Jump to content

Подпалвачите на Първия Гьотеанум, отравянето на Рудолф Щайнер и смъртоносната му болест.


Recommended Posts

Подпалвачите на Първия Гьотеанум,

 

отравянето на Рудолф Щайнер

 

и смъртоносната му болест

 

(проучване)

 

 

Преслав Павлов

 

 

 

 

 

Въведение. Подпалването и изгарянето на Първия Гьотеанум (1922) и отравянето на Рудолф Щайнер (1924) са две злокобни и тъжни събития, случили се в такава хронологична близост и представляващи интерес за изследователите на историята и биографиите на членовете на Антропософското общество. Това са събития, които като предсмъртни удари на съдбата отбелязват приключването на една епоха в развитието на Духовната наука. С тъга, но и с желание за търсене на истината в настоящата публикация се споделят факти, свързани с тези две събития, водещи до логична хипотеза, която документално не може да бъде напълно доказана.

Подпалването на Първия Гьотеанум. Случва се в нощта на 31 декември 1922 г. и нанася удар на цялото Антропософско общество тогава. Сградата му, която представлява истински архитектурен шедьовър, е почти завършена и нейната оценка тогава е на стойност около 5.5 млн. швейцарски франка, т.е. 160 млн. швейцарски франка днес (други източници сочат 10 млн. заради труда и артистичната стойност, които са сегашни 291 млн. швейцарски франка). В хода на изследването ще бъде изложена хипотеза относно идентификацията на вероятните извършители (или на тясно свързаните с извършителя).

Опитът за отравяне на Рудолф Щайнер. Става една година по-късно след овъгляването на сградата на Първия Гьотеанум. Официално този акт на посегателство над живота му се смята за недействителен, дори метафоричен, но дали това е действително така? Три месеца след този опит Щайнер получава сериозна болестна симптоматика, а пет месеца след злополучния опит той е вече болен от рак. Съществува ли криминална връзка между тези събития, или не, това ще покаже линията от факти и разсъждения, които ще водят към една логична хипотеза, изложена по-долу.

Действащи лица и хронология на събитията. Братята Хайнрих Гьош (1880-1930) и Паул Гьош (1885-1940) са синове на берлински съдия, който ги осигурява финансово така, че те реално нямат нужда да работят през целия си живот. Двамата братя са много умни, креативни и получават прекрасно образование. Само 20-годишен Хайнрих защитава докторантура по право, а допълнително завършва и архитектура. Брат му Паул е също архитект и художник, който по-късно е причислен от експертите на изобразителното изкуство като основен представител на експресионизма в Германия. Братя Гьош прекарват времето си във философстване, разговори, изкуства, окултизъм и мистицизъм и, като цяло – в безгрижен живот, типичен за хайлайфа по това време.

През 1908-1909 г. Хайнрих се запознава с Ото Грос, който е първият студент на Зигмунд Фройд и негов асистент. Грос е фанатизиран чрезмерно от теориите на Фройд и развива своя теория за психоанализа, примесена със сексуална практика, перверзия, полигамен секс и др. Хайнрих и Пол до такава степен прегръщат наученото от Грос, че се впускат в яростно популяризиране и практикуване на всичко това. Гертруд, съпругата на Хайнрих, също се впуска в подобни практики, става любовница на Ото, а по-късно се омъжва за него. Двамата братя привличат към себе си други хора и още членове на своята фамилия и оформят група от хора и семейства. Живеят в многофамилна къща с тях, практикувайки психоанализа и полигамен сексуален окултизъм.

През 1910 г. Хайнрих чува публична лекция на Щайнер и проявява интерес да се присъедини формално към Антропософското общество. Чрез помощта на друг член, който го представя на Щайнер, след няколко настоявания Хайнрих, Гертруд и Паул стават пълноправни членуващи антропософи през началото на 1914 г. Като хора с архитектурни познания двамата братя се включват активно в строежа на Гьотеанума. Хайнрих има 1912 архитектурни предложения за основната сграда на Гьотеанума, който не се реализират. Това вероятно много го провокира и обижда, но е напълно възможно неодобрението на проектите му да го афектира до степен на натрапчивост и фиксидея спрямо Щайнер.

