Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПО ПЪТЯ НА МИРА

Историята, тази велика учителка на народите, е успяла да ни даде до сега много и много скъпоценни уроци.

Достатъчно е да имаме ум в главата си. както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали.

Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният:

Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин!

Това .е именно последната, най-новата дума на Историята — учителката на народите.

Не че а миналото този исторически закон не е бил валиден, не че нямаме досега хиляди примери, които красноречиво доказват неговото съществуване и неговото неотменно действие. Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота.

Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат.

Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях:

Нищо, взето насила, не е завинаги взето.

Само при мирното разреше ние на въпросите, ние имаме тяхното окончателно и най-разумно разрешение.

И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши.

Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже. че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето.

Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове.

А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно:

Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира.

Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява.

С. Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКА ПОБЕДА

Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството.

Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека.

В съвременните борби — обществени, партийни, международни, имаме само победени, защото в тях липсва основния елемент, великия принцип на Любовта. В тях има само победени и разорени, защото са подтиквани само от алчния егоизъм, от свирепото животинско чувство на звяра легнал в основата на днешния човешки живот.

Обаче, освен грубия животински принцип в човека има и нещо повече, той носи дълбоко в душата си божествена искра, която трябва да се възпламени, за да грейне между людете нова светлина, за да се създадат между тях нови отношения.

А да се опита новия принцип е най-лесното нещо. Иска се от всички само добро желание и изтрезняване от загубата, която хиляди години трови човечеството. От хиляди години людете вървят по един много опасен наклон. Днес те стоят пред най-голямата пропаст. Ако не се опомнят, очакват ги вериги. Опомнят ли се, изтрезнеят ли, очаква ги светло бъдеще, период на творчество и нов живот.

В какво се състои новия живот? Новия живот има нова основа. Той не може да се създаде върху основата на стария живот. Тя е вече прогнила и скоро рухва. Основата на новия живот е Любовта. На помощ на Любовта се при-тичат Истината, Правдата. Мирът, а украшение на всичко това е Мъдростта, светлия ум, мощния Дух.

Истинската победа, новия живот, новия ред на нещата няма да дойде от старите, прогнили. рухващи вече системи а от божествената искра в човешката душа, която се пробужда в хиляди и милиони души.

Да обърнем внимание на законите на здравия живот. ако искаме утре да грее слънце и да не жънем тръни и бури.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ?

(По повод на една статия)

Жестоко се лъжат всички съвременни образовани хора, когато мислят, че съвременната наука може да им даде една колко-годе ясна представа за живота и една колко-годе правилна ориентировка в него.

Въпреки безбройните си и често изумителни постижения в различните свои области, по отношение на съществените въпроси на живота днешната наука е там, където е била преди хиляди години, а дори и много по-назад.

Безбройните придобивки науката ни най-малко не помогнаха на съвременния човек да си уясни същината на живота. Безбройните познания по: химия, физика, математика, анатомия. физиология, психология биология, астрономия и т. н. и т. н, ни най-малко не помогнаха на човека да познае себе си — да узнае какво е той сам и какво е неговия живот, по своята същина.

Учени и неучени, образовани и необразовани, днес с еднакво невежи по най-важните, съществените въпроси на живота. Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни“ знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не с успели и най-малко да надзърнат.

Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н.

Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно — те с в пълния смисъл на думата относителни, т. е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение нещата. Те със залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история.

Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К. Д.Тодоров поместена в последния брой 9 — 10 на сп. „Душевно здраве“.

*

Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински научна“ мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично“ и „нелогично“?

Кое е логично и кое е нелогично?

Ако ти гледаш земята, застанал върху една точка от нейната повърхност, и не притежаваш други, предварителни знания, разбира се, за тебе ще бъде напълно логично, че тя не е нищо друго, освен една плоскост.

Но ако ти имаш възможностите да се отдръпнеш от земята и да обхванеш с един поглед нейната повърхност, естествено, единствено логично-то заключение за тебе ще бъде само това. че тя представлява една сфера.

Следователно, дали известни съждения са логични или не. ние можем с известна сигурност да удостоверим само тогава, когато можем да обгърнем живота в неговата цялост, в неговата пълнота, а не да наблюдаваме само неговата повърхност?

Имат ли днешните учени някакво цялостно, пълно и сигурно знание за живота? Безспорно, не! Защото само едни слепи фанатици и маниаци биха подържали, че съвременната наука има някакви положителни знания за същината, — за скритите пружини на живота. Щом е така, днешните учени не могат да обхванат живота в неговата същина и целокупност, естествено е, че те не могат и нямат право да се произнасят с пълна сигурност и за това — кое е логично и кое е нелогично.

Авторът на поменатата статия, както и мнозина други, отричат стойността на учението и на беседите на Учителя, защото те били „без форма и без догма“ — защото в тях не проличава някаква стройна системност, някакъв установен ред, какъвто те със свикнали да виждат в научните съчинения на нашето време.

Обаче, неоспорима истина е, че всички свещени писания, от най-дълбока древност до днес, всички велики откровения на човечеството, без никакви изключения, с му давани винаги в тази същата „безсистемна“, „нелогична“ и „нестройна“ форма. Живото знание, духовният хляб на народите, който е бил и продължава да е неговата насъщна храна за хилядолетия и чиято творческа сила е изградила великите цивилизации на делата човешка история — свещените писания на браманисти, будисти, християни, мохамедани и т. н. са все от същия характер, както и беседите на Учителя — те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения“.

Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните, нелогични и изпълнени с противоречия“ откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието Защо това е така?

Защото .нелогичните“ и .противоречиви“ откровения на Божествения дух съдържат в себе си вечните истини на живота, които са източник на творчество и безсмъртие, докато „логичните“, и „стройни“ научни системи на „учените“ - невежи съдържат отровни заблуждения, чийто резултат е разрушение и смърт.

Ние, разбира се ни най-малко не се опълчваме против науката.

Нейното предназначение е да носи светлина на и ние твърдо вярваме,че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение. Ние се отправяме само срещу тези, които, в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум.

Между истинската наука от една страна и лъженаучните твърдения на тези, които отричат силата и безсмъртието на Духа, от друга страна, съществува цяла огромна бездна.

Не наука, а суеверие и невежество е отричането на духовните закони на живота.

Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед“ материалистическо разбиране на живота.

Нашите учени и образовани хора, в своето огромно болшинство, все още плашат данък на материализма. И дотогава. докато продължава това, техните очи ще бъдат затворени за реалността на живота.

Страшна е тъмнината, която ги обгръща, въпреки всичката им „ученост“. И едва когато т се освободят от веригите на материализма, техните очи ще се отворят и те ще видят светлината на живота.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Като роди дете

(из неделната беседа „Като роди дете – 6. X. 1940 г.)

„Жена. когато ражда, на скръб е, а когато роди,

забравя своята скръб,понеже човек се с родил“.

Йоан 16:21

Раждането е едно обикновено явление за хората, което някой път радва, някой път наскърбява. Ако се роди детето здраво, всички се радват, ако се роди умряло, тогава всички скърбят, че работата не е станала тъй както трябва. Всички искат животът да върви тъй, както те разбират. На земята съществуват такива големи противоречия, които хората не могат да примирят.

Нито философите са ги примирили, понеже се различават в своята философия, понеже излизат от различни становища. Нито учените са ги примирили, понеже излизат от различни научни факти. Нито вярващите — понеже принадлежат на различни епохи. Нито едно верую в света не е такова, каквото трябва да бъде. Нито една научна теория в света не е такова, каквато трябва да бъде Нито една философия не е такава, каквото трябва да бъде.

Може би ще запитате — защо това е така? Ако влезете в някоя гора, ще чуете един шум, който се образува от дърветата. Спор има между тях — клонищата им се блъскат. Виждаме, че има война между дърветата, в резултат на което долу падат листа. Как ще обясните вие това? Колко некултурни са тия дръвчета — ще си кажете вие. Но ако ги попитате, те ще кажат: Ние не искаме тази война, ние сме миролюбиви Има нещо извън нас, което не е миролюбиво, и като дойде, то обърква умовете ни. Тогава ние. мирните същества, се хванем за косите, налагаме се. Но после, като утихне вятърът, те се чудят как е станала тази работа — да се блъскат едни с други.

Как стои тази работа тук? Защо е тази война между дърветата? — Разбира се, вятърът е крив, но и дърветата са криви. Криви са, понеже тия, големите дървета, израснаха близо едно до друго. Трябваше да има по стотина метра разстояние между тях, че да не може да се засягат. А те са много наблизо.

По някой път и реките правят пакости, без да искат. Като ги надуят горе планините, поради стопяването на снеговете, те преливат бреговете си, като завличат всичко, каквото срещнат на пътя си. Те казват: „Ние нямаме желание да правим това, ние сме миролюбиви същества, имахме една чиста мисъл. Но дойде нещо отвън, разбърка ума ни, и ние станахте кални, буйни, разрушителни“

Кой е причината за това? — Слънцето е виновно разбира се. Слънцето е виновно, но виновни са и хората, понеже изсякоха горите. Ако не бяха изсечени горите, работите щяха да вървят по един естествен ред.

Жена, когато ражда, на скръб е. Тази скръб произтича от факта, че тя иска да има дете. За да дойде да се въплъти туй дете, да стане като нея, непременно трябва да има скръб. Човек може да скърби от лоши работи, но може да скърби и от добри работи Някой път скърбим, че нямаме достатъчно ядене, някой път скърбим, че нямаме достатъчно дрехи; някой път скърбим, че нямаме пиано, че нямаме добър апартамент, скърбим за ниви, за лозя, някой скърби, че не е станал министър-председател и т. н. Скърбят хората. Но каква е тази скръб? И защо е тя?

Ние скърбим, защото искаме да владеем света. Господ е създал света и го владее. Ние обаче, без да го разбираме и без да сме създали нищо. искаме да го владеем. Всеки един от вас иска да бъде господар на себе си, господар на своята съдба. Но, за да бъдеш господар на своята съдба, ти трябва да родиш един отличен ум. То е първото нещо. То е мъжкото дете, което ти трябва да родиш на свят. Второ, ще родиш една отличия дъщеря — то е сърцето. Като родиш тия неща — оттам насетне всичко ще ти върви по мед и масло. Но ако не родиш мъжкото дете както трябва, всичките нещастия ще дойдат до главата ти; ако не родиш дъщерята, както трябва, всичките нещастия ще дойдат до главата ти. Другите, като ми се оплакват, не съм им казвал това, но сега за първи път на вас го казвам: Кой ви е крив, че сте родили такъв ум? Кой ви е крив, че сте родили такова сърце?

