Jump to content

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 269 - год. XIII.

Севлиево, 1 декември 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

 

Съдържание:

Мир – С. Калименов

Крушение на материализма. Философията на материализма. (продължение от брой 268) – С. Калименов

На път към мъдреца (стих.) – И. Карагьозова

Словото на Учителя. Новият човек. (из неделната беседа – 29 септември 1940г.)

Истинско знание

Спомени – Д. Стоянов

Старият орел – Ангел Каралийчев

Из науката и живота. Картофите като храна. – Д-р Д. М.

О, море – Н. Якимова

Книгопис

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МИР

Има човешки закони, има и Божествени закони.

Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата.

Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка.

Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат.

Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените, възвишени, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат.

А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай.

Има хора днес, които, разсъждавайки чисто по човешки, може би напълно логично (според човешката, ограничена, късогледа и недовиждаща логика) са склонни да дадат едно бързо разрешение на нашите национални въпроси по стария, погрешен, човешки начин, извор на всички досегашни грешки и на следващите ги страдания за хората и народите.

Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.)

Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ.

Защото, в същност, законите, по които се управлява света, законите, по които се управлява живота на хората и народите, не са човешките, а са Божествените закони.

Има една друга Воля, има една друга Сила, която стои високо над всички световни, земни сили. И именно тази Воля, тази свръхземна Сила ще разреши в края на краищата всички днешни международни и социални проблеми, а не която и да било друга земна сила.

Защото всичките тия земни сили, които понякога дори могат да ни плашат със своята страхотност и величавост, не са нищо друго, освен марионетки, освен послушни оръдия в ръцете на тази именно неземна Сила, и могат да действат само в рамките и възможностите, които Тя им дава.

Следователно, ако ние решим на всека цена да изпълним Божествения закон, ако ние вървим, без да се отклоняваме, по пътя който ни се сочи от Горе, ако ние запазим мира, тогава ние няма защо да се страхуваме от никаква световна, земна сила.

Бог е, който взема, и Бог е, който дава!

Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение.

Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда.

Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл).

Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ!

Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това. което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо. хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико!

Божията благодат е несравнима!

За човешкият ум, тя е дори непонятна!

Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни!

Мир!

С Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4)

ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА

(продължение от брой 268)

След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“.

Преди всичко, има ли материализмът, а именно т. н. диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия?

He!

„Философията на материализма“, тъй наречената за залъгване на наивните и безкритични люде „научна философия“, не е нищо друго, освен едно обръщане с главата надолу, едно ненаучно и нелогично извращаване на гениалната Хегелева философия на Духа.

Пръв Карл Маркс беше този, който извърши това чудовищно плагиатство, като обърна наопаки и изврати, нагаждайки съобразно своите собствени материалистически разбирания, стройната система на Хегелевата философия, която оперира с вечните и неизменни принципи на битието — мощните сили на Духа, творец на всички форми на живота — социални и индивидуални, при всички условия и възможности и във всички царства на природата.

Какво нещо представлява от себе си прословутата „материалистическа диалектика“ на Маркса и Енгелса? — Тя е, по думите на самите материалисти „наука за общите закони на движението и развитието на природата, човешкото общество и мисленето“. Основният закон, главната ос, около която се върти цялата тая материалистическа „наука“ е максимата, свещената догма на материалистите — „Битието определя духа“ — или, с други думи, външните материални условия определят духовния живот на човека и човешките общества, и изобщо целият развой на човечеството и на цялата природа.

Изхождайки от тази именно максима, че „Битието определя духа“, че външните условия определят душевния живот, че те са основният, творчески фактор, от когото зависи развитието на целокупния живот, материалистите развиха и изградиха безкрайни редици от изводи, постараха се да натрупат хиляди доводи, из влечени от историята на развитието на обществото и на живота въобще, с които искаха да докажат както истинност на своето изходно, основно положение, също така и неговата всеобща приложимост за всички случаи, за всички условия и за всички периоди на световната история и на целокупния живот.

„Битието определя духа“ — свещената догма на марксизма, а и изобщо на материализма, трябваше да бъде валидна на всякъде, тя трябваше да бъде разковничето, ключа, кой то обяснява всички заплетени положения в историческия развой на човечеството, тя трябваше да бъде приложима и да даде пълно и ясно обяснение на всички въпроси на живота.

И наистина, с тая максима се опитаха да обяснят всичко. Изхождайки от нея, създадоха още цяла редица формули, с помощта на които се стараеха да обяснят различните случаи, различните форми и прояви на живота. Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната:

„Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и отношения, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“. Или: — всички прояви на науката, изкуството, политиката, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“. Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане.

Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост.

Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”.

Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база.

Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения.

Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това.

Явно е, следователно, че самата революционна практика отрече безпощадно теорията, легнала в основите на революционното движение.

Разбира се,постараха се и днес се стараят да закърпят, доколкото това е възможно, пробива, направен в самата същина на материалистическата теория. Започнаха да я допълват, да я видоизменят, да прибавят известни уговорки, дори да допускат, че непогрешимите авторитети Маркс и Енгелс са направили в своите изводи известна грешка. Обаче всичко това е напразно

Не специално и единствено руският случай, но и цялата съвременна и минала история на човечеството говори ясно. че основата, първичния двигател на явленията в живота е духа, а не материята, не материалните условил. Ние се спряхме на този случай, защото той е особено характерен и общопознат. Но - и навсякъде в живота, проницателният поглед ще открие зад всички външни форми и прояви силата, и действието на духа.

След като, самият живот опроверга най-важното, основното положение на материалистическата диалектика, а именно, неговата максима че „битието определя духа“, какво тогава остава от цялата материалистическа философия? - Нищо. Явно е. че тази последната, обръщайки наопаки хегеловата философия с нейния основен закон че „Духът определя битието, т. е. външните форми и прояви на живота,“ тя едновременно обърна наопаки и целия здрав смисъл и естествената и здрава основа на хегеловата диалектика, която единствено може да се нарече диалектика на природата, и, вследствие на това, доведе до такива противоречия със здравия смисъл и с живота.

Но може би. най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях.

И това е възможно!

Като заключение, ние ще кажем:

Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА

Там със трептящите звезди на небето

залени в ранна утринна нега,

се слива радостният ритъм на сърцето

и душата, на път за духовни блага!

*

Още е пълна тишината.

В чуден мир белее пътя всред гората!

Лунни капризни сенки обливат го с тих чар,

тръпне в недоловим екстаз душата,

към извора целебен отлита тя със жар!

*

Струи вода пречиста, на изток лей се там!

И всички нейни капки кат бисерни зърна

от слънчев лъч огрени, блестят от светлина!

Със мъдрост са пропити, със свещен любовен плам!

*

Безкористно жадуващ, там всякой може да пие,

кога в душа му морна, скръб тежка се увие!

В лазура на водата тъгите да попие;

Сърце си загоряло с прохлада да измие!

Освободен, пожънат клас в живота ще добие!

*

Там, със трептящите, звезди на небето

заляна в ранна утринна нега

се слива радостният ритъм на сърцето

и душата, на път за духовни блага

И. Карагьозова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Новият човек

(из неделната беседа „Новият човек“ – 29. IX. 1940 г.)

Кое нещо е реално в света? Единственото нещо реално в света е човекът. Извън човека, всичко е сянка на битието. Някой пита: какво съм аз? Аз съм единствената реалност в света — човекът. Че каква друга реалност съществува извън съзнанието на човека? Човекът, който чувства хубавото, благото в света, това си ти. Какво търсиш друго и извън? Благото на човека се обуславя от неговия ум. Що е умът? Това е светлината, с която човек е облечен. Онази реалност която произвежда светлина; наричаме ум. Онези реалност, която произвежда топлина, наричаме чувство, сърце. Онази реалност, която произвежда сила в човека, ние наричаме воля. Това са три проявления на самия човек. Човекът е създаден от светлината, която е създала неговата глава. От лицето на човека винаги блика светлина. Лице, което не отразява светлина, то не е нормално. Гърди, които не отразяват топлина, и те не са нормални. Когато гърдите заболяват, те са лишени от топлината на живота. Когато тялото се лишава от своята сила, тогава здравето изчезва. Следователно, реално е само това, което умът произвежда. Реално е само онова, което сърцето произвежда. Реално е само онова, което тялото произвежда.

Но да оставим настрана философските твърдения. Всяко нещо е реално на своето време. Например: Ти имаш една малка радост, но тя изчезне. Реална ли е тя? Ти не трябва да мериш великата реалност със своята, с онова малкото, което ти имаш. Ние казваме, че нещастието съществува в живота. В живота абсолютно никакво нещастие не съществува. Нещастието ние сами си го създаваме. Тебе майка ти и баща ти те родят добре, здрав, с хубави крака, нямаш никаква болест. Един ден ти хрумне да си направиш едни парижки обуща, роговати. Образуват ти се мазоли на краката и ти казваш: Не зная какво ми стана на краката. Нещастието дойде. Тебе ти е добре, но един ден ти се поревне да пиеш студена бира, поледена. Изпиеш половин кило, едно кило бира. Казваш: Не зная какво ми стана, развали ми се стомаха. Че как няма да ти се развали? Господ не те е създал да пиеш студена бира.

