, а ние сме негови синове, негови деца и като такива — братя помежду си — е най-великото откритие, до което трябва да дойде съвременното човечество. Макар, че Христос възвести благата вест още преди 2,000 години, ние още не сме повярвали в истинската смисъл на думата — че сме чада Божии и че Бог е нашия Баща. Защото, да повярваш истински, значи да заживееш със съзнанието, че Бог е Твоя Баща, а хората са твои ближни. Ето вече 20 века християните спорим за маловажни неща, за съботи, за обреди и догми, а сме изоставали или забра вили най важната истина, че Бог е наш Баща и ближните са наши братя и не я признаваме и не живеем в нея.

Докато не станем като децата и не възприемем истината за синовството Божие и братството на човеците, ние не можем да се наречем ученици на Христа. Днес има православни, католици, евангелисти и пр. Обаче Христос иска ученици. Христос иска последователи, които да го следват в пътя на Любовта към Бога и ближния. Христос иска да пробуди новото съзнание, че Бог е наш Баща, а всички ние сме братя. Христос иска нов живот в любов, светлина, братство и свобода. Цялото човечество е едно голямо семейство, всички народи са членове на това голямо семейство и братя. „Големите народи са големите братя, а малките народи са малките братя“. Ако големите народи имат повече знания, повече сила, повече богатства, то те им са дадени, за да служат на по-малките си братя, да ги просвещават, да ги учат, да им дадат пример на добър, разумен, истински живот, а не да ги поробват.

Същото е и с всеки един народ. Просветените, учените, богатите в народа са по-старите братя, а невежите, простите, бедните - са по-малките братя. Народът е едно голямо семейство и всички трябва да живеят един за друг, както в семейството. Живот за цялото — това е всемирния закон. Това е любовта към Бога и ближния — която е неделима. Защото Любовта към Бога аз мога да я изразя само като любя всичко живо. като слугувам на по-малките си братя.

Бог прониква цялото битие и ако аз си въобразявам, че мога да угодя на Бога. без да любя братята си, това значи да се самоизлъгвам. И ако искам да любя ближните си. без да съзнавам великото Единство на живота — пак се самоизлъгвам и лъжа и другите.

Защо е тази всеобща криза в християнския свят? Защото най-напредналите народи, които проповядваха словото на другите, сами не приложиха основния закон на Любовта. Не признаха, че Бог е Баща на всички ни и всички сме братя. Сега богатството и властта ще им се отнеме и ще се даде на ония народи, които ще изпълнят до край великият закон  на Любовта. Човечеството е едно велико семейство, в което трябва да цари правда, мир и Любов.

П. Г. Пампоров.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„ПЛЪХОВЕТЕ НА ВЪЗДУХА“

В един от ежедневните вестници преди известно време четох една малка статия, придружена от една снимка, представляваща, как врабчета хранят малките си в своето гнездо. От горното заглавие и дадената е снимката илюстрации, личеше явно, че авторът обръща вниманието ни към домашните врабчета, които според него, като неполезни птици, следва да се унищожават.

Ще възпроизведа част от същата статия:

„Поради войната, липсата на хранителни материали се чувства както от домашните птици, така и от населението, затова е препоръчано да се избиват всички неполезни птици. Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“.

Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в близост с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им. Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така.

Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място. Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им.

Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти. Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се убеди, че пчелата поврежда гроздето. Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?). Ето как човек може да се заблуди, докато основно не провери нещата. Въпросът за пчелина се отнесе в Министерството на земеделието, от където се даде мнението на компетентни, добре просветени лица в тая област, че пчелите не правят пакост на лозята и пчелина си остана и до днес.

Нека се вирнем пак при нашите врабчета. Да приемем, че те изядат една съвсем незначителна част от храната, предназначена за домашните птици, то заслужено ли ще бъде да гледаме на тях като на толкова големи наши врагове, които заслужават изтребление? Не, драги читатели! Те са Божии създания невинни, и при гладът не могат да не бъдат привлечени там, където има открита храна, за да задоволят най-големия инстинкт на всяко живо същество - гладът, без да имат съзнанието, че тази храна, от която е привлечено тяхното внимание, е събирана и поставена там не за тях, а за други техни посестри или за други цели. При това, те нямат свой постоянен дом и подслон и не са надарени от природата с инстинкта на мравките за организационния живот, а са скитници и събират храната си там където я срещнат. Вие ще забележите, особено на пролет, същите тия врабчета, да се завират между клончетата на разцъфналите се дървета, нещо да кълват и ще си помислите, че те ядат самия цвят, а ако се взрете по внимателно, ще забележите, че те кълват дребни насекоми и червейчета, които, особено последните, възнамеряват да пробият плодника и се настанят вътре, ако не бъдат забелязани и клъвнати от врабчето.

Да не бъдем тъй жестоки към тия слаби деца на природата, а дори когато видим, че се нуждаят от храна, която особено през зимата много трудно намират, да ги подхранваме.

М. Филипов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ

Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден. Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове.

Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета.

Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта.

Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия.

И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството.

Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал.

Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение.

Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци.

Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват  един дълъг период на постепенно разгаряне, достиган, до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт.

Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост. Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства. Освен това, при общия поглед на световния развой, ние се натъкваме на необходимостта да затупти в света едно голямо, богато, неизчерпаемо сърце, което да удави в своята обич нерадостните останки на отминалите епохи. Ние вярваме в идването на това братство не със сляпата вяра на фанатизма, но чрез сигурните признаци, които с всеки нов ден порастват, все повече и повече и към които се отнасят с пренебрежение само тия. които гледат на света и на заобикалящия ги живот с недовиждащи очи.