Понякога вие се питате в себе си: Защо са тия скърби и тия радости? Радостта е временна и скръбта е временна. То са две течения, които образуват капките на живота. Радостта е топлото течение, а скръбта е студеното течение. Като се съединят двете, те образуват капките на живота и всичко във вас започва да расте. При скърбите и радостите нещата растат. Всички вие, обаче, искате един порядък, който, ако би се приложил, щеше да донесе нещастия на земята, много по големи, отколкото сега ги имаме.

В света съществува един порядък, извън нашия човешки порядък. Този порядък е именно, който организира нашия порядък. Ние сме в процес на организиране. Ние сме днес в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. От досегашната бяла раса се ражда една нова раса. Едно дете на доброто се ражда.

Детето, което човечеството трябва да роди, ще се роди. Сега се ражда туй дете.

Всичките страдания, тази кръв, която се пролива, всичко, което става, то е в реда на нещата. Понеже, при раждането, много кръв трябва да изтече. То са милиони клетки, които стават жертва. При раждането 10, 16, 20 понякога дори 100 милиона клетки става г жертва. Същият закон е и в природата. Тия мъчения, които сега претърпяваме, стават по този закон — хората трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света.

Сега аз не искам да разправям, аз не съм автор да разправям, аз искам само да констатирам нещата. Аз знам едно, а именно, че всичко онова, което природата върши, е разумно и добро. Или, на ваш език казано;

Всичко онова което Бог е създал, то е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро.

Имайте тази вяра, щом дойдете до Божественото, никого не вземайте за авторитет. Вярвайте, че онова, което претърпявате, е за ваше добро. Понеже и вие сега вземате участие в скръбта на тази жена, която сега ражда това дете. Когато една жена ражда, колко души вземат участие в това раждане? Според някои автори, човек има в тялото си 30 милиарда клетки, според други — 300 милиарда. Аз вземам по-малкото, не съм го изчислил, не го вземам, както казват. Значи, 30 или 300 милиарда клетки вземат участие в раждането на едно дете.

На земята има два милиарда хора. Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено да не вземете участие в туй, което се ражда? А после искате да участвате в благата? Вие искате без страдания да ви дойдат всички блага? — Такова нещо няма. Дотолкова, доколкото вие участвате страданията, дотолкова ще участва те и в радостта. Дотолкова. доколкото участвате в работата, дотолкова ще участвате и в благата, които работата донася. Следователно, за в бъдеще ще ви дадат от всичките тия процеси дотолкова. доколкото сте взели участие. Колкото са по големи страданията, толкова по-големи блага ще имате. Колкото по-малко страдания, толкова по-малко блага ще имате. То е пропорционално

„Жена, когато ражда, скръб е.“ Като се роди детето, забравя своята скръб. Не трябва ли да се радваш, чети слугуваш, че в теб има една идея, да слугуваш на някого? Туй, което ще се роди, то ще се роди едновременно във всички души. Сега не само жената е която ще ражда, но във всека една душа ще се роди туй Божественото, най-красивото, което иде. То ще бъде бъдещето благо. То ще се роди във всички същества, които са на земята.

Писанието казва: Роденият от Бога грях не прави. Това е туй, което трябва да се роди в нас от Бога. Докато то не се роди, ние не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Като се роди детето, тя забравя скръбта си. Сега вие всички имате старата вяра, да умрете и да идете в оня свят, да ви посрещне апостол Петър, да влезете в рая, да покажете, че сте вярвали. Такива работи ги няма. То е забавление. Изисква се сериозна работа. Ти, докато не обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, твоят крак не може да стъпи в оня свят. Сериозна е тази работа. Ако дойде някой да ви говори обратното, то е заблуда. Такива учения няма. Ако не обичаш ближния си като себе си, ти в оня свят не можеш да влезеш. Ти ще отидеш в един свят като този и още по-лош. Ще влезеш в тринадесетата сфера.

Аз бих желал, който иде при мен, да ми разправя за своята любов, не за страданията си. Аз бих желал да ми разправят само тия страдания, които произлизат от любовта. Една майка, която носи едно страдание за онова дете, което е в утробата й, тя носи най-благородното страдание. Тя скърби, но има радост в нея. Без любов никой не може да роди. Помнете:

Без любов никаква идея не може да се роди в света.

Никакво благородно чувство не може да се роди без любов. Никаква благородна постъпка не може да се роди без любов. Никакво щастие в света не може да се роди без любов. Никакъв прогрес. нищо в света не може да дойде без любов Тя носи светлина. сила, която трябва да дойде. Туй трябва да се запечата във вашия ум.