Ти си силен и се упражня ваш да се бориш. Ние възхваляваме големите борци в света. В какво седи тяхното борчество? Борецът натисне единия, натисне другия, и най после казват, че единият победил другия. Хубаво! Аз търкуля един камък и туря отгоре му друг, по-малък. Малкият го натиска. Питам: кой е пехливанинът, големият или малкият? Пехливанинът е, който аз туря отгоре. Макар да е голям, онзи седи отдолу и пъшка. Аз туря големия камък отдолу, малкия отгоре, и тия камъни мислят, че те са пехливани. Питам: каква сила има в камъните? Има някаква потенциална сила. Но силата зависи от онази разумност, която човек има в себе си.

Тогава аз разсъждавам по следния начин. Понеже човек е единствената реалност в света, тази реалност не се нуждае от друга реалност извън себе си. Реалността не може да е недоволна от себе си. Ти, който си недоволен, влизаш в един друг свят. И ти трябва да знаеш, че този свят не е реален. Влезеш в един свят, дето хората са болни, влезеш в един свят на сиромашия — това не е реален свят. В реалния свят всичко има, там няма никакво лишение. Всичките хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи другите. Сегашните хора искат да направят щастливи тези, които са щастливи. Невъзможно е щастливия човек да го направиш щастлив. За да го направиш щастлив, ти трябва да го лишиш от неговото щастие, че после да му го дадеш. Тогава да имаш един резултат. Казвам: тази реалност човек трябва да съзнава в себе си. Реално е туй, което носи щастие на човека. Щом щастието присъства, то е реалното. Щом ти си болен, ти не си в реалността на живота. Щом ти мислиш криво, ти не си в реалността на живота. Щом ти не чувстваш правилно, ти не си в реалността на живота.

Казвам: на съвременните хора трябва една нова философия, с която да обусловят своя живот. Понеже, ако на тебе ти е дадена най-хубавата храна, ако ти тази храна не я сдъвчеш добре, ти сам ще си създадеш своето нещастие. Ако ти си направил една къща, и не си я направил както трябва, ти ще създадеш условие за своето нещастие. Ако ти направиш една каруца да се возиш и не я направиш както трябва, ти ще си създадеш условия за своето нещастие. И следователно, всичките нещастия, които съществуват на земята, съществуват по единствената причина на ония форми, които не са направени тъй, както подхождат на човешката реалност.

Какъв ред на нещата съществува в природата? Като погледнеш към цялото небе, показва, че в природата от единия до другия край царува щастие, ред и порядък съществуват. Само хората на земята мислят, че има нещастие. В същност, това са много дребнави работи. Нещастието се произвежда от една кал. която тече по пътя и се превръща в прах или тиня. Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората. Вън на всякъде блика щастие.

Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав. Ако ти си болен, тази хубавата дреха ще ти причини само редица страдания

Та сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл. Вие живеете в един свят на щастие. Ако сте нещастен, то причината за това е вашето неразбиране. Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината за това? Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл.

Сега вие питате кой ще победи? — В света не съществува никаква победа. В света има една победа, която никой досега не е нарушил. Светът е свободен. Хората на земята мислят, че те могат да направят нещо. В същност, хората на земята са слуги. Онези, които управляват земята, които сега са дошли и са обсадили цялата земя, те ще оправят земята. Ако вашите очи са отворени, ще видите, че цялата земя е обсадена от ония светли духове, които са дошли. Всички хора на земята ще изпълнят тяхната воля. Те казват: Мир ще има на земята. Любящите ще наследят земята. Умните ще наследят земята. Добрите ще наследят земята. Истинолюбивите ще наследят земята. Всички, които притежават добродетели, ще бъдат наследници на земята. Това е знамето, което се развява по цялата земя. Благословени са всички народи, които служат на Божествените добродетели, земята ще бъде тяхна.

Кой е избраният народ? Евреите имаха идеята, че те са избран народ. Един малък народ от 600,000 души бяха, като излязоха от Египет. Един малък народ, който първоначално беше Авраам, после Яков, който имаше 12 сина и после в Египет станаха 600 хиляди, мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма. Всички други бяха езичници. Казват: Всички са езичници, да се очистим. Те създадоха идеята, че за тях е всичко, другите народи трябва да им служат. Туй, което те вярваха, сбъдна ли се? Само онзи човек, в ума на когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето на когото няма противоречие и в тялото на когото няма противоречие, той е всесилен човек.