Детайли и подробности около самоличността на Хайнрих и Паул доизграждат по-долу картината на тези два персонажа.

Хайнрих е много находчив, добър оратор, но страда от епилепсия и от фиксидеи, с периоди на безпаметност. Може да изпадне в крайност и да бъде крайно амбициозен, тщеславен и агресивен. Има дъщеря, която е бавноразвиваща се и с проблем в говора.

Пол е също находчив, креативен, но страда от шизофрения и деменция (dementia praecox, преждевременна лудост) – хронично психотично разстройство, характеризиращо се с бърза когнитивна дезинтеграция, която обикновено започва в късната юношеска или ранна зряла възраст. Нарушението при този вид деменция (praecox) е не от настроението (както е при маниакално-депресивната болест), а от мисленето, вниманието, паметта и поведението, насочено към целта. Това патологично състояние по-късно ще го доведе до психиатрия.

Сумарно погледнати, патологичните проблеми в психиката, поведението на двамата братя и дъщерята на Хайнрих говорят за тежка кармична обремененост, която може да е наследена, придобита или комбинация от двете. Ако се вземе под внимание духовната същност на тези патологии в поведение и психика, включително и агресията като симптом, може да се направи извод, че при братя Гьош редовно настъпва измествана на Аз-а, при което действат обсесивни (обсебващи) духове и същности, а по вътрешен път те влияят деструктивно и на физическо ниво на мозъка на Паул. Състоянията на безпаметност, натрапчивост (фиксидеи) или на активна изява на симптомите на деменция са именно моментите, когато не се проявяват двамата братя, а същества, които действат вместо техните Аз-ове. Тези състояния на обсесия са несъмнено явен резултат от сексуалните анормални практики, защото именно чрез тях тези низши духове разрушават етерните им тела и успяват периодически да изместват душевния им център – Аз-а. При Гертруд това изместване е очевидно – тя се самоубива след двете събития, които са тема на това изследване.

През 1914-1915 г. Хайнрих представя четиригодишната си дъщеря на Щайнер. В последствие той разпространява мнението, че говорните недостатъци на дъщеря му са резултат от черномагьосническа практика на Щайнер, визирайки момента, в който при запознаването им Щайнер помилвал момиченцето по главата. Така постепенно се заражда и развива теорията на Хайнрих, че Щайнер практикува черна магия. Тази идея е толкова натрапчива в съзнанието му, че той не само се фиксира и е убеден в нея, но „украсява“ ариманически образа на Щайнер с деструктивните сексуални практики, с които самите братя Гьош и групата около тях са свързани. Казано по друг начин, Хайнрих е убеден и убеждава своето обкръжение, че Щайнер се занимава със черна сексуална магия. Това мнение се споделя от Гертруд и Паул.

По-късно, през август 1915 г., когато избухва скандалът с Алис Шпренгел, Хайнрих и Гертруд се присъединяват към скандала на страната на Шпренгел, добавяйки своите обвинения към Щайнер в черномагьосничество. Алис директно обвинява Щайнер в лъжливи сексуално-интимни обещания и вричания от негова страна за бъдеща сватба с нея. Това се случва непосредствено след бракосъчетанието между Мари и Рудолф Щайнер, състояло се на 24 декември 1914 г. (Коледа), което провокира Алис да говори и запали този скандал.