Вие искате сега да ви се проповядва едно учение. Вие вярвате, но се разколебавате. Кой от вас не се е разколебавал в учението на Христа? Един български свещеник ми казваше: Отгде да зная, че Христос е възкръснал? Може да са го откраднали учениците, а после заблудиха. Възможно е да са го откраднали от гроба. Седи, седи, съвестта проговори в него и каже: Да ме прости Господ, пък може да е възкръснал. Колебае се човекът, мъчи го един дявол. Казва му: Ако не е възкръснел, защо ще лъжеш другите хора, че е възкръснал? Мъчи го този дявол. Той мъчи и всички ви.

Да ви кажа положително: беше спор във времето на Христа дали има възкресение или не. Има възкресение, Христос е възкръснал. Туй всеки един от вас ще го провери. Няма защо да доказвам, понеже то е въпрос на опит. Ако река да ви убеждавам, това би значило, че аз съм заинтересуван. По някой път аз получавам по стотина писма от мисловния свят, че няма възкресение. Чета писмото, туря го в коша. Че какво ще ми разправят, дали е възкръснал Христос или не!

Тук преди години набедяват един баща, че убил сина си. Във Видинско беше. Писаха вестниците. Като го налагат да каже, че убил сина си, баща та казва, че го убил и че го хвърлил в Дунава, за да се освободи човека от боя. Осъждат го на смъртно наказание. Когато да го екзекутират, дохожда синът му. Не е ли възкръснал? Казва: Не ме е убил баща ми.

Че ако Христос дойде и ви се изяви, умрял ли е?

Кой е онзи, който ви избави от всичките страдания?

Не е ли той? Не е ли Син човешки, който дойде и разрешава всичките мъчнотии във вашия живот? Той е забулен във вашия живот? Той е забулен в хиляди форми. Под формата на вашия баща, на вашата майка, на вашия брат на вашата сестра, на вашия слуга, под формата на едно дърво, навсякъде, където го потърсиш. Той е.

Мене ми разправяше един млад българин. Той се учил да вярва. Случило се веднъж, това било във Варненско, той отива под една круша. Било есенно време, когато крушите били обрани. Казва ми: „Погледнах на крушата — всичките обрани. Казвам си: Няма промисъл. Ядат ми се круши, а няма. Поне една круша да бяха оставили за мене, не знаят ли, че аз имам нужда, че съм гладен? Казвам: Де е Божия промисъл? Седя си аз и си размишлявам. По едно време задуха вятър, разтърси крушата и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели. Нещо в мене тогава ми казва: „Яж и не мърмори.“ Разбира се, това не е доказателство, — някой може да каже, че то е изключение. И наистина, вие можете да идете под крушата и да мърморите и пак няма да паднат. Някой път и да мърмориш, няма нищо.

„Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова възвишеното чувство в света. Братство трябва да се роди. Братство и сестринство трябва да се роди. Трябва да се роди — новият брат, трябва да се роди новата сестра. Това е любовта, в двете й фази. Докато новият брат не дойде, докато новата сестра не дойде, любовта не може да се прояви. При сегашните условия, любовта е непонятна. В този смисъл, когато дойде този брат, той ще отвори света. Братът ще отвори света на мисълта, и тогава ще видим защо е било създадено небето. Сестрата като дойде, ще отвори света да видим вътрешния смисъл на живота, защо са били всичките страдания.

Та казвам: Желая на всички ви да имате по един роден брат, който да ви обича. Да имате по една родна сестра, която да ви обича и с тях да живеете във век и векове.

Из беседата държана от

Учителя на 6 октомври 1940 г.

София — Изгрев

___________________________

Като не изпълниха природния закон, европейските народи се върнаха назад към изолирания живот, който се излива във формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите.

Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. Те трябва да съзнаят, че всички народи — малки и голели, имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван.

Из „Живот за Цялото

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗГОВОР С НЕПОЗНАТИЯ

Пътувах от София за Пловдив. Във вагон-ресторанта седеше висок мъж със синя копринена чалма и бели ленени дрехи, с мургаво лице, дълги тънки пръсти и големи черни очи, поразяващи с бляскавия си поглед. Пожелах да се запозная с него, но той си не каза името. Пътуваше от Хамбург за Багдат. Завързахме любопитен разговор.

— Какво ли ще ни донесе новата година?

— Това, което ще донесе, е само начало на много коренни преобразования.

— По що съдите?

—Числото 1941 не е значително само по себе си, но като прибавим 103, получаваме 2044, а то се дели на 7 без остатък и дава резултат 292. Значи, тая година е двеста и деветдесет и втората седмо-годишнина от раждането на Исуса Христа.

— Но защо? Защо прибавихте числото 103?

— Защото Христос се е родил 103 години преди приетата дата: тя е лъжлива.

— Да приемем че е тъй. Продължавайте, моля Ви!

— В края на всяка седмо годишнина стават по-малки или по-големи преобразувания. Вижте живота на човека: на 7 години става напълно зъбосмяната, и се завършва детинството, на 14 години е краят на юношеството и началото на половото осъзнаване, на 21 година спира телесния растеж и момъкът става мъж — и тъй нататък. С човечеството е същото.

— Не разбирам, защо да бъде същото.

— Но нали знаете, че всеки развой върви ритмично? Числото 7 е ключ на ритмичния развой. Коя е най решителната дата в историята на европейското християнство? Датата на трентския събор, който работил от 1545 до 1553 година.