Любовта ще бъде единствената мярка за хората на бъдещето. Няма да му казваш да те обича. Ако обича, то е негова работа. Ако не обича, той се анулира. До тогава, докато ти имаш инициативата да обичаш, ти си човек. Щом започнеш да се двоумиш да обичаш или да не обичаш ти си човек на сенките. Някой казва: Аз не мога да търпя. Че ти никога не си търпял. Туй не е лъжа, че не си търпял. Не си се научил да търпиш. Ще търпиш, както скъпоценния камък. Като те сполетят всичките нещастия в света, ще кажеш, както Христос каза. Христос се моли, моли и казва: „Господи, не разбирам, но да бъде волята ти. Каквото ще става с мене, аз полагам душата си в Твоите ръце. Прави с мене каквото ти е угодно. Каквото Ти си решил, приемам всичко.“ Ето човекът. Той казва: Приемам всичко. Той не каза: „Господи, мене ли остави да се подиграват? Аз да бъда позор. Защо ме прати да им проповядвам?“

Долу мърморенето. Долу падението на духа! Че някой ви обидил, всички тия работи ги изхвърлете навън. Аз само си турям памук в ушите. Този го обидил, онзи го обидил, този рекъл, онзи рекъл. Оставете тази работа! Хората нека си говорят каквото искат. Няма защо да подслушваш какво говорят хората. Не са виновни тия, които говорят, виновен е този, който подслушва.

Като погледнем света, трябва нашите сърца да се изпълнят с благоговение. Трябва да знаем, че в целия свят съществува любов, мъдрост, истина, сила. Всички съвременни нещастия, от които вие страдате, един ден ще ги забравите. Вашите съвременни страдания нищо не са в сравнение с онази слава, която има да ви се открие. Вие казвате: Къде отидоха нашите роднини? Вашите роднини са при вас всеки ден, но вие не ги виждате Преди години аз имах един приятел, той е заминал за другия свят. Имах още един познат, и той замина за другия свят. Един ден бях във Варна и ето те се облекли в нови дрехи, идват при мене и 4 — 5 часа разговарят с мене. Не видение, но живеят на земята, единият беше хуморист, каза: Няма да казваш къде съм, понеже имам да плащам. Жена ми и дъщерите ми да не знаят къде съм. И другият казва да не казвам къде е. Иска да е свободен от жената и от децата си. Казва: „Понякога ще ходя да ги видя. Те ще ми разправят, че този умрял, онзи умрял.“ Те слезли на земята, по на 21 година са вече. Аз не настоявам да вярвате това. Аз ви казвам една истина, пък вие ако искате, вярвайте. То е ваша работа. Искам да ви кажа, че в света смърт няма. В света реален е само животът. Смъртта е само една сянка на живота.

Следователно, когато не изпълняваме волята Божия, сенките идат в света. Сега аз ви говоря за новия живот, за новия човек. Вие искате да знаете, това, което ви говоря, дали е право или не. Аз не искам да питате хората дали е право или не. Но някоя сутрин, когато изгрява слънцето, когато времето е бурно, в най-лошият ден, ако искате да знаете истината питайте тогава невидимия свят и кажете: Ако онова което учителят говори, е вярно, искам да се проясни времето. И вижте какво ще стане. Ако времето се уясни, туй учение е право. Или може времето да е ясно и да поискате да се заоблачи. Както искате опитайте. Но и другояче може да питате. Ако приемете онова, което аз ви говоря, ще дойде светлина във вашия ум. Вие ще станете красиви, ще станете здрави и добри. Ще се радвате на щастието. Сега някои казват - дали това е вярно или не? Аз искам вие, по този начин, по който ви говоря, да се подмладите. Да ти е приятно като страдаш. Да се затвори те в себе си, да мълчите, „гък“ да не кажете. Ако срещнеш един брат богат като че ти си в него, да ти е приятно. Какво има че той е богат, а пък ти сиромах? Какво има, ако един брат е професор, а друг ученик? Нека дойде единия с големия прозорец, голяма светлина влиза през него. През малкия прозорец по-малка светлина влиза. Не са виновни прозорците, то е временна обстановка. Нас трябва да ни радва проявлението на Бога. Бог в каквато и форма да се прояви, да се радваме. Дали се проявява в растения, да се радваме. Дали в насекомите или другите животни, навсякъде неговото проявление да ни радва. Най после да се радваме на формата, в която той се проявява в нас. Като се прояви, тогава ние да бъдем носители на тази Божия любов. Сега, това със закон не може да се наложи. Вие сами може да го наложите. Всички вие, които сте кандидати за новата култура, за новата религия в света, за новото човечество, отворете един нов лист и трябва да се запишете за студенти. За да бъдете студенти, първия изпит, който ще държите, е по търпение. То е приемен изпит. Вторият изпит ще бъде щедрост. Третият изпит е кротостта, въздържанието. Ще държите изпита за личната сила, която вие имате. Казва Писанието: „Докато изведа съд“.