От 1902 г. Шпренгел е в обкръжението на Рудолф и Мари, които често ѝ помагат за работа. Това е един сравнително дълъг период. Тя има много тежко детство и също страда от психични разстройства, както и от безпаричие. Рудолф и Мари са проявявали милосърдие и внимание към нея, а по-късно я канят да се премести в Дорнах. Явно поради това Алис си въобразява, че е тайната любима на Рудолф Щайнер, който не ѝ предлага да се оженят, защото я чака да се подготви и да се реши за това. Фактът, че е поканена да играе ролята на Теодора в драмата Портата на посвещението, допълнително разгаря болното въображение на Алис Шпренгел. След обявената сватба на Рудолф и Мари Щайнер Шпренгел е разочарована и инициира тежък скандал с много обвинения.

Много скоро след скандала Алис, Хайнрих и Гертруд са изключени от Антропософското общество. Въпреки това, Мари Щайнер продължава да помага на Алис (документирано е поне веднъж). По-късно Алис отива да членува в друго окултно движение – на Теодор Рюс. Последният поддържа връзка и си сътрудничи с Алистър Кроули, който поема ръководството на ложата на Рюс след смъртта му.

Семейство Гьош продължават своите практики самостоятелно. По време на изключването на семейство Гьош от Антропософското общество Пол се разграничава от по-големия си брат и жена му и пише писмо до комисията, разследваща членството им (в която семейство Щайнер не участва), за да измоли формално оставане в обществото. Така Паул Гьош остава в Антропософското общество.

Пред периода 1915-1922 г. Хайнрих Гьош продължава с атаките си срещу Антропософията и Рудолф Щайнер. Той е изключително агресивен в словесните си атаки, вероятно защото има и личен мотив – обвинението и фиксидеята, че Щайнер е виновен за състоянието на дъщеря му. През 1923 г. участва в публична конференция, насочена срещу Антропосфията и Щайнер, която е отразена в антропософския вестник Антропософия в Щутгарт, Германия.

По-рано, през 1921 г. в националистически вестник се появява статия, която намеква, че от нажеженото публично пространство около антропософите може да се запали и изгори новата им дървена сграда – Гьотеанумът.

В празничната вечер на 31 декември 1922 г. има представление и лекция на Рудолф Щайнер пред Антропософското общество в Дорнах, която завършва в 21:30 ч. Последните слушатели напускат сградата към 22:00 ч., а около 30 минути по-късно се забелязват първите признаци на пожара. След разследването от пожарникари и застрахователи е установено, че пожарът е запален около 18:30 ч. (скоро след започване на представлението) в труднодостъпна кухина между две стени. Достъпът е бил само чрез стълба и подпалвачът е бил добре запознат с архитектурата на сградата, за да може да заложи пожара там. Пожарът е бил планиран да се развие тихо, т.е. с ограничено в началото количество кислород, така че по-късно да избухне изведнъж, предизвиквайки обратна вълна. Вероятно целта на подпалвачът е била това да се случи по време на събранието, за да има и много жертви. Налягането на водата, която би могла да се използва за гасене, е било ниско, за да се затрудни максимално гасенето на пожара. Предните дни е валял дъжд и дървените конструкции от сградата на Гьотеанума са били по-влажни, от колкото се е очаквало. Тъкмо тази влага допълнително е забавила развитието на пожара, планиран да избухне силно и изведнъж по време на представлението или по време на последвалата лекция на Рудолф Щайнер.

Овъгленият труп, открит няколко дни след изгарянето на Гьотеанума, не е на подпалвача, както първоначално се е предполагало, тъй като запалването на пожара е отнело часове. Това било тялото на Яков Отт, човек от околията, задушен от газовете при опит за гасене. През 2005 г. се провежда допълнително разследване за възможното участие на Отт в пожара и е доказано, че той не е подпалвач, а е гасял големия купол, когато се задушава от дима, пада от голяма височина и умира, изгаряйки в пожара.