Тоя събор установил окончателно догмите на католичеството и разделил християнския свят на две, католици и протестанти. Съборът заседавал 8 години. Решителната година трябва да се търси по средата. Тя е 1549. Прибавете към нея 103 и ще получите 1652, което се дели на 7 и дава 236. Да вземем една дата, която засяга вас, българите. На цариградския събор в 870 година е бил повдигнат въпросът, към коя църква да принадлежат българите: дали към цариградската, или към римската. Пратениците на вашия цар — Борис-Михаила — повдигнали тоя въпрос. И се взело решение — българската църква да бъде подчинена на цариградския патриарх. Прибавете към 870 числото 103, и ще получите 973, което се дели на 7 и дава 139. Ако в тая година не беше взето туй решение, вие щяхте да бъдете католици, вашата култура щеше да бъде западна, а не източна, и политическият ви живот щеше да бъде съвсем друг; други щяха да бъдат и границите на държавата ви, и вашето изкуство и книжнината ви, и отношенията ви с вашите съседи.

— Смея ли да попитам, с какво се занимавате Вие?

— С много науки, а и с някои изкуства. Но мое любимо знание е математиката на историята, математиката на общочовешкия развой. За мене всеки народ, всяко племе, дори и всеки човек, е число. Отношенията между тия числа показват безпогрешно връзката между причина и последици.

— Добре. Каква е причината, за да паднат българите под турско робство?

— Причината е избиването и гоненето на богомилите.

— Но каква връзка има между двете явления?

— Всяка нова мисъл виси в пространството и тежи над умовете, додето се приеме и се разтопи в съзнанията. Оная мисъл, която е правдива, но отхвърлена или осъдена, виси като присъда над лицата или над обществата, които са я осъдили. Не е ли ясно? Ония. които са гонили, изтезавали и убивали богомилите, а и мнозината, които са се радвали на тия изтезания е трябвало, според закона за причинност — да страдат под турци цели пет века. В историята има крайна справедливост. Светът е овеществена мисъл. Както лъчите строят кристали, тъй също мислите строят форми, отношения, събития, революции, войни, за да се възстанови накърнената справедливост. Който е потискал мисълта ще страда тъй, както не е страдал никой друг.

— Разбирам това, но защо някои историци пишат, че богомилството е главна причина, за да падне България под турско робство?

— Тъй пишат ония. които не знаят, че всички велики дейци от времето на вашето Възраждане са били някога богомили. Аз знам числата на дейците. Като се почне от Паисия, Ботьова, Раковски и Левски и се свърши с Дюстабанова, Обретеновци, Георги Минчев и Иван Андонов, всички борци за вашата свобода са били богомили. А чорбаджиите са били винаги врагове на богомилството, както и на апостолството за българската независимост.

— Вие ме учудвате с тънките познания от областта на нашата история.

— Историята както ви казах, е моя специалност. Ако бяхте русин, щях да говоря с вас за руска история, както с французите говоря за френска. Историята е общочовешка! Трябва всички да я знаем.

— Но вие ми не казахте, какво ще стане през 1941 г. Нали за това приказвахме?

— Ако ви кажа, може да го напечатате в някой вестник, а човечеството е болно, и не бива да се съобщава на болника, през какви кризи ще мине, додето оздравее. Между моите длъжности, има и една много важна: да пазя човечеството от отчаяние.

— Но позволете, моля ви, да запитам: каква длъжност изпълнявате, всъщност?

— Аз съм член на Тайното международно правителство, което ръководи света и се грижи за доброто на всички същества.

— Имате ли нещо общо с франкмасонството?

— Не. Франкмасонското общество е днес крайно изродено и то ме не интересува.

— Къде живеете?

— Виждали са ме по цял свят. Живея там, дето има обич, мъдрост и почит към всичко велико.

Из в. „Окултизъм и науки“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д. К.

ТОЛСТОЙ ПСИХОПАТ ЛИ Е?

В редактираното от д-р Кирил Чолаков сп. „Душевно здраве“ има постоянен отдел „именити психопати“. Този път о реда на именитите психопати е поставен Лев Толстой. Статията е на г. Чолаков (кн. 9 — 10, год. II) и в нея са повторени същите клишета (готови, изтъркани, неизменни фрази), каквито сме срещали н и в по-раншните годишнини и книжки на същото списание. В това няма нищо чудно.

Медицината, както всяка друга наука, си има свой начин на мислене, който се налага на тия, кои то я познават. Усвоен добре, медицинският похват на мислене може неусетно, а понякога и съзнателно, да се приложи и към явления, които изискват друг подстъп. Грижливо изследване и проверка на фактите, работа, за която лекарят често няма нито време, нито умение. Но в замяна на това той има авторитета на учен човек, на човек, който едва ли не знае всички тънкости на живота. И този авторитет е достатъчен за да се посрещне всяка негова дума с доверие. Помня как преди 40 години група ученици бяхме изненадани, като прочетохме в един вестник, че американец-лекар най-после открил микроба, който извиква любовната емоция! Колко много ни заинтригува това откритие! От една страна ми се виждаше малко обидно, че любовта, из която отделяхме толкова голямо место в мечтите си, се дължала на случайно микробно заразяване, а от друга — не можахме да се противопоставим на това схващане, тъй като то идеше от името на лекар, значи човек на точната наука! Да се досетим, че тук имаме работа с обикновено клише, което говори повече за инертност (бездейност) на мисълта у този. който изказва подобно схващане, за това ни липсваше опит.