Сега като се върнете вкъщи, напишете си: Долу недоволство. Не да го махнете, но да му намерите работа. Като станеш недоволен, вземи една мотика, или лопата, иди копай. Колкото си по-недоволен, по-дълбоко копай. Като си доволен, напусни работата.

Та казвам: Ще имаме една светлина. Когато умът ни е ясен, ние виждаме Божествения свят. Ние можем да се запитваме сериозно само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот . Как ще се повдигнеш ти, за да видиш как живеят онези възвишени същества в другия свят? Всеки един от вас има възможност да иде в оня свят, да се учи и да се върне в България. Има хора, които са ходили. Поне до второто небе са ходили на разходка. Някои казват: Още не сме за оня свят. Аз не, искам вие да станете граждани на оня свят. Да умираш, значи да се изселиш временно от земята. Но все таки е хубаво да отидеш на екскурзия до оня свят за няколко дена, и пак да се върнеш, да донесеш нещо хубаво на земята. Свободният билет за цялата вселена е онази пълна, абсолютна Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце. Свободният билет е онази абсолютна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завладее. Свободният билет е онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа, всяка измама, в каквато и да е форма, е изключена. Аз говоря за вътрешния живот. Лъжата трябва да се изхвърли от човешкия ум. С тия трите билета вие можете да отидете на слънцето. Ако сте недоволни, земя има достатъчно на земното кълбо. А пък вселената е пълна със светове. Господ е създал много светове.

Пълна любов към Онзи, който е създал света. Пълна любов към Онзи, който е осигурил нашето щастие

Той е Бог. Да посветим живота си на Него. Не само ние, но и цялото човечество да посвети живота си на Него, за да живеем всички в мир. Така се убеждават хората, Със сила туй няма да бъде, но с мисъл. Човек трябва да изпрати мисълта си, мира си.

Когато човек се роди, какво казаха ангелите? Мир на земята. — Мир може да има само в Любовта. Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в истината.

Човекът, който сега иде, ще превърне всичките отрови в сладки плодове.

Из беседата, държане от Учителя

на 29. XI. 1940 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКО ЗНАНИЕ

В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др. Това е много добре. Те са клонове от живота, които съвременният човек трябва да знае и да борави с тях. Те разширяват кръгозора на човека и той днес вижда много по-ясно онова, което нашите деди в далечното минало не са знаели. Тия науки ни дават представа за природните закони, които вечно са съществували, но човек се е добрал до тях едвам в по-ново време. Съществуват още много скрити неща към които човек се приближава стъпка по стъпка. Затова всеки трябва да се постарае да се запознае по основно с тия скрити до вчера природни закони, за да е готов да разбере онова, което ще му открие утре живота. Така само той ще може да се ползва от реалните блага, които му предлага природата.

Външни знания човек днес има много. Той познава много технически, физически и химически и пр. закони. Той обаче твърде малко знае за съществения живот на човека, за ония вътрешни процеси, които градят неговият душевен живот, който създават здравите и силни характери. Човек, наистина, е още много далеч от познанието на самия себе, на истинския човек.

Човек може да познава основно само онзи, който може да чете по азбуката на живата природа На това живо писмо в природата трябва да се научат повече люде. За тая цел е нужно специално училище, специални курсове. Чувства се нужда вече от училище, в което да се преподава живото писмо на природата - да знаем да четем и тълкуваме нейните символи. Защото тя ни говори не направо, а чрез символи. Нейният език е образен.

Учителя казва: „За в бъдеще трябва да се създадат училища, в които да се изучават очите, горната и долната част на главата, челото, носа, брадата. Дробовете, стомаха; какви са тъканите, каква е нервната система, дали е отзивчива и т. н. Като имаме всички тия данни, ние ще можем да създадем добри хора“. Така тия училища ще ни дадат познания, ще хвърлят нова светлина върху човека. И човек малко или много, добре или зле, ще чете по белезите, които природата е отбелязала върху събеседника му, приятеля му, съжителя му, и неговите желания и копнежи ще бъдат открити. Както няма скрити неща за онзи, който вижда и разбира добре Като придобием изкуството да познаем характерните черти на людете, ние ще можем да избегнем много нещастия, които ни грозят. А като познае себе си, той с упорство може да заработи за създаване на положителен характер.