Ние вярваме в мисията на славянството, в пророчеството на неговите зрящи очи. Ние знаем че е още рано да речем, че денят е дошъл, знаем през колко още форми и страдания ще преминат неговите огнища, колко пъти ще просветва и ще се затъмнява, но сме сигурни, че след най-бурната и непрогледна нощ славянството ще намери истинска пътека, която води към върха на избраните.

И ние сме славяни. Не ще останем чужди на вика, който ще излезе от великото сърце! Тоя зов ще ни намери, където и до сме. Ще чуем звънтенето от шеметния бяг на Голямата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен. Тогава светът, горд и непристъпен в своята студенина, ще бъде погален с майчинската ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.

Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.

Георги Томалевски

Б. Р. настоящето е извадка из едноименната статия, поместена във в. Ескулап, бр. 1, год. VIII,

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Растителният радии — лукът

Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и лъчистите енергии, както и способността й да излъчва такива. До сега се мислеше, че химическия състав на клетките ръководи само физиологичните й вътрешни функции; това днес опровергава с наблюдения, че вътрешният живот на клетката определя не само нормалното й развитие, но също така той влияе и на всестранната обмяна и връзка с околната среда на природата. По този начин клетката представя един малък самоиндуктор, в услуга на колективния живот на даден организъм.

Всяка промяна в равновесието на характерния комплекс от елементи в дадена клетка промия следователно и способността й да се свързва правилно със енергиите на околната среда, а с това се променя и целият й нормален физиологичен живот. Ние казваме — клетката има разстроена обмяна. Както споменахме и горе, химичните процеси в живата материя, според нови наблюдения, са свързани с излъчвания, които даже са за всеки вид клетка характерни. Естествено е, че при промяна на нормалния химичен живот в клетката ще се променят качествата на излъчванията.

Наблюдавано е, че ако на една клетка се влияе с едни по-постоянни и устойчиви излъчвания, то след време тази клетка променя качествата на своите и почва да радиира според влияещите лъчи. С това се обясняват заболяванията на организма, попаднал под влиянието на лоши земни лъчи и др. някои такива.

Някои учени разглеждат бактериите като клетки с постоянни устойчиви излъчвания (от строго определена вълна). И според тях влиянието на бактериите не се дължи толкова на това, че те действат на органическата тъкан по химически начин, колкото на действието на лошо влияещите им лъчи. Естествено е, че бактериите не са в състояние да повреждат самоиндукциония апарат на всяка клетка. Това зависи от акумулираните енергии в клетката. Значи, клетки с отслабнала самоиндукция лесно ще се подадат на външни влияния.

А кои са източниците на различните видове енергии за клетката?

Ние споменахме, че и растителната клетка притежава тази характерна структура, нужна за всестранните обмени при нейното преживяване.

Растителната храна в пресен вид доставя на организма, както количествено, така и качествено чисти и ценни източници на енергии. От чисто химична гледна точка простия вид на храната и нейните градивни елементи подпомагат тялото по-лесно да извлича енергиите,

Витамините, които се доставят предимно от растителната храна, се назовават още трептящи клетки или според Ж. Лаковски биомагнобили.

Излъчванията и влиянието на витамините според Лаковски се основава на техните каталитично магнетични трептения. Значи, живата органическа клетка акумулира (набира) чрез самоиндукторния си апарат енергиите, които храната й доставя чрез витамините.

Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от лъчистите трептения на бактериите.

Правени са редица опити за изследване тези каталитично магнетични трептения в живата клетка,

При изследването не растителните хранителни продукти с установено, че лукът има най-силните излъчвания. Те са били изследвани чрез интеферентната метода за откриване на лъчисти енергии. Спектроскопически излъчванията на лукът се сравняват с ултравиолетовите лъчи. Поради тази му силна лъчисто активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“

Става ясно от колко голямо значение е видът на храната, която снабдява не само количествено тялото с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма.

От статистиките, правени от Ж. Лаковски, се вижда колко голямо е значението на консумацията на пресни растителни храни, и специално на лук. Лаковски е правил изследвания относно разпространението на болестта рак. Ние знаем днес, че това заболяване се дължи предимно на разстройството на жизнената хармония на един организъм.

Според Лаковски, в страни където се употребява малко прясна растителна храна, особено лук, се срещат процентно повече ракови заболявания. Например, във Франция, където консумацията на прясна растителна храна е така оскъдна, а особена на лука, на 100,000 жители има 143 болни от рак. В България, според сведения дадени на Лаковски от нашия проф. П. Стоянов, имаме на същото число жители само 12,5 болни от рак. Нам е известно каква е консумацията на лука като всекидневна подправка в ястията на нашата кухня.

От ред други наблюдения, опити и статистики се узнава каква роля имат каталитично-магнегичните излъчвания на храната при поддържане хармонията във вътрешния физиологичен и външния обменен живот ни клетките. Значи, храната снабдява органичната клетка не само с градивния материал от мазнини, белтъчини и въглехидрати, но също така и с акумулирани каталитично магнетични слънчеви лъчисти енергии, които изиграват ролята на регулатори на хармонията във функциите на клетката, каквато регулаторна роля имат секретите на вътрешните жлези на организма.

по Ж. Лаковски

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×