От досегашната дейност на г. д-р Чолаков се вижда, че той проявява по-широки интереси, отколкото изисква професията му. Това, разбира се, е хубаво и аз немога да не го похваля за тази му черта. И все пак, трябва да призная, че писанията му в отдала „именити психопати“ са крайно незадоволителни. Готовите клишета, с които той си служи при обяснение на този или друг писател, не могат да заменят едно по-дробно изследване в тази област, а още по-малко могат да ни убедят в правотата на неговите възгледи. Характерологията на г. Чолакова си служи с две изкуствени понятия: „социално отвърнати“ и „социално насочени“ хора. Под „социалното отвърнати“ хора г. Чолаков разбира лицата с вродена болезненост, която прави, щото всеки досег до обществото да се понася от тях болезнено. За да избегнат или, най-малко, да намалят страданията си от допир с хората, такива лица или се затварят в себе си, като живеят отшелнически живот или пък търсят среди, в които отношенията между хората да са по-деликатни, а следователно и по-безболезнени. Увлечен от този схема, г. Чолаков не се стеснява до обяви за „социално отвърнати“ и такива лица, които са известни със своята социална отзивчивост и с прякото си участие в обществени или религиозни борби И понеже всяка високонадарена личност проявява сложни черти на ума и характера, г. Чолаков успява да направи такъв подбор от тия черти, които да говорят за правотата на неговото схващане. В такива случаи той е жертва на повече или по-малко изкуствено създадена от самия него видимост, а след туй прави жертва на тази видимост и своите читатели, особено младите си читатели; подчинени на лекарския му авторитет, те свикват с погрешни схващания за значителни и ценни в културно и етично отношение личности.

Нямам намерение, нито пък имам възможност да се спирам подробно върху този страна от писанията на г. Чолакова. Ще спомена тук само за обяснението, което той ни дава на личността и на известна страна в творчеството на великия писател на великата руска земя.

Като „социално отвърнат“ характер Толстой предпочитал да живее всред руската аристокрация. Аристократичната среда, според г. Чолакова, била по-удобна за „социално отвърнатите“ лица, защото в отношенията си тук хората спазват известна дистанция (разстояние) и следователно тия отношения били по-безболезнени. Когато на Толстоя дотегнала аристокрацията, той постъпил на военна служба Военната организация, пак според г. Чолакова, била също по-изгодна за „социално отвърнатите, защото отношенията, между хората тук се определяли от устави и правилници, което ги правило по безболезнени. Допускам, че това е така, макар да зная, че отношенията между чиновете на руската армия през 50-те години на мин. столетие, когато Толстой е служил, са били доволно груби. Даже високостоящи във военната йерархия лица не са били пощадени от груби обноски спрямо тях, а Толстой, доколкото зная, не е отишъл по далече от поручик или капитан. Но това пътьом казано.

Болезненият Толстой не се спира и тук. След като напуснал войската, живял известно време отново всред аристокрацията, най-после се спрял в Ясна поляна, дето заживял като отшелник. Отшелничеството било само по-висшия израз на психопатията у Толстоя, на социалната му отвърнатост.

На психопатичната природа на писателя се дължало и необикновеното трудолюбие на Толстоя, а именно навика му да преработва своите произведения. Известно е, че „Война и мир“ той е преработил няколко пъти; същото е било и при написване на романа „Ана Каренина“. Романът „Възкресение“ бил преработен шест пъти, а една от творбите си Толстой преработил 16 пъти! Той даже се чудел как могат да пишат хората, без да преработят написаното. Тази черта у „Толстоя, се характеризува от г. Чолаков като „творчески педантизъм“ и се обяснява с патологичния му характер („хипертимен психопат“). Смисълът но всичко туй е в страха на Толстоя от литературната критика. Като „социално отвърнат“ човек, той се е боял да не би да го засегне неодобрителното отношение към неговите трудове от страна на пишещите братя!

Г-н Чолаков си е дал доста труд за да включи фактите в предварително приготвената от него теоретическа ризница, за да се получи впечатление но някаква видимост на истина! Но ризницата оказва твърде малка за колосалната фигура на яснополския мъдрец, така че психиатърът вместо ни даде истинския му образ, ни поднася доволно безвкусна карикатура. Толстой живеел като отшелник в Ясна поляна! За всеки който си е дал труд да се запознае с живота на великия писател, е известно, че това не е истина и за никакво отшелничество на Толстоя през този период от живота му не може да се говори. Тъкмо обратното! В Ясна поляна Толстой проявява кипяща проповедническа дейност: той е в постоянен досег със селяните, та дори доброволен учител на техните деца. Вън от туй той е във връзка с хора от целия свят, мнозина от които лично са го посетили в Ясна поляна. Та дори нашият скромен пътен книжар, покойният Георги Шопов, е гостувал на Толстоя в Ясна поляна и е бил в преписка с него и по-после!