Назрява времето да се създадат училища и курсове, които да ни научат на изкуството да четем живото писмо на природата.

Истинско знание е онова, което ни запознава със същинския човек, а не само с онова, което е около него. Истинско знание е още онова, което ни запознава със самите нас.

Природата е писала своето писмо по нашето лице, очи, нос, уши, брада, глава и то е същественото което човек трябва да научи, защото го подтиква да изправи погрешните си и да пристъпи към доброто.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СПОМЕНИ

Ето вече есента настъпи. Хладните дъждовни капки се блъскат буйно в стъклата на скромната ни хижа, а вятърът е особени пристъпи вие и ни кара да тръпнем и да се свиваме в топлите късчета. Планината, в чудни багри, ту се открива, ту се забулва, влажна, студена, неприветлива.

Гледам дъждовните капки и си мисля за съдбата човешка, за несретите в живота, за суровата и егоистична борба за съществувание, а в мен неволно бликат спомени за хубавите дни, волно прекарани на планината.

Какво ли е там сега? Навярно вече прелитат ранни снежинки над смразените езера? Хижата, резултат на толкова усилия тъй дълбоко в планината, седи там самотно кацнала върху скалите, в странно безразличие към всичко което става и към своите гости.

Огнището, сега е студено, а какви буйни огньове са горели там! Огненият език се е издигал до над главите ни, а песните и буйните смехове са се отеквали дълго в насрещните скали.

Дали ще ги видим пак?

През туй лято аз бродих там, тих и самотен. Посрещах сутрин изгрева на слънцето с тиха песен и молитвен шепот. Защо ме облажаваха, че съм сам на планината? Дали е изпитвал някой това, но аз ще кажа, че благото беше толкова изобилно, та не можех да го понасям: — исках да го споделя с ония, които останаха там в долината. Неволно се питах: дали ще дойдат и те; дали ще дойде вестителя на великата Любов?...

Там, на върха, скалите ме гледаха, гледах ги и аз и се питах: дали ще бъдат те вечно това, което са сега? Дали един ден ще бъдат нещо друго и какво ще бъде то? Е да, те днес са студени, безплодни и безмълвни скали. Ние стъпваме върху тях, без знаем кои организирани сили на природата ги доведоха тук, или там, и къде ще отидат те, когато тя ги раздвижи наново?

След изгряването на слънцето започваха да изникват облачета направо на небето.

По-бели, по-близки и по бързи бяха те, отколкото тия в долината. Тогава аз слизах долу и ударите на чукът ми се отекваха целия ден безспир.

Привечер слизах към извора за вода. Той си течеше непреривно и навярно никак не се интересуваше дали ние ще пълним нашите стомни или не.

Както, кръвта се движи в нашият организъм и го храни така и водата бърза да напои, да възрасти и да измие.

Вечерният хлад ме принуждаваше да се увия в топлата си дреха и така аз гледах как върховете хвърляха дълги сенки към изток, как планината постепенно изчезваше, като че ли потъваше в някой безбрежен океан.

Тогава аз сядах до огнището, подклаждах огъня и, потъвах в размисъл. Звездите блещяха над мен, като че ли по-светли и по големи.

Гледах ги и се питах дали и те ме виждат? Дали знаят че тук на планината е кацнало едно мъничко, самотно същество, което ги гледа и дори има дързостния стремеж да проникне във великите тайни на битието? Труден въпрос. Затова аз си лягах и заспивах. На утрото облаците бяха червени и настръхнали. Навярно ще има буря. Удвоявам въжетата на палатката, забивам здраво колците и притискам с големи камъни краищата й. След малко се появиха първите пристъпи, които постепенно зачестяваха и се усилваха.

Тревичките свистяха, превиваха се до земята: а вълните на езерото хлипаха странно и плачевно в хралупите на скалите.

Ако не беше страхът, че мога да остана без подслон, иначе картината си беше интересна. Чудно богатство си е планината.

Тя понякога ни посреща с усмивка, а понякога с гръм и буря. но всякога е хубава.

Нейните китни поляни, буйните водопади; неизброимите й дипли и лесове създават едно чудно разнообразие, за което жадува имено нашата душа. Нека всички я обикнем, за да се ползваме от благата, които Творецът е вложил в нея!

Д. Стоянов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ангел Каралийчев

Старият орел

Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река. Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха.

— Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли.

— Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати.

Зашумяха ръкойчани.

Дигна се Пано пчеларят:

— Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни.

— Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни. Заради една птица да оставим нивите си, додето вятърът орони зърното им. Не щеме да возиме по харманите снопи с празни класове. Как тъй?

— Момчета, не са бабини деветини. Не посягайте на дървото! Добро няма да види селото, ако го отсечете! —

— Съгласни сме, няма да посягаме, ако се дигнеш сам и донесеш на гръб от Черковната гора един дъб за бйло на новия мост.

— Ех, да можех! въздъхна пчеларят.

— Като не можеш, барем недей ни бърка.

— Ще видите по късно.

— Нищо няма да видиме.

— Хайде, брадвите! — изкомандва кметът дядо Злати — Ловеч: приказки на воденицата.

От незапомнени години старият орел вардеше от градушката нивите на ръкойчани. Сутрин той се дигаше от гнездото си и почваше да описва обръчи над селото. Слънчева светлина заливаше големите му криле и той приличаше на сребърен ангел, проводен от Господа Бога да обади на хората, че е настъпил работният ден и нивите чакат своите стопани. Под стрехите на къщите се обаждаха закъснели петли, млади невести плискаха със студена вода очите си, сънно ромонеха звънци кошерите. Мъжете катранисваха колята и потегляха по кърищата да разорат чернозема на Ръкойка и хвърлят семе в пазвата на плодната земя. Старият орел гледаше надоле селото като баща, който стои на прага и поръчва на челядта си, кой къде да иде и каква работа до залови. През работните пролетни дни Ръкойка приличаш на пчелен кошер. Всички излитаха навън. Копачите отиваха на орляци да копаят, децата тичаха към училище, където ги зовеше един звънец, бабите насмитаха с вършини към реката жълтите патета — да ловят риба. От гъстия шумак на черковната градина се обаждаше като гургулица камбаната. Отец Дамян пееше сам пред олтара и молеше Бога да даде ясни дни, додето ръкойчани сколасат копането и приберат снопите от нивите си.

Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха. Минарето на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна. Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива. Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година, Наполеоновата стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N.

Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета.

Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани.

— Нашият крилат Свети Георги пак е тръгнал да обходи нивето! — думаха ръкойчани.

И ако през някой зноен ден от южната далечина се зададеше тъмен градоносен облак, орелът се втурваше срещу него. И разказват стари хора, че от незапомнени години той посрещал градоносните облаци, биел ги с криле и ги отвеждал към Балкана — да изсипят белите куршуми над пазвите на Тилилейските гори, самодивските поляни, където човешки крак не е стъпил.

Годините вървяха. Дните окапваха като дъждовни капки от капчук, попиваше ги тъмната земя. И ето, че веднъж потрябва бйло за новия мост.

* * *

За два часа време ръкойчани отсякоха вековния дъб. Падна орловото гнездо, строшиха се яйцата, в които имаше живи неизмътени оплета. Майката, която ги топлеше, побягна с писък и вече не се върна. Старият орел пристигна откъм Балкана, тъкмо когато камбаната биеше за вечерня. Завъртя се над поваления дънер и като разбра, какво е стенало, полетя низко над селото. Почна да чертае обръчи, додето стана тъмно. А през нощта жените чуваха зловещия шум на крилете му, палеха кандилата и се кръстеха суеверно.

— Не е на хубаво, Боженце!

На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробища

Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле. Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски. А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв.

Из в. „Росица“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Картофите като храна

В много, особено в по-културните страни, селяните намират по-добра сметка да засаждат картофи вместо зърнени храни. Стойността на хранителните продукти се изчислява по калориите, които дават, т. е. по количеството топлина, която доставят на тялото.

Така, изчислено е, че един хектар нива, засята със зърнени храни, дава хранителни продукти за средно около 6,5 милиона калории. Същият хектар нива, засята с картофи, ще даде около 9,5 милиона калории. При това, начинът на производството за картофите е много по-лесен и евтин, отколкото за зърнените храни.

Хранителната стойност на картофите е голяма: 100 грама картофи съдържат: 75 гр. вода. 2 гр. белтъчини, 0.20 гр. мазнини, 20 — 22 гр. въглеводи (въглехидрати), около 1 гр. соли и около 0,5 гр. целулоза. Изяден един килограм картофи дава на организма 903 калории топлинна енергия. От състава на картофите се вижда, че те са богати от към въглеводи, белтъчините са в по-малко количество, а мазнините почти липсват. Поради това, те не могат де служат като пълна храна за човека, но взети с други продукти и поради богатото съдържание на въглеводи, те са отлична храна.