След овъгляването на Първия Гьотеанум Рудолф Щайнер казва, че пожарът е причинен от негови врагове, но отказва повече информация, за да не провокира саморазправа. Поради това масовото мнение е, че инцидентът е причинен от нацистите, защото статията във вестника, намекваща метафорично за пожар, е от националистично ориентиран професор. Хайнрих Гьош е имал патриотично ориентирани наклонности, но дали е бил във връзка с националсоциалистите не може да се докаже. Може да се направи извод, че Паул и Хайнрих Гьош са имали мотив, възможност и техническо знание да организират пожара. Дали те са били на местопрестъплението, това не е известно. В периода 1919-1922 г. Паул Гьош периодично влиза и излиза от психиатрията, управлявана от негов роднина, а след това трайно е въдворен в нея поради прогресираща шизофрения.

Една година след пожара, на 1 януари 1924 г. в 16:30 ч. Рудолф Щайнер и Мари организират чаено парти за членове от Дорнах. Тогава е направен опит Щайнер да бъде отровен с чай или бисквита. Малко след началото той идва при Мари, Гюнтер Вахсмут, Илона Шуберт, г-ца Мичер и Ася Тургениева, казвайки им, че е отровен, и ги предупреждава. Писмени свидетелства съществуват само от Мари Щайнер (1947) и Илона Шуберт (1970). След инцидента Щайнер взема мерки да се изчисти от отровата, приемайки през целия ден много мляко и вода с принудително повръщане. По вид и количество обаче отровата остава неизвестна.

По-късно Щайнер твърди, че се е оправил, че всичко с него е наред и моли за дискретност приятелите, които са били свидетели на думите му за опита за отравяне. До смъртта си всички те мълчат за фактите, но Мари Щайнер година преди смъртта си проговаря, а 23 години по-късно излиза от това мълчание и Илона Шуберт. Гюнтер Вахсмут, за разлика от тях, отрича да е имало отравяне. Фактите обаче са следните: Щайнер твърди, че е отровен, взема мерки за очистване, скоро след това здравето му се влошава, а през май 1924 г. вече е диагностициран с проблем в стомаха. Състоянието му продължава да се влошава и след септември 1924 г. вече е прикован към легло. На 30 март 1925 г. Рудолф Щайнер умира от рак на стомаха или панкреаса (няма точна патологична диагноза). Мари Щайнер е напълно убедена до края на живота си, че Рудолф е бил отровен и болестта му е свързана с това отравяне. Известен е фактът, че Щайнер е имал чувствителен стомах, чиито симптоми са били обострени през последните месеци. Това дава повод на много други лица, близки около Щайнер, да се съмняват във версията за отравяне като причина за заболяването. Убеждението, че умира от рак, е въз основа на всички симптоми и начина на протичане на болестта. Ракът е стомашен или панкреасен, но не може да се докаже, защото след смъртта липсва аутопсия, извършен е само външен оглед на тялото, а няма и тъканна проба за изследване.

Възможно ли е отрова да е свързана с раково заболяване? Ако отровата е радиоактивен маталоид от типа на арсеник или радиоактивно химично съединение, това дали е възможно? Дори и при мерките, взети от Щайнер, за механично и органично изчистване, достатъчно е малка остатъчна доза в стомаха да предизвика чрез радиоактивността си местен злокачествен тумор. Изключително кратките времеви интервали между отравянето (януари), първите симптоми (март), диагностицирането (май) и влошеното състояние на легло (след септември 1924 г.) са изключително близки и последователни от хронологична гледна точка, показващи вероятност за възможна връзка между всички тези събитийни факти. По правило при отсъствие на съвременно лечение, което тогава не е съществувало, ракът на стомаха се развива от симптоми до летален край в продължение на 9 до 12 месеца. Самият Щайнер е отказал лечение.