Но особено несъстоятелен е г. Чолаков, когато тълкува безпримерното писателско трудолюбие на Толстоя със страха да не бъде засегнат някак си от критиката! Колко сърдечно би се смял великият писател, ако би бил жив и ако писаното от г. Чолаков по този въпрос би стигнало до него! Та за Толстоя, духовният аристократи, не е съществувал никакъв страх от никого относно достойнствата и недостатъците но художествените му произведения. Той е бил толкова сомовластен и горд в това отношение, че е могъл да се опълчи против целия свят, когато е било въпрос да прокара своите възгледи! Човекът, който в царска Русия е писал „Не могу молчать!“ и който не е намерил Сибир само поради-световното обществено мнение. треперел от страх, да не би X или У да каже нещо лошо за някой от романите му!? Та той е бил най-големия си съдия в това отношение. Сигурно г. Чолаков пише за някой от непризнатите софийски писатели, но не за Толстоя!

Трудолюбието на последния има свършено друг източник . То иде преди всичко от колосалния му талант на творец. Талантът — това е възможност да прояви човек най-голяма дейност във вадено направление. А не се изискват кой знае какви познания, доде разбере човек, че дейността е извор на радост. Колкото по-висока е дейността, толкова по-интензивна с радостта. Затуй творческата радост с най-голямото щастие под небето. Първокласен талант, обезпечен при това материално, Толстой изживява докрай щастието на творец. За необикновеното му трудолюбие е влияла и сложността на въпросите, който той е третирал. Той е ненадминатият до сега в световната литература писател — психолог.

То се знае, че за Толстоя и за неговото творчество може да се каже много нещо. Но за моята цел това е достатъчно. Смятам, че за читателя е ясно, до каква степен г. Чолаков е жертва на свои теоретически предубеждения и каква пакост може да се направи на неолитния читател с изкуствените психиатрични строежи. И понеже до сега, доколкото зная, никой не е писал за тази опасност, използвах любезността на редакцията на в. „Развитие“ за да обърна внимание на интересуващите се върху нея. Надяваме се, че други ще сторят повече.

Из в. „Развитие“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хей, славяни!

Хей славяни, ще живее

нащо име вечно,

кат земята и небето,

дълго, безконечно.

*

Ще живее, ще живее,

Дух във нас Христови,

Любов, силна и могъща,

всичко ще оправи.

*

Бог дарувал братска обич

е на нашто племе,

Никой туй оръжие мощно

нам не ще отнеме.

*

Срещу враговете наши,

зли тълпи и орди,

Бог е с нази, хей славяни,

Той ще нази пази.

*

Буря, страшна ще престане,

да се вие над глави ни.

Бодро със любов сплотени

Ний ще победиме.

Величка Трифонова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Витамини и работоспособност

Напоследък един изследовател установи, че колкото повече човек остарява, толкова повече витамин трябва да приема той със своята храна, за да може до запази работоспособността си. Правени са били опити, при конто няколко лица са били хранени месеци наред с храни, които не са съдържали никакви витамини. Установило се, че възприемчивостта към светлината на тия лица е намаляла 28 пъти, т. е. докато в полумрак нормално хранилите се лица са могли да се ориентират, лицата, с които бил извършен опита, ме виждали нищо.

В случая се касае за много малки количества витамини, само за няколко хилядни от грама. Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото. Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери. В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“. „Това вещество представлява една от формите на витамина А“. Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм.

Изследванията показаха, че съдържанието на витамини в повечето зеленчуци не намалява при целесъобразно складиране, поради което и количеството на витамините в разните зеленчуци зиме с горе долу такова, както е през лятото. Витаминът „С“ в морковите например не се променя до пролетта. Съдържанието на витамините се запазва изцяло само у зеленчуците, от които е възможна една зимна реколта, както при спанака и др.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕДИН ПЛОДОВИТ КУРС ПО ЕСПЕРАНТО

Bratstvo_12_17g_014.jpg?fbclid=IwAR0rkBr

Есперантски курс в Пловдив 1941 год.

На 30, XII. 1940 год. се закри в Пловдив курсът по Есперанто, с прощална вечер amuzvespero, ръководен от лектора Петър Камбуров, който се посещаваше повече от 150 души граждани, гражданки, ученици и напреднали есперантисти. Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора — 67-70 годишни.

Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинаещи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор.

И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добре от лична практика, до най-лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите.

Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия

Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна.

Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град.

Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството

След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене.

Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа:

Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот.

Както всяка човешка душа, която няма горните качества, а желае да ги придобие когато се пробуди за нещо по-високо в живота си, трябва:

1. Да облече дрехата на любовта — т. е., трябва да обича всека човешка душа и да не прави насилие, защото тази дреха се не мени — истинската любов всякога обича и подмладява човека:

2. Да облече дрехата на мъдростта, т. е. Да разшири своето съзнание със светлина, за да постъпва мъдро във всеки случай и с всекиго, защото дрехата на мъдростта не остарява, не овехтява:

3. Да облече дрехата на истината, за да има чиста мисъл и да бъде свободен, но само за доброто, защото дрехата й се не губи;

4. Да облече дрехата на правдата, с която винаги да постъпва справедливо във всичко и с всички, защото тя е върховната добродетел за всичко, а като развие тези качества, той е свързан вече с доброто!