Най-богатата на вкусови вещества и хранителност част на картофа е тая под самата кора (кожицата) и затова от голямо значение е да не се изхвърля тази част при беленето на картофите. Най-целесъобразно е, картофите да се измиват добре, цели и с кожицата да се сготвят или, в краен случай, като се сварят да се обели тънко самата кожица. Водата, в която така са се варили картофите, съдържа хранителни и вкусови вещества и не трябва да се изхвърля, а да се прибавя и използва в гозбата.

През зимата картофите трябва да се пазят от измръзване, да се държат на сухо, студено и проветрено място, защото, ако се държат на влажно и топло място, те поникват. В тях се образува едно отровно вещество, което се нарича соланин. Поникналите картофи са вредни за здравето и не трябва да се ядат.

Но, освен като храна, картофите имат и много ценно качество, те съдържат десетки пъти повече алкални соли, отколкото хляба и чрез това са едно отлично предпазно средство на организма от заболяване. Науката е доказала, че в организма се образуват киселини, вследствие на разпадането на храни богати с белтък — масло, яйца и др., но също така и със зърнени храни. Кръвта на човека има алкална реакция и когато киселините почнат да действат и върху нея и киселинността мине известна граница — появява се опасност за здравето. На същите тези киселини се дължи преждевременното остаряване и артериосклерозата.

Поради всичко това, най-лесният начин да се борим с тези киселини е — да ядат картофи. Те — поради големия си състав на алкални соли — неутрализират излишните киселини и поддържал организма в изправност. Не само това, но те имат и леко лечебно действие, като спомагат, за отделянето на пикочната киселина от организма и преустановявал по този начин образуването на пикочен камък.

А за болните от подагра е полезно щото всеки ден да ядат картофи, най-добре във вид на пюре до 0,5 кг. дневно.

От всичко гореизложено трябва да заключим, че картофите, поради тяхното евтино производство, хранителна стойност и лечебно действие, трябва да станат ежедневна храна за нашия народ, наред с хляба.

Д-р Д. М.

Из в. „Храна, зъби и здраве“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О, МОРЕ

О, море, чудно море! Някога летях като бяла чайка над тебе, гурках се, като сребриста, пъргава риба, в дълбоките ти, сини води, скитах и бродих по твоите брегове, като бездомен. Но не разбирах и не обичах твоята песен.

Не те познавах и тогава когато, като беден рибар, хвърлях мрежите си и се борех с вълните. Като морски разбойник, криех моето корабче в най-вълшебните кътчета на твоето крайбрежие, или в страшни бури причаквах богати кораби, за да ги ограбвам. Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах.

На един сватбен пир, всред морето, ти беше спокойно, светло, лъчезарно. Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец. Гордо, плавно и на широко се носеха твоите вълни, твоята песен звучеше тържествено и хладно . . . Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост. . .

Ти погубваше моите кораби, твоите бесни вълни ме носеха като загубена отломка, аз се борех с тебе на живот и смърт. И твоята песен не отекваше в душата ми ни скръб, ни радост. . .

Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като момиче, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата. Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка. . . Тя се носеше далеч в безкрайните простори. Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно. . .

О, море! При теб съм и сега, далече от живота, прокудена от бащин дом. . . Ти пееш, ти плачеш, вълните ти се блъскат във скалите. . . А синьото небе оглежда се в дълбоки ти води.

Море, разбирам твоята песен. . .

О, пей, приглашай ми в скръбта, роптай и блъскай се безспир... и без надежда... Не ще е лесно да възпреш развихрената буря. Тя блъска се и в моите гърди. . .

О, море, на майката ти пеем за съдбата. . .

Н. Якимова — Рашкова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Мистици и пътят към тях от Христо Велев. цена 3 лева.

Прераждането в светлината на мистицизма, от Христо Велев, цена 5 лв. И двете тия книжки се доставят от автора, ул. Клокотница 3, София.

Село, битова пиеса в 4 действия, от Калчо х. Минев, цена 15 лева. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево.

Разкази, от Н. Екимова — Рашкова, цена 30 лева. Книгата съдържа 45 малки и големи разкази, написани с топло майчинско чувство към живота и света. Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево.

На слънчев припек, стихотворения и поеми от Климент Кецкаров — Охридов, цена 30 лева.

Елена, драма в 4 действия, от И. П. Боров, цена 10 лева. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево.

„Български радио-преглед“ с пълни програми на българските и чужди предаватели с бележки върху програма на радио София. Радиотехническа страница, карикатура от Илия Бешков, злободневие от Змей Горянин и статии по въпроса за организиране българската младеж, за патетичното радио говорене, за радио - пиесата, за психологията на войната и др. Намира се по будките. Цена 3 лева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...