В края на 50-е години на 20. век, малко преди смъртта си, Еренфрийд Пфайфер споделя пред кръг от 30-40 приятели в залата с Основополагащия камък на Гьотеанума следния факт: един ден, по време на престоя си в Америка, той получава признание от свой познат окултист, с който завързва близки отношения, че именно той, бидейки свързан с механичния окултизъм[1], е бил натоварен със задачата да отрови Рудолф Щайнер на 01 януари 1924 г. Било е задача, дадена и организирана от тайна черна ложа. С израза lefthanded brothers Еренфрийд Пфайфер подсказва, че това е черна масонска ложа, занимаваща се с механичен окултизъм. Той запазва в тайна самоличността на своя познат, доверил му такава страшна тайна. В разказа на този окултист опитът за отравяне е представен пред Пфайфер само като опит да се увредят окултните сили на Рудолф Щайнер, а не да бъде убит. Но дали това наистина е така, или е версия, гузно представена в последствие, не се знае. Знае се обаче, че Пфайфер е имал разговор с Ройбен Климър, върховен ръководител на ложа, представяща се за розенкройцерска. В определени антропософски среди съществува мнение, че именно той е замесен, но няма доказателства.

От друга страна, факт е, че Хайнрих и Пол Гьош са практикували черна магия, също и Алистър Кроули. Теоретически съществува вероятност да има връзка между тях чрез общата им позната Алис Шпренгел. Алистър Кроули (доказан сатанист) е работел като агент за английските тайни служби, представяйки се за поддръжник на германските националсоциалисти, и е бил способен да подпомогне в такова убийство.

Не се знае кой е точният извършител на отравянето. По това време в Дорнах се е разнасяла мълва за жена, която се занимава със сладкарство и веднага след инцидента заминава за Америка, свързвайки се там с местни съмнителни окултни кръгове, но и тук липсва нищо по-конкретно.

Обсъждане и изводи. След допълнителни консултации с лекар-онколог се оформи становище, че еднократното поглъщане на каквото и да е радиоактивно или токсично вещество не може да доведе до развитие на рак. Теоретично може да се развият други заболявания, като левкемия или лъчева болест, но не и рак. По принцип скритият период на първоначално и безсимптомно развитие на рака може отнема от 1.5 до 2 години, преди да се разгърнат видимите и осезателни симптоми. Това означава, че още през 1922 г. ракът е започнал да се развива в организма на Щайнер. Този период синхронично съвпада с пожара в Гьотеанума.

Явно, отравянето на Рудолф Щайнер е замислено и организирано като следваща стъпка след опожаряването на Гьотеанума. В последното е било планирано да загинат много антропософи, включително Рудолф Щайнер по време на негова лекция след представлението, бидейки там и през цялата празнична вечер. И двете стъпки са замислени и осъществени от враждебна черна окултна ложа. Братята Гьош имат фиксидея не само срещу Антропософското общество, но и персонално срещу Рудолф Щайнер. Те практикуват черна магия и са във връзка с черни общества. Отравянето има по-сложни и конспиративни корени, вероятно защото първият опит – пожарът на Първия Гьотеанум, не успява да ликвидира физически Щайнер. В този пъклен план са замесени повече участници.

Каква е по-късната съдба на братя Гьош? Хайнрих умира през 1930 г., бившата му жена Гертруд се самоубива през 1928 г., а Паул остава трайно в психиатрия и е убит от нацистите през 1940 г.

В настоящето изследване бе изложена една тъжна и мрачна история, която повечето съвременни антропософи не познават в такива детайли. В разговори и спомени тази тема обикновено се отбягва или се поставя в сянка, дори и сега. Разбира се и двете събития – пожарът и смъртта на Щайнер – имат своите по-дълбоки, духовни и кармични причини, но за да може те да се реализират, е имало физически предпоставки и извършители.

Целта на тази статия е да хвърли светлина върху физическите факти и да предложи една логически изведена хипотеза, която не може да бъде доказана поради липса на криминални доказателства. Така или иначе, това е една много вероятна линия, която от почти стогодишната дистанция на времето вероятно няма нужда от по-конкретно доказване.