Така също и Есперанто със своя съкратен и звучен език е един дълъг, здрав и красив мост за развиване на горните качества между всички народи, за сближение, братолюбие и човечност.

Ето защо, идеалът на истинския есперантист н на всеки разумен човек, след като се пробуди и прегърне горните добродетели той казва на себе си и на другите:

Мина се дългата нощ на моите отрицания, на моето невежество! Дигнат е воал отпред моето невежо съзнание, аз се пробудих и разбирам вече: Всичко във всяка човешка душа с красота! Всичко е радост, всичко е чистота, всичко е любов!

Аз обичам всяка човешка душа, защото всички тия добродетели са в тях, само трябва да ги развият и проявяват!

Аз ще отида при обезверените, за да им дам от моята светлина на ума, в която живея:

Ще отида при плачущите, за да им дам от моята радост;

Ще отида при натъжените при оскърбените, да ги утеша;

Ще отида при обременените да им дам от моята любов.

Ще отида при всички, да им дам от моя мир! И в това е моята радост, защото всички те са в мене и, аз в тях! Аз отивам да служа!

Нека всички да тръгнем и всички на всички да служимъ!

Не с ли това едни мили, красиви и омайни мисли като идеал не само на есперантиста, но и на всека човешка душа? Да!

С този курс Пловдивското есперантско дружеството зарегистрира един голям актив, като е успяло да измоли и дойде от вън лектор и се открие курса от негово име.

На края се поднесе на лектора един малък и скромен подарък от благодарност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците.

М. Стоицев

зъболекар

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колективно съзнание

Всеки малко много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертва заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое“ започва да отстъпва на понятието „наше“.

И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“.

В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия.

Когато се разлистят страниците на историята лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм със съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящото му начало. Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като:

„Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване.

„Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време.

„Да възлюбиш ближния си както себе си“ —да почувстваш и живееш  във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност.

Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство.

„И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини.

Разбира се. всека епоха има своя особена задача.

Ако некога това колективно осъзнаване е било повече пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертваш заради бедния само излишни стотинки да се върши благодеяние на дребно, по свое усмотрение „лявата ръка да не вижда какво дава дясната.“ днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организирам планов строеж на колектива който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини.

Д-р Ст. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Frateco. брой 3 — 4. година VII. месечник за братски живот, издание на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево. Годишен абонамент 10 лева. Този брой съдържа редица интересни статии, стихотворения, народни приказки, народна медицина, извадки от беседите на Учителя, езикови въпроси и др. - всичко на есперанто.

Крайно евтината цена — само 10 лева за година — преви в. „Frateco“ достъпен за всички. Неговото значение, обаче, е особено голямо пред вид на това, че той, дори и в днешните смутни времена, разнася по всички страни на света Словото на Учителя. И затова той заслужава да бъде подкрепен от всички братя и сестри дори и когато не са есперантисти.

Чудната цигулка приказки от Невена Неделчева. стр. 32, цена 2 лева. Доставя се от авторката, с. Брезе, Софийско. Както в другите, досега издадени приказки на Н. Неделчева, така и в „Чудната цигулка“ се подчертава силата на доброто, — онази мощна сила, която претворява нещата, издига и облагородява хората като че ли по някакъв магически начин. Крайно евтината цена на тази приказки, интересни както за деца, така и за възрастни, ги прави достъпни за всички и удобни за широкото разпространение.

Зоизъм — събуждане и развиване на скритите психични сили. постигане на здраве, успех, красота и щастие, от С. Флауер. Цена 30 лева. Книгата е издание на Ив. Р. Цонев. ул. Св. К. и Методи № 133 София.

Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево.

Вестник на жената, брой 840, съдържа; ролята на българката в животновъдството, статия от д-р Братованов „Шанел“, нов разказ от Евдокия Обрешкова. Пред прага на пролетта, увеличени модели на гарнитура за гостна стая и за килими и др. модели за комбинирани рокли и детски дрехи; стихове от Р. Ралев, В. Дунавски и Добри Христов, изповедта на един баща, съвети към мъжете, женска и детска хигиена, изпитани рецепти за две менюта, готвене без огън, средства за подмладяване, здравни въпроси и отговори и пр. Отделен брой 3 лв. Полугодишен абонамент 80 лева с безплатно книги — премии за 90 лева. Сумите се изпращат по чекова сметка № 750 на адрес: „Вестник на жената“ София.

Български радио-преглед, бр. 17 с намалена цена 2 лв. в 8 големи страници, съдържа пълни програми на българските предаватели нарочна станция са подобни програми на чужди радиостанции, техническа страница, кино, културни прояви в провинцията, интересна статия за политиката на дребните факти и нови сведения за историята ги българите преди Аспаруха. Намален абонамент. 90. София, ул. Кърниградска 18. Пощ. чек. сметка 3174. Броят 2 лв.

„Към стопански възход“ от Найден Памукчиев, стр. 112. Цена 10 лева.

Книгата е препоръчана със специални окръжни от Министерствата на Земеделието и Вътрешните работи.

Доставя се от автора — ул. Бачо Киро, 39 — София, книгоиздателствата Чипев и Данов и всички агрономства.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×