 

 

Източници

 

 

 

1.      Christoph Lindenberg – Rudolf Steiner: Biography – ISBN: 978-1621482062

2.      Christoph Lindenberg – Rudolf Steiner – Eine Chronik: 1861-1925 – ISBN: 978-3772518614

3.       J. E. Zeylmans van Emmichoven – Who was Ita Wegman: A Documentation, vol.1 – ISBN: 978-0929979441

4.      Rudolf Steiner – Sexuality, Inner Development, and Community Life (GA 253) – ISBN: 978-1621480938

5.      Das Goetheanum 42/2005

6.      Ehrenfried Pfeiffer – A Modern Quest for the Spirit – ISBN: 978-1-935136-02-6

7.      Wikipedia – Heinrich Gösch – biographie

8.      Wikipedia – Paul Gösch – biographie

9.      Dvorak, Josef – Satanismus. Schwarze Rituale, Teufelswahn und Exorzismus. Geschichte und Gegenwart. München 1996.

10.   Fechter, Paul – Menschen und Zeiten. Gütersloh 1948.

11.   Goesch, F. – Der Guttemplerorden (Flugblatt der Großloge II), Flensburg 1906.

12.   Goesch, Heinrich - Die Stellung der Architekturgeschichte zum Schaffen des Architekten. Von Dr. Heinrich Goesch. Deutsche Bauhütte. – 13 (1909) 26.

13.   Goesch, Heinrich – In: Leonard Nelson, „Bemerkungen zu den Paradoxieen von Russell und Burali-Forti“, Abhandlungen der Fries'schen Schule N.F. 2 (1907–1908), H. 3 (1908), 301–334 [darin Anhang I: Heinrich Goesch, „Bemerkungen zu Kapitel IV der vorstehenden Abhandlung“, 324–328.]

14.   Glauser, Friedrich – Dada, Ascona und andere Erinnerungen. Zürich 1976.

15.   Glauser, Friedrich – „Man kann sehr schön mit Dir schweigen.“ Briefe an Elisabeth von Ruckteschell und die Asconeser Freunde, 1919-1931. Nimbus Verlag, Wadenswil o.J. 

16.   Graf, Friedrich Wilhelm - Wie man das Chaos bändigt. Die Peitsche und der religiöse Sozialismus des Paul Tillich. In: Süddeutsche Zeitung Nr. 297 vom 27.12.2007, S. 16.

17.   Green, Martin – Mountain of Truth. The Counterculture begins. Ascona, 1900-1920. Hanover and London, 1986.

18.   Kollwitz, Käthe - Die Tagebücher. Berlin 1989. (= KK)

19.   Mühsam, Erich – In meiner Posaune muß ein Sandkorn sein. Briefe 1900-1934. Vaduz 1984.

20.   Schüssler, Werner u. Sturm, E. Paul Tillich. Leben, Werk, Wirkung. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2007.

21.   Seewald, Richard – Die Zeit befiehlts, wir sind ihr untertan. Lebenserinnerungen. Freiburg i. Br. 1977.

22.   Szeemann, Harald – Monte Verità. Berg der Wahrheit. Mailand 1978.

23.   Wehr, Gerhard – Paul Tillich in Selbstzeugnissen und Bilddokumenten. Reinbek 1979.

24.   Wolfskehl, Karl und Hanne - Briefwechsel mit Friedrich Gundolf 1899-1931. Amsterdam 1976.

 

 

 

 

Август, 2019 г.

 

 

 


[1] Понятието механичен окултизъм е въведено от Рудолф Щайнер; чрез него се визира предстоящата за Западното общество перспектива да развие възможността да използва механично духовните сили – нещо крайно опасно, ако не бъде съпроводено с развитие на необходими морални сили.

Подпалвачите-на-Първия-Гьотеанум-отравянето-на-Рудолф-Щайнер-и-смъртоносната-му-болест.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...